Определение по дело №110/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 145
Дата: 18 ноември 2021 г.
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20215200900110
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
гр. Пазарджик, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20215200900110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С протоколно определение от 18.10.2021 г. съдът е прекратил производството по
делото по предявения от „Краси“ ЕООД против „Агроцар“ АД иск за изплащане на сумата
от 175 000 лв., представляваща неизплатена част от договор за покупко-продажба на
царевица от 11.06.2020 г., изменен с Анекс № 1 от 27.11.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба. В същото съдебно заседание съдът е дал ход на
делото по същество, като е обявил устните състезания за приключили и е уведомил
страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок.
По делото е постъпила молба вх. № 3566/25.10.2021 г. от ответника „АГРОЦАР“ АД
чрез пълномощника адв. П.К., съдържаща искане за допълване на крайният съдебен акт в
частта му за разноските. Изложени са съображения, че съдът е прекратил производството по
настоящото дело поради оттегляне на иска, но с определението си не се произнесъл по
въпроса за разноските, дължими на ответната страна на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Твърди
се, че такива са били сторени от „АГРОЦАР“ АД в размер на 6000 лв. с ДДС,
представляващи заплатено възнаграждение за адвокат.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпило становище вх. № 3778/01.11.2021 г. от
ищеца „Краси“ ЕООД,чрез преупълномощения представител адв.Н.К., в което са изложени
съображения за неоснователност на молбата. Изтъква се, че когато ответникът е дал повод за
завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили
обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът е този, който има право на направените разноски. Цитира се
съдебна практика. Отделно от изложеното е отправено и искане до съда за присъждане в
полза на ищеца на направените от дружеството разноски съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК.
При тези данни съдът намира следното:
1
В случая следва да се приеме, че доколкото прекратителното определение на съда се
отнася и обхваща целия заявен от ищеца петитум, в т.ч.: главница от 175000 лв., дължима по
цитирания договор и анекса към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на
иска до окончателното изплащане на сумата, то по-нататъшното развитие на
производството, в т.ч. и по съществото на спора, е останало безпредметно. След като
настоящата инстанция е била надлежно десезирана от разглеждане на спора се налага
извода, че съдът погрешно е дал ход на делото по същество, като е обявил същото за
решаване, тъй като отговорността за разноските по делото е обусловена от произнасянето по
главната претенция. В случая е била безпредметно делото да продължава развитието си по
отношение единствения неразрешен въпрос между страните, който касае единствено
отговорността за разноските. Затова и при тези данни следва да се приеме, че постановеното
протоколно определение от 18.10.2021 г., с което съдът е дал ход на делото по същество,
следва да бъде отменено при условията на чл.253 ГПК.
Постановеното от окръжния съд преди това прекратително определение по делото е
крайният акт на съда по смисъла на чл.81 ГПК и затова съдът дължи произнасяне по
искането за допълването му, което е направено надлежно от ответника по делото. Съдът
намира, че молбата на „АГРОЦАР“ АД е подадена в законния срок от легитимирана страна,
поради което като процесуално допустима следва да бъде разгледана.
Съдът приема, че искането за присъждане на разноски в полза на ищеца „Краси“
ЕООД, с характер на молба за допълване на крайния съдебен акт в частта за разноските,
съдържащо се в становището по чл. 248, ал.2 ГПК, обаче, се явява недопустимо за
разглеждане. Този извод се налага, тъй като данните по делото сочат, че прекратителното
определение от 18.10.2021 г. е влязло в сила от 26.10.2021 г., като в срока за обжалването му
(изтекъл на 25.10.2021 г.) ищецът не е упражнил надлежно правото си по чл. 248, ал.1 ГПК.
Искане в този смисъл се съдържа едва в становището на страната по чл.248, ал.2 ГПК,
поради което същото се явява преклудирано и затова недопустимо за разглеждане.
По отношение искането на ответника за допълване на прекратителното определение:
В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и този повод отпадне в хода на висящ процес поради извършено плащане от негова
страна, то на ищеца се дължат разноски, дори когато последният е направил отказ или е
оттеглил предявения иск. Приема се също така и че в посочената хипотеза ответникът не
може да претендира разноски. В този смисъл са и Определение № 277/14.05.2014 г. по
ч.гр.д. № 2432/2014 г. на ВКС, І г.о., Определение № 625/24.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015
г. на ВКС, І т.о.; Определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др.
Именно такъв е и разглеждания случай. Налице е оттегляне на иска, настъпило в
първото по делото заседание, което е било мотивирано от извършеното плащане на
задължението от ответника след образуване на делото. Исковата молба е депозирана пред
ВтОС на 12.02.2021 г. На същата дата е извършено и плащането на дълга, което е било
предхождано от допуснато обезпечение на претенцията по реда на чл.390 ГПК и респ. от
2
налагането на обезпечителни мерки в полза на ищеца за обезпеченото вземане. Съдът
приема, че при тези данни с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
настоящото дело, поради което и разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК се явява неприложима.
Наред с това, както се посочи по-горе и съобразно цитираната съдебна практика в
хипотезата, при която поради извършено плащане на задължението е последвало оттегляне
на претенцията, ответникът няма право на разноски.
Предвид на изложеното искането на „АГРОЦАР“ АД, направено с молба вх. №
3566/25.10.2021 г. следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК протоколното определение по делото от
18.10.2021 г., с което е даден ход на устните състезания.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3566/25.10.2021 г., депозирана от
ответника „АГРОЦАР“ АД, чрез пълномощника адв.П.К. за допълване на крайният съдебен
акт в частта му за разноските, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца „Краси“ ЕООД, съдържащо се в
становище вх. № 3778/01.11.2021 г., за допълване на крайният съдебен акт в частта му за
разноските, като недопустимо.

В тази част определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3