Р Е
Ш Е Н
И Е
№260150
гр.Кюстендил,
06.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА САВОВА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря: Виолета Здравкова
след
като разгледа докладваното от съдия: Костадинова
в.гр.д.№
125/2021г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Адвокат Л.А.,***, офис 6, в качеството
му на пълномощник на Н.Ц.Г., с ЕГН *********** обжалва Решение №
260073/03.02.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. №
1833/2019 г. по описа на същия съд, с което съдът е отхвърлил предявения от Н.Ц.Г. *** иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 6 000 лв., представляваща
неимуществени вреди - наскърбление, душевни болки и страдания от неизпълнение
на съдебно решение и издаден изпълнителен лист за изплащане на конкретна сума,
присъдена като обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Във въззивната жалба се сочи, че с
решение на РС-Кюстендил по гр.д. 1029/2001г. въззивницата била възстановена на
заеманата от нея длъжност „възпитател“ в ДВУИ – с. П., който бил на двойно
подчинение на Кмета на Община- Кюстендил и на Общинска служба за социално
подпомагане. Работодател по трудовият й договор до уволнението й бил директорът
на дома, но в резултат на структурни промени, настъпили в рамките на
производството по делото, работодател на персонала в дома станал кметът на
Община- Кюстендил, който я възстановил на длъжността. Длъжник по издадения в
нейна полза изпълнителен лист била АСП- София. Въззивницата твърди, че до
момента по изпълнителния лист няма плащания, независимо от подаваните от нея
многократни искания до АСП – София, които са отхвърляни, мотивирано с
разпоредбата на пар. 37 от ПЗР на ЗИДЗСП (обн. в ДВ бр. 120/2002г., вл. в сила
от 01.01.2003 г.), и подадената молба до кмета на Община – Кюстендил през
м.11.2018 г. с искане за възстановяване на сумите.
Въззивницата твърди, че е лишена от
възможността да образува изпълнително производство за събиране на вземанията
си, тъй като от една страна, АСП като длъжник по изпълнителния лист предвид
разпоредбата на чл. 519 от ГПК не подлежи на действия по принудително
изпълнение, а от друга страна, Община Кюстендил може да бъде обект на
принудителни действия по ГПК, но не е длъжник по изп. лист. Подчертава се, че в
резултат на това са нарушени нейни основни права по ЕКЗПЧОС и се позовава на
решение на ЕСПЧ по делото Gavrilov-Bulgarya 2018. Твърди, че ответната община е
знаела за преструктурирането, но не я е информирала относно него, като също е била
длъжна да изплати обезщетението заедно с възстановяването й на работа. Иска
отмяна на решението на КнРС и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община - Кюстендил. С отговора се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, предвид наличието на сила на пресъдено нещо спрямо
определеното по чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение между Н.Г. и АСП-София и
липсата на материалноправна легитимация на Община Кюстендил да отговаря за
същото обезщетение и за неизпълнението на влязлото в сила решение по гр.д. №
1029/2001 г. и издадения въз основа на него изпълнителен лист, като се твърди,
че претенцията за неимуществени вреди е неправилно насочена към Община
Кюстендил. Противопоставя се като неоснователни на твърденията на въззивницата
за наличие на задължение за уведомяването й относно преструктурирането си.
Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за
обезщетение по чл. 255, ал. 1 от КТ, като се сочат доводи в тази насока, респ.
твърди се, че предявеният акцесорен иск за лихви също е неоснователен.
Иска потвърждаване на първоистанционното
решение като правилно и законосъобразно и отхвърляне на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав на окръжен
съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, както и съобразно събраните
по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл.
259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Съображения:
Пред районен
съд е бил предявен иск с правно
основание чл.49 ЗЗД за сумата от
6 000 лв., представляваща неимуществени вреди- наскърбление, душевни болки
и страдания от неизпълнение на съдебно решение и издаден изпълнителен лист за
изплащане на сумата.
С обжалваното
решение, районният съд е отхвърлил иска, приемайки, че доколкото Община
Кюстендил не е материалноправно легитимирана да отговаря за присъденото
обезщетение, то не е легитимирана да отговаря и за вредите от неизпълнението на
влязлото в сила решение и изпълнителен лист, както и че липсват противоправни
действия от страна на длъжностни лица при ответника, въз основа на които да се
ангажира отговорността му по реда на чл.49, ал.1 ЗЗД.
От фактическа
страна по делото е установено следното:
По делото не се
спори, че ищцата е изпълнявала длъжността
„възпитател“ в „Дом за възрастни с умствена изостанал“ с. П.. С влязло в
сила решение, постановено по гр.д. № 1029/2001 г. на КнРС уволнението й е
признато за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповедта, с която е
прекратено трудовото й правоотношение, възстановена е на заеманата преди
уволнението длъжност и „Общинска служба за социално подпомагане“ гр. Кюстендил
е осъдена да й заплати сумата 1 550.94 лв. обезщетение по чл. 344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа.
Бил е издаден изпълнителен лист срещу Агенция за социално подпомагане гр. София
в качеството й на правоприемник на „Общинска служба социално подпомагане“ гр.
Кюстендил за присъденото й обезщетение.
Представена е
молба адресирана до Агенция за социално подпомагане гр. София ведно с
изпълнителния лист за изплащане на сумите по същия. С писма от 04.03.2009 г., 06.04.2009 г.25.03.2010
г., 27.05.2011 г. АСП гр. София е отговорена на въззивницата, че доколкото със
съдебното решение е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„възпитател“, с място на работа „Дом за възрастни с умствена изостаналост“ с. П.,
което заведение за социални услуги не е преминало в правоприемство на Агенция
за социално подпомагане, то по силата на пар.37 от ПЗР към ЗСП нейн работодател
е Община Кюстендил срещу която да насочи претенцията си.
С молба вх. №
94-Н-43/26.02.2009 г., адресирана до Община Кюстендил ищцата е заявила, че
желае да заеме длъжността, от която е уволнена.
Със заявление
вх. № 94-00-4125/23.11.2018 г. ищцата е предявила изпълнителния лист за изплащане
пред Община Кюстендил.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
на окръжен съд споделя правните съображения на районен съд, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението и по отношение на тях.
Отделно от това съдът излага и следните правни
съображения :
Във въззивната жалба не се отрича
обстоятелството, че длъжник по издадения в полза на ищцата изпълнителен лист е
Агенция за социално подпомагане гр. София, като твърди, че до момента няма
плащания, независимо от подаваните от нея многократни искания до агенцията. В
тази връзка съдът посочва следното:
Предмет на исковата претенция е неимуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на съдебно решение и издаден изпълнителен лист. Искът намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, доколкото се претендира обезщетение за вреди от неправомерни деяния на лица, на които е възложено да извършват определена действия, за които ответникът отговаря. Ищцата е заявила исковата си претенция срещу Община Кюстендил. Последната обаче не е длъжник по изпълнителния лист, т.е. не е носител на правното задължение спрямо Г., поради което не следва да отговаря по предявения иск. Според съдебното решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист правно задължена да заплати обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ и в тази връзка да заплати обезщетение за неимуществени вреди по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД се явява Агенция за социално подпомагане гр. София, но иск срещу нея не е предявен. Следователно доколкото ответната община не е титуляр на твърдяното от ищцата правно задължение, то искът е неоснователен, поради което и решението е законосъобразно.
На основание чл.
78, ал.8 от ГПК въззивницата следва да
заплати на Община Кюстендил сумата 150 лева, представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Воден от горното, Окръжен съд- Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№260073/03.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 1833/2019г. по описа на Районен
съд-Кюстендил.
ОСЪЖДА Н.Ц.Г. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 150,00 лв. представляващи
деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.