Решение по дело №1235/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 253
Дата: 26 юли 2023 г.
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20233630201235
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Шумен, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В.С.С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20233630201235 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС-38/10.04.2023г. на Председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК205756975 със седалище и
адрес на управление:гр.София ул.************ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.200, ал.1, т.38
от Закона за водите, за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата, алтернативно моли за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. За датата на съдебно заседание, жалбоподателя не
изпраща процесуален представител. Процесуалният представител на ДАМТН, гр. София -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява, но
изпраща подробни писмени бележки, в които моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде
потвърдено НП, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 29.07.2022г. на основание
1
чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ била извършена проверка от длъжностни лица на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир „Друмево“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
№ 23813.23.83 в землището на с.Друмево, Община Шумен и поземлени имоти
№№37135.12.23, 37135.12.24, 37135.12.34 и 37135.12.35 в землището на с.Кладенец община
Шумен, собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири ,
съгласно Акт за публична държавна собственост № 3232/16.07.2020г. В резултат на
проверката, чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея на место, както
и преглед на документацията от експлоатацията свидетелят С. Р. М. – инспектор в РО
НЯСС „Североизточна България“ при ДАМТН установил, че преливникът на язовирната
стена е неизправен, преливният му ръб е разрушен в средната си част, на около 4-5метра
след него се наблюдава изравяне на дъното на предходния участък, преминаващ в бързоток,
както и наличие на обрушени участъци и храстовидни растителности, което застрашава
конструктивната устойчивост на преливника, намалява пропускателната му способност и
създава предпоставки за аварии, т. е. преливникът на язовирната стена не се поддържа в
техническа изправност от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
каквото задължение то има като собственик на язовира. Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири е бездействало и не е предприело действия за
извършване на ремонтно –възстановителни работи на преливника на язовирната стена на
язовир „Друмево“, за привеждането му в техническа изправност.
За констатираното неизпълнение на задължение, на 18.10.2022г., свидетелят С. М.
съставил против Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ акт за
установяване на административно нарушение № 05-018/18.10.2022г., в който посочил, че с
описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Актът
бил съставен, подписан и връчен на упълномощено от Държавно предприятие „Управление
и стопанисване на язовири“ лице – К.К., без същия да изложи възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано такова, като в него се излагат конкретни възражения
по констатациите, изложени в акта. Очевидно, възраженията не са били възприети от
административнонаказващия орган, тъй като въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно[1]наказателната преписка било издадено
наказателно постановление НЯСС-38/10.04.2023г. на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за
водите нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ . Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя С. М. , както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна, следното:
Разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците
на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени
2
и/или съоръжения към тях поддържането им в техническа изправност. Доколкото Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, съгласно акт за собственост АПДС
№ 3232 от 16.07.2020г. се явява собственик на язовир „Друмево“, то същото е имало
задължение да го поддържа, съгласно изискванията на посочения по горе законов текст.. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че при извършената на
29.07.2022г. проверка е било констатирано, че преливникът на язовирната стена е
неизправен, преливният му ръб е разрушен в средната си част, на около 4-5метра след него
се наблюдава изравяне на дъното на предходния участък, преминаващ в бързоток, както и
наличие на обрушени участъци и храстовидни растителности, което застрашава
конструктивната устойчивост на преливника, намалява пропускателната му способност и
създава предпоставки за аварии , което означава, че преливникът на язовирната стена не се
поддържа в техническа изправност от Държавно предприятие „Управление и стопанисване
на язовири , каквото задължение тя има като собственик на язовира , което от своя страна
представлява нарушение на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Изтъкнатите в
жалбата доводи за маловажност , съдът намира за неоснователни. Процесното нарушение се
характеризира с по- висока степен на обществена опасност, с оглед реалната опасност, която
представлява язовира за живущите около него, поради което не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона и като единствен мотив е изтъкнал, че по отношение на жалбоподателя
били влезли в сила две наказателни постановления за идентични нарушения, като следва да
се отбележи, че процесното нарушение е констатирано на 29.07.2022г., а постановленията са
влезли в сила далеч след това през месец март 2023г,, поради което е следвало при
преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени различни мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при
преценка на същата съобрази обстоятелството, че липсват данни конкретно за язовир
„Друмево“ да е констатирано друго подобно бездействие . Ето защо съдът намира, че в
настоящия случай е законосъобразно и правилно на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения
в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите минимум, а именно "имуществена
санкция" в размер на 1 000 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. . Относно
3
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсултт /както е в случая старши
експерт юрист в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. В тази връзка, както и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №НЯСС-38/10.04.2023г. на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК205756975 със
седалище и адрес на управление:гр.София ул.************, представлявано от Ц.М.Б.-
изпълнителен директор е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева като намалява размера от 2000 /две хиляди / лева на 1 000
/хиляда / лева.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с
ЕИК205756975 със седалище и адрес на управление:гр.София ул.************ да заплати
по сметка на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.





Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4