Р
Е Ш Е
Н И E
Гр.Хасково,20.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в открито
съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
секретар:
Мая Славилова
прокурор
като
разгледа докладваното от председателя съдия Серафимова
т.д. № 28 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 2077/28.02.2019 г., подадена от „Викторио“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Рудозем, ул. Стадион № 2, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала з. Д., чрез адв. К.А., срещу „АБ“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Хасково,ул. Съединение № 38,представлявано
от изпълнителния директор Т.П..С исковата молба са предявени обективно
съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. чл. 228 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 20.12.2011 г. между „Викторио“ ЕООД, в
качеството на наемодател, и „АБ“ АД, в качеството на наемател бил сключен Договор за наем на строителна
техника и автотранспорт. Договорът имал за предмет осигуряването и
предоставянето за временно и възмездно ползване, съобразно нуждите на
наемателя, на необходимата му строителна механизация за изпълнение на обект:
Автомагистрала „Марица“ /А-1/ Оризово - Капитан Андреево, участък: Лот 2 „Димитровград - Харманли“. Ангажиментите по сключения
договор били изпълнени най-отговорно и коректно от наемодателя, като от страна
на наемателя липсвало изпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми
по договора. Във връзка с изпълнение на договора за извършената дейност били
издадени осем броя фактури, а именно както следва: фактура № 515/28.02.2014 г.
на стойност 4 905 лв., фактура № 511/18.02.2014 г. на стойност 3 450 лв.,
фактура № 519/17.03.2019 г. на стойност 12 550.80 лв., фактура №
535/06.04.2014 г. на стойност 8 950 лв., фактура № 524/01.04.2014 г. на
стойност 2 887.50 лв., фактура № 538/07.05.2014 г. на стойност 4 515 лв.,
фактура № 537/07.05.2014 г. на стойност 14 340 лв. и фактура № 542/13.05.2014
г. на стойност 4 806 лв., които фактури все още не били платени от ответника.
Ищецът навежда твърдения, че издадените фактури били във връзка с изпълнение на
задълженията по договора за наем от 20.12.2011 г. между двете дружества,
въпреки че като получател на фактурираните услуги било посочено трето за спора
лице – „Финпроект консулт“ ЕООД, вероятно умишлено, поради което именно
ответникът следвало да извърши тяхното плащане. Тъй като ответното дружество не
изпълнило задължението си в срок, то същото дължало на основание чл. 86 от ЗЗД
и обезщетение за забава. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което ответникът „АБ“ АД, да бъде осъден да плати на „Викторио“ ЕООД
сумата в размер на 56 404.30 лв. – главница по договор за наем на
строителна механизация и автотранспорт от 20.12.2011 г., както и сумата от 17 189.38
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 28.02.2014 г. до 28.02.2019 г. Претендират се и разноски.
С
постъпилата в срока по чл. 372, ал. 1 и ал. 2 от ГПК допълнителна искова молба
ищецът сочи, че представения договор бил единствен между страните и бил в
изпълнение на обект АМ „Марица“. „Викторио“ ЕООД нямало договорни отношения с „Финпроект
консулт“ ЕООД, чието участие във взаимоотношенията между „Викторио“ ЕООД и „АБ“
АД било изцяло фиктивно, а самото дружество било подставено с цел измами със
средства от бюджета на ЕС. „Финпроект консулт“ ЕООД не било спечелило конкурса
за строеж на Автомагистрала „Марица“, поради което не били възложители по
договора. Изпълнител на обекта бил „АБ“ АД, а „Викторио“ ЕООД бил
подизпълнител. Твърди, че след изпълнение от страна на възложителя на конкурса
за строеж на автомагистрала „Марица“, то изпълнителят „АБ“ АД бил длъжен и
следвало да плати на подизпълнителя, което не се било случило. Поддържа предявените
искове. Ответникът
„АБ“ АД депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни по съображения
подробно изложени в отговора. Поддържа, че представеният с исковата молба
договор за наем на строителна механизация и автотранспорт от 20.12.2011 г. не
бил автентичен и относим към правния спор, тъй като не бил представен в цялост,
поради липса на заключителната част от договора. Ищецът не бил представил и
справка, която да съдържа необходимите изчисления за определяне размера на
паричното вземане съгласно чл. 366 от ГПК. Липсвал правен интерес от
предявяване на исковата претенция към „АБ“ АД. Посоченият договор между
страните по делото нямал отношение към търсената престация, тъй като фактурите,
по които се иска изпълнение и обезщетение за забава, били издадени от трето за
спора лице - „Финпроект консулт“ ЕООД, което именно се явявало задължено лице и
към което следвало да бъде предявена претенцията. Предвид горното, исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД били
недопустими. Отделно от това на основание чл. 369, ал. 1 от ГПК прави
възражение за реда, по който следва да се разгледа производството. Навежда
твърдения, че спорът не можел да се дефинира като търговски. Търговска била
сделката между „Викторио“ ЕООД и „Финпроект консулт“ ЕООД, а ответникът не бил
страна по нея. Прави искане за разглеждане на спора по общия ред. На следващо място, ответникът възразява,
че искът бил предявен след изтичане на законоустановения срок по чл. 110 ЗЗД и
бил погасен по давност, тъй като от сключване на договора – 20.12.2011 г., до
настоящия момент били изминали повече от осем години, което правело
евентуалното наличие на вземания по издадените фактури във връзка с процесния
договор погасени, като на самостоятелно основание част от самите вземания също
били погасени съгласно чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.
Ответникът излага твърдения, че
предявените искове са неоснователни, предвид обстоятелството, че
индивидуализиращите белези на представения договор от 20.12.2011 г. – предмет,
срок и страни, не съвпадат с приложените фактури по дати, наименование на
услугата и страни. Самият договор е бил сключен със срок до 31.08.2013 г. или
до завършване на обекта, като по делото липсвали данни дали към момента на
издаване на фактурите обектът е бил завършен. Оспорва се Договор за наем на
строителна механизация и автотранспорт от 20.12.2011 г. и се иска откриване на
производство по реда на чл. 193 от ГПК. Оспорват се претендираните суми по
основание, тъй като представените документи не били конкретно за ответника, а
за трето лице, поради което не следвало да се приемат. С оглед естеството на
спора и непосочването на фактите и обстоятелствата, които ще се доказват, то не
следвало да бъдат допускани до разпит поисканите от ищеца трима свидетели. При
условията на евентуалност, в случай, че се установи вземане на ответника към
ищеца и съдът приеме за доказана исковата претенция, ответникът прави
възражение за прихващане на двете вземания до размера на по-малкото. Иска
третото лице „Финпроект консулт“ ЕООД да бъде привлечено към делото като
помагач на ответника. Предвид гореизложените съображения се иска постановяване
на решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.
В
постъпилия в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК допълнителен отговор на
допълнителна искова молба, ответникът оспорва изложените в допълнителната
искова молба твърдения.Посочва се в молбата, че ответното дружество не било
изпълнител на обект Автомагистрала „Марица“, а подизпълнител, което се
потвърждавало и от самия договор, представен от ищеца – чл. 3, ал. 3 от
Договора. Допълненият с допълнителната искова молба договор имал за предмет
предоставянето на механизация за изпълнение на обект: Автомагистрала „Марица“
/А-1/ Оризово – Капитан Андреево, участък: Лот 2
„Димитровград - Харманли“ от км. 48+400 до км. 53+500 (трети участък от км.
53+500 5100 м.). По конкретно вида на предоставената механизация - „булдозер
Ханомаг“, била посочена в Приложение № 1 на договора, което било неразделна
част от него и което не било представено на съда от ищеца. Твърди, че от
представените фактури с доставчик „Викторио“ ЕООД и получател „Финпроект
консулт“ ЕООД следвало да се приеме наличие на търговски правоотношения между
двете дружества. Липсвали доказателства за връзка между „АБ“ АД и „Финпроект
консулт“ ЕООД. Твърдението на ищеца, че третото лице нямало отношение към
строежа на АМ „Марица“ се опровергавало от представените фактури и основанието
за тяхното издаване, респективно посочените услуги. Твърди, че по представения
договор ответникът нямал неуредени финансови взаимоотношения с ищеца и липсвала
връзка между договора и издадените фактури. Поддържа отговора и направените
доказателствени искания. Намира предявените искове за недопустими,
неоснователни и недоказани, поради което иска отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.
Предявени са обективно съединени
искове при условията на кумулативност – иск с правно основание чл. 79, ал. 1
вр. чл. 228 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 56 404.30 лв.,
представляваща главница по договор за наем на строителна механизация и
автотранспорт от 20.12.2011 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 17 189.38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 28.02.2014 г. до 28.02.2019 г. Исковете са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
По делото са приети писмените
доказателства, представени от ищеца и ответника; разпитани са свидетелите В.Д.,
Ц. Д. и К.О.; приети са заключенията по назначените първоначална и допълнителни
съдебно – счетоводни експертизи (общо четири на брой), всички изготвени от
вещото лице Р.М..
Искането за конституиране на търговското
дружество „Финпроект консулт“ ЕООД като трето лице – помагач в производството е
оттеглено от ответника в с.з. от 05.07.2019 г., поради което съдът не се е произнесъл
с изрично определение в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира от фактическа
страна следното:
На 20.12.2011 г. между ищеца (в
качеството на наемодател) и ответника (в качеството на наемател) е подписан
договор за наем на строителна механизация и автотранспорт, съгласно който
наемодателят и прел да осигури и предостави на наемателя за временно и
възмездно ползване необходимата му строителна механизация за изпълнение на обект:
Автомагистрала „Марица“ (А–1) Оризово – Капитан Андреево, участък Лот 2 „Димитровград – Харманли“, като е уточнено, че
механизацията ще се използва за изграждане на магистралната отсечка от км 48 +
400 до км 53 + 500 с обща дължина от 5100 м. В договора е посочено, че
механизацията се предоставя с обслужващия я персонал, който е задължен да
извършва поддръжката и експлоатацията й. За предаването на механизацията е
предвидено съставянето на приемо – предавателен протокол в срок от 3 работни
дни от подаване на заявка от страна на наемателя. Срещу предоставеното ползване
наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер, изчислен на база един
отработен част и съобразно предвидени в приложение № 1 към договора цени на
машиносмяна. Страните са договорили, че за целите на договора една машиносмяна
се състои от 8 отработени моточаса на стойност 600
лв. без ДДС. Предвидено е също така, че до 30-то число на текущия месец между
страните се съставя и подписва двустранен протокол за броя и вида на
действително работилите, осигурени и отдадени под наем машини през този месец,
а наемната цена за съответните месеци се заплаща в 10-дневен срок от получаване
на плащане към наемателя от страна на „ПСТ Холдинг“ АД – град София по
съответния сертификат, в който попада и работата, извършена с наетата
механизация. Наемателят се е задължил да ползва наетата механизация съобразно
предназначението й и уговореното в договора, като полага цялата дължима грижа,
както и да заплаща наемната цена по уговорения начин и срокове. Съгласно чл. 7,
ал. 1 механизацията, чието предоставяне и ползване е предмет на договора, е
описана като Булдозер Ханомаг. В чл. 9 е посочено, че наемодателят има право да
получава наемната цена съгласно уговореното в договора. Уговорен е срок до
31.08.2013 г. или до приключване на изпълнението на обект Автомагистрала
„Марица“ Лот 2, което от двете настъпи първо. В чл.
11 и чл. 12 са регламентирани различни хипотези за разваляне на договора,
респективно в полза на наемателя и в полза на наемодателя. Предвидено е, че
наемодателят може да развали договора, ако наемателят повече от 3 пъти е бил в
закъснение за заплащане на наемната цена и закъсненията са продължили повече от
14 работни дни.
Представени са фактури № 542 от
13.05.2014 г. на стойност 4806 лв.; № 537 от 07.05.2014 г. на стойност
14 340 лв.; № 538/07.05.2014 г. на стойност 4515 лв.; № 535 от 06.04.2014
г. на стойност 8950 лв.; № 519 от 17.03.2014 г. на стойност 12 550.80 лв.;
№ 511 от 18.02.2014 г. на стойност 3450 лв.; и № 515 от 28.02.2014 г. на стойност
4905. Всички фактури са издадени от ищцовото дружество, а като получател е
посочено трето търговско дружество „Финпроект консулт“ ЕООД. Във всяка от фактурите е посочено
като основание за издаването им ползване на различни видове механизация
(товарни и верижни машини), като в четири от фактурите е посочено, че машините
са ползвани на „АМ Марица Лот 2“.
С първоначалната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че
цитираните фактури не са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество
„АБ“ АД, а са осчетоводени само в счетоводството на ищеца, но с клиент
„Финпроект консулт“ ЕООД. Плащания по процесните фактури не са извършвани, а
начисленият по тях ДДС в размер на 9400,72 лв. е осчетоводен в сметка 4532 ДДС
продажби.
В първата допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, след извършена проверка на документацията в счетоводството на
ищеца, вещото лице посочва, че за извършените работи със строителна механизация
са налични 8 броя протоколи, за които са издадени съответно 8 броя фактури. В
протоколите за възложител е посочено „АБ“ АД, а за изпълнител „Викторио“ ЕООД.
Стойностите по всеки протокол съответстват на стойностите по издадените
фактури, но в тях като получател е вписано третото за спора дружество
„Финпроект консулт“ ЕООД, а не ответника.
С втората допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е имало за задача да изследва
документите в счетоводството на „Финпроект консулт“ ЕООД. При извършване на
проверката е установено, че на 22.08.2014 г. предишният едноличен собственик на
капитала на дружеството Т. А. е продал всички дружествени дялове от капитала на
лицето П.Е. от село Стамболово, община Павликени. Съгласно изискана информация
от ТД на НАП – Велико Търново всички процесни фактури, с изключение на фактура
№ 538 от 07.05.2014 г. са включени в дневниците за покупки за месеците, описани
в констативната част, като за тях е ползван данъчен кредит в общ размер 8648.22
лв.
С третата
допълнителна съдебно – счетоводна експертиза вещото лице е извършило проверка
дали във връзка с договора от 20.12.2011 г. между ищеца и ответника има
извършени плащания. Констатирано е, че за периода от 01.01.2011
г. до 31.12.2015 г. са издадени 25 броя фактури от ищеца, като разплащанията по
всички фактури са извършени от ответника по банков път или с прихващания на
вземания и задължения между страните, като за целта са съставяни и подписвани
двустранни протоколи. В последният протокол от 23.08.2016 г. е отбелязано, че
са налице нулеви задължения между страните към същата дата.
При така установените факти, съдът
намира от правна страна следното:
С оглед основанието на исковата претенция и наведените от ищеца доводи и съображения, от значение за
разрешаването на повдигнатия правен спор е анализа на констатациите в приетите
експертни заключения относно начина на осчетоводяване, както и анализа на
свидетелските показания, като и в двете насоки разсъжденията се свеждат до основния по делото въпрос : от представените, допуснати и приети
доказателства може ли да се установи какви са били действително съществувалите
облигационни отношения между страните и установява ли се неизпълнението на
задължения (респ. непогасяването на парични задължения) между тях по повод
заплащането за предоставена услуга като престация по договора? Във връзка с отговора на този въпрос са и основните твърдения на двете страни, като
твърденията на страните взаимно се
отричат. Ищецът твърди, че представените фактури са издадени по повод на
процесния договор от 20.12.2011 г., макар и в тях да фигурира като получател
трето неучастващо в процеса търговско дружество, и липсва плащане по тях, а
ответникът заявява, че няма непогасени задължения към ищеца, не дължи плащане
по фактурите и няма никаква фактическа или правна връзка с посоченото трето
дружество.
Съобразно разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест на ищцовото дружество е посочено, че следва да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор
за наем на строителна механизация и автотранспорт, както и наличие на валидна
правна връзка между договора и издадените фактури, а в тежест на ответника е
възложено да докаже, че е изпълнил поетото по този договор задължение да плати
наемната цена по начин и в срок, определени съгласно договора.
Да се докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение означава не само да се установи фактическото
съществуване на такова, но също така и да се установи какво е неговото
съдържание, неговият предмет, какви са взаимните права и задължения между
договорящите, престирано ли е дължимото, удовлетворени ли са вземанията на
кредитора, респ. погасени ли са задълженията на длъжника.
При така постановените въпроси
анализът на доказателствата следва да започне с онези от тях, които са пряко
свързани с изследването на процесния договор. Първоначално в отговора на
исковата молба ответникът е оспорил истинността на представения договор по реда
на чл. 193 ГПК, най-вече поради липсата на последната страница от същия, на
която би следвало да са положени подписите на договарящите страни. Впоследствие
след представянето на последната страница в първото съдебно заседание,
ответникът е оттеглил направеното оспорване. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора
механизацията, чието предоставяне и ползване е предмет на договора, е описана като
Булдозер Ханомаг. Няма данни страните да са уговаряли използването на друг вид
механизация или друг вид машина, освен посочения булдозер. В хода на
производството не са представени допълнителни анекси или приложения към договора,
от които да се направи извод, че страните са уговаряли допълнително ползването
и на друг вид механизация в хода на изпълнението на договора, включително до
посочения краен срок - 31.08.2013 г. (или до приключване на изпълнението на
обект Автомагистрала „Марица“ Лот 2, което от двете настъпи първо). При
сравнение на договора с представените фактури се установява, че е налице
несъответствие, тъй като само в една от тях е посочено, че е издадена за
ползването на булдозер Ханомаг, а всички останали фактури са свързани с
ползването на други видове машини: багер ОиК, багер Фурукава, Астра, Татра,
Камаз. Като се има предвид обема от извършваната работа и мащабите на
изпълнявания проект, не е ясно защо в договора от 20.12.2011 г. е описана само
една – единствена машина, както и не е ясно защо ако е възникнала необходимост
от ползването на други видове машини, страните не са уговорили тяхната
експлоатация дори с подписването на формален анекс към първоначалния договор.
От така констатираното несъответствие не може да се установи дали останалите
машини (извън булдозер Ханомаг) са били използвани именно от ответника и периода за който са ползвани.
В третата допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза предмет на проверка са всички плащания по договора от 20.12.2011 г.,
като в с.з. вещото лице уточнява, че за целта е изследвало всички фактури в
счетоводствата на дружествата от 2011 г. до 2015 г. включително. Издадени са
общо 25 броя фактури от ищеца, с посочен получател ответника, като
разплащанията по всички фактури са извършени от ответника по банков път или с
прихващания на вземания и задължения между страните, при което са съставяни
двустранни протоколи. От проверените от вещото лице 25 броя фактури обаче има
само една фактура, която съвпада с процесната по номер – това е № 538 от
07.05.2014 г., но като основание за издаването й са описани две различни
услуги. В представената от ищеца фактура е посочено „наем на багер Фурукава 740
за месец април“, а в изследваната от вещото лице фактура със същия номер и от
същата дата е посочено „услуга с багер ГСВ 330 за“Кариера Клокотница,
транспортна услуга“. Очевидно е, че въпреки формалното съвпадане на номера и
датата, всъщност става дума за две различни фактури. Същото се отнася и до
всички останали фактури, проверени от вещото лице, които не съвпадат с тези,
представени от ищеца с исковата молба и по които се претендира, че няма
постъпили плащания. Следователно, става дума за различни фактури, а от
останалата проверка става ясно, че няма данни за други фактури, издадени в
изпълнение на договора от 20.12.2011 г., т.е. вещото лице е проверило всички
налични и съществуващи фактури и може обосновано да се приеме, че с тях се
изчерпват извършените между страните плащания по повод на процесния договор.
При наличието на тези доказателства
изводът е, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по
повод на сключения договор, но разкриването на неговото съдържание не
кореспондира с твърденията на ищеца в исковата молба. Описаното количество
предоставена за ползване механизация не съвпада с посоченото в договора, което
касае само ползването на един булдозер, а описанията на услугата в
представените от ищеца фактури не установяват и не може да се приеме, че всички
така описани услуги са извършени със същия булдозер, нито може да се приеме, че
описаната друга механизация е собственост на ищеца и е била предоставена за
ползване именно във връзка с процесния договор.
Повече конкретика във връзка с
твърденията на ищеца не може да се изведе и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които следва да бъдат ценени само в онази част, в която не се
установяват вътрешни противоречия и несъответствия. Непоследователни са
показанията на свидетеля В.Д., който към момента на сключване на договора за
наем е заемал ръководна длъжност в ищцовото дружество, както и към настоящия
момент, а също така е присъствал лично и на строителната площадка на АМ
„Марица“.Той посочва, че на обекта ищцовото дружество предоставило за ползване
около 20 машини, но същите са описани само по вид – багери, валяци, булдозери,
камиони, без да се уточняват други технически параметри (марка, модел и др.).
От показанията може да се заключи, че при строежа на този участък от
магистралата е съществувало доста сложна система от взаимоотношения между
няколко различни дружества, сред които и ответното дружество, като свидетелят
посочва конкретно някои от тях – „Детелина“, „АБ“ АД, „Финпроект“, „Актив
билдинг“, „Актив билдинг сервиз“. Става ясно, че все пак от всички тези
дружества „АБ“ АД е имало по-главна роля и разпределението на работата е
извършвано главно от лицето Т.П., който по това време е заемал ръководна
длъжност в ответното дружество. Именно той е посочвал кои машини на кое място
трябва да отидат и какви видове СМР следва да бъдат извършени. Въпреки това
осчетоводяването е извършвано по начин, който не позволява да се проследи има
ли връзка на процесните фактури с договора от 20.12.2011 г. Д. посочва:
„фактурите ги пишехме всеки път на различни фирми – „АБ“ АД, на „Актив билдинг
сервиз“, на „Финпроект“, на „Детелина“ АД… На кариерата например ни караха да
пишем на една фирма, долу на обекта на друга фирма“.Липсва каквато и да е
яснота за кои точно фактури става дума, за предоставянето на какви точно услуги
са издавани фактурите и на какво
основание се издавани на различни лица, при положение, че ищецът изобщо не
твърди да са съществували облигационни отношения с други дружества, извън „АБ“
АД. Отбелязва се, че техническият ръководител Пасков е казвал на коя фирма да се фактурират
извършените работи, но не е ясно защо е бил използван подобен подход и на какво
основание.От друга страна не става ясно и каква част от фактурите са
разплатени. Свидетелят заявява, че „от някои фирми си получихме парите“, и
допълва: „Една част от извършената работа ни е платена от „АБ“ АД, а друга не
е“, както и: „От „АБ“ АД със сигурност сме получавали пари за извършената от
нас работа...“, но от тези изявления не може да се извлече необходимата
информация плащанията дали да касаят процесния договор и процесните фактури или
става дума за други облигационни отношения между страните. Свид.Д.
споменава и за сума от 180 000 лв., която останала дължима в отношенията
между страните, но впоследствие тази сума им била изплатена, само че не от „АБ“
АД, а от „Актив билдинг сервиз“, поради което следва да се приеме, че и това
задължение няма общо с процесните фактури и също е изплатено между страните.
Показанията на свидетеля Д. са още
по-оскъдни и пестеливи. Той потвърждава, че наистина е работил на участъка от
магистралата през 2011 г. и заявява, че ищцовото дружество е предоставило
няколко машини за ползване, но подобно на свидетеля Д., и той ги описва твърде
общо. А по отношение на финансовите взаимоотношения между ищеца и ответника, Д.
не посочва нищо по-конкретно, тъй като не е бил ангажиран и с дейности по фактуриране и разплащане,а и знае нищо за дружеството „Финпроект консулт“
ЕООД.
Свидетелят О. установява, че между ищеца и ответника са
съществували облигационни отношения по предоставяне на механизация, която не била
ползвана на лот 2 от магистралата, както твърди
ищецът, а на друг участък. Доколкото обаче
в показанията на първите двама свидетели се сочи, че машини на ищеца е
имало на различни участъци от магистралата, твърдението на О. следва да се
отчита с оглед на изминалия дълъг период от време, поради което не може да бъде
ценено безрезервно. Още повече, че на това негово твърдение кореспондира друго,
в което свидетелят посочва: „…Не съм сигурен и не мога да кажа дали за този
обект „АБ“ АД е имало договор с „Викторио“ ЕООД“. От неговите показания все пак
се установява, че всъщност основният изпълнител на обекта е било дружеството
„ПСТ Холдинг“ АД по силата на договор, сключен с Агенция „Пътна инфраструктура“,а
ответникът е изпълнявал функциите на подизпълнител. По отношение на дружеството
„Финпроект консулт“ ЕООД се сочи, че то е имало отношения с „АБ“ АД и е дължало
пари на ответника, но свидетелят не е в състояние да посочи нито за какви
отношения става дума, нито на какво основание се „дължат пари“, поради което и
това негово изявление е крайно недостатъчно, за да се установи каква е ролята
на първото дружество.
В обобщение разпитът на свидетелите
потвърждава горният извод, че между ищеца и ответника са съществували
облигационни отношения във връзка с изграждането на магистралната отсечка в
процесния период, но показанията им не позволяват да се изясни извън описаното
в договора от 20.12.2011 г. какво е било съдържанието на това облигационно
отношение и дали в тежест на ответника са възникнали задължения за плащане на
парични суми, които са останали непогасени след изтичане срока на договора. Не
се внася повече яснота и какви са били останалите машини, ползвани на обекта
(извън описания в договора булдозер Ханомаг).
Твърденията на ищеца не намират
опора най-вече в констатациите на заключението по първоначалната
съдебно-счетоводна експертиза. При тази експертиза вещото лице е съсредоточило
вниманието си именно върху процесните фактури, представени с исковата молба, и
е установило, че те не са осчетоводени в счетоводството на ответника, а само в
счетоводството на ищеца, но с клиент „Финпроект консулт“ ЕООД. Това
обстоятелство по-скоро подкрепя твърденията на ответника, че той не дължи
неразплатени суми по договора на ищеца,
както и че няма връзка с дружеството
„Финпроект консулт“ ЕООД. В счетоводството на ищеца не са открити каквито и да
било други документи или косвени индикации сумите по тези фактури да са дължими
от ответника или да са относими по някакъв начин с извършваните строителни
дейности на магистралната отсечка. Фактът, че ищеца е осчетоводил начисления по
фактурите ДДС, също не променя тези изводи.
Единствено констатациите в първата
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза позволяват да се предположи, че
между ищеца, ответника и дружеството „Финпроект консулт“ ЕООД са съществували
отношения във връзка с използването на строителна механизация. Вещото лице е
прегледало протоколите за извършена и приета работа и е констатирало, че в тях
са описани именно дейностите по ползване на машините, посочени в процесните
фактури, но протоколите са подписани между ответника и ищеца. Съвпадането на
извършените услуги по описание насочва към фактурите, но следва да се отбележат
две обстоятелства. Протоколите имат само констативен характер и не са
счетоводни документи. Доколкото „АБ“ АД е подизпълнител, а ищецът няма такова
качество спрямо главния изпълнител, логично е в протоколите именно ответника да
фигурира като възложител и „приел“ работата. С още по-голямо основание възниква
основателен въпрос - не става ясно защо при това положение е било необходимо
фактурите да бъдат издадени на името на друго дружество. В този смисъл
изследваните протоколи вместо да изяснят спорните моменти, ги задълбочават още
повече.
В тази връзка заслужава внимание и
заключението по втората допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, при което
вещото лице е установило, че третото дружество „Финпроект
консулт“ ЕООД вече е дерегистрирано по ЗДДС, а собствеността върху всички
дялове в капитала е прехвърлена на лицето П.Е. на 22.08.2014 г. Поради тази
причина вещото лице не е могло да извърши справка в счетоводството на
дружеството, но е получило информация от ТД на НАП – Велико Търново, съгласно
която всички процесни фактури, с изключение само на една, са включени в
дневниците за покупки за съответните месеци и за тях е ползван данъчен
кредит.Това обстоятелство е косвена индиция,че преди
прехвърлянето на собствеността на дружествените дялове,към момента, когато все
още дружеството е било регистрирано по ЗДДС, фактурите са били отразени в
неговото счетоводство. Отнесена към горните изводи,тази констатация по-скоро
наличие на неформални облигационни отношения между ищеца и „Финпроект
консулт“ ЕООД, а не наличието на такива между ищеца и ответника.
След така проведения доказателствен
анализ настоящият съдебен състав намира, че от всички събрани доказателства не
може да се направи категоричен и безпротиворечив
извод за дължимостта на претендираните суми. Между ищеца и ответника е
съществувало облигационно правоотношение по повод на сключения договор от
20.12.2011 г., но с последната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че
всички фактури, издадени по повод изпълнението на този договор, в които
фигурират като издател и получател страните по делото, са разплатени и са
отразени по надлежния начин в счетоводствата на дружествата. Не са открити и
установени други фактури или други основания за плащане между страните. Спрямо
тези изводи следва да се прецени какво е доказателственото значение на
процесните фактури, въз основа на които ищецът претендира осъждането на
ответника да заплати съответните суми. Включването на една фактура в дневника
за покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит по
нея, представлява недвусмислено признание за съществуването на правоотношението
по договор за търговска продажба на стоката. Както се посочи, с втората
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е направило именно
такава констатация – видно от информацията, получена от ТД на НАП – Велико
Търново, процесните фактури са включени в дневниците да покупко-продажби, но не
на ответника „АБ“ АД, а на дружеството „Финпроект консулт“ ЕООД. Подобно отразяване би представлявало признание
за факта на доставката на стоката или услугата, само ако между страните не
съществува спор извършването на самата доставка или услуга. В случая обаче и
двете страни представят доказателства, от които става ясно, че наистина
ответника е ползвал под наем машини от ищеца за строителството на определени
участъци от магистралата. Следователно, спорният момент се пренася вече върху
дължимостта на сумите и начина на тяхното осчетоводяване. Както е известно,
фактурата представлява частен свидетелстващ документ, поради което тя притежава
само формална, но не и материална доказателствена сила. Формалната
доказателствена сила на документа се отнася единствено относно факта на
писменото изявление и неговото авторство. Фактурата би имала търсената от ищеца
доказателствена сила, само когато издателят й удостоверява неизгодни за себе си
факти, а в случая не е така. В този смисъл доказателствената сила на фактурата
не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ и тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед
на всички обстоятелства по делото. Показанията на свидетелите Д. и Д. не се
отличават с онази конкретика и яснота, които са необходими, за да обосноват
извода за съществуването на неразплатени задължения в тежест на ответника.
Както посочва свидетелят Д., фактури са били съставяни на различни фирми по
време на строителния процес, а от ответника били получени плащания към ищеца,
но без да може да се посочи дали тези плащания касаят процесните фактури или
не, при пълна липса на конкретика относно дата на извършване на плащанията,
основание, размер и т.н. Следователно, отношенията между ищеца и ответника по
повод ползването на предоставената механизация са се разположили в един
по-дълъг период от време, през който е имало и фактуриране и плащане. При наличието
на всички тези констатации обаче, ако се приеме, че наистина ответникът не е
разплатил част от задълженията си относно ползването на машините, не може да
получи адекватно обяснение защо е било необходимо да се издават фактури с
получател „Финпроект консулт“ ЕООД. При наличието на сключен в писмена договор
за наем между страните и фактури, в които фигурира трето лице, се поставя
въпросът как следва да бъдат ценени тези доказателства в тяхното съотношение
помежду им. С оглед на всички събрани по делото доказателства съдът не приема,
че процесните фактури по начина, по който са издадени, са достатъчни, за да
установят съществуването на непогасени задължения в тежест на ответника.Ако се
приеме противното, това означава да се игнорират констатациите в последната
съдебно-счетоводна експертиза, която показва, че всички фактури по повод
изпълнението на договора за наем са разплатени, или това би означавало да се изключат
като годни едни доказателства за сметка на други, като първите удостоверяват
изпълнението на договора от ответника, включително и в счетоводното му
отразяване. Подобен подход би довел до необосновани изводи. Процесните фактури
не могат да установят задължения в тежест на ответника, дори и да се разглеждат
самостоятелно от останалите доказателства, защото тогава с още по-голямо
основание следва да се приеме, че длъжник е не ответника, а „Финпроект консулт“
ЕООД. При липса на други доказателства (а по настоящото няма такъв
доказателствен дефицит), фактурата съдържа индивидуализиращите облигационното правоотношение
елементи, а в случая те се свеждат до посочването като получател на едно трето
лице. Да се приеме, че ответникът е останал задължен за плащането на
претендираните суми, означава подобен извод да се основе единствено на
предположения, което е в противоречие с процесуалния закон и е неправилно от
гледна точка на материалната правна норма.
Съдът не споделя доводите за
погасяване по давност на вземанията, изложени в отговора на исковата молба.
Неправилно се приема, че давностният срок започва да тече от датата на
сключване на договора, тъй като не тя е началният момент на погасителната
давност, а съгласно чл. 114 ЗЗД началният момент е деня, от който вземането е
станало изискуемо. Съгласно предвиденото в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от договора за
наем, както и с оглед датата на издаване на отделните фактури, не може да се
приеме, че давността е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. За
пълнота на изложението, е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от
договора ищецът е имал възможността да поиска разваляне на договора при
констатирано неплащане на наемната цена от страна на ответника, като в този
случай би била приложима разпоредбата на чл. 88 ЗЗД, но по делото няма данни
тази правна възможност да е била реализирана.
Останалите твърдения, изтъкнати от
ищеца, че дружеството „Финпроект консулт“ ЕООД съществувало само фиктивно и
фигурирало в строителните дейности само с цел участие в схема за източване на
евросредства, са абсолютно недоказани и не са част от предмета на делото, като
те не могат и да получат адекватен отговор в рамките на един граждански процес.
За установяването на подобни обстоятелства е предвиден друг законов ред.
С оглед на така изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че искът за осъждане на ответника да заплати
дължимата главница по договора за наем от 20.12.2011 г.се явява недоказан и
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Доколкото искът за обезщетение за
забава е акцесорен и зависи от уважаването на главния иск, той също следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
В съдебно заседание страните са
направили искане за присъждане на разноски. Ответното дружество е представило
списък с разноски в общ размер на 4000 лв. (3600 лв. адвокатско възнаграждение по представени два договора
за правна защита и съдействие + 400 лв. за експертизи). С оглед
неоснователността на иска и чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ответника направените в размер на 4000 лв. разноски
по делото.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Викторио“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. Рудозем, ул. Стадион № 2, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала з. Д., против „АБ“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Съединение № 38,
представлявано от изпълнителния директор Т.П., обективно съединени искове - иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228
ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ за заплащане на сумата от 56 404.30 лв. (петдесет и шест хиляди четиристотин и четири
лева и тридесет стотинки), представляваща главница по договор за наем на
строителна механизация и автотранспорт от 20.12.2011г., както и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащате на сумата от 17 189.38 лв. (седемнадесет хиляди сто осемдесет и девет лева
и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 28.02.2014 г. до 28.02.2019 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА
„Викторио“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Рудозем, ул. Стадион № 2, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала з. Д.
да заплати на „АБ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. Съединение № 38, представлявано от изпълнителния директор Т.П.,
направените по делото разноски в
размер на 4000 лв. (четири хиляди
лева).
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.