М
О Т И В И
към присъда по НЧХД 4992 по
описа за 2020 год. на Варненския районен съд – ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.
Срещу подс. М.Г.П.-ЕГН ********** ***, във ВРС е постъпила частна тъжба от Б.Д.Д., във връзка с
която е образувано НЧХД №4992/20г., срещу П., във връзка с посочените факти в
тъжбата за престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1т.4 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК.В разпореждането не е
посочена ал.2 на чл.148 от НК, както и чл.26 ал.1 от НК, но първо, ал.1 не
касае престъплението клевета, което фактически се претендира и разпореждането в
което се посочва цифрова квалификация не обвързва съда при престъпленията от
частен характер, доколкото подсъдимият се защитава срещу фактите и в разпореждането
не е посочено цифром разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК, но предвид направените
уточнения преди даване ход на съдебното следствие, че се касае за претендирано
продължавано престъпление, съдът не счита, че е ограничено правото на защита на
подсъдимия,който бе наясно в извършването на какво престъпление фактически е
обвинен.
С
депозираната във ВРС частна тъжба,
частният тъжител Д. е отправила
обвинение спрямо подсъдимия за това, че М.П. *** к-с „Златни
пясъци", в условията на продължавано престъпление - на два пъти, й е
приписал престъпление - кражба, като е изрекъл „Адвокатката и каза, че ще
откраднат климатиците", „друго е да станеш крадец", „крадете от най
големия масон и най големия продуцент", „с участието на адвоката се
краде", „изнудва ме с адвокатката си, която очевидно също е крадла. Щом
казваш на някого да краде, значи, че и тя е крадла", „чрез адвокатката си
извършва нещо нередно - заплашва и краде" – като е визирала цифром
престъпление по чл.147 ал.1 пр.2, вр. Чл.26 ал.1 от НК.Т.е., видно от частната
тъжба, със същата частният тъжител, който е адвокат по професия, е пожелал
подсъдимият да бъде осъден за престъплението
„клевета”, а не за друго престъпление, като изцяло в сферата на избор на
частния тъжител е да прецени, за какво престъпление желае да бъде осъдено едно
лице.
След
даване ход на делото и след направени
уточнения от повереника на частния тъжител съдът прие за съвместно разглеждане
в наказателния процес предявените от частния
тъжител Д., чрез адв.Б. граждански иск срещу подс.П., за
претендирани неимуществени вреди, претърпени от частния тъжител в
резултат на деянието, предмет на наказателното производство , в размер на 10000лв., и конституира Д. лично и чрез адв.Б. в
качеството на граждански ищец по делото.
В последно с.з. частната
тъжителка се представлява сама, като
моли тъжбата да бъде уважена и подсъдимият да бъде признат за виновен,
като претендира извършване на престъпление по чл.147 от НК.Частната тъжителка
приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
подсъдимият е изрекъл изразите, визирани в частната тъжба, , които са станали
достояние на трети лица и на самата нея и са формирали негативно отношение към
нея и като човек и като адвокат.Приема, че изразите съставляват приписване на
престъпление в качеството й на адвокат по повод изпълнение на служебните й
задължения и приема, че от показанията на св.Б. категорично е установено, че е
визирал адв.Д., като се коментира и приложената прокурорска преписка.Твърди, че
разгласените клеветнически твърдения са направени публично и че не е доказано
преписаните престъпления да са били извършени.Въпреки, че се претендира
извършване на престъплението клевета
чрез приписване на престъпление се коментира и разгласяване на позорни
обстоятелства, но отново разгласяването на позорни обстоятелства се коментира
през призмата на преписване на престъпление, което не е извършено.Частната
тъжителка приема, че не е релевантен фактът, дали подсъдимият е знаел, че
провежданият от него разговор с друго лице се излъчва на високоговорител и
счита, че за да е налице квалифициран състав „публично” е достатъчно само едно
трето лице да възприеме процесните изрази и коментира разликата със
съставомерността на деянието „обида” изискваща лично възприятие на процесните
изрази.Коментира се законовото изискване за дължимо уважение към адвокат и се
приема, че процесните изрази са отправени към частната тъжителка не само като човек, но и като
адвокат, с което са засегнати честта и достойнството на частната тъжителка и в
личен и професионален аспект.Отново се излагат аргументи, че с отправените изрази
подсъдимият е приписал престъпления на частната тъжителка и че твърдяните
обстоятелства са неистински и че го е извършил целенасочено, без да се свърже с
компетентните лица, за да изрази притесненията си, ако е имал такива.Коментира
се наличие на субективна страна за извършване на твърдяното престъпление/ което
не стана ясно от пледоарията дали е разгласяване на позорно обстоятелство или
преписване на престъпление/, излагат се и аргументи, че деянието е извършено
при условията на продължавано престъпление, твърди се, че се касае за търговски
взаимоотношения и се иска подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде
уважен предявеният граждански иск съобразно критериите за справедливост, като
го приема за доказан по основание и размер.
Защитникът на подсъдимия П.
на първо място акцентира върху факта, че по делото е безспорно доказано, че
процесните климатици, намиращи се в основата на спора, никога не са били
собственост на дружеството, представлявано от частния тъжител, а са собственост
на дружеството, представлявано от подсъдимия, като се твърди, че ако не е имало
заплаха тези климатици да бъдат демонтирани, не е било и нужно да се провежда
процесният разговор, който по някаква причина е бил и записан.Твърди се, че не
е имало друг начин за защита на лично имущество освен този, по който подсъдимият
е реагирал и се сочи, че коментарът на приемо-предавателен протокол би могъл да
бъда направен единствено от юрист.Излягат се аргументи и по отношение на
евентуално противоправно демонтиране на процесните климатици и евентуалната му
квалификация и се твърди, че реакцията на подсъдимия е именно в тази насока, за
да се предотврати евентуалното противоправно посегателство и квалификациите,
дадени от него са били именно във връзка с евентуално бъдещо противоправно
събитие.Коментират се показанията на свидетел, призован от частния тъжител, съгласно които подсъдимият
никого конкретно не е обвинил в извършването на кражба и не го е нарекъл такъв
и че единствено е предупреждавал за евентуално бъдещо събитие.Защитникът твърди, че по-скоро
подсъдимият е имал предвид друго лице, управител на дружеството, наемател на
хотела, което не е подало тъжба срещу подсъдимия и че подсъдимият не се е
обадил на частната тъжителка, за да й изрече процесните реплики, а на друго
лице, за да го предупреди, както и че името на частната тъжителка никога не е
било споменато конкретно, като отново се сочи, че П. по никакъв начин не е бил
уведомен, че разговорът се записва и се приема, че инициативата в тази насока
за включване на разговора на високоговорител и за запис е била именно на частната
тъжителка, която сама и по собствена инициатива го е разпространила, визира се
воденето на наказателна преписка за записът на процесният разговор, оспорва се
размерът на предявеният граждански иск и в заключение защитникът моли
подсъдимият да бъде оправдан.
В
съдебно заседание подс. П. дава обяснения във връзка с предявените обвинения, а
в последната си дума заявява, че никого не е обидил целенасочено, че е изразил
в процесния разговор какво би било, без никого да конкретизира и че не е имал
за цел да обижда частната тъжителка, че е защитавал търговските
взаимоотношения, че никого не е нарекъл крадец и не обвинил в такова
престъпление, че е изразил личното си мнение за някакво обективно бъдещо деяние
пред уважаван за него служител и изразява благодарност за оказаното му
внимание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Частната
тъжителка Д. като адвокат представлявала дружеството „ ДЕС Мениджмънт"
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. „
Шейново" № 3, ет.1, оф.105, представлявано от управителя С.Т.А. В сферата
на дейността й предоставяла на дружеството правна помощ и правни консултации
във връзка с търговските и договорните отношения с контрагентите му, както и
процесуално представителство по дела. Дружеството като хотелиер, било наемател
на хотелски комплекс "ХОЛИДЕЙ ПАРК" в к.к Златни Пясъци, като последният договор за наем бил сключен с
"Би Ес Ей" ,представлявано от М.Г.П..
Предвид настъпилата пандемия от Ковид -19 в
началото на 2020 г. и въведените ограничения в много сфери, включително в
сферата на туризма, дружеството имало
затруднения, поради което започнали преговори с наемодателя Би Ес Ей ООД за
намаляване на наема или прекратяване на договора. Преговорите се водели между
частната тъжителка и управителя на Би Ес
Ей ООД – подс.М.П..
Предвид предявените претенции от
наемодателя, частната тъжителка отправила предложение до подсъдимия, чрез
неговия адвокат, ако се оттеглят претенциите за сума от 140 хил. лв. наемателят
да не вземе климатиците, поставени в
хотела, които не присъствали в приемо-предавателния протокол, въпреки че били
монтирани преди отдаването на хотела под наем.Същевременно подсъдимият бил забелязал,
че се изнасят различни вещи от хотела преди още да бъде прекратен договорът за
наем, но не предявил претенции в тази насока.
Във връзка с уточняване на условията и
действията за прекратяване на договора и търговските отношения между дружествата,
на 24.09.2020г. ч.т.Д. се намирала в к.к Златни Пясъци в хотел Палм Бийч, който
също се стопанисвал от "ДЕС МЕНИДЖМЪНТ" ООД. Била организирана среща
с управителя на дружеството С.А., който бил и съдружник, Д.Д. - също съдружник
и част от мениджърския персонал - Р.Б., М.С.и други от персонала. С частната
тъжителка била и нейна колежка- адвокат Д.И..
Предвид притесненията на подсъдимия,
че биха могли да бъдат изнесени вещи от хотела съгласно отправеното им
предложение за уреждане на финансовите взаимоотношения, на 24.09.2020г. същият поканил свидетелите А. и М.-
охранители, да го придружат до хотела, за да установят случващото се там, като
им споделил какъв е проблемът, а именно предходно изнасяне на вещи и евентуално
изнасяне на климатици от хотела.
Около 12 часа на обяд, на телефона на
св.Р.Б., позвънил подс. М.П. и казал, че
се намира пред хотел Холидей Парк с охранителите си и настоял Р.Б. да отиде
там, за да го инструктира да не крадат, за да не стават съучастници в
престъплението, като заявил, че се отнася към него, тъй като му има абсолютно
доверия.Св. Б., без да уведоми подсъдимият,
включел разговорът на високоговорител и всички присъстващи чули
отправените от подсъдимия реплики към св.Б.. Последният настоял по телефона, М.П.
да се обади на управителя на „ДЕС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД и да се разбере с него. П. отказал, като заявил ,” че адвокатката я кара
да краде и следователно и тя е крадла”.Подсъдимият в телефонният разговор настоявал св.Б. да вземе ключове за х-л”Холидей
Парк” и да отиде там за да отключи обекта, за да обясни на него и персонала, че
стават съучастници в престъпление и не трябва да крадат, за разлика от адвоката,
която била казала, че ще открадне климатиците, но св. Б., му заявил, че ще
провери дали има ключове за „Холидей Парк“ и ще му се обади. След като прекъснал
разговора, св. Б. попитал присъстващите какво да прави и управителят С.А., казал
да се обади на подс.П. и да го уведоми, че няма ключове за този обект и ако
иска да влезе там или има някакви претенции да се обади на него или на телефона
на управителя Д.. Св.Б., след като отново включил телефона си на
високоговорител без знанието на подсъдимия, в присъствието на горепосочените
лица, се обадил на телефона на П. и го уведомил, че няма ключове и няма как той
да отиде и да отключи обекта, без присъствието на представляващ „ДЕС Мениджмънт”
ООД. По време на втория разговор подс. П. заявил че баща му притежава най
голямата охранителна фирма в Добрич", че баща му е полковник от разузнаването,съдружник
му е Н.Т., - продуцент, споменавал, че се краде от най- големия масон и най -големия
продуцент и че с участието на адвоката се краде, както и че се изнудва с адвокатката си, която очевидно също е крадла
и след като казваш на някого да краде, значи, че и тя е крадла.
В хода на съдебното следствие се установи, че запис от процесните
телефонните разговори е бил изпратен на адв.Димитрина Ройдева от частната
тъжителка, като във връзка с този запис подсъдимият е депозирал жалба до ВРП с
молба да бъде извършена проверка с оглед евентуално извършено престъпление по
чл.171 ал.3 от НК и такава проверка е била извършена.
Видно от изисканата справка за съдимост, подс.П.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съдът не кредитира обясненията на подс.П.
единствено в частта, в която същият твърди, че не е отправил изразът „с
участието на адвоката се краде“, тъй като в тази им част обясненията му не
кореспондират с показанията на свидетелите Б. и
И. в кредитираните от съда части.В останалата им част съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
житейски достоверни, кореспондиращи с показанията на свидетелите А. и М. и
липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанията на св.Б. в
частта, в която същият посочва, че подсъдимият в разговорът си е конкретизирал
„адвокат Д.“, тъй като в тази им част показанията на свидетеля са
непоследователни и некатегорични и не кореспондират с показанията на св.И.,
която посочва, че подсъдимият е използвал единствено изразът „адвокатката“ и че
не е чула конкретно име, каквито са твърденията и на подсъдимия.В останалата
част съдът кредитира показанията на св.Б., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи както с показанията на св.И., така и с
останалите кредитирани от съда доказателства.
Съдът не кредитира
показанията на св.И. единствено в частта, в която същата посочи първоначално,
че св.Б. е разбрал кой го търси по телефона още при първото позвъняване, тъй
като в тази им част показанията на свидетелката са колебливи и непоследователни
и противоречат на показанията на св.Б., в които същият посочва, че след като е
отговорил на позвъняването е разбрал, че го търси подсъдимият.В останалата им
част съдът кредитира показанията на св.И., тъй като същите са последователни,
конкретни, искрени и непротиворечиви и кореспондират с всички останали
кредитирани от съда доказателства.
Съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите А. и М., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи с обясненията на подсъдимия и
останалите кредитирани от съда доказателства.
Съдът напълно кредитира
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви
по между си и напълно кореспондират с приетата за установена фактическа
обстановка по делото.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият П. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1т.4 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, за което е обвинен с
частната тъжба, а именно за това, че на 24.09.2020 г. в гр. Варна, в КК „Златни
пясъци“, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на
длъжностно лице – управител на „Би Ес Ей“ ООД, по повод изпълнение на службата
му да е приписал престъпление на Б.Д.Д. с изразите, визирани в частната тъжба,
които видно от частната тъжба са следните: – „Адвокатката и каза, че ще
откраднат климатиците", „друго е да станеш крадец", „крадете от най
големия масон и най големия продуцент", „с участието на адвоката се
краде", „изнудва ме с адвокатката си, която очевидно също е крадла. Щом казваш
на някого да краде, значи, че и тя е крадла", „чрез адвокатката си
извършва нещо нередно - заплашва и краде".
Непосредствен обект на престъплението клевета
са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на
човека в обществото, на положителната оценка за личността.
Пострадал от клеветата е конкретно ФЛ като
съгласно теорията „Наказателно право особена част – престъпления против правата
на човека” с автор А.С.и константната съдебна практика ако пострадалия не е
конкретно назован клевета няма.
Изпълнителното деяние на клеветата може да
бъде осъществено в две форми – чрез разгласяване (довеждането до знанието на
трето лице) на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с
личността на пострадалия, както и чрез приписване на пострадалия на неизвършено
от него престъпление.
„Позорни обстоятелства” съгласно закона и
константната съдебна практика са онези конкретни факти и обстоятелства чието
разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до
минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от
личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно. Те трябва да са обективно твърдяни факти, които се
отнасят до укоримо от гледна точка на морала поведение на пострадалия и да са
от естество да накърнят доброто му име завоювано в обществото чрез труд,
поведение обществени и професионални изяви, да влияят отрицателно на
обществената оценка за него, която той получава в средата в която живее, а не
да се подразбират и да са резултат от субективната интерпретация в съзнанието
на пострадалия.Съгласно Решение 210 от 24.06.2013г. на ВКС общите съждения,
умозаключения, мнения, предположения, които не са поставени в отношение на
конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете засегнато от тях, не
могат да изпълнят състава на престъплението клевета.
Престъплението е резултатно
като за да е довършено следва поне едно трето лице да е узнало твърденията на
дееца за съществуващо позорно обстоятелство или за приписаното
престъпление.
От субективна страна престъплението може да
бъде извършено само умишлено както с пряк така и с евентуален умисъл като във
всички случаи деецът следва да съзнава позорният характер на разгласяваното
обстоятелство или престъпния характер на
приписаното деяние.
Съгласно
теорията и константната съдебна практика
(Решение №70 от 25.02.2009год. на ВКС по к.н.д. № 36/2009год. на І н.о.;
Решение № 299 от 08.08.2012год. на ВКС по н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение
№ 210 от 24.06.2013год. по н.д. № 572/2013год. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от
10.04.2012год. на ВКС по н.д. № 382/2012год. на ІІІ н.о. и още ред други) извън
обхвата на клеветата остават случаите
при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява
становище или упражнява право на искания от които произтичат определени правни
последици. В тези случаи деецът упражнява права гарантирани му от Конституцията
и законите като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира
компетентните органи при закононарушения или престъпления, да търси защита на
свои накърнени права като реализира предоставените му за целта правни
възможности.
Съгласно Решение №101/2012г. на ВКС във всеки един
случай следва да се преценява доколко конкретното изразяване на мнение,
включително и при реализиране на правата на гражданите, се използва само за
накърняване правата и доброто име на другиго, защитими от КРБ.
Съгласно Решение №272/2015г. на ВКС, начинът
на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са
еднозначни и не подлежат на доказване, като деецът не може да носи отговорност
за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения.Оценката не би могла да
бъде потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на фактите, когато тя е
основана на вътрешни преживявания и лични възприятия на
засегнатото лице.В същия смисъл е и Решение №80/98г. на ВКС и Р№347/15г.
на ВКС..
Съгласно Решение № №156/2014г. на
ВКС-от субективна страна деянието би било съставомерно единствено, ако
подсъдимият е бил сигурен или е допускал, че изнесеното от него е невярно, а
съгласно Р№113/2015г. и Р №111/ 2000г. на ВКС умисълът се изключва при наличие
на увереност в истинността на
изнесеното, формирана на основата на обективни факти.В горния смисъл са и Р№
355/2015г. на ВКС, Р№ 182/2012г. на ВКС, Р№411/2012г. на ВКС и др.
Съгласно практиката на ВКС, елемент от
състава на престъплението клевета е „неистинността“ на разгласеното позорно
обстоятелство или приписаното престъпление и когато става въпрос за оценъчни
съждения, лична оценка и мнение на конкретно лице за определени факти, а не за
самите факти, то обсъждането на истинността на тази оценка е безпредметно.
На първо място следва да се отбележи, че няма
спор по делото, че дружеството, представлявано от частната тъжителка като
адвокат и дружеството, представлявано от подсъдимия като управител са били в
договорни отношения, като „ ДЕС Мениджмънт" ООД, като хотелиер, било
наемател на хотелски комплекс "ХОЛИДЕЙ ПАРК" в к.к Златни Пясъци, като последният договор за наем бил сключен с
"Би Ес Ей" ,представлявано от М.Г.П..
Няма спор по делото, че между
частният тъжител, като адвокат на горепосоченото дружество наемател и
подсъдимия, като управител на дружеството наемодател, към датата, визирана в
частната тъжба са водени преговори за намаляване на наема или за прекратяване
на договора, като финансовите взаимоотношения между двете страни не са били
уредени.
Необорени по никакъв начин са
твърденията на подсъдимия, че във връзка с неуредените финансови отношения за
дължим наем за хотела е било поставено условия от частната тъжителка,
представляваща наемателя, да се оттеглят
финансовите претенции от наемодателя, като в отговор на това няма да бъдат
демонтирани климатиците, монтирани в наетия обект, за които се установи, че не
са собственост на наемателя, а са били монтирани преди хотелът да бъде нает,
тъй като доказателства за противното не се ангажираха от частната тъжителка.Необорени
са и твърденията на подсъдимия, че преди процесната дата е установил изнасяне
на вещи от хотела, преди договорът за наем да бъде прекратен и без участието на
наемодателя и че на процесната дата
подсъдимият е бил придружен от свидетелите А. и М. до хотела именно във връзка
с притесненията на П., че биха могли да бъдат демонтирани и изнесени климатиците,
с които хотелът е бил оборудван.
Категорично по делото е доказано,
че подс.П. е потърсил св.Б. с
единствената цел да го покани в хотела на среща, за да обсъдят и да се
предотврати евентуалното неправомерно според подсъдимия изнасяне на вещи и че
това е било сторено именно защото подсъдимият като управител на дружеството наемател
е комуникирал със св.Б. и са били в добри търговски взаимоотношения.
Категорично доказано по делото е,
че подсъдимият не е потърсил контакт с частната тъжителка, не е отправил към
нея някакви лични претенции, не е споменал конкретно нейното име, както и че по
никакъв начин не е бил уведомен, че двата телефонни разговора се записват и че са станали достояние на
частната тъжителка и на други лица, тъй като разговорите са били включени на
високоговорител без негово знание.
О събраните по делото гласни доказателства съдът прие за установено, че в
действителност при първия разговор подсъдимият е настоял св.Б. да отиде до
хотела, за да го инструктира да не крадат, за да не стават съучастници в
престъплението използвайки и изразите, „адвокатката я кара да краде и
следователно и тя е крадла”, настоявал е св.Б. да отключи обекта, за да обясни
на него и персонала, че стават съучастници в престъпление и не трябва да
крадат, за разлика от адвоката, която била казала, че ще открадне климатиците,
а по време на втория разговор, проведен по инициатива на св.Б., а не на
подсъдимия, последният заявил че баща му
притежава най- голямата охранителна фирма в Добрич", че баща му е
полковник от разузнаването,съдружник му е Н.Т., - продуцент, споменавал, че се
краде от най- големия масон и най -големия продуцент и че с участието на
адвоката се краде, както и че се изнудва с адвокатката си, която очевидно също е крадла
и след като казваш на някого да краде, значи, че и тя е крадла, но тези изразите са извлечени изолирано от целия проведен разговор , като видно от
цялостното съдържание на разговора единствената цел на подсъдимия е била да се
проведе разговор със св.Б. на територията на хотела и да се предотврати
евентуално неправомерно изнасяне на вещи, а не да се отправят клеветнически
твърдения към конкретно лице и в частност
към частната тъжителка в качеството й на адвокат, още по-малко пък
подсъдимият е съзнавал, че разгласява клеветнически твърдения и че извършва
това публично, тъй като дори не е предполагал, че разговорът е станал достояние
и на други лица извън св.Б., с когото е комуникирал. Видно от показанията на
св.Б., същият го е поканил на среща в хотела, за да обясни на него и персонала,
че стават съучастници в престъпление и не трябва да крадат, за разлика от
адвоката, която била казала, че ще „открадне“ климатиците, но както е посочено
по-горе безспорно климатиците монтирани в хотела, са били собственост на
наемодателя и необорени по никакъв начин са твърденията на подсъдимия, че е
било отправено предложения от страна на частната тъжителка да оттеглят
финансовите претенции, в отговор на което тези климатици, които не са били
собственост на наемателя, няма да бъдат демонтирани и взети при напускането на
хотела. Подсъдимият е заявил по телефона, че с участието на адвоката се краде,
както и че се изнудва с адвокатката си,
която очевидно също е крадла и след като казваш на някого да краде, значи, че и
тя е крадла, но в контекста на целия разговор следва да се приеме, че това е
негово оценъчно съждения по повод на горепосоченото предложения за уреждане на
финансовите отношения, изразява личната му оценка и мнението за едно бъдещо
според него неправомерно действие спрямо имущество, собственост на дружеството
наемодател и се основава не на произволни съмнения, а на конкретно отправено
предложение от страна на частната тъжителка, като представител на наемателя.В
конкретния случай подсъдимият е съобщил на св.Б. определени факти, обективно
основани на неговата увереност за истинността им, поради което няма как да се
приеме, че е налице умисъл за извършване на престъпление „клевета“ в какъвто
смисъл е и константната съдебна практика, като следва да се отбележи, че и от
обективна страна престъпление „кражба“ от конкретно лице/ името на частната
тъжителка не е споменато конкретно/, по време, място и обективни признаци на
извършване, не е визирано в нито един момент, напротив, визира се квалификация
на определени бъдещи действия, съобразно личната преценка на подсъдимия, ако
такива бъдат извършени.Въпреки, че с частната тъжба се претендира приписване на
престъпление, за пълнота следва да се отбележи, че доколкото безспорно по
делото е установено, че се касае за субективната
интерпретация, оценка и опасения от предходно проведен разговор между
подсъдимия и частната тъжителка, не би могло да се приеме както приписване на
престъпление, така и разгласяване на позорно обстоятелство.
По делото не се ангажираха
безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият с отправените реплики към
св.Б. е целял да характеризира негативно частната тъжителка, разгласявайки
позорни за нея обстоятелства или да й припише престъпление, за което е наясно,
че не е извършила, като от всички събрани по делото доказателства се установи,
че единствената му цел е била да предотврати чрез разговор и обсъждане евентуални
бъдещи противоправни според него действия
и да защити имуществото на управляваното от него дружество.Бъдейки
напълно убеден във възможността от патримониума на дружеството да бъдат
изведени 145 климатика, негова собственост/доказателства в подкрепа на тази
убеденост се събраха не само и единствено от обясненията на подсъдимия, а и от
обективните му действия и от показанията на свидетелите А. и М./, няма как да
се приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на
престъплението ,в извършването на което е обвинен. Доказателствата по делото
сочат, че подсъдимият е целял единствено да защити правата си и тези на
представляваното от него дружество и няма никакви доказателства по делото, че е
целял при пряк или евентуален умисъл да накърни авторитета и доброто име на
частния тъжител пред обществото, да му припише престъпление или да разгласи
позорни обстоятелства.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че подсъдимият П. не е осъществил състава на престъпление по чл.148
ал.2 вр.ал.1т.4 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК поради което на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимият
за невинен и го оправда по така възведеното с частната тъжба обвинение.
Тъй като съдът прие, че не е осъществен състав
на престъпление по чл.147 ал.1 от НК е ирелевантно излагането на мотиви дали е
налице продължавана престъпна дейност и дали са осъществени някакви
квалифициращи признаци на основния състав на престъплението.
С оглед крайния изход на делото, като призна
подсъдимият П. за невинен в извършване на престъплението за което е предаден на
съд – престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1т.4 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, съдът счете, че предявеният
срещу него граждански иск в размер на 10000лв. за претърпени неимуществени
вреди от това престъпление се явява недоказан по основание и като такъв го
отхвърли изцяло.
Отхвърлянето на гражданския иск е и в съответствие с ТР 1/2013г. по на ОСНК на
ВКС.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди
частната тъжителка да заплати на подсъдимия направените от него разноски в хода
на наказателното производство за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: