№ 981
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501246 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 32477/16.05.2022г. от ИВ. Г. ИВ. ЕГН **********, с
адрес: **** срещу решение №1005/11.04.2022г., постановено по гр.дело №
20213110112672/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения от въззивника срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87 иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата за
разликата над присъдените 6000.00лв. до пълния предявен размер от 10000
лв., частичен иск от общо 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – степенно
стеснение на съзнанието, рана в лявата челната област, счупване на режещия
ръб на първи горен ляв зъб, контузия на гръден кош, кръвонасядане по ляво
коляно и ожулване по дясна подбедрица, в резултат на претърпяно ПТП на
28.12.2017г., на кръстовището между бул.Цар Освободител и бул. Осми
Приморски полк, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. Форд
Транзит с ДК № ********, застрахован по договор за гражданска отговорност
1
при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 30.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита се, че е установено по
делото, че в следствие на ПТП ищецът е претърпял телесни увреждания и
съпътстващите ги болки и страдания, както и отражението на инцидента
върху психичното здраве на пострадалия. Направен е подробен анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключения по
допуснатите съдени експертизи. Изложени са правни съображения за
понятието справедливост, като е акцентирано, че присъдения размер на
обезщетение е недостатъчен да репарира претърпените неимуществени вреди.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Бул Инс“ АД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Посочено, че решаващият съд е правилно е преценил
представените доказателства.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с предявен от ИВ. Г. ИВ. срещу „Бул Инс“ АД с
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответника да
заплати сумата 10000 лв., частичен иск от общо 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания –
степенно стеснение на съзнанието, рана в лявата челната област, счупване на
2
режещия ръб на първи горен ляв зъб, контузия на гръден кош, кръвонасядане
по ляво коляно и ожулване по дясна подбедрица, в резултат на претърпяно
ПТП на 28.12.2017г., на кръстовището между бул.Цар Освободител и бул.
Осми Приморски полк, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а.
Форд Транзит с ДК № ********, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 30.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2017г. около 02.40ч. в гр.
Варна, на кръстовището между „Цар Освободител“ и бул. „Осми Приморски
полк“ е настъпило ПТП, при което, водачът Г.Д.Г. при управление лек
автомобил марка „Форд Транзит“, с ДК№ ******** навлиза в кръстовището с
висока скорост и на червен светофар и блъска лек автомобил „Рено Меган“, с
********/такси/, управляван от Х.Л. и с пътник ищеца.
В следствие на ПТП на ищеца са му били причинени травматични
увреждания, изразяващи се в степенно стеснение на съзнанието, рана в лявата
челната област, счупване на режещия ръб на първи горен ляв зъб, контузия на
гръден кош, кръвонасядане по ляво коляно и ожулване по дясна подбедрица.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Г. е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№******** със срок на действие до 31.12.2017г. с ответника, който следва да
заплати обезщетение за вредите причинени от застрахования.
След инцидента ищецът бил откаран в спешния център на МБАЛ „Света
Анна - Варна" АД, където му направили прегледи и изследвания, обработили
му раните, а в последствие освободен за домашно лечение.
По време на оздравителния период ищецът изпитвал силни болки по
цялото тяло, но най-силни в областта на главата, лицето, шията и гръдния
кош. Не можел да диша нормално, тъй като при всяко вдишване изпитвал
силна болка в областта на гърдите.
Раната на главата била голяма, около 6 см. и много болезнена. Същата
била третирана с мехлеми, трудно зараствала, гноясвала, поради което се
наложило премахване на гнойта. Докато зарасне раната изминали около 6
месеца, но останал голям белег. Ищецът излага, че се появило се и
главоболие, страх от коли, започнал да сънува кошмари. Станал нервен,
раздразнителен и неспокоен. Наложило се да взима успокояващи, за да може
3
да спи.
Поради наличие на причинната връзка между поведението на
застрахования водач и настъпилите неимуществени вреди, ищецът моли
съдът да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на
същите в поисканите размери.
Ответникът „Бул Инс“ АД в подадения отговор е оспорил предявените
искове по основание и размер. Не се оспорват фактите досежно наличие на
договор за застраховка и настъпилото ПТП. Ответникът оспорва твърдения от
ищеца механизъм на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на
МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Ответникът е въвел и възражение за
съпричиняване на вредите от самият пострадал, който с поведението си –
непоставяне на обезопасителен колан, е създал предпоставки и условия за
настъпването на произтеклите от ПТП вреди. В отговора се оспорва
обстоятелството, твърдените травми да се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
Счита се, че размерът на претендираните вреди е силно завишен.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
Решение №1005/11.04.2022г., постановено по гр.дело №
20213110112672/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която е осъден
ответникът да заплати на ищеца на основание основание чл.432, ал.1 от КЗ
сумата от 6000.00лв., частичен иск от общо 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди е влязло в законна сила като
необжалвано.
При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
4
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Влязлото в сила решение №1005/11.04.2022г., постановено по гр.дело №
20213110112672/2021г. на Варненския районен съд установява между
страните със сила на пресъдено нещо, че на 28.12.2017г. около 02.40ч. в гр.
Варна, на кръстовището между „Цар Освободител“ и бул. „Осми Приморски
полк“ е настъпило ПТП, при което, водачът Г.Д.Г. при управление лек
автомобил марка „Форд Транзит“, с ДК№ ******** навлиза в кръстовището с
висока скорост и на червен светофар и блъска лек автомобил „Рено Меган“, с
********/такси/, управляван от Х.Л. и с пътник ищеца.
Силата на пресъдено нещо се разпростира по отношение и на това, че в
следствие на ПТП на ищеца са му били причинени травматични увреждания,
изразяващи се в степенно стеснение на съзнанието, рана в лявата челната
област, счупване на режещия ръб на първи горен ляв зъб, контузия на гръден
кош, кръвонасядане по ляво коляно и ожулване по дясна подбедрица.
Фактът, че към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Г.
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №******** със срок на действие до 31.12.2017г. с ответника също е
безспорно установен.
Така с оглед установения със сила на пресъдено нещо фактически
състав на предявения иск досежно отговорността на ответника по договора за
застраховка, съдът пристъпва към разглеждане на единствения спорен въпрос
поставен с въззивната жалба, касаещ размера на обезщетението, който следва
да се определи съобразно обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, настоящият съд съобрази, че на ищеца са му били причинени
леки телесни повреди, които са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Събраните доказателства /свидетелски показания и медицинската
експертиза/ са непротиворечиви, че през периода на оздравяване ищецът е
изпитвал болки и страдания, както и неудобства. Тези болки са се дължали
основно на травмите, но те са били предизвикани и от извършените спрямо
5
ищеца интервенции по обработване на раната в лявата челна област.
Степенувайки интензитета на болките и неудобствата през този изминал
период съдът приема, че най – силни са били в началото и първите няколко
дни, като макар и с по – нисък интензитет са отшумели в рамките на три
месеца. Раната в челната област обаче, съгласно свидетелските показания е
зараствала по бавно за около шест месечен период. Вещото лице при
извършения преглед при изготвяне на заключението по медицинската
експертиза е констатирало, наличие на белег /ръбец/ с дължина от 5 см.
Белегът към настоящия момент е мек, неизпъкващ над нивото на кожата с
цвят, доближаващ се до цвета на околната кожа. Зарастването е напълно
завършено, белегът е видим за околните само при заглеждане.
Освен физическите болки и страдания ищецът претърпял и стрес,
притеснения и нарушения на съня. От наличния белег в челната област у
ищецът възникнало чувство за несигурност във външния му вид. Тези
обстоятелства се установяват категорично от събраните гласни доказателства.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, тяхната
продължителност намира, че искът е основателен за сумата от 8000.00лева.
Пред настоящата инстанция не е пренесен въпросът за наличието
действия водещи до съпричиняване на крайния вредоносен резултат, поради
което и с оглед ограничения въззив по това възражение на ответникът съдът
не дължи произнасяне.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата над 6000.00лв. до
8000.00лв. и потвърдено останалата му обжалвана част.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивникът се следват разноски в
размер на още 700.00 /общо 1400.00лв./ за първа инстанция и в размер на
7045.00лв. за въззивна инстанция съразмерно уважената част от исковете.
Съответно на ответника дължимите разноски съразмерно отхвърлената част
от исковете са 290.00лв.
За неоснователно съдът намира направеното възражение от страна на
въззиваемата страна за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение от 760.00лв. с ДДС за въззивна инстанция. Същото е под
6
минимума по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Пред настоящата инстанция въззиваемата страна не е представила
доказателства за сторени разноски, поради което такива не могат да бъдат
присъждани.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1005/11.04.2022г., постановено по гр.дело №
20213110112672/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения от ИВ. Г. ИВ. ЕГН **********, с адрес: **** срещу ЗД
„БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, БУЛ. „Джеймс
Баучер“ №87 иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответника да заплати сумата за разликата над присъдените 6000.00лв. до 8000
лв., частичен иск от общо 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – степенно
стеснение на съзнанието, рана в лявата челната област, счупване на режещия
ръб на първи горен ляв зъб, контузия на гръден кош, кръвонасядане по ляво
коляно и ожулване по дясна подбедрица, в резултат на претърпяно ПТП на
28.12.2017г., на кръстовището между бул.Цар Освободител и бул. Осми
Приморски полк, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. Форд
Транзит с ДК № ********, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 30.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението
както и в частта, с която са присъдени разноски на ответника за
разликата над 290.00лв. до 870.00лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, БУЛ. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Г. ИВ. ЕГН
**********, с адрес: **** сумата от още 2000.00лв., представляваща
разликата над присъдените 6000.00лв. до 8000.00лв., частичен иск от общо
7
50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания – степенно стеснение на съзнанието, рана
в лявата челната област, счупване на режещия ръб на първи горен ляв зъб,
контузия на гръден кош, кръвонасядане по ляво коляно и ожулване по дясна
подбедрица, в резултат на претърпяно ПТП на 28.12.2017г., на кръстовището
между бул.Цар Освободител и бул. Осми Приморски полк, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. Форд Транзит с ДК № ********,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.08.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1005/11.04.2022г., постановено по гр.дело
№ 20213110112672/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения от ИВ. Г. ИВ. ЕГН **********, с адрес: **** срещу ЗД
„БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София район Триадица,
ул."Лавеле" № 19, представлявано от С.С.П. иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата за разликата над
8000.00лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., частичен иск от общо
50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания – степенно стеснение на съзнанието, рана
в лявата челната област, счупване на режещия ръб на първи горен ляв зъб,
контузия на гръден кош, кръвонасядане по ляво коляно и ожулване по дясна
подбедрица, в резултат на претърпяно ПТП на 28.12.2017г., на кръстовището
между бул.Цар Освободител и бул. Осми Приморски полк, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. Форд Транзит с ДК № ********,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.08.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Решение №1005/11.04.2022г., постановено по гр.дело №
20213110112672/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
присъдено обезщетение за сумата от 6000.00лв. е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище: гр.
8
София, БУЛ. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Г. ИВ. ЕГН
**********, с адрес: **** сумата от още 700.00лв., представляваща съдебно
деловодни разноски за първа инстанция и сумата от 704.00лв.,
представляваща разноски за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9