Р Е Ш Е Н И
Е № 275
Гр. Сливен, 12.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора Милена Радева
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 450 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по
искова молба от П.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** срещу Областна дирекция на
МВР - Сливен за присъждане на обезщетение в размер на 400,00 (четиристотин)
лева за вреди, претърпени от направени разходи за адвокатско възнаграждение по
водено в Районен съд Сливен АНД № 1138/2019 г., приключило с отмяна на издадено
срещу Г. Наказателно постановление № 19-0804-001427/26.06.2019 г. на Началник РУ
– Сливен при ОД на МВР – Сливен, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 23.10.2019 г. (датата на влизане
в сила на съдебното решение) до окончателното й изплащане.
В исковата молба се
твърди, че с Наказателно постановление № 19-0804-001427/26.06.2019 г. на
Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен на П.С.Г. било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за
извършено нарушение на Кодекса за застраховането. Г. обжалвал това наказателно
постановление пред Районен съд – Сливен, като образуваното по жалбата АНД № 1138/2019
г. по описа на този съд приключило с Решение № 412/01.10.2019 г. С този съдебен
акт наказателното постановление било отменено, а в хода на производството Г.
бил защитаван от адвокат, за чиито услуги жалбоподателят заплатил адвокатски
хонорар в размер на 400,00 (четиристотин) лева. Решението влязло в законна сила
на 23.10.2019 г. Моли съда да осъди ответника Областна дирекция на МВР - Сливен
да му заплати така направените разноски като обезщетение за нанесени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на влизане в сила на съдебния акт на РС – Сливен до окончателното й изплащане.
Претендира разноските в настоящото съдебно производство.
В с.з. ищецът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответникът
по исковата молба Областна дирекция на МВР Сливен, не се представлява. В
писмено становище от упълномощен гл. юрк. К. Б. моли съда
да остави без уважение исковата молба. Счита, че в производството по делото не
е доказана по безспорен начин претърпяна имуществена вреда, т.е. не е заплатено
адвокатско възнаграждение пред Районния съд. Моли също да се остави без
уважение искането за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство,
алтернативно – да се намали претендираната сума
поради прекомерност.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за основателност
на исковата претенция.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № 19-0804-001427/26.06.2019 г. на Началник РУ – Сливен при ОД на
МВР Сливен на П.С.Г. ***, за нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и на основание чл. 638 ал. 1 т. 2, във вр.
с чл. 461 т. 1 от КЗ било наложено административно наказание „глоба” в общ
размер на 2 000,00 (две хиляди) лева. По жалба на Г. срещу това наказателно
постановление в Районен съд – Сливен било образувано АНД № 1138/2019 г.,
приключило с Решение № 412/01.10.2019 г., с което НП било отменено като
незаконосъобразно. Решението не било обжалвано пред касационната инстанция и
влязло в законна сила на 23.10.2019 г. В хода на съдебното производство пред
Районен съд Сливен Г. бил защитаван от адв. Х.Х. ***, съгласно Договор за правна защита и съдействие, с
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на общо 400,00
(четиристотин) лева. Жалбата по делото била изготвена от пълномощника,
осъществено било и процесуално представителство в едно съдебно заседание.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Исковата молба е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна и като
такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази
норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност,
като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните
по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен
характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е
постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между
акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е
осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно
предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки
трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от
тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи. На първо място,
нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. Във
връзка с това следва да се приеме, че издаването на наказателни постановления
от нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява
упражнена от административни органи изпълнителна (административна) функция в
рамките на държавната власт. Макар и да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал.
1 от АПК като административни актове, наказателното постановление следва да се
приеме като издадено от административен орган във връзка с упражняваните от
него правомощия, следователно – като властнически акт на органите на
администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна правосубектност, т.е. от извършване на административна
дейност. Административният характер
на издаване на наказателно постановление, както и действията по налагане на
административно наказание, при или по повод на които са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно
постановление по тълк. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и
ВАС. Следователно, първата от изискуемите предпоставки е налице. От
доказателствата по делото се установява, че е налице и втората такава –
наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в
законна сила Решение № 412/01.10.2019 г., постановено по АНД № 1138/2019 г. по
описа на Районен съд Сливен. При преценка на доказателствата по делото и относимите правни норми, съдът намира, че в случая са
налице е другите две изискуеми предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ –
нанесена на ищеца вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, след като в производството по
обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на
тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. Действително, плащането на адвокатско
възнаграждение е по силата на облигационно правоотношение между ищеца и
адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът
за упълномощаването и извършения разход за процесуална защита е именно
издаденото наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното
решение, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС,
безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Изплатеното адвокатско възнаграждение се явява вреда,
тъй като е налице намаляване на имуществото на ищеца в резултат на
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, а ангажираната
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на
собствените права и интереси. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е както
основателен, така и доказан.
На следващо място,
претенцията е и доказана по безспорен начин. Видно е от договора за правна
защита и съдействие, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в
брой, в който случай не са необходими други писмени доказателства,
удостоверяващи извършеното плащане. Такива биха били необходими само ако е
договорено заплащане на сумата по сметка на процесуалния представител, какъвто
настоящият случай не е. Процесното адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева е справедливо и обосновано, съобразено с
регламентирания в нормата на чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Съгласно
чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. Последната от цитираните норми (чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата) определя
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес следните възнаграждения: при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв. В случая стойността на наложената санкция е в размер
на 2 000 лева. Нормата на чл. 1 от Наредбата сочи, че размерът на този вид
възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален
размер за съответния вид помощ. Съобразно чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за
адвокатурата, размерът на адвокатското
възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. От доказателствата по делото се установява, че адв.
Х. е осъществил отговорна и пълноценна защита на жалбоподателя Г. в хода на
съдебното производство пред Районен съд Сливен, като е изготвил и подал жалбата
до съда, явил се е в проведеното съдебно заседание, в което е пледирал в полза
на своя подзащитен. Ето защо
съдът приема, че процесното адвокатско възнаграждение
в размер на 400,00 лева е справедливо и обосновано, съобразено с реално
извършената правна защита и съдействие и съответно на изискванията на чл. 36
ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от П.С.Г. имуществени вреди, като
Областна дирекция на МВР - Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 400,00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по АНД № 1138/2019 г. по
описа на Районен съд Сливен, приключило с Решение № 412/01.10.2019 г., влязло в
законна сила на 23.10.2019 г., с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 19-0804-001427/26.06.2019 г., издадено от Началник РУ
- Сливен при ОД на МВР – Сливен, ведно със законната
лихва, считано от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на
делото с уважаване на исковата молба, основателна се явява претенцията на ищеца
за присъждане на направените по делото пред настоящата съдебна инстанция
разноски, съставляващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Внесената държавна такса възлиза на 10,00 (десет) лева, а съгласно представения
по делото Договор за правна защита и съдействие, между ищеца и упълномощения
процесуален представител адв. Х. е договорено и
изплатено в брой възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева. В тази
връзка пълномощникът на ответника прави възражение за прекомерност, което съдът
в настоящия му състав намира за основателно. Съобразно регулиращата правна
норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските, но в
размер не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК въвежда две кумулативно
свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно и
насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните
разноски. Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по –
нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира,
че делото не е с голяма фактическа и правна сложност, извършените от адвоката
действия са само по изготвяне на жалбата и депозирането ѝ пред съда, не
са ангажирани допълнителни доказателствени средства,
както и пълномощникът не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Предвид
това и настоящият съдебен състав намира, че следва да се уважи възражението на
ответника за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат, при
съобразяване с определения в разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. минимален такъв. Съгласно цитираната норма, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лв. е 300 лв. Това
мотивира съда да приеме, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за
настоящото производство, следва да бъде редуцирано до размер от 300,00 (триста)
лева. Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден
в настоящото съдебно производство, възлизат общо на 310,00 (триста и десет)
лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Сливен да заплати на П.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400,00 (четиристотин)
лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1138/2019 г. по
описа на Районен съд Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 23.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Сливен да заплати на П.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 310,00 (триста и десет) лева,
представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: