РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря П... М. Г.а
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20221450200401 по описа за 2022 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0300-
000447/23.11.2022 год. на Началник Група - РУ гр.М***** към ОД на
МВР гр.В****, упълномощен да издава Наказателни постановления
със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи,в частта по т.1, с което на нарушителят В. И. П. от
с.Г**** К****** ,община гр.М*****, е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200
/ДВЕСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като
законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл.58д т.1 ЗАНН.
ИЗМЕНЯВА, Наказателно постановление № 22-0300-
000447/23.11.2022 год. на Началник Група - РУ гр.М***** към ОД на
МВР гр.В****, упълномощен да издава Наказателни постановления
1
със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи, в частта по т.2, с което на нарушителя В. И. П. от
с.Г***** К****** ,община гр.М****** , на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА
в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА за нарушение на чл.123 ал.1 т.2
б“а“ от ЗДвП, като на основание чл.63 ал.7 т.1 и т.2 вр. с чл.58д т.1 от
ЗАНН НАМАЛЯВА размера на глобата на 110 /СТО И ДЕСЕТ/
ЛЕВА и ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС на 3
/ТРИ/ МЕСЕЦА,като ПРИЛАГА като нарушена разпоредбата на чл.
123 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
В. И. П. от с.Г**** К****** ,община гр.М****** е обжалвал в
срок Наказателно постановление № 22-0300-000447/23.11.2022 год. на
Началник Група - РУ гр.М****** към ОД на МВР гр.В****.
Жалбоподателят редовно призован не се явява , а се
представлява от адв.В. З. от ВАК. Последният взема становище, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
необосновано и ката такова следва изцяло да се отмени. Алтернативно
се иска потвърждаване на наказателното постановление в неговата
2
част първа и отмяна в частта му по т.2 относно констатираното
нарушение по чл.123 ал.1 т. 2 б“а“ от ЗДВП,респективно изменение на
глобата и лишаването от правоуправление с прилагане на наказания в
техния минимален размер. Изложени са подробни мотиви ,които ще
бъдат подложени на анализ в по-долните абзаци.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не
е ангажирал становище по делото. Изпратена е цялата
административно-наказателна преписка, касаеща издаването на
процесното наказателно постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява частично неоснователна. Тук е
мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 30.11.2022 г. Същият е упражнил правото си на
жалба и такава е депозирана пред ответника на 06.12.2022 г. и
безспорно е в срок.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа
срана:
Акт за установяване на административно нарушение №
597138/08.11.2022 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на
08.11.2022 год. около 06.20 часа в с.Д**** К****** по ул.“Л****“ с
посока центъра на селото е управлявал л.а.“Ф********* П****“ с рег.
№ ** **** **-лична собственост, като поради несъобразена скорост с
пътните условия/мокър и хлъзгав път/, навлиза в десен завой и само-
катастрофира, като се блъска в дясно по посока на своето движение в
метална порта на дом №21 и железобетонен стълб с поставено
Ел.табло собственост на Ч** Р************. Водача реализира ПТП с
материални щети и не уведомява компетентната служба на МВР за
възникналото произшествие и напуска. С това е прието ,че е нарушена
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДВП и чл.123 ал. 1 т.2 б“а“ от ЗДВП.
3
Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното
Наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 22-0300-
000447/23.11.2022 г., АУАН № 597138/08.11.2022 г., АУАН №
76032/03.11.2022 г., Справка за нарушител/водач от 13.12.2022 г.,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, Протокол за ПТП № 1801530/08.11.2022 г. , Справка от АИС-
КАТ, относно МПС с рег.№ ** **** **, Справка от Началника на РУ
гр.М***** под рег.№ 300000-193/09.01.2023 г., ведно с 5 броя цветни
снимки.Съответно са разпитани свидетелите Я. В.,Г. Г.,С. Н. и Г. Г.
всички служители в РУ гр.М*****, като свидетелят В. е
актосъставител и работи като мл.автоконтрольор, а свидетелят Г. е
такъв при съставяне на акта.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, и
доказателствени средства по безспорен начин се установява, че на
07.11.2022 г. за времето от 19.00 часа до 07.00 часа на 08.11.2022 г.
свидетелите С. Н. и Г. Г., и двамата служители в РУ-М***** били на
работа, когато около 06.20 часа от ОДЧ бил получен сигнал за
възникнало ПТП в с. Д**** К******, на ул. „Л****". Пристигайки на
място свидетелите Г. и Н. устаноВ. лек автомобил „ Ф*********
П****“ С рег. № ** **** **, който бил катастрофирал, като се ударил
в електростълб в резултат, на което била повредена и час от бетонна
ограда на къща в близост до стълба. В лекият автомобил нямало водач,
както и никой на мястото на реализираното ПТП. В този момент
излязъл собственика на пострадалата къща, който заявил, че водачът
на изоставеното МПС е възрастен човек, който се е отправил пеша по
стария път за с. Г**** К******. Свидетелите Н. и Г. тръгнали със
служебния автомобил и на около 500-600 метра забелязали ходещ
възрастен мъж. Спрели го и същият признал пред тях, че е реализирал
ПТП и се прибира вкъщи, за да извика сина си и да изместят
4
автомобила. Възрастният мъж се оказал именно жалбоподателят,
който се качил в служебния автомобил, респективно свидетелите и
жалбоподателят спрели на процесното място, като само-
катастрофиралия автомобил бил заснет с техническо средство, а
именно таблет „Л*****“, в резултат, на което били направени няколко
снимки на местопроизшествието и същите са приложени като
доказателства по настоящето производство. Свидетелите С.ов и Г.
констатират в показанията си, че въпросното място е било мокро и е
валяло дъжд. С помощта на служителите на РУ М*****
жалбоподателят бил приведен в РУ М*****, където му бил съставен
процесния АУАН от свидетеля Я. В.. Актът е подписан и изготвен и в
присъствието на свидетеля Г. Г., който също е служител в РУ-М*****.
Безспорно двамата свидетели В. и Г. не са посетили
местопроизшествието, но непосредствено са се запознали с наличния
снимков материал, както им е било разяснено от свидетелите С.ов и Г.
Г., каква е фактическата обстановка при реализираното ПТП. От
показанията на свидетелите Г. Г. и Я. В. изцяло се възпроизвежда така
възприетата в по-горните абзаци фактическа обстановка, като
показанията на двамата свидетели са изключително подробни,
логични и взаимосвързани. Причината акта да бъде изготвен от
свидетеля В. и с участието на свидетел Г. Г. е свършване на смяната
на свидетелите Н. и Г. Г., като тук е мястото да се отбележи, че при
смяната на двата екипа и изясняване на механизма и причините за
реализиране на ПТП в целия период от време е участвал и
жалбоподателя, който е възприел, както съставения в негово
присъствие АУАН, така и отразеното в съставения въз основа на него
протокол за ПТП № 1801530 от 08.11.2022 г. Както АУАН, така и
процесния протокол за ПТП са подписани от жалбоподателя без
възражения. Същият се е запознал със съдържанието им, подписал ги
е и са му връчени преписи от последните. Прави впечатление, че
протокола за ПТП, който е приложен по делото има добавка от
свидетеля Г. Г., която е свързана с обстоятелството, че се е наложило
5
да бъде извършен допълнителен оглед на частният имот намиращ се
на ул. „Л****“ № **1 в с. Д**** К******, тъй като неговия
собственик е имал проблем със застрахователя на нарушителя. В
допълнителния оглед е описан метража и цялостната квадратура на
разрушения каменен зид, като това обстоятелство, както бе
подчертано е отбелязано лично от свидетеля Г. Г., който е въвел
корекциите в протокола за ПТП от 08.11.2022 г., за което се подписал
и е поставил печат. С допълнителните корекции са били запознати и
двамата участници в протокола. От всички събрани гласни
доказателства в лицето на разпитаните свидетел Г. Г., Г. Г., Я. В. и С.
Н. по безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява
така възприетата от съда фактическа обстановка, която е намерила
коректно отражение в съставения акт и издаденото въз основа на него
НП. Тук е мястото да се отбележи, във връзка с възражението на
процесуалния представител на жалбоподателят, че актът е изготвен от
неочевидци и че е съставен в присъствието само на един свидетел, че
това са нарушения действително, но не са от категорията на
съществените такива. Не е спорен фактът, че никой от разпитаните по
делото свидетели не е присъствал на инцидента и не е възприел лично
механизма на ПТП, но показанията им се основават на обясненията на
участниците в ПТП, както и на извършения оглед и изготвения
снимков материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за
това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи. При
съставяне на акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в
6
чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление
съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в
акта и в наказателното постановление пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които е било извършено и законовите разпоредби, които са били
нарушени. Правната квалификация по чл.20 ал.2 от ЗДвП е прецизна и
в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение,а правната квалификация по чл.123
ал.1 т.2 б“а“ от ЗДВП не е прецизна ,но аргументи в тази насока ще
бъдат изложени в по –долните абзаци. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично
неоснователна, разгледана по същество.
По един безспорен начин е установено, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразят с
атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и
на превозното средство, с превозваният товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидено препятствие. При
този вид нарушения е без значение с каква скорост се е движел
водачът, за да е необходимо същата да се опише в акта. Конкретната
скорост, с която се движи автомобилът е от значение за извършване
на нарушение, свързано с превишаване на скоростта и от тук
необходимостта да се посочи скоростта на движение, за да се прецени,
дали същата превишава максимално допустимата за този участък. При
извършване на нарушението, свързано с несъобразена скорост е от
значение единствено, дали водачът се е съобразил с пътната
обстановка, с конкретните условия на видимост. Всяка скорост, която
не позволява на водача да намали скоростта и да спре ППС, като по
7
този начин е станал причина за осъществяване на ПТП е несъобразена
скорост и с това е извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. В
процесният случай е констатирано, че жалбоподателя е реализирал
ПТП, като се е движел с несъобразена скорост със съответните пътни
условия, а именно мокър път хлъзгав път, като е навлязъл в десен
завой и само-катастрофира, като се блъска в посока на своето
движение в метална порта на дом №21 и железобетонен стълб.
Безспорно от приложеният по делото Протокол за ПТП №
1801530/08.11.2022 год. е установено станалото ПТП, като същият е
подписан от съставителя и от участника, а именно жалбоподателя,
като същият представлява официален удостоверителен документ и е
съставен и подписан от длъжностното лице в това му качество и
същият се ползва с материална доказателствена сила за отразените в
него факти с правно значение. Както бе отбелязано и по-горе
констатациите в протокола не са оборени от събраните в съдебното
следствие доказателства. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че обстоятелствата описани в него са се осъщестВ. по
описаният в протокола начин. В процесният случай е констатирано, че
жалбоподателя реализира ПТП, вследствие на несъобразената скорост
с пътните условия, а именно мокър и хлъзгав път, като е навлязъл в
десен завой и само-катастрофира, като се блъска в посока на своето
движение в метална порта на дом №21 и железобетонен стълб , като
законосъобразно е ангажирана отговорността на водача за това
нарушение. Правилно е приложена административнонаказателната
разпоредба в лицето на чл.179 ал.2 от ЗДвП, като е наложена глоба в
размер на 200 лева. Посочената санкция е наложена в нейният
фиксиран размер и няма условия за нейното намаляване или изменяне.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно жалбоподателя
е осъществил ПТП. В процесният случай от всички събрани по делото
доказателства е установено, че жалбоподателя като водач е
осъществил ПТП, при което управляваният от него лек автомобил е
8
навлязъл в десен завой и само-катастрофира, като се блъска в метална
порта на дом №21 и железобетонен стълб. Посочените констатации са
установени от актосъставителя В. и свидетелите Г. Г.,С. Н. и Г. Г. ,
чрез оглед на място, както и следите от повредения лек автомобил,
надлежно описани в Протокола за ПТП. Налице е ПТП по смисъла на
§6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като е налице
събитие, възникнало в процеса на движението на пътното транспортно
средство и е предизвикало нараняване и повреда на пътно
транспортно средство, което покрива част от легалната дефиниция на
понятието ПТП, дадено в §6, т.30 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП.
Отново следва да се акцентува, че АУАН, въз основа на който е
издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, притежава всички необходими
реквизити. В него нарушението е описано така, както това е сторено в
последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да създава
съмнения за естеството на обвинението. В случая то е ясно посочено –
не избира скорост на движение, съобразно пътните условия /мокър и
хлъзгав път/, т.е. посочен е конкретният проблем на пътя, с който
водачът е следвало да се съобрази. Това е влажност на пътя, при
което често се случва подхлъзване и удължаване на спирачния път,
което всеки водач на МПС следва да може да предвиди и да съобрази
поведението си с това обстоятелство. Конкретизирано е
местонарушението /очевидно и това е мястото на настъпване на ПТП-
то/, както и от кого е реализирано то. Посочено е, че от него са
претърпени имуществени вреди, но тъй като вида и размера им са
несъставомерни, актосъставителя не ги е описал. По делото е
приложен Протокол за ПТП и план-схема на ПТП, които
конкретизират релевантната фактология, като следва само да се
отбележи, че тези документи са съставени и подписани от водача –
участник в ПТП-то, т.е. от самия жалбоподател, така че той е наясно
каква фактическа обстановка по отношение именно на
произшествието е била възприета като реализирана от
актосъставителя и от административнонаказващия орган. От
механизма на настъпване на ПТП-то, за което свидетелства
изготвената план-схема и Протокола за ПТП може да се направи
категоричен извод, какъвто са напраВ. контролните органи и
потвърждават в показанията си пред съдебния състав, а именно, че
водачът се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, което
е причина за настъпилото ПТП.
9
Съдът взе предвид и това, че на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП
редовно съставеният акт за установяване на административно
нарушение има доказателствена сила до установяване на противното.
От приложените по делото доказателства се потвърждават
констатациите, съдържащи се в АУАН, като жалбоподателя не е
оборил доказателствената сила на този акт, която му е призната от
законодателя. Жалбоподателят не е оспорил представените по делото
документи, нито конкретното описание на фактологията.
Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от
ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В АУАН и в НП е цитирано първото
изречение и е посочено, че нарушението се изразява точно в
неизбиране на подходящата за съответните условия скорост на
движение. В АУАН е ясно посочено, че условието, с което е следвало
да се съобрази жалбоподателя, като водач на ППС, е бил мокрия и
хлъзгав път. Ако той бе съобразил това условие и се бе движил с
подходяща за целта скорост, то той не би навлязъл в десен завой и
само-катастрофира, като се блъска в посока на своето движение в
метална порта на дом №21 и железобетонен стълб, а би намалил или
спрял своевременно, но очевидно не е могъл, което означава именно
това – че не се е движил с подходяща за наличните условия към
момента скорост. Съгласно чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, за разлика от чл.11 ал.4
от НК. В конкретния случай няма обстоятелства, които да сочат на
невиновно поведение на водача. Съобразно разпоредбата на чл.20 ал.2
от ЗДвП той е длъжен да прояви необходимата предпазливост и
предвидливост при избиране скоростта на движение на автомобила,
така че при всяко, дори и внезапно възникнало препятствие на пътя,
неравности и други, да може да овладее автомобила и е следвало да го
предвиди. В случая водачът очевидно не е успял да го стори и е
надценил възможностите си с избраната скорост на движение, което
характеризира деянието като извършено при непредпазлива форма на
вината, което подлежи на санкциониране по ЗДвП.
Липсват условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, с оглед
установеното по безспорен начин, че жалбоподателя е нарушил
10
разпоредбите на ЗДвП и е причинил щети по метална порта на дом
№21, респективно съборена каменна ограда с приблизителни размери
3м/2м и железобетонен стълб с поставено Ел.табло собственост на
ЧЕЗ Разпределение. Не на последно място следва да се отчете и
приложената по делото Справка за нарушител/водач, от която се
установява че жалбоподателя има и други нарушения на ЗДвП и
неговия Правилник.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с
чл.58д т.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление
№ 22-0300-000447/23.11.2022 год. на Началник Група - РУ гр.М******
към ОД на МВР гр.В**** в неговата т.1.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателя на
08.11.2022 г. в 06. 20ч. на в с .Д**** К****** по ул.“Л****“ с посока
центъра на селото навлиза в десен завой и само-катастрофира, като се
блъска в дясно по посока на своето движение в метална порта на дом
№21 и железобетонен стълб с поставено Ел.табло собственост на Ч**
Р************ , с което допуска материални щети, напуска
автомобила и не предприема други действия, което поведение е
възприето от свидетелите С.ов и Г. Г. . Това поведение на
жалбоподателя се субсумира в състава на чл. 123, ал. 1, т. 3 "а" ЗДвП.
Тази норма задължава участник в ПТП с материални щети да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. Участник в
ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му – § 6, т. 27 от ДР
ЗДвП, а ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хола, повреда на ПТП и други
материални щети. В случая жалбоподателя е участник в ПТП, при
което са настъпили имуществени вреди, като след произшествието е
изоставил автомобила и не е предприел други действия. При подобна
ситуация водачът е длъжен да спре и да установи последиците от
произшествието. За него възниква задължение за оказване на
11
съдействие за установяване на щетите. Оказването на съдействие
може да включва попълване на двустранен констативен протокол,
изчакване на служителите на КАТ за съставяне на протокол за ПТП,
предоставяне на данни за самоличност и за платена застраховка "ГО",
уведомяване на собственика на увреденото имущество, предоставяне
автомобила за оглед на полицейските органи и други действия. В
случая, такива действия не са извършени от нарушителя, като той е
спрял, установил е че има щети, но си е тръгнал, с което е допуснал
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 "а" ЗДвП. Наказващият орган
погрешно е приложил т.2 на посочената разпоредба, а не т.3. В този
смисъл правилната нарушена норма е тази по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“
ЗДвП, като размерът на причинените имуществени вреди в резултат
на настъпилото ПТП, не са част от обективните признаци на състава
на това нарушение. Размерът на повредите върху металната ограда и
Ел.табло не са от значение и за определянето на дадено събитие като
пътнотранспортно произшествие. Съгласно легалната дефиниция на §
6 т. 3 ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба
същата не съдържа в себе си количествен или качествен критерий за
повредата на пътното превозно средство, достатъчно е да е налична
такава, за да бъде квалифицирано събитието като ПТП. Когато
законодателят изисква имуществените вреди да са значителни за
съставомерност на дадено нарушение, той изрично предвижда това, но
в настоящия случай не е налице такова изискване. Изводът на
жалбоподателя, че той не бил участник в ПТП, тъй като причинените
щети не били в такъв обем или размери, за да повлияят върху цялото
функциониране на вещта и да нарушат нейните възможности да
изпълни целите, за които е предназначена, не намират опора в закона.
При това положение за водача, като участник в ПТП с причинени
12
имуществени вреди, е налице и задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б.“а“ ЗДвП да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. В настоящият случай по категоричен начин се
установява, че жалбоподателя не само, че не е съдействал за
установяване на щетите, но с поведението си е показал пълно
незачитане на законовите разпоредби – изоставил е лекия автомобил
след като преди това е повредил частно имущество и ел.табло
собственост на „Ч** Р*************“, след което е напуснал
местопроизшествието, като по този начин не е оказал каквото и да
било съдействия във връзка с установяването на конкретните щети от
причиненото от него ПТП. Установяването на причинителя на
вредите, както и документирането на причинените вреди от органите
на МВР, при това в резултат на действия от страна на пострадалия
собственик на частният имот, по никакъв начин не обосновава
оказването на „съдействие“ по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“
ЗДвП. Намирането на жалбоподателя от полицейските служители и
предоставянето на автомобила за оглед са извършени в резултат на
разпореждания на полицейските органи, които са задължителни за
гражданите, а не в резултат на активни действия от негова страна,
насочени именно към установяване на вредите. При това положение
правилната административно-наказателна отговорност на нарушителя
е именно тази по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“ ЗДвП. С издадения АУАН на
жалбоподателя е вменено, че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
ЗДвП, която норма е неправилно отразена и съответно неприложима,
тъй като в конкретния случай от произшествието не са пострадали
хора. Независимо от това, съдът, съобразявайки приобщените
доказателства, сочещи на осъществена деятелност по смисъла на чл.
123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗДвП и отчитайки правомощието си да
преквалифицира нарушението, прилагайки закон за еднакво наказуемо
нарушение, следва да измени НП, като квалифицирал визираното в
пункт втори от НП деяние като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква
13
„а“ от ЗДвП.Безспорно са налице основания за преквалифициране на
нарушението, визирано в пункт втори от НП. Настоящият състав на
Районен съд – гр. М****** счита, че в случая са налице основания за
изменение на НП, с оглед необходимостта от преквалифициране на
поведението на нарушителя. Подобен извод е съобразен с
Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020г. на
Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021г.,
което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт има
обвързваща настоящия съдебен състав, сила. С тълкувателното
решение е прието, че в производството по реда на раздел пети, глава
трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението.В мотивите на тълкувателното решение е посочено,
че следва да се приеме, че в производството по обжалване на
наказателното постановление, наред с възможността да намали
размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени
наказателното постановление включва и възможност за
преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна
форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на
правомощието на районния съд да измени наказателното
постановление е в съответствие и с поставеното изискване от
законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл. 63,
ал. 1, изр. 1 от ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т. е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, следва да
упражни правомощието си да измени издаденото наказателно
постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно.
Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за
14
субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, т. е. за
преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване
на положението на жалбоподателя.В подкрепа на това разбиране е и
последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и
допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила
от 23.12.2021г.). В мотивите на ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020г.)
се посочва, че с предложените изменения и допълнения правомощията
на районния съд в административнонаказателното производство не
търпят изменение в сравнение със съществувалите до момента такива
по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, но е необходимо да се регламентират
детайлно, тъй като предходната лаконична уредба създава
предпоставки за противоречива съдебна практика. Така в новата
редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г.), актуална понастоящем, изрично се предвижда,
че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага
да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК прави
впечатление, че с изключение на уточнението „без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението“, което е възприето от
съдебната практика по наказателни дела (Тълкувателно решение № 2
от 7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на
ВКС, ОСНК), новото законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е
идентично по смисъл с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.
По горните съображения, при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление, районният съд
може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
15
административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена
законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление, като
на районния съд бъде признато правомощието да преквалифицира
деянието, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение. В случая настоящият съдебен
състав е съобразил, че в резултат на ПТП са причинени единствено
имуществени щети и възприетата за нарушена от страна на
наказващия орган норма на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП се явява
неотносима, доколкото поведението на водача разкрива белезите на
деятелност по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗДвП. При
това положение и доколкото и двете нарушения подлежат на
санкциониране по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, законосъобразно
настоящият съдебен състав следва да измени НП в тази му част,
прилагайки закон за еднакво наказуемо нарушение.
При определяне обаче размера на наказанието,
административнонаказващия орган е следвало да има в предвид
целите на наказанието, които са определени в чл.12 от ЗАНН, както и
изискванията на чл.27 от ЗАНН. В посочената разпоредба следва да
бъдат отчитани, както тежестта на конкретното нарушение, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и имотното съС.ие на нарушителя, а така също и
обществената опасност на този вид нарушение. Административното
наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките, посочени
в правната норма, съобразени с извършеното деяние от нарушителя.
Това означава, че всяко наказание трябва да бъде определено
конкретно и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и
различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са
го доВ. до извършване на нарушението. Както вече бе коментирано,
16
безспорно е установено от доказателствата по делото, че
жалбоподателя е извършил виновно действие, което по смисъла на
чл.6 от ЗАНН е административно нарушение. Прави обаче
впечатление, че при определяне на наказанието не са отчетени
смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че жалбоподателят е
оказал съдействие на практика на служителите на РУ-М******. Не е
отрекъл извършеното от него ПТП и причинените несъставомерни
имуществени вреди. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчете възрастта, не високите доходи, които получава,
както и наличието на три броя НП, и няколко броя фишове. Т.е. при
прегледа на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдебния състав приема, че определеното наказание за
констатирано нарушение по чл. 123 от ЗДвП е завишено, като е
определено наказание в неговия максимум, а именно глоба в размер
на 200 лева и шест месеца лишаване от право да се управлява МПС.
При наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
и отново във връзка с предишно установите нарушения по ЗДвП и
неговия правилник, то в тази насока справедливото наказание е в
неговия среден размер, а именно глоба в размер от 110 лева и 3 месеца
лишаване от право да се управлява МПС. С така определеното
наказание, съдебния състав приема, че ще бъдат изпълнени целите на
наказанието, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения ред и по този начин да се въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите граждани, както
е изричната воля на чл.12 от ЗАНН.
Констатираното нарушение на разпоредба от ЗДвП не следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид
обстоятелствата при които е извършено и не може да се счете, че това
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. С факта на
издаденото НП следва извода, че органът е извършил такава преценка,
17
приемайки, че конкретното нарушение не покрива условията за
маловажност по смисъла на закона.
Мотивиран от изложеното в частта по т.2 на основание чл.63
ал.7 т.1 и т.2 вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН съдът намали размера на
глобата на 110 /СТО И ДЕСЕТ/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС на 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА,като приложи като
нарушена разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДвП.
От страните не са претендирани разноски и съда не дължи
произнасяне по този въпрос.
По гореизложените съображения съдът постанови решението
си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
18