Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1306

 

град Пловдив, 24.06.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ГЕОРГИ ГЕШЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2801  описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба, предявена от С.М.Ш., ЕГН ********** и С.М.Ш., ЕГН ********** *** за неимуществени вреди в размер общо от 4000 лв. / по 2000 лева за всеки от ищците/ изразяващи се в влошено здравословно състояние, страх и несигурност, претърпени в продължение на 10 месеца, от връчването на 14.09.2017 г. до прогласяване нищожността на Заповед № РД-17-970/22.08.2017 г. на Кмета на Район “Централен”  Община Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж представляващ “Четириетажна жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с идентификатор ***, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с административен адрес в ***.

Претендират се сторените в производството разноски.

В съдебно заседание – ищците чрез адв.Ц.. поддържат предявените искове, претендират разноски, представят се писмени бележки.

Ответникът - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К. оспорва предявените претенции. Счита същите за неоснователни, недоказани и необосновани и в този смисъл моли исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени, претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се съображения,  че нищожността на акта на административния орган,  не е единственото и достатъчно условие, за да се приеме, че са дължими така претендираните вреди. Ответникът счита, че по делото не е установена непосредствена и пряка причинно-следствената връзка между увреждащия акт и настъпилите последствия. Излагат се съображения, че по делото са доказани грешки в хранително-диетичния режим на ищците и не спазване на препоръки. Възразява се, че негативните последствия, които претендират да са претърпели двамата ищци са в сферата на психологическите изживявания, а заболяването диабет безспорно е съществувало и към 2017 година, преди връчването на нищожната заповед.

Представителят на Окръжна Прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на претенциите.

Пловдивският Административен Съд – десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира предявените искове за неоснователни, поради следното:

С Решение по административно дело № 2669 от 2017 г. на Административен съд Пловдив, влязло в законна сила, Заповед № РД-17-970/22.08.2017 г. на Кмета на Район “Централен”  Община Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж представляващ “Четириетажна жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с идентификатор ***, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с административен адрес в *** е обявена за нищожна поради липса на компетентност на нейния издател. Съдът е приел по делото, че жалбоподателите /ищци в настоящото производство/ са извършили незаконен строеж на “Четириетажна жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с идентификатор ***, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с административен адрес в ***, но също така е установил, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган – зам.-кмет на район „Централен“. Безспорно лишен от законово основание, относно компетентността на органа, административният акт е бил прогласен за нищожен.

В хода на производството по  административно дело № 2669 от 2017 г. на Административен съд Пловдив жалбоподателите  С.М.Ш. и С.М.Ш. не са възразявали, че строежът представляващ “Четириетажна жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с идентификатор ***, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с административен адрес в ***, е реализиран съобразно относимите разпоредби на ЗУТ и подзаконовите актове регламентиращи дейностите по неговото проектиране и строителство.

С цел доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото се събраха свидетелските позания на Е.С. Ш. /дъщеря на ищците/. Свидетелката даде показания, че живее  заедно с родителите си на посочения адрес на ул. ***, в къщата, за която има предписание за събаряне. Свиделката изрично заяви, че ищците  боледуват от много години, но като идва това за къщата те още повече се разболяха.

За установяване на причинно-следствената връзка между влошеното здравословно състояние на ищците и издаването и връчването на Заповед № РД-17-970/22.08.2017 г. на Кмета на Район “Централен”  Община Пловдив, по делото се изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно, като не е направено възражение и доказателствено искане за назнаване на допълнителна и/или повторна експертиза, при обоснована необходимост попадаща в хипотезата на чл. 201 от ГПК. От така приетото заключение не се установява проявление на посочената по-горе причинно-следствената връзка.

Вещото лице е установило, че ищците С.М.Ш. и С.М.Ш. страдат от описаните в исковата молба заболявания. С.М.Ш. страда от Захарен диабет тип 2 с неясна давност, като от м.11.2017 год е на трайно инсулинолечение. Според приложената документация пациентката е била с трайно влошен гликемичен контрол до мес.11.2018 год. През 2012 год е оперирана по повод карцином на млечната жлеза в обем радикална ампутация на лява млечна жлеза с дисекция на регионални лимфни възли. Проведена е постоперативна телегаматерапия и химиотерапия. От документацията липсват данни за прогресия на онкологичното заболяване.

С.М.Ш. страда от Захарен диабет тип 2 от 2004 год. Липсват данни за давността на инсулинолечението. Към мес.12.2005 год провежда инсулинолечение и са налице част от хроничните усложнения на диабета-полиневропатия, диабетна макроангиопатия- мозъчно-съдова болест и периферна съдова болест. През 2013г. прекаран исхемичен мозъчен инсулт, с пълно възстановяване-липсва медицинска документация от мозъчно-съдовия инцидент. От приложените епикризи до мес.02.2017 год. с данни за трайно лош гликемичен контрол, стойности на кръвна захар и гликиран хемоглобин над прицелните нива за добър гликемичен контрол според възрастта и съпътстващата патология.

Вещото лице е направило експертни изводи дали е настъпило  влошаване на състоянието им след месец септември 2017г., когато им е връчена процесната заповед за събаряне на къщата им и в какво се изразяват те, като е констатирано, че след мес. 09.2017г., когато е връчена процесната заповед за събаряне на къщата, при С.М.Ш. през м. 12.2017г настъпва декомпенсация на захарния диабет до степен на кетоацидоза, което състояние според данните от приложената епикриза е провокирано от прекарана вирусна инфекция. По-рано същата година през 02.2017г. пациентката е хоспитализирана по повод декомпенсация на заболяването и влошен метаболитен контрол т.е метаболитният контрол на диабета е бил незадоволителен и преди мес.09.2017г. След инициирането на инсулинолечение, двукратно през 02.2018г. и 11.2018г. е хоспитализирана по повод хипогликемични епизоди, провокирани от нарушения в хранителния режим.

Същите експертни изводи вещото лице е направило и относно С.М.Ш., за който епикризите са от периода 12.2015г до 04.2017 г. През 02.2017г. за него настъпва остро усложнение на захарния диабет с хипогликемия поради нарушения в хранителния режим, регистриран е незадоволителен метаболитен контрол на диабета - гликиран Хб 8.9 %. Липсват данни за здравословното състояние на пациента след месец септември 2017г., когато е връчена процесната заповед за събаряне на къщата.

След анализ на медицинската документация вещото лице е обосновало извод относно препоръките за хигиенно-диетичен режим и предписаното лечение за всеки от ищците. Посочено е, че според документацията пациентите са получавали насоки за спазване на хранителния режим. При хоспитализациите по повод острите усложнения на диабета-хипогликемичните епизоди и при двамата пациенти /ишци/, фигурират данни за провокиране на състоянието от диетични грешки. Хоспитализацията на С.М.Ш. през мес.02.2017 год по повод диабетна кетоацидоза също е провокирана от неспазване на хранителния режим.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

От събраните доказателства се обоснова извод, че към момента датата на издаване на Заповед № РД-17-970/22.08.2017 г. на Кмета на Район “Централен”  Община Пловдив, ищците са имали съзнанието, че живеят в незаконен строеж представляващ “Четириетажна жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с идентификатор ***, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с административен адрес в ***. Не се установява отключено, прогресиращо и/или  рецидивиращо заболяване за всеки един от ищците, което да се е проявило по време, и да се дължи на процесния нищожен административен акт, както и в хода на неговото обжалване.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

Съдът намира за недоказани твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в силно негативно емоционални преживявания свързани с незаконосъобразно действие на административен орган.

Обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени претърпените неимуществени вреди. Претърпените неудобства и страдания, като резултат от изпълнението на незаконосъобразен акт, нямат материален еквивалент за пострадалия, но затова именно законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта, съобразно чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на гражданското законодателство не е абстрактна категория.

При преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от съответното увреждащо деяние (в случая изпълнението на нищожен акт) - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве на ищеца, продължителността и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не доказа наличието на пряка и непосредствена причинно– следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпил от него вредоносен резултат. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от адм. дейност не са налице.

По делото не се установи проявление на всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на адм. орган по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради нищожния административен акт.

В тежест на ищеца е при условията на пълно, главно доказване да установи настъпването на реални вреди – т. е., че вследствие недействителния акт/действие или бездействие са претърпени вреди. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно лицето да посочи своеволно определена сума на която то определя вредите си, а следва да докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са настъпили вреди, какъв е техният размер и, че незаконосъобразният акт, действие или бездействие на администрацията е единствената причина за настъпване на тези вреди. Законът не презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на административен акт, действие или бездействие. В този смисъл е и трайно установената практиката на Върховния административен съд /решение № 2719/25.02.2014 г. по административно дело № 5729/2013 г., решение № 4390/31.03.2014 г. по административно дело № 7731/2013 г., решение № 8343/19.06.2014 г. по административно дело № 11204/2013 г. /. В тежест на ищца е да докаже, че тези вреди са причинени при или по повод изпълнението на административна дейност на държавни или общински органи.

В случая ищеците  не са се справили с доказателствената тежест. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства които евентуално да сочат за настъпили за тях вреди с неимуществен характер. Събраните доказателства безспорно говорят за здравословни проблеми, рецидивиращи или подобряващи се във времето, но те по никакъв начин не се дължат на поведение на ответника. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на ответника.

Предвид горното, съдът приема исковата молба за неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

При посочения изход на спора, в полза на Община Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 144 АПК.

Следва ищците, на основание чл.10, ал.2 от  ЗОДОВ да се осъдят солидарно да заплатят направените разноски за съдебно медицинска експертиза, като средствата за същата са изплатени от бюджета на съда. Същите са в размер на 200лв. (двеста) лева

Водим от горното и на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 144 от АПК вр. 235 и сл. от ГПК Административен съд Пловдив, Х състав,

                                                         Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.М.Ш. с ЕГН ********** и С.М.Ш. с ЕГН ********** *** за неимуществени вреди в размер общо от 4000 лв. / по 2000 лева за всеки от ищците/ изразяващи се в влошено здравословно състояние, страх и несигурност, претърпени в продължение на 10 месеца, от връчването на 14.09.2017 г. до прогласяване нищожността на Заповед № РД-17-970/22.08.2017 г. на Кмета на Район “Централен”  Община Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж представляващ “Четириетажна жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с идентификатор ***, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с административен адрес в ***.

ОСЪЖДА солидарно С.М.Ш., с ЕГН ********** и С.М.Ш., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят по сметка на Административен съд - Пловдив направените по делото разноски за съдебномедицинска експертиза в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА солидарно С.М.Ш., с ЕГН ********** и С.М.Ш., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение  в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: