№ 633
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501549 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба на особения процесуален представител на въззивника Ж. АСП. Щ. –адвокат Димитър
Вълчев от АК-Бургас с адрес: гр.Бургас,ул.“ Цар Симеон І“ № 102,ет.1,ап.1, против Решение
№ 695/14.07.2021г. по гр.д.№ 5083/2020г. на БРС в частта, с което е прието за установено,
че ответницата Щ. дължи на ищеца парични суми както следва: неплатена главница в
размер на 1189,95 лева, договорна лихва в размер на 115,12 лева, дължима за периода
22.02.2019 г. – 09.08.2019 г. и мораторна лихва в размер на 100,82 лева, дължима за периода
10.08.2019 г. – 09.06.2020 г.,ведно със законната лихва ,считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК на 16.06.2020г. до окончателното й изплащанеприсъдени са разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че са налице основания за отмяна на обжалваното
решение по следните съображения: На първо място сочи, че неправилно районният съд
възприел, че длъжникът е уведомен редовно за извършената цесия с връчването на
приложенията на исковата молба. В тази връзка изтъква съображения за това, че
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй
като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице,
което не е носител на вземането.Излага съображения и цитати от съдебна практика.Макар и
практиката на ВКС да приема за редовно уведомяване, ако уведомленията са връчени на
длъжника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случая тази хипотеза била
неприложима, тъй като ответникът-длъжник бил представлявай в производството от особен
представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. За разлика от процесуалния
представител на страната в гражданския процес, особеният представител не би могъл да
доведе до знанието на ответника всички относими до спорното право факти, вкл. и знанието
за извършената цесия. А целта на закона (нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД) била длъжникът да
бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането и е
немислимо да бъде осъществена в хипотезата, когато длъжникът се представлява от особен
представител.На следващо място PC-Бургас неправилно счел, че процесният договор
1
отговаря на изискванията на закона.От съдържанието на процесния договор за кредит било
видно, че в него не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя;
липсвала уговорка за условията за прилагането на лихвения процент; липсвало уточнение за
базата, върху която се начислява и как е разпределян във времето; не била посочена падежна
дата на месечните вноски; нищожна била и клаузата по чл.4, ал.2 от договора, поради
противоречие с добрите нрави.Заявява становище и твърдения за нищожност на договора за
потребителския кредит, като излага конкретни съображения за това.Освен това неправилно
първата инстанция възприела, че има доказателства относно предаването/получаването на
заетата сума от ответника, въпреки клаузата за рефинансиране по друг договор.Моли отмяна
на обжалваното решение,алтернативно, съобразявайки нищожността на договора,моли
отмяна на първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е прието за установено,
че Ж. АСП. Щ. дължи на другата страна договорна и мораторна лихва, както и главницата за
разликата от 616 лв. до уважения размер от 1189,95 лв., като същите претенции бъдат
ОТХВЪРЛЕНИ.
Постъпил е писмен отговор от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
п. к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов
Янакиев,чрез процесуален представител: юк. Йордан Методиев, със съдебен адрес за
получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29. етаж 3.Въззивната
жалба се намира за неоснователна, като в подкрепа на твърденията и съображенията си за
това въззиваемото дружество излага факти, обстоятелства и доводи.Намира, че в случая на
ответника са надлежно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея (сред
които договора за цесия, ведно с потвърждението и извадка от Приложение 1/ 02.09.2019г.;
пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено
уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер), поради което можело да се
приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на
цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл. 131 ГПК, с което
правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Счита, че особеният
представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна;цитира се Решение
№ 198/18.01.2019г. по т. д. № 193/2018 на ВКС.Изложени са и съображения във връзка с
твърденията на жалбоподателя за това, че договорът за потребителски кредит е нищожен,
като са развити аргументи в тази насока.Изтъква се, че нормите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12
ЗПК транспонират в българското законодателство изисквания на чл. 10, параграф 2, буква
„з“ и „и“ от Директива 2008/48. По повод тълкуването на тази правна норма сочат, че
действие има и решение на съда на ЕС по дело С - 42/15 от 09.11.2016г., според което чл. 10,
параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяване на главницата чрез последователни
вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Въззиваемият счита, че сключения
Договор за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК за действителност съобразно чл.
22 ЗПК, жалбоподателят не навежда аргументи и не представя доказателства по
твърденията си.Заявява искане както следва: в случай, че въззиваемото дружество бъде
осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на другата
страна, на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК моли жалбоподателят/процесуалния му
представител да бъде задължен да предостави информация относно притежавана от всеки
от тях банкова сметка.
В проведеното пред БОС открито съдебно заседание и двете страни са заявили
писмени становища, с които поддържат изразените вече такива по делото, не сочат нови
доказателства и обстоятелства.
Правното основание на предявените искове е по чл.422, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
2
Образуваното пред БОС въззивно производство е допустимо, образувано въз основа на
редовна въззивна жалба. При преценка редовността на въззивната жалба съдът констатира,
че същата е подадена от надлежна страна чрез назначен от съда особен представител, в
законовия преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на
решението е обвързан от оплакванията във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които в настоящия случай касаят единствено положителната част от решението
на първата инстанция. В останалата част, в която исковете на „АКПВ“ ЕООД са
отхвърлени, решението не е обжалвано. Поради това и предметните предели на въззивното
производство са ограничени спрямо тези на произнасяне на първоинстанционния съд.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, подадена чрез пълномощникаюрк. Ивайло Терзиев,
против Ж. АСП. Щ. , с която се претендира установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1207/17.06.2020 г. по
ч.гр.д. №2955/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 1189,95 лева – главница,
115,12 лева – договорна лихва за периода 16.11.2018 г. – 09.08.2019 г., 45,00 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 102,59 лева – лихва за забава
за периода 10.08.2019 г. – 09.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното издължаване на
сумите. Производството в частта за претенциите за разходи за извънсъдебно събиране на
задължението са оттеглени, поради което и в тази му част производството е прекратено, а
заповедта - обезсилена.
Заявява се, че търсените суми се основават на възникнало облигационно
правоотношение по Договор за паричен заем № 3359654/30.10.2018 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника Щ. като заемател, по силата на който
на ответника Щ. е отпуснат заем в размер на 1750,00 лева,който следва да бъде върнат
ведно с договорна лихва на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 100,39
лева. Признава се извършване от ответника Щ. на плащания по договора в размер на
1134,00 лева,поради което се претендира установяване на парично вземане както
следва:главница в размер на 1189,95 лева и договорна лихва в размер на 115,12 лева за
периода 16.11.2018 г. – 09.08.2019 г. На 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„АКПЗ“ ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него 1 от 02.09.2019 г., по
силата на които вземането е прехвърлено на ищеца по делото- „Агенция за контрол на
просрочени вземания“ ООД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Щ. чрез назначен от съда особен преставител с
писмения отговор оспорва исковете по основание и размер. На първо място заявява, че при
3
ненадлежно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземане от стария кредитор
цесията му е непротивопоставима. На второ място се позововава се на нищожност на
клаузите от договора, като твърди противоречие със закона и добрите нрави- договорът
противоречал на чл.11, т.1 от ЗПК, поради което е нищожен.На следващо място заявява
твърдение за неоснователност на иска поради липса на доказателства, установяващи
предаване и получаване на паричната сума от заемателя; намира договорът за заем за
недействителен и моли отхвърляне на иска.
Видно от договор за паричен заем №3359654/30.10.2018г., между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД/ в качеството на заемодател/ и ответника Щ./ като заемополучател/ е
възникнала облигационна връзка ,възоснова на която заемодателят предал в собственост на
заемополучателя заемната сума от 1750 лева; заемателят е поел насрещното задължение
заемната сума да бъде върната на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
100,39 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35 % и годишен процент на
разходите на заема – 40,68 %. В чл.3 от Договора е уговорено заемополучателят да погаси
със сумата от 932,73 лева задължението си по Договор за паричен заем № 3210679.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и
съгласно Приложение №1/01.03.2017 г. към договора за цесия, „Изи Асет Мениджмънт” АД
и е прехвърлил на „АКПЗ” ООД вземането си по Договор за паричен заем
№3359654/30.10.2018г. към ответника Щ. . Неразделна част от Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. е представено с исковата
молба потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и приложено
пълномощно, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „АКПЗ”
ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от
30.01.2017 г. вземания.По делото липсват доказателства за извършено уведомяване на
ответницата Щ. за договора за цесия.
По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№2955/2020 г. по описа на БРС,
видно от което за процесните суми „АКПЗ” ООД се е снабдило срещу длъжника Щ. със
Заповед №1207 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от
ГПК от 17.06.2020 г.
По искане на ищеца пред БРС е допусната ССчЕ, от заключението по която се
установява,че съгласно представена от „Изи Асет Мениджмънт” АД справка-извлечение от
системата им , по погасителен план по договора за паричен заем с ответницата Щ. са
дължими суми в общ размер на 3235,00 лева, начислени са разходи в размер на 45,00 лева,
или всичко в общ размер на 3280,00 лева.Вещото лице установява извършено плащане на
сумата от 1134,00 лева; установява наличие на остатък за главница в размер на 1189,95 лева
по вноски с дати на падеж 22.02.2019 г. – 09.08.2019 г. и за лихва в размер на 115,12 лева по
вноски с дати на падеж 22.02.2019 г. – 09.08.2019 г., неустойки в размер на 795,93 лева по
вноски дати на падеж 08.03.2019 г. – 09.08.2019 г., които не се претендират по делото.
Вещото лице дава заключение и за това, че законната лихва за забава върху сумата от
1189,95 лева възлиза на 100,82 лева за периода 08.05.2019 г. – 09.06.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприема следните правни
изводи:
Неоснователно е възражението на особения процесуален представител на
ответницата Щ. за липса на доказателства относно предаването/получаването на заетата
сума от ответника, въпреки клаузата за рефинансиране по друг договор.Видно от текста на
4
чл.2 от Договора за паричен заем, при сключване на договора заемодателят е предал в
собственост на заемателя сумата от 1750 лева; съгласно чл.3,ал.2 от същия договор , със
сумата от 932,73 лева по този договор заемодателят е прихванал задължението на
заемополучателя по друг Договор за паричен заем/ № 3210679./От заключението на вещото
лице освен това се установява извършено от длъжника плащане на сумата от 1134,00 лева,
което представлява довод за това, че след получаване на заемната сума по договора
заемополучателят е започнал изпълнение на задълженията си по договора за паричен заем.
Неоснователни са възраженията на въззивника за това, ищецът „АКПВ“ ЕООД не
бил материалноправно легитимиран за предявените от него вземания срещу ответницата Щ.
, тъй като преди предявяване на иска ответницата не била уведомена за договора за цесия, а
приложеното към исковата молба уведомление за цесията било връчено на особения
представител на ответницата, който обаче можел да извършва само съдопроизводствените
действия, но не и тези по разпореждане с предмета на делото и такива, водещи до промяна в
материалното правоотношение като замяната на кредитора с нов, поради което не бил
настъпил материалноправния ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че вземанията по процесния договор са били
надлежно прехвърлени в полза на ищеца-цесионер на основание писменото рамково
цесионно съглашение и приложението към него, поради което „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е материално-правно легитимиран като кредитор на
ответника. Длъжникът не е бил уведомен за цесионната сделка преди образуване на
настоящото исково дело, тъй като няма данни да е получил писмото на цесионера,
приложено на л.17 , т.е. той не е бил уведомен за новия си кредитор. Въпреки това
цедирането на вземанията по договора за заем в полза на ищеца е породило действие за
длъжника, но в хода на настоящия исков процес. Такова уведомяване представлява
релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание
чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда. В случая старият кредитор "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име
длъжника -ответницата за извършената цесия. Такова уведомяване не е осъществено до
подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на
предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника Щ. за цесията е приложено
към исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на ответницата, с което
факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. Това е извършено с
връчване на приложенията към исковата молба, част от които са уведомителните писма на
цедента и писменото потвърждение на цесията (така и според трайната практика на ВКС –
Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., Решение № 123/24.06.2009 год. по т.
д. № 12/2009 год. и Определение № 101/25.02.2014 год. по т. д. № 2352/2013 год. на II ТО). С
този факт цесията е породила действие за длъжника Щ., която е получила целената от закона
защита срещу ненадлежно изпълнение.
От съда не се споделят съображенията на въззивницата за това,че връчването на
уведомлението за цесията на особения представител не било произвело материалноправно
действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47,
ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45
ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване.
Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава
представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по
силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител
5
е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответницата
лично е уведомена за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение
№198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на материалноправно
изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник. Настоящата инстанция споделя именно това дадено от ВКС разрешение по
разглеждания въпрос, което е в съответствие с нормата на чл.45 ГПК.
В обобщение въззивната инстанция приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал
като кредитор на ответника, т.к. уведомлението за цесията, приложено към исковата молба
на цесионера е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията
(чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от
този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил след
предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда. Ето
защо, съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител, свързани с
липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Процесната цесия
има действие за длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил плащане на
прехвърлените суми, то ищецът - цесионер се явява носител на тези вземания. Вземането на
ищеца за претендираната главница, договорна лихва и законна лихва е дължимо, въпреки че
предсрочната изискуемост на договора за стоков кредит не е била обявена на длъжника -
ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
това вземане е формирано от непогасените вноски по погасителния план по договора за
кредит, като всички тези вноски са с настъпил падеж към момента на приключване на
съдебното дирене и пред първата, и пред настоящата инстанция.
Неоснователно е твърдението на особения представител на въззивницата за това, че
договорът за паричен заем бил със съдържание, противоречащо на чл.11,т.11 от ЗПК, тъй
като съдържащата се в договора информация била прекалено обща, не отговаряла на
изискването да е разбираема и недвусмислена и че с нея не се конкретизирало какво точно
се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата.От
съдържанието на договора за паричен заем е видно, че същият включва следната
информация: размер на отпуснатия заем- 1750 лева; размер на двуседмичната погасителна
месечна вноска- 100,39лева; срок на заема-20 погасителни вноски;общ размер на дължимата
сума 2 007,80 лева.Действително, в исковото производство не е приложен погасителния
план, но от съдържанието на договора е видно, че такъв е бил получен от заемополучателя с
подписването на Договора за паричен заем, той е обявен за неразделна част от Договора и в
него се съдържат условията за издължаване на получения заем: брой, периодичност и датите
на плащане на всяка вноска.Това обстоятелство се установява и от заключението на вл.
Джалева по изслушаната от БРС ССчЕ, от което става ясно, че съществува погасителен
план с информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В случая договореният лихвен процент е фиксиран, а годишният
процент на разходите не е извън границите, посочени в чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
6
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит".
По изложените съображения и с оглед установеното със заключението на вещото
лице Джалева по неоспореното от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза съдът приема, че е налице неплатена главница в размер на 1189,95 лева,
договорна лихва в размер на 115,12 лева, дължима за периода 22.02.2019 г. – 09.08.2019 г. и
мораторна лихва в размер на 100,82 лева, дължима за периода 10.08.2019 г. – 09.06.2020 г.,
поради което правилно районният съд е уважил в тези им размери главния иск и
акцесорните такива.
С оглед изхода по спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева/ според списъка за
разноски, представен с писмения отговор по въззивната жалба/ и разноски за заплатен
депозит за особен представител 170 лева. Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на БОС дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 25 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 695/14.07.2021г. по гр.д.№ 5083/2020г. на БРС в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Ж. АСП. Щ. от гр. Б.,к-с“М. р.“,бл. **,вх. *,ет.*,ап.**, с ЕГН ********** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ВЗЕМАНИЯ“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Панайот Волов“№29,ет.3,
съдебно-деловодни разноски в размер на 520 лева/петстотин и двадесет лева/.
ОСЪЖДА Ж. АСП. Щ. от гр. Б.,к-с“М. р.“,бл. **,вх. *,ет.*,ап.**, с ЕГН ********** да
заплати по сметка на Окръжен съд-бургас държавна такса за въззивното производство в
размер на 25 лева/ двадесет и пет лева/.
ПОСТАНОВЯВА да се изплати на адвокат Димитър Вълчев от АК-Бургас като
особен представител на въззивницата Ж. АСП. Щ., възнаграждение в размер на 170 лева от
внесения от въззиваемото дружество депозит.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8