Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 868
гр. Пловдив, 10.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1460/2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от Н.В.В., ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление № 1589
от 23.12.2019г., издадено от Заместник-
кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 4а от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив, на Н.В.В., ЕГН **********, на основание чл. 43,
ал. 4 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/
лева.
В жалбата и допълнението към нея
се сочи, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до засягане правото на защита на жалбоподателя. Изтъква
се, че нарушението е изписано неясно, както в АУАН и НП и това създава пречки
пред жалбоподателя, за да упражни в пълнота правото си на защита. Сочи се, че в
АУАН и НП не фигурира точен адрес, на който е извършено твърдяното нарушение.
Изтъква се, че нормата на чл. 4а от Наредбата разписва различни модели на
поведение, които следва да спазват участниците в движението, като не е посочено
в коя от хипотезите попада поведението, реализирано от жалбоподателя. Моли се,
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа така подадената
жалба. Излага становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирано лице, насочена е
срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Досежно срочността, съдът счита
за нужно да посочи следното: от придружаващото писмо, с което
административнонаказателната преписка е изпратена на РС- Пловдив се изяснява,
че разписка, удостоверяваща връчването на атакуваното НП не е получена в Община
Пловдив. Предвид това, то настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят е
подал жалбата, сезираща съда след издаването на процесното НП, но преди то да
му бъде надлежно връчено- тоест, същата се явява подадена преди да е започнал
да тече срокът за обжалване на НП.
По приложението на процесуалния и материалния закон:
След запознаване с приобщените по
надлежен ред към делото информационни източници, съдът счита, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения при точното
прилагане на процесуалния и материалния закон. Съображенията за този извод на
съда са, както следва:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 08.11.2019г. в гр. Пловдив, около
20.10ч., в гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ до № 2, жалбоподателят В. е паркирал
МПС марка „Фолксваген“, с рег. № ******в зоната на действие на пътен знак „В-
27“. Нарушението е установено, като за същото е наложена глоба с фиш № **********/08.11.2019г.
в размер от 20 лв. Срещу така съставения фиш е постъпило възражение с вх. №
19СГ- 380/ 11.11.2019г., по описа на Община Пловдив и възражение вх. № 00-
12020/ 18.11.2019г., по описа на с-р „Общинска полиция“- гр. Пловдив.
Впоследствие, при хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН е съставен АУАН с бл. № 039727
от 02.12.2019г.
Прочитът на приетия по делото
АУАН налага разбирането, че още при самото му съставяне, е допуснато съществено
процесуално нарушение. Действително, нормата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН разписва принципната
възможност актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя. Доколкото с този
акт се поставя началото на административнонаказателното производство срещу
нарушителя, то следва да са спазени определени изисквания, гарантиращи правото
му на защита. От приложените към административнонаказателната преписка докладни
записки и покана за съставяне на АУАН, адресирана до жалбоподателя В., то се
изяснява, че последният е бил поканен да се яви в сградата на с-р „Общинска
полиция- Пловдив“ на дата 28.11.2019г. в 08.30 за съставянето на АУАН. Цитираната
покана е получена от жалбоподателя лично на 24.11.2019г. в 20.20ч.
Впоследствие, от Докладна записка от 29.11.2019г. се установява, че на дата
28.11.2019г., жалбоподателят не се е явил за съставянето на АУАН, не е изпратил
и упълномощен представител. Предвид това, то неизяснено е защо процесният АУАН
е съставен едва на 02.12.2019г., а не на датата, за която нарушителят е бил
изначално поканен да се яви. След като нарушителят е поканен да се яви за
съставяне на акт в точно определен ден и час и не го стори, то АУАН следва да
се състави на същата дата, а не да се изчаква и акт да бъде издаден
впоследствие на дата, която е случайно определена от органа (съдът приема, че
датата на съставяне на АУАН е случайно определена от органа, доколкото липсва
каквато и да било причина или документ, свидетелстващ за нуждата от съставянето
на акта на дата, различна от първоначално определената).
На следващо място, при самото
отразяване на нарушението от фактическа страна, както в АУАН, така и в
атакуваното НП е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН. Според настоящия съдебен състав напълно недопустимо ( в
процесуалноправен аспект ) е бланкетното посочване, че жалбоподателят не е
съобразил поведението си с пътен знак „В- 27“, без въобще да се отрази какво е
точното поведение, което знакът изисква от правните субекти- негови адресати.
Тоест, следвало е актосъставителят или поне наказващият орган да посочат ясно
какво предписва посоченият от тях пътен знак. За жалбоподателя не съществува
задължение да познава цифровото означение на различните знаци съобразно
класификацията им по раздел III,
чл. 47, ал. 3 ППЗДвП. Бидейки правоспособен водач на МПС, жалбоподателят следва
да разпознава тяхната графична стилизация и какво предписва тя, но не и
цифровата класификация за пътните знаци.
Допълнително, след прочит на така
констатираното от органите нарушение, следва да се акцентира върху факта, че е
налице неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 41 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив, изрично изключва от приложното поле на същата
всички нарушения, за които е налице изрично и конкретно определена санкция в
Закона за движение по пътищата ( в този
смисъл Решение № 2441 от 26.11.2019г. по к.а.н.д. № 3052/ 2019г., по описа на
XXXIII- ти с-в на Административен съд- Пловдив; Решение № 447 от 17.02.2020г.
по к.а.н.д. № 3844/ 2019г., по описа на XXVI- ти с-в на Административен съд- Пловдив). Описаното от фактическа
страна в АУАН и НП нарушение ( след като съдът служебно съобрази предписанието
на пътен знак „В- 27“ съобразно ППЗДвП ), разкрива признаците на чл. 6, т. 1,
вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, съответно административното наказание „глоба“, е
следвало да се наложи на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП. В случая, реализираното
от жалбоподателя поведение е субсумирано под текст от Наредбата- чл. 4а. Според
настоящия съдебен състав е без значение, че разпоредбите на ЗДвП и Наредбата,
третиращи процесното нарушение имат почти
идентично съдържание. Правилното и точно приложение на материалния закон е
винаги изискване за законосъобразност на АУАН и НП, съобразно нормите на чл.
42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Несъобразяването с тях, рефлектира върху
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление и води до
необходимост от отмяна само на това основание. В случая, предоставянето на
правна квалификация не по реда на ЗДвП, а по реда на Наредбата, е драстично
нарушение, особено в светлината на факта, че самата Наредба ( чл. 41 от същата)
изрично повелява, че не следва да бъде прилагана, щом е налице съответно
нарушение на правилата за паркиране, за което е предвидена съответна санкция в
ЗДвП. Нещо повече- в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата е
посочено, че същата се издава на основание чл. 99 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 99,
ал. 1 от ЗДвП от своя страна, делегира компетенция на администрацията
управляваща пътя, единствено „да определи райони, пътища или части от пътища за
зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието“.
Тоест, самият ЗДвП предоставя единствено компетентност на органите на Община
Пловдив да приемат подзаконов нормативен акт ( в случая наредба), регламентиращ
зоните за платено паркиране, тяхното администриране и санкциите при
незаплащане, но не и да включват други нарушения, попадащи в обхвата на ЗДвП. В
конкретния случай, както в АУАН, така и в НП не са изложени твърдения
жалбоподателят да е паркирал автомобила си без да е заплатил съответна такса за
платено паркиране ( синя или зелена зона). Именно и предвид това, то актосъставителят
и наказващият орган е следвало да приложат разпоредбите на ЗДвП ( както по
отношение на нарушеното правило за поведение, така и по отношение на
санкционната норма), а не на Наредбата, приета от Община Пловдив.
Предвид изложеното, то
констатираните съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
рефлектират върху законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Не съществува процесуална възможност констатираните пороци да бъдат санирани от
настоящия съдебен състав, поради което процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1589 от 23.12.2019г.,
издадено от Заместник- кмет „Обществен
ред” в Община Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 4а от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив, на Н.В.В., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 4 Наредба
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив, е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
Вярно с
оригинала.
Т.К.