РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Карлово, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
в присъствието на прокурора П. П. Р.
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101850 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът КР. М. Б. твърди, че с постановление от 14.08.2020 г., следовател
С.П. при ОСО на ОП-П. установила, че предвид събраните доказателства по сл.д.
№140/2020 г. по описа на ОСО на ОП-П. е налице основание за привличане на ищеца, в
качеството му на обвиняем, затова че на 18.12.2019 г. в гр. К. пред надлежен орган на
властта - Началник на РУ на МВР К. е набедил Л.С.П. (служител на РУ на МВР К.) от
гр. С., обл. П., в престъпление по чл.354, ал.2, вр. ал.1 от НК, като знаел, че същият е
невинен - престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Във връзка с постановление от
14.08.2020 г., издадено от следовател С.П. при ОСО на ОП-П., на 21.08.2021 г. с
призовка ищецът бил призован да се яви в ТСО - гр. К., в качеството си вече на
обвиняем, като му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 21.08.2020 г.
материалите по производството му били предявени, като същият чрез процесуалния си
защитник направил искания по събиране на доказателства, които били уважени с
постановление № 256/21.08.2020 г. Исканията били за приобщаване на относима
документация и за разпит на свидетели. На 30.09.2020 г. приобщените към
производство материали във връзка с горното искане били предявени на ищеца, било
направено и искане за очни ставки между свидетелите по делото, и между свидетел и
обвиняем. Същите тези искания били уважени с постановление № 256/30.09.2020 г.,
доколкото фактите за изясняване на фактическата страна на производството били
пряко свързани със свидетелските показания. Самото досъдебно производство било
образувано на 08.04.2020 г. и водено за престъпление по чл.286, ал1 от НК. На
14.08.2020 г. като обвиняем бил привлечен ищеца, спрямо когото била взета мярка за
неотклонение „Подписка“. След приключване на разследването материалите по
1
досъдебното производство били получени в РП П., ТО-К. с мнение за прекратяване на
наказателното производство, което и наблюдаващият прокурор споделял като
основателно.
Прекратяването на наказателното производство срещу ищеца станало факт
на 11.03.2021 г. с постановление от същата дата, като със същото това постановление
била отменена и взетата мярка за неотклонение.
Мотивите за този акт били следните:
В обяснението по производството ищецът заявил, че подадения от него
сигнал срещу полицая Л.П. бил израз на възмущение срещу „действията на
длъжностно лице, което нарушава закона“. Освен това ищецът изцяло препотвърдил
изнесената от него информация в сигнала до началника на РУ на МВР К. от 18.12.2019
г. Същите тези твърдения били препотвърдени и от свидетелите, при разпита им и при
последващата очна ставка. Според трайната съдебна практика, за да е отговорен за
набедяване деецът не само трябва да е изнесъл пред надлежния орган на властта
неверни данни за извършване от другиго за престъпление или да представи неистински
доказателства срещу него, но и да съзнава тази истина. В конкретния случай била
налице липса на съставомерен принцип от субективна страна на престъплението по
чл.286, ал. 1 от НК. Липсата на този признак означавала и липса на престъпление. В
тази връзка се произнасяла не веднъж и върховната съдебна инстанция. В тази връзка е
цитирано решение на ВКС, в което съдът изрично се уточнил, че упражняването на
правото на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със
субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е
набедяване. С привличането на ищеца като обвиняем била наложена мярка за
неотклонение – „подписка“, която била отменена с постановлението от 11.03.2021 г., в
хода на досъдебното производство спрямо него не били прилагани други мерки на
процесуална принуда като форма на ограничение от страна на разследващите органи.
Извършена била полицейска регистрация. Обвинението било повдигнато за тежко
умишлено престъпление, а конкретният случай внесъл сериозен дискомфорт в начина
на живот на ищеца, повлиял както в семеен, така и професионален план, разколебал
вярата му в закона и справедливостта. Действително полицейската регистрация била
следствие именно на привличането на ищеца в качеството му на обвиняем от ответната
прокуратура, поради което и неудобството, което търпял било в пряка причинно-
следствена връзка с действия на прокуратурата, но същото предвид, оневиняването му
се явявало незаконосъобразно. В търсене на справедливост, ищецът подал жалба до РП
П., на основание чл.286 НК, за това, че бил набеден от страна лицето Л.П.. Във връзка с
жалбата била образувана пр.пр. 4926/2021 г., която в последствие била прекратена от
РП П., като неоснователна. Всички тези действия от страна на ищеца били във връзка с
чувството за безнаказаност на определени държавни служители, скрили се зад
постовете, които заемат, извършващи незаконосъобразни действия, при положение, че
самите та са пазители на законността и реда в Б.. В унисон с константната съдебна
практика можело да се приеме, че е налице предпоставка за ангажиране на
отговорността на държавата поради обективният факт, че спрямо ищеца било
образувано наказателно производство, той бил привлечен в качеството му на
обвиняем, като му било повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление
по НК и впоследствие същото е прекратено. Това било достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-
следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглеждала на
2
плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в
престъпление било винаги неоснователно (незаконно), когато подсъдимият бъде
оправдан. Отговорността на държавата била обективна. Тя можела да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно
лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следвало да бъде
ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване
на наказателно производство - законен повод и достатъчно данни за престъпление. В
настоящия случай били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията
на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на
обвинението, разпит на обвиняемия, задържане под стража, налагане на пренудителна
мярка, очна ставка и други следствени действия, предявяване на разследването и т.н., и
второ, оневиняване на обвиняемия. От тези факти може да се изведе и субектът на
деянието в лицето на ответната прокуратура. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следвало да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и
действия са причинени вредите. Отговорност в случая носела прокуратурата, по чието
разпореждане било образувано наказателното производство и която упражнявала
ръководство и надзор, като контролирала хода на разследването, проучвала и
проверявала всички материали по делото и давала указания по разследването (чл. 196,
ал. 1 НПК). В случая причинените на ищеца неимуществени вреди (като отделен
елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ), по принцип били ясни и
дори не се нуждаели от доказване, поради факта, че висящото и безрезултатно
наказателно производство винаги водело до негативни преживявания, свързани с
психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати,
загубата на вярата в закона и реда, и чувството за безнаказаност, които довели да
сериозен дискомфорт в начина на живот на привлеченото, като обвиняем лице. В
подобни случаи негативните преживявания се презумирали от закона с оглед на
презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права:
чест и достойнство на личността, право на лична свобода и правото на изразяване на
гражданска позиция. Безспорно ищецът изживял негативни емоции, съставляващи
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена
последица от обвинението. За периода на производството - от 14.08.2020г. до
11.03.2021 г. (7- седем месеца) ищецът претърпял неимуществени вреди, свързани със
страх от постановяване на осъдителна присъда и ограничения на правната му сфера,
които биха настъпили при евентуалното му осъждане. През този период изпитвал
силно безпокойство, което оставило трайна следа в него. Изпитвал неудобство и
притеснение от това, че е третиран като престъпник вследствие на действие
продиктувано от гражданската му съвест. Влошило се и здравословното му състояние
под формата на безсъние и липса на апетит. Ограничил социалните си контакти,
прекарвал повечето време в дома си, отчуждил се дори от членовете на семейството си,
общувал малко и се затворил в себе си.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди П.Р. Б. да му заплати:
- сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на повдигнато му незаконно
обвинение от ОП- П., по сл.д. ДП 140/2020 г. по описа на Осл.О при ОП-П., пр.пр.
256/2020 г. по описа на РП- К. (сега РП П., ТО-К.), за престъпление по чл.286, ал. 1 от
НК, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на прекратяване на досъдебното
3
производство - 11.03.2021 г. до окончателното плащане;
- сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения сл.д. ДП 140/2020 г. по
описа на Осл.О при ОП-П., пр.пр. 256/2020 г. по описа на РП- К. (сега РП П., ТО-К.),
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на прекратяване на досъдебното
производство - 11.03.2021 г. до окончателното плащане.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът П.Р. Б. оспорва иска като неоснователен. Въвежда следните
възражения:
Възразява срещу посочената дата 11.03.2021г., от която дата според КР. М.
Б. следвало да се присъди законна лихва върху претендираната главница. Същият
узнал на 25.03.2021г., че наказателното производство е било прекратено, но това
постановление влязло в законна сила на 02.04.2021г., следователно от тази дата било
редно да се счита като начален период на дължимо обезщетение. Твърдяло се, че в
резултат на воденото срещу КР. М. Б. наказателно производство, той претърпял
негативно влияние, което аргументирал като степен на проявено негативно влияние
извън самото му привличане в качеството на обвиняем с факта на извършена му
полицейска регистрация, че изпитал страх от постановяване на осъдителна присъда,
изпитал неудобство и притеснение, от това, че е третиран като престъпник, влошило се
здравословното му състояние. Намира, че на това основание искът с посочения размер
на обезщетение не следва да се уважава с оглед на посочените действия - полицейската
регистрация била изцяло в компетентността на полицейските органи, които извършили
разследване по случая. Спрямо ищеца не били извършени други
процесуалноследствени действия в хода на досъдебно производство, които да касаят
личната му сфера и грубо да са засегнали конституционно защитените му права. Сам
КР. М. Б. признавал, че по отношение на него е била наложена мярка за неотклонение
„Подписка“ и то само с оглед постигане на заложените в чл.57 от НПК цели. В никакъв
случай най-леката мярка за неотклонение, каквато се явявала подписката, не можела да
въздейства негативно върху доброто име и престижа на КР. М. Б.. Следователно не
можело да се приемат като основателни неговите твърдения, че в случая като бил
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство - сл.дело №140/2020г.
по описа на Отдел „С.“ при О.П. П., това е въздействало негативно върху престижа и
доброто му име. С оглед твърденията за негативни емоции, които КР. М. Б. преживял,
поради това, че му е извършена полицейска регистрация, за това, че изпитал страх от
постановяване на осъдителна присъда, изпитал неудобство и притеснение, от това, че е
третиран като престъпник, влошило се здравословното му състояние намира, че също
не следва да се ценят като доводи, които доказват претенцията му за обезщетение.
Намира, че досъдебното производство е протекло в рамките на разумния срок -
образувано е на 04.08.2020г. и прекратено на 11.03.2021г., като то било прекратено още
в досъдебната фаза, т.е. един разумен срок. Размерът на претендираното обезщетение
следвало, ако съдът го уважи, да се определи по справедливост. Справедливост значело
съответствие - за това, че е причинено страдание на КР. М. Б. от твърдените
незаконосъобразни действия. Намира размерът от 3000 за прекомерен. Твърдението за
настъпили здравословни проблеми било недоказано. Не били представени никакви
доказателства в тази насока.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като
неоснователни.
4
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. В тежест на ищеца в производството е да установи, че: срещу него
е водено наказателно производство, приключило с постановление на прокурора за
прекратяването му на основанията посочени в ЗОДОВ, в конкретния случай - че липсва
престъпление, че спрямо него е била вземат мярка за неотклонение – подписка, следва
да докаже реалното претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди
през периода на воденото срещу него наказателно производство и наличието на пряка
причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените имуществени и
неимуществени вреди.
Не се спори и се установява от представеното по делото в заверен препис
постановление и от приетото сл. дело № 140/2020 г. по описа на Отдел „С.“ при О.П.
П., че на 04.08.2020 г. е било образувано досъдебно производство затова, че на
18.12.2019 г. в град К., обл. П., пред надлежен орган на властта, Л.С.П. е бил набеден в
извършване на престъпление по чл. 345 ал.1 вр. с ал.1 от НК като се е знаело, че е
невинен – престъпление по чл. 286 ал.1 от НК. Производството е било образувано по
жалба на Л.С.П. във връзка с подаден от ищеца сигнал вх. № ********* от 18.12.2019
г. до началника на РПУ К.. В том ІІ, на л. 5 от досъдебното производство е представено
пълномощно и договор за правна помощ, по силата на който ищецът е заплатил на
защитника си възнаграждение в размер на 300 лева. С постановление от 14.08.2020 г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 286 ал.1 от
НК и е взета мярка за неотклонение – подписка. Разследването е предявено на
обвиняемия и неговия защитник с постановление от 21.08.2019 г., при което действие
са направени възражения и доказателствени искания, които са били уважени. С
постановление от 30.09.2020г. разследването е предявено отново на обвиняемия.
Направени са нови доказателствени искания, които са били уважени. С постановления
от 29.01.2021 г. и от 01.02.2021 г. разследването е било предявено на пострадалия и на
обвиняемия. На 11.02.2021 г. е изготвено заключително мнение и делото е изпратено
на прокурора с мнение за прекратяване. От справката за съдимост на ищеца се
установява, че същият неосъждан. В досъдебното производство са приобщени
доказателства за налагане на наказания на ищеца по ЗДвП за множество извършени
нарушения (том ІІ, л.26-30), за които са му налагани наказания с наказателно
постановление и фиш, издавани са и заповеди за принудителни административни
мерки. Не се спори, че конфликтът между ищеца и лицето, сочено като пострадал в
досъдебното производство е възникнал с оглед извършвани на ищеца проверки по
ЗДвП. С постановление от 11.03.2021 г. прокурорът е прекратил наказателното
производство срещу ищеца като е приел, че липсва престъпление поради субективната
несъставомерност на деянието и е отменил взетата по отношение на ищеца мярка за
5
неотклонение – подписка. Постановлението е връчено на ищеца с известие за
доставяне (обратна разписка) на 25.03.2021 г., а на пострадалия – на 15.03.2021 г.
Срокът за обжалване е изтекъл на 01.04.2021 г.
В показанията си св. К., ********, сочи, че ищецът споделил с партньорката
си, че му е повдигнато обвинение за набеждаване на полицейски служител.
Наказателното производство се отразило зле на ищеца в личен план. Отношенията
между партньорите не вървели, ищецът изпитвал страх, защото нямал вина, но се
страхувал да не бъде лишен от свобода. По това време ищецът, който имал собствен
бизнес, не работел, защото бил потиснат. По това време се повишавало кръвното му
налягане, отишъл на лекар, защото бил хипертоник и имал висок холестерол. Ищецът
бил спортен тип, не бил с наднормено тегло. Започнал да приема медикаменти заради
холестерола. Ищецът имал проблеми със съня, по цяла нощ не можел да спи и
партньорката му, която работела в аптека му купувала лекарства за сън. Ищецът
споделял, че се чувства морално обиден и изпитва страхове, и до момента не се
възстановил.
ОТНОСНО иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът
приема, че от страна на ищеца се доказа наличието на образувано наказателно
производство, по което, с постановление от 14.08.2020 г. на следовател от Отдел „С.“
при О.П. П. ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на
18.12.2019 г. в град К., обл. П., пред надлежен орган на властта – началника на РУ на
МВР К. е набедил Л.С.П. в извършване на престъпление по чл. 345 ал.1 вр. с ал.1 от
НК като е знаел, че същият е невинен – престъпление по чл. 286 ал.1 от НК. Към
датата на деянието, законът е предвиждал наказание – лишаване от свобода от една до
шест години и обществено порицание, т.е. престъплението е тежко по смисъла на НК.
Няма данни ищецът да е бил задържан на някое от основанията, предвидени в НПК в
хода на досъдебното производство. С постановлението за прекратяване на
наказателното производство спрямо ищеца, прокурорът е приел, че обвиняемият –
ищец в настоящия процес не е осъществил състава на престъплението, за което е бил
привлечен като обвиняем, поради субективната му несъставомерност, т.е. липсва
престъпление.
Въз основа на гореизложеното съдът приема за доказани по делото
обстоятелствата, че досъдебното производство срещу ищеца е продължило около
седем месеца, считано от датата на привличането му като обвиняем на 14.08.2020 г.,
приключило още в досъдебната фаза, като е отменена взетата мярка за неотклонение –
подписка.
При така събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че
са налице преживени емоционални страдания от страна на ищеца, изразяващи се в
стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното производство, страх от
осъждане. Съдът намира, че не е установено в процеса вследствие на повдигнатото му
обвинение, ищецът да е получил здравословни проблеми, свързани с повишен
холестерол и повишено артериално налягане, доколкото тези факти могат да се
установят само със съдебно медицинска експертиза, но същият не е и заявявал такива
факти. В същото време, негативните преживявания по повод обвинението, дори да не
са пряк причинител на здравословните проблеми, могат да повлияят на здравословното
състояние на лицето.
В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и
6
решение № 52 от 23.06.2016 г. по гр. дело № 3471/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че
обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице. ВКС приема също, че е нормално по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, да изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; че се накърняват моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване
на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. ВКС приема, че ищецът, претендиращ вреди по чл.2 от ЗОДОВ, следва
да ги доказва при условията на пълно и главно доказване само ако твърди вреди над
обичайните за такъв случай или ако се твърди конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение. С оглед на приетото,
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на
увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди
поради незаконно обвинение.
За възникване на отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ са необходими
две предпоставки: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2) прекратяване на образуваното наказателно производство, на някое от посочените в
разпоредбата основания – в конкретния случай, че липсва престъпление. Тази
предпоставки в случая са налице, тъй като отговорността възниква не по повод на
извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и
възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата
за законова разпоредба, която има гаранционно обезщетителен характер. Всички
предпоставки за ангажиране на отговорността са с обективен характер и законът не
предвижда като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица
от прокуратурата, нито предвижда отпадане на отговорността, ако действията в
отделни етапи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този
момент доказателства, нито с това дали при извършването им са спазени всички
предвидени процесуални правила. Без правно значение е и вътрешното убеждение на
длъжностните лица, които са извършили съответното процесуално действие. За да
възникне отговорността, от значение е единствено крайния резултат от воденото
наказателно производство.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение на ищеца, а
именно: налице са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
честта и достойнството на ищеца в обществото, създаден му е дискомфорт, задължение
да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за
неотклонение „подписка“, преживени емоционални и физически страдания вследствие
на обвинението, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
изразяващо се в незаконното обвинение на ищеца в наказателно производство,
проведено на досъдебната фаза като сл. дело № 140/2020 г. по описа на по описа на
7
Отдел „С.“ при О.П. П., приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство, тъй като липсва престъпление поради липса на
субективна страна на деянието – подаване на сигнал до началника на РУ на МВР К..
За да определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността на воденото
наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и
притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и
социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството,
в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот,
чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние,
естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по
време на воденото наказателно производство и др. В този смисъл е ППВС № 5/1964 г.,
както и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. №
396/2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/13.02.2012 г. по гр.д. № 637/2011 г., ІІІ г.о., решение
№ 55/11.03.2013 г. по гр.д. N 1107/2012 г., ІV г.о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д.
№ 85/2012 г., IV г. о. и др.
При съобразяване на продължителността на наказателното производство
съдът отчете, че воденото досъдебно производство е продължило в рамките на
предвидените в НПК разумни процесуални срокове с оглед фактическата и правна
сложност на спора. Следва да се отчете също, че престъплението, за което на ищеца е
повдигнато незаконното обвинение е тежко умишлено престъпление, т.е. може да се
приеме, че само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек. В същото
време не са установени вреди за ищеца над обичайните такива за водене на
наказателен процес, не са установени вреди, пряко свързани със здравословното му
състояние, или различни, водещи до сериозно нарушаване на обичайният му ритъм на
живот. В показанията си свидетелката сочи основната причина – повдигане на
обвинение. Други преки действия, източник на стрес не са установени. Следва да се
отчете също, че ищецът е подал сигнала, станал повод за образуване на наказателното
производство след като е бил недоволен от проверките, които са му били извършвани
от пострадалия и е считал, че същите са извън компетентността му на полицейски
служител. Този извод на ищеца, заявен като чувство за безнаказаност на определен
държавен служител. Такива данни, пострадалият да се е държал като безнаказан не са
събрани в процеса, обратно – установено е, че проверките по ЗДвП (без значение дали
са извършени от пострадалия), са приключвали с издаване на наказателни
постановления, за голяма част от които е отбелязано, че са влезли в законна сила и
наложените по тях глоби са били заплатени, т.е. наложените наказания са били
основателни, а действията на полицейския служител да извърши или предизвика
проверка, правно регламентирани. Действително, съдът приема, че ищецът е преживял
стрес вследствие от наказателното преследване, но отделно от това се установи, че
същият е многократно наказван по ЗДвП и за част от случаите съпричастен е бил
именно пострадалия от престъплението за което е било повдигнато незаконно
обвинение. Не се установи вследствие на незаконното обвинение ищецът да е бил
лишен от трудова дейност. Не са установени факти за негативно отношение в
обществото. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелката, които макар
8
да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК, са обективни и житейски логични.
Като съобрази всичко изложено, съдът намира, че на ищеца следва да се
присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 3
000 лева и искът следва да се уважи в пълния му предявен размер. Ищецът е имал
качеството на обвиняем в продължение на седем месеца, за който период е действала и
мярката му за неотклонение, бил е обвинен в тежко умишлено престъпление и
размерът от 3000 лева отговаря на критериите за справедливост. В хода на
производството според съда не са събрани доказателства, въз основа на които да се
направи извод, че ищецът с поведението си е дал повод за повдигане и поддържане на
незаконното обвинение. Същият е подал сигнал по смисъла на НПК и установяването
на евентуално набеждаване и наличието или липсата на субективна страна да набеди
другиго в конкретно извършено престъпление, е можело да бъде проверена чрез
събиране на всички относими доказателства и без да е необходимо привличането му
като обвиняем. При липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца съдът приема, че определеното по-горе обезщетение не следва да бъде
намалявано.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съдът намира, че следва да присъди лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, от момента, в който същото е станало изискуемо, а именно – от
момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Видно от приложената към досъдебното производство разписка, ищецът
е уведомен за постановеното постановление за прекратяване на 25.03.2021 г. Срокът за
обжалване е изтекъл на 01.04.2021 г. (работен ден), поради което обезщетение за
забавено плащане в размер на лихвата за забава се дължи от 02.04.2021 г. (датата на
влизане в сила на постановлението) до окончателното плащане, като за претендирания
период от 11.03.2021 г. до 01.04.2021 г. включително, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОТНОСНО иска за имуществени вреди:
Съдът намира, че този иск следва да се отхвърли като неоснователен по
следните съображения:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи е уредена в чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Съгласно чл.4 ЗОДОВ Държавата отговаря за всички вреди –
имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Според чл.190, ал.1 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата - т.е. за
сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на
съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за
разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че
изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна
репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ. В
конкретния случай ищецът доказва да е реализирал разноски в размер на 300 лева за
9
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът следва да се уважи в пълния
му предявен размер.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 20 лева за държавна такса. В случая разноските
за адвокатско възнаграждение не следва да се редуцират с оглед направеното
възражение от ответната страна, предвид факта, че същите в минималния предвиден
размер съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, П.Р. Б. да заплати на КР.
М. Б. с ЕГН ********** от град С., к-с „С.“, № ****** сумата от 3 000.00 (три хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
на повдигнато му незаконно обвинение от ОП- П., по сл.д. ДП 140/2020 г. по описа на
Осл.О при ОП-П., пр.пр. 256/2020 г. по описа на РП- К. (сега РП П., ТО-К.), за
престъпление по чл.286, ал. 1 от НК и сумата от 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски
възнаграждения сл.д. ДП 140/2020 г. по описа на Осл.О при ОП-П., пр.пр. 256/2020 г.
по описа на РП- К. (сега РП П., ТО-К.), ВЕДНО със законната лихва върху главниците
от 3000 лева и 300 лева, считано от 02.04.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законната лихва за периода от 11.03.2021 г. до
01.04.2021 г. включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Р. Б. да заплати на КР. М. Б. с ЕГН ********** от град С., к-с
„С.“, № ****** направените по делото разноски в размер на 470.00 (четиристотин и
седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10