П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ ….

 

         гр.Габрово, 13.07.2009 год

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети юли 2009 година, в състав:

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКО МИНКОВ

 

                                СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: РОСИЦА Н.

                                                                     ПЕТЪР ЦОКОВ

 

при участието на секретаря Боряна М. и  прокурор Генжов след като разгледа НОХД № 78 по описа за 2009 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава,  въз основа данните по делото и закона

 

 

П Р И С Ъ Д И

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия  Е.М.И. роден на  ***** година в грС., с постоянен адрес с.В., общ.В.Търново, понастоящем в Затвора - Ловеч, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование,  ЕГН  ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.03.2009 година, около 01.30 часа, в жилището на ул.Георги Сава Раковски” № **в гр.Дряново, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 10 лева, мобилен телефон марка “Нокиа 1600”, на стойност 27 лева, мобилен телефон марка “Моторола Т 190”, на стойност 9 лева и калъф за мобилен телефон, на стойност 2 лева, всичко на обща стойност 48 лева, от владението на собственичката им М.А.Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – ударил я няколко пъти с ръце в областта на главата и лицето         , опитал се да завърже устата й с чорапогашник, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4  във връзка с чл.198 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.”а” и чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          На основание чл.57 ал.1 във връзка с чл.61 т.2  и чл.60 ал.1 от ЗИНЗС определя първоначално настаняване на подсъдимия Е.М.И., със снета по делото самоличност, в затворническо общежитие от закрит тип в затвора – гр.Ловеч за изтърпяване на наложеното му наказание три години лишаване от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ.

            Приложеният по делото 1 бр. чаршаф/плик/ с червени петна по него, иззет при огледа от дома на М.А.Х. ***, да се върне на същата след влизане на присъдата в законна сила.

           ОСЪЖДА подсъдимия Е.М.И. да заплати в полза на държавата по сметка на Габровски окръжен съд направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на общо 130 лв, представляващи изплатени възнаграждения на вещи лица.

          Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Великотърновски Апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

   СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:

         

 

               

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 62/13.07.2009 г. по НОХД № 78/09 по по описа на Г О С

 

                   Срещу подсъдимия Е.М.И.,***, е внесен от Окръжна прокуратура - Габрово обвинителен акт с обвинение в това, че на 8.03.2009 год. в 1.30 часа в жилището на ул.”Георги Сава Раковски №  в гр.Дряново, при условията на опасния рецидив - чл.29, ал.1, б.б.”а” и “б” НК - отнел движими вещи – пари 10 лева, мобилен телефон марка “Нокиа 1600”на стойност 27 лева, мобилен телефон марка “Моторола Т 190” на стойност 9 лева и калъф за мобилен телефон на стойност 2 лева, всичко на обща стойност на стойност 48 лева, от владението на собственичката им М.А.Х., като употребил за това сила – ударил я няколко пъти с ръце в областта на главата и лицето, опитал се да завърже устата й с чорапогащник – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК.          

Подсъдимият И. се явява лично и с адвокат Х. ***. Заявява, че е получил препис от обвинителния акт и разпореждането за предварително изслушване по реда на глава 27-ма от НПК, на 03.07.2009 година от администрацията на затвора гр.Ловеч. Запознат е със съдържанието на обвинителния акт, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави искане по чл.371 т.2 НПК за съкратено съдебно следствие, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. С определение по чл.372 ал.4 НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

                   Въз основа самопризнанието на подсъдимия, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, заключението по назначените съдебно-медицинска и съдебно-оценителна експертизи, протоколът за оглед на местопрестъплението, протоколи за разпознаване на лица, справка за съдимост и другите, събрани на досъдебното производство писмени доказателства, както и приложеното веществено доказателство и приетото от съда писмо на прокуратурата с приложените към него надлежно заварени копия от писма на началника на затвора гр.Ловеч и определение на РС- Дряново, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

                     Подсъдимият Е.И. е осъждан многократно за извършени умишлени престъпления от общ характер. С присъда № 87 от 23.10.2006 година по НОХД № 165/2006 г. на Окръжен съд- Габрово, влязла в законна сила на 08.11.2006 година е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. С определение  по ЧНД № 44/2007 г. на Районен съд- Дряново, влязло в законна сила на 11.04.2007 година, на основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание на осъдения И. по тази присъда и присъда по НОХД № 246/2006 г. на Районен съд - Дряново в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. От представеното от прокурора надлежно заверено копие от определение по ЧНД 112/2008 г. на Районен съд – Дряново е видно, че отново на същото основание е извършена кумулация на тези две присъди, като определеното общо наказание от една година и шест месеца е увеличено, на основание чл.24 НК, с още девет месеца лишаване от свобода и е постановено определеното и увеличено общо наказание, в размер на две години и три месеца лишаване от свобода осъденият И. да изтърпи при първоначален строг режим, като това определение е влязло в законна сила на 16.03.2009 година.

                   На 07.03.2009 година, вечерта, подсъдимият И. ***, където употребил алкохол. След полунощ, в нетрезво състояние излязъл в града заедно с О.Н., с когото се познавали от съвместен престой в затвора. Като се движели по ул.”Г.С.Раковски”, около 01.30 часа, подсъдимият И. решил да влезе в дом № ** като счел че няма никой от живущите. Прескочил през оградата в двора на къщата. Входната врата на къщата била заключена и той счупил стъклото на прозорец до външните стъпала и влязъл през отвора. Отключил и отворил входната врата като извикал на Н. да влезе. След това подсъдимият влязъл в една от стаите, където спяла живущата в къщата М.А.Х.. Включил осветлението, видял я, отишъл до леглото и поискал от Х., която се събудила, да му даде парите, които има. Тя му казала, че има само 10 лева. Подсъдимият започнал да я удря с ръце в областта на главата, като ударите му попадали повече в лявата част на лицето. Х. се опитала да вика, но той я заплашил и се опитал да завърже устата й с чорапогащник. Взел от портмонето й, което се намирало в чанта на закачалката десетте лева и видял на масата два мобилни телефонни апарата. Взел същите, като при вземането им отново ударил Х., тъй като се опитала да му попречи и излязъл от жилището. Мобилните телефони, единият марка “Нокиа 1600” на стойност 27 лева, а другият – “Моторола” на стойност 9 лева и един калъф за мобилен телефон на стойност 2 лева, поделил с Н.. През деня продали единият мобилен телефон на неизвестно лице в гр.Г., а вторият останал в Н., който го загубил. Взетите 10 лева и парите от продажбата на мобилния телефон подсъдимият И. похарчил заедно с Н.. Общата стойност на парите и вещите, които взел от жилището на Х. е 48 лева.  

                   Подсъдимият И. признава изцяло горните факти. Неговите самопризнания се подкрепят и от събраните на досъдебното производство доказателства: показанията на пострадалата Х., приложеният протокол за оглед на местопрестъплението и фотоалбум към него, съдебно-медицинска експертиза за нанесените на пострадалата телесни увреждания и снимковия материал към нея, заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза на вещите, приложената справка за миналите осъждания на подсъдимия и другите писмени доказателства.

                   При така приетата за установена фактология по делото съдът намира, че от обективна страна е налице пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия и причинената на М.А.Х. имотна вреда. Същият противозаконно, без съгласието и противно волята на Х. е взел десетте лева от портмонето в  дамската й чанта, както и двата мобилни телефонни апарата с калъфа на единия, които се намирали на масата в жилищното помещение, в което спяла, като преди това е употребил сила, чрез удари с ръце по главата и лицето и опит за завързване на устата, за да елиминира нейната съпротива.

                   От субективна страна е налице пряк умисъл в действията на подсъдимия И.. Както и той признава намерението му е било да си набави парични средства. За да осъществи това свое намерение е влязъл с взлом в къщата, като заварил жената в стаята й поискал парите и употребил сила  спрямо нея при опита й да вика и да му попречи да вземе и другите вещи, след като е взел десетте лева, с които разполагала. Действията му са били последователни и целенасочени. Той е съзнавал това, което върши, неговия противоправен характер, но е искал и преследвал настъпването на вредните  последици. Намерението му за своене на парите и другите вещи, които взел, се установява от неговите самопризнания, че ги е употребил за лични нужди и за тези на О.Н., който бил с него преди и след деянието.                            

         По тези съображения съдът намира повдигнатото срещу подсъдимия С. обвинение за доказано. От обективна и субективна страна същият е осъществил престъпния състав на чл.198 ал.1 от НК. Тъй като, видно от справката за съдимост, преди извършване на това престъпление подсъдимият е бил осъждан за друго такова тежко умишлено престъпление, каквото е престъплението по чл.199 ал.1 от НК, като наложеното му с предходната присъда от 2006 година на Окръжен съд – Г. за това престъпление и определено му в последствие от Районен съд – Д., на основание чл.25 ал.1 НК като общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода не е отложено по чл.66 от НК, то налице са условията на опасния рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” от НК и подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по квалифицирания състав на чл.199 ал.1 т.4 от НК.

Въз основа на тези правни изводи съдът призна подсъдимия Е.М.И. за виновен в това, че на 08.03.2009 година, около 01.30 часа, в жилището на ул.”Георги Сава Раковски”  № в гр.Д., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 10 лева, два мбилни телефона, марка “Нокиа 1600” и “Моторола”, и калъф за мобилен телефон на обща стойност 48 лева, от владението на собственичката им М.А.Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила спрямо пострадалата – ударил я няколко пъти с ръце в областта на главата и лицето, опитал се да завърже устатат й с чорапогащник и по този начин е извършил престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б”а” от НК.

При определяне размера на наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК и без да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства наложи на подсъдимия И. наказание при условието на чл.55 ал.1 т.1 НК, в размер на три години лишаване от свобода, под най-ниския предел на предвиденото в закона, като прие наличие на завишена степен на обществена опасност на подсъдимия с оглед бруталността му при извършване на престъплението, както и обстоятелството, че същото е извършил в срока на прекъсване изпълнението на наложените му по предходните присъди наказания лишаване от свобода, видно от писмата на началника на затвора гр.Ловеч. Съдът намира, че така определеното по размер наказание лишаване от свобода е съответно на извършеното престъпление по смисъла на чл.35 ал.3 от НК и съобразено с целите по чл.36 НК.

На основание чл.57 ал.1 във вр. с чл.61 т.2 и чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия Е.М.И. първоначално настаняване в затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим за изтърпяване изцяло на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Съдът постанови приложената като веществено доказателство един брой чаршаф/плик/, иззет при огледа в дома на пострадалата М.А.Х. да й бъде върнат след влизане на присъдата в законна сила.

Съдът осъди подсъдимия Е.М.И. да заплати в полза на държавата, по сметката на Окръжен съд – Г., направените на досъдебното производство деловодни разноски от общо 130 лева, представляващи изплатени възнаграждение на вещи лица.

В този смисъл съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         /М.М./