Р Е Ш Е Н И Е
№274
гр. Велико Търново, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря с.м., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 248 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ЕМИЛИ 07“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул. „Пирот“
№34, вх. „А“, представлявано от В.С.С., оспорва заповед за налагане на
принудителна административна мярка №10395/19.03.2019 г., издадена от началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Намира, че не са налице
предвидените в закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Според
жалбоподателя заповедта за налагане на ПАМ е немотивирана, органът по приходите
не е обсъдил наведените възражения и не е взел предвид дадените обяснения в
хода на административното производство, което е основание за отмяна на
административния акт. Счита че при налагане на мярката и определяне на срока за
прилагането й административният орган не са отчетени всички факти и обстоятелства, нито е
съобразено, че дружеството не е било санкционирано до сега и е редовен
данъкоплатец. Изтъква и че органът по приходите не е съобразил проявлението на
принципа на съразмерност/пропорционалност, посочен в чл.6 от АПК, при
определяне на срока на наложената ПАМ. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата против оспорения административен акт на
основания, изложени в същата. Навежда твърдения, че стоката, във връзка с която
според органите по приходите не е издадена касова бележка, е собственост на
трето лице и не е част от стоката, изложена в търговския обект за продажба,
поради което няма извършено нарушение. Посочва още, че издадената заповед е
нищожна поради некомпетентност на органите по приходите да извършват проверки
за спазване на данъчното и осигурителното законодателство. С тези доводи, моли
за отмяна на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира разноски, за
които представя списък.
Ответникът – началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез представителя си юрк. К., заема
становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си изтъква, че е безспорно
установено извършеното нарушение на ЗДДС като не е издаден фискален бон за
продажбата на стока. Посочва, че издадена заповед съдържа описание на
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, както и правни
основания, въз основа на които е издадена. По тези съображения, намира
оспорваната заповед за налагане на ПАМ за законосъобразна, а жалбата като
неоснователна, моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски, за които представя
списък.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10395/19.03.2019 г.
на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в
дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект – обект за продажба на техника втора употреба в град Горна Оряховица,
ул.“Пирот“, №34, вх.“А“, стопанисван от „ЕМИЛИ 07“ ЕООД, ЕИК *********, и
забрана за достъпа до този обект за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С оглед мотивите на заповедта, ответникът приема, че
на 16.03.2019 г. е извършена проверка в обекта на жалбоподателя за спазване на
разпоредбите на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата) чрез
контролна покупка от проверяващия екип на прахосмукачка марка „AEG“ на стойност
60 лева, заплатени в брой. Заплатената сума е приета от лицето К. И. С. – син на упълномощеното лице И.С.С.и
управителя В.С.С.. След извършеното плащане, за тази покупка търговецът не е
издал фискална касова бележка от налично и работещо в обекта фискално устройство,
което обстоятелство се потвърждавало от направена разпечатка на КЛЕН от
наличното ФУ за същата дата. Направен е опис на наличните средства, като са
събрани и касови ленти от ФУ, потвърждаващи констатацията за служебно
въведената сума и за липсата на отчетен оборот за деня. Тези факти и обстоятелства са приети от
ответника като сочещи на състава на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, като
е налице позоваване на официален документ – протокол за проверка серия АА
№0360891/16.03.2019 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт,т е допустима за разглеждане
по същество. Видно от съдържанието на самата заповед, същата е връчена на представител
на жалбоподателя на 29.03.2019 г., като жалбата е подадена чрез ответника на 12.04.2019
г., т.е. в преклузивния 14 - дневен срок. Жалбоподателят е легитимиран да оспори
заповедта, тъй като в качеството си на търговец е засегнат неблагоприятно от
разпоредените с нея правни последици.
Заповедта е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗНАП и правомощията предоставени му със и Заповед № ЗЦУ –ОПР 16/17.5.2018 г. на
Изпълнителен директор на НАП. (лист 22). Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Доводът на жалбоподателя за
териториална некомпетентност не се споделя от практиката на ВАС. При идентичен
случай е постановено решение № 4855 от 02.04.2019
г. на ВАС. Макар и в него да не се дава ясен отговор защо тази юрисдикция
приема наличието на териториална компетентност, решението приема мълчаливо
такова наличие.
Не се констатират допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед за
налагане на ПАМ. Действително, в оспорената заповед не са обсъдени наведените
възражения, обективирани в обяснението на К. И. С. /лист 30 от делото/, касаещи собствеността на
въпросния електроуред, но следва да се посочи, че такова обсъждане е било
фактически невъзможно от органа по приходите, доколкото заповедта за налагане
на ПАМ е издадена на 19.03.2019 година и предхожда въпросното обяснение, което
е депозирано няколко дни след нейното издаване, а именно на дата 21.03.2019г. Отделно
от това, според т.2 от ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г. необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и
организации, които пряко касаят решавания въпрос, е съществено процесуално
нарушение и основание за отмяна на акта, в случай че административният орган е
овластен да реши въпроса по свободна преценка, т.е когато действа в условията
на оперативна самостоятелност. В конкретния случай, издаването от компетентния административен
орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност.
В този контекст, установяването на противоправното поведение, което съставлява
неизпълнение на нормативни изисквания е единствената предпоставка за налагането
на ПАМ. Разпоредбите на чл. 186 и чл.
187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени
правни задължения от техните адресати. При наличие на една от предпоставките,
посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ. Ирелевантно е дали е издадено
наказателно постановление за установените нарушения. Налагането на
принудителните административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
и чл. 187 от ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за
нарушението и се прилага независимо от ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството.
Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на ПАМ,
доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след
установено по съответния ред при проверка от органите по приходите
административно нарушение.
Не се констатират и допуснати нарушения
при извършване на проверката в обекта на жалбоподателя, включително и по
отношение на компетентността на проверяващите органи по приходите. Правомощията
на длъжностните лица - инспектори в
отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП са разписани в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ДОПК, в която освен
изрично задължение и права като служителите, осъществяващи фискален контрол, са
им предоставени правомощията по ал. 1 на същата разпоредба на чл. 12 от ДОПК, в
който чл. 12, ал. 1, т. 1 е посочено, че органите по приходите при спазване на
разпоредбите на този кодекс извършват проверки и ревизии. Гореизложеното
обосновава материалната компетентност на лицата, извършили проверката. Относно
териториалната им компетентност приложение намира разпоредбата на ал. 6 на чл.
12 от ДОПК, че правомощията им се осъществяват на територията на цялата страна
независимо от компетентността по чл. 8 от ДОПК. Законодателят е предвидил
такава правна уредба, за да постигне целта за която е създадена дирекция
"Фискален контрол", а именно мобилност, ефективност и бързина, с оглед
спазването на данъчното законодателство. Това прави издадения акт валиден, а
възраженията за липса на компетентност на органите извършили проверката и
издалия акт неоснователни.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма
следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. В заповедта
за налагане на ПАМ е прието, че с противоправното си поведение търговецът е
нарушил правилата на данъчното законодателство, касаещи отчетността, което води
до неотразяване на приходи и препятства присъщата контролна дейност на
приходната администрация. Мотивирано е, че това води до заключение за нарушаване на държавен фискален интерес,
налагащо предприемане на мерки за защита на фиска, тъй като спазването на
стриктната финансова дисциплина представлява важно условие за защитата на
обществения интерес и правилното функциониране на държавата. Посочено е, че ПАМ
се налага с преустановителна и превантивна цел. Противно на твърдяното от
жалбоподателя, в обжалваната заповед са изложени мотивите на административния
орган досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка, която има превантивен и дисциплиниращ
ефект. Доколкото се
касае за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, с
максимална продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно
тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок
от 14 дни. Подробни мотиви по отношение на срока на запечатване на обекта са
посочени във въпросната заповед като същият срок е обвързан с проследени
данните по отношение обема на работа и по отношение обема на оборотите които са
били регистрирани от проверяващия. При упражняване на правомощието за
определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите
на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ
от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт
мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв
срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по
отношение на конкретния правен субект.
Настоящата инстанция намира заповедта
за съответна на материалния закон от една страна и за съответна на
преследваната законова цел.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б.”а” от ЗДДС в приложимата и към фактическата обстановка редакция „Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. Не
спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;“.
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно с оглед събраните доказателства ответникът е
приел, че жалбоподателят не е спазил реда за издаване на съответен документ за
продажба за извършена такава в стопанисвания от него търговски обект. В случая
по делото не е спорно, че е получената парична сума за продажба на дребно на
прахосмукачка - втора употреба, за която не е издаден фискален бон от наличното
и регистрирано в процесния обект ФУ. Защитната теза на жалбоподателя, че продаденият
електроуред е на трето лице – неговият син, и не е стока за продажба в
магазина, остана недоказана по делото. Представената в хода на съдебното
производство фактура от 21.12.2018 година с получател К. И. С. относно закупуването на нова прахосмукачка не
доказва, че и прахосмукачката, която това лице е продала от името на търговеца,
е била също негова собственост, след като липсват доказателства в тази насока.
Представените счетоводни регистри на „Емили 07“ ЕООД не са аналитични и от тях не може да се установи конкретният
вид на закупената и продадена стока. Същото е положението и с представените
фактури с получател дружеството – жалбоподател, които са с общо описание на
предмета на стопанската операция „електроуреди без гаранция“ и не могат да
установяват точно какъв вид и модел електроуреди са доставени съответно
получени от „Емили 07“ ЕООД и дали сред тях не е била и процесната стока. Дори
и да се приеме обратното, след като прахосмукачка с марка „AEG“ физически е била разположена на територията на
проверявания от органите по приходите търговския обект на жалбоподателя се
предполага, че търговецът е упражнявал фактически действия по стопанисването й
и непосредствено въздействие върху вещта.
Не води до
обратния извод и обстоятелството, че лицето К. И. С. , който е приел плащането
на сумата от 60 лева, не е бил служител на дружеството. От доказателствата по
делото, вкл. от показанията на свидетеля И.С., се установява безспорно, че
проверката е извършена в обект на „Емили 07“ ЕООД, а сумата е платена на К.С.,
който е бил единственото лице, намиращо се в търговския обект и приемащо
плащанията от името на дружеството. При тези факти е без значение дали самото
дружество е назначило лицето на трудов договор и липсата на трудов договор не
обосновава незаконосъобразност на оспорената ПАМ. Задължението за регистриране
и отчитане на продажбите е на търговеца, а не на лицата, работещи по трудово
правоотношение с него, като няма представени по делото доказателства, лицето да
е осъществявало дейност в свой интерес.
С оглед
мястото на извършването на продажбата и характера и - продажба на дребно, за
жалбоподателят е било задължително да издаде фискален бон предвид императивното
задължение, посочено в разпоредбата на чл.25, ал.3, изречение първо и второ от
Наредбата във връзка с чл.3, ал.1 от нея. Това задължение се поражда в момента
на получаването на плащането във връзка с отделна продажба. Законът не
предвижда никакво обстоятелство, при което посоченото задължение да отпада или
да се погасява. Всъщност конкретното противоправно поведение на жалбоподателя
се потвърждава и от установеното несъответствие между наличните в касата
средства и липсата на отчитането на продажби и получени средства в брой от него
за процесната дата.
От друга
страна ПАМ е израз на административна държавна принуда, поради което за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от
закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа, заложен в чл.6,
ал.2 от АПК. В конкретният случай обаче не може да се приеме, че с налагането
на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, респ. на чл.3 от Наредбата имат за цел да контролът на извършваните в брой
продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед
определяне на оборота за целите на косвения данък от една страна и
дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга
страна. Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел – преустановяването
на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи, като от друга страна с
оглед на срока на налагането и, както и обстоятелството, че е констатирано
получаването на суми в касата на предприятието на жалбоподателя, които не са
регистрирани във фискалното му устройство, налично в обекта, съдът преценява
конкретната мярка като пропорционална. Материално-правната разпоредба на
чл.186, ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице
стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение,
обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг извод не
води и разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само
когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване
на действието и.
С оглед на горното,
съдът преценява жалбата като неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
При този
изход на спора, основателна е претенцията на ответника за разноски. С оглед на
разпоредбата на чл.186, ал.4 от ЗДДС, по този въпрос приложение намира чл.143
от АПК. С оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за ответника разноските
представляват юрисконсултско възнаграждение от 500 лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕМИЛИ 07“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.
„Пирот“ №34, вх. „А“, представлявано от В.С.С., против заповед за налагане на
принудителна административна мярка №10395/19.03.2019 г., издадена от началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП..
ОСЪЖДА „ЕМИЛИ 07“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул. „Пирот“ №34, вх.
„А“, представлявано от В.С.С., да заплати на ТД на НАП- Велико Търново разноски
по делото в размер от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :