№ 311 / 30.8.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 30.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка А. и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1169 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НП 27 – 384 от 04.06.2018г., на Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция ,,Медицински одит” (ИАМО) гр.София, д – р К.Д.Б. с адрес: xxx,,С. И.” № 2 , вх.А, ет.3, ап.5, с ЕГН: xxxxxxxxxx е подведен под административна отговорност за това, че за периода от 18.06. до 27.06.2018г., като Началник отделение XXXX е нарушил изискванията на чл.71 т.2 от Закона за лечебните заведения, поради което и му е наложено административно наказание глоба в размер на по 1 000 (хиляда) лева.
Недоволен е останал санкционирания жалбоподател. В жалбата си до съда се навеждат оплаквания, че наказателното постановление е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени, ведно с произтичащите от това законови последици.
Жалбоподателят д – р К. Б., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция ,,Медицински одит” (ИАМО) гр.София, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Районен съд – гр.Монтана, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът възприема за установено следното:
Н изпълнителна агенция ,,Медицински одит” е постъпила жалба с вх. № МО – 05 – 478/25.09.2017г. от г- жа З. М., в която изразява неудовлетвореност от проведеното му оперативно лечение и настъпилия летален изход на нейния баща В. М. в МБАЛ ,,Д – р С. И.” АД – гр.Монтана. След връчване на съответната заповед за проверка на изпълнителния директор на лечебното заведение д – р Т. Т., същата била извършена на 09.10.2017г. При извършването й от страна на д – р Д.А. и д – р Р.Б. било установено следното:
Пациентът В. М. бил на 63г., трикратно във времето хоспитализиран в МБАЛ ,,Д – р С. И.” АД – гр.Монтана. При първата хоспитализация на 25.05.2017г. пациентът бил прегледан в СО. В ,,Лист за преглед на пациента в КДБ/СО” била поставена основна диагноза: ,,Улкус дуодени перфоратива.Перитонитис тоталис”. Придружаващи заболявания: Контузио торацис. Пациентът е опериран и изписан на 02.06.2017г. Окончателна диагноза: ,,Улкус дуодени перфоратива. Перитонитис тоталис”.
След два дни пациентът – на 04.06.2017г. пациентът отново е хоспитализиран в хирургическото отделение на лечебното заведение с диагноза: ,,Флегмона париетис абдоминалис. Евентрацио постоператива. Статус пост лапаротомия иро улкус дуодени перфоратива”. След извършена оперативна интервенция, г – н М. е бил изписал на 13.06.2017г. с окончателна диагноза: ,,Флегмона париетис абдоминалис. Евентрацио постоператива. Статус пост лапаротомия иро улкус дуодени перфоратива”.
На третата хоспитализация на 18.06.2017г. пациентът е хоспитализиран с приемна диагноза: ,,Флемботромбозис феморис педис декстра” и предварителна клинична диагноза: ,,Ст.пост лапаротомиа про улкус дуодени перфоратива”. След предоперативна подготовка са били извършени медицински изследвания и манипулации. Интензивното лечение на пациента продължава в XXXX . Тежкото му общо заболяване се задълбочило, настъпило срив в хемодинамиката и с клиника на сърдебно съдова недостатъчност и остра дихателна недостатъчност настъпва екзитус летаргис на 27.06.2017г.
След извършване на аутопсия било установено, че причината за смъртта била остра сърдечна недостатъчност, развила се на базата надифузен перитонит, огнищно фиброзно – гнойна пневмония и исхемичен мозъчен инсулт. Последните две заболявания липсвали при изброяване на клиничните диагнози.
При извършване на проверката на 13.10.2017г. от страна на свидетелите д – р Д.А. и д – р Р.Б. било установено, че за проследяване на здравословното състояние на пациента липсвали планирани и осъществявани лабораторни и образни изследвания в XXXX и след оперативния период: на алкално кисело равновесие – еднократно за 18.06.2018г. и контролна рентгенография на бял дроб до настъпване на леталния изход.
За проследяване на увреденото състояние на пациента е било необходимо да се направи диференциална диагноза на причините за повишената температура на 18.06.2017г., като се направи рентгенова снимка на бял дроб и проследи АКР и йонограма. Тези данни позволявали точно да се обективира състоянието на пациента и коригира провеждащото лечение. През този период са извършени три оперативни интервенции, съгласно оперативни протоколи № 776/18.06.2018г., № 792/21.06.2017г. и № 801/22.06.2017г. Въз основа на извършената проверка бил съставен АУАН № А 27 – 387/08.12.2017г. от страна на д – р Д.А. и в присъствието на д – р Р.Б.. Актът бил връчен на д – р К.Б., който в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН подал писмено възражение. В него посочил, че не са били допуснати никакви нередовности във връзка с провежданото лечение на пациента, а за част от периода, през който му е вменено нарушението, е бил в отпуска. Възражението не било уважено и въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните и в частност от защитника на самия жалбоподател, поради което и съдът я възприе за безспорно установена и от разпитаните в качеството на свидетели д – р Д.А. и д – р Р.Б.. Видно от показанията им е, че и двамата са били непосредствени очевидци на извършената проверка, установените констатации по повод провежданото лечение на пациента до неговия летален изход и установените пропуски през периода на провеждане на оперативните му интервенции. Показанията им се подкрепят в пълен обем и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, поради което и съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
При така възприетата фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събрание доказателствен материал по делото съдът намира, че в хода на проведеното производство административно наказващият орган е допуснал редица съществени и неотстраними процесуални нарушения, които обуславят отмяната на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание.
Видно от отразеното в АУАН и обжалваното НП е, че жалбоподателят К.Б. е извършил вмененото му нарушение по чл. 71 т.2 от Закона за лечебните заведения през периода от 18.06.до 27.06.2017г. като същевременно е прието, че от 09.06.2017г. до 23.06.2017г. същият е бил в разрешен редовен годишен отпуск. В наказателното постановление пък е посочено, че от 23.06. до момента на настъпване на 27.06. 2017г. жалбоподателят, като ръководител на XXXX , при започване на работа, е бил длъжен да се запознае с пациентите в повереното му отделение, да оцени състоянието на болните и назначи допълнителни клинични и образни изследвания при необходимост. Пациентът обаче е бил с първа хоспитализация на 25.05.2017г. В случая е налице съществена неяснота, относно периода на извършване на нарушаването. Това е така, тъй като същото съвпада с периода на третата хоспитализация на пациента, през което време д – р Б. е бил в отпуска. В своите показания свидетелите А. и Б. изрично заявяват, че жалбоподателят е трябвало да извърши необходимите медицински прегледи в периода от завръщането му от отпуска до леталния изход на пациента, който е от 23.06. до 27.06.2017г.. Следователно е налице вътрешно противоречие от страна на административно наказващият орган, относно времето на извършване на нарушението, което несъмнено се явява съществено нарушение на процесуалните правила.
На следващо място, според настоящия съдебен състав, е налице неяснота и относно начина на извършване на нарушението. Под формата на период от време, а именно 18.06. – 27.06.2018г. е прието, че е било извършено административно нарушение по чл.71 т.2 от Закона за лечебните заведения. В обстоятелствената част на съставения АУАН и обжалваното НП пък са упоменати три отделни оперативни интервенции спрямо пациента, две от които не попадат в обхвата на вмененото нарушение и следователно липсва и яснота дали влошаването на здравословното състояние на пациента не се дължи на неправомерно бездействие при първите две хоспитализации, което да е довело до трета такава и впоследствие до настъпване на летален изход.
Освен това в наказателното постановление е изрично посочено, че за периода 18.06. – 27.06.2018г. д – р Б. не е проконтролирал лечението на пациента, както и планираните клинико – лабораторни и образни изследвания, които да уточнят неговото състояние. При така въведените факти следва да бъде възприета волята на административно наказващият орган, че със своето поведение жалбоподателят е извършил нарушението по чл.71 т.2 от Закона за лечебните заведения в частта, относно контролирането на лечението на пациента.
Същевременно в правното квалификация на нарушението е отразено, че същият е подведен под административна отговорност за това, че като началник на отделение не е организирал и планирал дейността по лечението на починалото лице. Отделен остава въпроса как е могъл да стори вменените му задължения през време на отпуската, съвпадаща с част от периода на нарушението.
На следващо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл.71 т.2 от Закона за лечебните заведения няма императивен характер, а общо формулира част от задълженията на длъжностните лица Липсата на точно упоменаване в какво е трябвало да се изразява проконтролирането на лечението на пациента или организирането и планирането на същото, обуславя неяснотата на административното нарушение и оттам, ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
При така описаните процесуални нарушения и доколкото обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна на процесуално основание се явява безпредметно обсъждането на правната квалификация на вмененото нарушение по същество.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП 27 – 384 от 04.06.2018г., на Изпълнителен директор в Изпълнителна агенция ,,Медицински одит” (ИАМО) – гр.София, с което, на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения, на д – р К.Д.Б. с адрес: xxx,,С. И.” № 2 , вх.А, ет.3, ап.5, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на по 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл.71, т.2 от Закона за лечебните заведения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: