№ 359
гр. П., 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500443 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №532 от 17.05.2023г.
постановено по гр.д.№20225220103886 по описа на съда за 2022г., е
отхвърлен предявения от ЕТ „Л.-В. П.”, седалище и адрес на управление: гр.
В., ул. „В. Г." №*, вх.*, ет.*, ап.**, представляван от В. П. П., и „Л. 29” ЕООД,
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „В. Г." №*, вх.*, ет.*, ап.**,
представляван от управителя В. П. П., против „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. ш." №***, иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за недължимост поради погасяване по давност
на вземанията по изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден по ч.гр.д.
№189/2013г. по описа на Районен съд - В., а именно: главница в размер на 3
872.33 лв., договорна лихва в размер на 3 766.51 лв. и разноски в размер на
390.25 лв., както и иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 200 лв. за причинените на ищците имуществени
вреди от заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита, сключен с адвокат И. Ц. И., във връзка с незаконосъобразно
иницииране на изпълнително дело № 20228890400720 по описа на ЧСИ Д. С..
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от ищците в производството пред първата инстанция ЕТ
“Л.-В. П.“-гр.В. и от „Л. 29“ ЕООД гр.В., чрез В. П. П., с пълномощник адв.
1
М. И. и адв.П. Ч., с вх.№13238 от 01.06.2023г. по първия предявен
отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за погасени по давност
съществуващи вземания на „Ю. Б.“ АД , в общ размер на 8029.09лв се
поддържа, че съдът не е изложил мотиви относно твърдението на ищците, че
при прекратяване на изпълнителното дело №264/2013г. на ДСИ В. всички
изпълнителни действия са обезсилени и невалидни. Твърди се, че цитираното
ИД е прекратено от ДСИ на 30.01.2020г. при обезсилени по право
изпълнителни действия , освен изпълнителните действия изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Цитира се задължителна практика на ВКС по въпроса-решение №45 от
30.03.2017г. по т.д.№61274/ 2016г. на ВКС-4г.о. и т.10 от ТР №2 от
26.06.2015г. по т..№2/2013г. на ОСГТК. Акцентира се, че прекратяването и
приключването на производството не засяга правата които трети лица са
придобили преди това въз основа на изпълнителните действия както и
редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния
изпълнител. Поддържат, че от това следва, че прекратяването и
приключването на производството засяга правата на взискателя като ги
обезсилва и заличава, обезсилени са всички предприети от взискателя
изпълнителни действия, същите са обезсилени с обратна сила-по спирането и
прекъсването на давността и че са невалидни и всички изпълнителни
действия сред прекратяване и приключване на изпълнителното дело.
Акцентира, че от влизането в сила на въззивно решение №617 от 28.10.2014г.
на ПАС по в.т.д.№1065/2014г., потвърждаващо решение №99 от 2013г. на
ОС-П. до образуване на ИД №720/2022г. на ЧСИ Д. С. през м.октомври
2022г., е текла давност през този период от приблизително 8 години, поради
което се счита, че 5-годишната погасителна давност е изтекла още на
28.10.2019г. Давността била изтекла и отчитана от 26.06.2015г. /дата на
влизане в сила на ТР№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ до
м.октомври 2022г. при изтекли повече от 7години. Затова се поддържа, че
вземането на ответника по първия предявен иск е погасено по давност и не
съществува. Твърди се още, че са налице основания за прекратяване и
приключване на ИД №264/2013г. на ДСИ В., като постановлението за
прекратяване от 30.01.2020г. е на основание чл.433 ал.1 т.6 от ГПК, а друго
основание, настъпило по-рано, било бездействие на взискателя в периода от
07.01.2014г. до 29.01.2016г . и перемиране на производството по чл.433 ал.1
т.8 от ГПК. Твърди се още, че двугодишния срок по т.8 не е давностен и е
извън предмета на цитираните ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на
ОСГТК и ТР №3 от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС. За процесния срок се
сочи, че същият е процесуален, като срокът за перемпция се определя само и
единствено от наличие на бездействие от страна на взискателя, продължило
за период по-дълъг от 2г., и че в случая такъв е периода от 07.01.2014г. до
29.01.2016г. п рез който няма поискани и извършени изпълнителни действия
като е без значение дали е течала давност по ЗЗД. Считат, че всички
предприети от ответника изпълнителни действия са обезсилени и нямат
правно действие.
2
По отношение на предявения втори иск, жалбоподателите поддържат,
че е налице противоправно действие на ответника вследствие на
незаконосъобразно инициирано принудително изпълнение без изпълнителен
титул, съгласно решение №99/2023г. на ОС-П., потвърдено от АС-Пловдив по
в.т.д.№1065/2014г. и че със сила на присъдено нещо е установено, че
ответната банка няма вземане по изпълнителен лист от 28.02.2013г. от РС-В.
по ч.гр.д.№189/2013г. на РС-В. въз основа на заповед за изпълнение №86 от
28.02.2011г. за сумите-21950.29лв главница; 437.27лв-договорна лихва;
1117.36лв разноски или общо 23504.92лв, предмет на незаконосъобразно
принудително изпълнение. Твърди се, че за тези вземания банката няма
изпълнителен титул поради което инициираното принудително изпълнение
било противоправно с увреждащо действие и в причинна връзка с
нарушението. Поддържа се, че неизпълнението на съдебното решение е
противоправно деяние и няма основание да се издава обратен изпълнителен
лист, така както приел исковия съд. И че за да противодейства на
противоправното деяние на банката, е бил сключен договор за възлагане на
организация по намиране на процесуални защитници, които да инициират
дела за преустановяване на незаконосъобразното принудително изпълнение.
Коментира се процесуалното качество на пълномощника адв. И. Ц. И. и
нейните действия като се поддържа, че заплатения й хонорар от 200лв, който
не е присъден от съда и не се възстановява на жалбоподателя-възложител тъй
като същата не е процесуален защитник по изпълнителното дело и по
новообразуваните гражданско и обезпечително дело. Акцентира се, че сумата
от 200лв е претърпяна вреда от противоправно поведение на ответната банка.
Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат заявените искови
претенции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната по спора страна „Ю. Б.“ АД, с вх.№ 16833 от 10.07.2023г. чрез
пълномощника си адв.С. З., в който въззивната жалба на ищците и
изложените в нея обстоятелства се оспорват изцяло. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да се потвърди
изцяло. Оплакванията в жалбата се квалифицират като неоснователни и
недоказани. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
въззивниците ЕТ“Л.-В. П.“ и „Л. 29“ ЕООД, както и отговора на
въззИ.емия „Ю. Б.“ АД, с предишно наименование „Ю. и Е. Д. Б.“ АД/ и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание в
чл.439 ал.1 от ГПК за приемане на установено че ответното дружество-банка
3
няма вземане срещу ищците ЕТ ЕТ“Л.-В. П.“ и „Л. 29“ ЕООД по
изпълнителен лист от 28.02.2013г. за сумата от общо 8029лв, както и за
съответните лихви и разноски поради погасяване на вземанията по давност и
по перемпция и иск с правно основание в чл.49 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищците нанесени вреди от непозволено
увреждане в размер на 200лв, с присъждане на разноските по делото.
В исковата си молба против ответната банка, двамата ищци ЕТ “Л.-В.
П.“ и „Л. 29“ ЕООД, с един и същ законен представител-В. П. П., твърдят, че
ответната страна е инициирала незаконосъобразно принудително изпълнение
по изпълнително дело №20228890400720 по описа на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Д. С., с адрес гр.П., ул.“ И. В." №*, ет.*, с длъжници ЕТ“Л.-
В. П.“ от гр. В. и „Л. 29“ ЕООД също от гр.В.. Твърди се, че една част от
предявените вземания са погасени по давност, което е било предмет на
настоящия отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, а за другата
по-голяма част имало влязло в сила съдебно решение №63 от 28.05.2014г. по
търговско дело №99/2013г., по описа на ОС-П., с което е отхвърлен иска на
ответника предявен по чл.422 от ГПК по изпълнителен лист/ИЛ/, издаден на
28.02.2013г. Твърдят ищците, че исковата претенция по чл.439 от ГПК е за
несъществуването на вземанията по ИЛ от 28.02.2013г., а именно 3872.33лв
главница плюс 3766.51лв договорна лихва и 390.25лв разноски, с
акцесорните лихви, които били погасени поради изтекла погасителна
давност повече от 5г. Посочва, че считано от датата на образуване на ИД
№264/2013г. по описа на ДСИ-В. до датата на образуване на настоящото ИД
през 2022г. били изминали 9г./девет години/, през който период ответникът не
предприел изпълнителни действия, прекъсващи давността на вземането.
Твърди се още, че ИД №264/2013г. на ДСИ В., е прекратено 2020г. на
основание чл.433 ал.1 т.6 от ГПК поради неплатени такси и разноски от
настоящия ответник. Поддържа се, че от съобщенията за прекратяване на
изпълнителното дело се установявало, че няма действия по силата на които
може да се счита, че давност не е текла, или че давността е била прекъсвана.
Затова ищците считат, че вземанията на ответника по ИЛ от 28.02.2013г. за
3872.33лв-главница; 3766.51 договорна лихва и 390.25лв разноски се явяват
недължими поради погасяването им по давност. Посочва се и издадена
обезпечителна заповед №29 от 22.11.2022г. по ч.гр.д.№3618/2022г. по описана
РС-П., за наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението по ИД
4
№20228890400720 по описа на ЧСИ Д. С.. За втория обективно предявен иск
по чл.49 ЗЗД ищците твърдят, че според ППВС №7 от 1959г. отговорността
на юридическите лица за непозволено увреждане е по чл.49 от ЗЗД а не по
чл.45 от ЗЗД и че в случая е налице противоправно действие на ответната
банка изразяващо се в незаконосъобразно инициирано принудително
изпълнение без изпълнителен титул за описаните суми, както и че със сила на
присъдено нещо е установено, че ответникът няма вземане по изпълнителен
лист от 28.02.2013г. от РС-В. по ч.гр.д.№189/2013г. въз основа на заповед за
изпълнение №86 от 28.02.2011г. по ч.гр.д.№189/2013г. на В.ски районен съд
за следните суми-за разликата над 3872.33лв главница до 25822.62лв или
за 21950.29лв;за разликата над 3766.51лв договорна лихва до 4203.78лв
или за 437.27лв за разликата над 390.25лв и до 1507.61лв или за сумата
от 1117.36лв или общо сумата от 23504.92лв дължими вземания, и
съответните лихви, което съдебно решение било потвърдено от Апелативен
съд -Пловдив с влязло в сила решение №617 от 28.10.2014г. по в.т.д.
№1065/2014г. Твърди се, че за процесните вземания ответника „Ю. Б.“ АД
няма изпълнителен титул, като инициираното принудително изпълнение
било противоправно и увреждащо действие и е в причинна връзка с
нарушението. Акцентира, че неизпълнението на съдебно решение е
противоправно деяние и че в случая за да се противодейства и намали вредата
от противоправното поведение на ответната страна, бил сключен договор за
правна защита и съдействие с адвокат И. Ц. И. от АК-Пловдив, по който била
заплатена сумата от 200лв. По така изложените факти и обстоятелства
ищците заявяват двете искови претенции срещу ответното дружество които
молят да им бъдат уважени.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
банка на исковата молба, в който последната се квалифицира като
неоснователна. Оспорват се всички твърдения в исковата молба за
погасяването на вземането на банката по давност, като се твърди, че по двете
цитирани изпълнителни дела-№264/2013г. и №720/2022г. са извършвани
действия на принудително изпълнение, които са довели до това, че давността
за вземанията е прекъсвана и спирана при условията на чл.115 и чл.116 от
ЗЗД, при проявена от страна на банката като взискател по изпълнението
активност за събиране на вземанията си, поради което определя твърдението
за погасяване на вземанията на банката по давност като неоснователни.
5
Оспорва се и искът за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане
в размер на 200лв като недоказан и неоснователен. Посочва, че ползването
или не на адвокатска защита срещу възнаграждение от ищците е техен избор,
а не тяхно задължение или последица от поведението на банката поради което
не може да се приеме за основателна квалификацията за претърпени вреди,
предизвикани от банката. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че по инициирано
заповедно производство по чл.417 от ГПК /ч.гр.д.№189/2013г. по описа на РС-
В./, в полза на „Ю. Б.“ АД, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК /по извлечение от
счетоводните книги на банката/, с №86 от 28.02. 2013г., и срещу длъжниците
ЕТ“Л.-В. П.“ ЕИК-********* и „Л. 29“ ЕООД, с ЕИК-*********, двамата
длъжници със седалище и адрес на управление в гр.В., ул.“Д." №*, с която е
разпоредено двамата посочени длъжници да заплатят солидарно в полза на
кредитора „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, сумата от 30206.54лв, формирана от
25822.62 -главница за периода 21.03.2012г. до 20.02.2013г., сумата от
4203.78лв-договорна лихва за същия период от време; сумата от 180.14лв-
такси за периода от 21.12.2009г. до 20.02. 2013г., ведно със законната лихва,
считано от 21.02.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по делото в размер на 604.13лв за държавна такса и 902.48лв-
юрисконсултско възнаграждение. На същата дата по делото е издаден и
изпълнителен лист /ИЛ/ за същите суми, предмет на издадената заповед за
незабавно изпълнение /ЗНИ/. Въз основа на така издадените ИЛ и ЗНИ
кредиторът „Ю. Б.“ АД е инициирал на дата 23.04.2013г. или два месеца след
издаването на ЗНИ и ИЛ изпълнително производство пред Държавен съдебен
изпълнител при РС-В. / ИД №264/2013г. по описа на ДСИС/ за принудително
събиране на сумите присъдени в полза на кредитора. С факта на образуването
на изпълнителното дело е прекъсната погасителната давност за вземането на
банката и продължило през цялата висящност на изпълнението /чл.116. буква
„в“ от ЗЗД и ППВС №3/1980г.// и без да е необходимо предприемане на
действия за принудително изпълнение, но не по-късно от 26.06.2015г. когато
влиза в сила ТР № 2 от същата дата постановено по тълкувателно дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което теченето, респективно
6
прекъсването на погасителната давност зависи единствено от само от
поискването или предприемането на изпълнителни действия по висящото
изпълнително дело или от непоискването от взискателя или
непредприемането на такИ. от съдебния изпълнител, тоест от този момент и
занапред самата висящност на изпълнението /без искане от взискателя или
извършването или не на изпълнителни действия от СИ/, сама по себе си не
води до автоматично прекъсване на давността. За същото вземане и за
периода от образуване на заповедното производство по което са издадени
ЗНИ и ИЛ от 23.02.2013г. и до приключване на исковото производство по
чл.422 от ГПК за установяване на процесното вземане с влязло в сила
въззивно решение на Апелативен съд Пловдив №617 от 27.10.2014г. по
търг.д.№ 1065/2014г. по описа на същия съд, погасителната давност за тези
парични вземания е прекъсната и по силата на закона -нормата на чл.116
буква “б“ от Закона за задълженията и договорите, според която давността
се прекъсва: б) с предявяване на иск или възражение или на искане за
почване на помирително производство; в хипотеза ако искът не бъде уважен,
давността не се смята прекъсната до момента на влизане в сила на съдебното
решение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
погасителна давност /чл.117 ал.1 от ЗЗД, която винаги е 5г. ако вземането е
установено със съдебно решение-ал.2. В случая претенцията на банката по
чл.422 от ГПК е частично уважена и точно тази уважена част е предмет на
настоящото производство по чл.439 от ГПК.
В молбата за образуване на цитираното изпълнителното дело няма
посочен конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на
вземането на кредитора-взискател. По повод на указание на ДСИ до банката-
взискател да посочи способ за принудително събиране на вземанията от
27.05. 2013г., с молба от 22.07.2013г. банката е поискала да се извърши опис
на движими вещи на длъжниците както и да се наложи запор върху банкови
сметки по справка на НАП-л.88. С посочването на способ за изпълнение от
взискателя погасителната давност се прекъсва, както и срокът за перемиране
на изпълнението - ТР№ 2 от 26.06.2015г. С молба от 05.08.2013г.
взискателят е поискал извършването на опис на МПС, и налагане на
възбрана върху недвижим имот /л.97/. Погасителната давност и срокът за
перемпция са прекъснати отново. На 07.01.2014г. е извършен опис на
движими вещи на длъжниците от ДСИ , като на място е констатирано липса
7
на секвестируеми вещи/л.153/. Погасителната давност и перемпцията са
прекъснати отново. На 15.01. 2014г. взискателят подновява искането си за
опис на движими вещи в букмейкърски пункт-Е. -В., да се наложи
възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот, запор
върху притежаваните от същия МПС, както и на дял по чл.517 от ГПК
който има В. П. в дружеството длъжник. Искането на взискателя за
прилагане на конкретни изпълнителни способи отново прекъсва
погасителната давност и перемпцията. На 16.01.2014г. /л.161 от ГПК/ ДСИ
е отказал да извърши опис на вещи в букмейкърския пункт в гр.В./. На
28.01.2014г. /л.162/ банката взискател потвърждава искането си за
извършване на опис на имущество на двамата длъжници и възбрана на
притежавано имущество-л.162. Давността и срокът за перемпция отново са
прекъснати с посочване на принудителен способ от взискателя. От ДСИ е
указано на взискателя, че недвижимия имот е отчужден, и да се уточни
в кое дружество е дружествения дял, като внесе и такса. Във връзка с
актуалната информация за банковите сметки на длъжниците ДСИ е
задължил взискателя да внесе ДТ от 12лв и такава е внесена на
04.03.2014г. като ДСИ е предприел подготвителни изпълнителни действия по
снабдяване със справки от НАП за банковите сметки, изграждащи
принудителния способ запор върху сметки-разпореждане от 10.03.2014г.
л.170, както и уведомяване на взискателя за резултата от проверката на дата
09.04. 2014г./. Касае се за извършени подготвителни изпълнителни действия
изграждащи принудителния способ запор върху сметки и дружествен дял на
длъжниците, които следва да се зачетат, като с извършването им също е
прекъсната давността и перемпцията. Запори не са наложени от ДСИ, нито е
отказано да бъдат наложени, като изпълнението по делото е спряно на
основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК - по искане на взискателя на 08.01.2015г. с
постановление на ДСИ-л.182, влязло в законна сила на дата 28.01.2015г.,
като с постъпила на 29.01.2016г.-л.186, молба е поискано от взискателя
налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците-молбата е с вх.
№307, и е изпратена по куриер, получил пратката от банката на дата
27.01.2016г.-л.187, с което отново е прекъсната погасителната давност и е
започнала да тече нова давност, както и съответно прекъснат и започнат да
тече нов срок за перемпция /, като запор не е наложен от ДСИ нито е
отказано да бъде наложен с посочване на причините за това. Изпълнителното
8
производство повторно е спряно на 12.07.2017г. по искане на взискателя, като
на 17.01.2018г. /л.193/ взискателят е поискал налагане на нов запор върху
банкови сметки, а на 29.01.2018г. е поискал извършване на опис на
секвестируемо имущество на длъжниците/л.192/. С двете искания
последователно отново е прекъсната погасителната давност, както и срока
за перемиране на делото. От ДСИ е насрочен опис на движимо имущество на
23.04.2018г., /л.212/, такъв е извършен, като констатацията, че на място
няма движими вещи/-погасителната давност също е прекъсната при
извършването на описа. С молба от 05.01.2020г. /л.216/ взискателят е
поискал да се извърши опис на секвестируемо имущество на двамата
длъжници /погасителната давност и перемпцията отново са прекъснати/, като
с Постановление от 14.10.2020г. ДСИ прекратява изпълнението на основание
чл.433 ал.1 т.6 от ГПК-поради незаплатени от взискателя авансово
дължимите такси по изпълнението. Правните последици при прекратяване
на изпълнението поради невнесени авансово такси за извършване на
конкретен изпълнителен способ са различни от правните последици на
прекратяване на изпълнението по перемпция-чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, според
цитираното ТР №2 от 2015г. Постановлението за прекратяване на
изпълнението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на
26.10.2020г., а с разпореждане от 20.11.2020г. ДСИ е вдигнал служебно
наложените запори върху банковите сметки на длъжниците /л.222/. ИЛ и ЗНИ
са върнати на взискателя на дата 21.07. 2022г. Новото изпълнително дело по
описа на ЧСИ С. ИД №720/2022г., е образувано на 09.08.2022г. С молбата за
образуване е поискано от взискателя налагане на запор върху всички банкови
сметки, насрочване на опис върху движими вещи, както и упълномощаване
ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение и предприеме и други
способи определени от него за изпълнение. Отново погасителната давност за
вземането е прекъсната с направените искания от взискателя в молбата за
образуване на изпълнителното дело за събиране на вземането по конкретно
посочен изпълнителен способ. По същите съображения е прекъснат и срокът
за перемиране на изпълнението и е започнал да тече от същата дата нов срок
за перемпция.
Наложен е запор върху вземания за наем на В. П. действащ като ЕТ Л.-
В. П.- от 19.10.2022г., запор върху вземания на Л. 29 ЕООД от 11.08.2022г.,
възбрана върху недвижим имот от 19.10.2022г. в гр.В., ул.“Д." №*, запор
9
върху сметка на длъжника Л. 29 ЕООД в БНБ от 11.08.2022г., насрочен е
опис на възбранен имот с разпореждане от дата 19.10.2022г. за дата
24.11.2022г.-л.40; запор върху МПС 03.11.2022г./л.87/., възбрана върху
недвижим имот от 21.10.2022г. /л.61/. Със всеки един от посочените
изпълнителни способи и на съответните дати на които е извършен
последователно е прекъсвана погасителната давност както и срокът за
настъпване на перемпцията, с начало 11.08.2022г. и последно прекъсване на
дата 24.11.2022г.
По повод получената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С., в
която вземането на кредитора е посочено в пълен размер така както е
записано в издадения ИЛ от 28.02.2013г., от длъжниците е постъпило
възражение с което заявяват, че размерът на задължението по издадената
ЗНИ и ИЛ е редуцирано в резултат на проведено производство по чл.422 от
ГПК, като с влязло в сила решение на Апелативен съд Пловдив /решение
№617 от 27.10.2014г. по в.гр.д.№1065/2014г./ с което се потвърждава решение
№63 от 28.05.2014г. по т.д.№99/2013г. на Окръжен съд П., е прието за
установено, че вземанията на ищеца „Юробанк България“ АД против
ответниците ЕТ“Л.-В. П.“ и „Л. 29“ ЕООД, като солидарни длъжници за които
е издадена Заповед за изпълнение №86/28.02.2011г. от РС-В. по ч.гр.д.
№189/2013г. съществуват до размера на 3872.33лв-непогасена главница,
дължима за периода 21.03.2012г. до 21.02.2013г. заедно със законната лихва
за просрочие от 21.01.2013г. до окончателното изплащане; 3766.51лв-
възнаградителна /договорна лихва/ за периода 21.03.2010г. до
21.02.2013г.; 180.14лв такси по договора и 390.25лв разноски в заповедното
производство, като е отхвърлен иска за съществуването на вземането за
главница за разликата от 3872.33лв до 25822.62лв, за възнаградителна
лихва за разликата от 3766.51лв до 4203.78лв и за вземането за разноски в
заповедното производство за разликата от 390.25лв до 1507.61лв., като
възражението на длъжниците е признато за достоверно и уважено от банката
кредитор и е направено уточнението, че за посочените в решението признати
суми е заявената претенция пред ЧСИ С. /л.142/.
Настоящата исковата претенция по чл.439 от ГПК касае недължимост
на признатите с двете съдебни решения вземания на банката в общ размер на
8029.09лв, /формиран от 3872.33лв главница +3766.51лв/договорна лихва/ +
390.25лв разноски / като погасени по давност, изтекла в размер на повече от
10
5години и поради непредприемане на изпълнителни действия, прекъсващи
давността навреме, тоест в двугодишния срок, с изтичането на който
изпълнението се прекратява по закон по перемпция, с последици по
цитираното тълкувателно решение. Настоящото исково производство е
инициирано на дата 08.12.2022г. пред РС-П., към който момент
изпълнителното производство пред ЧСИ Д. С., с вх.№720/2022г. е висящо, но
е спряно изпълнението /Разпореждане на ЧСИ от 23.11.2022г.-л.133/ поради
издадена в полза на длъжниците обезпечителна заповед на бъдещ
отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК против ответната банка по
ч.гр.д. №3618/2022г. по описа на РС-П., която е приведена в изпълнение от
ЧСИ Д. С. на дата 23.11.2022г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество
правилно като така заявените исковите претенции са изцяло
неоснователни.
В тази връзка настоящият въззивен граждански състав на Окръжен съд-
П. напълно споделя и възприема мотивите, изложени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Съгласно чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок; а съгласно чл.111. буква “в“ от ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и
за други периодични плащания; Разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД предвижда,
че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а
чл.115,буква“ ж“ от ЗЗД предвижда, че давност не тече докато трае
съдебният процес относно вземането.
Нормите на чл.116 букви „б“ и „в “ от Закона за задълженията и
договорите предвиждат, че давността се прекъсва: б) с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако
искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а чл.117 от ЗЗД
предвижда, че от прекъсването на давността почва да тече нова давност,
като когато вземането е установено със съдебно решение /както е в
настоящия случай/ , срокът на новата давност е всякога пет години /ал.2/.
11
Съгласно чл. 433. Ал.2 т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: т.8. взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка /има се в предвид във висящо
изпълнително производство, а не изобщо.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение №2 от 26.06. 2015г.
по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС-в т.10, е посочено, че
съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатИ. на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и така нататък до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и други. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично
признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл.116, б.“а“ от
ЗЗД.
12
Според постановките в цитираното ТР, прекъсването на давността с
предявяването на иск и други действия по чл.116 ,б.“б“ от ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116 ,.“в“ от ЗЗД са уредени по различен
начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае
производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато,
давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата
давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се
установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството,
давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на
чл.116 буква“ в“ от ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение,
без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116, буква“в“ от ЗЗД не защото ефектът на спирането в този
случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Всеки допустим исков
процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия
процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши
никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Допълнено е, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на
описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
13
Отчетено е, че приетите в съдебната практика преди 1991г. разрешения в
обратен смисъл са се основавали на съществувалите задължения на органите
по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното
изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и
на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в
основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
В историко-правен аспект е разяснено, че при действието
на Конституцията от 1991 г. давността прекъсва с предявяването на иска и
спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на
вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да
действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече
нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността
не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното
е прието, че Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. следва да счита
изгубило сила. Посочено е изрично, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 /две/
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК /т.10 от същото Тълкувателно решение/; че в доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради така наречената "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според ОСГТК на ВКС категорично не може да бъде споделено
разбирането, че изпълнителният процес не може да се прекрати по право и
единственият начин за прекратяване на изпълнението е чрез изрично
постановление на съдебния изпълнител, тъй като това е необходимо с оглед
изискванията за яснота и сигурност, както и защото законодателят не би
изисквал постановяването на изричен акт и не би го нарекъл постановление
(определение) за прекратяване. Прекратяване и спиране на всяко съдебно
14
производство (в това число исковото и обезпечителното) е възможно както по
силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен
характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството
(при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата
случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление
(определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато
прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без
значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването
става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство,
прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването
има значение за момента на настъпването на ефекта). Изрично се акцентира,
че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
поради перемпция /институт развит само в т.10 на ТР №2 от 26.06.2015г.
по ТД №2/2013г. на ОСГТК/, съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания; че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно постановката на Тълкувателно решение №3 от 28.03. 2023
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, по приложението на нормата на
чл.115 ал.1 буква “ж“ от ЗЗД е прието, че Погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №2 от 26.06.2015г.
по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като до този момент
предходното ППВС №3/1980г. не е било мълчаливо отменено и даденото с
него тълкуване е било задължително и според което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, доколкото принципът, че
15
даденото с предходен тълкувателен акт тълкуване на правната норма е
задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове /чл.130 ал.2 от ЗСВ/. По тези съображения до
обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил
сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по
съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Това
следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл.115 ал.1, буква “ж“ от
ЗЗД, която е предмет на тълкуване с която е предмет на тълкуване с ППВС
№3/1980г., не е изменяна от момента на влизане в сила на ЗЗД. При
непроменена правна уредба, която е била подложена на задължително
тълкуване, нито от органите по чл.130 ал.2 от ЗСВ, нито от останалите правни
субекти, които са адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да
се съобразят с това тълкуване до обявяване на постановлението за загубило
сила.
Цитираната правна теория и практика налага еднозначни
правни изводи.
Няма настъпила и изтекла за паричните вземания на банката -
ответник по спора петгодишна погасителна давност от настъпването на
изискуемостта им и до момента поради която повече ищците да не дължат
изпълнение на редуцираните вземания по цитираните изпълнителни дела, ИЛ,
ЗНИ и постановените съдебни решения по чл.422 от ГПК, считано от
момента на изискуемостта на вземанията до предявяване на иска по чл.439 от
ГПК. Няма наличен и непрекъснат петгодишен период от време през който
кредитора-взискател „Ю. Б.“ АД да не е поискал извършването на
изпълнителни действия по двете изпълнителни дела или такИ. да не са
предприети и от съдебния изпълнител и по този начин да е настъпило
погасяване на вземанията на банката по давност.
Това с пълна сила се отнася и за изтичането на тригодишната давност на
вземания на банката за лихви и други периодични вземания по същите
съображения.
Няма настъпила по съответния ред, посочен и разяснен подробно и ясно
в ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС перемпция
на вземането на банката поради непоискани и неизвършени изпълнителни
16
действия по двете изпълнителни дела за период от непрекъснат двугодишен
срок, която да е довела до прекратяване на изпълнението по закон,
независимо дали има или не постановен акт на съдебния изпълнител, с
последиците за страните по т.10 от същото ТР. Както при действието на
ППВС №3 /1980г., и до момента на изричната му отмяна, така и при
действието на новото ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г., няма
констатирани от съда по двете посочени изпълнителни дела, по-дълги
срокове от 2г./две години / през които да не са поискани от банката-
взискател или извършени от съответния съдебен изпълнител изпълнителни
действия. Проследени във времето и по периоди, в резултат на поискани от
взискателя или извършени от съдебния изпълнител, изпълнителни действия
както и на необходимите подготвителни действия, изграждащи съответния
принудителен изпълнителен способ за изпълнение, погасителната давност и
срокът за перемпцията са прекъсвани многократно и то през по-кратки
периоди с продължителност под 2/две/ календарни години , поради което
няма основание да се приеме, че вземането на банката в някакъв момент е
перемирано поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни
действия в продължение на 2г. като основание производството да бъде
прекратено с последствията, посочени в ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г., на които жалбоподателите акцентират, а именно-че във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (например купувачите
от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания.
Както се посочи, прекратяването на изпълнителното
производството нито е по настъпила перемпция на изпълнението /по
силата на закона/ нито поради изпълнение на задължението от длъжниците
или по искане на взискателя. Прекратяването на производството от ЧСИ е
по т.6 на ал.1 на чл.433 от ГПК- неплащане на дължими авансови такси
и разноски по изпълнението и което прекратяване на посоченото
основание не се свързва от закона и от ТР с последиците по т.10 на ТР
2/2015г. -прекратяване по перемпция.
17
Както се посочи във времето давността и перемпцията са
прекъсвани многократно, на конкретни дати, от които е започвала да
тече нова погасителна давност както и нов срок на перемпцията, който е
по-кратък от 2г., посочени във възприетата от настоящия съд фактическата
обстановка на решението - образуване на изпълнителното дело ИД
№264/2013г.- на 23.04.2013г. -ППВС 3/1980г. прекъсната изцяло докато
трае изпълнителния процес; на 22.07.2013г.; на 05.08.2013г.; на
07.01.2014г.- извършен опис на движими вещи на длъжниците от ДСИ-
погасителната давност и перемпцията са прекъснати отново.; На
15.01.2014г.-искане за опис на движими вещи в букмейкърски пункт-Е. -
В., да се наложи възбрана върху притежавания от длъжника недвижим
имот и запор върху притежаваните от същия МПС, както и на дял по
чл.517 от ГПК; Искането на взискателя за прилагане на конкретни
изпълнителни способи отново прекъсва давността и срока за перемпция. На
16.01.2014г. /л.161 от ГПК/ ДСИ е отказал да извърши опис на вещи в
букмейкърския пункт в гр.В..; на 27.01.2014г. подадена от банката чрез
куриер молба до ДСИ /заведена 28.01.2014г. с вх.№254 /л.162/ с която
потвърждава искането за извършване на опис на имущество на двамата
длъжници и възбрана на притежавано имущество-л.162. Давността и срокът
за перемпция отново са прекъснати с посочване на принудителен способ от
взискателя. От ДСИ е указано на взискателя, че недвижимия имот е
отчужден, и да се уточни в кое дружество е дружествения дял, като внесе
и такса. Във връзка с актуалната информация за банковите сметки на
длъжниците ДСИ е задължил взискателя да внесе ДТ от 12лв и такава е
внесена на 04.03.2014г. като ДСИ е предприел подготвителни
изпълнителни действия по снабдяване със справки от НАП за банковите
сметки, изграждащи принудителния способ запор върху сметки
разпореждане от 10.03.2014г. л.170, както и уведомяване на взискателя за
резултата от проверката на дата 09.04.2014г./. На всяка една от посочените
дати също е прекъсната давността и перемпцията. Касае се за извършени
изпълнителни действия, изграждащи принудителния способ запор върху
сметки и дружествен дял на длъжниците, които следва да се зачетат, като с
извършването им също е прекъсната давността и перимирането. Запори не са
наложени от ДСИ, нито е отказано да бъдат наложени, като изпълнението по
делото е спряно на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК - по искане на взискателя
18
на 08.01.2015г. с постановление на ДСИ-л.182, влязло в законна сила на дата
28.01.2015г.;
С писмена молба подадена от банката по куриер на 27.01.2016г. -
л.187, постъпила по изпълнителното дело при ДСИ и заведена с вх.№307 от
29.01.2016г. -л.186, е поискано от взискателя налагане на запор върху банкови
сметки на длъжниците/ с което отново е прекъсната погасителната давност и
перемирането, като запор не е наложен от ДСИ нито е отказано да бъде
наложен с посочване на причините за това. Изпълнителното производство
повторно е спряно на 12.07.2017г. по искане на взискателя. Давността и
перемпцията са прекъснати последователно на 17.01.2018г.; на 29.01.2018г.;
на 23.04.2018г., на 05.01.2020г., като с Постановление от 14.10.2020г. ДСИ
прекратява изпълнението на основание чл.433 ал.1 т.6 от ГПК -поради
незаплатени от взискателя авансово дължимите такси по изпълнението.
Както се посочи, постановлението за прекратяване на изпълнението не е
обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 26.10.2020г. , а с
разпореждане от 20.11.2020г. ДСИ е вдигнал служебно наложените запори
върху банковите сметки на длъжниците /л.222/. ИЛ и ЗНИ са върнати на
взискателя на дата 21.07.2 022г.
Установено е, че новото изпълнително дело по описа на ЧСИ С.
ИД№720/2022г. е образувано на 09.08.2022г. От момента прекъсването на
давността -05.01.2020г ./ ИД №264/2013г./ до образуването на новото ИД
няма изтекъл нито 5г. давностен срок нито 3г. давностен срок за
погасяване на вземанията. Двугодишен срок за перемпция също не е
изтекъл, доколкото същият се прилага и се зачита само за висящо
изпълнително производство, и се прекъсва със всяко поискано от
взискателя изпълнително действие, като за предходното ИД изтеклият срок
е от по-кратък от 10/десет календарни месеца/ до датата на прекратяването на
изпълнението/. С молбата за образуване на делото пред ЧСИ от 09.08.2022г. е
поискано от взискателя налагане на запор върху всички банкови сметки,
насрочване на опис върху движими вещи, както и упълномощаване ЧСИ да
пристъпи към принудително изпълнение и предприеме и други способи
определени от него за изпълнение, като погасителната давност за
вземането както и срокът за перемиране на изпълнението са прекъснати
с направените искания от взискателя в молбата за образуване на
изпълнителното дело за събиране на вземането по конкретно посочен
19
изпълнителен способ.
Както се посочи, наложен е запор върху вземания за наем на В. П.
действащ като ЕТ Л.-В. П.- от 19.10.2022г., запор върху вземания на Л. 29
ЕООД от 11.08.2022г., възбрана върху недвижим имот от 19.10.2022г. в
гр.В., ул.“Д." №*, запор върху сметка на длъжника Л. 29 ЕООД в БНБ от
11.08.2022г. , насрочен е опис на възбранен имот с разпореждане от дата
19.10.2022г. за дата 24.11.2022г.-л.40; запор върху МПС 03.11.2022г./л.87/.
възбрана върху недвижим имот от 21.10.2022г. /л.61/. Както се посочи със
всеки един от посочените изпълнителни способи и на съответните дати на
които е извършен последователно е прекъсвана погасителната давност и
срокът за перемпция, с начало 11.08.2022г. и последно спиране на дата
24.11.2022г.
Следователно няма изтекла в полза на длъжниците както погасителна
давност за посочените вземанията на банката срещу тях до момента, както и
за периода посочен в исковата молба. Същото се отнася и за многократно
прекъснатия с действията на взискателя срок за настъпване на перемпция по
изпълнението.
Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите
посочени във въззивната жалба на двамата жалбоподатели ищци в
производството и длъжници по изпълнението -ЕТ“Л.- В. П.“ и „Л.
29“ЕООД.
Обжалваното първоинстанционно решение е в достатъчна степен
аргументирано и мотивирано от първоинстанционния Пазарджишки районен
съд. Обезсилването на изпълнителните действия влияе върху спирането на
погасителната давност само в хипотеза на настъпила перемпция на
изпълнението. В тълкувателното решение от 2015г. е посочено, че във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение по перемпция
съдебния изпълнител вдига наложените запори и възбрани, като тяхното
действие до момента на вдигането се запазва, като се обезсилват по право
всички други предприети изпълнителни действия. В случая към момента на
прекратяването на производството са налице-запор върху банкови сметки -
искане на 29.01.2016г. -л.186, е поискано от взискателя налагане на запор
върху банкови сметки на длъжниците/ отново е прекъсната погасителната
давност/, като запор не е наложен от ДСИ нито е отказано да бъде наложен с
20
посочване на причините за това. Изпълнителното производство повторно е
спряно на 12.07.2017г. по искане на взискателя, като на 17.01.2018г. /л.193/
взискателят е поискал налагане на нов запор върху банкови сметки, а на
29.01.2018г. е поискал извършване на опис на секвестируемо имущество на
длъжниците/л.192/. С двете искания последователно отново е прекъсната
погасителната давност и перемпцията. От ДСИ е насрочен опис на движимо
имущество на 23.04.2018г., /л.212/,такъв е извършен, като констатацията е , че
на място няма движими вещи/-погасителната давност и перемпцията също е
спряна при извършването на описа. С молба от 05.01.2020г. /л.216/
взискателят е поискал да се извърши опис на секвестируемо имущество на
двамата длъжници/ погасителната давност отново е спряна, перемпцията
също/, като с Постановление от 14.10.2020г. ДСИ прекратява изпълнението на
основание чл.433 ал.1 т.6 от ГПК-поради незаплатени от взискателя авансово
дължимите такси по изпълнението. В случая са неприложими постановките
на т.10 от ТР №2/2015г. по тълк.д.№2/201г. на ОСГТК по отношение на
правните последици от прекратяване на изпълнението поради настъпила
перемпция на изпълнението -непоискано от взискателя извършване на
изпълнителни действие в рамките на 2години, защото по делото не се
установява за настоящите вземания на банката по време на висящността и на
двете изпълнителни производства в някакъв момент да е изтекъл срок по-
голям от 2години през който банката взискател обективно да не е поисквала
извършването на изпълнителни действия. Визираният във въззивната жалба и
конкретен двугодишен срок от 07.01.2014г. до 29.01.2016г. с твърдения, че
през него няма поискани и извършени изпълнителни действия не съответства
на данните по делото изложени по-горе. Както се посочи погасителната
давност както и срокът за перемпция са прекъсвани многократно, на
07.01.2014г.- извършен опис на движими вещи на длъжниците от ДСИ-
погасителната давност е прекъсната отново и започва да тече нова
погасителна давност и нов срок за пермпция.; на 15.01.2014г.-искане за опис
на движими вещи в букмейкърски пункт-Е. -В., да се наложи възбрана
върху притежавания от длъжника недвижим имот и запор върху
притежаваните от същия МПС, както и на дял по чл.517 от ГПК; всеки
един от посочените и поискани за прилагане от взискателя изпълнителни
способи прекъсва погасителната давност и срока за перемпция и започват от
тази дата да текат нови срокове; На 16.01.2014г. /л.161 от ГПК/ ДСИ е
21
отказал да извърши опис на вещи в букмейкърския пункт в гр.В..; на
27.01.2014г. подадена от банката чрез куриер молба до ДСИ/заведена на
28.01.2014г. с вх.№254 /л.162/ с която потвърждава искането за
извършване на опис на имущество на двамата длъжници и възбрана на
притежавано имущество-л.162. Погасителната давност и срокът за перемпция
отново са прекъснати с посочване на принудителен способ от взискателя, и
считано от 27.01.2014г. са започнали да текат нова погасителна давност и нов
двугодишен срок за перемпция. От ДСИ е указано на взискателя, че
недвижимия имот е отчужден, и да се уточни в кое дружество е
дружествения дял, като внесе и такса. Във връзка с актуалната
информация за банковите сметки на длъжниците ДСИ е задължил
взискателя да внесе ДТ от 12лв и такава е внесена на 04.03.2014г. като
ДСИ е предприел подготвителни изпълнителни действия по снабдяване
със справки от НАП за банковите сметки на длъжниците, изграждащи
принудителния способ запор върху сметки разпореждане от 10.03.2014г.
л.170, както и уведомяване на взискателя за резултата от проверката на дата
09.04.2014г./. На всяка една от посочените дати 10.03.2014г. и 09.04.2014г.
също е прекъсната давността и срока за перемпция, като са започнали да
текат нови срокове. Касае се за извършени подготвителни изпълнителни
действия изграждащи принудителния способ запор върху сметки и
дружествен дял на длъжниците, които следва да се зачетат, като с
извършването им също е прекъсната давността. Запори не са наложени от
ДСИ, нито е отказано да бъдат наложени, като изпълнението по делото е
спряно на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК - по искане на взискателя на
08.01.2015г. с постановление на ДСИ-л.182, влязло в законна сила на дата
28.01.2015г.;
Както се посочи, с писмена молба подадена от банката по куриер на
27.01.2016г. - л.187, постъпила по изпълнителното дело при ДСИ и заведена с
вх.№307 от 29.01.2016г. -л.186, е поискано от взискателя налагане на запор
върху банкови сметки на длъжниците/ с което отново е прекъсната
погасителната давност както и срока за перемиране на изпълнението.
От 27.01.2016г. е започнала да тече нова погасителна давност и нов срок
за перемпция.
В този смисъл няма основание да се поддържа, че е настъпила по
закон перемпция с последиците от извършените до момента
22
изпълнителни действия, при прекратяване на изпълнението на това
основание-служебно вдигане от СИ на наложените запори и възбрани, като
всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (например
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно определение № 340 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3901/2019г., III г. о., ГК, при прекратяване на изпълнителното производство,
поради "перемпция" всички предприети по съдебния изпълнител
изпълнителни действия се обезсилват по право и нямат ефекта да прекъснат
давността за вземането. Това разрешение е в пълно съответствие с даденото
задължително тълкуване по т. 10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към него, където изрично е
посочено, че в очертаната хипотеза/ настъпила перемпция при условията на
т.10/ всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат
произвели правно действие, включително и да прекъснат давността за
вземането. В унисон с постановките на т. 10 от горецитирания тълкувателен
акт и създадената съдебна практика по приложение на релевантния
материалноправен въпрос въззивният съд е приел, че нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. След като това е
12.04.2010 г., тази дата е поставила началото на течене на погасителната
давност за вземането и предвид на факта, че междувременно длъжникът е
признал вземането (на 27.02.2014г.), е зачетен неговия прекъсващ ефект за
давността, съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД. От този момент е започнала да тече
нова 5- годишна давност (тъй като вземането е съдебно установено – аргумент
23
чл.117 ал.2 от ЗЗД ), която не е изтекла към датата на сезиране на съда –
02.05.2017 г. Затова по поставения въпрос касационно обжалване не следва да
бъде допускано.
Същите съображения и правни изводи са изложени и в Решение №
285 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 50070 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2022 г., III г. о., ГК, и
други, които въззивният съд възприема изцяло.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна по отношение на иска с
правно основание в чл.439 от ГПК.
Неоснователна по същество е и исковата претенция по чл.49 от
ЗЗД.
Не е налице виновно и противоправно поведение от страна на
взискателя. Размерът на претенцията може да се уточнява във всеки един
момент от развитието на изпълнението, независимо от това какво претендира
взискателя както и какво задължение вменява съдебния изпълнител на
длъжниците и че този размер на задължението може винаги да бъде
коригиран с оглед на евентуално настъпили нови факти и обстоятелства както
е в случая. Следва да се приеме, че дългът е редуциран по възражение на
длъжниците подкрепено с писмени документи и което възражение е признато
за достоверно от страна на взискателя и не е оспорено, като това е станало
още при образуването на изпълнителното дело пред ЧСИ С. и уведомяване на
длъжниците за размера на задължението, който е коригиран.
Не е налице противоправно и виновно поведение от кредитора.
Длъжниците не са претърпели вреди с размера на твърдяното адвокатско
възнаграждение от 200лв, доколкото в приложеното по делото /гр.д.
№3886/2022г./ първо по ред пълномощно, без дата, са упълномощени да
представляват длъжниците двама адвокати М. И. И. и П. Ч., а не и сочената в
ИМ и във въззивната жалба адв. И. Ц. И. /л.108/, нито последната е посочена
в това пълномощно като съдебен адресат, като пълномощията са само за
първите двамата адвокати да представляват длъжниците по изпълнителното
дело както и да предявят иск по чл.439 от ГПК, без да е посочен точно
уговорен и заплатен адвокатски хонорар от всеки един от двамата
пълномощници както и разпределение на характера, вида и правната
защита която ще се осъществява за длъжниците между адвокатите.
24
Следва да се отчете, че действително към исковата молба, но не и към
висящото изпълнително дело /образувано на 09.08.2022г. пред ЧСИ С./ е
приложен договор за правна защита и съдействие, без номер, с дата
24.10.2022г. /л.24/ по силата на който ЕТ“Л. В. П.“ и „Л. 29“ЕООД
представлявани от законния си представител В. П. П. упълномощават
адв.И. Цветанова И. от АК-Пловдив, да осъществява организация и правна
защита за преустановяване незаконосъобразно принудително изпълнение от
„Ю. Б.“ АД по ИД №720 /2022г. по описа на ЧСИ С., срещу авансово
възнаграждение от 200лв. По делото липсват всякакви данни това
пълномощно да е било депозирано пред ЧСИ и да е искано включването на
адвокатския хонорар по него в разноските по изпълнението. Следва да се
отбележи и това, че за периода от висящността на двете изпълнителни дела, а
именно от 26.04.2013г. и до момента, върху приложените изпълнителни листа
няма отразено нито едно извършено плащане от двамата длъжници в полза
на банката, макар, че вземането й е установено с влязло в сила съдебно
решение, удостоверяващо със сила на присъдено нещо частично установеното
парично вземане на банката по чл.422 от ГПК. По изпълнителното дело
липсват данни за действия или процесуално поведение извършено от
упълномощения адвокат И. Ц. И., нито са събрани и представени
доказателства относно конкретните правни действия извършени от адв.И. И.
заради които е заплатена авансово сумата от 200лв. като адвокатски хонорар.
Следователно не се установява да са причинени конкретни вреди на ищците в
хипотеза на ангажирани общо трима адвокати-процесуални
представители, като предвид фактическата и правна сложност на
изпълнителното и на исковото производство и предвид професионалния опит
на адвокатите който притежават тази правна помощ и съдействие без особени
трудности би се осъществила ефективно само и от един адвокат.
Следователно няма основание да се приеме, че в случая е налице
виновно и противоправно поведение на банката взискател което да е
причинило имуществени вреди на длъжниците в размер на адвокатския
хонорар за адв. И. И.. Въззивният съд не споделя доводите развити във
въззивната жалба по втория иск. Неизпълнение на съдебното решение би било
налице ако в резултат на незаконни действия на страната, ползваща се от
съдебния акт бъдат причинени вреди на другата страна. В случая не е налице
такова незаконно ползване доколкото ЧСИ е предприел действия по
25
уведомяването на длъжника за целия размер на дълга, без това изрично да е
записано в молбата за образуване на изпълнителното дело, която определя
обема и правата на защита чрез поисканото принудително изпълнение. По
друг начин биха стояли нещата ако в случая взискателят въпреки
оспорването на размера на задължението от страна на длъжниците,
потвърждава и настоява изпълнението да е за всичките суми така както са
описани в ИЛ и в ЗНИ и от което реално да са настъпили вреди за длъжника.
Такова развитие в поведението на взискателя липсва, напротив същият
признава верността на изнесеното от длъжниците за размера на задължението
като в случая се касае по- скоро за допусната техническа грешка при
изчисляване размера на задължението предвид известността и на двата
съдебни акта както на кредитора така и на длъжниците, постановени в
производството по чл.422 от ГПК, поради което размерът на задължението е
редуциран. Нещо повече, в жалбата длъжниците изрично посочват, че адв. И.
И. е била без процесуално представителство и касае намирането на
процесуални защитници срещу неправомерните действия на банката по ИД
висящо пред ЧСИ, като и това твърдение не е доказано. Принципно
разноските за адвокат се присъждат когато страната е защитавана от 1/един/
адвокат, поради което няма основание за претендиране на допълнителни
вреди за втори адвокат или за трети адвокат, доколкото не се установява да е
била налична в случая обективна и наложителна необходимост от
ангажирането на втори или друг адвокат по сложни фактически и правни
дейности които да бъдат осъществени. ТакИ. липсват в двете производства.
По този начин страната-длъжниците, сама се поставя в ситуация да търпи
вреди за които няма как да се ангажира отговорността на насрещната страна-
взискателя.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
Съдът не присъжда разноски в полза на банката за пред въззивната
производство тъй като такИ. не са поискани и претендирани по основание и
по размер, както и няма представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
26
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №532 от
17.05.2023г. постановено по гр.д.№20225220103886 по описа на съда за 2022г.
На основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27