Р Е Ш Е Н И Е № 178/14.10.2021
г.
14.10.2021 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На шести октомври 2021
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 210 по описа на 2021 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 124, чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Г.С.К. чрез адвокат М.К. от
САК, със съдебен адрес:***4, против Заповед № ЧР-Яб-8 от 30.06.2021 г.,
издадена от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателя за длъжността „Директор на Областно пътно управление-Ямбол“,
считано от 01.07.2021 година.
В жалбата се сочи, че атакуваната заповед
е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на ЗДСл.
Претендира се отмяната на атакувания административен акт.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и
отправените искания. Представя молба от упълномощения от него адвокат М.К. от
САК с изложени в нея съображения по съществото на спора и с искане за отмяна на
заповедта с присъждане на разноски по списък. В дадения от съда срок представя писмена защита с
подробно изложени съображения досежно незаконосъобразността
на оспорения акт.
Ответната страна - Председателят на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, се
представлява от Е.А.Я., Началник отдел „Административно обслужване“ в Областно
пътно управление–Ямбол, държавен служител с юридическо образование, редовно
упълномощена с пълномощно от Председателя на Управителния съвет на АПИ, която
застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт, ведно със
служебното досие на жалбоподателя Г.К..
След като извърши цялостна преценка на всички
приобщени по надлежния ред доказателства по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на Заповед № ЧР-Яб-11 от 24.11.2014 г., (л.
296, гръб), издадена на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 16а, вр.
чл. 10, ал. 3 от ЗДСл от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, е възникнало служебното правоотношение между органа по
назначаването и оспорващия – със заповедта, считано от 25.11.2014 г., Г.С.К. е
назначен за държавен служител на длъжност „Директор на Областно пътно
управление, гр. Ямбол“ при АПИ. На 25.11.2014 г. държавният служител е запознат
и с длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност (л. 290-293,
гръб). Със Заповед № ЧР-Яб-5 от 30.09.2015 г. на Председателя на УС на АПИ (л.
303), на основание чл. 9, вр. чл. 82, ал. 1 и чл.
10д, ал. 4 от ЗДСл и въз основа на Протокол вх. № 93-01-8756 от 23.09.2015 г.
от проведена конкурсна процедура, Г.С.К. е преназначен на същата длъжност -
„Директор на Областно пътно управление, гр. Ямбол“ при АПИ, като на 01.10.2015
г. му е връчена изготвената и утвърдена по надлежния ред длъжностна
характеристика за определената длъжност. Видно от съдържащите се в служебното
досие формуляри за оценка изпълнението на заеманата от лицето длъжност за
периода 2015 г. - 2019 г. (л. 273-289) и за 2020 г. (л. 358-360), годишната
оценка на изпълнението, определена от оценяващите ръководители за посочения период е „изпълнението надвишава
изискванията“, при мотиви за изпълнение на всички заложени в работния план
цели, изпълнението на част от които е над изискванията. Със Заповед № ЧР-Яб-2
от 31.03.2020 г. на органа по назначаването Г.С.К. е повишен в ранг, като му е
определен I младши ранг за държавен
служител, считано от 01.04.2020 г.
На 08.06.2021 г. е проведено заседание на Областната
комисия по безопасност на движението по пътищата в област Ямбол (ОКБДП-ЯМБОЛ),
за което е съставен протокол, приобщен към доказателствения
материал, приложен в кориците на делото (л. 10-16).
В Писмо изх. № 66-00-10 от 14.06.2021 г. по описа на
община Болярово (л. 9, л. 348), адресирано до Председателя на УС на АПИ, кметът
на община Болярово изразил своята позиция относно дейността на ръководителя на
ОПУ-Ямбол, породена от възникналите на територията на общината проблеми относно
пътната мрежа, посочвайки следното: „години наред ОПУ-Ямбол неглижира
и се държи крайно пренебрежително с проблемите на пътната безопасност в община
Болярово; почистване на банкети и канавки, включително и на разклони, на които
са се случвали тежки ПТП поради липса на видимост, се осъществява само след неколкократни писма и сигнали от община Болярово и от
Общинската комисия по безопасност на населението. През зимния сезон, когато се
налага снегопочистване и опесъчаване,
територията от 668 кв. км на община Болярово се обслужва с една машина и след
настояване от наша страна се насочва друга техника. Изключително възмутително е
поведението на Директора на ОПУ-Ямбол и на областните комисии по безопасност на
движението - на исканията на жителите на община Болярово за предприемане на
мерки за повишаване безопасността на движение по държавните пътища в
регулацията на населените места получаваме обидни коментари както към местната
общност, така и към представителя на общината в тази комисия“. В писмото е
изказано мнение, че подобно поведение обезличава както институцията, която
Директорът на ОПУ представлява, така и всички свързани с това дейности.
Поискано е предприемане на необходимите действия, за да се възстанови имиджа на
ОПУ, както и да се полагат адекватни грижи за републиканската пътна мрежа на
територията на всяка община.
Със Заповед № ЧР-Яб-8 от 30.06.2021 г. (л. 345),
издадена от инж. А.М. - Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна
Инфраструктура“, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 108 от ЗДСл, служебното правоотношение на Г.С.К., заемащ длъжността
„Директор на Областно пътно управление–Ямбол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с ранг I младши, е прекратено, считано от 01.07.2021 г., по
съображения за наличие на обективна невъзможност държавният служител да
изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, а
именно – неизпълнение на служебните задължения, обективирани
в Сигнал № 66-00-10 от 14.06.2021 г. Разпоредено е с процесната заповед също така и заплащане на неизползвания
от държавния служител платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., както и
удържането на сума за представително работно облекло, установена пропорционално
на неотработените месеци през календарната 2021 г. Актът е връчен на адресата
на 30.06.2021 г., (видно от отбелязванията в него),
като същевременно се съдържат и указания за начина и срока за обжалването му.
С Жалба вх. № 94-00-2952 от 12.07.2021 г. по описа на
АПИ-София (л. 5) е оспорена по съдебен ред пред ЯАС Заповед № ЧР-Яб-8 от
30.06.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна Инфраструктура“
за прекратяване на служебното правоотношение на Г.С.К. за заеманата от него
длъжност „Директор на Областно пътно управление-Ямбол“. Въз основа на жалбата е
образувано и настоящото съдебно производство.
При горната фактическа установеност съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с право
и интерес от оспорване и против акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност съгласно разписаното в чл. 124, чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл.
108, ал. 1 от ЗДСл, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя се преценя и като основателна по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и следва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. В своето изречение второ текстът предвижда
също, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал.
1, т. 5 от ЗДСл в заповедта следва да
бъдат посочени и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната
невъзможност за изпълнение на служебните задължения.
В случая оспорената заповед е
издадена от компетентен орган - Председателя
на Управителния съвет на Агенция „Пътна Инфраструктура“, който е органът по назначаване, в писмена форма и съдържа правното
основание за прекратяване на служебното правоотношение, както и придобития от
служителя на държавна служба ранг. С оглед на това съдът приема, че същата е
издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, поради
което не са налице основания за нейната нищожност.
Процесната
заповед обаче е незаконосъобразна, тъй като в нея не се съдържат фактическите
обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения от страна на жалбоподателя Г.К.. Както вече беше посочено по-горе,
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл повелява, че при прекратяване на
служебното правоотношение в хитопезата на чл. 107, ал.
1, т. 5 от ЗДСл,
какъвто е и настоящият случай, актът следва да съдържа не само правните, но и
фактическите обстоятелства, обуславящи тази невъзможност за изпълнение на
служебните задължения. В този смисъл е и общото изискване към индивидуалните
административни актове, издавани в писмена форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Видно то съдържанието на оспорения
акт, той е мотивиран с бланкетното позоваване на
Сигнал № 66-00-10 от 14.06.2021 г. на кмета на община Болярово, което обаче не
изпълва посоченото изискване на закона. В тази връзка съдът възприема
изтъкнатите в жалбата доводи, че органът по назначаването не е посочил нито кои
служебни задължения не е могъл да изпълни държавният служител, нито каква е
тази външна и независеща от волята му обективна причина, която прави невъзможно
изпълнението на служебните задължения. Действително, от мотивите на оспорената
заповед не става ясно как изразеното в Писмо № 66-00-10 от 14.06.2021 г. мнение
на кмета на община Болярово за работата на ръководителя на ОПУ-Ямбол, очевидно
неподкрепено с конкретни доказателства за наведените в сигнала твърдения,
навежда органа по назначаването на извода, че Директорът на ОПУ-Ямбол е в
обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, и само на това
основание, без да бъдат изискани каквито и да било обяснения от държавния
служител, респ. - без да му бъде дадена възможност да се защити, незабавно е
прекратено служебното правоотношение с него. В този смисъл оспорената заповед е
произнесена и при грубо нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като административният орган не е дал възможност на държавния
служител да участва като страна в производството по издаване на акта, не му е
осигурил възможност да изрази становище по събраните доказателства, да прави
писмени искания и възражения съобразно разписаното в чл. 34 от АПК; не е изпълнил
задължението си преди издаване на заповедта да изясни фактите и обстоятелствата
от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на
заинтересованите лица, както повелява нормата чл. 35 от АПК; в нарушение на
разпоредбата на чл. 36 от АПК не е изпълнено и задължението за служебно
събиране на доказателства.
Така констатираните
нарушения в обжалвания административен акт са съществени, доколкото от една
страна не е изпълнено императивното изискване на закона относно задължителното
му съдържание съобразно разписаното в чл. 108, ал. 1, изречение второ от ЗДСл,
а от друга страна – държавният служител е изцяло лишен от възможността за
участие в производството. По този начин се нарушава правото на жалбоподателя
като адресат на акта да се информира за съображенията на административния
орган, довели до издаване на акта, което безспорно е довело до нарушаване на
правото му на защита срещу този акт. Неизлагането на мотиви препятства и
съдебния контрол върху заповедта и е основание за отмяната ѝ, като издадена
в противоречие с материалния закон.
В допълнение следва да се
отбележи, че изложените в писмото твърдения на кмета на община Болярово не са
подкрепени от конкретни доказателства, такива не се съдържат и в представената
по делото преписка по издаване на процесния акт.
Напротив, видно от съдържанието на единственото доказателство в тази връзка –
приобщеният по делото Протокол от 08.06.2021 г. от проведеното заседание на
ОКБДП-ЯМБОЛ, така застъпената от кмета на община Болярово позиция и изложените
в нейна подкрепа твърдения в сигнала се опровергават изцяло. Съобразно
отразеното в Протокола, в хода на разискванията по т. 3 от дневния ред,
(относно постъпило писмо на Държавна агенция „Безопасност на движението по
пътищата“ за обсъждане на заседание на ОКБДП-ЯМБОЛ изграждането на изкуствени
неравности за ограничаване скоростта на движение на път III-5308 в границите на
с. *, община Болярово, област Ямбол), Г.К. в качеството си на представител на
ОПУ-Ямбол е изразил своето становище по поставения проблем, посочвайки, че
според него няма как да се изгради пешеходна пътека на въпросното място, тъй
като в случая не са изпълнени изискванията на нормативната уредба, заложени в
Наредбата за изграждане на пешеходна пътека тип „Зебра“, където условията са за
трафик в делничен ден 50 пешеходци на час и минимум 200 автомобила; самото село
е с дължина 2 км, като двете пешеходни пътеки са на разстояние 100 м една от
друга и се намират от двете страни на почти 90 градусов завой, което не допуска
развиване на висока скорост в населеното място. Основно с висока скорост
преминават определени лица с леки автомобили, най-често местни. И тъй като в
този участък няма интензивен трафик, е изказано мнение, че едва ли повдигнатите
пешеходни пътеки или ограниченията на скоростта в началото на населеното място
ще имат позитивен успех. В допълнение Г.К. *** е предложило път III-5308, започващ от * - * - * до Кошу дере, да влезе в следващия програмен период на ОП „Региони
в растеж“; посочено е в тази връзка, че тъй като този проект е приоритетен за
област Ямбол, пътят има потенциал да бъде включен в тази програма и ако това се
случи, ще бъдат предприети заложените в програмата мерки за успокояване на
движението на входовете на населените места. Несъгласие с така направеното
изказване е изразено от представителя на община Болярово - госпожа Т., която е
изразила съмнение относно включването на този път в посочената ОП и е призовала
комисията да гласува по тази точка. В подкрепа на становището на представителя
на ОПУ-Ямбол е направено изказване от страна на представителя на ОД на
МВР-Ямбол, който, при настояването от страна госпожа Т. за незабавно
разрешаване на проблема, е изразил мнение, че най-бързото такова е именно
поставяне на неравности, но е посочил и другата възможност – осъществяването на
тези дейности да бъде извършено при изграждането на пътя, тъй като и това е
заложено. В заключение, видно от отразяванията в протокола, Г.К. е изразил надежда,
че пътят ще бъде включен в ОПРР и тогава ще бъде възможно да се говори за
ограничителните системи. В крайна сметка, след направените обсъждания,
комисията е взела решение на следващо заседание на ОКБДП-ЯМБОЛ ОПУ-Ямбол да
предложи становище за монтиране на неравности на път III-5308. От така
посоченото по категоричен начин се установява, че изложените в сигнала на кмета
на община Болярово твърдения, въз основа на които е прието от органа по
назначаване наличието на основанието за прекратяване на служебното
правоотношение с жалбоподателя по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - обективна
невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън
случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, са абсолютно безпочвени като неподкрепени с
конкретни доказателства. В потвърждение на този извод са и съдържащите се в
служебното досие на жалбоподателя формуляри за годишната оценка на изпълнението
на длъжността „Директор на ОПУ-Ямбол“, от които се установява, че през годините
(от момента на заемането на длъжността през 2014 г. до момента на прекратяване
на правоотношението през 2021 г.) определяната от оценяващите ръководители оценка е „изпълнението надвишава
изискванията“, при изрично изложени съображения за изпълнение на всички
заложени в работния план цели, изпълнението на част от които е над
изискванията. Всичко изложено до тук сочи на единствено верния извод, че процесният акт е произнесен при липса на предпоставките,
визирани в посочената като правно основание за издаването му норма на чл. 107,
ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което обуславя несъответствието на спорната заповед с
материалния закон, както и произнасянето ѝ в разрез с целта на закона –
очевидно с издаването на оспорения акт не е преследвана заложената в ЗДСл цел
да се прекрати служебното правоотношение, чието изпълнение е станало обективно
невъзможно, а съвсем различна от така посочената.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената Заповед № ЧР-Яб-8 от 30.06.2021 г. на Председателя на УС на
АПИ-София е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.
При този изход на спора и съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 лева
за платено адвокатско възнаграждение, който е и минималният определен в чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер. В този смисъл възражението за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от процесуалния представител на ответната
страна, се явява неоснователно.
Водим от горното, Я А С, трети
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-Яб-8 от 30.06.2021 г., издадена от
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която
на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното
правоотношение на Г.С.К. за длъжността „Директор на Областно пътно
управление-Ямбол“, считано от 01.07.2021 г.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ГР. СОФИЯ да заплати на Г.С.К. ***, с посочен
съдебен адрес:***4, адвокат М.К.
от САК, направените от него разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14–дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/ не се чете