Р Е Ш Е Н И Е

 

град Ловеч, …………… 2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в съдебно заседание, проведено при закрити врати на осми август две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА         

                                   

ЧЛЕНОВЕ :  1. ИВАН ИВАНОВ

    

                                                 2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА, в присъствието на прокурора ПОЛЯ МИТКОВА, като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВЧНД № 389 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С решение № 56/21.06.2018 г., постановено по НЧД № 120/2018 г., Луковитският районен съд е приел предложението на МКБППМН при Община – гр.Луковит, направено въз основа на решение № 57 от 19.04.2018 г. и е наложил на М.Р.Г., ЕГН ********** *** възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН „******” за срок от ******.

          Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от М.Р.Г. и от законния му представител /майката/ Р.Г.С. чрез пълномощника им адв.Р.А.М. – А. от ЛАК  в предвидения от закона срок. Счита, че обжалвания съдебен акт се явява неправилен и необоснован, като предлага на съда да наложи друга възпитателна мярка с ефективно действие и изпълнение, сочи аргументи в тази връзка.

Срещу цитираната жалба е подаден отговор от МКБППМН при Община – Луковит, представлявана от Цветелин Цоков – председател на Комисията и зам. кмет на Община – Луковит. Предлага на съда да остави същата без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е била подадена след законоустановения 14 дневен срок визиран в чл.24 а, ал.5 от ЗБППМН. На следващо място по същество излага доводи за неоснователност на жалбата, като в заключение предлага на съда, ако прецени, че последната е процесуално допустима, да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

 В съдебно заседание процесуалният представител на М.Г. – адв.Р.А.М. – А. заявява, че подържа жалбата по съображенията изложени в нея и предлага на съда да я уважи.

Непълнолетният Г. излага, че подържа казаното от своя процесуален представител.

Родителят Р.Г.С. дава становище, че подържа казаното от адв. М..*** се явяват пълномощници - адв. М.Д. от САК и В.М.И.– секретар на МКБППМН, които заявяват, че поддържат депозирания от председателя на комисията отговор на жалбата. Предлагат на съда да остави жалбата без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч, прокурор Миткова дава становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди решението на РС - Луковит. Счита, че наложените до настоящия момент мерки на Г. не са оказали необходимия превантивен ефект.

Настоящата инстанция, като съобрази изложеното с жалбата, отговора, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Луковит и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Непълнолетният М.Р.Г. е едно от осемте деца, родени от съвместното съжителство без брак на Р.Г.С. и Н.Д.С., като биологичният баща не е припознал нито едно от децата. Към момента едното от децата - Ю.е семейна и живее самостоятелно, а друго дете е настанено в приемно семейство. Р.С. и Н.С. живеят с останалите си шест деца в самостоятелно жилище в с.Б., обл.Ловешка при лоши битови условия. Майката е безработна, получава месечни помощи на различни основания, като общият им размер е 542,51 лева. Бащата работи като строител в гр. София. М.Г. е за трета поредна година ученик в VI клас на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в с.Б., като не посещава редовно училище. Завършил е първия срок на учебната 2017/2018 г. с успех - Слаб 2,80. Вторият срок поддържа нисък успех по основните предмети. От приетите по делото психолого - педагогическа характеристика от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в с. Б. /л.97-98/ и социален доклад /л.99-100/, както и от заявеното от непълнолетния в съдебно заседание пред ЛРС се установява, че последният не може да чете и пише.

Установява се още, че М.Г. нарушава правилника за училищния ред и дисциплината в учебните часове и междучасията. Има 52 неизвинени отсъствия, като често влиза в конфликт със съучениците си. Не е толерантен към чуждото мнение. Има неуслужлива памет, непостоянно мислене, ниски интелектуални възможности, често е разсеян, липсва му воля за справяне с трудностите. По темперамент е буен, импулсивен, има сприхав характер, слабо изградена ценностна система, не винаги се самоконтролира емоционално. Решава конфликти по насилствен път.

В приложената от МКБППМН - Луковит преписка се съдържат пет Постановления на Районна прокуратура - Луковит, с които на основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК е отказано образуване на наказателно производство. Във връзка с отказите за образуване на наказателни производство е била сезирана МКБППМН - Луковит и са образувани възпитателни дела.

С Решение № 27Б/16.02.2016 г. на Г. му е била наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.5 от ЗБППМН – „Надзор на обществен възпитател” със срок на действие до края на учебната 2016/2017 г. - за нанесен побой от страна на Г. в съучастие с друго непълнолетно лице спрямо друг ученик, като инцидента се е случил в училището в с.Б. на 27.01.2016 година.

С Решение № 32Б/31.08. 2016 г. му е била наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.2 ЗБППМН – „Предупреждение за настаняване във ВУИ с изпитателен срок от 6 месеца” за това, че на 30.06.16 г. от частен дом в с. Б., М.Г. в съучастие с друго непълнолетно лице, отнемат портмонето на Стоян Вълков, което се е намирало в близост до външната чешма с парична сума в него от 160 - 170 лева.

С Решение № 39Б/10.05.2017 г. му е била наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.5 ЗБППМН – „Надзор на обществен възпитател” за срок от 6 месеца, за това, че от средата на м. януари 2017 г. неколкократно е влизал в частен дом в с.Б. в съучастие с друго малолетно лице, откъдето е била установена липсата на селскостопански инструменти. Последното влизане е било съпроводено със заключване на собственика в къщата му, като се е наложило той да излезе през прозореца.

С Решение № 43А/12.07.2017 г. му е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.12 ЗБППМН „Предупреждение за настаняване във ВУИ с изпитателен срок от 6 месеца” за кражба на сума от 140 лева от частен дом в с.Б. в съучастие с друго непълнолетно лице.

От материалите по преписката се установява, че в края на месец ноември 2017 г. и началото на месец декември 2017 г. периодично домът на З.А. ***, възрастна жена на 85 години, която живее сама, се посещавал от непълнолетния Г.. Първоначално, последният искал да й помага, но И.му отказвала. Въпреки това, М. ходел и сутрин, и вечер. Жената забелязала, че когато излизала при кокошките и след това се върнела, в къщата й било ровено. Един от дните установила, че от портмонето й липсват 15 лева. На 06.12.2017 г. Г. отново я посетил, като този път бил забелязан от съседа на И.- Н.Н.П., който познавал момчето. На 18.12.17 г. И.установила, че й липсват 5 лева и сладки неща за ядене, както и дистанционното на телевизора. В обясненията си по преписката М.Г. потвърдил, че е влизал в дома на И., но заявил, че от там е взел 2-3 лева и кутия с вафли. Непълнолетният признава още, че неколкократно е влизал в дома на възрастната жена, за да търси пари, без да изразява никакво съжаление или разкаяние за стореното.

С Решение от 19.04.2018 г. по възпитателно дело № 57 на МКБППМН, образувано по повод последната противообществена проява, е било взето решение за предлагане на съда да наложи възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 ЗБППМН.

От изготвения доклад по същото дело се установява, че майката на Г. не е предприела никакви мерки за намаляване на противообществените прояви на сина й. Отношението й към противообщественото му поведение се характеризира с омаловажаване или преекспониране на ситуацията и търсене на вината в околните. Спрямо майката е била наложена мярка по чл.15, ал.1, т.1 от ЗБППМН – „Предупреждение”. По време на кратките периоди на престой на Г.  при биологичния му баща в гр.София не са постъпвали сигнали за противообществени прояви на непълнолетния на територията на гр.София. Въпреки положените усилия на определения обществен възпитател с непълнолетния, у последния не се наблюдава мотивация за промяна. Налице са предпоставки непълнолетният да извърши нови противообществени деяния с оглед формираните личностови и характерови особености. Установява се, че семейството не разполага с необходимия ресурс за ефективна корекционно-възпитателна работа.

Данните съдържащи се в писмените доказателства се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели : кметът на с.Б. - П.Г.и секретаря на МКБППМН при Община Луковит - В.М..

            На първо място, настоящият състав не приема възражението на представителя на МКБППМН – Луковит за това, че жалбата се явява процесуално недопустима, защото е била подадена след законо-установения 14 дневен срок, визиран в чл.24 а, ал.5 от ЗБППМН. Действително, в процесното решение е отбелязано, че е постановено на дата 21.06.2018 г., - 14 дни след проведеното по делото съдебно заседание.  Видно обаче от приложена по делото разписка – препис /л.112/ съобщението за изготвеното решение е било получено от въззивниците чрез техния процесуален представител на дата 25.06.2018 г., като горепосочения срок за тях е почнал да тече считано от 26.06.2018 г. и съответно е следвало да изтече на 10.07.2018 година. Въззивната жалба е била входирана в РС-Луковит на 09.07.2018 г., т.е. преди изтичането на срока, предвид което се явява процесуално допустима.

          При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че първостепенният съд е постановил едно правилно и обосновано решение, като е уважил предложението  на МКБППМН –Община – Луковит за налагане на възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН, а именно „настаняване във възпитателно училище-интернат” на непълнолетния М.Р.Г..

            Видно от събраните по делото доказателства Г. е извършил описаното, предмет на възпитателното дело на МКБППМН-Луковит, като въпреки налаганите му до момента възпитателни мерки от комисията няма промяна в поведението му в положителен аспект. От данните по делото се установява по категоричен начин, че непълнолетният М.Г. е извършил противообществени прояви по смисъла на чл.49 а ЗБППМН, като налаганите до сега мерки по чл.13, ал.1, т.5 и т.12 ЗБППМН не са дали резултат. Напротив, непълнолетният се проявява като лице с трайно установени противообществени нагласи, което извършва противо-обществени прояви с упоритост и последователност.

На следващо място се установява, че липсва подходяща семейна среда за отглеждане и възпитание на непълнолетния в домашни условия, тъй като майката, която на практика е отглеждащият родител, не е в състояние да осъществява контрол върху поведението на сина си и в тази връзка, същата не би могла да окаже съответното възпиращо и възпитателно въздействие върху него. Настоящият състав не приема становището на защитата, че в конкретния случай биологичният баща Н.Д.С. има възпитателно и контролиращо въздействие върху поведението на Г., тъй като същото не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства.

Видно е, че опитите на институциите и семейството да интегрират непълнолетния в обществото, чрез въздействието на семейната и училищната среда до момента не са дали положителен резултат. Наложените му във времето възпитателни мерки - поставянето под надзор на обществен възпитател и отправеното предупреждение за настаняване във ВУИ, не са дали качествена промяна в поведенческия стереотип на непълнолетния М.Г.. Следва да се има предвид, че семейната и приятелската среда, в която живее Г., не са допринесли и не са оказали положително въздействие за поправянето и по-доброто му социализиране. В тази връзка настоящият състав намира за правилно становището на ЛРС, че в интерес на непълнолетния е да бъде изведен от дома си и приятелското му обкръжение, които потискат развитието му и са основни причини за извършването на противообществени прояви. Същевременно, посредством посочената мярка за въздействие ще бъде предоставена възможност непълнолетния редовно да посещава учебни занятия с оглед попълване на сериозните дефицити в обучението му и за продължаване на образованието.           

          Ето защо, настоящата инстанция счита, че предложените от процесуалния представител на Г. „други възпитателни мерки с ефективно действие” няма да допринесат за положителна промяна и  коригиране на поведението му.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.24 б, ал.5, т.1 от ЗБППМН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/21.06.2018 г., постановено по НЧД № 120/2018 г. от Луковитския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :      

 

                                                                                       1. 

 

ЧЛЕНОВЕ :                                                                              2.