№ 571
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100900772 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на
единадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търг. дело № 772 по описа
за 2022 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от „Б.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и
адрес на управление: гр. София 1303, район „Възраждане“, ул. „******* представлявано от
М.Б.Н., срещу „Х.-Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******, представлявано от А.Й.М., иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД,
за заплащане на сумата 136071,36 лева – дължима мораторна неустойка по договор за
строителство № 1 от 27.04.2021 г..
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за строителство № 1 от
1
27.04.2021 г. ищецът възложил на ответника извършването на строително-монтажни работи,
описани по видове, единични цени и количества в одобрените проекти по част Конструкция
и Архитектура, съгласно Приложение 1 към договора, както и да съдейства на възложителя
с предоставяне на необходимата документация, включително, но не само, протоколи от
изпитвания на бетонови разтвори и сертификати за вложени материали, необходими за
издаване на акт образец № 14 за завършен груб строеж за обект: „СГРАДА АУРА“ -
жилищна сграда с гаражи и подземен гараж, находяща се в УПИ XIII-254, 255, 256, кв. 278,
м. “ЗОНА Б-19“, район Възраждане, Столична община, с административен адрес, гр. София,
бул. „**************
На 21.05.2021 г. бил подписан протокол за откриване на строителна площадка,
определяне на строителна линия и ниво на строежа, по силата на който обектът бил
предаден на изпълнителя, като съгласно чл. 3.1 от договора срокът за изпълнение на
възложените работи бил 195 дни и започвал да тече от момента на предаване на обекта,
поради което и СМР, предвидени в договора, следвало да бъдат изпълнени и предадени в
срок до 02.12.2021 г..
Съгласно чл. 4.4 от договора възражения за явни недостатъци и лошо качество на
извършените СМР се правели поетапно и следвало да бъдат отразени от страните в
протокол, като между страните не било спорно, че били налице недостатъци в изпълнените
СМР, констатирани в 16 броя протоколи за установяване качеството и отклонението при
извършването на натурални видове СМР. Всички протоколи били подписани от посочения
от изпълнителя представител, като видно от подписаните протоколи от 07.02.2022 г. и
17.02.2022 г. ответникът бил в неизпълнение на възложеното в срок. Съгласно чл. 8.2 от
договора при забава в изпълнението на СМР изпълнителят дължал неустойка в размер на 0,5
% за всеки просрочен ден върху стойността на всички неизпълнени СМР, но не повече от 30
% от стойността на договора. С оглед липсата дори на частично предаване на изпълнени
СМР с отстранени забележки, към настоящия момент забавата на ответника продължавала
повече от 90 дни, поради което се дължал максималният размер на неустойка при забава
повече от 60 дни (60 дни * 0.5 % = 30 %), изчислен при обща цена съгласно чл. 2.1 от
договора в размер на 777138,17 лева с ДДС, както следва: 777138 лева * 30 % = 233141,45
лева.
На 15.03.2022 г. ищецът поканил изпълнителя в 3-дневен срок от получаване на
поканата да заплати сумата в размер на 233141,45 лева, представляваща мораторна
неустойка в максимален размер, което не било сторено и ищецът упражнил правото на
прихващане на дължимата неустойка с остатъчния размер на задължението на възложителя
по договора в размер на 77641,61 лева, изчислен като разлика от общата цена в размер на
777138,17 лева с ДДС и платените до момента суми в размер на общо 699496,56 лева, както
и с предоставената до момента при условията на чл. 2.5.5 от договора гаранция за добро
изпълнение общо в размер на 19428,45 лева, поради което ответникът дължал неустойка в
размер на 136071,36 лева, която се претендира в производството.
В срока за отговор на исковата молба, „Х.-Г.“ ЕООД, ЕИК *******, оспорва
претенцията за заплащане на неустойка. Твърди, че в предмета па договора не било
включено извършването на изкопни работи и укрепване на изкопа на обекта, което било
предмет на отделен договор, сключен на 17.05.2021 г. между ищеца и В.“ ЕООД, ЕИК
*******, поради което срокът за изпълнение на възложените СМР е започнал да тече, не от
датата на подписания протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
2
строителна линия и ниво на строежа, а след като изпълнителят на изкопните работи
изпълнил и предал същите на възложителя, което е станало най-рано на 24.06.2021 г..
Оспорва твърденията за забава в изпълнението, която да се дължи на виновно
неизпълнение на задължения по договора за строителство от страна на изпълнителя, тъй
като била налице забава в доставката на арматура с повече от 70 дни, наложила се била и
промяна в конструктивния проект, която довела до допълнително забавяне от 10 дни, поради
което не била дължима неустойка за забава в размер на 233141,45 лева, респ. ищецът не
разполагал с правото да извършва прихващане с дължимото възнаграждение за изпълнени
СМР по протокол № 9 и протокол № 10. Забавата в плащането на възнаграждението,
продължила до прекратяване на договора на 15.03.2022 г. освобождавала длъжника от
отговорност за собствената му забава. Счита неустоечната клауза за нищожна, евентуално
претендира намаляване на неустойката с оглед частичното изпълнение на договора.
Предявява насрещен иск за заплащане на сума в размер на 95320,42 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по
договор за строителство № 1/27.04.2021 г., който иск е приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство, като сумата е формирана от незаплатено възнаграждение за СМР
по протокол обр. 19 № 9 от 07.02.2022 год., за което е издадена фактура № 570 от 15.03.2022
г. на стойност 71594,81 лева с ДДС, възнаграждение за СМР по протокол обр. 19 № 10 от
17.02.2022 г., за което е издадена фактура № 571 от 15.03.2022 г. на стойност 3877,96 лева с
ДДС и задържаната част от възнаграждението по договора за строителство, като гаранция за
добро изпълнение, съгласно чл. 2.5.5 от договор за строителство № 1/27.04.2021 год., в общ
размер на 19845,65 лева. С тези вземания на ответника-изпълнител ищецът бил извършил
прихващане с вземането за мораторна неустойка, каквото обаче изобщо не било възникнало.
В допълнителна искова молба ищецът „Б.А.“ ЕООД поддържа предявения иск и
оспорва твърденията на „Х.-Г.“ ЕООД за недължимост на неустойката. Не оспорва
твърденията, че „Х.-Г.“ ЕООД не е извършило изкопните работи, но видно от календарния
график, представляващ приложение № 2 към договора, изпълнителят предвидил изкопните
работи да отнемат 50 дни като част от договорените 195 дни, в този смисъл дори да се
приемело, че ответникът започнал извършването на СМР на 24.06.2021 г., то тогава срокът
за изпълнение би бил 145 дни или до 16.11.2021 г.. Видно от представените с исковата молба
и отговора на исковата молба доказателства строителството продължило и през март 2022 г.,
включително и към настоящия момент не било приключило. В периода от 17.05.2021 г. до
24.06.2021 г. в действителност ответникът имал достъп до обекта и подготвял строителната
площадка, разполагал техника, фургони за работници, правил поръчки за доставка на
материали, включително кофражи, греди, подпори и други. Счита, че плащанията от страна
на възложителя са правени в израз на добри намерения, но не и заради приемането на
работата като качествена.
По време на така твърдяната от ответника преработка на конструктивния проект,
същият е имал възможност и е извършвал други СМР, поради което не следва да се приема,
че с 10 дни следвало да се продължи общият срок съгласно календарния график. Съгласно
договора, „Х.-Г.“ ЕООД приело да изпълни СМР със свои ресурси и материали, поради
което не могло да се позовава на забава в организирането на доставки от страна на
възложителя. Изпълнителят е следвало и то за своя сметка да осигури необходимите
материали и ресурси, поради което ответникът е имал пълната свобода да договори и
достави арматурни заготовки от съответния доставчик, който да не забави доставката. Тази
3
забава също не го освобождавала, тъй като изпълнението на други СМР било възможно.
Ответникът напуснал изцяло обекта без да изпълни всички СМР и без да отстрани
констатираните със съответните забележки недостатъци, който факт не се оспорвал.
В отговор на насрещната искова молба „Б.А.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен,
като твърди, че възнаграждението не било дължимо поради некачествено и забавено
изпълнение, а при условията на евентуалност твърди, че тези насрещни вземания били
погасени чрез прихващане с вземането му за мораторна неустойка.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба и в допълнителната
насрещна искова молба „Х.-Г.“ ЕООД поддържа вече изложеното, което прави и
първоначалният ищец в допълнителния отговор на насрещната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение № 4050/13.12.2022 г. като безспорен и ненуждаещ
се от доказване в отношенията им, е отделен фактът, че помежду им е сключен договор за
строителство № 1 от 27.04.2021 г., с който „Б.А.“ ЕООД възложило на „Х.-Г.“ ЕООД
извършването на строително-монтажни работи, описани по видове, единични цени и
количества в одобрените проекти по част Конструкция и Архитектура, съгласно
Приложение 1 към договора до етап груб строеж за обект: „СГРАДА АУРА“ - жилищна
сграда с гаражи и подземен гараж, находяща се в УПИ XIII-254, 255, 256, кв. 278, м. “ЗОНА
Б-19“, район Възраждане, Столична община, с административен адрес, гр. София, бул.
„**************
В т. 3.2 от договора страните уговорили срокът за изпълнение на възложените работи
да е 195 дни, като започвал да тече след предаване на строителната площадка от
възложителя и след предаването на всички необходими документи, изисквани от
нормативната уредба за изпълнение на строителните дейности. Протоколът за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа е подписан на
21.05.2021 г., което не е спорно.
В т. 8.2 от договора страните предвидили при забава на изпълнителя същият да дължи
неустойка от 0,5 % върху стойността на неизпълнените работи, но не повече от 30 % от
стойността на договора.
Страните не спорят, че съгласно т. 2.5.5 от договора възложителят задържал плащането
на 3 % от дължимото възнаграждение от стойността на приетите СМР като гаранция за
добро изпълнение, което се заплащало в рамките на 90 дни от подписване на последния акт
обр. 19 и при условие, че всички работи са изпълнени качествено и в срок.
С покана от 15.03.2022 г. „Б.А.“ ЕООД поканило изпълнителя „Х.-Г.“ ЕООД да
заплати уговорената в договора неустойка в максимален размер от 30 % върху стойността на
договора, възлизаща на сумата 233141,45 лева, като при незаплащането в 3-дневен срок,
възложителят заявил, че прихваща вземането за неустойка с остатъка от дължимото
възнаграждение по договора в размер на 77641,61 лева и предоставената гаранция по т. 2.5.5
от договора за добро изпълнение. Поканата, по признание в електронно писмо с подател „Х.-
Г.“ ЕООД, е получена от адресата на 15.03.2022 г., като в отговор на същата дружеството
предложило провеждането на преговори за разрешаване на спорните въпроси, но не се
установява такива да са се състояли.
На същата дата - 15.03.2022 г. е подписан акт за установяване състоянието на строежа
4
и СМР при спиране на строителството, в който е констатирано, че са изпълнени СМР по
част „Конструкции“ до ниво „корниз“ и са съставени 18 броя протоколи образец 7 и образец
12, като не са налице изпълнени СМР в отклонение от одобрения проект.
Представените в производството документи, касаещи строителния процес са взети
предвид от вещите лица, изготвили заключението на съдебно-техническа експертиза, поради
което и съдът не ги обсъжда самостоятелно.
Въз основа на заключението на тричленната експретиза, прието неоспорено в
производството, съдът приема за установено, че в процеса на изпълнение на СМР и по-
конкретно в периода 12.07.2021 г. - 17.02.2022 г., между „Б.А.“ ЕООД и „Х.-Г.“ ЕООД са
били съставяни протоколи (№ 1 - № 10) за установяване извършването и за заплащане на
натурални видове строителни и монтажни работи, като същите са съставени след проверка
на място и включват завършени и подлежащи на заплащане СМР. В периода 15.12.2021 г.
до 11.03.2022 г. са били оформени и протоколи (№ 1 - № 16) за установяване качеството и
отклонението при извършването на натурални видове строителни и монтажни работи, и
касаещи конструктивни елементи - колони, шайби, ядра, греди, пояси и други.
За строежа били изготвени също така актове за приемане на извършените СМР по нива
и елементи на строителната конструкция (образец 7 съгласно Наредба № 3/2003 г. към ЗУТ)
- 18 броя в периода 25.06.2021 г. - 09.02.2022 г., при участието на представители на
възложителя „Б.А.“ ЕООД, консултанта/строителен надзор „П .Г. СТРОИТЕЛСТВО“ ЕООД,
проектанта по част „Конструктивна“ инж. А.С., „СТУДИО Т..А.“ ЕООД и строителя „Х.-Г.“
ЕООД. С актовете е удостоверено от участвалите лица, че е извършен преглед на
строителната конструкция по нива и елементи и е констатирано, че извършените към
момента СМР на обекта са в съответствие с инвестиционните проекти, като се разрешава
извършването на следващи видове СМР в съответствие с технологията на изпълнение.
За строежа са били оформени, също така, актове за установяване на всички видове
СМР по част „Конструктивна“, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати
изискванията на проекта (образец 12, съгласно Наредба № 3/2003 г. към ЗУТ) - 18 броя в
периода 24.06.2021 г. -10.02.2022 г., с които се удостоверява от участниците в
строителството, че извършените към момента СМР на обекта са в съответствие с
инвестиционните проекти, които работи подлежат на закриване и не могат да бъдат
отчетени по чертеж.
На 15.03.2022 г. бил съставен акт за установяване състоянието на строежа и СМР при
спиране на строителството (образец 10 съгласно Наредба № 3/2003 г. към ЗУТ), като
причината за спиране изпълнението на СМР е извършвана смяна на главния изпълнител,
което е обяснимо с оглед възникналия между страните правен спор.
От допълнително представената на вещите лица на електронен носител проектна
документация се установява, че проектните разработки са били изпълнени м. август 2020 г.,
като след началото на строителния процес се е наложило преработване на конструктивни
проекти и изготвяне на следващ техен вариант - от м. юли 2021 г.. Направена била корекция
на армировката на една от шайбите (Ш2), като причината за това, според предоставената
информация от представител на възложителя, била свързана със съществуваща съседна
сграда в контактната калканна зона. Извършено било укрепване на основите на тази съседна
сграда, поради което шайбата в сутеренната част на строежа не е било възможно да бъде
изпълнена според първоначалния проект, а е следвало да бъде „прибрана“ към вътрешността
на сградата. Разположението на шайбата в горните етажи е възстановено според проектните
5
предвиждания. Практическото изпълнение на строителните работи, касаещи
конструктивните корекции на шайбата, е било свързано с добавяне на няколко позиции
армировка и частично огъване на част от прътите по мярка на място с цел бъдат в
положение, позволяващо изпълнението на шайбата след крекцията.
Вещите лица считат, че изместването на шайба 2 (Ш2) в сутеренната част на строежа
поради укрепване на фундаментите на съседна, калканно разположена сграда, е имало за
последствие промяна на първоначално заложените (получените) конструктивни
натоварвания (оразмерителни усилия), без това обаче да е оказало въздействие и да е
наложило промяна на конструктивната схема и на конструктивни елементи. Корекцията е
извършена от компетентно лице и по установения ред - чрез актуализация на проектните
разработки, като проблемно било обстоятелството, че няма данни да са били изработени
заменителни таблици, наличието на които би улеснило работата на строителя при
извършването на корекциите при изпълнението на армировки.
Нито за първоначално изработената проектно-сметна документация (ПСД), нито за
последващото й изменение, вещите лица са установили наличието на протокол за предаване
и приемане на одобрения проект (акт образец 1 съгласно Наредба № 3/2003 г. към ЗУТ). Не
се установява и запис в заповедната книга на обекта за замяна на първоначално одобрените
проекти с други, вписан от проектант, тъй щото да е възможно разграничаване на периода на
приложение на първоначалната ПСД.
Изменението според вещите лица би довело до ден-два забавяне в изпълнението на
строежа.
В резултат на извършения от вещите лица преглед на строителна документация за
обекта и на проектно-сметна документация, както и на осъществения експертно-технически
оглед на място не са установени регистрирани отклонения от разработените проекти, имащи
за следствие нарушени основни изисквания към строежите по смисъла на чл. 169 ЗУТ, нито
записи и предписания в този смисъл на контролни и надзорни органи, в това число и в
заповедната книга на обекта.
В съответствие с инвестиционните намерения на възложителя бил разработен
технически проект за изграждането на жилищна сграда с гаражи и подземен гараж в УПИ
XIII - 254, 255, 256, кв. 278, м-т „Зона Б-19“, СО - р-н Възраждане (ПИ с идентификатор по
КККР 68134.306.473), като съобразно характеристиките на обекта, сложността и рисковете
при експлоатация, строежът е категоризиран като такъв от четвърта категория (чл. 137, т. 4,
б. „б“ ЗУТ).
Във функционален план сградата е решена с един подземен етаж, един приземен етаж и
шест надземни етажа. Подземният етаж е предвиден изцяло за подземен гараж, в който се
разполагат 11 единични гаража, всеки придружен със складово помещение, 3 самостоятелни
паркоместа и 5 броя отделни складови помещения. Общият брой на апартаментите е 37.
Жилищните етажи се обслужват от едно вертикално комуникационно ядро, състоящо се от
стълбище и асансьор за 8 лица (630 кг. товароподемност), разположено от към западната
фасада.
В конструктивно отношение сградата е проектирана с монолитна, стоманобетонна,
скелетно-безгредова конструкция с вертикални носещи елементи от стоманобетонни колони
и шайби. Ограждащите стени са изпълнени от тухлена зидария с дебелина 25 см и външна
топлоизолация от ЕРS 10 см. Вътрешните преградни стени в отделните жилища са с
дебелина 12 см и са изпълнени от тухлена зидария.
6
След запознаване с техническата документация на процесния строеж и изпълнените на
него строително-монтажни работи, както и осъществения експертен технически оглед от
назначените вещи лица, същите изразяват единодушно становище, че строителството е
реализирано в съответствие с разработения и одобрен технически проект.
Вещите лица са установили, също така, неналичие на записи в заповедната книга на
обекта, вписани от проектанта на основание т. 4.6.8 от сключения договор между страните, с
характера на установено неточно спазване на изработения от него инвестиционен проект и
дадени в тази връзка задължителни указания.
Отстраняването на част от констатираните в двустранно подписаните протоколи
недостатъци би могло да доведе до допълнителни довършителни работи, но изчисляване на
количеството им е практически невъзможно поради факта, че измерванията в тези съставени
между страните протоколи № 1 до № 16, до голяма степен не са ясни, а повторно измерване
е невъзможно поради факта, че вече са завършени мазилките и поставянето на
топлоизолациите.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на първоначално предявения иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума в
обезщетение на вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането на „Б.А.“
ЕООД за мораторна неустойка е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на
валидно главно задължение, договорено обезпечаващо го акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и осъществено неточно във времево отношение изпълнение
на главното задължение.
Страните не спорят, че са сключили договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г., в т.
8.2 на който е уговорено забавеното изпълнение на възложените СМР по договора от страна
на изпълнителя да е източник на акцесорно задължение за престиране на мораторна
неустойка в размер на 0,5 % от стойността на неизпълнените СМР за всеки ден забава, но не
повече от 30 % от стойността на договора.
Съдебно предявеното вземане за сумата 136071,36 лева – мораторна неустойка
предполага да е налице валидна (действителна) клауза, която да поражда задължение за
престирането му и да е налице виновно неизпълнение от страна на задълженото лице на
обезпеченото с неустойката главно задължение. Клаузата от договор за строителство № 1 от
27.04.2021 г. за дължимост на уговорената мораторна неустойка не е нищожна, както тврди
„Х.-Г.“ ЕООД, а действителна и съответно е годен източник на предявеното вземане, по
следните съображения.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да
възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
7
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като
абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за мораторна
неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите
нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка съдът дължи самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на
ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата не
противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 0,5 % от
стойността на забавените работи за всеки ден забава, но при уговорен краен предел от 30 %
от цялата стойност на договора, не нарушава принципа на справедливост – в съдебната
практика размер на мораторната неустойка от 0,5 % на ден, уговорена между търговци
(изпълнителят и възложителят са такива по правноорганизационната си форма) се счита, че
не обуславя нищожност на клаузата – в този смисъл изрично решение № 4 от 25.02.2009 г.
по т. д. № 395/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Налага се извод, че неустоечната клауза е изцяло
действителна и поражда целените от страните правни последици – възникване на
задължение за престиране на обезщетение за забавено изпълнение на възложените СМР,
като няма съмнение, че клаузата има акцентирана санкционна функция, което е обяснимо с
оглед естеството на обезпеченото задължение – строителство на жилищна сграда с
множство самостоятелни обекти, реализацията на които предполага сключени договори с
трети лица, върху които забавата би имала рефлексии.
Предвиденият да поражда акцесорното задължение за заплащане на мораторна
неустойка факт е неизпълнението в срок на възложените СМР (описани в договора), което
означава това задължение да е с настъпил падеж, защото само в този случай може да се
говори за неизпълнение. Задължението, възникнало за „Х.-Г.“ ЕООД с предмет изпълнение
на строително-монтажните дейности е срочно и е следвало да бъде изпълнено в рамките на
195 календарни дни, като няма спор между страните, че строителството е спряно на
15.03.2022 г., когато е подписан акт образец 10.
Началото на срока за изпълнение на възложените СМР се поставя при кумулативното
8
осъществяване на два факта: 1. предаване на строителната площадка на обекта и 2.
предаване на одобрени проекти по всички части на изпълнителя. Настъпването на този
втори кумулативно изискуем факт не е доказано от страна на ищеца. Напротив – в
заключението на СТЕ вещите лица изрично посочват, че протокол за предаване и приемане
на одобрения проект (акт образец 1 съгласно Наредба № 3/2003 г. към ЗУТ) не е налице.
Това налага извод, че ищецът не е установил да е поставено началото на срока за
изпълнение на възложените СМР, поради което и не би могло да се приеме, че същите са
забавени и съответно тази забава да поражда задължение за заплащане на мораторна
неустойка.
Ответникът „Х.-Г.“ ЕООД в отговора на исковата молба обаче признава, че началото
на изпълнението на строителството е започнало на 24.06.2021 г., което признание на
неизгоден факт съдът следва да съобрази. Това означава, че уговореният срок за изпълнение
на СМР, увеличен с необходимите според вещите лица 2 дни за съобразяване на СМР с
наложилото се изместване на шайба 2 (Ш2) в сутеренната част на строежа поради укрепване
на фундаментите на съседна, калканно разположена сграда, е изтекъл на 08.01.2022 г.. Ето
защо „Х.-Г.“ ЕООД е изпаднало в забава по отношение на изпълнението на възложените му
строителни работи на 09.01.2022 г., като забавата му е продължила до 15.03.2022 г., когато
изпълнението на строителството е спряно или налице е забава от 65 дни.
С протокол № 9/07.02.2022 г. възложителят приел изпълнени СМР на стойност
59662,34 лева без ДДС, съответно с протокол № 10/17.02.2022 г. приел изпълнени СМР на
стойност 3231,63 лева без ДДС. Към изпадане на „Х.-Г.“ ЕООД в забава изпълнените работи
по протоколи № 1 - № 8, включително и съгласно двустранно подписаните документи
означени като сметка-опис № 22, възлизали на обща стойност 718433,48 лева с включен
ДДС (без от тази стойност да се приспада 3 % гаранция), което означава, че стойността на
неизпълнените по договора СМР, която представлява база за изчисляване на мораторната
неустойка, възлиза на сумата 58704,69 лева (777138,17 лева (обща стойност на договора) –
718433,48 лева (стойност изпълнени и приети СМР). За периода 09.01.2022 г. - 07.02.2022 г.
забавата е 29 дни или дължимата мораторна неустойка е 0,5 % * 29 дни * 58704,69 лева или
8512,18 лева. След престирането на СМР на стойност 71594,81 лева с ДДС, приети на
07.02.2022 г. от възложителя, не може да се приеме, че са налице неизпълнени по договора
СМР, тъй като стойността му е надхвърлена и е достигнала сумата 790028,29 лева, което
означава, че е не е налице база (стойност на неизпълнени СМР), върху която да се начисли
мораторната неустойка за периода след 07.02.2022 г..
При това положение искът за присъждане на мораторна неустойка е основателен за
размера от 8512,18 лева и неоснователен за разликата до пълния предявен размер от
136071,36 лева.
Необходимо е да се отбележи, че неустойката се изчислява само върху стойността на
неизпълнените СМР, поради което възражението за намаляването , релевирано от
ответника „Х.-Г.“ ЕООД, с оглед обема престирано изпълнение, е неотносимо към
настоящия спор. Единствено крайният предел на неустойката е базиран на стойността на
договора – 30 % * 777138,17 лева или 233141,45 лева, но достигането му се обуславя от
кумулирането на забава по отношение само на стойността на неизпълнените работи, която
не може да се изчислява по начина, възприет от ищеца в отправената до ищеца покана и
съответно отразен в исковата молба. 60 дни забава действително обуславят 30 % неустойка,
но не върху пълния размер на договора, а само върху неизпълнената от него част, при
9
максимален размер на неустойката 233141,45 лева. Какъв период забава е необходим, за да
се достигне пределът на неустойката зависи от стойността на неизпълнените СМР и само
при пълно неизпълнение на договора забава от 60 дни ще обуславя дължимост на
максималния размер на мораторната неустойка, но настоящият случай не е такъв.
По отношение насрещния иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен от
„Х.-Г.“ ЕООД.
Основателността на иск за реално изпълнение на задължение за престиране на
възнаграждение за изпълнени СМР, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума,
представляваща възнаграждение за изпълнени строителни работи; настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една
от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение,
предвидена в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца по насрещния иск, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума
(възнаграждение за извършена работа, включително такова, което е задържано като
гаранция за добро изпълнение), е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
(„Б.А.“ ЕООД) носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение. В случая възложителят твърди, че претендираното
възнаграждение е недължимо поради неизпълнение на възложеното качествено и в срок.
Сключеният договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г. е формална (по волята на
страните съгласието е обективирано в документ), консенсуална и кумутативна правна
сделка, с предметно съдържание, съответно на уредения в р. VІІІ от Особената част на ЗЗД
договор за изработка. Предметът на задължението на страната, дължаща характерната
престация – изпълнителя „Х.-Г.“ ЕООД, е извършване на конкретни фактически действия –
строителни и монтажни работи за постигане на възложения с договора резултат –
изпълнение на груб строеж на жилищна сграда „СГРАДА АУРА“.
Принципно възнаграждението, следващо се за извършена възложена работа по
правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД е изискуемо от приемане й, като съдебната практика е
категорична, че приемането на извършена работа, възложена с договор за изработка,
обхваща два момента: 1). фактическото получаване на изработеното от поръчващия
(овеществен резултат на СМР) и 2). признанието, че изработеното съответства на
възложеното.
В решение № 84/30.07.2015 г. по търг. дело № 1428/2014 г. на ТО на ВКС, е разяснено,
че релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление
на възложителя, придружаващо предаването на готовия резултат, че счита същия за
съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо
изразено одобрение на изпълненото. Простото разместване на фактическата власт върху
работата (изпълнени строителни работи), без съпровождащо го изрично или мълчаливо
изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не
10
съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, т. е. необходима за приложението на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД е кумулацията на фактическо (предаване) и правно действие (одобрение).
В случая за претендираното възнаграждение са подписани двустранни протоколи
образец 19 и сметка-опис № 22, в които са отразени изпълнените СМР и тяхната стойност:
протокол № 9/07.02.2022 г. за заплащане на натурални видове СМР въз основа на проектна
документация, в който е отразена забележка относно количеството бетон и протокол №
10/17.02.2022 г., в който е налице идентична забележка. По отношение количеството вложен
бетон, възложителят в отправената до „Х.-Г.“ ЕООД покана е приел, че същото не е
намалено с обема на положената стомана, но тъй като количеството не е измерено, а е
определено на база проектната документация и с оглед категоричното заключение на
вещите лица, че строителството е реализирано в съответствие с разработения и одобрен
технически проект, това възражение на възложителя не сочи на някаква форма на неточно
изпълнение от страна на „Х.-Г.“ ЕООД.
Забележки относно качеството на изпълнените СМР не са отразени в подписаните
протоколи, което сочи, че в полза на изпълнителя е породено вземане за възнаграждение в
размер на общо 75472,77 лева (с ДДС), което задължение, но в по-висок размер - 77641,61
лева е и признато от възложителя в отправената покана и по отношение на което вземане на
„Х.-Г.“ ЕООД „Б.А.“ ЕООД е обективирало компенсацонното изявление, но прихващането е
препятствано от невъзникване на вземане за неустойка в претендирания обем и което
вземане е оспорено от задължното по него лице – изпълнителя.
От възнаграждението, дължмо по протоколи № 9 и № 10 не следва да се заплащат 3 %,
тъй като няма основание спрямо приетите с тях СМР да не се приспада гаранция. Това
означава, че в полза на „Х.-Г.“ ЕООД е дължимо възнаграждение в размер на общо 73208,58
лева с ДДС (75472,77 лева – 3 %).
Няма никакво съмнение, че задържаната от възложителя част от възнаграждението
като гаранция за добро изпълнение в размер на 3 % е част от възнаграждението, но
изискуемостта на задължението за освобождаване на гаранцията не е настъпила.
Страните не спорят, че от възнаграждението за приетите СМР в съответствие с т. 2.5.5
от договора е задържана част в размер на 17960,84 лева без ДДС или 21553,01 лева с ДДС,
като за прецизност следва да се посочи, че допълнително са задържани и 3 % гаранция за
доставена армировка в размер на сумата 976,08 лева, както и всяка от страните в
производството включва в размера на гаранцията и тази, подлежаща на удържане от
възнаграждението по протоколи № 9 и № 10, за да достигне размера на гаранцията до
19847,66 лева (без ДДС).
Гаранцията има ясна функция и предназначение – макар изпълнителят да е предал във
фактическа власт на възложителя материална престация на определена стойност, част от
тази стойност не му се заплаща, т. е. възложителят правомерно не изпълнява задължението
за заплащане на част от възнаграждението (определен процент, предвиден в договора между
страните, в случая 3 %), която незаплатена част от възнаграждението, подлежи на плащане
при настъпване на допълнителни условия за това – в случая с изтичането на 90 дни от
подписване на последния протокол за приемане на изпълнени СМР по договора, но при
условие, че предметът му е изпълнен, което условие не е настъпило предвид спиране на
строителството на 15.03.2022 г.. Следователно предпоставка за освобождаване на
задържаната част от възнаграждението е именно пълно и качествено изпълнение. Такова
„Х.-Г.“ ЕООД не е релевирало, поради което задължението на възложителя да изплати
11
задържаната част от възнаграждението не е изискуемо. Гаранцията е предоставена за
обезпечаване на добро, т. е. срочно, в пълен обем и качествено изпълнение, което означава,
че освобождаването предполага да е престирано точно в количествено, качествено и
времево отношение, но това не е осъществено. Затова гаранцията не може да се присъди в
полза на „Х.-Г.“ ЕООД.
Това в обобщение означава, че насрещният иск е основателен за сумата 73208,58 лева –
възнаграждение за изпълнените по протоколи №9 и № 10 СМР, намалено с 3 % и
неоснователен за разликата до предявения размер от 95320,42 лева, представляваща
удържана гаранция.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството се
поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от
исковете, при съобразяване на обстоятелството, че предмет на производството е и насрещен
иск.
Ищецът „Б.А.“ ЕООД е извършило разноски за производството в общ размер на сумата
14342,85 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които следва да му бъдат
възмездени от ответника 1898,23 лева, пропорционално на уважената част от първоначално
предявения иск и отхвърлената такава от насрещния иск.
Ответникът „Х.-Г.“ ЕООД доказва извършени разноски в размер на 21712,82 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които има право да му бъдат репарирани
18839,19 лева, пропорционално на отхвърлената част от първоначалния иск и уважената
част от насрещния такъв.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Х.-Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, представлявано от А.Й.М., да заплати на „Б.А.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София 1303, район
„Възраждане“, ул. „******* представлявано от М.Б.Н., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
сумата 8512,18 лева (осем хиляди петстотин и дванадесет лева и осемнадесет стотинки),
дължима мораторна неустойка в максимален размер по т. 8.2 от договор за строителство № 1
от 27.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата
молба – 26.04.2022 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК, сумата 1898,23 лева (хиляда осемстотин деветдесет и осем лева и двадесет и три
стотинки) – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
8512,18 лева до предявения размер от 136071,36 лева.
ОСЪЖДА „Б.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление:
гр. София 1303, район „Възраждане“, ул. „******* представлявано от М.Б.Н., да заплати на
„Х.-Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******, представлявано от А.Й.М., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата 73208,58 лева
(седемдесет и три хиляди двеста и осем лева и петдесет и осем стотинки) – възнаграждение
за изпълнени по договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г. СМР, съгласно протокол №
9/07.02.2022 г. и протокол № 10/17.02.2022 г., намалено с 3 % гаранция, заедно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на насрещната искова молба - 04.07.2022 г. до
окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 ГПК, сумата 18839,19
12
лева (осемнадесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и деветнадесет стотинки) –
разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за разликата над сумата
73208,58 лева до пълния предявен размер от 95320,42 лева, поради неизискуемост на
вземането, представляващо задържана гаранция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13