РЕШЕНИЕ
№ 781
гр. Пловдив, 03.05.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2131 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията.
2. Образувано е по жалба на Н.И.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу разрешение за строеж №
187 от 04.12.2013 г., издадено от главен архитект на район „Централен“ при община
Пловдив, с предмет: „Промяна на покривна конструкция над таванско складово
помещение № 3 /прилежаща част към СО – жилище с идентификатор
56784.518.1479.1.12/ в триетажна жилищна сграда с административен адрес: гр.
Пловдив, ***.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт
и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че като собственик от 22.05.2012г.
на самостоятелен обект в триетажна жилищна сграда с административен адрес: гр.
Пловдив, ***, оспорващата никога не е канена и не е участвала в общи събрания
на етажните собственици. Не е давала съгласие за извършване на строителните
работи по разрешение за строеж № 187 от 04.12.2013 г. Същото не й било
съобщено, а за неговото съществуване разбрала едва на 16.07.2021г., в резултат
на издадено от кмета на район „Централен“ при община Пловдив решение за достъп
до обществена информация. Твърди, че допуснатите с разрешението за строеж
работи водят до съществено засягане на общи части на сграда в режим на етажна
собственост, поради което за изпълнението им е било нужно предоставяне на
съгласие от всички собственици - непосредствени съседи на обекта, предоставено
с нотариална заверка на подписите. Оспорва се верността на представените по
делото протоколи от общо събрание на собствениците в триетажна жилищна сграда с
административен адрес: гр. Пловдив, *** и № 18. Твърди се, че подписалите
протоколите лица не са притежавали вещи права в сградата, които да ги
легитимират като членове от състава на общото събрание. Иска се присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – главен архитект на район „Централен“ при
община Пловдив, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт С., поддържа становище
за недопустимост на жалбата поради просрочие. Твърди, че разрешение за строеж №
187 от 04.12.2013 г. е редовно съобщено на жалбоподателя на дата 11.12.2013г.,
чрез получено от управителя на етажната собственост в сградата съобщение по
реда на § 4, ал. 1 във вр. ал. 3 от ДР на ЗУТ. По същество се поддържа, че
жалбата е неоснователна, тъй като за издаденото разрешение е било дадено
съгласие от всички собственици, отразено в протоколи от проведено общо
събрание.
4. Заинтересованите страни: П.Й.С.,
съдебен адрес:***, А.Т.П.,*** и М.Т.П. – С. , съдебен адрес:***, чрез процесуалния
си представител - адвокат П.Д., поддържат становище за неоснователност на
жалбата и молят да бъде отхвърлена. Твърдят, че за издаване на процесното
разрешение за строеж не е било необходимо решение на общото събрание на
собствениците. Дори да се приеме, че административният акт е сгледвало да се
издаде в хипотезата на чл. 185, ал. 2 от
ЗУТ, то изискванията на нормата били спазени, което се установявало от
представените решения от общото събрание на собствениците. Последните съдържали
изрично съгласие, дадено от И.Р. – баща
на Н.И.А., за извършване на строителните работи по издаденото разрешение за
строеж. Протоколът от общото събрание бил оповестен на общодостъпно място на
входа на сградата на 07.02.2013г. и не бил оспорен.
5. Заинтересованите страни: Х.Д.К.,***; М.Г.Г., с адрес: ***; Х.Б.Ж., с адрес: ***; Н.И.Р.,***; Н.Г.С.,
с адрес: *** № 13, ет. 3, ап. 16; В.Т.И., с адрес: ***;
И Д. Г.К.,***, секция 17, ул. „Старият път“ № 12,
(В.З. Лозето), не вземат становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
6. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
7. От събраните по делото доказателства
и изричното изявление на ответника (л.173) се установява, че разрешение за
строеж № 187 от 04.12.2013 г. не е съобщено лично на Н.И.А. – собственик по
н.а. № 107, том I, рег. № 1414, дело № 103 от
22.05.2012г., на апартамент № 6 в триетажна жилищна сграда с административен
адрес: гр. Пловдив, ***. Видно от известие за доставяне № PS 4000 0178 WP M (л. 14 –
гръб), на 11.12.2012 г. административният акт бил съобщен на основание чл. 149,
ал. 1 от ЗУТ на В. Д.Г. – представител
на Професионален домоуправител „М. НМ 1“ ЕООД, която като управител на етажната
собственост следвало да запознае със съобщението всички собствениците в
етажната собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. Пловдив, ***.
