№ 23
гр. Ловеч, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА АдминистратИ.но
наказателно дело № 20214310200917 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 35-0001067/16.09.2021 г. на П.В.К.,
директор на РД ”АА” Плевен, е наложена на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП
глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на И.. М.. И.. от гр.Ловеч, ЕГН:
**********, за това, че на 23.08.2021 г. около 13,50 часа в гр.Ловеч -
автогара, като водач на лек таксиметров автомобил „Дачия“ с рег.№ ** ****
**, извършва таксиметрови услуги с пътна книжка с.ВГ №078 със следното
нарушение: Водачът представя удостоверение за психологическа годност №
370118, което е валидно до 21.07.2019 г., което представлява нарушение на
чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И..
М.. И.., който го обжалва в срок чрез адв.Л. и излага, че е незаконосъобразно
поради протИ.оречие с материалноправните норми и съществено нарушение
на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които
са довели до нарушаване правото на защита на доверителя й. Изтъква, че не е
извършено деяние, което да е протИ.оправно и общественоопасно, поради
което моли съда да отмени НП, а в условията на евентуалност да приеме, че е
налице маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за
1
него се явява адв.Л., която поддържа жалбата и излага, че е неправилна
правната квалификация на нарушението, тъй като е посочена за нарушена
разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. на МТ, която
изисква при всяко постъпване на работа или при извършване на дейност като
водачи на таксиметрови автомобили, лицата да представят удостоверение за
психологическа годност. В случая не се твърди, че водачът не е представил
удостоверение за психологическа годност, той е представил такова с изтекъл
срок, затова правилната правна квалификация е по чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
Моли в случай, че съдът приеме за правилна квалификацията на
нарушението, да приеме, че са налице предпоставките за прилагане на чл.28
от ЗАНН, тъй като водачът веднага след проверката е предприел нужните
действия и се е сдобил с валидно удостоверение за психологическа годност,
както и че липсват вредни последици. Поради изложеното моли съда да
отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно и да им
присъди разноски съгласно представения списък.
Ответникът - РД”АА”- Плевен, редовно призован не изпраща
представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
свидетелите Огн. И.. К. и Ат. А.. Д., както и от становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 23.08.2021 год. бил съставен Акт № 294808 за установяване на
администратИ.но нарушение от св. Огн. И.. К., в присъствието на свид. Ат.
А.. Д., срещу И.. М.. И.., за това, че на 23.08.2021 г. около 13,50 часа в
гр.Ловеч - автогара, като водач на лек таксиметров автомобил „Дачия“ с рег.
№ ** **** **, извършва таксиметрови услуги с пътна книжка с.ВГ №078 със
следното нарушение: Водачът представя удостоверение за психологическа
годност № 370118, което е валидно до 21.07.2019 г., което представлява
нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ. По
съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта
за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелят по акта в с.з.поддържат констатациите
по акта,като дават подробни обяснения за начина на извършване на
проверката и констатираното нарушение.
2
От така установената фактическа съдът намира, че е безспорно
установено,че на посочената в акта дата, час и място жалбоподателят е бил
водач на таксиметров автомобил и независимо, че към момента на
извършване на проверката не е имал клиенти е извършвал таксиметров
превоз, тъй като е бил на пиацата за таксита с попълнен пътен лист за деня.
Безспорно установено е и обстоятелството, че жалбоподателят е представил
на контролните органи удостоверение за психологическа годност с изтекъл
срок на валидност – 21.07.2019 г., като копие от същото е приложено към
преписката/л.8/.
Съдът обаче споделя възражението на адв.Л. за допуснати процесуални
нарушения, касаещи посочената правна квалификация на деянието. На първо
място е налице протИ.оречие между описанието на нарушението и дадената
правна квалификация. Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба №36 от
15.05.2006 г. на МТ гласи: „При всяко постъпване на работа и при
извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност“. В случая жалбоподателят не е санкциониран за
това, че не представя удостоверение за психологическа годност, тъй като
както в АУАН, така и в НП изрично е записано, че е представил такова с
изтекъл срок. Въпреки това обаче нарушението е квалифицирано като такова
по чл.8, ал.1 от Наредбата, а като санкционна норма е посочена тази на
чл.178в, ал.5 от ЗДвП, която гласи: „Наказва се с глоба в размер 500 лв.
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност“, т.е. се вменява във вина на жалбоподателя
извършване на превоз без удостоверение за психологическа годност. При така
направеното описание на нарушението, както в акта, така и в НП е посочена
правна квалификация, която не съответства на елементите на
администратИ.но нарушение по чл.8,ал.1 от Наредба №36. За да е налице
нарушение по чл.8, ал.1 от Наредбата следва да има издадено валидно
удостоверение за психологическа годност на водача, извършващ таксиметров
превоз, което да не се намира в превозното средство по време на превоза,
т.е.да не се носи от водача. Неносенето на един от изискуемите документи
съществено се различава от несъществуването въобще на документа. В
3
конкретния случай водачът е представил удостоверение, което е било
невалидно поради изтичане на срока, за който е издадено и при положение, че
контролните органи са приели, че след като е с изтекъл срок, на практика
липсва удостоверение за психологическа годност, то неправилно за нарушена
се сочи разпоредбата на чл.8,ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. на МТ. По
този начин е допуснато протИ.оречие между нарушената материална норма и
основанието за налагане на наказанието. След като наказващият орган е
приел, че водачът извършва таксиметров превоз без удостоверение за
психологическа годност е следвало да квалифицира нарушението като такова
по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, в която разпоредба е поставено изискването за
наличие на валидно удостоверение за психологическа годност и която
съдържа както състав на администратИ.но наказание, така и съответната
санкция за това нарушение. Несъобразявайки изложеното АНО е допуснал
нарушение на чл.57,т.6 от ЗАНН, като е посочил неправилна правна
квалификация на нарушението и по този начин е нарушил правото на защита
на санкционираното лице.
От друга страна наказващият орган не е съобразил всички смекчаващи
вината обстоятелства и такИ.а водещи до извода,че се касае за маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не е изложил мотИ.и защо приема, че
липсва основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Видно от доказателствата
по делото се касае за нарушение на ЗДвП,от което обаче не са настъпили
никакви вредни последици, нарушението е за първи път и няма данни водачът
да е наказван по ЗДвП. Освен това видно от ангажираните доказателства само
няколко дни след проверката водачът се е снабдил с валидно удостоверение
за психологическа годност. Ето защо съдът намира, че дори да се приеме, че
не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи
правната квалификация на нарушението, то същото с оглед липсата на вредни
последици и с оглед изложените по-горе смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид и случаят се явява маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира,че
обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на процеса е основателна претенцията на жалбоподателя
4
за присъждане на направените по делото разноски, като ответника следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 250 лева, разноски по
делото, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-
0001067/16.09.2021 г. на П.В.К., директор на РД ”АА” Плевен, с което е
наложена на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП глоба в размер на 500.00
/петстотин/ лева, на И.. М.. И.. от гр.Ловеч, ЕГН: **********, за нарушение
на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД ”АА” Плевен, представлявано от директор П.В.К., да
заплати на И.. М.. И.. от гр.Ловеч, ЕГН: ********** сумата от 250/двеста и
петдесет/ лева, разноски по делото, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
администратИ.ен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5