РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500051 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 51/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ГЬ. ГЮН. Д., подадена
чрез адв. Д.М., против решение № 260068 от 08.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 208/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което съдът е
отхвърлил исковете му: - за приемане за установено по отношение на
ответника, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени от него (ГЬ. ГЮН. Д.), вследствие на настъпило ПТП на
07.03.2015г., около 04:30 ч. по път Ш-218 на 30-ти км. между гр. Дулово и с.
Водно, като пътник в автомобил Опел Вектра, с per. № СС 1859 СК, е в
размер на 67 884 лв.; - както и за осъждане на ответника Гаранционен Фонд да
му заплати (на ГЬ. ГЮН. Д.) сумата от 49 884 лв., представляваща разликата
от определеното му от Гаранционен фонд гр.София на 07.03.2018г.
обезщетение от 18 000 лв. и сумата от 67 884 лв., определена като общо
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него (ГЬ. ГЮН. Д.),
вследствие на настъпило ПТП на 07.03.2015г. около 04:30 ч. по път Ш-218 на
30-ти км. между гр. Дулово и с. Водно, като пътник в автомобил Опел Вектра,
с peг. № СС 1859 СК; - както и да заплати мораторна лихва върху същата
сума в размер на 10116,18 лв. за периода 08.03.2018 г. - 06.03.2020 г., или
общо сумата от 60 000,18 лв., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното и заплащане; - и съдът е
осъдил ГЬ. ГЮН. Д. да заплати на ответника Гаранционен Фонд сумата от
5517,68 лв. - разноски по делото.
1
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила,
на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му
и за уважаване на исковете, както и за присъждане на сторените по делото
разноски. Изложил е, че окръжният съд: - не взел предвид и не обсъдил в
решението си част от претърпените от него неимуществени вреди (конкретно
описани в жалбата), за които ответникът не бил платил обезщетение; - не
съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и определил несправедлив размер на
обезщетението, като не отчел, че ищецът към датата на произшествието е бил
непълнолетен и че катастрофата се е отразила освен на физиката, така и на
психическото му развитие и себевъзприятие; - не отчел показанията на
свидетели, дадени в досъдебното производство с данни, че ищецът
многократно казвал на шофьора, че иска да слезе от автомобила; Сочил е, че
решението било неясно относно наличието или липсата на произнасяне и по
осъдителния иск.
Ответникът Гаранционен фонд гр.София, чрез юрисконсулт М., е подал
писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за
неоснователността й и за правилността на обжалваното решение е молил за
потвърждаване на последното и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице – помагач Е. Х. Б., чрез особения му представител -
адвокат Л., е оспорил въззивната жалба и по съображения по всяко от
оплакванията в нея е молил за отхвърлянето й и за потвърждаване на
обжалваното решение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и
отговора, като ищецът е претендирал присъждане на разноските – платено
възнаграждение на особения представител на помагача и юрисконсултско
възнаграждение за изготвяне на отговор, а ответникът - за присъждане на
разноски за държавна такса и в полза на адв. М. - адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна защита. В предоставения им от съда срок, всички са
депозирали писмени бележки по съществото на спора.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение
за валидно, но отчасти недопустимо като произнесено по недопустим, поради
липса на правен интерес, установителен иск за приемане за установено по
отношение на ответника, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, претърпени от ГЬ. ГЮН. Д., вследствие на произшествието е в размер
на 67 884 лв. Затова в тази част решението следва да бъде обезсилено, а
производството – прекратено.
По правилността на останалата част от решението на окръжния съд (по
допустимите осъдителни претенции), с оглед наведените оплаквания и като
обсъди събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон,
съдът намира следното:
Предявените пред окръжния съд от ГЬ. ГЮН. Д. против Гаранционен
фонд гр.София осъдителни искове са по чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.) и
чл. 86 ЗЗД: - за заплащане на сумата от 49 884 лв., представляваща разликата
между определеното от Гаранционен фонд на 07.03.2018г. обезщетение от 18
2
000 лв. и сумата от 67 884 лв., представляваща общо обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца ГЬ. ГЮН. Д. като пътник в
автомобил Опел Вектра, с peг. № СС 1859 СК, вследствие на
пътнотранспортно произшествие настъпило на 07.03.2015г. по път Ш-218 на
30-ти км. между гр. Дулово и с. Водно, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното и заплащане; - и за заплащане
на сума в размер на 10 116,18 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 49 884 лв. за периода 08.03.2018 г. - 06.03.2020 г.
Ищецът е поддържал, че при произшествието е получил контузия на
главата, сътресение на мозъка, охлузни рани на лява буза и лява вежда,
контузия на гръдния кош с контузионни промени на десен бял дроб, открито
счупване на лява бедрена кост, контузия на дясна подбедрица с отоци и
кръвонасядания. Травматичният шок му причинил разстройство на здравето
временно опасно за живота, счупването на бедрената кост – трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок не по-малък от 9-12
месеца, а останалите наранявания – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Сочил е, че вследствие произшествието претърпял болки
и страдания, включително от проведените операции и лечение; заради
травмите приключила в зародиш спортната му кариера на футболист; поради
продължителното лечение и обездвижване не могъл да участва в учебни
занятия, да продължи нормално средното си образование, да се подготви за
зрелостни изпити, а от там – и да кандидатства и да продължи образованието
си в университет със спортен профил; заради обездвижването и
невъзможността за самостоятелно обслужване за него се грижела майка му,
от което той изпитвал срам, имал чувство за малоценност и безполезност; и
досега изпитвал дискомфорт и страх при придвижване с кола, а при
преминаване край мястото на катастрофата се събуждал спомена и изпаал в
тревожно състояние. Дълго изпитвал безспокойство (не спял, сънувал
кошмари), станал раздразнителен и понякога – агресивен, въпреки иначе
спокойната му натура. Сочил е, че поради липсата на задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите, е предявил претенцията си за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу Гаранционния
фонд, който определил занижен размер на обезщетението от 30 000 лв. и след
приспадане на процента за съпричиняване на вредите - 40 %, му платил
обезщетение от 18 000 лв. Настоявал е, че размерът на обезщетението се
равнява на сумата от 113 140 лв. и след приспадане на съпричиняването от 40
% - на 67 884 лв., като предвид платените 18 000 лв., ответникът следва да му
заплати още 49 884 лв. обезщетение, както и мораторни лихви върху тази
главница, считано от 08.03.2018 г. до исковата молба в размер на 10 116,18 лв.
Ответникът Гаранционен фонд –София е оспорил иска и е молил за
отхвърлянето му.
Третото лице помагач на ответника - ЕР. Х. Б., чрез назначения му от
съда процесуален представител, е оспорил исковете и е молил за
отхвърлянето им.
Установена със събраните по делото доказателства е следната
фактическа обстановка, а и по същата страните нямат спор понастоящем:
Ищецът е бил пътник (на задна седалка зад водача) в автомобил и претърпял
на 07.03.2015г. между гр.Дулово и с.Водно тежко пътнотранспортно
3
произшествие (при което водачът загинал). При инцидента Г. получил
следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузни
рани на лява буза и лява вежда, контузия на гръдния кош с контузионни
промени на десен бял дроб, открито счупване на лява бедрена кост, контузия
на дясна подбедрица с отоци и кръвонасядания. Лекуван е бил в болница от
08.03.2015 г. до 17.03.2015 г. и от 15.03.2016 г. до 21.03.2016 г. като му е
проведена директна скелетна екстензия и направена операция на счупения
ляв крак с поставяне на пирон в костта, както и последваща операция по
отстраняването му. Лечението му е продължило в период надвишаващ 12
месеца и е било съпроводено с болки и неудобства. Установено е също така,
че към датата на произшествието Гьокан е бил ученик в Спортно училище
"Дръстър", гр. Силистра, профил футбол. За автомобила, с който той е
пътувал, е липсвала сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За
обезщетяване на неимуществените вреди, той подал уведомление до
ответника – Гаранционен фонд на 07.03.2018 г., по което е била образувана
преписка по щета. За понесените болки и страдания от получените травми
(контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузни рани на лява буза и лява
вежда, контузия на гръдния кош с контузионни промени на десен бял дроб,
открито счупване на лява бедрена кост, контузия на дясна подбедрица с отоци
и кръвонасядания), Гаранционният фонд е определил обезщетение от 30 000
лв., от което поради наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия
предвид, че същият се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от пиян
водач, е приспаднал 40 % и е изплатил на ищеца обезщетение от 18 000 лв.
Установено е от разпита на свидетеля Сефил Чауш, че ищецът е бил с
компания на дискотека в друг град преди произшествието, където всички,
включително и водача употребили алкохол, а след това пътували обратно,
като спирали по пътя. Независимо от различията на експертите по двете
САТЕ по въпроса бил ли е ищецът, или не е бил с поставен предпазен колан,
категорично е становището на всички вещи лица, че ударът е бил косо
страничен в областта предната лява врата и независимо дали Гьокан е бил с
поставен колан, горната част на тялото му може да се премести косо наляво.
По отношение на приетото от Гаранционния фонд и установено с
доказателствата по делото от първата инстанция съпричиняване на вредите от
пострадалия (съгласил се да пътува в автомобила, управляван от пиян водач)
и приетия процент на съпричиняване (40%), ищецът не е навел оплаквания в
жалбата си.
Оплакванията на въззивника за необсъждане от окръжния съд на
събрани в досъдебното производство показания на свидетели са
неоснователни, доколкото протоколите за разпит не съставляват свидетелски
показания по см. на чл. 163 и сл. ГПК и не могат да бъдат ценени като такива
в настоящото производство.
По спорните въпроси за обема на вредите и размера на обезщетението:
На база събраните доказателства пред окръжния съд и изслушаните
пред настоящата инстанция показания на майката на ищеца -свидетелката В.,
съдат намира за установено следното: След произшествието, Г.Д. е бил приет
в болница, където е лекуван и му е направена операция на левия крак със
скелетна екстензия и пирон в костта. В първите дни след произшествието,
младежът не помнел какво е говорил предния ден. Изписан е на 17.03.2015 г.,
4
като лечението му продължило у дома. Бил е напълно обездвижен без
възможност за самостоятелно обслужване, като за него се грижила майка му.
Според последната, два месеца Г. бил на легло, а след това около шест месеца
се придвижвал с две и още шест месеца – само с една патерица.
Първоначално (за около два месеца) обслужването му било изцяло на легло
(на памперси), а впоследствие и много затруднено предвид липсата на
вътрешна тоалетна в къщата. Жената се грижела и за хигиената на Г., като той
изпитвал силно неудобство и срам от това. До края на учебната година (до
лятото на 2015) той бил още неподвижен и не посещавал училище, като
завършил 11 клас само „по интернет“. През следващата учебна година, на
училище го водела майка му с колата, но било трудно с патериците по
стълбите и той не ходел всеки ден. В периода от 15.03.2016 г. до 21.03.2016 г.
Гьокан отново бил в болница за операцията по изваждане на металната
пластина от крака. След това около два – три месеца ходел с една патерица.
Подготвял се за матурите предимно у дома, явил се на тях и ги взел. Предвид,
че в тази част показанията на свидетелката В. напълно кореспондират с
медицинската документация за лечението, последователни и логични са
предвид установените телесни повреди на момчето, съдът напълно ги
кредитира. Тези вреди съдът съобразява при определяне на обезщетението.
Житейски логично и оправдано е да бъдат съобразени като понесени от
ищеца и вреди от стреса, безсънието (при възстановяването, Г. не спял добре,
имал страх, викал насън, а впоследствие изпитвал страх да минава покрай
мястото на произшествието – така св. В.), физическите болки и
емоционалните негативни преживявания от произшествнието и травмите,
поради което те следва да бъдат съобразени в един обичаен размер, доколкото
няма данни по делото те да са търпяни в един по-голям обем. Изнесеното от
свидетелката, че и понастоящем Г. накуцва, не може да стои дълго прав и има
остатъчни неудобства от травмите, не се подкрепят от останалите данни по
делото, включително медицинска документация, а и такива самият ищец не е
поддържал с исковата си молба, поради което са недоказани и не следва да
бъдат съобразявани при определяне на обезщетението. Не е доказана и липсва
установена по делото пряка връзка между произшествието, трамите и
твърдяните вреди от провалена спортна кариера на ищеца като футболист,
както и от невъзможността му да продължи образованието си във висше
учебно заведение със спортен профил. Спортният профил и училището на
ищеца, интересите в областта на футбола (искал да стане футболист според
свидетелката Вели) не са достатъчни за извод за спортна кариера и такова
висше образование, които да са възпрепятствани единствено от процесното
събитие, травмите от него и невъзможност за учебна подготовка. Затова, така
твърдяните вреди не следва да бъдат отчитани при определяне на
обезщетението. Следва да бъде съобразено и отчетено възстановяването на Г.
и живота му на млад човек занапред - завършил е шофьорски курс през 2017 г.
(така св. В.) и шофира, работи в чужбина от две години, често пътува, т.е.
преодоляването към момента на последиците от произшествието.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
5
предвид при определяне размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на
обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
В случая, при определяне размера на обезщетението, в насока на
неговия по-висок размер съдът взема предвид, че: пострадалият е млад човек,
на 17 години към датата на инцидента; произшествието – тежка катастрофа е
силно травмираща, като стресът е продължил и в периода на възстановяване с
тревоги, безсъние и нощни кошмари; множеството телесни увреждания -
контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузни рани на лява буза и лява
вежда, контузия на гръдния кош с контузионни промени на десен бял дроб,
открито счупване на лява бедрена кост, контузия на дясна подбедрица с отоци
и кръвонасядания, както и причинената от травматичния шок временна
опасност за живота и причиненото от счупването на крака трайно
затруднение на движенията за продължителен период – повече от 12 месеца;
уврежданията са били съпроводени със силни болки още от произшествието,
като тези от счупената кост са били с голям интензитет в процеса на
двукратните операции и в периода на лечението до оздравяването (около
година) и още около два месеца след втората операция за изваждането на
пирона; ограниченията и неудобствата от обездвижването в битов и социален
план, невъзможността да спортува, да посещава училище, да общува
пълноценно; зависимостта от майка му при обслужването и в ежедневието и
неудобствата от това; От друга страна съдът отчита, че ищецът е млад човек и
е напълно възстановен - няма деформации от счупването, няма болки или
ограничения на движенията; реализирал се е и работи в чужбина, има
шофьорска книжка и шофира, пътува, общува. При това положение и с оглед
обществено-икономическите условия в страната и предвид съдебната
практика за подобни случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 50 000
лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, като след приспадане на 40 % за съпричиняването,
следва да му бъде определено обезщетение от 30 000 лв., от които след
приспадане на платените от Гаранционния фонд 18 000 лв. следва да му бъдат
присъдени 12 000 лв. До този размер искът е основателен и следва да бъде
уважен, а за горницата над 12 000 лв. до претендираните 48 884 лв. искът е
неоснователн и следва да бъде отхвърлен. Върху обезщетението се дължат и
законните лихви от исковата молба.
По иска за мораторните лихви в размер на 10 116,18 лв. за периода
08.03.2018 г. - 06.03.2020 г:
Върху присъдената от настоящата инстанция главница следва да се
присъди мораторна лихва съгласно чл. 288, ал.7 от КЗ (отм.), който гласи, че
Фондът дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за
произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане
6
на претенцията по реда на ал. 9. В случая, претенцията е заведена на
07.03.2018 г., като произнасянето на Фонда с постановения отказ за горницата
над определената сума от 18 000 лв. е от 14.05.2018 г. т.е. в тримесечния срок.
От датата на отказа, т.е. от 15.05.2018 г. се дължи и мораторната лихва върху
сумата от 12 000 лв., която изчислена с електронна програма възлиза на
сумата от 2206,67 лв. До този размер искът по чл. 86 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен, а за горницата над 2206,67 лв. до претендираните 10
116,18 лв. и за периода от 08.03.2018 г. до 15.05.2018 г.- отхвърлен.
Като постановяващо отчасти различен резултат, решението на
окръжния съд следва да бъде частично отменено до посочените размери на
главница и лихви, а в останалата отхвърлителна част за горниците над тези
размери решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора, се налага промяна на разноските за първата
инстанция съразмерно с резултата от произнасянето по исковете, като от
сумата от 5 517,68 лв. общо сторени от ответника разноски, ищецът следва да
му заплати сумата от 4 358,97 лв., като решението в частта на осъждането за
горницата до 5 517,68 лв. следва да бъде отменено. Гаранционен Фонд София
следва да заплати на ищеца съразмерна с резултата в двете инстанции част от
сторените от него разноски за държавна такса – сумата от 1 069,11 лв. за
първата инстанция (от общо ДТ 5115,36 лв.) и сумата от 534,55 лв. за
въззивната инстанция (от общо ДТ 2 557,68 лв.). ГЬ. ГЮН. Д. следва да
заплати на Гаранционен Фонд София сумата от 3 229,26 лв. представляваща
съразмерна част от сторени разноски за особен представител за въззивното
производство, както и сумата от 79 лв. - съразмерна част от юрисконсултско
възнаграждение за изготвяне на отговор по въззивната жалба. Гаранционен
Фонд София следва да заплати на адв. Д.С. М. сумата от 1 072,80 лв. (по
536,40 лв. за всяка от двете инстанции), представляваща съразмерна с
резултата част от минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1 от
ЗАдв за оказаната на ищеца безплатна защита за двете съдебни инстанции.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260068 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 208/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в частта с която е
отхвърлен установителен иск на ГЬ. ГЮН. Д. против Гаранционен фонд
гр.София за приемане за установено по отношение на ответника Гаранционен
фонд гр.София, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени от ГЬ. ГЮН. Д., вследствие на настъпило ПТП на 07.03.2015г.,
около 04:30 ч. по път Ш-218 на 30-ти км. между гр. Дулово и с. Водно, като
пътник в автомобил Опел Вектра, с per. № СС 1859 СК, е в размер на 67 884
лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 260068 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д. №
208/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: - е
отхвърлен предявения от ГЬ. ГЮН. Д. против Гаранционен фонд гр.София
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
7
ищеца, вследствие на настъпило ПТП на 07.03.2015г. около 04:30 ч. по път
Ш-218 на 30-ти км. между гр. Дулово и с. Водно, като пътник в автомобил
Опел Вектра, с peг. № СС 1859 СК до размер на сумата от сумата от 12 000
лв.; - е отхвърлен, предявения от ГЬ. ГЮН. Д. против Гаранционен фонд
гр.София иск за заплащане на мораторна лихва до размер на сумата от
2206,67 лева, изчислена върху главницата от 12 000 лв. за периода от
15.05.2018 г.до 06.03.2020 г.; - ГЬ. ГЮН. Д. е осъден да заплати на
Гаранционен фонд гр.София разноски за първата инстанция за горницата над
сумата от 4 358,97 лв. до присъдените 5 517,68 лв., като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София БУЛСТАТ: *********, София
1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 да запати на ГЬ. ГЮН. Д. с ЕГН **********: -
сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от Гьокан Гюнайдън Д., вследствие на пътнотранспортно
произшествие на 07.03.2015г. като пътник в автомобил Опел Вектра, с peг. №
СС 1859 СК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 06.03.2020 г. до окончателното й заплащане; - сумата от 2206,67 лева,
представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 12 000 лв. за
периода от 15.05.2018 г. до 06.03.2020 г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260068 от 08.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 208/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с
които: - е отхвърлен предявения от ГЬ. ГЮН. Д. против Гаранционен фонд
гр.София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие на настъпило ПТП на 07.03.2015г. около
04:30 ч. по път Ш-218 на 30-ти км. между гр. Дулово и с. Водно, като пътник
в автомобил Опел Вектра, с peг. № СС 1859 СК за горницата над сумата от
12 000 лв. до претендираните 49 884 лв.; - е отхвърлен, предявения от ГЬ.
ГЮН. Д. против Гаранционен фонд гр.София иск за заплащане на мораторна
лихва за горницата над сумата от 2206.67 лв. до 10116,18 лв. и за периода от
08.03.2018 г. до 14.05.2018 г.; -ГЬ. ГЮН. Д. е осъден да заплати на
Гаранционен фонд гр.София разноски за първата инстанция до размер на
сумата от 4 358,97 лв.
ОСЪЖДА ГЬ. ГЮН. Д. с ЕГН **********, да заплати на Гаранционен
Фонд, БУЛСТАТ: *********, София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, сумата
от 3 229,26 лв. представляваща съразмерна част от сторените от ответника
разноски за особен представител във въззивното производство, както и
сумата от 79 лв. - съразмерна част от юрисконсултско възнаграждение за
изготвяне на отговор на въззивната жалба.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: *********, София 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2 да заплати на адвокат Д.С. М. от СфАК с ЕГН
**********, ЛНА ********** сумата от 1 072,80 лв., представляваща
съразмерна част от минимално, според Наредба 1/2004 г., адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.1 от ЗАдв за оказана безплатна защита на ГЬ.
ГЮН. Д. за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: *********, София 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2 да заплати на ГЬ. ГЮН. Д. с ЕГН **********
съразмерна с резултата част от сторените от него разноски за държавни такси
8
в двете съдебни инстанции: сумата от 1 069,11 лв. за първата инстанция и
сумата от 534,55 лв. за въззивната инстанция.
Решението е постановено при конституирано на страната на ответника
Гаранционен фонд гр.София трето лице – помагач Е. Х. Б., представляван от
адв. К.Л..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9