Според
правилото на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ (приложима ред. ДВ, бр. 61 от 2007 г.), за
издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за
отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при
условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Предвид
предмета на оспореното разрешение за строеж – преустройство на покрив,
представляващ обща част от сграда в режим на етажна собственост, по смисъла на
чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ заинтересовани страни в производството се явяват
собствениците и носителите на ограничени вещни права в етажната собственост.
Правилото на
§ 4, ал. 1 вр. ал. 3 от ДР на ЗУТ предвижда
съобщаването на издадените по този закон административни актове да се съобщава
на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс чрез
отправяне на писмено съобщение, а когато заинтересувани лица са всички
собственици и носители на ограничени вещни права в сгради с режим на етажна
собственост, съобщенията до тях да се връчва чрез председателите на
управителните съвети (управители).
Общото
правило на чл. 18 от АПК очертава допустимите основания за упражняване на
представителство на гражданите пред административните органи в производствата
по издаване на административни актове - по разпоредба на закона; по пълномощие
по реда на Гражданския процесуален кодекс или с писмено пълномощно с нотариална
заверка на подписа и от други граждани или организации. По същество този режим
на представителство в административните производство е израз на генералния
принцип за представителство в гражданския оборот, залегнал в чл. 36 от ЗЗД,
според който представителство на
физическите лице следва да се произтича от разпоредба на закона или по волята
на представлявания.
Нормата на
чл. 23, ал. 3, пр. 2 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ допуска
за действия по учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване,
пристрояване или промяна на предназначението на общи части, управителят на
етажната собственост да представлява етажните собственици само при наличие на
изрично упълномощаване от общото събрание. Тоест, предвиденото в § 4, ал. 3 от
ДР на ЗУТ представителство по закон, в случая е изключено със специална правна
норма. Видно от съдържанието на Протокол от общо събрание на собствениците в
жилищна сграда с административен адрес: гр. Пловдив, *** и № 18 /л.34/,
проведено на 01.02.2013г., във връзка с взетото от общото събрание решение за
ремонт и реконструкция на покрива, промяна на наклона на покрива и съответните
покривни линии, не е изразено съгласие за нуждите на процедурата управителят на
етажната собственост да представлява етажните собственици. Отделно в протокола
не е отразено участието на Н.И.А. като собственик на ап. 6, ет. 3, ***, а е
вписан И.Т.Р., като собственик на ап. 5, ет. 3, ***, за който не се установява
да е притежавал вещни права върху този самостоятелен обект в сградата. Не е
представено и пълномощно, нито в протокола е отразено изявление от А. в изпълнение на изискването на чл. 14 от ЗУЕС, от което да е видно, че И.Т.Р. е бил упълномощен да я представлява на проведено на 01.02.2013г. общо
събрание.
При липсата
на изрично упълномощаване по реда на чл. 23, ал. 3, пр. 2 от ЗУЕС, с оглед
предмета на издадения административен акт, презумпцията по § 4, ал. 3 от ДР на
ЗУТ, че полученото от управителя на етажната собственост съобщение се счита
узнато и от етажните собственици, в случая е неприложима. Иначе казано не се
установява и хипотезата на представителство по волята на представлявания.
По аргумент
от чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, действията,
извършени от управителя на етажната собственост без представителна власт, могат
да обвържат етажните собственици само ако същите са ги потвърдили. В случая
такива доказателства не са налични.
С оглед тази
фактическа и правна обстановка настоящият състав на съда намира, че извършеното
процесуално действие по съобщаване на разрешение за строеж № 187 от 04.12.2013
г. не Н.И.А., чрез управителя на етажната собственост, не е редовно и не е
породило предвидения в закона правен ефект. Представените по преписката
доказателства сочат, че разрешението за строеж е съобщено на оспорващата в хода
на предоставен достъп до обществена информация с решение № ЗДОИ-7/16.07.2021г.
на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, което е получено на
16.07.2021г.
Жалбата
срещу разрешение за строеж № 187 от 04.12.2013 г. е подадена на 21.07.2021г., в
законоустановения срок за оспорване, от лице с правен интерес срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
8. Според н.а.
№ 107, том I, рег. № 1414, дело № 103 от
22.05.2012г., Н.И.А. е придобила право на собственост върху самостоятелен обект
в сграда с к.и. 56784.518.1479.1.11 по Кадастралната карат и кадастралните
регистри на гр. Пловдив, представляващ апартамент № 6, ет. 3 от триетажна
жилищна сграда с административен адрес: гр. Пловдив, ***, ведно с избено
помещение № 6 и таванско помещение № 6.
9. Според н.а. № 39, том II, рег. № 155, дело № 206 от
15.10.2012г., П.Й.С., А.Т.П. и М.Т.П. – С. са придобили право на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с к.и. 56784.518.1479.1.12 по Кадастралната карат
и кадастралните регистри на гр. Пловдив, представляващ апартамент № 3, ет. 3 от
триетажна жилищна сграда с административен адрес: гр. Пловдив, ***, ведно с
избено помещение № 3 и таванско помещение № 3.
10 Съставен е
Протокол от общо събрание на собствениците в жилищна сграда с административен
адрес: гр. Пловдив, *** и № 18 /л.34/, проведено на 01.02.2013г., с който е
изразено съгласие, по предложение на И.Т.Р. и П.Й.С., да се извърши ремонт и
реконструкция на покрива, промяна на наклона на покрива и съответните покривни
линии. Протоколът е подписан от протоколчик – В. Г. и
от „Управител“ – без посочени имена.
В
протокола Р. е посочен като собственик на ап. 5, ет. 3 от триетажна жилищна
сграда с административен адрес: гр. Пловдив, ***, а П.Й.С. – като собственик на
ап. 6, ет. 3 от триетажна жилищна сграда с административен адрес: гр. Пловдив, ***.
За останалите жилища на адрес: ***, като собственици са посочени: Л.Т.К. – ап.
4, ет.2; Б. П. З. – ап. 3, ет. 2; К.Г.Ж. – ап. 2, ет. 1 и В.Г. – ап. 1, ет. 1.
Като
собственици на жилища на адрес: *** са отразени: М.Н.Т. – ап. 1, ет. 1; С. Н. С. – ап. 2, ет. 1; Е.Д.К. – ап. 4, ет. 2; В.Т.С.
– ап. 3, ет. 2; Х.Д.К. – ап. 6, ет. 3 и И.В. – ап. 5, ет. 3.
Към
протокола е съставен списък на присъствалите на общото събрание собственици на
обектив в жилищната сграда на адрес: *** и № 18, гр. Пловдив. Списъкът
съответства на отразените в протокола собственици и върху него са положени
подписи за всяко от вписаните лица.
11. П.Й.С., А.Т.П. и
М.Т.П. – С. подали искане вх. №
94012-4722(1)/24.04.2013г. до район „Централен“ при община Пловдив за издаване
разрешение за проучване и проектиране за промяна в покривната конструкция на
обект к.и. 56784.518.1479.1 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес:
гр. Пловдив, ***, по което било издадено разрешение изх. №
94012-4722/13.05.2013г. Главният
архитект на район „Централен“ при община Пловдив.
12. П.Й.С., А.Т.П.
и М.Т.П. – С. подали искане вх. №
94012-4722(2)/20.11.2013г. до район „Централен“ при община Пловдив за
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж на обект: „Промяна в покривната конструкция над таванско складово
помещение“ към самостоятелен обект в сграда с к.и. 56784.518.1479.1.12 по КК и
КР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ***13. С решение по Протокол № 37/28.11.2013г. на Районен експертен съвет по
устройство на територията към район „Централен“ на община Пловдив, по т. 6 от
дневния ред бил приет технически инвестиционен проект за „Промяна в покривна конструкция над таванско складово помещение към
апартамент с идентификатор 56784.518.1479.1.12“ в УПИ I - жил. стр., кв. 12 - нов (238 - стар) по плана
на Втора гр. част, гр. Пловдив, с
административен адрес: гр. Пловдив, ***.
За реализиране на проекта на главния архитект на
район „Централен“ при община Пловдив било предложение да издаде разрешение за
строеж на основание чл. 145, ал. 1 от ЗУТ.
14. На П.Й.С., А.Т.П. и М.Т.П. – С. било издадено разрешение за строеж № 187 от
04.12.2013 г., от главен архитект на район „Централен“ при община Пловдив, с
предмет: „Промяна на покривна конструкция над таванско складово помещение № 3
/прилежаща част към СО – жилище с идентификатор 56784.518.1479.1.12/ в
триетажна жилищна сграда с административен адрес: гр. Пловдив, ***.
15. За удостоверяване компетентността на ответния административен оран да
издава актов от категорията на процесния, по делото са представени заповед №
173ГА3/21.02.2017г. и заповед № 173ГА9/07.03.2017г., с които главният архитект
на община Пловдив на основание пар. 1, ал. 4 от ДР на
ЗУТ е предоставил на главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив
правомощието да одобрява инвестиционни проекти и да издава разрешения за строеж
и извършва всички административни действия по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3,
б. „з“ от ЗУТ.
16. По делото бе допуснат съдебно - техническа експертиза с вещото лице Я.Р.
- строителен инженер, чието заключение бе
прието без заявено оспорване от страните и се кредитира с доверие от съда. При
извършен оглед на място и заснемане на процесния строеж вещото лице констатира,
че над таванското помещение към ап. 3 е извършена промяна на покривната
конструкция, с която се завишава височината на надзида
по фасадата към ул."Рожен” и се дава възможност за монтиране на прозорци.
Предвидените в одобрения проект видове строителни работи са изпълнени и
помещението се ползва по предназначение - за домакински склад.
От заснемането на място експертизата установи, че
при изпълнението на промяната в покривната конструкция, показаната височина 203
см. на вертикален разрез 1 – 1 от проекта на място е 218 см., с което е
задигната котата на корниза с 15см. и е поместен прозорец с височина 86см.,
вместо 76см. Котата на билото не е променена.
При промяната на покривната конструкция над
таванското помещение, неговото предназначение не е променено. В момента на
огледа то видимо служи за домакински склад, като преди промяната също се е
ползвало като такъв склад. При
извършената промяна в покривната конструкция не са засегнати общи помещения.
Изпълнените СМР са само в рамките на съществуващото помещение - една таванска
стая. Не са премествани зидове и не са усвоявани площи от съседни помещения,
като в случая съседно общо помещение е само коридора на таванския етаж на
сградата. Промяната в конструкцията засяга покрива - като обща част на
сградата. В участъка на преустроения покрив са променени покривните линии. Това
е направено за две съседни тавански помещения - процесното
/собствено на П.Й.С., А.Т.П. и М.Т.П. – С. / и съседното на него от юг /собственост на
жалбоподателя/. В таванското помещение няма водоснабдяване и съответно няма ВиК -инсталации. Електрозахранването
е осигурено само за осветление и за него нови инсталации не са монтирани. Осветление
е имало и преди промяната на покривната конструкция. Няма изпълнени нови
инсталации в таванското помещение във връзка с промяната на покривната
конструкция над него. Съответно няма нови инсталации през общи части или през
помещения на други собственици.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че промяната
на покривната конструкция на двете тавански помещения вероятно е извършена с
начало от самата билна греда т.е. от самото било. Относно
засягането на общи помещения и площи или част от тях, вещото лице отбелязва, че
в случая няма отнеме, а е налице увеличаване във височина на собствена площ на
процесните помещения. Преустройството на покрива е
довело до
промяна във фасадата, чрез поставяне на прозорци, както и промяна в обема
на самата сграда в рамките на помещението.
От техническа гледна точка вещото лице дава
становище, че значително засягане на общи части от сграда ще бъде налице при промяна
на конфигурация, промяна местоположението на инсталации, усвояване на площи към
собствено помещение, както и при промяна в конструкцията на зидовете.
17. По делото се събраха показанията на свидетеля И.Т.Р. - баща на Н.А.,
който заявява, че апартаментът, находящ се в гр. Пловдив, ***, е на дъщеря му.
Присъствал е на няколко общи събрания на собствениците в края на 2012 г. и
началото на 2013 г., по повод събиране на подписи за остъкляване на прозорци и
тераси. Съседът П.С. му се обадил и казал, че ще има общо събрание. Тогава той бил
домоуправител. Поводът през 2012 г. бил ремонт на покрива. Целият вход събрали
пари, за да се направи цялостен ремонт на покрива. През 2013 г. се узаконявало
това нещо и се събирали подписи. Имало устно съгласие със съседите и фирма и
тогава се организирало второто общо събрание. Присъствал защото бил повикан, в
качеството на баща на собственик на жилище в сградата. Дъщеря му не знаела за
тези събрания. Разписвал протоколите от свое име, като всички останали
присъстващи на общото събрание. Никой не го проверявал дали е собственик на апартамент в тази сграда,
никой не му е искал нотариален акт. Никога не е бил собственик и никога не е
имал право на ползване в тази сграда. Ходил по самоинициатива и мислел, че помага на дъщеря си. Не е поемал
никакви ангажименти. Дъщеря му не знаела за тези ремонти. С
професионалния домоуправител - фирма „Ейч ЕМ“, контактувал по телефона. Те му се обаждали.
IV. От правна
страна:
18. По аргумент от чл. 148, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава от
главния архитект на общината в полза на възложителя на строежа, въз основа на
одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.
Разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при
спазване на условията и реда на чл. 183 от ЗУТ.
Според пар. 1, ал. 4 от ЗУТ, главният архитект на общината може да
предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската
администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат
необходимия стаж за придобиването й.
По смисъла
на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, в случаите на надстрояване или пристрояване на сграда
- етажна собственост, строителството се разрешава въз основа на договор за
учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на
урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с
нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост
/чл. 183, ал. 2 от ЗУТ/.
Според чл.
185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ като предпоставка за разрешаване на преустройства
на собствени обекти, помещения или части от тях, е необходимо решение на общото
събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие
на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, когато се променя на
предназначението му; отнемат се общи помещения и площи или части от тях и се променя
предназначението им; съществено се изменят общите части на сградата; свързват се
вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или
през обслужващи помещения по една вертикална ос; прекарва се нова инсталация
през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; променя се предназначението
на обекти, разположени в нежилищни сгради; преустройството се извършва при
условията на чл. 38, ал. 5 и 6.
Когато се
завземат общи части - съгласието на всички собственици, следва да бъде дадено
изразено с нотариална заверка на подписите.
В случая, данните
по делото сочат, че с предвиденото преустройство не се отнемат общи помещения и
площи или части от такива и не се променя предназначението им. Не се извършва и
свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до
делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, от което
следва, че са спазени изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ.
Установява
се, че е налице преустройство на покривната конструкция над две съседни
тавански пощения, част от жилищна сграда в режим на етажна собственост, в резултат на което е извършено надзиждане
по фасадата на сградата, довело до задигне кота корниза с 15см., поместване на прозорци
и промяна на покривните линии. Като резултат във вертикално отношение е
увеличен обема на самата сграда за нуждите на конкретните помещения и е изменен наклона на покрива с цел
осигуряване на естествено осветление и по - добра вентилация.
Според чл.
38, ал. 1 от Закона за собствеността, съобразно легалните дефиниции в пар. 5, т.51 и т.55 от ДР на ЗУТ, покривът и външната
ограждаща стена (фасадата) на сградата представляват общи части, принадлежащи
на всички собственици на сградата.
В закона
липсва легално определение на това кое изменение на общите части на сградата
следва да се счита за съществено, поради което това обстоятелство следва да се
определя за всеки конкретен случай.
Съдебната
практика трайно и непротиворечиво приема, че съществено засягане на общи части
на сградата е налице винаги, когато е извършено: надзиждане
на външните стени на сградата и изменение на покривната конструкция с
предвиждането на отвори (прозорци) на фасадата, непредвидени в проекта на
сградата; надстрояване, водещо до увеличаване на площта на тавански помещения
във вертикално отношение; промяна на конструкцията на покрива и наклона на
покривните линии;
промяна в профила и
конфигурацията на покрива и оформяне на подпокривно
пространство, като по този начин се увеличава във височина обема на сградата /така
Решение № 4480 от 18.05.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2005 г., II о.; Решение № 2021
от 27.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2006 г., II о.; Решение № 6088 от
14.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2007 г., II о.; Решение № 9027 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 2181/2009 г., II о.; Решение № 9306 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
3370/2016 г., II о.; Решение № 13994 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. №
3596/2016 г., II о.; Решение № 2828 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10776/2020 г., II о.; Решение № 3211 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10197/2020 г., II о.; Решение № 15102 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4386/2020 г., II о., Решение № 10523 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1484/2021 г., II о./.
Обсъдената
фактическа и правна обстановка налагат извода, че в случая с предвидените
строителни дейности в процесния технически инвестиционен проект, за които е
издадено разрешение за строеж № 187 от 04.12.2013 г. от главен архитект на
район „Централен“ при община Пловдив, се засягат съществено общи части на процесната
сграда - фасада и покрив, за което е било необходимо решение на общото събрание
на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички
собственици - непосредствени съседи на обекта съгласно чл. 185, ал. 2 ЗУТ.
Предвиденото
по проекта надзиждане и промяна в покривните линии и
фасадата на сградата, макар без промяна в кота корниз и кота било, по същество
представлява надстрояване, с цел увеличаване на площта на процесните тавански
помещения във вертикално отношение, а от там и промяна в обема на общото
застрояване. За да бъде разрешено такова преустройство, е необходимо да бъдат
спазени и изискванията на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ - да е налице договор за учредяване на право на
надстрояване, както и декларации – съгласия с нотариална заверка на подписите
от всички етажни собственици.
Не могат да
бъдат споделени доводите на заинтересованата страна, че настоящият случай
попада в хипотезата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ и съгласие на останалите
собственици не е необходимо. Всички посочени в цитираната разпоредба случаи на
преустройство визират строителни дейности, които не излиза от обема и
очертанията на преустройвания обект нито в хоризонтално, нито във вертикално
отношение. Настоящият случай не е такъв, поради което съгласието на останалите
собственици е необходимо като абсолютна предпоставка за законосъобразното
провеждане на производството.
Недоказани
остават твърденията на ответника и заинтересованата страна, че в случая са
изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 2 от ЗУТ. Наличието на протокол от общо
събрание на собствениците в жилищна сграда с административен адрес: гр.
Пловдив, *** и № 18 /л.34/, проведено на 01.02.2013г., не променя този извод.
На това общо събрание действително е взето решение за ремонт и реконструкция на
покрива, промяна на наклона на покрива и съответните покривни линии, но това
решение не изхожда от всички собственици в сградата. Каза се, в протокола не е
отразено участието на Н.И.А. като собственик на ап. 6, ет. 3, ***. Същата не е
предоставила съгласие нито като собственик в сградата, нито като непосредствено
засегнат съсед на обекта, предмет на преустройството. Участието в общото
събрание на И.Т.Р., като собственик на ап. 5, ет.
3, ***, е ирелевантно. На първо място по отношение на
апартамента, за който е вписан в протокола като собственик, липсват
доказателства да е бил негова собственост или собственост на дъщеря му Н.И.А..
Дори да се приеме, че в протокола е допусната явна фактическа грешка, отново за
ап. 6, ет. 3, ***не се доказва да е бил собственост на И.Т.Р.. Липсва и
доказателства като изключителен собственик на това жилище Н.И.А. да е
упълномощила Р. с представителна власт пред общото събрание на собствениците за
изразяване на съгласие по предложените преустройства в сградата.
Възраженията
относно редовността на взетото решение на общото събрание не следва да се
обсъждат, тъй като в ЗУЕС е предвиден специален ред за оспорване на този тип
актове по съдебен ред пред съответния районен съд, каквото оспорване не се сочи
да е било проведено. В този аспект съдът не намира основание в резултат на
производството по чл. 193 от ГПК да изключва този документ от съвкупния
доказателствения материал. Наличието на неверни данни в протокола по същество
не разколебава факта на проведеното общо събрание, нито обстоятелството, че при
вземане на решените са взели участие собственици на самостоятелни обекти в
сградата. Въпреки това, дори да се приеме, че от формална страна решението на
общото събрание е прието при спазване на изискването на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС, а
именно с необходимото мнозинство - повече от 50 на сто от представените идеални
части от общите части на етажната собственост, за да бъде удовлетворено
изискването на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ същото следва да съдържа изразено съгласие
от всички засегнати непосредствени съседи на обекта. При липсата на такова
съгласие, какъвто е настоящият случай, спазването на процедурата и формата за
везане на решението, респ. изтичането на сроковете за неговото оспорване, не
запълват допуснатия пропуск и не водят да удовлетворяване на предвидената в
закона императивна предпоставка.
На
следващо място не се доказва, нито се твърди да са спазени и изискванията на
чл. 183, ал. 2 от ЗУТ. Липсват каквито и да е данни между всички етажни
собственици да е налице сключен договор за учредяване на право на надстрояване,
както и същите да са представили декларации – съгласия с нотариална заверка на
подписите.
При
това положение съдът намира, че при издаване на строителните книжа за обект: „Промяна на покривна
конструкция над таванско складово помещение № 3 /прилежаща част към СО – жилище
с идентификатор 56784.518.1479.1.12/ в триетажна жилищна сграда с
административен адрес: гр. Пловдив, ***, не са спазени изискванията на чл. 183,
ал. 2 и чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, поради което
се установяват основанията за отмяна на разрешение
за строеж № 187 от 04.12.2013 г. на главен архитект на район „Централен“ при
община Пловдив и одобрения инвестиционен проект.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма, но
при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява основателна
V. По съдебните разноски:
19. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 10 лева, заплатени за
държавна такса. Процесуалният представите на жалбоподателя е отправил претенция
за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата в размер на 900 лева. Според посочената норма, в случаите на
предоставена безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати.
Съгласно чл.8, ал.2, т. 1 от Наредба №1
от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./ за процесуално представителство,
защита и съдействие за дела по Закона за устройство на територията и Закона за
кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер на 900 лв. Претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита
в посочения размер, поради което като основателна следва да бъде уважена. На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът определя
възнаграждението в размер 900 лева, за указаната на жалбоподателя от адвокат А.Д.П.
безплатна правна помощ.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат
поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният
административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разрешение за строеж № 187 от 04.12.2013 г., издадено
от главен архитект на район „Централен“ при община Пловдив, и одобрения на
02.12.2012 г. технически инвестиционен проект за обект: „Промяна на покривна
конструкция над таванско складово помещение № 3 /прилежаща част към СО – жилище
с идентификатор 56784.518.1479.1.12/ в триетажна жилищна сграда с
административен адрес: гр. Пловдив, ***.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Н.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 10 (десет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на адвокат А.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, Делови център Пловдив, ет. 2, офис 201, сумата от 900
(деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: