Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 383 02.11.2021
год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№354 по описа за 2021 год. и в присъствието на прокурора Петя Драганова, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на И.В.Ж.
***, с която на основание чл.2в от ЗОДОВ, е предявен иск срещу Областна
дирекция на МВР Стара Загора, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата
от 10 000.00 лв., вследствие на неоснователно действие на служител от сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара Загора, изразяващи се в
отнемането на СУМПС и спирането от движение на МПС, негова собственост.
Неплащането на глобата не е основание за отнемането на СУМПС и така стореното
отнемане е противоконституционно и представлява нарушаване на правото на ЕС.
Твърди че с тези си действия, ответника му е причинил стрес, притеснение,
осуетено правото му на свободно придвижване и е застрашен живота му, тъй като
има хронични заболявания.
Ответникът Областна дирекция на МВР Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание, в представените
писмен отговор на исковата молба и писмено становище по съществото на спора,
оспорва предявеният срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора иск като
недоказан и неоснователен. Оспорва наличието на законовите предпоставки за
ангажирането на отговорността на Областна дирекция на МВР Стара Загора по реда
на ЗОДОВ. Въз основа на подробно изложените съображения е направено искане за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Окръжна прокуратура – Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата
претенция не е доказана по основание и размер и като такава следва да бъде отхвърлена.
Представя писмени бележки, в които подробно мотивира тези свои доводи.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На 27.11.2020 год. ищецът И.В.Ж. *** претърпява
пътно-транспортно произшествие на паркинга на магазин Багира. След идването на
служителите от МВР е установено, че същият управлява МПС без да е заплатил
наложените му глоби в законоустановеният срок, за което му е съставен и акт за
установяване на административно нарушение серия GA №301503. Въз основа на
така съставеният акт е издадено и наказателно постановление
№20-1228-004008/23.12.2020 год. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара
Загора, което с решение №260320 от 17.06.2021 год., постановено по АНД
№565/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено като
незаконосъобразно. В деня на реализирането на ПТП, ищецът е повикал свой
приятел И. Ц.М., който е донесъл дебитната му карта и е ищецът е заплатил на
пос терминалното устройство двете си глоби от по 20.00 лв. всяка една от тях.
Няма данни, а и не се твърди от страна на ищеца, че са му издавани заповеди за
налагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрация на
МПС.
Не е спорно също така, че ищецът е с 89% трайно
намалена работоспособност, видно от представеното експертно решение №3303 от
02.10.2020 год. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“.
Видно от същото, ищеца е с водещо заболяване Лимфедем – двустранна елефантиза,
постфлебитен синдром, свръхмерно затлъстяване, артериална хипертония, сърдечна
форма, умерена ст. захарен диабет, без усложнения. Посочената дата на
инвалидност е 12.06.2017 год.
По делото бе допуснат до разпит свидетеля И. Ц.М.,
който заяви, че през месец ноември 2020 год. е бил помолен от ищеца да отиде до
тях, да вземе дебитната му карта от майката на ищеца и да му я занесе в КАТ. И.
бил седнал на една скамейка и е бил във видимо тежко състояние – зачервен,
дишал тежко. Дал му картата, попитал го дали да извика бърза помощ, но получил
отрицателен отговор. Тогава не е знаел за какво става дума, нито е знаел за
какво е била необходима картата. После си говорили и ищеца му казал, че стоял
три часа в КАТ. Знае, че И. пие лекарства по три пъти на ден. Не си спомня как И.
се е прибрал у тях може би с неговото
кола, но не знае как точно. След този случай му било лошо и не е излизал от
къщи една седмица, докато се възстанови. След това е заминал в Германия и не са
се виждали три-четири месеца.
По допустимостта на иска:
Съгласно разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ когато вредите са
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния
кодекс – за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, а съгласно
ал. 2, когато иска е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.
Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл.2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, включва претърпяна
вреда; нарушената правна норма да предоставя права на частноправните субекти;
нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно –
следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Реализирането на
отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на
всеки от елементите от състава на отговорността.
Искът с правно основание чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт на органи
/длъжностни лица/ в структурата на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на МВР Стара Загора /юридическо лице/ – т.е. исковата молба е подадена от лице
с правен интерес и срещу пасивно легитимиран по предявеният от физическото лице
иск ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава предявеният
иск и от която се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда
имуществени вреди, се свързва отнемане на СУМПС на ищеца и прекратяване на
регистрацията на собственото му МПС. По делото не се събраха доказателства да
са налице тези обстоятелства. Няма данни нито за отнемането на СУМПС, нито за
прекратяването на регистрацията на МПС.
Следва да се отбележи, че както отнемането на
СУМПС, така и прекратяването на регистрацията на МПС по своята същност
представляват принудителни административни мерки, за чието налагане следва да
бъдат налице законовите предпоставки съответно на чл.171, т.1 и т.2 от ЗДвП. Не
е спорно също така, че към датата на реализирането на ПТП, респективно датата
посочена като дата на увреждането, са били налице разпоредбите на чл.171, т.1,
б.“д“ и чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП, съгласно които се отнема СУМПС на лице който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба и се прекратява
регистрацията на МПС, на собственик, който управлява моторно превозно средство
с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до
заплащане на дължимата глоба. Не е спорно също така по делото, че тези две
разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение №3 от 23.03.2021 год.,
постановено по конституционно дело №11/2020 год. Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България, решенията на Конституционния
съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им и
влиза в сила три дни след обнародването му, като актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск е неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за
установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесените вреди. Нито в исковата молба, нито в съдебно заседание, нито в
представената по делото писмена защита от страна на процесуалният представител
на ищеца, са посочени кои норми на европейското право са нарушени от страна на
ответника на 27.11.2020 год. Не се събраха доказателства по делото лицето да е
бил ограничаван в своето свободно придвижване на тази дата, нито пък се твърди
такова от негова страна. Престоят му в сектор „ПП“ при ОД на МВР в рамките на
твърдените три часа, е поради участието му в ПТП, а не поради неговото неправомерно
задържане или прекратяване на регистрацията на собственото му МПС. Не се доказа
издаването на заповед за задържане, не се доказа също така издаването на
заповед за отнемане на СУМПС, нито такава за прекратяването на регистрацията на
МПС.
В случая с предявеният иск, се претендира
ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.2в във
връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца И.Ж. неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразно отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрацията
на собственото му МПС. По делото не се установиха по безспорен начин тези
обстоятелства. Както и по-горе бе посочено, тези действия на административния
орган предполагат издаването на съответните заповеди за налагане на ПАМ, които
задължително е да бъдат издадени в писмена форма, която е и форма за
действителност. Издаването на такива две заповеди, нито се твърдят, нито се
доказаха от ответника, че са издавани. Такива твърдения се съдържат и в
отговора на исковата молба от страна на ответника. Няма данни също така
притежаваното от И.Ж. свидетелство за управление на МПС да е било изземвано от
страна на контролните органи. Установи се по безспорен начин, че на 27.11.2020
год., Ж. е заплатил дължимите от своя страна глоби по съставените му фишове,
което от своя страна води и до отпадане на основанието за изземването на СУМПС
и възстановяване на регистрацията на МПС, ако такива действия са били сторени.
Действително в приложеният акт за установяване на
административно нарушение е отбелязано, че като доказателства се отнемат СУМПС,
контролен талон и СРМПС. Същото е било задължително, поради установеният факт
на не плащане на дължимите глоби и е законово регламентирано в разпоредбата на
чл.172, ал.3 и ал.4 от ЗДвП. Това не се отрича от страна на ответника, но още в
същия ден тези документи са му били върнати след заплащането на дължимите
глоби.
В обобщение, може да се направи извода, че не е
налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника – няма
издаден административен акт, който да е отменен като незаконосъобразен. Нямаме
и съдебното установяване на каквито и да е било противозаконни действия от
страна на ответника по жалба на И.Ж.. Единствено и само е налице отмяната на
наказателно постановление, което обаче не е посочено от страна на ищеца като
основание за претендираните неимуществени вреди.
Отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да
бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност,
но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4
от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която
следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по
силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която
съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат.
Доколкото в конкретния случай не се установи
наличието на първите два елемента от фактическия състав на отговорността на
ответника – наличие на административен акт, който да е отменен като
незаконосъобразен, то е безпредметно обсъждането наличието на останалите
елементи – настъпването на вреди и наличието на причинно следствена връзка
между отмененият административен акт и настъпилите вреди, ако такива са
доказани.
С оглед на гореизложеното по отношение на
ответника – Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, не са изпълнени в
кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като исковата претенция на И.В.Ж. срещу Областна
дирекция на МВР Стара Загора за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, се явява недоказана, респективно неоснователна.
За пълнота на изложението и с оглед депозираната
след приключване на съдебното дирене и даване ход по същество на делото молба
от И.Ж. за отвод на участващият в съдебното производство прокурор от страна на
Окръжна прокуратура, то съдът намира, че не следва да се произнася по същото,
доколкото такова възражение не е сторено в проведеното съдебно заседание.
Основанието за отвод на прокурора е предвидено в чл.24 във връзка с чл.22, ал.1
от ГПК, приложими по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. В
конкретния случай не са налице законовите предпоставки за отвод на участващият
прокурор. Личното познанство, респективно воденето на разговори между страните
в едно производство след приключването на съдебното заседание, респективно на
съдебните прения, не е основание за отвод на прокурора.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. Разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, предвижда също така, че
съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите
лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. При този изход на спора
на ответника и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, на
основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ следва да
се присъдят направените разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение
като бъде осъден ищецът да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата
от 100.00 лева съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за правната
помощ, а на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.Ж. ***
срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора Николай
Колев иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащането на сумата от 10 000.00
лв. и представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.В.Ж., ЕГН ********** ***
да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора Николай Колев направените
разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: