Решение по дело №8710/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10850
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20221110108710
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10850
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110108710 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за продажна
цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането
на цената. Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.
клиентите са длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са погасени по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
1
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Основателността му предпоставя
установяването на следните предпоставки: 1/ възникването на облигационно
отношение между страните по договор за продажба; 2/ доставка на топлинна
енергия в твърдените количества и 3/ задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
От приетия по делото нотариален акт № .., том X, нот. д. № ./1995 г. на
нотариус при Софийски районен съд се установява, че П.К.А. - С.а е
придобила правото на собственост върху процесния имот – апартамент 26 в
гр. .. Видно от удостоверение за наследници от 13.04.2016 г. П.К.А. - С.а е
починала на 23.03.2016 г., била е вдовица, съответно е оставила за свой
единствен наследник по закон ответника Г. Л. С. /син/. Следователно след
смъртта на своя наследодател ответникът е придобил собствеността върху
процесния имот.
При тези факти съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, респективно чл. 106а
ЗЕЕ (отм.); - действали през процесния период, след приемането им се
регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
обект апартамент 26 в гр. . с абонатен № ..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, съгласно което за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът на ответника, е доставяна и начислена
топлоенергия само за подгряване на топла вода, като при отчитането и
разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. Установява се, че за имота на ответника, за процесния
период е начислявана топлоенергия за БГВ /подгряване на топла вода/, въз
основа показанията на водомер за топла вода, а за 2012-2013 г. – на база
служебен разход за един потребител при неосигурен достъп. Сумите за
топлинна енергия за ответника са изчислени в съответствие с нормативната
уредба.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № 16-
2
ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация,
като не са начислявани суми за отопление на имота. При изчисляване на
сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на
ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото ответникът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена
съдът кредитира напълно заключението на техническата експертиза, която е
отчела именно изравнителните сметки и реално доставеното количество
топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на
дължимата цена за доставена топлинна енергия, след намаляване със сумата
от изравнителни сметки възлиза общо на 897,75 лв., поради което искът за
главница в размер на 787,06 лв. следва да се уважи в цялост.
Възражението за изтекла давност е неоснователно. Погасени по
давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /04.07.2014 г./, с който момент законът
свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т. е.
преди 04.07.2011 г., каквито в случая не се претендират.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните в чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от приложимите към процесния
период ОУ. Съгласно изготвената съдебно – счетоводна експертиза законната
лихва върху всяка една главница за ТЕ с лихвен период от падежа на всяко
месечно задължение считано от 01.12.2011 г. до 16.06.2014 г. възлиза на
сумата 105,45 лв., до която сума искът следва да се уважи, а до пълния
предявен размер от 105,61 лв. да се отхвърли.
По разноските.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от исковете съответно в размер на 99,98 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, 174,97 лв.
3
разноски по ч.гр.д. 36590/2014 г. по описа на СРС, 72 с-в и 874,84 лв. разноски
за държавна такса, експертизи, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в производството гр. д. 67426/2014 г. по
описа на СРС, 72 с-в.
Ответникът е сторил разноски в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение в производството по отмяна на решението по реда на чл. 303
и сл. ГПК и 500 лв. за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част
от исковете следва да му бъде присъдена сума в общ размер 0,18 лв.
По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 1149,61 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. Л.
С., ЕГН ... дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 787,06 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот – апартамент 26 в гр. ., аб. № ., за периода
01.10.2011 г. до 30.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
04.07.2014 г. до плащането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 105,45 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за
периода 01.12.2012 г. – 16.06.2014 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 36590/2014 г. на СРС, 72
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 105,45 лв. до пълния
предявен размер.
ОСЪЖДА Г. Л. С., ЕГН ... да заплати на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1149,61 лв. - разноски по компенсация.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4