ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1055
гр. С.З., 29.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20235500100846 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.130 във връзка с чл.126, ал.1 от ГПК
чл.131, ал.1, от ГПК във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК и вр. с чл.23, чл.25 и чл.27
от ЗПП във връзка с чл.29, ал.4 от ГПК и чл.5, ал.1 от ЗЛС.
Постъпила е искова молба от ищеца Г. Н. Н., ЕГН-**********, с
постоянен адрес ДПЛПР-Социален дом-1, с.Л.-6045, общ.С.З., действащ в
присъствието и със съгласието на попечителя си Ф. Н. Г., ЕГН- **********, с
постоянен адрес *** - чрез пълномощника, процесуалния представител и
съдебен адресат адв.С. Б. Б., с персонален №**********, вписан в регистъра
на АК-С.З., с адрес ***, ползващ телефон с № ***, Адрес за съдебно
призоваване на ищеца за връчване на съобщения и съдебни книжа, съгласно
чл.39, ал.1 вр. с чл.51, ал.1 от ГПК: *** - чрез пълномощника и съдебен
адресат - адв.С. Б. Б., ползващ телефон: *** Против: Ответницата Н. И. И.,
ЕГН-**********, с настоящ адрес *** с Правно основание: чл.87, ал.З от ЗЗД
Цена на исковете съобразно правилото на нормата на чл.69, ал.1 т.2 от
ГПК във връзка с нормата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК на обща стойност от 52
278.40лв. Подсъдност съобразно правилото на нормата на чл.109 от ГПК във
връзка с нормата на чл. 104, т.4 от ГПК
Той, Г. Н. Н., е инвалидизиран втора група, от 01.12.1988г., като
състоянието ми до този момент не се е подобрило, съгласно последващо
издадените Експертни решение на ТЕЛК.
1
На 04.12.1992г., лично той Г. Н. Н., с ЕГН- **********, прехвърлил
собствения си недвижим имот на братовчед му Ф. Н. Г., срещу задължение за
издръжка и гледане, собствения ми апартамент, находящ се в ****. Договорът
бе обективиран в нотариален акт № 144, том-ХП, нот.дело № 3649/1992г., по
описа на Нотариус-С.Стоянова, при Старозагорски районен съд, а именно:
Прехвърлил собствеността върху самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор № 68850.514.164.1.27, по кадастралната карта на гр.С.З.,
обл.С.З., одобрени със Заповед № РД- 18- 65/30.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр.С.З., п.к.6000, ***, попадащ в сграда
№1, разположена в имот с идентификатор № 68850.514.164, с площ от
42.65кв.м., с предназначение на самостоятелен обект: Жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, прилежащи части: избено помещение 32 и таванско
помещение Ж 32, на ниво 1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.514.164.1.26 и 68850.514.164.1.28, под обекта:
68850.514.164.1.24, над обекта: 68850.514.164.1.30.
В този договор записан в нотариалният акт е посочено, че Приобретателя
- Ф. Н. Г. се задължава да се грижи за него Г. Н. Н. и да го подпомага в
издръжката му, докато е жив, като му осигури спокоен живот, като си запазва
правото на обитаване на жилището до края на живота му.
На 08.11.1994г., той Г. Н. Н. прехвърлил 3/4 (три четвърти) ид.части
отново на братовчед му Ф. Н. Г. от недвижим имот, срещу задължение за
издръжка и гледане, от собствения си апартамент, находящ се в гр.С.З., ***.
Договорът е обективиран в нотариален акт № 71, TOM-XVII, нот.дело №
4664/1994г., по описа на Нотариус-Т.Паунов, при Старозагорски районен съд,
а именно:
Прехвърлил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №68850.514.164.1.7 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед №РД- 18-65/30.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.С.З., ***, попадащ в
сграда №1, разположена в имот с идентификатор № 68850.514.164, с площ от
94.96кв.м., с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1;
прилежащи части: избено помещение, подробно описани в ИМ.
В този договор, записан в нотариалният акт е посочено, че Приобретателя
- Ф. Н. Г., се задължава да се грижи за него Г. Н. Н. и да го подпомага в
2
издръжката му, докато е жив, като си запазва правото на обитаване на
жилището до края на живота си.
Поради факта, че към 04.12.1992г. и 08.11.1994г., Приобретателя - и негов
роднина Ф. Н. Г. се е намирал в брачен съюз с лицето Н. И. Г.а (сега И.), с
ЕГН-********** - ответница по тази негова искова молба, се счита, че така
прехвърлената от него собственост върху недвижимите му имоти са станали
СИО между братовчед му Ф. Н. Г. и Н. И. И., на основание договорите за
издръжка и гледане, сключени между него и братовчед му Ф. Н. Г..
Независимо, че не познава ответницата Н. И. И., която дори никога не е
виждал и тя не е полагала никога никакви грижи за него и не му е давала нищо
за издръжката му в периода от 04.12.1992г. до 22.12.2017г. (датата на развода
между нея и братовчед ми), включително и до днес 14.12.2023г. тя е
претендирала, че е станала съсобственик на тези недвижими имоти при равни
квоти с братовчед му и неговия попечител Ф. Н. Г.. Това за него е
недопустимо, неморално, неправилно и несправедливо.
Узнал от братовчед му Ф. Н. Г., че на 22.12.2017г., с влязло в законна сила
Решение под № 1291, по гр.дело с № 769/2017г., по описа на PC-Гълъбово,
гражданския брак между него Ф. Н. Г., с ЕГН-********** и Н. И. Г.а (И.), с
ЕГН- **********, е прекратен по взаимно съгласие, с предоставянето на
подписано от тях споразумение по чл.51, ал.1 от СК. Както заявил и по-горе,
от преди датата на развода между братовчед му Ф. Н. Г. и Н. И. И. постановен
на 22.12.2017г., а и след това, т.е. към днешна дата, лицето Н. И. И., с ЕГН-
**********, не е полагала никакви грижи за мен прехвърлителя - Г. Н. Н., с
ЕГН- ********** по посочените договори за издръжка и гледане, нито му е
давала средства за издръжка, което за мен е основание да иска да си върне
частта от имотите, собствеността върху които е прехвърлил на братовчед му
Ф. Н. Г. и за която част бившата му съпруга — ответницата Н. И. И. се считала
за техен собственик, като нищо не е изпълнявала от сключените между него и
бившия й съпруг договори за издръжка и гледане, по които тя се счита също за
обвързана докато му е била съпруга. Но явно тя иска само да има права без да
изпълнява задълженията си, което е неморално. Затова иска да си възвърне
частта от неговите имоти за, които тя се счита за собственик без никакво
реално основание.
Ето защо, предвид на изложеното от него и с оглед защита правата и
3
интересите на сина й и на основание чл. 336, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 5 от
ЗЛС, моли да бъдат призовани на съд и след като Моля Ви, да се образува
съдебно производство, да ги призове на съд с ответницата и след като се убеди
в основателността исканията му, да постанови решение, с което СЪДЪТ да
развали сключените на 04.12.1992г. в гр.С.З. между него - ищеца и
ответницата Н. И. И. чрез бившия й съпруг Ф. Н. Г., договор с нот. акт № 144,
том-ХП, дело № 3649 от 1992г., по описа на нот.-С.Стоянова, с район на
действие Районен съд - С.З., за прехвърлянето срещу задължение за гледане и
издръжка на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 68850.514.164.1.27, по
кадастралната карта на гр.С.З., обл.С.З., одобрени със Заповед № РД-18-
65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***,
попадащ в сграда №1, разположена в имот с идентификатор № 68850.514.164,
с площ от 42.65кв.м., с предназначение на самостоятелен обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, прилежащи части: избено помещение
32 и таванско помещение с № 32, на ниво 1 съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68850.514.164.1.26 и 68850.514.164.1.28, под обекта:
68850.514.164.1.24, над обекта: 68850.514.164.1.30.
В нотариалният акт е посочено, че Приобретателя - Ф. Н. Г. се задължава
да се грижи за него и да го подпомага в издръжката му, докато е жив, като му
осигури спокоен живот, като си запазва правото на обитаване на жилището му
до края на живота му.
Също така и за 3/4 ид.част от недвижим имот, срещу задължение за
издръжка и гледане, от собствения му апартамент, находящ се в гр.С.З., ****.
Договорът е обективиран в нотариален акт № 71, том-XVII, hot.дело №
4664/1994г., по описа на Нотариус-Т.Паунов, при Старозагорски районен съд,
а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514.164.1.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със
Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес
на имота: гр.С.З., ***, попадащ в сграда №1, разположена в имот с
идентификатор № 68850.514.164, с площ от 94.96кв.м., с предназначение:
жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1; прилежащи части: избено
помещение № 21 и таванско помещение № 6; съседни самостоятелни обекти в
4
сградата: на същия етаж: №68850.514.164.1.8, под обекта: №
68850.514.164.1.5, над обекта: № 68850.514.164.1.9.
В нотариалният акт е посочено, че Приобретателя - Ф. Н. Г., се задължава
да се грижи за него и да го подпомага в издръжката му, докато е жив, като си
запазва правото на обитаване на жилището до края на живота му.
Съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не
са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, както е в случая.
(Решение с № 343 от 26.05.2004г. на ВКС по гражд. д. М 609/2003г., II г.о.).
Единствено Ф. Г. като страна по договори, обективизирани в НА
№144/04.12.1992г. и НА № 71/08.11.1994г., изпълнява задължението си към
него за гледане и издръжка системно и непрекъснато. Ответницата И. по
време на сключване на алеаторните договори, не е страна по тях и въпреки че
според съдебната практика е имало режим на СИО, то на 22.12.2017г. този
режим вече не съществува и задължението остава само относно Ф. Г., поради
което Н. И. И. след 22.12.2017г. не е носител на задължение за гледане и
издръжка спрямо него прехвърлителя и поведението й спрямо него е
ирелевантно. Задължението за издръжка е носимо съобразно чл.68, б.“а“ от
ЗЗД, а не търсимо и то следва да се изпълнява там, където прехвърлителят се е
установил да живее постоянно или преимуществено, т.е. в ДПЛГТР-Социален
дом-1, с.Л.-6045, общ.С.З..
Предвид гореизложеното, моли съда след като се убеди в
основателността на исковата ми претенция, да постанови решение, с което:
По първи иск - да постанови решение с което да бъде развален сключеня
от него договор за издръжка и гледане обективиран в: Нотариален акт с №
144, том-ХП, нот.дело № 3649/1992г., по описа на Нотариус-С.Стоянова, при
Старозагорски районен съд, за прехвърляне на недвижим имот -апартамент №
27, съответно съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №
68850.514.164.1.27, по кадастралната карта на гр.С.З., обл.С.З., одобрени със
Заповед № РД- 18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес
на имота; ***, попадащ в сграда №1, разположена в имот с идентификатор №
68850.514.164, с площ от 42.65кв.м., с предназначение на самостоятелен
обект; Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, прилежащи части: избено
помещение 32 и таванско помещение Ж 32, на ниво 1 съседни самостоятелни
5
обекти в сградата: на същия етаж: 68850.514.164.1.26 и 68850.514.164.1.28,
под обекта: 68850.514.164.1.24, над обекта: 68850.514.164.1.30 срещу
задължение за издръжка и гледане, до размера на 1/2 ид.ч. (една втора идеални
части), считащи се за собственост на ответницата Н. И. И., поради пълно
неизпълнение от страна на ответницата - Н. И. И., с ЕГН-**********. с
настоящ адрес ***
По втори иск - да се постанови решение с което да бъде развален
сключеня от него договор за издръжка и гледане обективиран в Нотариален
акт № 71, том-XVII, нот.дело № 4664/1994г., по описа на Нотариус-Т.Паунов,
при Старозагорски районен съд, за прехвърляне на недвижим имот -
апартамент № 7, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68850.514.164.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.С.З., одобрени със Заповед №РД- 18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр.С.З., ***, попадащ в сграда №1,
разположена в имот с идентификатор № 68850.514.164, с площ от 94.96кв.м., с
предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1; прилежащи
части: избено помещение № 21 и таванско помещение № 6; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №68850.514.164.1.8, под
обекта: № 68850.514.164.1.5, над обекта: № 68850.514.164.1.9 срещу
задължение за издръжка и гледане, до размера на 3/8 ид.ч. (три осми идеални
части), считащи се за собственост на ответницата - Н. И. И., поради пълно
неизпълнение от страна на ответницата - Н. И. И., с ЕГН-***, с настоящ адрес
***
С ИМ ищецът прави следното ОСОБЕНО ИСКАНЕ:
Моли, да бъде освободен от внасянето на държавна такса за разглеждане
на исковете му, формулирани в тази неговая искова молба, понеже получава
пенсия близка до минималната и тя се разходва изцяло за да покрива
разноските по престоя му в дома, в който пребивава Социален дом-1, с.Л.-
6045, общ.С.З.. Няма други доходи и не притежава имущество, което може да
продаде за да реализира някакви доходи. В тази връзка моли да се приеме и
цените Декларация за материално и гражданско състояние от мен Г. Н. Н., с
ЕГН-**********. Това искане извършва поради липсата на достатъчно
средства за заплащане на държавни такси, предвид пенсионирането му по
болест, поради което моли да бъда освободен от внасяне на държавни такси в
6
производството.
Във връзка с предявените искове, представя и моли да се приемат като
доказателства следните документи във вариант заверени копия при условията
на чл.32 от ЗА :
Нотариален акт № 144, том-ХН, нот.дело № 3649/1992г.;
Нотариален акт № 71, том-XVII, нот.дело № 4664/1994г.;
Удостоверение за дан.оценка изх.№ Д0009580БЦ от 13.10.2023г.;
Удостоверение за дан.оценка изх.№ Д0009581БЦ от 13,10.2023г.;
Схема от АГКК № 15-1059814-05,10.2023г,;
Схема от АГКК № 15-1059822-05.10.2023г.;
Експертни решения № 1137/19.11.1991г., № 1343/06.11.1995г., №
1050/29.03.1997г.; № 1133/23.07.2003г., № 1467/21.06.2011г.;
Декларация за материално и гражданско състояние от Г. Н. Н..
Удостоверение № 11/19.11.1992г. на Органа по настойничество и
попечителство при община С.З..
В подкрепа на искането си, представя и прилага към настоящата искова
молба и Декларация за семейно и имуществено състояние, и се надява, че
недвусмислено доказвала затрудненото му финансово състояние и липсата на
собственото имущество, с което да осигури някакви средства, необходими за
него или съответно за заплащането на дължимите ДТ по делото.
По така постъпилото писмено искане от ищеца Г. Н. Н.,
първоинстанционния съд намери за установено следното:
По отношение на искането за освобождаване от д.т. и разноски по делото,
съдът със съответно Определие от 26.01.2024 год. е уважил това искане на
ищеца и го е осводил от дължимите ДТ и разноски по делото.
По делото е постъпила и нова писмена молба с вх. № 94125/12.07.2024
год. от ищците, с която с оглед изпълнението на дадените им с
Разпореждането на съда под № 331/04.06.2024 година по настоящото гр. дело
под № 846/2023 год. по описа на СТОС и указания за вписване на ИМ и с
постъпилия по делото отговор от ответника, с настоящата заявяват, че са
вписали ИМ в имотния регистър, воден от Сл.Вп.гр. С.З., с което на практика
заявяват, че са изпълнени указанията на съда, дадени с горепосоченото му
7
разпореждане.
Прилагат и молят да се приеме като доказателство по делото завереното
копие от удостоверение за гр. брак с № серия ГБ-83 054975 от 03.12.1989 год.
издадено от ОНС гр. С.З..
С оглед отговора на ответника и указанията на съда относно
разпределението на доказателствената тежест, при необходимост ще
ангажират и другите си доказателства.
След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от
ГПК, в рамките на законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./,
ответникът Н. И. И., ГГИ 641 1 187558. адрес: ***. ответница по гр. дело с №
20235500100846 от 2025 г. на Окръжен съд-С.З.. VI-ти състав. със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат" № 1. „Делови център-1 Плодив“. ет.6.
офис 606. чрет 1 пълномощниците й адвокат М. Е. и адвокат М. Д.-К.
съответно на основание: чл. 131 от ГПК.
На 16 февруари 2024 г. доверителката му е уведомена за подадена срещу
нея пред Окръжен съд-С.З. (СтОС) искова молба от Г. Н. Н. с ЕГН:
**********. действащ в присъствието и със cъгласието на бившия съпруг на
г-жа Н. И. - Ф. Г. с ЕГН: **********, в качеството му на негов попечител.
Срещу доверителката му са предявени искове е правно основание чл.87. ал.З
от ЗЗД за развалянето по отношение на лея на сключена по време на брака й с
Ф. Г. договори между него и братовчед му - Г. Н., поставен под ограничено
запрещение, за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане. В съответствие с предоставената възможност и на
основание чл. 131 от ПЖ. представяме от името на до вери тел ката ни
настоящия отговор на искова молба.
Предявените искове са недопустими и неоснователни. Инициирането на
настоящия пропее срещу доверителкага ни е злоупотреба с право и преследва
противоправни цели. противоречащи на морала и добрите нрави.
С оглед спецификите на разглеждания казус и на важността да бъде
илюстриран конкретният контекст, в който са предявени исковете срещу
доверителкага им в следващите точки ще изложат релевантните факти,
предхождащи завеждането на настоящото дело. Тези факти са ключови както
за илюстриране на превратната цел, която исковете срещу г-жа И. преследвал,
така и за явната злоупотреба с право, която представляват, така и за
8
обосноваване на тезата им за тяхната неоснователност. Предхождащите
подаването на исковете факти имат определящо значение и при разглеждане на
тезата им. че ако разглеждането на предявените искове бъде допуснато и/или
те бъдат уважени, би била налице ясно диспропорционална намеса в правото
на доверителката им на „притежанието" по смисъла на чл.1 от Протокол под
№ I към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
(КЗПЧОС).
Излагат Релевантната фактическа обстановка:
Н. И. И. (ответницата) е българска гражданка, родена на 18.11.1964 г.
На 03.12.1989 г. тя сключва гражданския си брак с Ф. Н. Г. - попечител на
ищеца в настоящия процес. (Пр. № 1)
По време на брака им г-жа И. и г-н Г. придобиват в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО) следните имоти:
Самостятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514.164.1.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със
Заповед под №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор иа АГКК,
адрес на имота: гр. С.З., ***, попадат в сграда с №1, разположена в имот с
идентификатор №68850.514.164. с площ от 94,96 кв.м., с предназначение:
жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1; прилежащи части: избено
помещение №21 и таванско помещение №6: съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: №68850.514.164.1.8, род обекта: №68850.514.164.1.5.
под обекта: №4)8850.514.164.1.9;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №>68850.514.164.1.27 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Заюра. одобрени
със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния дирекюр па АГКК.
адрес на имота: ***. попадащ в сграда №1. Разположен в имот с
идентификатор №68850.514.164, е площ от 42,65кв.м.. с
предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1; прилежащи
части: изба №32 и таван №32: съседни самостоятелни обекти в сградата: па
съшия етаж: №68850.514.164.1.26 и №68850.514.164.1.28. под обекта:
№68850.514.164.1,24. над обекта: №68850.514.164.1.30:
Самостоятелен обсег в сграда с идентификатор №02676.501.3876.1.16 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., обл.Б., одобрени
със Заповед под №РД-18-83/1.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.
9
последно изменение със Заповед №КД- 14-01-126/03.02.2012г. на Началник на
СГКК-Б.. адрес на имота: ***. попадащ в сграда №1. разположена в имот е
идентификатор №02676.501.3876. е площ от 54.20кв.м. и 28,00кв.м.. с
предназначение: жилище ап. 11 артамент.
7. Описаните в т.. 6.1. и т. п.2. имоти са придобити по силата на договори,
сключени съответно на датите 04.12.1992 г. и на 08.11.1994 г.. между ищеца -
Г. Н. и бившия съпруг на г-жа И. - Ф. Г. за прехвърляне на имотите срещу
задължение за издръжка и гледане. В нотариалните актове, обекгивиращи
сделките, е посочено, че Г. Н. прехвърля правото на собственост на двата
имота на братовчед си - Ф. Г. срещу задължението на последния да се грижи за
Н. и да подпомага издръжката му. докато е жив, като си запазва правото на
обитаване на имотите, докато е жив. (Пр. № № 2 и 3)
Към датите на сключването на сделките от 04.12.1992 г. и 08.11.1994 г..
ищецът е поставен под ограничено запрещение и негов попечител е негов
съсед - В.С.Н.. Договорите за прехвърляне на правото на собственост върху
имотите му в полза на братовчед му са сключени с Разрешение на Районен
съд-С.З.. (Пр.№ № 2 и 3).
След сключването на договора от 04.12.1992 г. за прехвърляне на правото
на собственост върху имота, описан в т.6.1.. Ф. Г., заедно с ответницата и
негова съпруга към момента и родените по време на брака им дъщери,
заживяват в него и същият е тяхно семейно жилище до развода им през 2017 г.
(виж г. 12).
На 06.02.1996 г., органът по настойничество и попечителство при община
С.З. назначава за попечител на ищеца братовчед му Ф. Г..
Повече от 15 години по-късно, на 09.03.2011 г.. Г. Н. е настанен, в Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства в с. Л.. община С.З., след като
състоянието му се влошава и е установено, че той страда от психическо
заболяване „шизофрения“. Към момента на подаване на исковата молба той е
настанен в посочената институция за предоставяне на социални услуги.
Доверителката ни твърди, че той не е запознат с предявените ог негово име
претенции.
С Решение от 22.12.2017 г. по гр. д. № 769 от 2017 г. на Районен съд -
Гълъбово (ГРС) е прекратен бракът между Ф. Г. и доверителката ни - г-жа Н.
И.. По силата на цитираното решение ползването на семейното жилище е
10
предоставено на г-н Г.. (Пр. № 5).
От 22.12.2017 г. до момента г-н Г. ползва и управлява придобитите по
време на брака му е г-жа И., в режим па СИО имоти, описани в т.6. и отказва
да й предостави достъп до тях. Поради това ответницата е принудена в
последните 7 години да живее под наем в гр. София, заедно е двете си дъщери
и внучката си. Както ше обърнем внимание и в следващата част от
изложението, прекомерната продължителност на периода, в който
доверителката ни няма достъп до имотите, чий го собственик заедно е г-н Г. е
и тя. се дължи на процесуалното поведение на последния, насочено към
шиканирапе на процеса по делба па тези имоти.
През 2018 г. г-жа И. предявява пред ГТС иск срещу бившия й съпруг - г-н
Г. за делба на описаните в т.6 имоти, придобити по време на брака им.
Образувано е гр.д. с № 211 от 2018 г.
В хода на съдебния процес г-н Г. предявява срещу доверителката им
насрещен иск. е правно основание чл.21. ад.4 от Семейния кодекс СК). за
установяване на липсата на неин принос за придобиването на който и да е от
имотите по т.6 по време на брака им.
С Решение от 24.04.2019 г. ГРС допуска съдебна делба между
ответницата и бившия й съпруг - Ф. Г. па описаните в т. 6 имоти при квоти,
както следва: 1/2 идеална част за г-жа Н. И. и К ид.ч. за Ф. Г.. Със същото
Решение е отхвърлен предявеният от г-н Г. насрещен иск. е правно основание
чл.21. ад.4 от СК. Релевантни за настоящия съдебен процес са следните
мотиви на 1 PC:
Съобразно текста на чл.21. ал.2 СК аналогичен с този на 4.1,19, ал.2 СК
1985' /отм./ ,, Съвместният принос може да се изрази вън влагане на средства,
на труда, в грижите за децата и в работа в домакинството. " Това означава, че
дори един и от съпрузите бари е рипопи и и не е получавал бохо би в
опребелеп период от време. Дори и през цялото времетраене на брака, не може
автоматично да се приеме, че няма принос в придобиването на имуиществото
по време на брака. Приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи,
работа в домакинството и грижа за децата. На никой от тези промени форми
на принос не трябва ба се оава приоритет. тъй като дължимото поведение на
всеки от съпрузите в брака, съгласно чл.17 от СК. съответно чл.18 от СК 1985г.
(отм.) е с взаимно разбирателство, общите усилия съобразно своите
11
възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството
и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата.
Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-гол ям дял
се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от
обичайното, което да сочи на изключителност. При преценката на приноса на
всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на
приноса за сметка на друга, тъй като и законодателят е равнопоставил всички
форми на принос.
В настоящия случай не се установи някоя от страните да не е давала своя
принос в придобиването на семейното имущество. Липса на принос съдебната
практика приема, че е налице, когато страните са били в трайна фактическа
раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и
икономически връзки. Разкъсаните икономически, духовни и физически
връзки между двамата съпрузи изключват взаимиия принос в придобития на
името на единия съпруг недвижим имот. Настъпването на трайни и
окончателна фактическа раздяла, съпроводена с пълна' разделност в
отношенията между съпрузите, подлежи на доказване с всички
доказателствени средства. Такава фактическа раздяла не се установи да е
съществуваш в семейството на страните. Напротив, установи се от
свидетелските показания, че до момента на развода си, постановен на
22.12.2017л, страните са живели заедно, при общност на бюджета. Страните са
имали две деца - пълнолетни към настоящия момент, за които също са се
грижили заедно. Конкретно за придобиването на недвижимите имоти по
съответните способи следва да се отбележи, че за придобиването на имотите
срещу задължение за издръжка и гледане, макар задължението да тежи само
върху приобретателя, то средствата, времето и усилията, които той влага са за
сметка на семейното имущество и времето със семейството. По отношение на
придобивната давност несъстоятелно е възражението на ответника, че при
съвместно живеене, само по отношение на него е текла давност и само той е
придобил съответната идеална част от имота като лична собственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не е установено по
безспорен начин липсата на принос на ИЛ. за придобиване на процесиите
недвижими имоти, поради което не са налице пре()видетипе в чл.21. ал.4. т.1
от СК предпоставки за уважаване на предявения иск и същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. " (11р. № 6)
12
Решението на PC-Гълъбово е потвърдено от Окръжен сьд-Cтapa Загора с
Решение от 14.02.2020 г. по въввивно гр.д. с № 1609 от 2019 г. Решението
влиза в сила на 21.12.2020 г.. когато. е Определение ог същата дата
Върховният касационен съд (ВКС), не допуска касационно обжалване на
Решението на СтОС от 14.02.2020 г. (11р.№ № 7 и 8).
След вливане в сила на Решението на СтОС по допускане на делбата на
придобитите по време на брака между г-жа Н. И. и г-н Ф. Г. имоти, е
образувано гр. д. № 142 от 2022 г. по описа па Районен сьд-Димитровград по
втората фаза на делбата. На 14.12.2023 г.. г-н Г. Н., действаш чрев попечителя
си - г-н Ф. Г., който е и ответника в процеса по втората фаза от делба на
имотите, придобити по време па брака с г-жа Н. И., предявява срещу нея
настоящите искове за разваляне спрямо нея на сключените по време па брака
договори с Ф. Г. ва прехвърляне на имоти срещу задължение ва издръжка и
гледане, (виж т.6.1. и т.6.2.).
Непосредствено след образуването на настоящото гражданско дело. по
предявената на 14.12.2023 г., искова молба срещу ответницата на датата
23.01.2024 г.. Ф. Г., в качеството му на ответник по висящия пред PC-
Димитровград процес по втората фава от делбата, подава молба за спирането
на процеса до приключване на ваведемото чрез него от името на Г. Н.
настоящо дело. В молбата си Н. изтъква, че: „уважаването на исковете на Н.
по гр.д. 1609 от 2023 г. по описа на СтОС би довело до отпадане на
основанието ищцата по гр.д. № 142 от 2022 г. по описа на PC- Димитровград
Н. И. И. да получи в дял 3-ти в стойностно изражение части от недвижими
имоти - предмет на делбата в това съдебно производство.
На 22.01.2024 г. г-жа И. депозира пред РС-Димитровград становище, в
което изразява детайлно съображения спирането на процеса по втората фаза
от делбата да не бъде допуснато. Релевантни за настоящия съдебен процес са
следните аргументи на доверителката ни:
„На първо място ищецът по подадената искова молба е ограничено
запретеният Г. Н. Н.. Същият страда от „ шизофрения “ и не разбира в
голямата си част свойството и значението на твърденията в исковата молба.
Настанен е в Дом за продължаващо лечение в с. Л. и за него се грижат
назначени от държавата лекари и специалисти, за които се заплаща от
държавния бюджет и чрез получаваната пенсия на настанения. На второ място
13
ответникът Ф. Н. Г. е попечител на Г. Н. - ищец по новообразуваното дело,
който е ограничено запретен. Ответникът Г. е пряко заинтересован от изхода
на настоящото съдебно производство и употребява за своя материален
интерес един безпомощен човек без собствена воля. В най- добрия случай
неговата цел е шиканиране на процеса, за да продължи във времето
приключването на делбата. В течение на цялото делбено производство
ответникът Г. използва процедурни средства за бавене и саботираие на
съдебното производство. Настоящата искова молба е инспирирана от него и
отразява само и единствено неговия материален интерес и не отразява
интереса на ищеца. Всяко спиране на едно дело води до временно блокиране
на правото на достъп до съд, до осуетяване на постановяването на решение в
разумен срок и до невъзможност за извършване на действия по събиране на
доказателствата, каквато е и целта на ответника в настоящото производство.
Това нарушава конституционното право на ищцата Н. И. да получи
навременно и справедливо решаване на спорните въпроси. Целта на ответника
която се опитва да реализира чрез подопечното му запретепо лице е да се
развалят частично договорите за издръжка и гледане, само и единствено
спрямо ищцата в настоящото производство - Н. И.. ...
Съгласно непротиворечивата съдебна практика задължението за
издръжка и гледане по този вид олеаторни договори, когато е споделено от
няколко задължени лица се счита за изпълнено при изпълнение на едно от тях.
В този дух е Тълкувателно решение от 26.04.2012 г. па ВКС ' по т. д. С №
6/2011 г., ОСГК, според което „Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица
срещу задължението за издръжка и гледане, което се изпълнява само от
единия длъжник като на кредитора се предоставят гриж и и издръжта в
пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе
до разваляне на договора на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЗД нито изцяло, нито
само по отношение на неизпълпилия, тъй като намират приложение правилата
на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръж'ка и гледане,
на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД." Или съгласно тълуванието на върховните
съдии, „когато па кредитора по алеаторпия договор се предоставят грижи и
издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението на някой от длъжниците не
може да доведе до разваляне на договора нито изцяло, пито само по
отношение на неизпълпилия, тъй като кредиторът е удовлетворен. ...
При завършилата първа фаза на делбеното дело има постановено
14
Определение на ВКС под № 566 от 21.12.202Ог., по кас.гр.д. № 24171/2020 г.
на второ г. о., с което не е допуснато касационно обж-алваие па Решение Mb
5~ от 14.02.2020 г. по в.гр.д. № 1609/2019 г. по описа на Старозагорски
окръжен съд, с което е потвърдено Решение Mb 50 от 24.04.2019 г.. по гр.д. Mb
211/2016 г. по описа па Районен съд Гълъбово, с което със сила на присъдено
нещо е отхвърлен предявения от Ф. Т. иск по чл.21. ал.4 СК против Н. И. за
установяване липсата й на принос върху придобитите по време па брака
педви.ясими имоти, подробно описани в решението и е допусната съдебна
делба върху процесиите имоти при равни квоти на страните. В продължилото
над 4 години производство са събрани писмени и гласни доказателства, които
доказват участието на ищцата Н. И. Г.а/ сега И./ в издръжката и гледането на
Г. Н.. Детайлно са разгледани приносът на всеки от съпрузите в СИО и
определените дячове са съответни па приносът им. Изследването на
преюдициапността налага да се обърне внимание на субективните и
обективните предели на силата на пресъдено нещо, защо то те поставят
рамките на обвързаността, даваща повод за спиране на делото. Докато
субективните предели не се характеризират с особени дискусионни моменти
съобразно актуалната уредба, относно обективните предели съществува все
още актуален спор дали те обхващат и правопораждагците юридически факти.
Правопораждагците факти, които са непосредствена част от основанието и
петитума, също се ползват със сит на присъденото нещо, поради което опитът
за тяхното последващо установяване в отделен процес е преклудиран от
силата на вече присъдено нещо, респективно от антиципирания отвод за
пресъдено негцо. Ако делото е още висящо, считаме че се касае за подобни
хипотези, при които спиране не бива да се допуска, макар да не се касае за
идентитет в найтесния смисъл на думата. “ (Пр.№ 11)
С Протоколно определение от 05.02.2024 г. PC-Димитровград спира
образувания пред него процес по втората фаза от делбата.
Относно недопустимостта на предявените искове „Злоупотребата с
право“ по смисъла на Член 57, ал. 2 от Конституцията на Република България
(КРБ):
Д) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако
то накърнява права или законни интереси на други лица.
В случая тезата ни за наличие на злоупотреба с право е базирана на
15
уязвимото положение на лицето, от чието име са предявени разглежданите в
настоящия съдебен процес искове и от липсата на гаранции, които
националната правна рамка предоставя за защита на правата на лицата,
поставени под ограничено запрещение, ог такава злоупотреба с права, която е
насочена към постигането на лични за попечителя и то противоправни пели.
От ключово значение за аргументиране на тезата ни за злоупотреба с
право на лице, намиращо се в уязвимо положение, се позоваваме на
Решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по ключовото
дело (key case) Станев срещу България", жалбоподател по което е лице. което,
както и ищецът в случая, е поставен под ограничено запрещение. Релевантни
за настоящия казус са следните мотиви на ЕСПЧ. свързани с наличието на
системен проблем със защитата на правата на лица с правното положение на
г-н Н. и въз основа на които е установено нарушение на правата на
жалбоподателя по чл.5 §1 от Конвенцията:
..150. По отношение на спазването на законните средства Съдът посочва,
че вътрешното право постановява, че попечителят няма правомощие да
действа от името на лицето, поставено под попечителство. В действителност в
случай на ограничено запращаше, договорите са валидни единствено кога то
са сключени заедно от 40 РЕШЕНИЕ СТАНЕВ срещу БЪЛГАРИЯ попечителя
и лицето, поставено под попечителство (параграф 42 погоре). Ето защо ('ъдът
стига до извода, че решението на попечителката Р. И. да постави
жалбоподателя под попечителство в социален дом за лица с психични
разстройства, без предварително да е получила съгласието му, не е законно по
българското право. Само по себе си това заключение е достатъчно за да
позволи на Съда да констатира, че лишаването от свобода на жалбоподателя е
в противоречие с член 5.
151. Във всеки случай Съдът счита, че тази мярка не е била
законосъобразна по смисъла па член 5, параграф 1 от Конвенцията, тъй като тя
не е била оправдана по смисъла на букви а) до f) от тази разпоредба. ...
156. Вярно е, че в настоящия случай в медицинската експертиза,
извършена в рамките на производството за поставяне под запрещение, се
посочват разстройства, от които страда жалбюподателят. Тази експертиза
обаче е поправена, преди месец ноември 2000 г., а жалбоподателят е бил
настанен в дома в П. на 10 декември 2002 г. (параграфи 10 и 14 по-горе).
16
Следователно са изминали повече от две години между психиатричната
експертиза, на която са се опрели властите, и мярката за настаняване, без
попечителката да направи проверка за евентуална промяна в здравното
състояние на жалбоподателя и без да се срещне или консултира с него. За
разлика от Правителството (параграф 138 по-горе), Съдът, счита, че този
период от време е прекалено голям и че не може да се направи изводът, че
едно медицинско становище, изготвено през 2000 г.. отразява правдоподобно
състоянието на психичното здраве на жалбоподателя по време на
настаняването. Необходимо е освен това да се подчертае, че националните
власти по закон не са били длъжни да наредят да се извърши психиатрична
експертиза в момента на настаняването. Във връзка с това Правителството
обяснява, че се прилагат разпоредбите на Закона за социално подпомагане, а
не тези на Закона за здравето (параграфи 57-60 и 137 по-горе). Според Съда
това не променя факта, че отсъствието на скорошна медицинска оценка би
била достатъчна да се направи изводът, че настаняването на жалбоподателя не
е било законосъобразно, съгласно член 5, параграф 1, буква е).
Съдът подчертава също така недостатъците на проверката дали
продължават да са налице разстройствата, оправдаващи затварянето. В
действителност въпреки че жалбоподателят е бил наблюдаван от психиатър
(параграф 31 по-горе), това наблюдение не е имало за цел да се преценява
редовно дали задържането в дома в П. продължава да е необходимо, съгласно
член 5, параграф 1, буква е). В действителност подобна оценка не е била
предвидена от относимото законодателство.
Във връзка с гореизложеното Съдът констатира, че настаняването на
жалбоподателя не е било наредено „ законосъобразно “ и че лишаването му от
свобода не е оправдано от буква е) от член 5, параграф 1. /72. Съставът
отбелязва, че Правителството ие е посочило пито едно вътрешно правно
средство, което да дава на мсалбоподателя възможност да оспори пряко
законосъобразността на настаняването му в дома в П. и продължаването на
тази мярка. Toй констатира също така. че българските съдилища нито веднъж
и под никаква форма не са участвали в настаняването на жалбоподателя и че
националното законодателство не предвижда периодичен и автоматичен
съдебен контрол па настаняването на хора в дом за лица е психични
разстройства. Впрочем, тъй като настаняването на жалбоподателя не се
признава като лишаване от свобода от българското право (параграф 5Н по-
17
горе). то не предвижд предявяване на иск за оспорване на
законосъобразността на тази мярка като лишаване от свобода. От друга страна
съдът посочва, че съобразно с практиката на вътрешните съдилища,
невалидпостта па договора за настаняване поради липса па съгласие е момеело
да бъде изтъкната пред съда единствено по инициатива на попечителя
(параграф 54 по-горен ...действа по собствена инициатива без тяхно съгласие.
Не е ясно дали жалбоподателят е можел да се обърне към кмета и да
поиска от него да изиска обяснения от попечителя или да суспендира
изпълнението на договора за настаняване поради невалидпостта му. Във всеки
случай изглемеда, че поради ограниченото му запрещение законът не л/V’
позволявал самостоятелно да атакува в съда ()ействията на кмета (параграф 49
по-горе), обстоятелство, което Правителството не оспорва.
176. Същият извод се налага по отношение на възможността за
жалбоподателя да поиска от кмета да замести временно попечителя му с
особен представител, твърдейки, че е налице конфликт на интереси, и след
това да поиска анулиране на договора за настаняване. Във връзка с това Съдът
посочва, че кметът има правото да прецени дали е налгще конфликт на
интереси (параграф 50 по-горе). И накрая, изглежда. Че жалбоподателят не е
можел да оспори самостоятелно евентуален отказ на кмета пред съд. който да
се произнесе по същество. 177. Ето защо Съдът установява, че споменатите от
Правителството искове или са били недостъпни за жалбоподателя, ши не са
имали юридически характер. Освен това нито едно от тези средства не дава
възможност пряко да се анализира настаняването на жалбоподателя в дома в
П. по отношение на вътрешното право и на Конвенцията. ...
Съдът отбелязва освен това, че Правителството не е представило никакво
съдебно решение, показващо, че поставените под попечителство лица са
имали достъп самостоятелно до съд, за да поискат прекратяване на мярката;
от друга страна то е доказало, че поне едно искане за отмяна на запрещение е
било внесено с успех от настойник (параграф 52 по-горе).
Освен това Съдът счита за установено, че жалбоподателят не е можел, без
посредничеството на своя попечител, или едно от лицата, посочени в член 277
на ГПК, да поиска отмяна на запрещението си.
От друга страна Съдът подчертава, че по отношение на достъпа до съд
вътрешното право не прави никаква разлика между лицата, поставени под
18
пълнозапрещение, и онези, които, както жалбоподателя, са само под
ограничено запрещение. Освен това вътрешното законодателство не
предвижда никаква възможност за периодична автоматична проверка на
причините, оправдаващи продължаването на попечителството. И накрая, в
случая на жалбоподателя, тази мярка не е била ограничена във времето. “.
Изводите на ЕСПЧ за системен проблем, създаващ предпоставки за
злоупотреба с правата на лица, поставени под запрещение, без да е налице
периодичен контрол, включително и съдебен такъв на действителното
психиатрично състояние на лицата и без да е налице ограничение на времето,
за което те са поставени под такова, обосновават тезата ни за наличие на
злоупотреба с правното положение на лице в такова правно положение и в
настоящия случай.
Въз основа на описаната предистория на настоящото дело, възникват
обосновани съмнения, че ищецът, от чието име са предявени исковете срещу
доверител ката ни е формирал и изразил воля. насочена към разваляне на
сключените с братовчед му и негов попечител договори за покупко- продажба
на имоти, само по отношение на доверител ката ни: че има интерес от
постигането на такъв резултат; че въобще е уведомен за подаване на искова
молба от негово име и че е запознат със съдържанието и последиците й.
Фактите, предшестващи подаването на искова молба от името на г-н Н.
срещу доверителката им, както и действията, предприети от г-н Ф. Г.
незабавно след депозирането й и насочени към спирането на образувания пред
PC-Димитровград процес по втората фаза от делбата, обосновават извода, че в
случая, в драматично противоречие с морала и добрите нрави, уязвимо лице.
страдащо от психическо заболяване, е „използвано"* от попечителя си за
постигане на следните негови лични противоправни цели: На първо място, с
предявяването на явно юридически необосновани искове, бившият съпруг на
доверителката ни и понечи тел на ищеца в настоящия процес цели спиране и
допълнително забавяне на довършването на втората фаза от процеса по делба
на придобитите по време на брака с нея имоти, в това число и процесиите.
Следва да насочим вниманието на съда върху факта, че при липса па
фактическа и правна сложност, само първата фаза по допускането на делба на
имотите, продължава, в нарушение на изискването за разумен срок, 5 години,
поради недобросъвестното процесуално поведение на г-н Г..
19
В случая е нарушено изискването по чл.6 от Конвенцията за защита на
правата па човека и основните свободи (КЗПЧОС) за „равенство на
процесуалните оръжия". Принципът на „равенство па страните" е вътрешно
присъщ на по-широкото понятие за справедлив процес. Изискването за
..равенство на страните" в смисъл на „справедлив баланс" между страните се
прилага по принцип както по граждански, така и по наказателни дела
(Feidbruerc е. the Netherlands. §44).
Поддържането на “справедлив баланс“ между страните: равенството на
страните предполага на всяка страна да бъде предоставена разумна
възможност' да изложи своя случай - включително своите доказателства - в
условия, които не я поставят в съществено по-неизгодно положение по
отношение на другата страна: Dombo Beheer B.V. v. the Netherlands. § 33.
В настоящия казус г-н Г. извличал от качеството си на попечител на г-н Н.
и от правото да заведе от негово име дело срещу доверителката им.
користното предимство за себе си чрез този симулативен процес да повлияе на
изхода на делбеното производство във втората му фаза. Нещо повече,
самостоятелен аспект на неравенството произтича от обоснованото съмнение
за знанието на г-н Н. за предприетите от негово име действия, за
съгласуването му с него. както и за интереса му от предприемането им. Както
посочихме, поради съществуващата правна рамка и национални практики и
както е установено по цитираното Решение на ЕСПЧ по ключовото дело
„Станев срещу България", по отношение на достъпа до съд и по отношение на
подчинеността на действията от волята на попечителя, вътрешното право не
нрави никаква разлика между лицата, поставени под пълно запрещение и тези.
поставени под ограничено запрещение.
На второ място, с предявените от името на г-н Н. искове, се цели да бъде
преразгледан по същество въпрос, по който е налице влязло в сила съдебно
решение, а именно: въпросът за приноса на доверителката ни за придобиване
на процесиите имоти, установен с влязлото в сила Решение на Районен съд -
Гълъбово от 24.04.2019 г. (виж г.16) (виж за по-детайлни аргументи т.-т.)
Поради изложените съображения, свързани е явната -злоупотреба е
право, която представляват, и въз основа на чл.57. ал.2 от КРБ, предявените от
името на r-н Н. искове следва да бъда:' отхвърлени като недопустими.
Недопустимостта на предявените искове в случая произтича и от липсата
20
на правен интерес ог предявяването им. Докодкото ищецът е трайно настанен
в Дом за лица с психически увреждания и докодкото претенцията за разваляне
на сключените договори за покупко-продажба срещу задължение за издръжка
и гледане е насочена само срещу донерителката пи и по отношение на
притежаваната от нея идеална част. не би могло да бъде прието, че исковете са
предявени в негов интерес.
В случай, че съдът прецени, че въпреки аргументите си, исковете са
допустими, молят съображенията им в тази връзка да бъдат взети предвид в
подкрепа на тезата ни за неоснователност на предявените искове.
Относно неоснователността на предявените пекове
Възражение за погасяване на предявените искове по давност
От името па доверителката им правят възражение за изтекла погасителна
давност за предявяване на искове за разваляне на процесиите договори.
Според трайно установената и категорична съдебна практика погасителната
давност за развалянето на договорите за прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е 5 години
след сключването им. Следователно, в случая тя е изтекла съответно на
04.12.1967 г. и на 08.11.1999 г. Развалянето на такива договори повече от три
десетилетия след сключването им е в колизия с принципа на правната
сигурност и сигурността в оборота, поради което е недопустимо.
Неоснователност на исковете, произтичаща от ползващото се със
задължителна сила за националните съдилища Тълкувателно решение под № 6
от 2011 г.
Самостоятелен аргумент за подкрепа на тезата ни за неоснователност на
предявените искове произтича от противоречието им с Тълкувателно решение
№ 15.05.2012 г. по тълкувателно дело № 6 от 2011 г., с което е прието, че:
[i]Ако недвижим имот е прехвърлен па две лица срещу задължение за
издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като па
кредитора се предоставят грижи и издръжна в пълния уговорен обем,
неизпълнението от другия длъ жник не може да доведе до разваляне на
договора на основание чл.87, ал.З ЗЗД пито изцяпо, пито само по отношение
на неизпълтаия, тъй като намират приложеше правшшта на солидарните
задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание
чл.129, ал.2 ЗЗД. “
21
В случая цитираните изводи са приложими argumentum a fortiori.
доколкото задължението за издръжка и гледане на ищеца е поето единствено
от бившия съпруг на г-жа И. - г-н Т.. Следователно, не може да бъде твърдяно
неизпълнение от г-жа И.. Нещо повече, както е прието, въз основа на
изслушаните в процеса по допускане на делба на процесиите имоти, при равни
квоти, доверигелката ни е имала равен принос с бившия си съпруг в семейния
бюджет, но в подкрепата той да се грижи за г-н Н..
Върховния арбитражен съд, главният прокурор и техните заместници
имат дискреционни правомощия да оспорват влезли в сила решения в рамките
на надзорно производство по отмяна на влезли в сила решения).
Подлагането на съмнение на съдебни решения по този начин е
неприемливо, независимо дали се осъществява от съдии, от представители на
изпълнителната власт (//тлт/Ч;;а-.$ 36) или от несъдебни органи\ § 150-151).
Както многократно посочили, в случая една от користните цели. които
предявените искове целят е именно преразглеждане на въпрос, по който е
налице влязло в сила съдебно решение - това на Районен съд Гълъбово от
24.04.2019 г., с което установен приносът на г-жа И. за придобиване на
процесиите имоти.
Искането
Молят Почитаемия Окръжен съд-С.З., слсд като се увери в коректността
на изложените факти и тяхната правна интерпрегацня да отхвърли
предявените искове.
52. Молят, при отхвърляне на предявените искове, ищецът да бъде осъден
да заплати в полза на ответницата направените по делото разноски.
Доказателствени искания:
Молим да бъдат приети като доказателства по делото, представените е
настоящия отговор писмени доказателства.
Молят, на основание чл.186 от 1ПК. да бъдат служебно изискано и
приложено по настоящото дело гр.д. № 211 от 2018 г. па Районен сьд-
Гълъбово. ведно със съдържащите се в него в.гр.дело № 1609 от 2019 г. по
описа на Окръжен съд-С.З. и гр.д. № 2471 oт 2020 г. по описа на Ш\С:
Молят, на основание чд.186 от ГПК, да бъде изискано и гр.д. № 1206 от
1992 г. по описа на Окръжен съд-С.З., образувано във връзка с поставяне на
22
ищеца под ограничено запрещение:
Молим, на основание чл.186 от ГПК, да бъде служебно изискана от
Органа по настойничество и попечителството към община С.З. и приложена
по настоящото дело преписката (досието) за лицето Г. Н. Н.. ЕГН: **********,
в това число всички актове, свързани с промяната на попечителя му и с
назначаването на Ф. Г. за такъв;
Молят да бъдат изискани по служебен път преписи от материалите,
съдържащи се в гр.д. № 142 от 2022 г. по описа на Районен съд-
Димитровград. Алтернативно, молим да ни бъде издадено съдебно
удостоверение, въз основа на което доверителкага ни да се снабди с преписи
от съдържащите се в него материали.
Молим, на основание чл.192 от ГПК, с цел установяване на
действителното състояние на ищеца, трето неучастващо в спора лице - Домът
за пълнолетни лица с психични разстройства в с. Л., да бъде задължено да
представи з цялост досието на лицето Г. Н. Н.. ЕГН: **********, в това число:
Медицинското досие и документи от всички медицински прегледи,
извършени на лицето от настаняването на ищеца в дома до момента;
Всички доклади за оценка на поведението и социалните способности на
лицето Г. Н. Н.;
Извлечения от Книгата за посещения в дома за периода от от
настаняването на ищеца в дома до момента с цел установяване на лицата,
които са го посещавали и конкретно кога за последно е бил посетен преди
подаването на настоящата искова молба от негово име;
Сключените в полза на лицето Г. Н. Н. договори за ползване на услуги;
Молят, на основание чл.176 от ГПК, с цел придобиването на преки
впечатления за изясняване на обстоятелствата, при които са предявени
исковете, както и дали същите действително тс са предявени в съответствие с
волята на ищеца. Почитаемия! Окръжен съд - С.З. да разпореди ищецът да се
яви лично и да даде обяснения;
Молят с цел установяване на предпоставките за настаняване на едно лице
в дома, актуалното състояние на ищеца и социалното му поведение и
способности, както и отношението му към предявяване на исковете срещу
доверителката им да бъдат призовани директорът на Дома за пълнолетни лица
23
с психични разстройства - С.Н., койго да бъде призован па адреса на дома, а
именно: с. Л., ***; какго и медицинското лице, което полага грижи за ищеца.
Молят с цел установяване актуалното психиатрично състояние на ищеца,
социалните му способности и способностите му да формира воля във връзка с
предявяване на искове и воденето на съдебен процес като настоящия, както и
да осмисля последиците от предявяването на такива искове, да бъде назначена
съдебно-психиатрична експертиза, която, след като се запознае с материалите
по делото, включително медицинското му досие в Дома за пълнолетни лица с
психически разстройства в е. Л.. и след като извърши медицински преглед да
отговори на следните въпроси:
Какво е психиатричното състояние на г-н Н. към момента? Страда ли той
от психиатрични заболявания? Ако да. от какви?
Провежда ли се към момента психиатрично лечение на лицето? Ако да, с
какви медикаменти?
Каква е диагнозата, с която г-н Н. е приет и нас танен в Дома за
пълнолетни лица с психиатрични разстройства в с. Л.? Провеждано ли е
психиатрично лечение в периода от настаняването му до момента?
Каква е диагнозата, въз основа на която г-н Н. е поставен под запрещение
през 1992 г.?
Точна ли е според експерта всяка от посочените в отговорите па въпроси
3 и 4 диагнози към момента?
Подлежи ли на промяна диагнозата, с която г-н Н. е приет в Дома? Страда
ли от това заболяване ищецът към момента? Лекуван ли е за състоянието, за
което е приет през последните години?
Изготвяни ли са доклади за оценка на поведението и социалните
способности на лицето? Откога е последният такъв доклад?
Как оценява експертът социалното поведение и социалните спосбности
на ищеца?
Според експерта може ли ищецът да съзнава свойството и значението на
действията си, способен ли е да формира воля за предприемане на действия
като иницииране на съдебен процес, както и да осъзнава последиците от
воденето на такъв процес?
Знае ли ищецът, че е заведен процес от негово име и какво е отношението
24
му към него?
Съгласен ли е ищецът да е настанен в Дома? Искано ли е неговото
съгласие за това? Иска ли попечителството да бъде прекратено?
Приложения:
Удостоверение за граждански брак № 54975 от 03.12.1989 г.;
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 144, том XII, дело № 3649/04.12.1992 г., по описа на нотариус при
Старозагорски районен съд, с вх. per. № 3854. партидна книга № 230, стр. 71;
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 71, том XVII, дело № 4664/08.11.1994 г., по описа на
нотариус при Старозагорски районен съд, с вх. per. № 4511;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том VI,
дело № 745/2017 г., вписан в Служба по вписванията - Разлог с вх. per. № 1905
от 29.05.2017 г.;
Решение на Гълъбовски районен съд № 129 от 22.12.2017 г. по гр. д. №
769 от 2017 г., по описа на РС'-Гълъбово;
Решение на Гълъбовски районен съд от 24.04.2019 г. по гр. д. № 211 от
2018 г., по описа на РС-Гълъбово;
Решение на Старозагорски окръжен съд № 57 от i4.02.2020 г. по в. гр. д.
№ 1609 от 2019 г., по описа на PC-Гълъбово. Първи граждански състав:
Определение № 566 от 21.12.2020 г.. по описа на Върховен касационен
съд. Второ гражданско отделение:
Искова молба с вх. № 15871 от 14,12.2025 г. до Окръжен съд - С.З.:
Молба по гр. дело № 142/2022 г.. по описа на PC-Димитровград oт
19.12.2023 г.;
Писмено становище но гр. дело № 142/2022 г.. по описа па РС-
Димитровград от 22.01.2024 г.;
Пълномощно:
Молбата по член 192 от ГПК.
По направените от ответника искания за прекратяване на делото, поради
недопустимост на иска, съдът възприема следното:
По делото съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
25
НЕДОПУСТИМ, тъй като от изложените от ищеца твърдения и факти може
да се направи извода че са налице предпоставките по чл.126, ал.1 от ГПК (Доп.
– ДВ, бр. 42 от 2018 г.), който гласи, че когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и
за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с
изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от
вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Според ал.(2) Когато
прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на
първата инстанция. тъй като по заведените с петитума на ИМ искания , вече
има съответното произнасяне на всички съдебни инстонции по повдигнатите
от ищците въпроси и на практика е налице вече с влязла в сила съдебен акт
/съдебно Решение/, преразглежданието на спора е недопустомо поради
следното:
Решението на PC-Гълъбово е потвърдено от Окръжен сьд-Cтapa Загора с
Решение от 14.02.2020 г. по въззивно гр.д. с № 1609 от 2019 г. Решението
влиза в сила на 21.12.2020 г.. когато е Определение от същата дата Върховният
касационен съд (ВКС), не допуска касационно обжалване на Решението на
СтОС от 14.02.2020 г. (11р.№ № 7 и 8).
След вливане в сила на Решението на СтОС по допускане на делбата на
придобитите по време на брака между г-жа Н. И. и г-н Ф. Г. имоти, е
образувано гр. д. С № 142 от 2022 г. по описа па Районен сьд-Димитровград
по втората фаза на делбата. На 14.12.2023 г.. г-н Г. Н.. действаш чрев
попечителя си - г-н Ф. Г.. който е и ответник в процеса по втората фава от
делба на имотите, придобити по време па брака с г-жа Н. И., предявява срещу
нея настоящите искове за разваляне спрямо нея на сключените по време па
брака договори с Ф. Г. ва прехвърляне на имоти срещу задължение ва
издръжка и гледане, (виж т.6.1. и т.6.2.).
Непосредствено след образуване на настоящото гражданско дело. по
предявената на 14.12.2023 г. искова молба срещу ответницата на датата
23.01.2024 г.. Ф. Г., в качеството му на ответник по висящия пред PC-
Димитровград процес по втората фава от делбата, подава молба за спирането
на процеса до приключване на ваведемото чрез него от името на Г. Н.
настоящо дело. В молбата си Н. изтъква, че: „уважаването на исковете на Н.
по гр.д. 1609 от 2023 г. по описа на СтОС би довело до отпадане на
26
основанието ищцата по гр.д. № 142 от 2022 г. по описа на PC- Димитровград
Н. И. И. да получи в дял 3-ти в стойностно изражение части от недвижими
имоти - предмет на делбата в това съдебно производство. “ (Г1р.№ 10)
На 22.01.2024 г. г-жа И. депозира пред РС-Димитровград становище, в
което изразява детайлно съображения спирането на процеса по втората фаза
от делбата да не бъде допуснато. Релевантни за настоящия съдебен процес са
следните аргументи на доверителката ни:
„На първо място ищецът по подадената искова молба е ограничено
запретеният Г. Н. Н.. Същият страда от „ шизофрения “ и не разбира в
голямата си част свойството и значението на твърденията в исковата молба.
Настанен е в Дом за продължаващо лечение в с. Л. и за него се грижат
назначени от държавата лекари и специалисти, за които се заплаща от
държавния бюджет и чрез получаваната пенсия на настанения. На второ място
ответникът Ф. Н. Г. е попечител на Г. Н. - ищец по новообразуваното дело,
който е ограничено запретен. Ответникът Г. е пряко заинтересован от изхода
на настоящото съдебно производство и употребява за своя материален
интерес един безпомощен човек без собствена воля. В най- добрия случай
неговата цел е шиканиране на процеса, за да продължи във времето
приключването на делбата. В течение на цялото делбено производство
ответникът Г. използва процедурни средства за бавене и саботираие на
съдебното производство. Настоящата искова молба е инспирирана от него и
отразява само и единствено неговия материален интерес и не отразява
интереса на ищеца. Всяко спиране на едно дело води до временно блокиране
на правото на достъп до съд, до осуетяване на постановяването на решение в
разумен срок и до невъзможност за извършване на действия по събиране на
доказателствата, каквато е и целта на ответника в настоящото производство.
Това нарушава конституционното право на ищцата Н. И. да получи
навременно и справедливо решаване на спорните въпроси. Целта на ответника
която се опитва да реализира чрез подопечното му запретепо лице е да се
развалят частично договорите за издръжка и гледане, само и единствено
спрямо ищцата в настоящото производство - Н. И.. ...
Съгласно непротиворечивата съдебна практика задължението за
издръжка и гледане по този вид олеаторни договори, когато е споделено от
няколко задължени лица се счита за изпълнено при изпълнение на едно от тях.
27
В този дух е Тълкувателно решение от 26.04.2012 г. па ВКС ' по т. д. С №
6/2011 г., ОСГК, според което „Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица
срещу задължението за издръжка и гледане, което се изпълнява само от
единия длъжник като на кредитора се предоставят гриж и и издръжта в
пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе
до разваляне на договора на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЗД нито изцяло, нито
само по отношение на неизпълпилия, тъй като намират приложение правилата
на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръж'ка и гледане,
на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД." Или съгласно тълуванието на върховните
съдии, „когато па кредитора по алеаторпия договор се предоставят грижи и
издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението на някой от длъжниците не
може да доведе до разваляне на договора нито изцяло, пито само по
отношение на неизпълпилия, тъй като кредиторът е удовлетворен. ...
При завършилата първа фаза на делбеното дело има постановено
Определение на ВКС под № 566 от 21.12.2020г., по кас.гр.д. № 24171/2020 г.
на второ г. о., с което не е допуснато касационно обжалваие па Решение Mb 5~
от 14.02.2020 г. по в.гр.д. № 1609/2019 г. по описа на Старозагорски окръжен
съд, с което е потвърдено Решение Mb 50 от 24.04.2019 г.. по гр.д. с №
211/2016 г. по описа па Районен съд Гълъбово, с което със сила на присъдено
нещо е отхвърлен предявения от Ф. Т. иск по чл.21. ал.4 СК против Н. И. за
установяване липсата й на принос върху придобитите по време па брака
педви.ясими имоти, подробно описани в решението и е допусната съдебна
делба върху процесиите имоти при равни квоти на страните. В продължилото
над 4 години производство са събрани писмени и гласни доказателства, които
доказват участието на ищцата Н. И. Г.а/ сега И./ в издръжката и гледането на
Г. Н.. Детайлно са разгледани приносът на всеки от съпрузите в СИО и
определените дячове са съответни па приносът им. Изследването на
преюдициапността налага да се обърне внимание на субективните и
обективните предели на силата на пресъдено нещо, защо то те поставят
рамките на обвързаността, даваща повод за спиране на делото. Докато
субективните предели не се характеризират с особени дискусионни моменти
съобразно актуалната уредба, относно обективните предели съществува все
още актуален спор дали те обхващат и правопораждагците юридически факти.
Правопораждагците факти, които са непосредствена част от основанието и
петитума, също се ползват със сит на присъденото нещо, поради което опитът
28
за тяхното последващо установяване в отделен процес е преклудиран от
силата на вече присъдено нещо, респективно от антиципирания отвод за
пресъдено негцо. Ако делото е още висящо, считаме че се касае за подобни
хипотези, при които спиране не бива да се допуска, макар да не се касае за
идентитет в найтесния смисъл на думата. “ (Пр.№ 11)
С Протоколно определение от 05.02.2024 г. PC-Димитровград спира
образувания пред него процес по втората фаза от делбата.
Относно недопустимостта на предявените искове, поради Злоупотребата
с право, настоящият съдебен състав възприема следното:
Член 57, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) гласи:
Д) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако
то накърнява права или законни интереси на други А
В случая тезата за наличието на злоупотреба с право е базирана на
уязвимото положение на лицето, от чието име са предявени разглежданите в
настоящия съдебен процес искове и от липсата на гаранции, които
националната правна рамка предоставя за защита на правата на лицата,
поставени под ограничено запрещение, от такава злоупотреба с права, която е
насочена към постигането на лични за попечителя и то противоправни цели.
От ключово значение за аргументиране на тезата им за злоупотреба с
право на лице, намиращо се в уязвимо положение, съдт се позовава на
Решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по ключовото
дело (key case) Станев срещу България", жалбоподател по което е лице, което,
както и ищецът в случая, е поставен под ограничено запрещение. Релевантни
за настоящия казус са следните мотиви на ЕСПЧ, свързани с наличието на
системен проблем със защитата на правата на лица с правното положение на
г-н Н. и въз основа на които е установено нарушение на правата на
жалбоподателя по чл.5, §1 от Конвенцията:
По отношение на спазването на законните средства Съдът посочва, че
вътрешното право постановява, че попечителят няма правомощие да действа
от името на лицето, поставено под попечителство. В действителност в случай
на ограничено запращаше, договорите са валидни единствено кога то са
сключени заедно от 40 РЕШЕНИЕ СТАНЕВ срещу БЪЛГАРИЯ попечителя и
лицето, поставено под попечителство (параграф 42 погоре). Ето защо ('ъдът
стига до извода, че решението на попечителката Р. И. да постави
29
жалбоподателя под попечителство в социален дом за лица с психични
разстройства, без предварително да е получила съгласието му, не е законно по
българското право. Само по себе си това заключение е достатъчно за да
позволи на Съда да констатира, че лишаването от свобода на жалбоподателя е
в противоречие с член 5.
Във всеки случай Съдът счита, че тази мярка не е била законосъобразна
по смисъла на член 5, параграф 1 от Конвенцията, тъй като тя не е била
оправдана по смисъла на букви а) до f) от тази разпоредба.
Вярно е, че в настоящия случай в медицинската експертиза, извършена в
рамките на производството за поставяне под запрещение, се посочват
разстройства, от които страда жалбюподателят. Тази експертиза обаче е
поправена, преди месец ноември 2000 г., а жалбоподателят е бил настанен в
дома в П. на 10 декември 2002 г. (параграфи 10 и 14 по-горе). Следователно са
изминали повече от две години между психиатричната експертиза, на която са
се опрели властите, и мярката за настаняване, без попечителката да направи
проверка за евентуална промяна в здравното състояние на жалбоподателя и
без да се срещне или консултира с него. За разлика от Правителството
(параграф 138 по-горе), Съдът, счита, че този период от време е прекалено
голям и че не може да се направи изводът, че едно медицинско становище,
изготвено през 2000 г.. отразява правдоподобно състоянието на психичното
здраве на жалбоподателя по време на настаняването. Необходимо е освен това
да се подчертае, че националните власти по закон не са били длъжни да
наредят да се извърши психиатрична експертиза в момента на настаняването.
Във връзка с това Правителството обяснява, че се прилагат разпоредбите на
Закона за социално подпомагане, а не тези на Закона за здравето (параграфи
57-60 и 137 по-горе). Според Съда това не променя факта, че отсъствието на
скорошна медицинска оценка би била достатъчна да се направи изводът, че
настаняването на жалбоподателя не е било законосъобразно, съгласно член 5,
параграф 1, буква е).
Съдът подчертава също така недостатъците на проверката дали
продължават да са налице разстройствата, оправдаващи затварянето. В
действителност въпреки че жалбоподателят е бил наблюдаван от психиатър
(параграф 31 по-горе), това наблюдение не е имало за цел да се преценява
редовно дали задържането в дома в П. продължава да е необходимо, съгласно
30
член 5, параграф 1, буква е). В действителност подобна оценка не е била
предвидена от относимото законодателство.
Във връзка с гореизложеното Съдът констатира, че настаняването на
жалбоподателя не е било наредено „ законосъобразно “ и че лишаването му от
свобода не е оправдано от буква е) от член 5, параграф 1. /72. Съставът
отбелязва, че Правителството и е е посочило нито едно вътрешно правно
средство, което да дава на жалбоподателя възможността да оспори пряко
законосъобразността на настаняването му в дома в П. и продължаването на
тази мярка. Toй констатира също така, че българските съдилища нито веднъж
и под никаква форма не са участвали в настаняването на жалбоподателя и че
националното законодателство не предвижда периодичен и автоматичен
съдебен контрол на настаняването на хора в дом за лица е психични
разстройства. Впрочем, тъй като настаняването на жалбоподателя не се
признава като лишаване от свобода от българското право (параграф 5Н по-
горе). то не предвижд предявяване на иск за оспорване на
законосъобразността на тази мярка като лишаване от свобода. От друга страна
съдът посочва, че съобразно с практиката на вътрешните съдилища,
невалидпостта па договора за настаняване поради липса па съгласие е момеело
да бъде изтъкната пред съда единствено по инициатива на попечителя
(параграф 54 по-горен ...действа по собствена инициатива без тяхно съгласие.
Не е ясно дали жалбоподателят е можел да се обърне към кмета и да
поиска от него да изиска обяснения от попечителя или да суспендира
изпълнението на договора за настаняване поради невалидпостта му. Във всеки
случай изглемеда, че поради ограниченото му запрещение законът не л/V’
позволявал самостоятелно да атакува в съда действията на кмета (параграф 49
по-горе), обстоятелство, което Правителството не оспорва.
Същият извод се налага по отношение на възможността за жалбоподателя
да поиска от кмета да замести временно попечителя му с особен представител,
твърдейки, че е налице конфликт на интереси, и след това да поиска
анулиране на договора за настаняване. Във връзка с това Съдът посочва, че
кметът има правото да прецени дали е налице конфликт на интереси (параграф
50 по-горе). И накрая, изглежда, че жалбоподателят не е можел да оспори
самостоятелно евентуален отказ на кмета пред съд, който да се произнесе по
същество. 177. Ето защо Съдът установява, че споменатите от
31
Правителството искове или са били недостъпни за жалбоподателя, или не са
имали юридически характер. Освен това нито едно от тези средства не дава
възможността пряко да се анализира настаняването на жалбоподателя в дома в
П. по отношение на вътрешното право и на Конвенцията.
Съдът отбелязва освен това, че Правителството не е представило никакво
съдебно решение, показващо, че поставените под попечителство лица са
имали достъп самостоятелно до съд, за да поискат прекратяване на мярката;
от друга страна то е доказало, че поне едно искане за отмяна на запрещение е
било внесено с успех от настойник (параграф 52 по-горе).
Освен това Съдът счита за установено, че жалбоподателят не е можел, без
посредничеството на своя попечител, или едно от лицата, посочени в член 277
на ГПК, да поиска отмяна на запрещението си.
От друга страна Съдът подчертава, че по отношение на достъпа до съд
вътрешното право не прави никаква разлика между лицата, поставени под
пълнозапрещение, и онези, които, както жалбоподателя, са само под
ограничено запрещение. Освен това вътрешното законодателство не
предвижда никаква възможност за периодична автоматична проверка на
причините, оправдаващи продължаването на попечителството. И накрая, в
случая на жалбоподателя, тази мярка не е била ограничена във времето. “.
Изводите на ЕСПЧ за системен проблем, създаващ предпоставки за
злоупотреба с правата на лица, поставени под запрещение, без да е налице
периодичен контрол, включително и съдебен такъв на действителното
психиатрично състояние на лицата и без да е налице ограничение на времето,
за което те са поставени под такова, обосновават тезата ни за наличие на
злоупотреба с правното положение на лице в такова правно положение и в
настоящия случай.
Въз основа на описаната предистория на настоящото дело, възникват
обоснованите съмнения, че ищецът, от чието име са предявени исковете срещу
ответницата е формирал и изразил волята си, насочена към разваляне на
сключените с братовчед му и негов попечител договори за покупко- продажба
на имоти, само по отношение на ответницата: че има интереса от постигането
на такъв резултат; че въобще е уведомен за подаване на искова молба от
негово име и че е запозната със съдържанието и последиците й.
Фактите, предшестващи подаването на искова молба от името на г-н Н.
32
срещу ответницата, както и действията, предприети от г-н Ф. Г. незабавно
след депозирането й и насочени към спирането на образувания пред PC-
Димитровград процес по втората фаза от делбата, обосновават извода, че в
случая, в драстично противоречие с морала и добрите нрави, уязвимото лице,
страдащо от психическо заболяване, е един вид „използвано" от попечителя си
за постигане на следните негови лични противоправни цели: На първо място,
с предявяването на явно юридически необосновани искове, бившият съпруг на
ответницата и попечител на ищеца в настоящия процес цели спиране и
допълнително забавяне на довършването на втората фаза от процеса по делба
на придобитите по време на брака с нея имоти, в това число и процесиите.
Следва да насочим вниманието на съда върху факта, че при липса па
фактическа и правна сложност, само първата фаза по допускането на делба на
имотите, продължава, в нарушение на изискването за разумен срок, 5 години,
поради недобросъвестното процесуално поведение на г-н Г..
В случая е нарушено изискването по чл.6 от Конвенцията за защита на
правата па човека и основните свободи (КЗПЧОС) за „равенство на
процесуалните оръжия". Принципът на „равенство па страните" е вътрешно
присъщ на по-широкото понятие за справедлив процес. Изискването за
„равенство на страните" в смисъл на „справедлив баланс" между страните се
прилага по принцип както по граждански, така и по наказателни дела
(Feidbruerc е. the Netherlands. §44).
Поддържането на “справедлив баланс“ между страните: равенството на
страните предполага на всяка страна да бъде предоставена разумна
възможност' да изложи своя случай - включително своите доказателства - в
условия, които не я поставят в съществено по-неизгодно положение по
отношение на другата страна: Dombo Beheer B.V. v. the Netherlands. § 33.
В настоящия казус г-н Г. извличал от качеството си на попечител на г-н Н.
и от правото да заведе от негово име дело срещу ответницата, на практика да
извлече предимство за себе си чрез този симулативен процес да повлияе на
изхода на делбеното производство във втората му фаза. Нещо повече,
самостоятелен аспект на неравенството произтича от обоснованото съмнение
за знанието на г-н Н. за предприетите от негово име действия, за
съгласуването му с него, както и за интереса му от предприемането им. Както
се посочи по-горе, поради съществуващата правна рамка и национални
33
практики и както е установено по цитираното Решение на ЕСПЧ по
ключовото дело „Станев срещу България", по отношение на достъпа до съд и
по отношение на подчинеността на действията от волята на попечителя,
вътрешното право не нрави никаква разлика между лицата, поставени под
пълно запрещение и тези. поставени под ограничено запрещение.
На второ място, с предявените от името на г-н Н. искове, се цели да бъде
преразгледан по същество въпрос, по който е налице влязло в сила съдебно
решение, а именно: въпросът за приноса на ответницата Н. И. И. за
придобиването на процесиите имоти, установен с влязлото в сила Решение на
Районен съд - Гълъбово от 24.04.2019 г. (виж т.16).
Поради изложените съображения, свързани е явната -злоупотреба е
право, която представляват, и въз основа на чл.57. ал.2 от КРБ, предявените от
името на r-н Н. искове следва да бъдат да бъдат приети като недопустими.
Недопустимостта на предявените искове в случая произтича и от липсата
на правен интерес ог предявяването им. Докодкото ищецът е трайно настанен
в Дом за лица с психически увреждания и доколкото претенцията за разваляне
на сключените договори за покупко-продажба срещу задължение за издръжка
и гледане е насочена само срещу ответницата по отношение на притежаваната
от нея идеална част, не би могло да бъде прието, че исковете са предявени в
негов интерес.
Налага се категоричния извод с оглед на гореизложеното и с оглед на
подробните възражения на ответницата Н. И. И., че предявеният иск е
НЕДОПУСТИМ, и тъй като в производството по горепосочените дела, вече са
били подробно и изчерпателно разгледани и разрешени с влязли в законна
сила съдебни актове /съдебни Решения/ на всички съдебни инстанциие и не
може да се пререшават и да се ревизират същите правни спорове, съответно
разрешени с влязли в сила горепосочени съдебни актове.
С оглед горното, съдът намира, че производството по гр.д.№ 846/2023 г.
по описа на ОС-Ст.Загора следва да бъде прекратено поради недопустимост
на предявения от ищеца иск.
Предявеният иск се явява процесуално недопустим, макар и местно
подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, и исковата молба следва да бъде
върната на ищеца като процесуално недопустима, поради съображенията,
подробно изложени по-горе.
34
Следователно е налице и законовата хипотеза на чл.130, ал.1 от
ГПК/2008г./, и исковата молба следва да се върне обратно на ищеца, ведно с
всички законни последици от това.
Тъй като това постановено в закрито заседание съдебно Определение
прегражда по-нататъшното развитие на делото, то може да се обжалва в 1-
седмичен срок от съобщаването му на всяка от страните с частна жалба чрез
Окръжен съд- гр.Ст.Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив по правилата на
чл.252-254 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 и чл.275 от ГПК/2008г./.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.130, ал.1 от
ГПК/2008г./, във вр. с чл.126, ал.1 от ГПК и чл.252- чл.254 и във вр. с чл.274,
ал.1, т.1 и чл.275 от ГПК/2008г./ във връзка с чл. 87, ал.3 от ЗЗД, Окръжен съд-
С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА обратно на ищеца Г. Н. Н., ЕГН-**********, с постоянен адрес
ДПЛПР-Социален дом-1, с.Л.-6045, общ.С.З., действащ в присъствието и със
съгласието на попечителя си Ф. Н. Г., ЕГН- **********, с постоянен адрес ***
- чрез пълномощника, процесуалния представител и съдебен адресат адв.С. Б.
Б., с персонален №**********, вписан в регистъра на АК-С.З., с адрес ***,
ползващ телефон с № ***, Адрес за съдебно призоваване на ищеца за
връчване на съобщения и съдебни книжа, съгласно чл.39, ал.1 вр. с чл.51, ал.1
от ГПК: *** - чрез пълномощника и съдебен адресат - адв.С. Б. Б., ползващ
телефон: *** Против: Ответницата Н. И. И., ЕГН-**********, с настоящ
адрес *** с Правно основание: чл.87, ал.З от ЗЗД по настоящото гр. дело с №
76/2019 год. по описа на ОС-С.З., поради процесуална недопустимост на
предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 846/2023г. по описа на Окръжен
съд- гр.С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването
му на страните с частна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен
съд- гр.Пловдив.
ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на страните за
сведение.
35
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
36