Решение по дело №411/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 15/05.04.2024г., постановено по а.н.д. № 25/2024г., Районен съд Никопол, трети състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 24-0305-000004/15.01.2024г. на Началник РУ ОДМВР Плевен, РУ Никопол в частта, с която на С. С. П. с [ЕГН] и адрес с. Брест, [улица], на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. за извършено нарушение на чл.43, т.1 от ЗДвП и е изменил НП № 24-0305-000004/15.01.2024г. на Началник РУ ОДМВР Плевен, РУ Никопол в частта, с която на С. С. П. на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. за извършено нарушение на чл.43, т.1 от ЗДвП, като е преквалифицирал приложимата санкционна норма на чл.179, ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – С. С. П., чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 25/2024г. по описа на Районен съд Никопол.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът e приел, че АУАН съдържа редица неточности, но без да посочва тези неточности е постановил, че няма основания за неговата отмяна. Излага, че съдът неправилно приема, че има правомощия да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние. В случая АНО е допуснал неправилно приложение на материалния закон, като въззивният съд неправилно е приел, че тази незаконосъобразност не е основание за отмяна на издаденото НП. Твърди се още, че с постановения съдебен акт не може да се установи резултата от съдебния контрол, тъй като в края на самото решение има противоречие и неяснота, в резултат на което не става ясно какво се потвърждава от съда и какво се изменя в НП. Иска се отмяна на решението на Районен съд Никопол и на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Поддържа и искането си да се отмени решението на районния съд и наказателното постановление.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд приел за установено, че на 02.01.2024г. около 13:22ч., служители на РУ Никопол се движили със служебен автомобил по ул. „България“ в с. Брест, общ. Гулянци. По същото време пред тях се движил автомобил БМВ 530 с рег. № [рег. номер], управляван от П., а пред неговия автомобил се движил друг лек автомобил, в зоната на непрекъсната пътна маркировка тип М1. Движейки се в колона от автомобили, двамата полицейски служители видели, че преди да навлезе в завой, движещият се пред тях автомобил управляван от П., пресича непрекъснатата осева линия и предприема изпреварване на движещия се пред него лек автомобил. След излизане от завоя, П. бил спрян за проверка от полицейските служители, които му съставили АУАН за извършени нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.43, т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателя без възражения. Допълнителни възражения не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП, с което били наложени две наказания по чл.179, ал.1, т.5 пр.5 от ЗДвП в размер 150 лв. за всяко.

При така установените факти въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по ЗАНН. Приел още, че фактическите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните свидетели. По съществото на спора изложил, че нарушенията са безспорно доказани.

Въззивният съд приел, че по отношение на нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП П. е следвало да бъде санкциониран по чл.179, ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП. Неподвеждането на нарушението по посочената правна норма според въззивния съд представлява допуснато от АНО неправилно приложение на материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба, което не влече до отмяна на НП в тази част, а само до неговото изменение. Съдът приел, че в случая е налице възможност за изменение на НП в хипотезата на прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Изложил, че приложимите за деянието по чл.6, т.1 от ЗДвП разпоредба по чл.179, ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП и тази по чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП санкции са идентични по размер и санкционирането на водача по втората не влошава положението му. Позовал се и на Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. на Върховен административен съд, задължително за органите на съдебната власт.

В съответствие с горните мотиви районният съд приел, че НП следва да бъде потвърдено в частта относно наложеното на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.43, т.1 от ЗДвП, а в частта за извършеното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП следва да измени основанието, на което е наложено наказанието, като промени същото от това по чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП на такова по чл.179, ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП.

При така изложеното в мотивите на съдебния акт, въззивният съд постановил решение, с което потвърдил НП в частта, с която на С. П. на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.43, т.1 от ЗДвП и изменил НП в частта, с която на П. е наложена на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП глоба в размер на 150 лева отново за нарушение на чл.43, т.1 от ЗДвП, като преквалифицирал приложимата санкционна норма на чл.179, ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От диспозитива на решението не може да се установи изразената воля на съда по отношение на всяко от двете нарушения.

Съдебното решение представлява най-важният правосъден акт, който слага край на препирнята между спорещите страни. С него съдът взема становище по основния спорен въпрос, разрешава предмета на делото и достига до възстановяване на спорното материално право на правоимащата страна, налагайки санкция на правонарушителя.

Съдебният акт се състои от две части – мотиви и диспозитив, който е и самото съдебно решение. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Мотивите не пораждат самостоятелни правни последици, а обосновават резултата, т.е. диспозитива на съдебния акт. Следователно мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитивът – нейното външно изразяване. За разлика от мотивите решението представлява акт на държавен правораздавателен орган, който след влизането си в сила ще се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което от диспозитива му трябва без всякакво съмнение да става ясна волята на съда по спорния предмет. В случая това изискване е било нарушено при постановяването на оспореното решение.

В него въззивният съд се е произнесъл само по нарушението по чл.43, т.1 от ЗДвП, санкционирано по чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, като от една страна е оставил в сила НП в тази му част, а от друга го е изменил и е преквалифицирал санкционната норма за същото нарушение. Следователно не става ясно коя санкционна норма е приложил съда за нарушението по чл.43, т.1 от ЗДвП. От друга страна липсва произнасяне досежно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, т.е. липсва произнасяне по цялото оспорване. Отделно от изложеното, в мотивите на решението си съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил състава на нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.43, т.6 от ЗДвП. В оспореното НП липсва фактически състав на нарушение по чл.43, т.6 от ЗДвП, касаещо забрана за изпреварване пред и върху сигнализирана пешеходна пътека. Налице е несъответствие между формираната воля на съда, обективирана в мотивите на решението, и нейното изразяване в неговия диспозитив.

Противоречието между мотивите и диспозитива на решението е толкова кардинално, че може да се приравни на липса на мотиви към съдебния акт и несъмнено е от категорията на съществените процесуални нарушения – нарушение във формата на съдебния акт. При това положение касационният състав е в невъзможност да провери законосъобразността на оспореното решение, тъй като допуснатото нарушение препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на първоинстанционния съд по всяко от нарушенията, какви са били юридическите му съображения при вземане на решението, и да провери тяхната относимост към установените фактически обстоятелства. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила водят и до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. В случая е недопустимо при принципно изяснена фактическа обстановка изводите за материалната законосъобразност на акта за пръв път да бъдат изложени в касационното решение, като по този начин страната се лишава от право на съдебна защита на две инстанции.

По изложените съображения решението на Районен съд Никопол следва да бъде отменено и при условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва в съответствие с изложените от него мотиви да постанови решение, с което да се произнесе по всяка от двете наложени с процесното НП санкции за съответните нарушения.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 15/05.04.2024г., постановено по а.н.д. № 25/2024г. по описа на Районен съд Никопол.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Никопол.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.