№ 1083
гр. Перник, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720102880 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. И. В. срещу „Кредисимо“
ЕАД. Ищецът твърди, че на **** е сключил договор за потребителски кредит от
разстояние по ************* (Договора) с ответника в размер на 3000,00 лева, за срок
от 24 месеца с ЛП 21,24% и ГПР 50,00%, като следвало да бъде върната сума в общ
размер на 3708,24 лева.
Твърди, че между за обезпечаване на кредита между „Ай тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, като „Ай тръст“ ЕООД се е
задължило солидарно с него да обезпечи вземането по Договора. За това
поръчителство ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 4103,52 лева.
Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба задължението по Договора,
вкл. и това за предоставеното поръчителство било изцяло погасено (общо 78011,76
лева) чрез рефинансиране на задължението – бил изтеглен нов кредит от ответника.
Ищецът намира Договора за нищожен на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т.
7-12 и 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 вр. чл. 22 ЗПК, с твърдението, че същият не е написан по
ясен и разбираем начин. Като друго основание за недействителност на Договора сочи
липсата на посочен ГПР, тъй като е посочена величина, без да е ясно какви
компоненти включва тя, приемайки, че допълнителните такси – възнаграждение за
гарант също следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, като се позовава
на съдебна практика, вкл. постановена от СЕС.
На отделно основание счита за нищожен и договора за поръчителство като
противоречащ на добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите
съпоставяйки размера на кредита и размера да дължимото се възнаграждение за
предоставено обезпечение, доколкото вторият е по – висок
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 4811,76 лева - даденото без основание (от общо заплатена сума в размер на
78011,76 лева), възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
1
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявения иск.
Признава сключването на Договора, погасяване на задължението чрез
рефинансирането му, но не в посочения от ищеца обем. Твърди, че полученото за
възнаградителна лихва е значително под посоченото от ищеца, тъй като
рефинансирането е извършено преди крайната падежна дата на Договора.
Поддържа, че сключването на договор с „Ай тръст“ ЕООД не е задължително
условие, поради което възнаграждението, което му се дължи не е следвало да намери
отражение в ГПР съгласно че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗПК.
Оспорва аргументите на ищеца за недействителност на Договора, като
поддържа, че не е налице нарушаване на забраната ма чл. 19, ал. 4 ЗПК, лихвеният
процент бил ясен и фиксиран, погасителния план давал достатъчно яснота за начина на
формиране на задължението.
Твърди, че договорът между ищеца и Ай тръст“ ЕООД е такъв за поръчка, като
уговореното в него възнаграждение не е вземане на „Кредисимо“ ЕАД.
Оспорват се и останалите възражения на ищеца за недействителност на
Договора.
С оглед на изложеното моли съдът да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват.
Ищецът депозира писмена молба като поддържа така предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, получени без
основание.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване Сключването на **** на
договор за потребителски кредит от разстояние по ************* между ищеца и
ответника, получаване на сумата от ищеца, погасяване на задължения по него чрез
рефинансиране на задължението, като ответникът е възразил задължението по
Договора да е погасено и да е получена сума размер на 7811,76 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца сумата от 3000,00 лева срещу насрещното задължение на ищеца
– кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов
ресурс на двадесет и четири месечни погасителни, ведно с начислената
възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 3708,24 лв. Установен е годишен
лихвен процент от 21,24 % и годишен процент на разходите от 50 %.
Не се установява това задължение да е рефинансирано.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако кредитополучателят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо"
юридическо лице поръчител, в срок от 48 часа от подаване на заявлението, то срокът
за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При не
представяне обаче на посоченото обезпечение, ще се счита, че заявлението не е
одобрено. Ако е заявен кредит без обезпечение срокът за произнасяне е 14-дневен от
2
подаването му.
От представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от ****,
ведно с Приложение № 1 към него се установява, че между ищеца и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД е бил сключен договор, озаглавен - за предоставяне на поръчителство, по силата
на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо"
ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 185,58
лева месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение е
дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план по т. I. 4. Същевременно в същото приложение е посочено, че
възнаграждението за поръчителя е в размер на 170,98 лева месечно.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като
двете дружества са с един адрес на управление. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е
известен на заемодателя.
По делото е допусната и приета ССЕ, (оспорена от ищеца), която съдът изцяло
кредитира като обективно изготвена от лице, притежаващо съответните специални
знания. В заключението е изследван този договор като е посочено, че сумата по
кредита е усвоена изцяло. С част от нея е погасено друго задължение чрез
рефинансиране (този договор не е рефинансиран), а ищецът е получил чрез паричен
превод 1185,87 лева - разликата след рефинансирането. ГПР, без да се включва
възнаграждението за поръчителство, е в размер на 50,00 %, а когато и то се включи, е
в размер на 215,47 %.
На база документите, представени от ответника е установено плащане по
Договора в общ размер на 4808,79 лева.
Ищецът и „Ай Тръст“ ЕООД не са представили никакви документи.
В съдебно заседание вещото лице е дало пояснение относно използваните
изходни данни по въпросите на ищеца, както и е отговорило на допълнително
поставените такива от същата страна.
Съдът приема, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски
кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. В исковата молба
са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за
заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен
Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид
/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
3
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че
е възнаграждението за поръчител, по сключения между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД
договор. Това е така, защото договорът за поръчителство е свързан с договора за
кредит, поради което и предвиденото в него възнаграждение за гаранта е разход, който
е пряко свързан с договора за кредит. Наред с това кредитодателят - ответник е бил
наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на
сключване на договора за кредит, доколкото в самия договор за предоставяне на
поръчителство е отразено, че "Ай Тръст" ЕООД се задължава да заплати задълженията
на длъжника по договора за кредит след като бъде поискано писмено това от
„Кредисимо“ ЕАД. Наред с това в договора за поръчителство е посочено, че
„Кредисимо“ АД е овластено да събира вноските за възнаграждение за поръчителя (чл.
8, ал. 5). Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на
кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено
от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита. С оглед изложеното
съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита.
Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е
посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за
кредит се явява недействителен. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
В тази насока е и Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело C-714/22, в което
се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, която позволява на
съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по
кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този
потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо
размера на отпуснатия заем. Приема се също, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да
се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
При тези правни изводи съдът приема, че предявеният иск е доказан в своето
4
основание. От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че
ищецът е заплатил 4808,79 лева по Договора и при правния извод за дължимост
единствено чистата стойност – 3000,00 лева, искът е доказан до размер от 1808,79
лева, като до пълния предявен такъв от 4811,76 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен – недоказан по размер.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът не е
стори разноски, тъй като е бил освободен от такива.
Претендирано е и възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адвокат А. З. Д., в
размер от 937,40 лева с ДДС. Това възнаграждение обаче се определя от съда съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, а и ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът
като прецени липсата на фактическа и правна сложност по делото, че същото е
приключило в рамките на едно съдебно заседания, определя минимално
възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС, от която сума следва да се присъди
180,46 лева с ДДС съобразно изхода от спора.
Ответникът също е претендирал разноски. Такива са доказани в размер на
400,00 лева депозит за вещо лице и е претендирано възнаграждения за процесуално
представителско в размер на 150,00 лева, което съдът счита, че следва да бъде
редуцирано до установения минимум от 100,00 лева. При този изход в полза на
ответника следва да се присъдят 312,05 лева.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сума
в размер на 72,36 лева за дължимата се държавна такса върху уважената част от
исковата претенция.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на Е. И. В., ЕГН ********** сума в размер на 1808,79
лева представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит от
разстояние по *************/****, ведно със законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда (22.06.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата на 1808,79 лева до пълния предявен размер от
4811,76 лева като неоснователен – недоказан по размер.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА „ „Кредисимо“ ЕАД да
заплати на адвокат А. З. Д. сума в размер на 180,46 лева с ДДС разноски за
оказаната безплатна правна помощ съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. И. В. да заплати на „Кредисимо“
ЕАД сума в размер на 312,05 лева, разноски съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „Кредисимо“ ЕАД да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сума в
размер на 72,36 лева, както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
5
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6