Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260072/29.10.2020 г. Година 2020 Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І
Граждански състав
На 30 септември
Година 2020
в
публичното заседание, в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
1. Н. УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията - докладчик
УРУКОВ
въззивно
гражданско дело № 1433 по описа за 2020 година.
Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба на Л.К.Д. ***,
подадена чрез адв.Ц.М. против решение № 151 от 13.03.2020 г., постановено по гр.дело №
2229/2019г. по описа на Казанлъшки районен съд.
Въззивникът
е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд. Обжалва го изцяло,
като неправилно и незаконосъобразно. Счита същото за необосновано и постановено
в противоречие с материалния закон, като излага подробни съображения.
Претендира отмяна на първоинстанционното решение, както
и направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Доказателствени
искания не са направени.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна Ю.О.Ю., чрез
пълномощника си адв.В.А., в който въззиваемият
оспорва изцяло депозираната въззивна жалба, и моли да бъде оставена без
уважение, като неоснователна. Претендира потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Излага подробни съображения в тази посока.
Претендира присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда
на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната
въззивна жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по съществото си относно
нейната материална основателност.
Въззивникът Л.К.Д. редовно и своевременно призован,
не се явява и не изпраща упълномощен представител, като с въззивната жалба по
делото молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли
предявеният иск.
Въззиваемият Ю.О.Ю.,
редовно и своевременно призован, явява се лично, заедно с процесуалния си
представител адв. В.А., като заемат становище, че решението на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба на
жалбоподателя Д. е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
оставена без уважение, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по
съществото на делото от датата 30.09.2020 год.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да бъде разгледана
по съществото си.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.42, ал.1 от ЗЗД и
чл.537, ал.2 от ГПК.
Видно от доказателствата по
делото, безспорно се установява следната фактическа обстановка, а именно, че
видно от представения по делото пред първостепенния съд договор за аренда от 10.01.2013
г., с нотариална заверка на подписите от датата 22.01.2013 г. на Нотариус Р.Б.,
рег. № ** на
Нотариалната камара, вписан
в Служба по вписванията – К., вх. № 333/23.01.2013 г.,
акт 130, том 1. Съгласно
договора същият е сключен между въззивника Л.К.Д. като арендодател и въззиваемия Ю.О.Ю. – земеделски производител като арендатор за
временно ползване за срок от петнадесет стопански години 2013/2028 г., на
земеделска земя в землището на
село Ш., община К. – нива с площ от 7600 кв.м., имот № 83106.123.2, пета
категория, в местността „Чобан чаир“.
В чл. 2 от договора за аренда страните са уговорили
арендното плащане във
вид на зърно в размер на минимум 50 (петдесет) кг. за
всеки декар, предоставена под наем арендна земя. В случай на
природни бедствия или форсмажорни обстоятелства, които са извън контрола на
арендатора арендното плащане се намаля под определения минимум съответно на
загубите претърпени от арендатора. Арендното плащане
се дължи всяка стопанска година, като плащането се извършва ежегодно през месец
октомври (от 01.10. до 31.10.) на текущата календарна година. Съгласно чл. 19 на договора, договорът за аренда се
прекратява: А/ с изтичане на срока, за
който е сключен; Б/ по взаимно съгласие
на страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите; В/ с едностранно писмено предизвестие, отправено в срок три месеца
преди началото на следващата стопанска
година; Г/ при принудително отчуждаване на арендувана земя
за държавни и общински нужди и Д/ при неизпълнение – по общия ред
на разваляне на договорите, ако неизпълнението се състои в забава
на арендното плащане арендодателят може да иска
разваляне при забава най-малко на две последователни
вноски.
Договора за аренда
от 10.01.2013 г. е подписан:
за арендодател – пълномощник Ю.О.Ю. и за
арендатор – Ю. О.Ю.. (л. 6).
По делото е представена
разписка-декларация от
01.08.2016 г. от Л.К.Д., с която същият декларира, че е получил от арендатора
Ю. О.Ю.от село Ш. по силата на
сключения между тях договор за
аренда, в размер на 380 кг., за 7600 кв.м., за стопанската 2015/2016 г. (л. 13) Процесната
разписка не е оспорена от страна
на ответника Л.К.Д..
С нотариално уведомление рег. № 1706/2016 г., том 1, № 94 на Нотариус М. П., рег. № 445 на Нотариалната камара, с район на действие Районен
съд – К., връчено на Ю. О.Ю., ответникът Л.К.Д. е отправил до ищеца тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за аренда
от 10.01.2013 г., считано от получаване на
уведомлението. В уведомлението
е отразено, че същото е получено от ищеца на
датата 30.05.2016 г., с отбелязването от негова
страна „не съм съгласен“.
Освен това въззивният съд намира, че по делото е представено пълномощно от лицата .Г.П.с
постоянен адрес село Ш., З.П.З.с постоянен адрес село Ш., Б.В.М., с постоянен адрес село Ш., Л.К.Д., с постоянен адрес село Ш. и Й.И.Ч., с постоянен адрес град К., с което всички те упълномощават Ю. О.Ю. от
село Ш. да ги представлява пред Държавна Агенция
по ГКК - С.З.и вместо тях
да заяви издаването на удостоверения
за характеристики на недвижими имоти
и актуални скици на техни наследствени /собствени
недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на село Ш., община
К. /индивиуализирани по площ, № и местонахождение/ като за тази цел
да подава съответните писмени заявления и се подписва навсякъде от тяхно име
и за тяхна сметка (т. 1). /на лист 34 от пъроинстанц.
Дело/. Съгласно т.2 от пълномощното да получава от тяхно име изготвените
документи, свързани с изброените в пълномощното недвижими имоти като за тази
цел да подава съответните писмени заявления и се подписва навсякъде от тяхно
име и за тяхна сметка. Съгласно т. 3
на пълномощното, с ръкописен текст, различен от горепосочения е записано „да ни
представлява пред Нотариата и вместо нас да сключва
договори за наем и аренда с гореописаните недвижими имоти като за тази цел се
подписва от наше име и за наша сметка.“,
Кмет село Ш. подпис (Н. Т.). Пълномощното е с нотариална заверка на подписите в т.ч. на подписа
на Л.К.Д., под рег. № 16, том 1 от 17.01.2013 г. на Кмета на село
Ш., Община К. Н. Т.. Именно въз основа на
това пълномощно въззиваемият Ю. се е подписал в
процесния договор и като “арендодател” и като “арендатор”.
От представеното по делото удостоверение
с № 735 от 10.05.2018 г. на Служба по
вписванията – К. се установява че ответникът
Л.К.Д. е сключил нов аренден договор
за срок от
5 години за същия земеделски имот с друг арендатор
– „К.А.“.
С оглед
на гореизложената фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че
първоинстанционният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, като е
приел за съществуващ между страните договор за аренда, който е подписан
единствено и само от ищеца и въззиваем по делото Ю..
Съдът е
приел процесния договор за аренда за сключен на първо място като сключен на
основание на валидно пълномощно и на второ място като сключен без
представителна власт, но потвърден от страна на ответника.
На първо
място е прието, че процесният аренден договор е действителен,
като сключен на основание валидно пълномощно.
Съдът е
приел процесният договор за аренда за сключен, въпреки оспорването на същия от ответната
страна, че не е подписан от ответника, че не е посочено в договора той да се
представлява от пълномощник с пълномощно, че към момента на сключване на
договора /10.01.2013 г./ ищецът не е разполагал с пълномощно за подписването му
и че самото пълномощно, подписано в последствие от ответника, не му предоставя
такива права.
Някой
от тези възражения на въззивника въобще не са обсъдени от първостепенния съд, а
други са тълкувани в противоречие със закона.
В този
смисъл съдът не е обсъдил обстоятелствата, че ищецът към датата 10.01.2013 г. /момента
на сключването на процесния аренден договор/, въобще
не е разполагал с пълномощно, а също така и че в същия договор въобще не е
посочено въззиваемият Ю. да е пълномощник на
ответника и въззивник Д.. Още повече, че никъде в
договора не е посочено каквото и да било пълномощно и евентуално до какви
последици води липсата на тези обстоятелства. В случай, че ги беше обсъдил,
съдът щеше да стигне до единствено възможния и правилен извод, че договорът за
аренда е подписан без необходимата представителна власт и като такъв не
обвързва страните по него.
Съдът е
приел че договорът е сключен на база на пълномощно, което отговаряло на
изискванията на чл.17 от ЗЗД и чл.3, ал.1 от ЗАЗ, поради това, че не е оспорена
истинността на пълномощното и не са опровергани гласните доказателства на св.Т.
/свидетелят, който е изготвил и заверил пълномощното/ .
Тези
изводи на съда категорично не кореспондират със събраните по делото
доказателства и направените искания и оспорвания от страната на въззивника, тъй
като:
- Пълномощното е било оспорено от ответника още с представянето
му по делото - в с.з. от 09.12.2019 г., като е оспорено както съдържанието му,
така и обстоятелството, че до извършената добавка в т.З на същото липсва подпис
на упълномощителя.
По
повод оспорването му се е установило, че то не е съществувало нито към деня на
сключване на договора - 10.01.2013 г., нито в последствие, тъй като макар и
същото да е заверено 7 дни след сключване на договора - на 17.01.2013 г., то не
е ясно на коя точно дата упълномощителят го е подписал /факт, който също не е
коментиран и тълкуван от съда, но безспорно се отразява върху действителността
на пълномощното/.
Не е
ясно кога упълномощителят е подписал пълномощното, тъй като от разпита на
свидетеля Т. /кмет на с.Ш./ се установява, че „практиката в селото“ била лицата да се подписват на различни
дни, а заверката да се поставя обшо в един ден,
когато се подпише последния упълномощител, което неминуемо води до една категорична порочност
и явна невалидност на пълномощното.
Не се
коментира от съда и дали кметът въобще е имал правото да извърши и т.н
„добавка“ на т.З от пълномощното с ръкописен текст, защо е било необходимо да
постави собствения си подпис отстрани до нея и защо съответно ги няма и липсват
подписите на упълномощителите, след като има такъв на
кмета, който е органа, извършващ надлежната заверка на подписите на упълномощителите. Не само, че този факт не е комнетиран, ами съдът е приел, че обстоятелството кой е
извършил добавката в документа няма никакво значение по делото. В крайна сметка
се получава ситуацията, че кметът сам е направил дописване и добавка в
пълномощното на упълномощителите /т.3 от същото/, и
сам е заверил нотариално тази добавка, без въобще никой от упълномощителите
да са присъствали при извършването на тази добавка и без въобще да са се
подписали за същата, а същемременно с това е
налице заверка на подписите им от страна на кмета по отношение на тази
добавка като категорично липсват и не са налице именно заверените подписи на
същите упълномощители.
Съдът
подробно е разяснил в съдебното решение какво представлява упълномощаването
т.е., че същото е едностранна сделка и има характера на частен документ, но не
е разяснил какъв точно характер има процесното пълномощно с така направената в
него добавка в т.З. от длъжностно лице, която е и извън рамките не неговите
пълномощия. Не е коментирал дали в тази част пълномощното представлява
официален документ и какво въобще представлява това изявление в т.З на кмета. В
тази връзка въззивният съд прима, че е налице нотариална заверка от страна на
кмета на с.Ш. на подписите на лицата, които категорично липсват при
извършването на тази не никак маловажна добавака за спора по делото.
Настоящият
съд приема, че опровергани
са и събраните по делото гласни доказателства на св.Т. във връзка с
пълномощното поради следното:
На първо място видно
от приетото по делото_постановление на РП-К. по
преписка с № 2990/2016 г., упълномощителят не е ходил в кметството на с.Ш. и не
е сигурен дали в подписаното от нея пълномощно е съществувал изписания
ръкописен текст на т.З.
На следващо място
следва да се посочи от въззивната инстанция, че видно от самото пълномощно и
подписът на св.Трезиев до добавката на т.З от същото,
пълномощното е подписано от упълномощителите само и
единствено преди да е направена добавката, тъй като в случай, че текстът бе
изписан преди подписване на упълномощителите на
цялото пълномщно, то същите щяха да са се подписали и
отстрани до добавката, както е направил самия кмет.
От
горното може да се направи извода, че свидетелските показания на св.Т. не
кореспондират с останалите доказателства по делото и не следва да им се дава
вяра. Не без значение е и фактът, че същият е заинтересован свидетел, тъй като
самият той е изготвил и заверил пълномощното, както самият той е извършил и незаконосъобразната
добавка в т.З от пълномощното, и още повече направил е и нотариална заверка на
подписи, които изобщо не фигурират към тази ръкописно положена добавка по т.3
от процесното пълномощно.
От
изложеното става ясно, че нито между страните е имало валиден договор, нито
валидно пълномощно /дори и без направената добавка/.
ОТНОСНО приетото
от съда потвърждаване на арендния договор
въззивната инстанция възприема следното:
Неправилно
съдът е приел, че макар и подписан без представителна власт договорът е саниран с изявлението на ответника и въззивник
Д. за получената от него рента.
Този извод на съда е в разрез
с разпоредбата на чл.42, ал.1, изр. 2 ЗЗД, където се изисква потвърждаването да стане в същата
форма, която е предвидена за упълномащаване
на сключване на договора. В настоящия случай
изискуемата форма
е писмена с нотариална заверка на подпис,
в каквато форма не е представената и взета предвид от
съда разписка-декларация
за получени арендни вноски. Освен това в същата
никъде не срещаме изявления на ответникът за
„потвърждаване“ на
каквито и да било действия от
страна на ищеца.
Съдът
не е коментирал и направеното от въззивника в отговора на исковата молба възражение,
че действията на ищеца по делото представляват действия в нарушение на основния
принцип на правото, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Ищецът не е оспорил по делото,
че той е съставил и подписал договора и самият той е предвидил в него възможността на чл.19, б. “в“ за едностарнно
прекратяване с тримесечно предизвестие, а в последствие сам се опитва
да черпи права точно от тази договорка.
В
заключение въззивният съд приема, че неправилни и необосновани обаче са
изводите на първоинстанционния съд, че е налице и че е установен с допустимите
и надлежни доказателства надлежно
сключен между страните по делото договор за аренда от датата 10.01.2013 год.
В обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи от фактическа страна, в следствие на превратното тълкуване на приетите по делото факти и доказателства, а от
друга страна
и направените въз основа на тях изводи противоречат и на формалната логика. На неправилното тълкуване на твърденията
на ищеца, а също и на доказателствата
и обстоятелствата по делото, се дължат в крайна сметка и неправилните правни изводи на състава на съда.
По този начин първостепенният съд
е постановил едно неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва
да бъде отменено.
На основание гореизложеното, въззивният съд намира,
че обжалваното Решение под № 151 от 13.03.2020
г., постановено по гр.дело № 2229/2019г. по описа на Казанлъшки районен съд е изцяло неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено и вместо него
съдът да постанови ново
съдебно решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от въззиваемия Ю. против въззивника Д. иск, с горепосочените
правни основания.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемият Юбеид следва
да бъде осъден да заплати на въззивника Д.
направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции в
размер общо на 525.00 лева, от които на първоинстанционното производство по гр.
дело № 2229/2019г. по описа на РС-К. общо в размер на 500.00 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Ц.М., по представения
договор за правна защита и съдействие, представен пред първоинстанционния съд
от 15.10.2019 год. /на лист 22 от първоинст. дело/, както и представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК пред този съд /лист 36 от първоинст. дело/, както
и разноските пред настоящата въззивна инстанция общо в размер на 25 лева–
държавна такса внесена от въззивника за въззивното обжалване.
На
основание чл. 280, ал. 2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева,
то и настоящото въззивно решение по в.гр. дело № 1433/2020г. по описа на ОС-С.З.подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС
на РБ.
Водим
от горното, и на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.42, ал. 1 от ЗЗД
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 151 от 13.03.2020 г., постановено по гр.дело №
2229/2019г. по описа на Казанлъшки районен съд, като неправилно и
незаконосъобразно, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Ю.О.Ю., ЕГН ********** от с. Ш., общ.
К., ул. „****като арендатор против Л.К.Д. с ЕГН **********, от село Ш.,
улица „****като арендодател, с който
се иска да
се ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
Ю.О. Ю., с ЕГН
********** от село Ш., община К., улица “****като арендатор и Л.К.Д., с ЕГН **********,
от село Ш., улица „****като арендодател, на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че съществува арендно правоотношение
по Договор за аренда на земеделска земя от 10.01.2013 г., с нотариално заверени подписи на 22.01.2013 г., рег. № 285/22.01.2013 г. на Нотариус Р.Б., рег. № ** на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията
– К., вх. № 333/23.01.2013
г., акт 130,
том 1, за
поземлен имот с идентификатор 83106.123.2, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-94/29.12.2009 г. на АГКК
за село Ш., община К., местност „Чобан чаир“, с площ 7600 кв.м., трайно
предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – изоставена орна земя; със срок на договора – петнадесет години, както и да се
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК извършеното
вписване с вх. № 7206/09.09.2016 г., том 6, № 149/2016 г. на Служба по
вписванията, град К., на уведомление на Л.К.Д., с ЕГН **********, от село Ш., улица „****за едностранно прекратяване на договор за аренда на
земеделска земя от 10.01.2013 г. с нотариално заверени подписи на 22.01.2013
г., рег. № 285/22.01.2013 г. на
Нотариус Р.Б., рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие Районен
съд – К., поради несъществуване на вписаното обстоятелство, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ю.О.Ю., ЕГН: ********** от с. Ш., общ. К., ул. „****да заплати на Л.К.Д.ЕГН **********, от
с. Ш., общ. К., ул."****сумата 525.00 лв., /петстотин
двадесет и пет лева/, представляваща направените от последния разноски по делото пред всички
съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез Окръжен
съд- Стара Загора, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.