Решение по дело №107/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 102
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Мария Велкова
Дело: 20224500500107
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Русе, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500107 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. С. П. от гр.Русе против решение №
1055/07.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 326/2021 г. по описа на Русенския
районен съд, с което са отхвърлени предявените от него обективно
кумулативно съединени иск за реално изпълнение на договорно задължение с
правно основание чл.79 от ЗЗ и иск за заплащане на обезщетение за забава с
правно основание чл.86 от с.з. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете
бъдат уважени.
Ответникът по жалбата С. АТ. П. счита жалбата за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
1
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството е образувано по предявените от жалбоподателя против
С. АТ. П. обективно кумулативно съединени иск за реално изпълнение на
договорно задължение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и иск за
заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от с.з..
В исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения, че
ответникът имал сключен потребителски кредит с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. Договорили се, остатъка от кредита в размер на 34 000 лв.
да го погаси вместо него, а ответникът поел задължението след това да му
върне сумата в срок до 28.02.2019 г. , за което издал разписка.
Видно от разписка- рег.№218/18.07.2019 г. с нотариална заверка на
подписа С. АТ. П. се задължил да плати на П. С. П. сумата в размер на 34 000
лв., представляваща остатък от потребителски кредит от Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД, получен в полза на С. АТ. П., в срок до
28.02.2020 г.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба. В писмено становище по делото същият е оспорил основателността на
исковете като е оспорил изложените фактически твърдения и е заявил, че
никога не бил сключвал договор за потребителски кредит с посоченото в
разписката дружество.
Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на иска е надлежно,
дал е указания на жалбоподателя да представи доказателства за сключването
на твърдяния договор за потребителски кредит, както и доказателства, че е
погасил задължението в претендирания размер.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове по съображения, че жалбоподателят не е доказал
сключването на договор за заем с ответника, нито сключването на договор за
кредит между ответника и третото неучастващо в процеса лице, който да е
погасен от него.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за реално
2
изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр.чл.240 от ЗЗД като е квалифицирал отношенията между страните като
такива, произтичащи от сключен договор за заем.
Определената от съда правна квалификация на главния иск е неправилна,
но това няма за последица недопустимост на обжалваното решение.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел
под грешна правна норма, поради което не е налице произнасяне по
непредявен иск, а хипотеза на неправилно приложение на материалния закон.
Неправилната правна квалификация на иска и свързаните с това
последици по чл.270, ал.3, пред. последно от ГПК за обезсилване на
постановеното по непредявен иск решение и връщане на делото на
първоинстанционният съд за ново разглеждане, е налице само, когато съдът
се е произнесъл извън очертания от страните предмет на спора. При
произнасяне на съда съобразно заявените от ищеца факти, но при неправилна
правна квалификация на спорното право, е налице неправилно приложение на
материалния закон, което не води до недопустимост на решението и не е
основание за негото обезсилване. Въззивният съд като съд по същество
следва да даде правилната правна квалификация на спора и да го реши по
същество. В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение
№941/30.12.2019 г. по гр.д.№ 1673/2008 г. на ВКС, решение №431/20.12.2011
г. по гр.д.№455/2011 г. на ВКС.
Правната квалификация на иска следва да се определи от съда съобразно
изложените в исковата молба фактически твърдения и заявеният петитум.
Предвид наведените от жалбоподателя факти, пораждащи
претендираното от него субективно право, съдът приема, че вземането на
ищеца се основава на сключен с ответника ненаименован договор, по силата
на който ищецът е погасил негово задължение към трето неучастващо в
процеса лице, а ответникът е поел задължението да върне тази суми в срок до
28.02.2020 г.
Искът е допустим като предявен от процесуално легитимирано лице
срещу надлежен ответник.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът оспорва
пасивната си процесуална легитимация.
3
Процесуалната легитимация на двете страни следва единствено от
правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца
принадлежност на спорното материално право, от претендираното или
отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен
от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира
или отрича с исковата молба.
За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като
страна, е необходимо то да съществува към момента на завеждане на иска и
да притежава процесуална правоспособност. Това е условие за допустимост
на исковия процес, доколкото не може да възникне процесуално
правоотношение по отношение на лице, което не съществува или не
притежава процесуална правоспособност.
Направеното от ответника оспорване на иска е свързано с оспорване на
пасивната материално правно легитимация и касае спора по същество. С
оглед на това правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по
съществото на спора.
Обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Предвид наведените от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното
производство фактически твърдения и заявеното от него искане, съдът
приема, че същият е предявил обективно кумулативно съединени иск за
реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86
от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на
договорно задължение за кредиторът възниква субективното право да
претендира реалното му изпълнение от длъжника, заедно с обезщетение за
забава.
Цитираната правна норма сочи, че за да бъде ангажирана договорната
отговорност на ответника на заявеното основание, в процеса следва да се
установи кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав
на цитираната правна норма, а именно: сключен между страните по делото
договор, изпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя и
4
неизпълнение на задължението за връщане на сума.
В чл.8 от ЗЗД е дадена легална дефиниция за договора. Съгласно
цитираната правна норма договорът е съглашение между две лица за
създаването на една правна връзка между тях, както и за нейното
преуреждане. Това означава, че за да бъде ангажирана договорната
отговорност на ответника, в процеса следва да се установи сключването на
договор между страните.
Сключването на договора, както и изпълнение на поетите с него
задължения от страна на жалбоподателя е доказано с представената по делото
разписка с нотариална заверка на подписа на ответника.
Разписката е частен удостоверителен документ, носещ подписа на
ответника, поради което се ползва с регламентираната в чл.180 от ГПК
доказателствена сила.
Доказателствената сила на документа не е оспорена, нито оборена по
надлежния ред, поради което представлява доказателство за удостовереното в
него.
Разписката е доказателство, което удостоверява сключването на договор
между страните.
Съдът като съобразява съществените елементи на договора, приема, че
същият е ненаименован договор, допустим от закона, по отношение на който
намират приложение общите разпоредби на закона относно сключването,
изпълнението, както и относно последиците от неизпълнението.
Сключването на договора съставлява правопораждащ юридически факт,
от който възниква облигационно правоотношение между страните- права и
задължения за всяка.
Законът изисква точно изпълнение на породените от договора
задължения за всяка от страните предвид двустранния му характер.
От удостовереното в разписката може да се изведи извод, че
жалбоподателят е изпълнил договорните си задължения като е погасил вместо
ответника задълженията на последния към кредитна институция в общ размер
на 34 000 лв. С оглед на това жалбоподателят има качеството на кредитор по
смисъла на чл.79 от ЗЗД.
5
В процеса в доказателствена тежест на ответника е да установи факта на
точно изпълнение на задължението за връщане на сумата в уговорения срок.
По делото не са наведени нито твърдения, нито са представени доказателства,
които да установяват изпълнението на задължението от страна на ответника,
поради което следва да се приеме, че е налице пълно неизпълнение от негова
страна.
Неизпълнението е нов правнорелевантен факт, настъпил в договорната
връзка между страните, който е породил нови правни последици.
За жалбоподателят е възникнало субективното право да претендира от
длъжника реално изпълнение на договорното задължение, заедно с
обезщетение за забава, каквото е налице в случая. Това обуславя
основателността както на главния, така и на акцесорния иск.
Искът за реално изпълнение е предявен частично – за сумата от 20 000
лв. от общо дължимата сума в размер на 34 000 лв. и като основателен следва
да се уважи изцяло.
Искът за заплащане на обезщетение за забава се намира в положение на
акцесорност и следва основателността на главния иск. За периода на забавата-
01.03.2019 г. до 25.01.2021 г. ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 20 000 лв. След извършване на
пресмятания съдът изчисли размера на лихвата за забава и същата възлиза на
3877.78 лв. Искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.
Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено като
вместо него се постанови ново, с което исковете се уважат изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответника по жалбата. Същият следва да заплати на жалбоподателя сумата в
размер на 2955.11 лв. разноски за първоинстанционното производство и
сумата в размер на 477.56 лв.- разноски за въззивното производство.
Жалбоподателят е претендирал и присъждане на адв. възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 1300 лв. От представеният договор за
правна защита е видно, че това е размерът на договореното възнаграждение,
но в договора не е удостоверено плащането му, поради което тази сума не
следва да му се присъжда.

6
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1055/07.12.2021 г., постановено по гр.д.№
326/2021 г. по описа на Русенския районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. АТ. П., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“*** да заплати на
П. С. П., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“*** сумата в размер на 20 000 лв.,
частично от общо дължимата сума в размер на 34 000 лв. по договор,
удостоверен с разписка- рег.№218/18.07.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на иска- 25.01.2021 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 3877.78 лв.- обезщетение за забава за периода 01.03.2019
г.- 25.01.2021 г., както и сумата в размер на 3432.67 лв. разноски за
производството.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7