№ 3371
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110163073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК от В. Д. Т. за признаване за
установено, че не дължи на „ПИБ“ АД сумата от 10268,72 евро (сбор от
вноски по погасителен план от 1-ва до 60-та), представляваща задължение по
договор за банков кредит № ****, съответно сумата от 6332,72 евро (сбор от
вноски по погасителен план от 1-ва до 37-ма), представляваща задължение по
същия договор, поради погасяването по давност. Ищецът твърди, че на
28.03.2013г. сключил с ответника договор за банков кредит № ****, по силата
на който му била предоставена сумата от 9930 евро, със срок за усвояване на
кредита до 08.04.2013г. и с краен срок за погасяване на кредита на
30.03.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ПИБ” АД е подал отговор, в които
намира иска за неоснователен. Признава, че между страните бил сключен
процесния договор за банков кредит със соченото в исковата молба
съдържание. Твърди, че с покана с изх.№ 200-1558/14.10.2021г. по описа на
ЧСИ СГ ответникът е предоставил на кредитополучателя седемдневен срок от
получаването на поканата за изпълнение на задълженията по договора, както
и с покана с изх.№ 12101/31.03.2021г. по описа на ЧСИ СЯ ответникът
поканил поръчителя по договора да заплати задължението в седемдневен срок
от получаване на същата. Оспорва вземанията да са погасени по давност с
оглед крайния падеж на договора – 30.03.2023г., както и приложението на
чл.111, б. „в“ ЗЗД.
1
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 28.03.2013г. между
страните бил сключен договор за банков кредит № ****, по силата на който
на ищецът била предоставена сумата от 9930 евро., със срок за усвояване на
кредита до 08.04.2013г. и с краен срок за погасяване на кредита на
30.03.2023г.
По делото са приети като писмено доказателство Общи условия на „ПИБ“ АД
за кредити на физически лица.
От приетия по делото Погасителен план (Приложение №1) към процесния
договор за кредит се установяват вноските и съответните падежи, а именно
ежемесечно, с общ срок на кредита 120 месеца.
Съгласно приетия погасителен план:
Сборът на вноските за главница от 1-ва до 60-та са в размер на: 3006,99 EUR,
като сборът на вноските за главница от 1-ва до 45-та са в размер на: 1999,34
EUR. Сборът на вноските за лихва от 1-ва до 60-та са в размер на: 7262,55
EUR.
Приета по делото е покана с изх.№ 200-1558, получена от ищеца на
06.11.2021г. се установява, че последният бил поканен да погаси в 7-дневен
срок просрочените задължения в общ размер на 26 418,74 евро, от които
просрочени 7222.13евро главница, 16458.06 евро лихва и 30.68 евро
просрочени лихви. В същата e обективирано изявление на ответника за
обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, въз основа на
т.10.1.2, б. „а“ във вр. т. 10.1 от представените по делото Общи условия на
ПИБ (л.23).
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1, пр. 3 ГПК.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест
на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер,
което е изискуемо, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване
2
на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не е спорно, че на 28.03.2013г. между страните бил сключен договор за
банков кредит № ****, по силата на който на ищецът била предоставена
сумата 9930 евро. Не се спори, че вземанията на ответника произтичат от
валидно правоотношение, съответно няма спор, че сумите не са били плащане
на уговорените падежни дати.
Не е спорно, че сборът на вноските за главница от 1-ва до 60-та са в размер
на: 3006,99 EUR, като сборът на вноските за главница от 1-ва до 45-та са в
размер на: 1999,34 EUR. Сборът на вноските за лихва от 1-ва до 60-та са в
размер на: 7262,55 EUR.
Спорът по делото (дали има погасени по давност суми) е обусловен от даване
отговор на правни въпроси, които се концентрират в следното:
Коя е приложимата давност по отношение на вземания по договор за банков
кредит; Тече ли давност при договор за банков кредит преди настъпване на
крайния падеж на договора, съответно тече ли давност за отделните
погасителни вноски; Прилага ли се чл.115ж ЗЗД при предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на суми поради погасяването им по
давност?
По първия въпрос (коя е приложимата давност по отношение на вземания по
договор за банков кредит) настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД - с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. За да се
отговори дали задълженията за главница по договор за кредит попадат в
хипотезата на „други периодични плащания“, следва да се имат предвид
задължителните разяснения в ТР 3/2011 на ОСГТК на ВКС относно
съдържанието на понятието „периодични плащания“, където в мотивите се
приема, че вземанията макар и породени от един и същ факт, за да са
периодични трябва задълженията да са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора.
По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като
нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането , е повтарящо се (Решение 38
от 26.12.2019 на ВКС по т.д.№ 1157/2018г.;Решение № 45/17.06.2020г. по т.д.
№ 237/2019г. по описа на ВКС, Второ т.о.,). Така и изрично в ТР № 5 от
21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2019 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че „Трайно
установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане
на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД“, т.е. задължението по
договора за кредит (като вид договор за заем) е неделимо, но при дадено
съгласие на кредитора в интерес на длъжника същото се погасява на части по
чл.66 ЗЗД. С оглед гореизложеното, приложима към задължението за
3
главница по договор за кредит е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД.
По втория въпрос (тече ли давност при договор за банков кредит преди
настъпване на крайния падеж на договора, съответно тече ли за отделните
погасителни вноски) настоящият състав приема, че началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска. По този въпрос е налице противоречива
практика на ВКС, като настоящият състав приема практиката застъпена в
Решение № 45/17.06.2020г. по т.д. № 237/2019г. по описа на ВКС, Второ т.о.,
а не тази приемаща, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита,
в който смисъл е Решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на
ВКС.
По третия въпрос (прилага ли се чл.115ж ЗЗД при предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на суми поради погасяването им по
давност) също е налице противоречива практика.
В част от практиката (Решение № 1012 от 18.05.2020 г. по т.д. № 4374/2019
г. на САС, ТК, което по касационна жалба с Определение № 61 от 15.03.2021
г. по т. д. № 1424 / 2020 г. на ВКС 1-во тър. Отделение, е спряно касационно
производство по чл. 288 ГПК по обжалване на решението на САС до
приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. по
описа на ОСГТК на ВКС за изясняване дали постановката по т. 10 на ТР №
2/26.VІ.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. е приложима за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; Решение №
264223 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 1231 / 2019 г. на ГО 1-12 състав на СГС ;
Решение № 498 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 13762 / 2018 г. на ГО 1-14
състав на СГС, отменено с решение № 10093 от 25.01.2021 г. по в.г.д. №
1940/2020 г. на САС, ГК, което по повод касационна жалба е спряно с
Определение № 60219 от 17.09.2021 г. по гр. д. № 1633 / 2021 г. на ВКС, 4-то
гр. о. до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2020 г. по описа
на ОСГТК, ВКС; Решение № 3914 от 03.07.2020 г. по в. гр. д. № 7204 / 2019
г. на Възз. IV-б. състав на СГС – окончателно; Решение № 6095 от
28.09.2018 г. по в. гр. д. № 12259 / 2017 г. на Възз. IV-б. състав на СГС –
окончателно) се приема, че в производство по иска за установяване
несъществуване на вземането давност не тече на осн.чл.115, б."ж" от ЗЗД,
който не прави разграничение относно това дали се касае до положителен
установителен иск, или отрицателен установителен, поради което срокът
изтекъл след датата на исковата молба не следва да бъде отнесен към
основателност на исковата претенция.
В друга част от практиката (Решение № 2494 от 08.04.2019 г. по в. гр. д. №
6395 / 2018 г. на Възз. II-в състав на СГС – окончателно; Решение № 265293
от 09.08.2021 г. по в. гр. д. № 10383 / 2020 г. на Възз. II-е състав на СГС –
4
окончателно; Решение № 260093 от 23.10.2020 г. по в. гр. д. № 290 / 2020 г. на
II състав на ОС – Перник – окончателно) се приема, че предявеният от
длъжника отрицателен установителен иск нито прекъсва давността, нито
същата спира да тече по време на процеса по предявен отрицателен
установителен иск, поради което и (при липса на предявен насрещен иск)
изтичането на давността се преценява по чл.235, ал.3 ГПК.
Настоящият състав приема второто мнение по следните съображения: теклата
в полза на ищеца давност не може да се прекъсне с предявения от самия него
иск, който принцип е приет по отношение на придобивната давност съгласно
трайната съдебна практика (например Решение № 57 от 27.06.2018 г. по гр. д.
№ 591 / 2017 г. на ВКС, 2-ро гр. о. и Решение № 99 от 23.10.2018 г. по гр. д.
№ 4991 / 2017 г. на ВКС, 2-ро гр.о.). Макар придобивната и погасителната
давност да не са видове на едно общо родово понятие давност, а
самостоятелни правни институти, които се различават по правни последици,
приложно поле и фактически състав, утвърденият в практиката по отношение
на придобивната давност принцип не е с оглед отликата му като способ за
придобиване на вещни права, т.е. макар да не са един институт съгласно
препращането по чл.84 ЗС относно придобивната давност се прилагат
съответно правилата и на чл.115 и чл.116 ЗЗД, то и изваденият принцип
намира пряко приложение и по отношение на вземанията.
С оглед дадените принципни отговори на въпросите, в конкретния случай
следва да се изясни дали към 24.03.2022г. е изтекла необходимата давност за
погасяване на отричаните вземания. Ищецът твърди, че са погасени първите
60 падежни вноски (включващи главница и лихви). С оглед приложимата 5г.
давност за вземанията за главница, 3г. за вземанията за лихва, така и с оглед
неприложението на чл.115ж ЗЗД, то подлежи на изследване дали и кои вноски
са с настъпил падеж, съответно е изтекла необходимата давност към
24.03.2022. Вкл. следва да се държи сметка за спрялата давност по чл.3, т.2
ЗМДВИП. Поради това съдът приема, че вноските за главница с падеж от
28.03.2013г. до 30.12.2016г. са погасени по давност, които са в размер на
1999,34 EUR, а вноските за лихва с падеж от 28.03.2013г. до 30.12.2018г. са
погасени по давност, като претенцията на ищеца е за погасяване на вноските
за лихва с падеж от 28.03.2013г. до 30.03.2018г., които са в размер на 7262,55
EUR. Или погасени по давност са вноски за главница и лихва в общ размер на
9261,89 EUR, от които 1999.34 ЕUR главница за периода от 28.03.2013г. до
30.12.2016г., и 7262,55 EUR лихва за периода от 28.03.2013г. до 30.03.2018г.
С оглед горното, съдът намира иска за частично основателен за сумата от
9261,89 EUR, като за разликата до пълния размер от 10268.72 EUR (т.е. за
сумата от 1006,83 EUR) следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, с право на разноски разполагат двете страни,
съразмерно уважената, съответно отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 1800лв. за адв.
5
възнаграждение и 1300лв. за д.т. Ответникът е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото съдът определи в размер на 300лв.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски в размер на
1623.50лв. за адв. възнаграждение, 1172.50лв. за д.т., а ответникът в размер на
29,50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК, че В. Д. Т., ЕГН:**********, с адрес гр. Кюстендил,
****, съдебен адресат: адв. Ц.Т., гр.Банкя, ул. "ЦО" № 60, не дължи на
„ПИБ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
ДЦ № 37, сума в общ размер на 9261,89 EUR, от която 1999.34 ЕUR главница
по договор за банков кредит № ****/28.03.2013г. за периода от 28.03.2013г.
до 30.12.2016г., и 7262,55 EUR възнаградителна лихва за периода от
28.03.2013г. до 30.03.2018г., поради погасяването им по давност, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1006,83 EUR, представляваща разликата
между уважената част от главницата до претендирания размер от 10268.72
EUR.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК „ПИБ” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. ДЦ № 37, да плати на В. Д. Т.,
ЕГН:**********, с адрес гр. Кюстендил, ****, разноски по делото в размер на
2796лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, във вр. ал. 8 ГПК В. Д. Т.,
ЕГН:**********, с адрес гр. Кюстендил, ****, да плати на „ПИБ” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ДЦ № 37, разноски
по делото в размер на 29,50лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6