Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
София 30.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на десети
март
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 3544 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.Н.К. срещу ЗК „А.Е.“,
Република Гърция с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс на Република
Гърция, чл.10, т.1, чл.7 от Президентски указ 237/1986.
Ищцата твърди, че на 12.04.2015
г. около 21 часа на 10-тия км по националния път гр.Драма-Ексохи, Република
Гърция е настъпило ПТП между л.а.м. с рег.№ РМТ 9890 и пешеходец, при което
последният е починал. Поддържа се, че починалият пешеходец е Н.А.Ш. и е баща на
ищцата. Поддържа се, че вина за произшествието има водача на лекия автомобил В.Г.М.,
както и че неговата отговорност се покрива от застрахователна полица № 1138654,
издадена от гръцката застрахователна компания „А.Е.“ с кореспондент в Б. „К.Б.“
ООД. Поддържа се, че при кореспондента е заведена щета № МС-0002406EU/17 г. по претенция за
обезщетение към ответното дружество, по която с писмо от 27.06.2017 г.
неоснователно е определено значително по-нисък размер на плащане и по която на
ищцата е изплатена застрахователно обезщетение в размер на 19 558,30 лв.
Поддържа се, че ищцата търпи
неимуществени вреди, причинени от внезапната смърт на нейния баща. Поддържа се,
че ищцата е била в изключително близки отношения с баща си Н.А.Ш., били са
много задружно и сплотено семейство. Починалият се грижел за ищцата, оказвал й
финасова и морална подкрепа. Твърди се, че след смъртта на баща си, ищцата е
останала без опора и дълго време не може да се възстанови от шока преживян в
резултат на смъртта му. Твърди се, че и към настоящия момент ищцата все още
преживява тежко загубата на баща си и не може да се възстанови от дълбоката
травма, причинена от внезапната му смърт. Твърди се, че пътният инцидент е
довел до рязка, негативна промяна в живота на пострадалата. След ПТП започнала
да изпитва непрестанно безпокойство и има страх от пътуване в автомобили.
Загубила съня си, трудно заспива. Не работи, станала психомоторно подтисната,
тревожна, започнала да се усамотява и не желае контакти с хора, сънува кошмари
и губи тегло от стрес и като цяло започва трудно да се справя с рутинните
ежедневни дейности.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 300 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща Н.А.Ш., настъпила в причинно-следствена връзка от ПТП,
осъществено на 12.04.2015 г. на 10-тия км по националния път гр.Драма-Ексохи,
Република Гърция, виновно причинено от водача на л.а.м. с рег.№ РМТ 9890, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „А.Е.“, Република Гърция със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 1138654, валидна към датата на
произшествието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на настъпване на застрахователното събитие-12.04.2015 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Т..
Счита, че искът е недопустим, тъй
като отношенията между ищцата и ответника са уредени извънсъдебно окончателно.
Заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 90%. Твърди,
че пострадалият е участник в движението, тъй като по време на настъпване на
произшествието се е намирал на пътя и със своите действия и бездействия е
оказвал влияние на движението по него. В случая не са налице обстоятелствата,
които да му дават право да се намира на платното за движение. Налице е груба
небрежност. Твърди се, че искът е предявен в завишен размер. Заявява възражение
за изтекла погасителна давност. Поддържа се, че приложим по делото е гръцкия
закон. Твърди наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Поддържа се,
че водачът на автомобила се е движил с позволената скорост, не е употребил
алкохол, автомобилът е с добре функциониращи системи за управление и осветление
и ABS спирачна система. Гумите са в отлично състояние. Непредвидимото и
внезапно действие на пострадалия са го поставили в невъзможност да избегне
удара. Поддържа се, че пешеходецът е навлязъл внезапно на платното
непосредствено пред автомобила, на неустановено за пресичане място. Поддържа,
че на прав участък, виждайки наближаващо МПС с включени светлини, пострадалият
е могъл да предотврати удара като просто изчака превозното средство да отмине.
По пешеходеца не са установени светлоотразителни знаци, напротив-бил с тъмни
дрехи. Намирал се на средата на пътното платно, на напълно неосветено място,
през нощта, по време и в час, когато не може да се очаква, че на пътя има
пешеходци. Поради изложеното твърди липса на вина на водача на МПС, съответно
липса на застрахователно събитие и основание за отговорност на ответника, а при
условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване от 90%. Оспорва
иска за лихва с твърдението, че според гръцкото право лихва за забава се
присъжда от „връчването на иска“.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищцата не депозира допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищeцът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответника.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото
писмени бележки. Претендира разноски, като
представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От
приетите по делото писмени доказателства-доклад за оглед на ПТП от 12 април
2015 г., снимки приложени към доклада, примерна схема, изобразяваща мястото на
ПТП и заключението на САТЕ, изтготвено от вещото лице Д. се установява, че на
12.04.2015 г. около 21 часа, на 10-ти км по националния път Драма-Ексохи в
Република Гърция, л.а.м. «Мерцедес» с рег.№ РМТ 9890 се е движил в посока от
Ексохи към Драма, със скорост от порядъка на 91 км/ч. В същото
време пешеходецът Ш. се е
движил в посока от гр. Драма към Ексохи. В даден момент пешеходецът е започнал
да пресича косо платното за движение, под ъгъл от около 109 градуса от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила със скорост от 8,6 км/ч.
Последвал е удар между предна лява част на лекия автомобил в областта на левия
край на предната броня, левия фар и десния крак на пешеходеца. В следствие на
удара и компонентата на скоростта на пешеходеца преди удара, тялото е качено
под диагонал на предния капак, главата достига до челното стъкло и го чупи. В
следствие на предприетото спиране от страна на водача на автомобила и
отклоняване на същия в дясно към банкета, тялото на пешеходеца е паднало на
банкета на разстояние от около 27-28 м след удара, след което тялото е
продължило движението си по банкета и нивата изминавайки около 15 м и се
установява на мястото, на което е намерено по време на огледа. Автомобилът след
падането на тялото на пешеходеца е продължил спирайки движението си до мястото,
на което е намерен по време на огледа, с десните колела в края на банкета, а
левите върху лентата за движение. Установява се, че при конкретната пътна
обстановка, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати
произшествието при движение със скорост 57,26 км/ч и по-малка. Видно от доклада
за оглед на ПТП, ограничението на скоростта за процесния пътен участък е 90
км/ч, извън населено място. Водачът на автомобила се е движил със скорост
по-висока от безопасната, при която би могъл да спре в зоната на осветеност
пред левия фар. От друга страна пешеходецът е предприел пресичане на платното
за движение на неопределено за целта място, бил е облечен в тъмни дрехи, които
допълнително затрудняват възприемането от страна на водачите на МПС, бил е под
въздействието на алкохол 1,18 промила. Пострадалият е могъл да предотврати
произшествието, като предприеме пресичане на платното за движение след
преминаването на автомобила.
Това
заключение е оспорено от ищцата, във връзка с което е допуснато изслушването на
повторна САТЕ, изготвена от вещото лице Живков.
Повторната
САТЕ потвърждава механизма на настъпване на произшествието, установен с
първоначалното заключение, приемайки ъгълът, под който е започнал да пресича
пешеходеца и го определя на около
111 градуса и скорост на пешеходеца от 9,6 км/ч. Потвърждава и останалите
заключения.
Причинно-следствената
връзка между настъпилото произшествие и смъртта на бащата на ищцата (установява се с приетото по делото удостоверение за
наследници изх. № 583/12.05.2015 г. на Община Хаджидимово), се установява с неоспореното от страните
заключение на СМЕ, от което е видно, че причината за смъртта на Ш. е съчетана
травма. Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди
тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да бъдат
получени при ПТП. С приетото по делото допълнително заключение на СМЕ се
установява, че при високата скорост на движение на лек автомобил, над 10-20
км/ч, по-тежките увреждания се получават в мястото на инициалния удар. В
конкретния случай, счупването на дясно бедро и ампутацията на дясна подбедрица,
както и разкъсването на десния бъбрек, водят до извода, че дясната странична
повърхност на тялото е била към лекия автомобил. С оглед ампутираната дясна
подбедрица може да се интерпретира скоростта на автомобила в момента на
инициалния удар от медицинска гледна точка. Установено е, че разчленяване на
тяло настъпва при 98 км/ч.
С
оглед на това допълнително заключение на СМЕ и писмените доказателства по
делото, съдът намира, че заключенията и на двете САТЕ са обосновани и кореспондират
напълно с доказателствата по делото, относно посока на движение на пешеходеца,
неговата скорост и скоростта на движение на лекия автомобил, поради което ги
кредитира. Така приетата посока на движение на пешеходеца кореспондира с
уврежданията на автомобила (от доклад за оглед-„автомобилът е
претърпял удар в предната си лява част, както и в капака си, а предното стъкло
е счупено), както и с травматичните увреди
по тялото на пострадалия, които сочат, че дясната странична повърхност на
тялото е била към лекия автомобил.
Между страните не се спори, че
водачът на л.а.м. с рег.№ РМТ 9890, попада в кръга на лицата, чиято отговорност
се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „А.Е.“,
Република Гърция със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 1138654, валидна към датата на произшествието, с кореспондент
в Република Б. „К.Б.“ ООД, както
и че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение в
размер на 10 000 евро, в левова равностойност 19 558,30 лв.
От показанията на свидетеля С.А.Ш.-чичо
на ищцата, се установява, че починалият е негов брат,
който много уважавал дъщеря си-ищцата по делото, извържал я и много я гледал.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Настоящият
съдебен състав намира, че е международно компетентен да разгледа предявените
искове на основание чл.13, §2 във връзка чл.11, §1, б.“б“ от Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г.,
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, в сила от 10 януари 2015 г.
Съобразно
Решение на съда (втори състав) от 13 декември 2007 година по дело № C-463/06,
препратката, предвидена в член 11, параграф 2 /аналогични от новия регламент
чл.13, параграф 2/ от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела към член 9, параграф 1, буква б) /аналогичен на
чл.11, параграф 1, б. „б“/ от него трябва да се тълкува в смисъл, че
пострадалото лице може да предяви иск направо срещу застрахователя пред съда по
своето местожителство в държава-членка, когато такъв пряк иск е възможен и
застрахователят е с адрес на управление на територията на държава-членка.
По съображения
подробно изложени в доклада по делото, съдът приема, че в случая е приложимо гръцкото
материално право, в която връзка и по реда на Европейската конвенция за обмен
на правна информация между държавите, обнародвана в ДВ, бр.43/31.05.1991 г. и
със съдействието на ответника, настоящият съдебен състав събра съдържанието на
нормите от националното право на Република Гърция, с оглед на което и от правна
страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 914 във връзка с
чл.932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, чл.10, т.1, чл.7 от
Президентски указ 237/1986.
В подкрепа на
горното становище е включително и Решение на съда (втори състав) от 24 октомври
2012 г. по дело С-22/12, в което се приема, че приложимият закон е по принцип
националният закон на държавата, на чиято територия е настъпило ПТП.
С оглед
горното приложимото материално право е това на Република Гърция.
В конкретния
случай относимите нормативни актове са: Президентски указ № 237/1986 г.,
уреждащ въпросите във връзка със застрахователното покритие в рамките на
задължителната осигуровка «Гражанска отговорност», както
и момента, от който застрахователят
дължи лихви, при неизпълнение на зъдължението си
да се произнесе в определения срок, нормативният акт, уреждащ
отговорността при непозволеното увреждане, общата деликтна отговорност, е
Гръцкия граждански кодекс, а нормативният акт за правилата за движение по
пътищата, е Закон 2696/1999.
Гражданската
отговорност при пътно-транспортни произшествия като отговорност за деликт се
урежда по избор на ищеца, или от разпоредбите на специален закон ГПN/1911 г. „относно регулирането на автомобилите“, с
допълнително прилагане на общите разпоредби на Гражданския кодекс, или
изключително и само от общите разпоредби относно деликт на Гражданския кодекс.
Разпоредбите на закон
ГПN/1911 г. уреждат гражданската отговорност от щета на трети лица или вещи,
нанесени с автомобил. Тази отговорност е обективна.
С оглед
фактическите твърдения, изложени в исковата молба, съдът приема, че ищцата не
претендира вреди нанесени от автомобил, а претендира вреди от виновно човешко
поведение, поради което са приложими нормите на гръцкия Граждански кодекс,
както и нормата на чл.10 от Президентски указ № 237/1986 г., съгласно която
пострадалото лице има съгласно застрахователния договор и до сумата в него
собствена претенция срещу застрахователя, която претенция съобразно т.2
придобива давност след изтичането на пет години от деня на произшествието. С
петгодишен срок се погасява и общата деликтна отговорност-чл.937 ГК, която
започва да тече от момента, в който пострадалото лице е узнало за щетата и
задълженото лице за обезщетение. В тази норма е предвидена и абсолютна давност
от 20 години от деянието.
Предвид
горното исковата претенция не е погасена по давност, тъй като от датата на
произшествието-12.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба-15.03.2018
г. не са изтекли пет години, в този смисъл и възражението на ответника, че
вземането на ищцата е погасено по давност,
е неоснователно.
Следователно
искът на ищцата е с правно основание чл.914 от ГК и свързаната с него норма на
чл.932.
Съгласно чл. 914 от Гръцкия граждански кодекс (ГГК), който навреди другиго противоправно и виновно, е длъжен да го компенсира. В чл.932 от ГГК е регламентирано обезщетяването на неимуществени вреди, претърпени от увреждане на здравето, които се присъждат по преценка на съда в разумен размер.
Т.е.
предпоставките за деликтната отговорност са: човешко поведение, незаконно
поведение, виновно поведение, настъпване на щета, причинно-следствена връзка
между незаконното поведение и настъпилата щета. Виновността се състои от две
степени-измама и небрежност, последната може да бъде лека или тежка, като степента
на вината не се отразява върху определянето на обезщетението, освен когато
законова разпоредба изрично го предвижда.
С оглед на
горната нормативна уредма, настоящият съдебен състав намира, че искът е
основателен и доказан.
На първо
място безспорно се установява виновно и противоправно поведение от страна на
водача на лекия автомобил.
Установява
се, че с поведението си водачът на товарния автомобил е нарушил нормата на
чл.19, т.1 и т.2 от Закон 2696/1999 г., съобразно която водачът на автомобил
трябва да има пълен контрол над автомобила, за да може във всеки един момент да
направи необходимите маневри. Тези норми задължават водача да регулира
скоростта на превозното си средство, като непрекъснато взема предвид,
условията, конфигурацията на терена и др. по такъв начин, че да е в състояние
да прекрати движението на превозното си средство пред всякакво препятствие,
което може да бъде предвидено и което се намира във видимата за него предна
част на пътя. Длъжен е да намалява скоростта на превозното си средство при
нужда, да спира движението му, когато обстоятелствата налагат това.
В случая
макар и водачът на лекия автомобил да е управлявал с разрешената за пътния
участък скорост, то същата е била несъобразена с оглед конкретните
условия-нощно време, липса на изкуствено (улично) осветление. Скоростта
е била съобразена с максимално допустимата скорост за движение извън населени
места от 90 км/ч, но в конкретната ситуация е била по-голяма от необходимата за
спиране в рамките на зоната на осветеност пред левия фар.
Отделно от
горното следва да се посочи, че ответното дружество извънсъдебно вече е
заплатило застрахователно обезщетение на ищцата, с което си поведение е признал
основанието на иска до размера на платеното, т.е. приел е, че има виновно
поведение от страна на застрахования при него водач.
От своя
страна пострадалият в качеството си на пешеходец е нарушил нормата на чл.38,
т.4, б.»д» от Закон 2696/1999 г. съобразно която, ако на пътната
настилка няма пешеходни пътеки, да не слиза на нея, ако не се е уверил, че няма
да попречи на движението на превозните средства, а след това да пресече пътната
настилка вертикално на оста й. В случая пострадалият Ш.
е излязъл на пътното платно, без да се увери, че няма да попречи на движението
на превозните средства, за което не е имало обективни пречки, тъй като
произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието на прав пътен
участък и пешеходецът е имал обективната възможност да вижда фаровете на
автомобила, да изчака неговото преминаване и след това да пресече пътното
платно. Освен, че не е направил правилна преценка, като в тази връзка следва да
се отчете и обстоятелството, че пострадалият е бил под въздействието на
алокохол, което без съмнение е намалило възможностите за предотвратяване на
инцидента от негова страна, пострадалият е предприел пресичане на пътното
платно косо, под ъгъл, а не вертикално на оста на пътното платно, с което
поведение е допринесъл съществено за настъпване на процесното ПТП.
С оглед на
което е налице хипотезата на чл.300 от Гръцкия граждански кодекс, съобразно
която ако пострадалият е допринесъл по собствена вина за вредата или за нейния
обхват, съдът може да не присъди обезщетение или да намали неговия размер.
Според
извършените нарушения от двамата участници в произшествието, съдът намира, че
участието на ищеца в проценто отношение е равно на 50%, поради което и
дължимото му обезщетение следва да бъде намалено, съобразно неговото участие и
вина.
С приетата по
делото СМЕ се установи и причинната връзка между процесното ПТП и смъртта на Н.А.Ш., от която ищцата е търпяла и търпи болки и страдания.
По отношение
на размера на предявените искове:
Настоящият съдебен състав счита, че
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи съобразно нормата на чл.6, т.5, б.“А“ от
Президентски указ 237/1986, съобразно която от 1 юни 2012 г. минималните суми
за застрахователно покритие не могат да бъдат по-ниски от 1 000 000 евро на
жертва.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищцата след смъртта
на нейния баща. От показанията на разпитания
свидетел се установява, че между дъщеря и баща е имало чувство на уважение и
изключителна близост, както и морална и финансова подкрепа. Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на своя най-близък човек, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
С ангажираните доказателства
ищцата не доказа да е търпяла емоционални болки в по-голям обем и интензитет от
обичайните в тази житейска ситуация.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Този размер 150 000 лв./76
693,80 евро е и в границите на максималния праг от 1 000 000 евро.
Така определеното обезщетение
следва да бъде намалено на основание чл.300 от ГГК, съобразно приетия принос от
50%, със сумата от 75 000 лв., която от своя страна следва да бъде намалена с
вече платената от застрахователя сума в размер на 19 558,30 лв.
С оглед на горното предявеният
иск ще следва да бъде уважен за сумата от 55 441,70 лв./28 346,90 евро и
отхвърлен за разликата над сумата от 150 000 лв.до пълния претендиран размер от
300 000 лв. като неоснователен, за разликата над 75 000 лв. до 150 000 лв.,
поради приет принос от страна на пострадалия и на основание чл.300 от ГГК и за
разликата над сумата от 55 441,70 лв. до
сумата от 75 000 лв., поради извършено от ответника плащане.
По иска за заплащане на лихва.
Същата се дължи на основание чл.7 от Президентски указ 237/1986, съобразно
която норма, ако претърпялото щети лице има постоянно местопребиваване в
държава-членка извън Гърция и е претърпяло щета от автомобил с място на
постоянно паркиране в Гърция и застрахован в застрахователно дружество в
Гърция, както е в настоящия случай, застрахователното дружество е длъжно в срок
до три месеца от обявяването на молбата за обезщетение от страна на
претърпялото щети лице пред него или пред неговия представител за уреждане на
щетите да внесе писмено мотивирано предложение за обезщетение в случай, че
отговорността не се оспорва и щетата е оценена.
В случая ищцата е заявила
претенцията си пред представителя на ответника в РБ на 30.03.2017 г.
Тримесечният срок е изтекъл на 30.06.2017 г., следователно ответникът е
изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 г., от който момент се дължи лихва за
забава.
Следователно исковата претенция
за периода от 12.04.2015 г. до 30.06.2017 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищцата е освободена на основание
чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и разноски.
Още с исковата молба е заявено
искане за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, а с
представеният договор за правна помощ от 16.05.2018 г. /л.117 от делото/ се установява, че
адвокатско дружество „В., У.и партньори“ оказва безплатна правна помощ и
процесуално представителство на ищцата.
При материален интерес от 300 000
лв. и на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 7530 лв. От тази сума и на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, ответното дружество ще следва да бъде осъдено
да заплати на адвокатско дружество „В., У.и партньори“, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 391,59 лв., което е съответно на уважената част от
иска /55 441,70 лв./
С оглед определеното по-горе
минимално адвокатско възнаграждение от 7530 лв., неоснователно се явява
възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 8000 лв. Разликата от 470 лв. не е прекомерна, като
се вземе предвид, че делото се характеризира с правна сложност с оглед
установяването и прилагането на чуждо право.
Следователно ответникът е
направил разноски, както следва: 8000 лв.-адвокатско възнаграждение, както и
1036,20 лв.-такси за извършени преводи от гръцки на български език, 200
лв.-депозит вещо лице, т.е. общо сума в размер на 9 236,20 лв.
От гази сума ищцата ще следва да
бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 7
529,30 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от иска /244 558,30
лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер от
иска 2 217,67 лв., както и сумата от 184,81 лв.-депозити заплатени от бюджета
на съда, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „А.Е./A. U. G..CO.-Република Гърция, бул. „******,
гр. А., Република Гърция /71 *********, G. да заплати на основание чл. 914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс
на Република Гърция, чл.10, т.1, чл.7 от Президентски указ 237/1986 на Г.Н.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата
от 55 441,70 лв. /петдесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и един и
0,70 лв./ представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща Н.А.Ш., настъпила в причинно-следствена връзка от ПТП,
осъществено на 12.04.2015 г. на 10-тия км по националния път гр.Драма-Ексохи,
Република Гърция, виновно причинено от водача на л.а.м. с рег.№ РМТ 9890, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „А.Е.“, Република Гърция със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 1138654, валидна към датата на произшествието,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2017 г. до
окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
за неимуществени вреди за разликата над сумата от 150 000 лв. до пълния
претендиран размер от 300 000 лв. като неоснователен, за разликата над 75 000
лв. до 150 000 лв., поради приет принос от страна на пострадалия и на основание
чл.300 от ГГК и за разликата над сумата от 55
441,70 лв. до сумата от 75 000 лв., поради извършено от ответника
плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
за заплащане на законна лихва за забава за периода от датата на деликта 12.04.2015
г. до 30.06.2017 г.
ОСЪЖДА ЗК „А.Е./A. U. G..CO.-Република Гърция, бул. „******,
гр. А., *******, Greece да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „В., У.и партньори“,
БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление ***, адвокатско възнаграждение
в размер на 1 391,59 лв. /хиляда триста деветдесет и един и 0,59 лв./
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „А.Е./A.
U. G..CO.-Република Гърция, бул. „******, гр. А., Република Гърция /71 *********,
G. сумата от 7 529,30 лв. /седем хиляди петстотин двадесет и девет и 0,30 лв./
направени от ответника разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „А.Е./A. U. G..CO.-Република
Гърция, бул. „******, гр. А., Република Гърция /71 M. A., *****, G. на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2 217,67 лв. /две хиляди двеста
и седемнадесет и 0,67 лв./ държавна такса, както и сумата 184,81 лв. /сто
осемдесет и четири и 0,81 лв.-депозити заплатени от бюджета на съда, съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: