Р Е Ш Е Н И Е

№  9

град Русе, 24.01.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, търговско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

 

като разгледа докладваното от председателя, търговско дело № 15 по описа на РОС за 2020година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Постъпила е жалба от „В. с.“ АД,  ЕИК ***, със седалище с. Н., община И., област Р. и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д. Б. Р. срещу Отказ № 20170630135107-2/14.02.2018 г. на Д. л. по р. при А. по в.. В жалбата се твърди, че отказът е неоснователен по изложените в нея подробни съображения. Моли окръжния съд да отмени отказа и да укаже на длъжностното лице по регистрация, че следва да обяви по партидата на „В. с.“ АД  с. Н., област Р. в Търговския регистър Годишен финансов отчет на дружеството за 2016 г., приет с решение на редовно общо събрание на съдружниците, проведено на 26.06.2017 г.

            За да се произнесе по жалбата, Окръжният съд взе предвид следното:

             Жалбата е с вх. № 20200115155834, подадена на 15.01.2020г., съобразно указаното в придружителното писмо на А. по в.. Отказа е постановен на 14.02.2018 г., но видно от обратна разписка за връчване на отказ, същият е изпратен на дружеството на 08.01.2020 г. Жалбата е постъпила в законоустановения срок по чл.25, ал.1 ЗТР. Подадена е от оправомощено лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима, а  разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.

   Русенският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, мотивирания отказ и представените по делото писмени доказателства, установи следното:

Производството пред А. по в. е образувано въз основа на заявление с вх. № 20170630135107/30.06.2017 г. по партидата на „В. с.“ АД  с. Н., област Р., с което е поискано да бъде обявен Годишният финансов отчет на дружеството за 2016 г.

Видно от мотивите на постановения отказ, длъжностното лице е отказало обявяване на представения акт, поради това, че не са изпълнени дадените преди това указания № 20170630135107/09.02.2018 г, а именно:  не са приложени актуални доказателства за съществуването и представителството на акционера – чуждестранно юридическо лице с акционерно участие 49,76 %, съответстващи и на разпоредбите на чл. 18 от Закона за търговския регистър и чл. 7, ал.3 от Наредба № 1 от 14.01.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Приело е, че приложеното удостоверение е актуално към 25.06.2012 г. и не установява съществуването и представителството на чуждестранното юридическо лице към момента на провеждане на общото събрание, приело заявения за обявяване акт,  което според него рефлектира върху законността на проведеното събрание с оглед определения в чл. 41, ал.1 устава кворум за законност.

               В на чл. 21 от ЗТР е посочен обхвата на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация и същата е ограничена до това да провери дали е подадено заявление за обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, заявеното обстоятелство подлежи ли на обявяване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложен ли е подлежащият на обявяване акт, отговаря ли подлежащият на обявяване акт по външните си белези на изискванията на закона, представена ли е декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата. Цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална. Мотивираният отказ за обявяване на представените със заявлението актове трябва да се основава на някое от изискванията на чл. 21 от ЗТР за формална проверка, в конкретния случай – ГФО на дружеството подлежа ли на обявяване. Ако представеният акт изрично е предвиден да бъде обявен в търговския регистър и е заявен от оправомощено за това лице , както и ако е заплатена дължимата държавна такса, актът следва да бъде обявен.    

            Длъжностното лице при наличието на решение на Общото събрание на акционерите за приемане е длъжно да обяви приетия и подлежащ на обявяване акт. Редовността на свикването и провеждането на ОСА, на което е приет ГФО не е предмет на проверката, тъй като по характера си преценката за законосъобразност на взетото решение и е извън компетентността на органа от А. по в. в хипотезата на обявяване на акт в търговския регистър, в каквато насока са дадените указания.  Представеният със заявление вх. № 20170630135107/30.06.2017 г. годишен финансов отчет е изготвен във всички негови части, носи името и фамилията на управителя и съставителя,  както и е подписан от всеки от тях.

Със заявлението са представени доказателства за приемането на ГФО за 2017 г. на дружеството, като решението на  проведеното на 26.06.2017 г. общо събрание на акционерите е обективирано в протокол, който отговаря на изискванията на чл. 232, ал.1 и 2 от ТЗ и установява, че подлежащият на обявяване акт – ГФО със съставните му части, изброени в чл. 26, ал.1 ЗСч. е приет от върховния орган на дружеството. Представеният финансов отчет по външните си белези отговаря на изискванията на закона и при наличие на решение за приемането му длъжностното лице по регистрацията е било длъжно да го обяви.

          Съдът  намира, че изискване за представяне на документи, установяващи съществуването на юридическото лице – АО „ТП П.“, Р., с акционерно участие 49,76, което не е учредено по българското право, и удостоверяващи лицата, които го представляват по националния му закон е предвидено единствено при първоначалната регистрация на дружеството, съгласно чл. 20, т.1, б. „в“ от Наредба № 1/14.02.2007 г.за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ.

            Освен това решението на Общото събрание на акцинерите, срещу което в преклузивния 3 месечен срок няма предявен иск по чл. 74 ТЗ се ползва със стабилитет, който следва да бъде зачетен в производството пред регистриращия орган. 

   За разлика от вписването на обстоятелства, обявяването на актовете има само декларативен характер и не уврежда права както на съдружници и акционери, така и на трети лица. Именно поради това, при заявление за обявяване на актове, респ. на ГФО, проверката се свежда до формална преценка за редовността на акта и наличието на доказателства за неговото приемане от съответния орган.

     С оглед изложеното, постановеният отказ от длъжностното лице по регистрация при агенцията е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен и да се дадат задължителни указания на агенцията, да извърши исканото обявяване.

         По изложените съображения, Русенският окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ № 20170630135107-2/14.02.2018 г., на д. л. по р. при А. п. в. по заявление  вх. № 20170630135107/30.06.2017 г. на „В. с.“ АД  с. Н., област Р..

УКАЗВА на д. л. П. р. при А. п. в. – Т. р., да извърши исканото обявяване по заявление вх.  № 20170630135107/30.06.2017 г. на  „„В. с.“ АД  с. Н., област Р.,        

    Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд Велико Търново.

 

                                                     

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: