Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 07.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13273
по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 97558/20.04.2017г. по гр.д.№
56749 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 125-ти състав е признато
за установено по искове с правно основание чл.
124 и чл. 439 от ГПК чеН.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи чрез
принудително изпълнение на Н.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, заплащане на сумите, както следва: сумата от 2929,97лв., представляваща главница
по чл. 31, ал.2 от ЗС за периода от 27.04.1994г. до 01.03.2004г., , ведно със
законната лихва от 01.03.2004г. до изплащането й; сумата от 500лв. съдебни разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 13.02.2009г. по гр.д.№ 4215/1993г. на СРС, 58
състав, като Н.И.К. е осъдена да заплати на адв. К. на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 470,09лв., а по сметка на СРС – сумата от 137,20лв. разноски за държавна такса.
С Определение от 26.07.2017г. по гр.д.№ 56749 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 125-ти
състав е отхвърлена като неоснователна молбата на адв. К. по чл. 248 от ГПК за изменение на
постановеното решение, като й се присъди сумата от общо 770лв. за възнаграждение.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5087553/07.06.2017г. от ответника
по исковете – Н.И.К., ЕГН **********
в частта, в която исковете са уважени.
Изложила е съображения, че решението е недопустимо
и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочила е, че исковата молба не била подписана от
пълномощник на ищеца защото снахата на ищцата не била лице по чл. 32 от ГПК и
нямало право да упълномощава адвокат на ищеца по делото, нямало валидно
потвърждаване от ищеца на извършените за нея по делото действия. Недопустим бил
иска и поради липса на правен интерес, защото погасителната давност се
релевирала с възражение и не било допустимо да се предявява отрицателен
установителен иск, а и материалното право продължавало да съществува. Решението
било недопустимо и защото иск бил по чл. 439 от ГПК, а съдът се бил произнесъл
и за това дали е настъпила перемция по
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Кредиторът
провел активно поведение за събиране на вземанията си, непрекъснато напомняла
на длъжника да плати сумите. Длъжникът нямал секвестируемо движимо и недвижимо
имущество, доходите му били само от пенсия, поради което кредиторът не
разполагал с възможност да събере вземанията си, различна от напомняне за задълженията. Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. не следвало да се прилага за факти, осъществени преди
постановяването му. За тях приложимо било Постановление № 3/18.11.1980г. на
ВКС. Дари и след постановяване на ТР от 2015г. ВАС приемал, че поканата за
доброволно изпълнение прекъсва погасителната давност. Поведението на взискателя
показвало заинтересованост и вземанията не били погасени по давност. Искания за изпълнителни действия били
отправени с образуване на изпълнителното дело през 2009г. и с молба от
29.03.2011г., на 18.09.2012г. и на 13.04.2014г., на 08.09.2015г., с тез
действия бил прекъснат 2-годиншния срок по чл. 433 от ГПК и срока на
погасителната давност. Претендирало е разноски.
Въззиваемият В. И.К., ЕГН **********, конституиран на мястото на починалия
в хода на делото ищецН.Н.К., ЕГН **********, е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на
СРС било допустимо и правилно.
Пълномощникът на ищеца бил валидно упълномощен, имал правен интерес от
иска, районният съд се произнесъл по предявения иск. Напомнянето за доброволно изпълнение не
прекъсвала погасителната давност, в периода от образуване на изпълнителното дело
на 24.09.2009г. до молбата за налагане на възбрана от 18.09.2012г. не били
искани и извършвани изпълнителни действия. Молбата от 29.03.2011г. не сочела
изпълнително действие, представената от ищеца не била идентична с тази по
изпълнителното дело. Поканата за плащане не била изпълнително действие. По делото било установено, че задълженията са
погасени по давност. Претендирал е разноски.
Срещу
Определението по чл. 248 от ГПК е депозирана частна жалба вх № 5124846/23.08.2017г. по регистъра на СРС, изпратена
по пощата на 21.08.2017г. от адв. А.К.. Посочила е, че в случая е представлявала ищеца
в първоинстанционното производство безплатно и на нея й се дължало
възнаграждение, определено с оглед цената на интереса по делото. В случая този
интерес предопределял размер на минималното адвокатско възнаграждение с 299,91лв. по-високо от присъденото от
СРС. Представителство било уговорено безплатно и не било нужно доказване на
плащане на възнаграждението, за да се породи правото да се претендира по реда
на чл. 78 от ГПК.
Ответника по
частната жалба - Н.И.К., ЕГН **********,
в предоставения срок е оспорила жалбата. Посочила е, че не било установено
плащане на сумата за адвокатско възнаграждение, поради което искане за
присъждане на такова било неоснователно.Не бил представен списък за разноски и
молбата по чл. 248 от ГПК била недопустима.Правилно районният съд приел, че
сложността на делото съответства на възнаграждение от 470,09лв.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 8021218/10.10.2016г. наН.Н.К., ЕГН ********** срещу Н.И.К., ЕГН **********, с която е поискала от съда на
основание на чл. 124 и чл. 439 от ГПК
съдът да призвае за установено, чеН.Н.К.,
ЕГН **********, не дължи на Н.И.К., ЕГН **********, заплащане на
сумите, както следва: сумата от
2929,97лв., представляваща главница по чл. 31, ал.2 от ЗС, сумата от 4040,85лв., представляващи натрупана
лихва за забава за периода от 01.03.2004г. до 10.11.2015г., ведно със законната лихва от 27.04.1994г. до
изплащането й; сумата от 500лв.
съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 13.02.2009г. по
гр.д.№ 4215/1993г. на СРС, 58 състав, разноски по изпълнителното дело. Навела е
твърдения, че задълженията били погасени по давност, изпълнителното дело от
24.09.2009г. бил прекратено по силата на закона на 24.09.2011г., наложената в
последствие възбрана не била законосъобразна. Оспорил е представената от
ответника молба за опис и възбрана от 29.03.2011г. с твърдения, че такава молба
не била депозирана по изпълнителото дело. Процесуалният й представител е
претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът Н.И.К., ЕГН ********** в предоставения
й срок е оспорила иска. Оспорила е
представителната власт на пълномощника на ищеца, правния интерес от иска.
Посочила е, погасителна давност се въвежда само с възражение, но не и с иск,
пълномощника на ищеца бил негова снаха и не била лице по чл. 32 от ГПк,
поради което и посочения адвокат не бил валидно упълномощен. Регулярно била
предприемала действия по изпълнителното дело, обстоятелството, че не било
открито имущество на длъжника не можело да обоснове извод, че е изтекла
погасителната давност. На 29.03.2011г. поискала опис на имущество, възбрана,
такава била поискана и на 18.09.2012г., запори поискала на 13.10.2014г. и на
08.09.2015г. Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност
претенцията на процесуалния представител на ищеца за разноски.
Процесуалният
представител на ищеца се е легитимирал с пълномощно, с което Пълномощник на
ищеца-М.П., го е упълномощил да я представлява по делото.
По делото е
прието пълномощно с нотариално заверени подписи, удостоверяванията на които е
извършил нотариус А.Н.на 13.05.2013г., с
коетоН.Н.К., ЕГН ********** е
упълномощила М.К.П.-К. да я представлява
пред съдилищата в Република България и пред съдия-изплънител. Същото вместо
подпис на упълномощителя е поставен отпечатък от десен палец, като съгласно
отбелязванията от нотариуса полагането на подпис било невъзможно поради заболяване
и невъзможност да се подпише.
По делото е
приета молба от ищецаН.Н.К. л. 47 от делото) , с което е заявила, че потвърждава упълномощаването на адв. К. да я
представлява по дело № 56749/2016г. на СРС,1 25-ти състав, вместо подпис е
положен отпечатък от пръст, като двама свидетели с посочени имена са се подписали за удостоверяването на полагането на пръстовия
отпечатък под изявлението – Л.С.П.и В.И.К..
Разпитана по
делото св. Л.П.е заявила, че тя е положила подписа срещу името си на документа
– лист 47 от делото, този документ бил прочетен наН.К. и разбрала какво
подписва. Свидетелят е заявила, че неин бил подписа и на документа
представляващ л. 17 от делото, това била декларация за такси.
Разпитан по
делото св. К. е заявил, че подписа срещу
името му на документ л. 47 от делото е негов. Посочил е, че жена му прочела
документа на майка муН., тя разбрала за какво става въпрос.
По делото е
прието удостоверение за наследници изх. № РСТ17-УГ01-4110/10.07.2017г.,
издадено от СО, район Студентски, съгласно коетоН.Н.К. е починала на 18-06.2017г. и е оставила за
наследник по закон сина си В.И.К..
По делото е
приета представена от ответника и оспорена от ищеца молба вх. №
322/29.03.2011г. от Н.К. до съдия-изпълнител, с която е поискано да се покани
по телефон длъжника да плати сумата, като бъде предупредена , че при неплащане
доброволно ке бъдат предпирети законни мерки за изплащане на дълга-опис на
имущество, възбрана и др., да се покани да плати и чрез съпруга на внучката й - П. , който
обещал да съдейства за плащане на дълга.
По
делото е приет неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на 13.02.2009г. по гр.д. № 4215/1993г. на
СРС, 58-ми състав, с койтоН.Н.К., ЕГН ********** е осъдена да заплати
на Н.И.К., ЕГН ********** сумите,
както следва: сумата от 2929,97лв.,
представляваща главница по чл. 31, ал.2 от ЗС за ползване на 5/6 ид.ч. от
апартамент и1/6 ид.ч. от къща в с.Долни Богров за периода от 27.04.1994г. до
01.03.2004г., ведно със законната лихва от 01.03.2004г. до изплащането й; както
и сумата от 510лв. съдебни разноски.
По
делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
20097790400175 по описа на ЧСИ В. И., рег. № 779 на КЧСИ, съгласно които
изпълнителното дело е образувано на
24.09.2009г. по молба на Н.К. срещуН.К.
за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 13.02.2009г. гр.д. №
4215/1993г. на СРС, 58-ми състав, като са претендирани и разноски по
изпълнителното дело, посочено е имущество, към което да се насочи изпълнението-
ап. 132 бл. 90, ж.к.Младост“, гр. София, на 05.10.2009г. е изпратено запорно
съобщение до НОИ за налагане на запор върху пенсията на длъжника, с писмо от 16.10.2009г. НОИ е посочило, че не може
да изпълни запор, защото пенсия е под минимална работна заплата и е
несеквестируема. На 14.02.2011г. взискател е поискал длъжник да бъде поканен да
плати по телефон, на 29.03.2011г. взискател е поискал длъжник да се
покани да плати по телефон като й се укаже, че при неплащане, че се предприемат
мерки по ГПК – опис на имущество, възбрана и други, да се покани и чрез съпруг
на внучката й , който обещал да съдейства за изплащане на дълга, като с
разпореждане от 29.03.2011г. ЧСИ е уважил молбата, на 10.05.2011г. взискател е поискал
да се покани по телефон длъжника, на 18.09.2012г. взискател е поискал да се
наложи възбрана върху ап. 132 бл. 90, ж.к.Младост“, гр. София, такава е
допусната с постановление на ЧСИ от
18.09.2012г., като е вписана в на 23.10.2012г. в АВписвания, на 13.10.2014г. взискател е поискал да се
наложи запор върху банкови сметки на длъжника и да се извърши опис на
възбранения имот, на 08.09.2015г.
взискател е поискал да се наложи запор върху пенсия на длъжник, такъв е наложен
на 17.11.2015г., но с писмо от 18.11.2015г. НОИ е отказало да изпълни същия
поради несеквестируемия размер на пенсията на длъжника, на 21.09.2016г. взискател е поискал налагане запор върху конкретна
банкова сметка ***“АД, такъв е наложен на 03.11.2916г., , като по молба на
длъжника запор е вдигнат и събрана по него сума е върната, на 24.01.2017г. взискател е поискал да се
извърши опис на ап. 90 в жк. Младост“, гр.София
По
изпълнително дело е депозирана молба на 21.04.2016г. от длъжника с която е
поискал прекратяване на делото поради непредприемане на действия в продължение
на 2 години считано от 24.09.2009г., като се вдигне и наложената възбрана от
2012г., като незаконосъобразна – наложена по вече прекратен изпълнителен
процес, с постановление от 21.04.2016г. ЧСИ е отхвърлил молбата
По
делото е приета справка, издадена от ЧСИ по изпълнително дело № 20097790400175
, съгласно което размер на дълга към 10.11.2015г. е 2929,97лв. главница и лихва
от 01.03.2004г., която към 10.11.2015г. е 4040,85лв., 510лв. съдебни разноски и
разноски по изпълнението от 300лв. за адвокат и 945,96лв. такси.
Прието
е ЕР на ТЕЛК от 09.06.2015г., съгласно което ищцата К. е с диагноза последици
от мозъчен инфаркт, има атаксия съдова деменция, лека пареза левостранна,
състояние след фрактура и със силно ограничени движения, с обща 96% ТНР с чужда
помощ с невъзможност да се обслужва и придвижва самостотялено.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. По делото е установено, че ищецът
е упълномощил М. К. да я представлява
пред съдилищата, която от своя страна е упълномощила адвокат, който да
представлява ищеца по делото. Пълномощното за М. К. е с нотариално заверени
подписи, удостоверяванията на нотариуса обвързват съда с материална
доказателства сила и същата не е опровергана от ответника, поради което и
доводите му за недопустимост на иска и на решението са неоснователни. Няма
пречка ищцата да упълномощи лице, което не отговаря на изисквания по чл. 32 от ГПК и това лице да упълномощи лице, което отговаря на изискванията по чл. 32 от ГПК, за да представлява ищеца по делото. Отделно, в случая с молбата от 08.02.2017г.
е представена изрична молба, с която ищцата потвърждава упълномощаването за
делото, образувано пред СРС и същата съдът приема, че е достатъчна, за се
приеме, че исковата молба е била допустима. Разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира, като резултат от личните им впечатления,
неопровергани от другите доказателства, еднозначни, категорични, установяват,
че при полагането на пръстовия си отпечатък ищцата е знаела съдържанието на
документа, който подписа по този начин. Приетото пълномощно с нотариална
заверка е с дата преди потвърждението на пълномощията, то установява
здравословно състояние на ищеца, непозволяващо полагане подпис, поради което и
съдът приема, че полагането на пръстов отпечатък е валидно подписване на
изявлението на ищеца за потвърждаване на упълномощаването и извършените от адв.
К. действия. Следва да се посочи, че здравословно състояние е установено и от
прието по делото решение на ТЕЛК и същото позволява извод, че ищцата не е в
състояние да положи подпис.
Искът за
недължимост на задълженията поради погасването им по давност е допустим и
доводите на ответника в обратния смисъл
са неоснователни. Възражението за недължимост може да се въведе като предмет на
делото и с отрицателен установителен иск. Основанието за недължимост е без
значение за допустимостта на иска, ако същото е свързано с обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издадено
изпълнителното основание.
В случая
районният съд се е произнесъл по предявения иск и твърденията на ответника за
недопустимост на решението и на това основание са неоснователни. Съдът в мотивите
си е разгледал твърденията на ищеца за прекратяване по силата на закона на
изпълнителното дело и такова произнасяне той е дължал, доколкото това е едно от
релевантните обстоятелства, но които е основан иска. Формиране на воля от
районния съд по това твърдение на ищеца
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявените искове са
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 и чл. 439 от ГПК вр. с чл. 254 от ГПК (отм) – иск за установяване на недължимост на суми ,
за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно
решение поради изтекла погасителна давност.
При
така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за процесните суми е издаден изпълнителен лист по чл. 237
от ГПК (отм), че е проявил активност за
събиране на вземането си като е предприемал своевременно действия за събиране
на вземанията, прекъсвал/спирал погасителната давност на вземането.
Ищецът
следва да докаже правен интерес от установитения иск, както и че е изтекъл
определен период от време между две последователни действия на ответника по
събиране на вземанията по изпълнителния лист, определен период от време между
изискуемостта на задълженията и предявяване на иска.
Вземането
за сума, съществуването на което е установено с влядло в сила съдебно решение
погасява с общата 5 годишна давност.
С
установяване на вземането съобразно чл.
117 от ЗЗД започва да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното
прекъсване е необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, буква „в” от ЗЗД.
В
конкретния случай по делото е установено от приети и неоспорени от страните
писмени доказателства, че на 13.02.2009г. в полза на Н. Крапанчева е издаден изпълнителен лист
срещуН.К. за заплащане на процесните суми на основание на влязло в сила съдебно
решение по чл. 31 ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД, поради което и съдът приема, че
погасителната давност за тези суми е 5 години.
По възраженията за недължимост поради изтекла погасителна
давност:
Погасителната давност е сложен
юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото
и изтичането на определен период от време.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като според ал.2
на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно
чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени,
давността не се счита за прекъсната.
Съгласно
чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на
принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива
действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ,
както и изпълнителните действия от този способ, като: насочване на изпълнението
чрез налагане на запор/възбрана
върху определена вещ, присъединяването
на кредитора, възлагане на вземането
за събиране или вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на публичната продан и следващите
действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите
задължени лица. Тези изпълнителни действия водят
само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече
нова погасителна давност. Не са
изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението.
Взискателят следва да поддържа
висящността на изпълнителния процес като внася такси и разноски за
извършване на изпълнителните действия от приложен вече изпълнителен способ (за опис, оценка, предаване имущество за
пазене на пазач, отваряне на помещения, изнасяне на вещи и т.н.) , да иска
повтаряне на неуспешно извършени действия, сочи нови изпълнителни способи. (В
този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В
случая по делото се установи, че изпълнителния лист е издаден на 13.02.2009г., изпълнително дело е образувано
на 24.09.2009г.,
като с молбата е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника,
поради което и съдът приема, че с молбата от 24.09.2009г. е прекъсната
погасителната давност за задълженията и е започнала да тече нова такава. По
делото не е установено в продължение на две години от образуване на
изпълнителното дело да са искани изпълнителни действия от взискателя срещу
длъжника , които да са от естество да прекъснат погасителната давност, поради
което и съдът пирема, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на
закона на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК на 24.09.2011г. Неоснователни са доводите на ответника, че на
29.03.2011г. бил поискал изпълнителни действия. Приетата по делото молба вх. №
322/29.03.2011г. установява, че е поискано само отправяне на покана за плащане
до длъжника, но не и искане на изпълнително действие. Искането за отправяне на
предупреждение, че при неплащане на сумите доброволно, ще се предприемат
действия по ГПК – опис на имущество, възбрана, не е искане на изпълнително
действие. Такова е само онова действие, което е насочено към конкретен обект от
имуществото на длъжника, тоест искане за действие, част от определен
изпълнителен способ. Предупреждение за последици от неплащане на сумите
доброволно не е искане на изпълнително действие, което е от естество да
прекъсне погасителната давност за задълженията. Запорът, постановен от ЧСИ на
25.09.2009г. не е наложен, поради отказ на ІІІ-то задължено лице да го изпълни
с оглед несеквестируем размер на пенсията на длъжника, поради което и това
действие не е от естество да прекъсне погасителната давност. При така възприето
съдът приема, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона
срещу длъжника на 24.09.2011г. Това
прекратяване е по силата на закона и за настъпването на същото не е нужно да
има постановление на съдия-изпълнителя. Последното само може да прогласи вече
настъпилото прекратяване. При така установено съдът пирема, че
извършените по изпълнителното дело действия след 24.09.2011г. са
незаконосъобразни и като такива не са от естество да доведат до прекъсване на
погасителната давност за вземанията. Това е така, защото при прекратен
изпълнителен процес съдебният изпълнител не разполага с правомощие да извършва
изпълнителни действия. С оглед гореизложеното и като съобрази обстоятелството,
че по делото не е установено след 24.09.2011г. взискател да е предприел валидни
действия, които да попадат в хипотезата на чл. 116 и на чл. 117 от ГПК, то
съдът приема, че вземанията са погасени по давност и правилно районният съд е
уважил иска.
По частната жалба:
Определението
на СРС е валидно и допустимо. В случая ищецът е представил списък с разноските
пред СРС и същият представлява лист 71 от делото, молбата е подадена в срок , поради
което и искането за изменение на решението в частта за разноските е било
допустимо.
Същевременно
съдът приема, че това определение е частично неправилно. Цената на делото е
сбора от вземанията, които се твърди, че не се дължат. Те са посочени в
исковата молба и предпоставят минималния размер на възнаграждение за адвокат от
717,70лв. В случая се търси
установяване недължимост на суми, включително и на изтекла мораторна лихва,
размер на която може да се определи до
подаване на исковата молба и така
участва във формирането на цената на иска. Цената на иска, по която се е
произнесъл СРС , определена по горепосочения начин е 7 754,02лв..
Доколкото ищецът е бил представляван безплатно от адвокат по делото на
основание на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, то з присъждане на
възнаграждение на адвоката не е нужно да се представят доказателства за плащане
на възнаграждението и доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
При така възприето съдът приема, че следва да отмени определението на СРС частично
и вместо него да постанови друго, с което да измени решението в частта за
разноските и на адв. К. следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на още 247,61лв.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото разноските
следва да се оставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на процесуалният представител на въззиваемия, представлявал го безплатно
по делото, възнаграждение от 717,70лв. Това възнаграждение е определено от съда по начина,
посочен по-горе в мотивите по частната
жалба.
На частния жалбоподател следва да се
присъдят разноски за държавна такса за частната жалба в размер на 12,39лв. с оглед на изхода по същата.За
производството по частната жалба ищецът не е претендирал разноски и такива не
му се следват.
При служебна проверка на делото и
съобразно извода на съда за цената на
иска - 7754,02лв., съдът приема, че следва да осъди въззивника да заплати
по сметка на СРС държавна такса за въззивно дело в размер на още 74,67лв. Общо дължимата е
155,08лв., а е събрана 80,41лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
97558/20.04.2017г. по гр.д.№ 56749 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 125-ти
състав в обжалваната част.
ОТМЕНЯ Определение от 26.07.2017г. по гр.д.№ 56749 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 125-ти
състав в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата на
адв. К. по чл. 248 от ГПК за изменение
на постановеното решение, като й се присъди сумата от 247,61лв. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ на основание на чл. 248 от ГПК Решение
№ 97558/20.04.2017г. по гр.д.№
56749 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 125-ти състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на адвокат А. Й. К. с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК и чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от още 247,61лв. (двеста четиридесет и
седем лева и 0,61лв), представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на ответника в производството пред Софийски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх № 5124846/23.08.2017г. в частта,
в която е поискано изменение на решението в частта за разноските за сумата,
представляваща горница над 247,61лв. до
299,91лв.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на адвокат А. Й. К. с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 и чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
сумата от 730,09лв. (седемстотин и тридесет лева и 0,09лв), представляващи
възнаграждение за процесуално представителство на ответника в производството
пред Софийски градски съд и разноски за държавна такса по частната жалба.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК сумата от 74,67лв.
(седемдесет и четири лева и 0,67лв.) представляващи дължима държавна такса
по въззивното дело.
Решението
може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщението му до страните при условията
на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.