Решение по дело №113/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 84
Дата: 6 юни 2017 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20173000500113
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 84

гр. Варна, 06.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

            МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 113 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

            След влизането в сила на постановеното по настоящото дело определение № 181/22.03.17г. в прекратителните му части, следва да се приеме, че настоящото въззивно производство има следния предмет:

            1. Образувано е по въззивна жалба вх. № 4352/15.09.16г. на Н.Н.Г. от гр. Шумен чрез адв. Пл. А. ***, като се обжалва решение № 151/27.07.2016г., постановено по гражданско дело № 187 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Шумен, В ЧАСТТА МУ, с която по предявен от А.Б.М., представлявана от настойника си М.Г.П. и М.Б.М., представлявана от майка си в качеството ѝ на законен представител Л.С.Г., срещу Н.Н.Г. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е признато за установено, че Н.Н.Г. не е собственик на подробно описани недвижими имоти и всички ответници са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 1 621.93лв. Счита се, че решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени съображения и се претендира неговото обезсилване и връщане на първоинстанционния съд, евентуално - неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Доводите за недопустимост касаят произнасянето по иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като в действителност е бил предявен такъв по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и това е повлияло и на разпределението на доказателствената тежест между страните. По отрицателния установителен иск, предявен срещу тази въззивница по чл. 124, ал. 1 от ГПК е изложено, че нейното право на собственост не е било опровергано по делото. Чрез свидетелските показания се е установило, че продавачът Б. М. е имал намерение да осъществи разпореждането с имота, което представлявало и действие на потвърждение на представителната власт на пълномощника, а поради това и самият договор за продажбата е бил саниран. Тезата се основава на писмени доказателства за извършени на Б. М. плащания от представителя Н. Х. Излага се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, отказвайки с протоколното си определение от 19.05.16г. да приеме новооткрити доказателства, установяващи извършването на посочените плащания на суми на Б. М.. Оспорват се изводите на съда, основани на съображението, че тази ответница не е придобила права от своите праводатели поради нищожност на техния договор, тъй като по делото такава нищожност не е прогласявана /а само относителна недействителност/, а от друга страна, извода не е съобразен с това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна. Поради това и ответницата Н. Г. е станала собственик именно въз основа на договора за продажба от 26.05.10г. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон – чл. 82, ал. 2 от ЗС, тъй като праводателите на Н. Г. въз основа на договора от 2008г. имат качеството на добросъвестни купувачи на вещта, поради което и е налице възможността Н. Г. да присъединява към своето добросъвестно владение, осъществяваното такова и от нейните праводатели. Това обосновава извода, че Н. Г. е станала собственик въз основа на кратката придобивна давност, а евентуално и въз основа на дългата такава. Навежда се и довода за междувременното изтичане на придобивна давност в полза на тази ответница към 30.06.16г. – момента на даване ход на устните прения, тъй като отрицателния установителен иск не прекъсва придобивната давност, течаща в полза на ответника. Въззивната жалба се поддържа пред настоящия съд чрез процесуален представител. Същият депозира и писмена защита с вх. № 3392/05.06.17г., в която по същество се поддържат направените във въззивната жалба оплаквания. Допълнен е аргумент за недопустимост на предявения против Г. отрицателен установителен иск поради липсата на правен интерес, тъй като ищците не владеят имота и имат правен интерес от провеждането на по-ефикасна защита чрез предявяването на осъдителен иск. Претендират се и направените по делото разноски.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни А.Б.М. и М.Б.М., и двете представлявани от адв. С. П. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че постановения от съда диспозитив по първата претенция за обявяване недействителност на договора поради сключването му без представителна власт съответства изцяло на твърденията и петитума, изложени в исковата молба. Изложено е още, че ищците са доказали основателността на претенцията си по първия иск, представяйки на 19.05.16г. копие на документа, заверен от нотариус Н. относно подписа на издателя му с нотариална заверка с рег. № 9487/15.12.04г., за което твърдят, че това е автентичният текст на пълномощното, издадено от Б. М. на Н. Х. В нотариалното дело по извършване на процесния договор пълномощникът не е представил оригинал на пълномощното си, а копие от същото, в което обаче е вписана лична карта на Б. М. от 2006г., при условие, че самото пълномощно е от 2004г. Считат се за неотносими към предмета на делото доказателства, касаещи плащания на суми от Н. Х. на Б. М. във връзка с неизяснени между тях облигационни отношения, още повече, че ответниците не са доказали автентичността на оспорената от ищците справка като издадена от Б. М. и представена с отговора на исковата молба.

            Счита се още, че решението е правилно и по втория предявен иск, тъй като ответницата не е станала собственик въз основа на договора от 2010г., а по делото не е било доказано и осъществяването на владение от Н. Г.. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.

            2. Настоящото въззивно производство е образувано и по въззивната жалба вх. № 189/11.01.17г., подадена лично от Р.Х.М. и Х.А.М., срещу решение № 151/27.07.2016г., постановено по гражданско дело № 187 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Шумен, В ЧАСТТА МУ, с която е прогласена недействителността по отношение на А.Б.М. от гр. Варна, представлявана от настойника си М.Г.П., и М.Б.М., представлявана от майка си Л.С.Г., в качеството ѝ на неин законен представител, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ II - 284 от кв. 16 по плана на кв. Дивдядово, гр.Шумен, целият с площ от 790 кв.м., заедно с построените в имота къща и стопански постройки, който имот по кадастралната карта на гр. Шумен е с идентификатор 83510.682.94 и с площ от 785 кв.м., при граници - 83510.682.89, 83510.682.90, 83510.682.97, 83510.682.95, 83510.682.93, ведно с  построените в имота сгради, както следва: сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.1, с площ от 69 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.2 с площ от 87 кв.м., сграда с идентификатор 83510.682.94.3 с площ от 34 кв.м., сграда с идентификатор 83510.682.94.4 с площ от 25 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.5 с площ от 4 кв.м., сключен на 13.02.2008г. между Б. И. М., действащ чрез пълномощника си Н. Г. Х., като продавач и Р.Х.М. като купувач, по време на брака му с Х.А.М., оформен с нотариален акт за покупко-продажба № 88, том І, рег. № 325, дело № 59 от 2008г., на нотариус А. А. с район на действие ШРС и регистрационен № 019 на НК, по иска с правно основание чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, предявен от А.Б.М., представлявана от настойника си М.Г.П. и М.Б.М., представлявана от майка си в качеството ѝ на законен представител Л.С.Г., срещу Р.Х.М. и Х.А.М..

            Счита се, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговото обезсилване и връщане на ШОС за произнасяне, а евентуално – неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Изложени са съображения и доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Доводите за недопустимост касаят произнасянето по иска с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като в действителност е бил предявен такъв по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и това е повлияло и на разпределението на доказателствената тежест между страните. Изложени са и съображения за неоснователност на този иск съобразно представените по делото доказателства – официално заверен препис от пълномощното за разпореждане с процесния имот, който представлява официален свидетелстващ документ и обвързва с материална доказателствена сила съда. Представеното от регистъра на нотариус Н. нотариално удостоверение не може да опровергае съдържанието на пълномощното, което освен това не е било и оспорено по съответния ред от насрещната страна. Изложен е и довод, че съдът не е бил сезиран и с нарочен иск за обявяване недействителността на предхождащата договора за покупко-продажба упълномощителна сделка, поради което и самият договор не може да бъде прогласяван за недействителен.

            Твърди се още, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила не е разгледал и не се е произнесъл по предявения от въззивниците в качеството им на ответници по пътя на възражението насрещен иск срещу ищците в условията на евентуалност – в случай, че искът им бъде уважен, да бъдат осъдени да заплатят солидарно получената цена за имота в размер на 23 000 лв., ведно със законната лихва за забава от предявяване на главницата до окончателното ѝ изплащане. Предявеният по пътя на възражението насрещен иск не е бил включен и в доклада по делото. Счита се в тази връзка, че настоящото производство следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд, който да се произнесе по насрещния иск.

            Тази въззивна жалба, подадена лично от М., се поддържа чрез назначения им процесуален представител по реда на ЗПП, включително и в частта относно наличието на непълнота в произнасянето на първоинстанционния съд, досежно релевираното „възражение” за осъждане на ищците да им заплатят сумата от 23 000 лв., платена от тях по процесния договор. С писмени бележки вх. № 3391/05.06.17г. по същество се поддържат оплакванията и съображенията, изложени, както във въззивната жалба на М., така и в писмените бележки на другия въззивник – Н.Г..

            В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещните страни А.Б.М. и М.Б.М. чрез техния общ процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното относно предмета на първоинстанционното дело и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 20.11.2014г. пред ШРС искова молба от малолетните А.Б.М., действаща чрез настойника си М.Г.П. и М.Б.М., действаща чрез законния си представител в лицето на нейната майка Л.С.Г., с която против Р.Х.М. и Х.А.М. /последната е посочена като ответник съобразно указанията на съда и депозираната с молба от 06.01.15г. поправена искова молба – л. 33-34 от делото на ШРС/, е предявен иск за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт за покупко-продажба № 88, том І, рег. № 325, дело № 59 от 2008г., на нотариус А. А. с район на действие ШРС и регистрационен № 019 на НК, като сключен при липсата на представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД - така според доклада по делото, направен с определение № 151/21.04.16г. по гр.д. № 187/16г. на ШОС, който е изходил от наведените твърдения по фактите, от които произтичат и претендираните права, както и от формулирания петитум /твърдяло се е, че договора е сключен при липсата на представителна власт по отношение на продавача и се е претендирало, че същият е нищожен поради липсата на съгласие с посочване на правна квалификация по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД/. Така направения от съда доклад е приет изцяло и от процесуалния представител на ищците – виж протокол от с.з. от 19.05.16г. С тази искова молба е бил предявен от ищците и отрицателен установителен иск против ответницата Н.Н.Г. за приемане за установено, че тя не е собственик на продадения ѝ от първите двама ответници недвижим имот, представляващ УПИ II - 284 от кв. 16 по плана на кв. Дивдядово, гр. Шумен, целият с площ от 790 кв.м., заедно с построените в имота къща и стопански постройки, който имот по кадастралната карта на гр. Шумен е с идентификатор 83510.682.94 и с площ от 785 кв.м., ведно с  построените в имота сгради, както следва: сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.1, с площ от 69 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.2 с площ от 87 кв.м., сграда с идентификатор 83510.682.94.3 с площ от 34 кв.м., сграда с идентификатор 83510.682.94.4 с площ от 25 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.5 с площ от 4 кв.м.

По исковата молба е било образувано гр.д. № 2851/14г. на ШРС, което по-късно с протоколно определение от 16.03.16г. е било прекратено и изпратено по компетентност на ШОС.

Ищците са твърдели, че са наследници на продавача Б. И. М. по атакувания договор, който е бил оформен с НА за покупко-продажба № 88, том І, рег. № 325, дело № 59 от 13.02.2008г., на нотариус А. А. с район на действие ШРС и регистрационен № 019 на НК, и с който е бил продаден описания недвижим имот на Р.Х.М. по време на брака му с Х.А.М.. Продавачът е бил представляван в сделката от Н. Г. Х., за когото се твърди, че не е разполагал с представителна власт спрямо продавача за разпореждане с посочения имот. С последващ НА № 188, т. ІІ, рег. № 4968, дело № 288/26.05.10г. на нотариус Св. С., рег. № 024 на НК, гр. Шумен, М. са продали на Н.Н.Г. процесния имот, но поради липсата на правото на собственост в патримониума на продавачите, то и този купувач не е станал собственик на имота. В с.з. на 10.02.16г. по гр.д. № 2851/14г. на ШРС процесуалния представител на ищците е изразил становище, че не оспорва факта, че имотът се владее от ответницата Н.Г..

В депозираните отговори на исковата молба /идентични по своето съдържание/ Р.М. и Х.М. са оспорили предявения срещу тях иск като са твърдели, че продавачът М. е бил надлежно представляван при изповядване на договора, освен това е бил съгласен с извършването на сделката и е приел от купувачите направените плащания по същата. В отговорите на исковата молба М. са инкорпорирали и насрещен иск в условията на евентуалност – ако се уважи предявения против тях иск, то ищците да бъдат осъдени да заплатят получената по процесния договор продажна цена от 23 000 лв. С определение № 1350/08.05.15г. по гр.д. № 2851/14г. на ШРС исковата молба, съдържаща насрещния иск на М., е била върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК поради неотстраняване на нередовностите ѝ. Същото не е обжалвано и е влязло в сила.

В депозирания от Н.Н.Г. отговор на исковата молба, предявения против същата иск е бил оспорен като неоснователен. Поддържала е, че тя е станала собственик на процесния имот чрез покупко-продажбата му с НА № 188, т. ІІ, рег. № 4968, дело № 288/26.05.10г. на нотариус Св. С., рег. № 024 на НК, гр. Шумен, тъй като нейните продавачи са го придобили с действителен договор с НА за покупко-продажба № 88, том І, рег. № 325, дело № 59 от 13.02.2008г., на нотариус А. А. с район на действие ШРС и регистрационен № 019 на НК. В условията на евентуалност – ако се уважи предявения против М. иск, то ответницата твърди, че е станала собственик на имота по давност и въз основа на осъществявано добросъвестно владение, продължило за периода от 26.05.10г. до момента на отговора на исковата молба /04.03.15г./. Заявила е, че присъединява към своето владение и владението на нейните праводатели М., което е продължило от 13.02.08г. до 25.05.10г. Предявен е в условията на евентуалност и насрещен иск против ищците за заплащане на направените в имота подобрения, които са увеличили неговата стойност, както и разноски за неговото запазване. С определение № 1351/08.05.15г. по гр.д. № 2851/14г. на ШРС този иск не е приет за съвместно разглеждане в това производство, а е изпратен по подсъдност (с оглед цената на иска) на ШОС.

От всичко изложено по-горе следва да се приеме, че предявеният от ищците иск против ответниците М., изхождайки от твърденията по фактите, от които те извличат субективните права, чиято защита се претендира, както и от отправения петитум, е такъв за прогласяване недействителността на сключения от техния баща и наследодател Б. М. договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, оформен с НА за покупко-продажба № 88, том І, рег. № 325, дело № 59 от 13.02.2008г., на нотариус А. А. с район на действие ШРС и регистрационен № 019 на НК, сключен с ответника Р.М. по време на брака му с Х.М., поради липсата на представителна власт по отношение на продавача – иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Искът е допустим, тъй като е предявен от лица, претендиращи да са универсални правоприемници на мнимо представлявания по договора продавач, тъй като субективното материално право да се позове на тази недействителност е наследимо – така т. 5 от мотивите към т. 2 от ТР № 5/2014г., постановено на 12.12.16г. от ОСГТК на ВКС.

Предявеният от ищците против ответницата Н.Г. отрицателен установителен иск също е допустим, тъй като те заявяват самостоятелно право върху вещта, изключващо правата на ответницата и поради това имат правен интерес от така предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК – така т. 1 от ТР № 8/2012г., постановено на 27.11.13г. от ОСГТК на ВКС. А съобразно т. 2 от цитираното решение е прието, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право /последното е в отговор на допълнителните съображения, изложени от процесуалния представител на Г. в депозираните от него писмени бележки пред настоящата инстанция/.

Това обуславя извода за допустимост на решението на ШОС, което е обжалвано от всеки от ответниците в съответните му части, произнесено по посочените по-горе и предявени срещу всеки от тях искове.

От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Малолетните ищци са единствените наследници по закон на починалия на 24.03.14г. Б. И. М. – удостоверение за наследници от 31.07.14г. на Община Варна, препис-извлечение от акта му за смърт, удостоверение за раждане на М.М. /л. 7-9 от делото на ШРС/.

От приложените към нот. дело № 59/08г. на нотариус А. А., рег. № 019, гр. Шумен документи /л. 101-114 от делото на ШРС/ се установява, че по същото е изповядан от нотариуса НА за покупко-продажба № 88, том І, рег. № 325, дело № 59 от 13.02.2008г., с който Б. М. чрез пълномощника си Н. Г. Х., легитимиращ се с пълномощно рег. № 9487/15.12.04г. на нотариус с рег. № 011 при РС-Варна, е продал на Р.Х.М. процесния недвижим имот в гр. Шумен за сумата от 21 471.30лв., която е равна на данъчната оценка на имота. Продавачът се е легитимирал като собственик на имота въз основа на договор за покупко-продажба, оформен с НА за покупко-продажба № 8, том VІ, рег. № 6899, дело № 788 от 09.09.2002г. на нотариус А. А., рег. № 019, гр. Шумен, с който го е закупил от О. И. Г. за сумата от 6 102.40 лв., която е била равна на данъчната му оценка. По отношение на тази сделка от 2002г. няма наведени твърдения, нито релевирано възражение за нейната недействителност /макар и да са налице изнесени факти в показанията на свидетелите Н. Г. Х. и И. Г. Г., коментирани по-долу, че имотът е бил даден като обезпечение на получен от Х. паричен заем/.

В нотариалното дело се съдържа заверен на 29.01.08г. с рег. № 1044 от нотариус О. С., рег. № 196 на НК, с район на действие – РС-Варна, препис, снет от оригинал на документ, представен му от Н. Г. Х., на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 9487/15.12.04г. на нотариус Я. Н. с рег. № 011 на НК с район на действие – този на РС-Варна /л. 104/. Идентифицирането на упълномощителя Б. И. М. в текста на самото пълномощно освен с трите му имена и ЕГН е станало и с описването на документа му за самоличност – л.к. № ********* от 09.08.2006г., издадена от МВР-Варна. Копие на така описаната в упълномощителната сделка лична карта на упълномощителя е на л. 114 от делото на ШРС. С това пълномощно М. е овластил Н. Г. Х. с правата да продаде, дари, замени, при условията, каквито намери за добре, включително и сам на себе си, два недвижими имота, единият от които е процесния, описан в т. 2 на пълномощното. Този документ е оспорен от ищците относно неговата автентичност и верността на съдържанието му, по което оспорване е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК само досежно проверката на неговата автентичност – протоколно определение от 10.02.16г. по гр.д. № 2851/14г. на ШРС – л. 121.

От представеното, заверено от процесуалния представител на ищците, копие на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 9487/15.12.04г. на нотариус Я. Н. с рег. № 011 на НК с район на действие – този на РС-Варна, издадено от Б. И. М., е видно, че същият е упълномощил Н. Г. Х. да го представлява пред РС-Шумен, административни, финансови и данъчни органи – ТДД-Шумен, АК и където е необходимо, като оформя документи и книжа на негово име и от негово име, във връзка със следното: да подаде молба, изиска и получи скица/удостоверение за местонахождение, за данъчна оценка и за наличие/липса на тежести за два имота, единият от които е процесния – т. 2 от пълномощното. В това пълномощно идентификацията на упълномощителя освен чрез три имена и ЕГН също е извършена чрез описание на документа му за самоличност – л.к. № *********/28.10.2002г. на МВР-Варна /л. 9 от делото на ШОС/. Този документ не е оспорен от ответниците.

Покупката на имота от Р.М. е станала по време на брака му с Х.М. – справка от НБД „Население” на л. 34 от делото на ШОС.

Видно от докладваното от ШОС /протокол от с.з. от 19.05.16г./, но приобщено към доказателствения материал от настоящия съд, писмо изх. № 4/29.02.16г. на нотариус Я. Н., рег. № 011 на НК, гр. Варна и извадка от общия регистър на кантората за 2004г. /последните два листа от делото на ШРС/, че под рег. № 9487/15.12.04г. на л. 2049-2050 е записано пълномощно от Б. И. М. с л.к. № *********/28.10.2002г. на МВР-Варна и упълномощен Н. Г. Х., овластен с правата, описани в пълномощното на л. 9 от делото на ШОС - да го представлява пред РС-Шумен, административни, финансови и данъчни органи – ТДД-Шумен, АК и където е необходимо, като оформя документи и книжа на негово име и от негово име, във връзка със следното: да подаде молба, изиска и получи скица/удостоверение за местонахождение, за данъчна оценка и за наличие/липса на тежести за два имота, единият от които е процесния – т. 2 от пълномощното. Този документ не е оспорен от ответниците.

Ответниците са оспорили по реда на чл. 193 от ГПК верността на издаденото от Г. С. в качеството ѝ на помощник-нотариус по заместване на нотариус Я. Н., удостоверение от 21.02.14г., което буквално възпроизвежда вписаното в регистъра на нотариуса и коментирано в горния абзац съдържание на пълномощно с нотариална заверка на подписа на Борислав Манджуков с рег. № 9487/15.12.04г. /така в протокола от с.з. от 19.05.16г. на ШОС, л. 12/.

В тази връзка са допуснати и разпитани свидетелите, водени от всяка от страните по делото. От показанията на разпитания като свидетел Н. Г. Х., които съдът преценява с оглед на неговата заинтересованост /същият е упълномощеното с оспореното от ищците пълномощно лице и баща на ответницата Н.Г./, се установява, че самият той е получил паричен заем от Б. М., по който към 2004г. е счел, че вече му се е издължил. По този повод двамата с М. са отишли в нотариална кантора, находяща се близо до сградата на ОС-Варна, за да бъде снабден пълномощника с правата да „разполага сам с правото си да продава и да си го прехвърля, на когото си иска това пълномощно”. Поради наличието на много хора в нотариалната кантора, М. е излязъл, за да потърси адвокат, който да изготви пълномощното, а свидетелят го е изчакал в кантората на нотариуса. Скоро М. се върнал с това пълномощно, заверили го пред нотариуса и като излезли свидетелят е очаквал пълномощното да му бъде дадено от М. Последният обаче заявил, че трябва да си изчисли някакви лихви по заема и някои такси и едва след като си оправят сметките по заема, пълномощното ще бъде предадено на свидетеля. И това „оправяне на сметките” продължило още 3-4 години, тъй като свидетелят е бил принуден да му заплаща почти всеки месец някакви вноски. За някои от тези плащания свидетелят се снабдил с разписки, а за някои не притежава такива. Едва когато свидетелят се издължил изцяло на М. /а това станало към 2008г./, последният се съгласил вече да му даде правото да си прехвърля имотите на когото пожелае като му предостави оригиналното пълномощно. Тогава посетили друг нотариус и заверили нотариално първото пълномощно, тъй като М. е искал да си запази един екземпляр, но вместо да предостави оригинала на свидетеля, той му дал завереното за вярност копие и казал, че това му е достатъчно и ще му свърши работа. Пет-шест месеца по-късно, свидетелят и М. са се разбрали последният да му издаде разписка, че няма претенции към имотите, както и че са си оправили сметките. Сочи, че другият разпитан като свидетел по делото С. е приемал вноските, плащани от свидетеля по заема му, тъй като е работил в обменното бюро на М. На въпроса относно съдържанието на даденото му пълномощно, свидетелят Х. отговаря противоречиво – сочи, че съобразно пълномощното е имал право да си плаща токове и води, а след това заявява, че М. му е направил пълномощно, за да може свидетелят да прехвърля самите имоти и да си ги купи сам на себе си.

Показанията на свидетеля С. съдът също преценява с оглед неговата евентуална заинтересованост, тъй като той е работил във валутното бюро при покойния М., водил е неговите работи и признава, че се е запознал предварително с материалите по делото. Сочи, че през 2002г. М. е купил от Н. Х. и негови роднини техни имоти, тъй като на Х. са му били необходими пари, за да развива търговия с резервни части за ТЕЦ-ове. Свидетелят сочи, че сам е изготвил пълномощното от 2004г. с цел упълномощеният Х. да има права да заплаща данъците за имотите и да се снабдява с удостоверения за тежести, тъй като М. и С. не са имали възможност да ходят да правят тези справки в гр. Шумен. С. потвърждава, че между М. и Х. е имало и други финансови отношения, но не знае какви са били точно. Свидетелят посочва, че той е намерил представеното пред ШОС копие от пълномощното от 15.12.2004г. в архивите на М. /документа, който е приложен на л. 9 от делото на ШОС/ и обяснява, че той е присъствал на нотариалната заверка на този документ и отрича да е присъствал свидетеля Н. Х..

Представената от ответниците М. и Г. с отговорите им на исковата молба справка от Б. М. за изплатени му от Н. Г. Х. към 01.12.08г. суми  в общ размер от 23 000 лв., касаещи имот в гр. Шумен, УПИ ІІ-284, кв. 16 по плана на кв. „Дивдядово”, ул. „Ал. Димитров”, № 5 /л. 53 и 58 от делото на ШРС/, е оспорена от ищците и с протоколно определение от 19.05.16г. ШОС е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК за проверка нейната автентичност и вярност на съдържанието ѝ. Ответниците са се отказали от провеждането на назначената от съда съдебно-графологична експертиза – виж изявлението на адв. Пл. А. от 30.06.16г. В рамките на това производство е разпитан като свидетел И. Г. Г. - чичо на ответницата Н.Г. и баща на продавача на процесния имот с договора от 09.09.2002г., закупен от Б. М. Поради това и неговите показания съдът преценява с оглед неговата евентуална заинтересованост от изхода по това дело. Същият сочи, че процесния имот е бил „заложен” от Н. Х.на Б. М. срещу получаването на някаква сума от около 30 000 лв. Сочи, че преди това собственик на имота била Н.Г.. Получения заем Н. е връщал на части и срещу заплатените вноски е получавал разписки, издадени от М., но не за всички плащания е имало документи. Пълното изплащане е станало през 2004-2005г. Имотът преди това е бил на Н. и поради това е следвало отново да се прехвърли на Н. от Б. М. Но тъй като Манджуков е починал и така самото прехвърляне не се е осъществило. Преди прехвърлянето на имота на името на М., той е бил на името на сина му О. Г., но в имота са живеели Н. Г. и семейството му с дъщерите си. От брат си Н. знае, че след изплащането на парите, Манджуков го е снабдил с пълномощно за прехвърляне имота.

Във връзка с доказване факта на осъществявано владение от ответницата Г. по отношение на процесния имот и за посочения от нея период, е разпитана като свидетел нейна съседка – С. С.. Същата сочи, че познава Х. и Р. М., които са от с. Буховци, но са живеели в къщата около 2-3 години, в която понастоящем живее Н.Г.. Свидетелката знае, че къщата е на Н. и последната живее в нея от бебе заедно с майка си В. и баща си Н. Г.. Свидетелката по-късно заявява, че подробности за имота не знае, както и дали родителите на Н. са собственици или наематели, но знае, че тази къща е на Н., дадена ѝ от нейните баба и дядо.

От установената по-горе фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

При изповядване на договора за покупко-продажба, оформен с НА за покупко-продажба № 88, том І, рег. № 325, дело № 59 от 13.02.2008г., на нотариус А. А. с район на действие ШРС и регистрационен № 019 на НК, пълномощникът Н. Г. Х. не е имал представителна власт да се разпорежда с продадения от името на продавача Б. И. М. недвижим имот. Това се установява от съвкупния анализ на коментираните по-горе доказателства:

На първо място, в представения пред нотариус А. нотариално заверен с рег. № 1044/29.01.08г. на нотариус О. С., рег. № 196, Варна, препис от пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 9487/15.12.04г. на нотариус Я. Н., е очевидно несъответствието на записаните в него данни, разколебаващо верността на този документ – като идентификационни данни за упълномощителя са описани № и дата на издаване на личната му карта от 09.08.2006г., каквато той очевидно не е притежавал към 15.12.2004г.

На второ място, ответниците не са оспорили извлечението от регистъра на нотариус Я. Н. за 2004г., в което под този рег. № 9487/15.12.04г. е вписано като нотариална заверка на подписа върху пълномощно от Б. М. в полза на Н. Г. Х., в което обаче права за разпореждане с процесния имот не са предоставяни – овластяването касае само снабдяване с документи относно данъчна оценка, скица и за наличие или липса на тежести за имота. Съдът не приема възраженията на ответниците, че този документ не следва да се цени, тъй като в Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори към 2004г., не е било налице изискване да се описва в регистъра пълното съдържание на завереното пълномощно. Липсата на такова нормативно изискване не лишава от достоверност извършеното възпроизвеждане на съдържанието на заверения документ в регистъра на нотариуса.

В тази връзка е безпредметно проведеното производство по оспорване от ответниците на верността на съдържанието на представеното от ищците удостоверение, издадено на 21.02.14г. от Г. С. – помощник-нотариус по заместване на нотариус Я. Н., в което се възпроизвежда именно записаното в самия регистър на нотариуса съдържание на пълномощното с рег. № 9487/15.12.04г., тъй като не е оспорен самия документ, въз основа на който е издадено самото удостоверение.

Но дори и при анализа на събраните в рамките на производството по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с оспорването на това удостоверение гласни доказателства, не се достига до извод за наличието на упълномощаване от М.в полза на Н. Г. Х. да се разпорежда с процесния имот. Самите показания на Н. Х. са вътрешно противоречиви и нелогични – от една страна сочат на създаването на пълномощно от М. през 2004г. с права, овластяващи Х. да се разпорежда с имота, но пък нотариално заверения документ не бил предоставен на пълномощника, а му е предоставено само незаверено копие, с което той разполагал само, за да заплаща ток и вода. През 2008г. обаче двамата с М. отново отишли при нотариус, за да направят нотариално заверения препис на документа от 2004г., тъй като самият упълномощител искал да си запази оригинала за себе си. Не е логично през 2004г. да се създаде документа с права за разпореждане с имота, но да не се предостави на пълномощника. Освен това на „пълномощника” Христов не е нужно дори и обикновено копие на пълномощно, за да заплаща ток и вода, каквато той твърди, че е била целта на предоставянето на това копие. Но дори и да е имало неуредени финансови отношения, които да са мотивирали упълномощителя да не предостави оригинала на пълномощното, то през 2008г., когато по думите на свидетеля тези отношения са били уредени, вместо на пълномощника да му се предостави оригинала на пълномощното, М. е предприел извършването на нотариална заверка на препис, който пък се предоставя на пълномощника. Последното пък не съответства на записаното от нотариус О. С., че оригинала на документа му е предоставен на 29.01.08г. от Н. Г. Х. /виж отразеното в печата на нотариуса на л. 104 от делото на ШРС/, а не от М., както твърди свидетеля.

Горните показания се разколебават и от изнесеното от свидетеля С. като твърдения по фактите – в същите се отрича изобщо снабдяването на Х. като пълномощник с права да се разпорежда с имота. Макар и този свидетел да е заинтересован от изхода по делото, то неговите показания се подкрепят от предоставеното пред ШОС копие на пълномощното с нотариална заверка на подписа с рег. № 9487/15.12.04г. на нотариус Я. Н., което по съдържание напълно съвпада и с отразеното в регистъра на самия нотариус – л. 9 от делото на ШОС. И в същото упълномощения не е бил овластен с права да се разпорежда с имота.

С оглед на всичко изложено следва да се приеме, че при изповядване на процесната сделка на 13.02.2008г., пълномощникът Х. не е имал представителна власт за разпореждане с имота на продавача М. и е налице фигурата на мнимо представителство. Висящата недействителност на тази сделка е станала окончателна с позоваването на тази недействителност от универсалните правоприемници на мнимо представлявания чрез предявяването на иска по настоящото дело.

Съдът не приема, че мнимо представлявания продавач Манджуков е потвърдил сключването на договора от 13.02.08г., тъй като за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключването на договора – чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. Такава форма до 01.03.2008г. за договорите за прехвърляне на права върху недвижими имоти е писмената с нотариална заверка на подписа, а след тази дата е писмената форма с едновременна нотариална заверка на подписа и на съдържанието – чл. 37 от ЗЗД. Потвърждаване от продавача или неговите правоприемници в посочената форма липсва. Представения от ответниците документ, именуван „справка” /л. 53 и 58 от делото на ШРС /, е с недоказана автентичност – събрани са само гласни доказателства /чрез разпита на св. Г./, които не установяват, а и не могат да установят автентичността – доказването става чрез използването на специални знания и изследване на поставения подпис. Ответниците, чиято е доказателствената тежест, са се отказали от назначената по делото СГЕ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е необходимо да бъде предявен отделен иск за обявяване на недействителност на упълномощителната сделка, за да бъде проведен успешно иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – достатъчно е позоваването на хипотезата на недействителност на договора като сключен без представителна власт и искането за установяване на тази недействителност, а евентуално въпроса за действителността на упълномощителната сделка се разрешава преюдициално. В случая обаче ищците не твърдят недействителност на упълномощителната сделка, а твърдят изобщо липса на представителна власт поради липсата на овластяване с права за разпореждане с имота.

Предявения иск против М. за прогласяване недействителността на посочения договор на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, е основателен и решението в тази му част следва да се потвърди. В тази връзка макар и диспозитива на обжалваното решение да е формулиран като прогласяване на относителна недействителност на договора, то след уеднаквяване на съдебната практика с цитираното ТР № 5/2014г., постановено на 12.12.16г. от ОСГТК на ВКС, че сделката е недействителна, то настоящия съд следва само да прецизира диспозитива на съдебния акт.

По иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

След като М. не са придобили собствеността върху процесния имот с недействителния договор от 13.02.08г., то и същите не са могли да прехвърлят собствеността му в полза на ответницата Н.Г. с договора, сключен на 26.05.2010г. Същата не е станал собственик на имота въз основа на тази сделка.

Релевираното от ответницата Г. в условията на евентуалност оригинерно придобивно основание – придобивна давност, също не е налице. Макар и същата да е осъществявала владение на имота за периода от 26.05.10г. до подаване на исковата молба срещу нея – 20.11.14г. /относно упражняването на фактическа власт към момента на висящност на делото – страните не спорят, а относно предходния период – виж показанията на св. С. С./ и същата да е добросъвестен владелец, то не е налице необходимата продължителност на владението, предвидена в нормата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Присъединяване към това ѝ владение на владението, осъществявано от нейните праводатели М., за да се ползва кратката придобивна давност от 5 години, в случая е невъзможно. Това е така, защото владението на Мустафови е недобросъвестно /т. ІІІ, 10 от ППВС № 6/74г. на ВС и т. ІІ, 6 от мотивите на ТР № 5/2014г., постановено на 12.12.16г. на ОСГТК на ВКС/, а при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС/, а не срокът, предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г. съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС/  - така Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева.

Не може да се приеме и поддържаната във въззивната жалба на Г. теза, че тя е придобила имота въз основа на кратката придобивна давност, изтекла към момента на провеждане на устните прения пред ШОС – 30.06.16г. В случая придобивната давност е прекъсната с предявяването от ищците, претендиращи да са собственици на имота, на отрицателния установителен иск срещу владелеца на имота, позоваващ на придобивна давност в лицето на ответницата Г. – на осн. чл. 116, б. „б” от ЗЗД вр. чл. 84 от ЗС – така Решение № 401/12.01.12г. по гр.д. № 895/10г., І г.о. на ВКС.

Предявеният и срещу Г. иск е основателен и решението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите макар и да са отправили в отговора на въззивната жалба на Н. Г. искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, не са представили доказателства за извършването на такива. Разноски в настоящия процес не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 151/27.07.2016г., постановено по гражданско дело № 187 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Шумен, с което:

-          е прогласена недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ II - 284 от кв. 16 по плана на кв. Дивдядово, гр.Шумен, целият с площ от 790 кв.м., заедно с построените в имота къща и стопански постройки, който имот по КК на гр. Шумен е с идентификатор 83510.682.94 и с площ от 785 кв.м., при граници – имоти с идентификатори 83510.682.89, 83510.682.90, 83510.682.97, 83510.682.95, 83510.682.93, ведно с построените в имота сгради, както следва: сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.1, с площ от 69 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.2 с площ от 87кв.м. , сграда с идентификатор идентификатор 83510.682.94.3 с площ от 34 кв.м., сграда с идентификатор идентификатор 83510.682.94.4  с площ от 25 кв.м. , сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.5 с площ от 4 кв.м., сключен на 13.02.2008г. между Б. И. М. с ЕГН **********, действащ, чрез пълномощника си Н. Г. Х., като продавач и Р.Х.М., ЕГН **********, като купувач, по време на брака му с Х.А.М. с ЕГН ********** ***, извършен с нотариален акт за покупко-продажба № 88, том І, рег.№ 325, дело № 59 от 2008г., на нотариус А. А. с район на действие ШРС и регистрационен № 019 на НК, по иска с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, предявен от А.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от настойника си М.Г.П., ЕГН **********, чрез пълномощника си Е. Ж. М., ЕГН **********, и М.Б.М., ЕГН **********, представлявана от Л.С.Г., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител, срещу Р.Х.М. и Х.А.М..

-          е прието за установено по предявения от А.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от настойника си М.Г.П., ЕГН **********, чрез пълномощника си Е. Ж. М., ЕГН ********** и М.Б.М., ЕГН **********, представлявана от Л.С.Г., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител срещу Н.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че Н.Н.Г. не е собственик на следния недвижим имот: УПИ II - 284 от кв. 16 по плана на кв. Дивдядово, гр. Шумен, целият с площ от 790 кв.м., заедно с построените в имота къща и стопански постройки, който имот по КК на гр. Шумен е с идентификатор 83510.682.94 и с площ от 785 кв.м., при граници - 83510.682.89, 83510.682.90, 83510.682.97, 83510.682.95, 83510.682.93, ведно с построените в имота сгради, както следва: сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.1, с площ от 69 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор 83510.682.94.2 с площ от 87кв.м. , сграда с идентификатор идентификатор 83510.682.94.3 с площ от 34 кв.м., сграда с идентификатор идентификатор 83510.682.94.4  с площ от 25 кв.м. , сграда на един етаж с идентификатор   83510.682.94.5 с площ от 4 кв.м., и

-           ответниците Р.Х.М., Х.А.М. и Н.Н.Г. са осъдени да заплатят на ищците А.Б.М. и М.Б.М. разноски по делото за първата инстанция в размер на 1 621.93лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: