Р Е Ш Е Н И Е
№ 131/2.5.2018 г. 02.05.2018г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение, ІХ
състав в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД № 223/2018 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на К.Д.И. *** против Наказателно постановление № 18-0813- 000033 от 19.01.2018г. на Началник група към ОД на МВР гр. Ямбол, сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.179, ал. 2,вр. чл.179, ал. 1, т.5, предл. 6 от ЗДвП за нарушение на 42,ал.1,т.1 от ЗДвП на И. е наложена глоба в размер на 200 лв., както и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123,ал.1,т.2 бук“.б“ от ЗДвП– глоба в размер на 150 лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се
твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в
противоречие с административно производствените правила, както и че наложените
наказания са несправедливи, понеже размерът на същите е към максималния
предвиден в закона, като в него не са посочени какви са основанията за това. Иска
се неговата отмяна. Алтернативно се моли, наложените на жалбоподателя наказания
да бъдат намалени по размер в съответствие с предвидения в закона минимум.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. С., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалбата доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за това ,че на 15.01.2018г. в 10.50 часа в гр. Ямбол на ул. „Милин камък” посока от к-ще на ул. „Търговска” към ул. „Л. Каравелов” като водач, управлявал л.а. АУДИ А 6 с рег. № У 2666 АМ, като до № 40 предприема изпреварване, като не е убеден, че изпреварваният от него л.а. Мерцедес 250Д рег. № 2769 АК с водач Г.И.Г. *** е подал сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, и е предприел маневрата завой наляво, вследствие на което го блъска, отклонява се вляво по посоката си на движение и се блъска в паркирания л.а. Сеат Ибиза с рег. № У 8530 АВ, който от удара се измества в дясно и удря паркирания л.а. Мазда 6 с рег. № У 2252 АК, допуска ПТП с материални щети по 5 бр. МПС. След настъпването на ПТП И. напуснал мястото на ПТП и не изчакал идването на компетентните органи на МВР. С атакуваното НП на И. са наложени следните наказания: глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал. 2,вр. чл.179, ал. 1, т.5, предл. 6 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните свидетели К., Е. и Матев, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
По т.1 от наказателното постановление.
Съдът счита, че действително са налице основания за отмяната на наказателното постановление в тази му част. На първо място в атакуваното НП е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като не се е убедил, че ППС, което е започнал да изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение. Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания дадени в съдебното заседание не се установява по безспорен начин, посочената в НП фактическа обстановка. Констатирани са и редица противоречия, които не са били изяснени при издаването както на АУАН, така и на процесното НП. От показанията на разпитаните свидетели К. и Е. – актосъставители, които обаче не са очевидци на настъпилото ПТП, става ясно, че фактическата обстановка, обективирана в издадения АУАН и впоследствие описана и в атакуваното НП е установена единствено и само въз основа на показанията на водача на л.а. Мерцедес 250Д рег. № 2769 АК - Г.И.Г. ***, т.е. другия участник в процесното ПТП. В конкретния случай, актосъставителят и свидетелят по акта не са направили всичко необходимо за установяване на причината за настъпване на ПТП, а директно са дали вяра на обясненията дадени само от единия участник в произшествието. Нещо повече показанията им не са еднопосочни и по отношение на мястото на удара между управлявания от жалбоподателя автомобил и автомобила на Г.Г.. Същевременно става ясно, че при издаване на атакуваното НП, АНО е възприел за установена горепосочената фактическа обстановка, без да вземе предвид обясненията на жалбоподателя, депозирани в Заявление до Началника на сектор „Пътна полиция” на ОДМВР гр. Ямбол от 15.01.2018г., в което същият описва коренно различна причина за настъпването на процесното ПТП. Следва да се отбележи също така по делото са депозирани показания от свидетеля М.- очевидец на произшествието, който описва друг механизъм на възникване на ПТП. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, тъй като логични, последователни и не се установиха данни, които да внесат съмнение по отношение на същите. Предвид всичко това съдът стига до извода, че обективираното в АУАН и НП нарушение е прието за такова на базата на предположения, които са останали недоказани по един безспорен начин, което от своя страна е пречка за ангажирането на отговорността на жалбоподателя.
По т.2 от наказателното постановление.
В атакуваното НП, АНО е посочил, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП, тъй като не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представителите на МВР или следствието. Съгласно посочената разпоредба на ЗДвП, такова задължение е вменено на водач на пътно транспортно средство, който е участник в ПТП, когато обаче в резултат на произшествието има пострадали хора. В атакуваното НП никъде не е посочено, че вследствие на допуснатото ПТП са налице пострадали хора. От доказателствата по делото и от показанията и на тримата свидетели категорично става ясно, че по случая няма данни за наличие на пострадали хора, което е основание за очевидна липса на подобно задължение по отношение на жалбоподателя, още по-малко за ангажиране на неговата отговорност в този смисъл.
С оглед
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0813- 000033 от 19.01.2018г. на Началник група към ОД на МВР гр. Ямбол, сектор „Пътна полиция”, с което на К.Д.И., с ЕГН: ********** *** на основание ”, с което на основание чл.179, ал. 2,вр. чл.179, ал. 1, т.5, предл. 6 от ЗДвП за нарушение на 42,ал.1,т.1 от ЗДвП на И. е наложена глоба в размер на 200 лв., както и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123,ал.1,т.2 бук“.б“ от ЗДвП– глоба в размер на 150 лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: