РЕШЕНИЕ
№ 578
гр. Сливен, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20222230100407 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на дружество
„АВАНГАРД“ ООД, се предявяват искови претенции с правно основание чл.76 ЗС и
евентуален иск с правно основание чл.75 ЗС.
В исковата молба се твърди, че „АВАНГАРД" ООД е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 67338.703.346 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Сливен, Община Сливен, Област Сливен, одобрени със Заповед № РД-
18-31 от 19.04.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с
административен адрес на поземления имот : гр. Сливен, п.к. 8800, кв. „Р.", с площ на
поземления имот 459 кв.м. (четиристотин петдесет и девет квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За обект,
комплекс за битови услуги, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори
№ 67338.703.14, № 67338.703.347, № 67338.703.313, № 67338.703.430.
Дружеството установява собствеността си чрез Договор за продажба на имот -
частна общинска собственост, сключен на 20. 07. 2021 година с Община Сливен,
вписан в Служба по вписванията Сливен под вх. рег. № 441 от 22.07.2021 година, акт
№ 157, том XV, дв.вх.№ 4407.
На север имотът на „АВАНГАРД" ООД граничи с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 67338.703.430 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Сливен, Община Сливен, Област Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31 от
1
19.04.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с
административен адрес на поземления имот: гр. Сливен, п.к. 8800, кв. „Р.“, с площ на
поземления имот 999 кв.м. (деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до десет метра), при съседи по кадастрална карта: имоти с
идентификатори № 67338.703.14, № 67338.703.346, № 67338.703.313, № 67338.703.344.
Твърди се още, че имотът е собственост на ответното дружество „ЙОТОВИ"
ООД, манифестиращ правото си на собственост върху този имот чрез Договор за
продажба на недвижим имот - частна общинска собственост сключен на 01.11.2007 г. с
Община Сливен, вписан в Служба по вписванията Сливен под вх.рег. № 8965 от
05.11.2007 г., акт № 42, том VII, парт. № 3654, 26966, 26964. Между двата имота е
имало поставена масивна ограда, състояща се от бетонни панели и бетонни колони
между тях.
Оградата е изградена съвместно от собствениците на двата имота още в периода
2005-2007 година според съществуващата ограда между съседните два имота, като
финансирането се извършвало изцяло от представителя на „АВАНГАРД" ООД - К. К..
В края на месец януари 2022 година узнали, че ответното „ЙОТОВИ" ООД
възнамерява да извършва строителство в имота си с идентификатор № 67338.703.430 и
по преценка на неговите представители, оградата между двата имота не била
ситуирана на регулационната линия, а била изградена в имота с идентификатор
67338.703.430, като по този начин „АВАНГАРД" ООД било ползвало площ от 150
кв.м. от този имот, при граници: север - УПИ № 11 - 430, юг - УПИ № 111 - 346, изток -
УПИ № VI - 313 и запад - улица „И.“. Ищецът оспорва това обстоятелство, като
твърди, че масивната ограда между двата имота съществувала вече почти двадесет
години и никога между тях не е имало спорове относно това, дали тя съответства на
регулационната линия или не. Със знанието и без противопоставянето на ответника,
„АВАНГАРД" ООД през годините е изграждало от своята част на оградата постройки
от допълващо застрояване, настилка и подобрения, които се ползвали повече от
десетилетие. Също повече от десетилетие „АВАНГАРД“ ООД чрез своите
представители ползвало имота си с идентификатор № 67338.703.346, така както е
ограден от север, без ограничение и без противопоставянето на „ЙОТОВИ" ООД. Дори
да е имало първоначално несъответствие между изградената ограда и регулационната
линия между двата имота, „АВАНГАРД” ООД, ползвайки имота повече от десет
години е придобило по давност частта от имота на „ЙОТОВИ" ООД, за която същото
твърди, че е негова собственост.
Въпреки водените разговори да не се предприемат никакви действия, докато
спорът между страните не бъде разрешен от съда, използвайки момента, когато
отсъстват от имота, на 01.02.2022 година ответното дружество „ЙОТОВИ" ООД чрез
2
своя управител е ангажирало строителна техника и е демонтирало масивната ограда
между двата имота, като е премахнало бетонните панели. На място са останали
единствено бетонните колони, а премахнатите масивни панели ответникът държал в
имота си с идентификатор 67338.703.430 и отказал да им ги върне, за да ги препятства
да възстановят оградата.
При проведена среща на 02.02.2022 година представителят на ответното
дружество отказал да разрешат спора си и да се въздържа от самоуправни действия,
като заявил, че ще премахне бетонните колони, ще навлезе в ползвания от
„АВАНГАРД" ООД имот и ще разруши подобренията, направени от последното. Това
ги принудило да подадат сигнал до Районна прокуратура-Сливен за извършено
престъпление по чл.323 НК.
На 04.02.2022 година представители на „ЙОТОВИ" ООД прекосили границата
между имотите, обозначена с демонтираната ограда с намерение да установят
фактическа власт върху спорната площ, включително и със сила. Навлизането в
границата било констатирано и от служители на РУ МВР-Сливен, пристигнали на
място по сигнал.
Към момента ситуацията била такава, че на представителите на „АВАНГАРД"
ООД било разпоредено да не навлизат в пространството от своята част на оградата,
разделяща имотите и на практика им е отнето владението върху ползваната площ.
Владението на ищцовото дружество върху имота в площта и в границите му
съгласно описанието в настоящата искова молба несъмнено продължава без
прекъсване повече от шест месеца. Владението им е явно, необезпокоявано било до
момента на настъпване на изложените събития от края на месец януари - началото на
месец февруари 2022 година, както е и несъмнено, че оградата между имотите е
изградена по възложения на ищеца по съгласие на страните по делото още през 2005-
2007 година, изградили от своята част на оградата постройки от допълващо
застрояване, настилка и подобрения, които ползват повече от десетилетие и никога не е
имало спор с ответника относно съответствието на оградата с регулационната линия.
Ищеца счита, че именно ответното дружество е извършило нарушение на
владението им върху площта, което е от естество да накърни или напълно да ги лиши
от фактическата власт върху спорния имот. Действието на ответника, с което е
извършено нарушението, се изразява в демонтирането масивната ограда между двата
имота чрез ангажирана от него строителна техника и работници. Това действие е
извършено от ответника самоволно, не по предвидения в законите ред, в тяхно
отсъствие, без тяхно съгласие. Налице е и неоправдано и своеволно навлизане в
границата, въпреки наличието на нерешен помежду им спор относно собствеността
върху площта, която преди това е владяна от ищцовата страна.
Спазен е и шестмесечният преклузивен срок за предявяване на настоящия иск, тъй
3
като нарушението е извършено на 01.02.2022 година.
При условията на евентуалност ищцовото дружество предявява иск с правно
основание чл. 75 от Закона за собствеността, претендирайки да бъде преустановено
осъществяваното от „ЙОТОВИ" ООД нарушаване на владението на „АВАНГАРД"
ООД върху площ от 150кв.м. от имот с идентификатор 67338.703.430, при граници:
север-УПИ № 11-430, юг-УПИ № 111-346, изток - УПИ № VI-313 и запад - улица „И.“,
и да бъде възстановено фактическото положение относно владението на имота,
съществувало до момента на нарушението.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество „ЙОТОВИ" ООД ДА ВЪЗСТАНОВИ масивна ограда, разделяща следните
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.703.346 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Сливен, Община Сливен, Област Сливен, одобрени със
Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по
кадастъра, с административен адрес на поземления имот: гр.Сливен, п.к.8800, кв. „Р.",
с площ на поземления имот 459 кв.м. (четиристотин петдесет и девет квадратни метра),
с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
За обект, комплекс за битови услуги, при съседи по кадастрална карта: имоти с
идентификатори № 67338.703.14, № 67338.703.347, № 67338.703.313, № 67338.703.430
и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.703.430 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Сливен, Община Сливен, Област Сливен, одобрени със
Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по
кадастъра, с административен адрес на поземления имот: гр.Сливен, п.к.8800, кв. „Р.",
с площ на поземления имот 999 кв.м. (деветстотин деветдесет и девет квадратни
метра), с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до десет метра), при съседи по кадастрална карта: имоти
с идентификатори № 67338.703.14, № 67338.703.346, № 67338.703.313, №
67338.703.344, както и ответното дружество да предаде на ищцовото дружество
„АВАНГАРД“ ООД нарушеното владение върху площ от 150 кв.м. от имот с
идентификатор 67338.703.430, при граници: север-УПИ № 11-430, юг-УПИ № 111-346,
изток - УПИ № VI-313 и запад - улица „И.". Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се излага
становище по допустимостта и основателността на иска.
Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗС владелецът, на когото е отнето
владението върху недвижим имот чрез насилие или по скрит начин може да иска
връщането й от лицето, което го е отнело. В исковата молба се твърди, че липсват
категорични факти за отнето от ответното дружество владение на ищеца върху
спорната част от 150 кв.м. от имота на ответника по скрит или насилствен начин. За да
може ответникът да се защити против предявения иск, исковата молба следва да се
остави без движение, за да се обоснове от фактическа страна предявения иск.
Искането да се
задължи ответника да възстанови бетоновите панели от между имотната ограда било
4
недопустимо. Защитата на владението по чл. 76 от ЗС не било свързано с подобно
задължаване, а то не било и свързано с отнетото владение.
В отговора се оспорват фактите, изложени в исковата молба. Не отговаряло на
истината твърдението, че ищецът ползва повече от 10 години имот с идентификатор
67338.703.346, както и частта от 150 кв.м. от имота на ответното дружество. Ищецът е
придобил своя имот 67338.703.346 на 20.07.2021 година, като го е закупил с договор от
Община Сливен. Няма данни на какво основание ищецът е ползвал или владял същия
този имот преди да го придобие. Едва след тази дата той владее и спорната част от
имота на ответника.
Оспорват се, като неверни твърденията в исковата молба, че оградата между двата
имота от бетонови панели е изградена съвместно от двете дружества в периода 2005 г. -
2007 г.,а средствата са били осигурени от ищеца. Ищцовото дружество е образувано и
вписано в ТР през 2008 г.и не е могло да участва в това си качество във финансирането
на оградата.
След като през 2007 година ответното дружество е придобило имота, той го е
оградил от юг с бетонови панели, които не са били разположени на регулационната
граница поради липсата на трасиране на тази граница. Към този момент и двата имота
за били неизползваеми. Едва след като са получили разрешение за застрояване на своя
имот, управителите на ответното дружество са възложили трасиране на кадастралната
граница. При това трасиране се установило, че оградата е изградена на 127 кв.м.
навътре в имот 67338.703.430. Когато ответникът е предприел действия да премахне
собствената си ограда от собствения си имот той е получил отпор от представителите
на ищеца. Сигнализирана била полицията, като полицейските органи предупредили
двете дружества да се въздържат от по-нататъшни действия.
Към момента на завеждането на иска по чл.76 от ЗС ответното дружество не
владее спорната част от своя имот. Бетоновата ограда е заменена с телена такава.
Спорната част е била заета от голям кран, голяма камара метални изделия, както и от
лека постройка, поставени там от ищеца по делото. На
09.02.2022 година ответникът предявил против ищеца иск по чл. 108 от ЗС и иск по чл.
109 от ЗС, по който е образувано гр.д. № 439/2022 г.на СРС. В
отговора на исковата молба се излага, че предявеният иск в едната му част е
недопустим, а в останалата част - неоснователен. Ответникът не е отнемал владението
на 150 кв. м. от ищеца, нито чрез насилие, нито по скрит начин. Последният
продължава да владее спорната площ от имота на ответника, което е дало основание на
собственика да предяви исковете по гр.д.№ 439/2022 година.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от управителя СТ. К. К.
и адв. М.П. от АК- Сливен. Исковите претенции се подържат и се моли за уважаването
им. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано се представлява от
управителя Д. Г. Х. и от адв.ЕЛ. ХР. от АК – Сливен, изразява становище за
неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Представя писмена защита.
Претендира присъждане на разноските по делото, съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК.
5
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20.07.2021 година между община Сливен, със седалище гр. ******,
представлявана от С. Н. Р. - Кмет на Община Сливен, от една страна и от друга страна
„АВАНГАРД“ ООД, представлявано от СТ. К. К., със седалище гр. ***** е сключен
договор за продажба на имот – частна общинска собственост с № 1128. Предмет на
договора е закупуването от ищеца на имот с идентификатор № 67338.703.346
(шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка седемстотин и три точка
триста четиридесет и шест), по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г.
на ИД на АК – София, адрес на имота: гр.Сливен, кв.“Р.“, с площ от 459 кв.м.
(четиристотин петдесет и девет кв.м.), трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: За обект, комплекс за битови услуги, при
съседи: 67338.703.14, 67338.703.347, 67338.703.313, 67338.703.430, идентичен с УПИ
III – 346, кв.19 с отреждане „за работилница за битови услуги“, по ПУП на кв. „Р.”,
актуван с АОС № 3028/24.04.2013г.
С договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от
01.11.2007 година, сключен между Община Сливен от една страна и „ЙОТОВИ“ ООД
със седалище гр. Сливен, кв.“Р.“, **** с управител Д. В. ХР. от друга страна, съгласно
проведен търг и на основание на заповед № РД -15-1535/30.10/2007 година на кмета на
Община Сливен за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост по чл.
35 от ЗОС.
Предмет на договора е закупуването от ответното дружество на недвижим имот,
представляващ имот № 67338.703.345 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и
осем точка седемстотин и три точка триста четиридесет и пет) с площ 999 кв.м.
(деветстотин деветдесет и девет) кв.м., адрес: кв.“Р.“ , начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.) и трайно предназначение : урбанизирана територия по КК на
гр.Сливен, одобрена със Заповед № РД- 18-31/19.04.2006 година на Агенция по
кадастъра, при съседи: 67338.703.14 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем
точка седемстотин и три точка четиринадесет), 67338.703.346 (шестдесет и седем
хиляди триста тридесет и осем точка седемстотин и три точка триста четиридесет и
шест), 67338.703.313 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
седемстотин и три точка триста четиридесет и четири).Стар идентификатор: УПИ II
(втори), кв. 19 (деветнадесет), отреден за магазини и офиси по ПУП на кв.“Р.“,
гр.Сливен.
На 02.02.2022 година ищцовото дружество е подало сигнал до Районна
прокуратура - Сливен за извършено престъпление по чл. 323 НК.
На 09.02.2022 година ответникът предявил против ищеца иск по чл. 108 от ЗС и
иск по чл. 109 от ЗС, по който е образувано гр.д. № 439/2022 година на СРС.
От констативно съобразителната част на експертизата касаеща огледа на имотите
6
който е завършил на 13.06.2022 година и извършената справка в АГКК за актуалност и
вярност на скиците на имотите се констатирало, че площите и конфигурацията са
коректни. На 07.06.2022
година се извършила и проверка в Община Сливен, свързана с уточняване на точното
местоположение на регулационните линии на двата имота. За целта, Общината е
предоставила на вещото лице извадка от ПУП, касаеща обхвата на двата имота. От
проверката се констатирало, че регулационните линии в частта на оспорваната граница
съвпадат с кадастралните граници на двата имота.
От изготвеното заключение на допуснатата съдебно - техническа експертиза се
установява, че процесната площ е 130.20 кв.м, а не 150 кв.м., както е описано във
въпроса, зададен в исковата молба на ищеца. Същата площ е част от имот с
идентификатор № 67338.703.430, а не от ПИ с идентификатор № 67338.703.346.
Вещото лице, при представяне на заключението разяснява по представената
скица, че между стълбовете няма панели, а строителна мрежа тип панел, която е
мобилна и се използва за ограничаване на достъпа до външни лица до обектите.
Представлява временна мобилна ограда, закрепена до толкова , че да не падне от вятър.
От показанията на свидетел З., който работи в „Йотови“ ООД от 2002 година се
установява че процесната ограда е между мандра „Йотови“ и К. К. която се намира в
парцела на „Йотови“ в кв. Р.. Според показанията му, свидетеля е видял на мястото на
К. К. един червен кран, една купчина железа и един навес около 2-3 квадрата. Само
колоните от оградата били останали. Не е виждал никой да влиза. Строителната фирма
е сложила временна, подвижна ограда с телове, захваната отдолу със скоби се хваща.
Ответникът не е отнемал владението на процесните кв.м. от ищеца, нито чрез
насилие, нито по скрит начин. Последният продължава да владее спорната площ от
имота.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявения иск с правно основание чл. 76 ЗС е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен. Допустим, а разгледан по същество - неоснователен е й
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 75 ЗС.
Според чл. 75 от ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху
такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече
от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение, като искът се
предявява в шестмесечен срок. Чл. 76, изр. І - во от ЗС признава на владелеца или
държателя, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или
недвижима вещ, правото в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е
отнело.
Претенциите, с които е сезиран съдът, бранят владението на недвижими имоти, а
искът по чл. 76, изр. І-во от ЗС – и на държането на такива, както и на движимости,
като фактическо отношение или състояние, поради което, съобразно чл. 357, ал. 1 от
ГПК, при съдебното им разглеждане се проверява единствено фактът на владението и
на неговото нарушение, без да се изследват въпроси и да се обсъждат възражения,
които почиват на вещни права, а в съответствие с чл. 357, ал. 2 от ГПК документите,
7
удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото релевират
към факта на владението (в този смисъл Решение № 726/16.12.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1414/2008 г., I г. о., ГК, и Решение № 142/23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 533/2012
г., I г. о., ГК).
Наред с посочените относими обстоятелства при иска по чл. 75, изр. първо от
ЗС, предявен в условията на евентуалност е необходимо да се установи, че владението
му е продължило непрекъснато повече от шест месеца преди нарушението, а при иска
по чл. 76, изр. І-во от ЗС – че вещта му е отнета по скрит или насилствен начин.
В чл. 68, ал. 1 от ЗС се дава легална дефиниция на владението, което се
определя, като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че се характеризира с два основни
признака: обективен – упражняване на фактическо господство върху вещта, разбирано
като обективна възможност за непосредствено въздействие върху нея, съответстващо
на съдържанието на вещното право, и субективен – намерението за своене на вещта, за
наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция.
Държането се дифинира в чл. 68, ал. 2 от ЗС като упражняване на фактическа
власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Под „нарушение” по смисъла на чл. 75, изр. І-во от ЗС следва да се разбира всяко
действие, което противно на волята на владелеца отстранява напълно или отчасти
фактическата му власт или създава пречки за спокойното й упражняване (този смисъл
Решение от 03.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г., ВКС, І г.о., и Решение №
726/16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2008 г., I г. о., ГК). Чл. 76, изр. І-во от ЗС
легализира средство за отбрана срещу по-интензивна проявна форма на неправомерна
намеса – лишаването на владелеца или държателя в пълен обем или частично от
фактическото му господство посредством насилие или по скрит начин.
Доколкото в настоящото производство съдът проверява единствено факта на
владението и нарушаването му, то е недопустимо да бъдат разглеждани възражения
във връзка с правото на собственост на страните.
С оглед на твърдяната дата на нарушението исковете се преценят за процесуално
допустими, тъй като са предявени в рамките на предвидените в цитираните разпоредби
преклузивни срокове.
От събраните в производството доказателства не се установи твърдяното в
молбата нарушение от страна на ответното дружество, респ. не се установи владението
или държането на процесните кв.м. да е било отнето. – От Ответното дружество не се
оспорва факта, че е съборило бетонните панели на оградата между двата имота, но след
реакцията на ищцовото дружество, ответникът е поставил на мястото на панелите
метална ограда. Зад тази ограда мястото е било заето от ищцовото дружество чрез
поставените върху тази площ кран, метални материали и лека постройка, поради това
8
фактическо положение не е било променено. Тъй като не се установи събарянето на
оградата да е свързано с нарушението на владението на ищеца и поради факта, че в
момента съществува ограда, макар и от друг вид, няма опасност от навлизане на
ответното дружество върху спорната част.
Евентуалния иск по чл.75 от ЗС, също е неоснователен, тъй като не се установи
нарушаване на владението на ищцовото дружество върху процесната част от 130.20
кв.м. Няма установено ограничаване или лишаване от владението на ищцовото
дружество върху спорната част. Не е налице и опасност от такова нарушение, тъй като
разрушената ограда не е довела до навлизане във владяната част от ищеца.
Предвид горното съдът намира, че не се доказа при условията на главно и пълно
доказване наличието на квалифициращите белези на "отнемане чрез насилие" по
смисъла на чл. 76 ЗС, както и квалифициращите белези по чл. 75 ЗС, поради което
предявените от ищцовото дружество искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на процеса ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответното, направените от последния за защита по делото разноски в размер на 600
лева.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТД „АВАНГАРД“ ООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление на дейността **** срещу ТД „ЙОТОВИ“ ООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността г**** искови
претенции по чл. 75 от ЗС и чл. 76 от ЗС за осъждането на ответното дружество да
възстанови масивна ограда, разделяща следните имоти: поземлен имот с
идентификатор № 67338.703.346 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Сливен, Община Сливен, Област Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31 от
19.04.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с
административен адрес на поземления имот: гр.Сливен, п.к. 8800, кв. „Р.", с площ на
поземления имот 459 кв.м. (четиристотин петдесет и девет квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За обект,
комплекс за битови услуги, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори
№ 67338.703.14, № 67338.703.347, № 67338.703.313, № 67338.703.430 и поземлен имот
с идентификатор № 67338.703.430 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Сливен, Община Сливен, Област Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31 от
19.04.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с
административен адрес на поземления имот: гр.Сливен, п.к. 8800, кв. „Р.", с площ на
9
поземления имот 999 кв.м. (деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до десет метра), при съседи по кадастрална карта: имоти с
идентификатори № 67338.703.14, № 67338.703.346, № 67338.703.313, № 67338.703.344,
както и да предаде на ищцовото дружество нарушеното владение върху площ от 150
кв.м. от имот с идентификатор 67338.703.430, при граници: север-УПИ № II-430, юг-
УПИ № III-346, изток - УПИ № VI-313 и запад - улица „И." като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ТД „АВАНГАРД“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление на дейността **** ДА ЗАПЛАТИ на ТД „ЙОТОВИ“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.Сливен, кв. “Р.“,
ул.“Кошарите“, № 12 сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представлява направените
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10