ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 978
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500784 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 15698/25.02.2022 г. от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
И.Н., против Разпореждане № 3913/16.02.2022 г., постановено по ч. г. д. №
996/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 6035/25.01.2022 г.,
подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
А. Й. Н. (с предишно фамилно име М.), ЕГН **********.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Съдържат се оплаквания, че
доколкото целта на заповедното производство не е да се провери
съществуването на вземането, а само дали то е спорно, не е необходимо
неговото прецизиране в заявлението. Сочи се, че при преценка относно
спазването на изискванията по чл. 127, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 410, ал. 2 от
ГПК следва да се изхожда от целта на заповедното производство. В тази
връзка се поддържа, че както в първоначалното заявление, така и в
подадената впоследствие молба – уточнение са посочени
индивидуализиращите белези на претендираните вземания – юридическите
факти, на които същите се основават (договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги), конкретните размери на всяко от вземанията,
1
период на дължимост, както и обстоятелства, имащи значение за настъпване
на изискуемостта, поради което липсват пречки по чл. 410, ал. 2 от ГПК.
Поради това се счита, че дадените от заповедния съд указания за посочване
какви са дължимите суми по всеки от договорите поотделно – по видове и по
периоди, са неправилни. Поддържа се да е достатъчно посочването в
заявлението на фактурите, по които са налице дължими и неплатени суми и
техният размер, за да разбере длъжникът какво е претендираното от него
вземане, като възможността за уточнение на фактическите твърдения, заявени
в заповедното производство, е винаги открита в исковото производство.
Посочена е съдебна практика. Отправено е искане обжалваното разпореждане
да бъде отменено и вместо това да се издаде заповед за изпълнение срещу
длъжника за претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по ч. г. д. № 996/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжник А.Й. М. за сумата от 2088,67 лева – главница, представляваща
неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
за който е открит Акаунт № 16103449001, сключени между "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и А.Й. М., обективирани в издадени и
непогасени фактури, които вземания са прехвърлени от "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД на заявителя с договор за цесия от
15.10.2018 г. Претендирана е и законната лихва върху посочената главница от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. Към заявлението са представени заявление/договор от
12.12.2015 г., допълнително споразумение от 09.06.2016 г., заявление/договор
от 07.12.2016 г., заявление/договор от 09.06.2016 г. и заявление/договор от
17.05.2017 г.
С Разпореждане № 2497/01.02.2022 г. така подаденото заявление е
оставено без движение по съображения, че същото е нередовно и до заявителя
2
са дадени указания в тридневен срок от съобщението, да посочи поотделно
какви суми като вид и размер се претендират по всяко едно от възникналите
правоотношения между страните, заведени под посочения общ акаунт, а след
изпълнение на посочените указания – да формулира конкретно искане за
съответните суми – с основание, размер и периоди. В дадения срок е
постъпила молба вх.№ 12311/15.02.2022 г. от заявителя, в която са посочени
приложените към заявлението договори и споразумение, както и номерата на
издадените на името на длъжника фактури, с дължима сума и период по всяка
от тях. Заявено е, че сумите по отделните фактури включват само стойността
на използваните услуги за съответния период, но не и начислени неустойки.
С обжалваното сега разпореждане заявлението е отхвърлено изцяло,
по съображения, че с подадената молба заявителят не е отстранил
констатираните нередовности и по този начин е останало неясно сумите по
всяка една от посочените фактури, на основание кой от посочените договори
са начислени.
Изводът на съда за наличието на основание за отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилен.
Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.
1 и 2 от ГПК. При констатиране на несъответствие между съдържанието на
заявлението и посочените изисквания съдът трябва да предостави възможност
на заявителя да отстрани пороците на заявлението, а ако не стори това,
заявлението се отхвърля – чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
В случая заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника за общата сума от 2088,67 лева, като е посочил, че
претенцията му представлява неплатени суми по четири отделни договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение,
вземанията по които са му цедирани. Всеки от тези договори представлява
самостоятелен източник на облигационно отношение, пораждащ конкретни
права и задължения между страните по него. При това положение за да
отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК за изложение на
обстоятелствата, на които се основава, заявлението следва да съдържа
фактически твърдения за конкретната сума, която се претендира по всеки
един от посочените договори и споразумение. В това се състои изискването за
3
индивидуализацията на вземането по основание и размер. Посочването на
фактурите, издадени за общо претендираната сума, с техните размери и
периоди, не представлява индивидуализация на вземането по основание и
размер, тъй като фактурата не е основание за съществуването на вземането.
Ето защо с допълнителната си молба вх.№ 12311/15.02.2022 г. заявителят не е
отстранил констатираната нередовност на заявлението. Остава неясно какъв е
размерът на вземането му по всеки отделен договор и допълнително
споразумение. Поради това заявлението не отговаря на изискванията на
чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и доколкото вече е
изпълнена процедурата по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението следва да
бъде отхвърлено.
Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е
постановил законосъобразен акт. Подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3913/16.02.2022 г., постановено
по ч. г. д. № 996/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №
6035/25.01.2022 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А.. Й. Н. (с предишно фамилно име М.), ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4