Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................................2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на тридесети март 2022г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: М. ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1667/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.211 от Закона
за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.Д.С., ЕГН **********,***, депозирана чрез
процесуален представител, против Заповед № 365з-4195/14.07.2021г. на ВПД Директор Областна дирекция на МВР-Варна, с която на основание чл. 194, ал.1,
ал.2,т.2, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11, предложение І-во, чл. 204,
т.3 и чл. 206, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се поддържа
незаконосъобразност на процесната заповед поради допуснати при постановяването ѝ
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва
се възпритата от органа фактическа обстановка; твърди се, че в хода на
проведеното дисциплинарно производство не е спазено изискването на Етичния
кодекс за поведението на държавните служители в МВР /Етичния кодекс/ за извършване
на пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно
нарушение; има грубо несъответствие със Заповед № 8121з-1252/03.11.2016г. на Министъра
на вътрешните работи; заповедта е издадена при грубо превишаване на
правомощията на органа и като пряко следствие от изложеното е опорочена цялата дисциплинарна
проверка; дисциплинарната комисия е с недопустим състав с оглед заеманата от жалбоподателя
длъжност – старши разследващ полицай; наказанието е наложено неоснователно и
при неизяснена фактическа обстановка. В допълнение се излага, че забавянето на
разследването по досъдебните производства, в това число и на конкретното ДП №
242/2017г., се дължи на натрупани с годините проблеми в работата на РУ -
Аксаково, които според жалбоподателя, са следствие на лошо управление на личния
състав. Сочи се, че дисциплинарно-наказаното лице е получило за отработване при
служебно разпределение не 1/6 от общо образуваните в районното управление
досъдебни производства съобразно броя на разследващите полицаи, а близо
¼ от всички нови дела /досъдебни производства/, което също е
предпоставка за забавянето на работата по тях. Счита, че друг фактор, който
влияе негативно върху работата на служителите в РУ – Аксаково, е и лошото
материално обезпечение на районното управление като цяло. Във връзка със същото излага, че той и
колегите му е следвало сами да осигуряват закупуването на консумативи, което
допълнително е затруднило работата му по водените от него досъдебни
производства. Като друг проблем посочва прекомерното време, необходимо за
извършване на личен доклад на делата в прокуратурата. Обосновава твърденията си
за незаконосъобраззност на оспорената заповед и поради наличие на пропуски в
нейното съдържание - не е посочен конкретен момент на извършване на
дисциплинарното нарушение поради факта, че институтът на продължавано
дисциплинарно нарушение е непознат за производствата по ЗМВР; не са посочени
конкретните действия, които, според дисциплинарнонаказващия орган е следвало да
извърши, но не е извършил. Въз основа на изложеното в жалбата настоява за
отмяна на процесната заповед, както и за това ответната страна да бъде осъдена
да възстанови разноските, направени от оспорващия във връзка с водене на
съдебното производство.
В съдебно заседание
жалбоподателят С. Д. С. се представлява от адв. Е. Т. ***, който поддържа
жалбата и искането за присъждане на разноски в размер на 1030,00 лева като
представя списък по чл. 80 от ГПК. Подробно становище по съществото на правния
спор излага в представена по делото писмена защита.
Ответникът – Директорът на ОД на
МВР Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к. Г.Г, оспорва жалбата. Счита,
че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна, като събраните по делото
доказателства безспорно установяват наличие на осъществен състав на описаното в
нея дисциплинарно нарушение. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Алтернативно
прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, ако съдът
намери жалбата за основателна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника.
След преценка възраженията и
становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и
приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта:
Жалбоподателят С. Д. С. е
уведомен за издаване на оспорената заповед на 16.07.2021г., съгласно
отбелязването върху същата, а жалбата – видно от поставеното пощенско клеймо
върху приложения плик, е подадена на 29.07.2021г., т.е. в законоустановения
срок. Предвид това и като депозирана от лице с правен интерес – адресат на
заповедта, пред надлежния съд, същата се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
С процесната Заповед №
365з-4195/14.07.2021г. ВПД Директор ОД на МВР-Варна е наложил на С.Д.С.
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата
на връчване на заповедта, в качеството му на старши разследващ полицай в РУ /РУ „Аксаково“/
в сектор „Разследване ІІІ РУ – Варна и РУ – Аксаково“ към отдел „Разследване
при ОД на МВР – Варна.
От представените с
дисциплинарната преписка доказателства се установява, че дисциплинарното
производство срещу жалбоподателя С. Д. С. е образувано по сигнал с вх. № 365000
– 8828 от 01.03.2021г. на прокурор Н. С. – прокурор в Районна прокуратура –
Варна.
С постановление от 18.11.2020 г.,
Н. С. - прокурор при РП - гр. Варна, след запознаване с наблюдателните
материали по преписка №9582/2017г. по описа на ВРП и материалите по ДП№ 242/2017г.
по описа на РУ - Аксаково, е постановила инспектор С. да изпълни в срок до 01.12.2020г.
посочените в обстоятелствената част на постановлението указания, подробно
изложени в 6 точки. Указано му е да докладва на наблюдаващия прокурор след
изпълнение на т.6 с цел да се прецени необходимостта от назначаване на
допълнителна техническа експертиза.
На 23.12.2020г. инспектор С. е
изготвил предложение до ВРП, с искане за продължаване на срока на разследването
с два месеца, считано от 31.12.2020г. В искането не били описани процесуални
действия, които да са извършени от С. след като ДП №
242/2017г. му е възложено за разследване.
На 21.01.2021г. и на 15.02.2021г.
с нарочни писма наблюдаващият прокурор Н.С. е изискала доклад по делото, но
такъв не е направен и делото не е депозирано в прокуратурата. Не е направено и
предложение за продължаване на срока на разследването.
Видно от приложените към
преписката документи, дисциплинарното производство срещу жалбоподателя старши
инспектор С. Д. С. е образувано по повод сигнал УРИ пр.365000-8828 от
01.03.2021г. на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура – Варна по ДП №
242/2017 година. Във връзка със сигнала от Директора на ОД на МВР – Варна е
издадена Заповед рег. № 356з-1609/17.03.2021г., с която е заповядано да се
извърши проверка по случая на основание чл.205 от ЗМВР. Със същата заповед е
определен и персоналният състав на комисията, на която е възложена проверката,
изменен по-късно със Заповед № 365з-2356/23.04.2021 година.
Във връзка с извършваната
дисциплинарна проверка с писмо рег. № 436р-11510 от 22.03.2021г. (л.34 от преписката)
председателят на назначената комисия е изискал от началника на Сектор „Човешки
ресурси“ при ОД на МВР – Варна да се представи длъжностна характеристика на
заеманата от С. С. длъжност, протокол за запознаване с нея на служителя, кадрова
справка с информация за наложени на служителя наказания и дадени отличия и
награди. В отговор на искането е постъпило писмо рег. № 365р-17608/
29.03.2021г. (л.39) със съответните приложения. От представената кадрова
справка (л.42 и 43) е видно, че инспектор С.Д.С. е назначен в системата на МВР,
считано от 06.10.2004г. като до настоящия момент е преназначаван на различни
длъжности в системата на вътрешното министерство, подробно описани в справката.
Считано от 20.11.2018г. С. е назначен на длъжност старши разследващ полицай в
РУ (РУ – Аксаково) в сектор „Разследване“ при ОД на МВР – Варна, която длъжност
заема и към момента на приключване на дисциплинарното производство. За
прослуженото време е награждаван 12 пъти – 6 пъти с награда „Писмена похвала“,
един път с награда „Обявяване на благодарност“ с допълнителен платен отпуск в
размер на 3 дни, и 5 пъти с награда „Индивидуална парична награда“ в различни
размери. За същото време служителят е наказван дисциплинарно два пъти – с „Мъмрене“
за срок от два месеца и „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една
година. Към момента на извършване на дисциплинарната проверка наказанията са
заличени.
От назначената дисциплинарна
комисия е събрана справка за служебната натовареност на разследващите полицаи в
РУ – Аксаково, както и справка за ползваните от С.Д. С. отпуски и временна
неработоспособност.
В хода на дисциплинарното
производство жалбоподателят С. Д. С. е подпомаган в защитата си от адв. В.С. на
основание чл.205, ал.3 от ЗМВР. Служителят е запознат с всички документи,
издадени и съставени в хода на дисциплинарното производство, което се
установява от саморъчно положените негови подписи. От жалбоподателя са изискани
обяснения. Дадена му е възможност да възрази срещу констатациите на
дисциплинарната комисия, от която възможност той се е възползвал.
В обобщена Справка рег. №
436р-16099 от 27.04.2021г. са описани и анализирани събраните в хода на
дисциплинарната проверка доказателства. Въз основа на същите дисциплинарнонаказващият
орган е формирал извод, че в периода от 06.11.2020г. до 08.04.2021г., при
работата си по ДП №242/2017г. по описа на РУ - Аксаково инспектор С. не е
изпълнил задължителните указания, дадени му от наблюдаващия прокурор при РП -
Варна, с което не е осигурил разследването на обективната истина (изискване на
чл.13, ал.1 от НПК) и не е провел досъдебното производство в разумен срок
съобразно разпоредбата на чл.22 и чл.203, ал.2 от НПК. Описаните факти са
квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.1, т.2 от ЗМВР, представляващо неизпълнение на служебните задължения, съставомерно по
чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР, за което законодателят е
предвидил налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца до една година.
Преди да приключи производството
и да бъде определен видът и размерът на наказанието до С. Д. С. е изпратена
покана за изслушване рег. № 365р -38566/09.07.2021г. (л.10) в 10,00 ч. на
12.07.2021 година. В указания в поканата ден и час дисциплинарноразследваният
се е явил в сградата на ОД на МВР – Варна с подпомагащия го адвокат. За
изслушването пред ДНО е съставен Протокол рег. № 365р- (не се чете), приложен
на лист 8 и 9 от преписката.
След като се запознал с материалите
по дисциплинарната преписка, в това число и с възраженията на разследващ
полицай С. С., които намерил за неоснователни, ВПД Директор на ОД на МВР –
Варна издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №
365з-4195/14.07.2021г. В нея изцяло са възприети както фактическите констатации
на дисциплинарната комисия, така и правната квалификация на дисциплинарното
нарушение. На основание чл. 194, ал.1, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200,
ал.1, т.11, предложение І-во, чл.204, т.3 и чл.206, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗМВР
на служителя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест
месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За издаване на заповедта и
за нейното съдържание разследващ полицай С. С. е уведомен на 16.07.2021 г. в
08,55 ч., което е удостоверил с полагане на подпис.
Предприето е оспорване на
заповедта по съдебен ред.
За установяване на фактите по
делото пред съда са разпитани свидетелите Г.З.Т. и М.И.И. – и двете назначени
на длъжност „разследващ полицай“ в РУ – Аксаково към момента на даване на
гласните показания. Показанията на свидетелките са непротиворечиви помежду си и
се кредитират от съда. Свидетелстват за това, че в РУ – Аксаково принципът за
случайно разпределение на делата /досъдебните производства/ не работи ефикасно.
Това рефлектира негативно върху работата на разследващите полицаи, тъй като
води до тяхното неравномерно натоварване – както по обем така и по материя и по сложност. Отбелязват, че в МВР
няма единни критерии за оценяване натовареността на разследващите полицаи.
Показанията на двете свидетелки сочат на редица организационни проблеми в
РУ-Аксаково, които влияят негативно на работата на разследващите полицаи -
недостатъчна материална обезпеченост, в това число и липса на елементарни канцеларски консумативи,
поради което разследващите полицаи си ги набавят сами със собствени средства; малко
на брой разследващи полицаи в районното управление - между 4 и 5 в различни периоди от време, което
налага в месец да се дават по 5-6 24-часови дежурства, а понякога и 7, което
намалява значително времето за работа върху висящите досъдебни производства;
необходимостта от често докладване на досъдебните производства на наблюдаващите
прокурор отнема значително време поради отдалечеността на районното управление
от гр.Варна и ограничените възможности за ползване на служебен транспорт;
задължение разследващите полицаи да извършват редица дейности, свързани със
създаване на статистическа база данни и комплектоване на преписките, което на
практика не е пряко свързано с работата по досъдебните производства, а е вид
допълнителна работа по администриране на преписките и др. Свидетелката Г. Т.
дава показания, че при образуването му ДП № 242/2017г. първо е било възложено
на нея като разследващ полицай, а след отстраняването ѝ от него с
прокурорско постановление то е възложено на жалбоподателя С. С..
За нуждите на настоящото съдебно
производство от Районна прокуратура – Варна са изискани материалите по ДП №
242/2017г. като същите са своевременно представени с писмо с.д. № 18681/
20.12.2021 година и относимата част от тях е приложена по делото.
В хода на съдебното производство
от ответника са представени Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. /л.66-81/ на
Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121з-1252/03.11.2016г. /л.29-32/ на Министъра на вътрешните
работи. Първата е досежно организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР, а втората съдържа указания във връзка с подобряване на
дисциплинарната практика на МВР.
От процесуалния представител на
оспорващия са представени надлежно заверени копия от: 1/ Заповед
№ 8121к-5425/22.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която по сигнал
на наблюдаващ прокурор за неоправдано забавяне на ДП № 445 ЗМ – 306/2018г. и ДП
№ 445 ЗМ – 298/2019г. и на основание чл.201, ал.1, т.6 от ЗМВР на С.Д.С. е
наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от
1 година и 2/ Заповед № 8121к-1067/01.03.2022г. на Министъра на вътрешните
работи, с която по сигнал на наблюдаващ прокурор за неоправдано забавяне на ДП
№ 243/2020г. и в хипотезата на чл.201, ал.1, т.10 от ЗМВР на С.Д.С. е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и служебното му правоотношение е
прекратено.
Предвид гореустановеното, с оглед
извършената служебна проверка и наведените възражения, съдът достигна до
следните правни изводи:
По валидността на акта:
При извършване на служебната
проверка по чл. 168 АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед не страда от
пороци, обуславящи нищожност - издадена е в предвидената от закона писмена
форма и от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР – ВПД Директор
на ОД на МВР-Варна Главен инспектор А.С.М. съгласно представените от ответника
Заповед № 8121к-6685/28.05.2021г. (л.17) и Заповед № 8121к-8825/17.07.2021г. (л.16). Съгласно чл.204, т.3 ЗМВР последният като
ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, е компетентен да налага
всички дисциплинарни наказания по чл.197 (в т. ч. и наказанието „порицание“) за
служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на
младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни
и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3. Към
момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят С.Д.С. е заемал
длъжността старши разследващ полицай в РУ (РУ – Аксаково) в сектор
„Разследване“ при ОД на МВР – Варна, т.е. изпълнителска длъжност съгласно Заповед
№ 8121з-140 от 24.01.2017г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите
в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР. Наложеното със
заповедта дисциплинарно наказание е по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР - „Порицание“.
С оглед изложеното, твърденията в жалбата за некомпетентност на
дисциплинарнонаказващия орган са неоснователни.
По процесуалната законосъобразност
на акта:
Процесната заповед отговаря и на
общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 АПК, като е посочен издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни
основания за издаване на заповедта, разпоредителна част, както и е указан реда
за нейното обжалване. Заповедта съдържа и реквизитите по чл.65 от Инструкция №
8121з- 470/27.04.2015г. на Министъра на вътрешните работи, а именно: кой е
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Не се споделя становището на
оспорващия, че процесната заповед не е съобразена с изискванията за съдържание
съобразно установеното в т.2.5 и т.2.6 Заповед № 8121з-1252/03.11.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, приложена по делото /л.29-32/. Посочената
заповед е вътрешна за министерството и след като е установено съответствие на
административния акт с изискванията за форма и съдържание, закрепени в закон
или кодекс, както вече се посочи горе, дори и да е налице твърдяното
несъответствие, това не би навело на извод за незаконосъобразност на заповедта.
При извършената служебна проверка
съдът констатира, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на служителя и да съставляват основания за отмяна на
заповедта. Напротив, производството е проведено при стриктно спазване на
правилата и сроковете по Глава осма от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат с всички
актове по дисциплинарната процедура - заповедта за извършване на проверка,
справката за резултатите и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.
Спазено е и изискването по чл.206, ал.1, пр.2 от ЗМВР преди налагане на
наказанието дисциплинарнонаказващият орган да изслуша служителя или да приеме
писмените му обяснения. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят
С.С. е подпомаган в защитата си от адвокат в съответствие с разпоредбата на
чл.205, ал.3 от ЗМВР, както вече се посочи в изложението.
Неоснователните са твърденията за
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на производството с оглед
персоналния състав на комисията, извършила дисциплинарната проверка. В ЗМВР,
както и в Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. /л.66-81/ на Министъра на
вътрешните работи не са посочени специални изисквания досежно състава на
дисциплинарната комисия в производствата по налагане на дисциплинарни
наказания. Критерият за същественост, изведен в административнопроцесуалната
теория и съдебната практика, е дали евентуалното нарушение е засегнало правото
на участие и на защита на привлеченото към отговорност лице в производството и
дали неизвършването му би довело до различен по смисъла си акт. Такива
доказателства не са приведени в съдебната фаза, поради което не може да се
приеме за основателно, че провеждането на проверката от комисия в друг състав
би довело до установяването на други факти и до формирането на различни правни
изводи.
Образуваното дисциплинарно
производство е приключило в предвидения в чл.195 ал.1 от ЗМВР срок.
Горното навежда на извод, че не
са налице основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
По материалната законосъобразност
на акта:
Настоящият състав на съда намира
за неоснователни твърденията за липса на осъществен състав на вмененото във
вина на С. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР.
Необосновано в жалбата се твърди, че в оспорената заповед ДНО неправилно е
посочил датата 06.11.2020г. като начало на неизпълнение на служебните задължения
във връзка с ДП № 242/2017г., а за такава следва да се счита датата
19.11.2020г. Видно от приложеното към преписката писмо peг.№ 445000-2517/06.11.2020г.
служителят е уведомил наблюдаващия делото прокурор от РП-Варна, че е определен
за водещ на ДП, което недвусмислено сочи, че на посочената дата същият е знаел
за тва, че е определен за разследващ полицай по посоченото ДП. Неоспорен остава
и фактът, че от тази дата до
отстраняването му с прокурорско постановление от 25.02.2021г. инспектор С. не е
изпълнил нито едно от процесуалните действия, възложени му от наблюдаващия
прокурор в РП – Варна, изчерпателно изброени в 6 точки. Факт е и не е спорно
между страните, че единственото процесуално действие, което С. С. е извършил
през посочения период от 06.11.2020г. до 25.02.2021г., е да отправи до
наблюдаващия прокурор искане от 23.12.2020г.
за продължаване на срока на разследването с два месеца, считано от
31.12.2020 година. Горните факти категорично навеждат на извод за неизпълнение
на служебните задължения според типовата длъжностна характеристика на
служителя, с която същият е надлежно запознат – дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Следователно, неоснователно се твърди в
жалбата, че дисциплинарно-наказващият орган
е дал неправилна квалифиция на дисциплинарното нарушение.
Представените от оспорващия Заповед
№ 8121к-5425/ 22.03.2021г. и Заповед № 8121к-1067/01.03.2022г., издадени от Министъра
на вътрешните работи, са неотносими към предмета на настоящото съдебно производство.
Същите са постановени след издаване на Заповед № 365з-4195/14.07.2021г., която
е предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство. Те
могат да бъдат оспорени по съдебен ред в отделни производства. Ето защо не
следва да бъдат коментирани в мотивите към настоящото решение.
Представените по делото
доказателства под формата на справки, в това число и на магнитен носител,
относно броя и вида на постъпилите, разпределените и приключилите разследвания
на разследващите полицаи в РУ, не съдържат някакво обобщаване, а и съдът /както
е указано и на страната/ не разполага със специални знания да извърши такова,
поради което намира за недоказано твърдението на жалбоподателя за по-голямата
му натовареност. Действително показанията на разпитаните по делото свидетелки –
Т. и И., свидетелстват за голяма натовареност като цяло в РУ-Аксаково, както и
за лоши условия на труд, препятстващи нормалната работа. Но казаното е общо за
всички, като липсва конкретика по отношение работата и натоварването на
жалбоподателя, поради което и тези свидетелски показания не са в състояние да
обосноват извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, особено с оглед
на това, че по делото липсват доказателства, а и не се твърди, че С.С. е проявил
активност като е подавал сигнали, докладни записки или други такива, до
ръководството на РУ – Аксаково относно тези обстоятелства.
Предвид изложените по-горе
съображения заповедта не е издадена в противоречие с целта на закона.
Поради изложените по-горе
съображения, съдът намира обжалваната Заповед № 365з-4195/14.07.2021г. на ВПД
Директор ОД на МВР-Варна за издадена от компетентен орган, в установената форма
и в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби и при липсата на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което се явява законосъобразен
административен акт. Жалбата против същата се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
своевременно заявеното искане, съдът намира, че на основание чл.143, ал.3 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съгласно чл.211 от ЗМВР,
изречение последно решението на административния съд по спорове за налагане на
дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на
касационно оспорване.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.С., ЕГН **********,***,
против Заповед № 365з-4195/14.07.2021г. на ВПД Директор ОД на МВР-Варна, с
която на основание чл.194, ал.1, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1,
т.11, предложение І-во, чл.204, т.3 и чл.206, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗМВР,
му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано
от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********,***, да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: