РЕШЕНИЕ
№247
31.03.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Ивелина Въжарска ......…...……….........................… в присъствието на
прокурор………….............……................……………………….....................като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1241 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.179 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Т.Ц., действащ лично и в качеството си на пълномощник на „Г.“ ЕООД с ЕИК*********, гр. София, против Решение №790 от 16.12.2022г. на Общински съвет – Хасково, прието по Протокол №35 от заседание на Общински съвет Хасково от 16.12.2022г.
В жалбата се твърди, че така приетото решение по съществото си представлява общ административен акт във всичките си части, тъй като отговаря на всички изисквания на чл.65 от АПК за определянето му именно като такъв, съответно по отношение на него се прилагат общите правила по Раздел втори на Глава Пета от АПК – чл.66 и сл. Сочи се, че в конкретния случай на страницата на Община Хасково е публикувана единствено докладна записка на 08.12.2022г., с която се предлага на Общински съвет да вземе решение в приетия и цитиран в жалбата смисъл. Навеждат се доводи, че предвидената в АПК процедура изобщо не е спазена и по преценка на оспорващите са налице съществени нарушения при издаването на общия административен акт, които не могат да бъдат санирани по какъвто и да е начин, и това води до неговата нищожност. Сочи се, че допуснатото нарушение на разпоредбите на чл.66-71 от АПК константно се възприема в съдебната практика като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на оспорения акт. Предвид изложеното се моли да бъде прогласена нищожността на оспореното решение. Наред с горното, в случай, че не се възприемат оплакванията за нищожност, се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, като се сочи, че същото страда и от съществени пороци – нарушения и на процесуалните и материалните закони. В тази връзка се твърди, че позоваването и съответно прилагането на Решения на ОбС Хасково от 2004г., 2006г. и 2008г. е незаконосъобразно, тъй като това са стари решения, които са взети при тогава действащите редакции на ЗМДТ и които в никакъв случай не са актуални. Само за пример се сочи, че тогава с тях ТБО е определена в глобален размер – общо в промили, докато ЗМДТ вече изисква ТБО да се определя поотделно за всеки вид услуга, а именно: за събиране и транспортиране на битови отпадъци; за третиране на битови отпадъци, поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци, както и за отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. На следващо място се твърди, че посочените правни основания за приемане на решението, а именно чл.67 от ЗМДТ и чл.17 ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, са изцяло несъотносими. Сочи се, че при обикновен преглед на действащите разпоредби на чл.67 ЗМДТ и чл.17, ал.2 от цитираната Наредба, е видно, че решението е в пряко противоречие с тях. На следващо място, като основание за приемането му са посочени и чл.128 във вр. с чл.129 ал.1 от ДОПК, които касаят очевидно т.2 и т.4 от решението. Коментират се разпоредбите на чл.4 ал.1 от ЗМДТ, чл.128 ал.1 и чл.129 ал.6 ДОПК и се сочи, че в тази връзка се налагат изводи, че Общинският съвет не притежава предоставени от закона правомощия да взема решения за служебно прихващане на недължимо платени задължения, с вземания за публични задължения за бъдещи периоди, съответно, че в тази част решението се явява нищожно като взето от некомпетентен орган. В другата част, нормата на чл.129 ал.6 ДОПК била императивна и лишаването на лица, платили недължимо общинско вземане от дължимата им лихва за периода от внасянето до възстановяването ѝ правело решението и незаконосъобразно. На следващо място се твърди, че в оспореното решение ОбС е приел единствено за основа на определянето на дължимите промили за ТБО данъчната оценка на имотите, което било пряко нарушение на чл.66 ЗМДТ в действащата му редакция. На следващо място се сочи, че позоваването на посочените решения на ОбС Хасково от 2004г. – 2008г. не държи сметка за дължимите отчисления по ЗУО, обн. ДВ бр.53 от 13 юли 2012г. и в сила от 13.07.2012г. и няма как да бъдат приложими, което също прави оспореното решение незаконосъобразно. На следващо място се твърди, че решението не съответства на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като липсва мотивационна част и липсват каквито и да е мотиви за приемането му в този вид, вместо по начина по чл.66 ал.3 от ЗМДТ в действащата тогава редакция. Нещо повече, липсват каквито и да е мотиви, както в самата докладна записка, така и в решението какъв ще е икономическият ефект от възприетото решение. На последно място се сочи, че определянето на единен общ промил на таксата за всички населени места противоречи на изискването таксата да се определя за всяко населено място поотделно в зависимост от действителните разходи за услугата. По подробно изложените в жалбата съображения се моли оспореното решение да бъде обявено за нищожно в оспорените части, а в случай, че не се възприеме това, да се обяви за незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът – Общински съвет – Хасково, чрез пълномощник в съдебно заседание навежда доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Моли се за присъждане на направените разноски съгласно представен списък. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателите.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна
записка (л.25-27) относно прихващане на такса битови отпадъци (ТБО) за 2021г., Кметът на Община Хасково предложил на Общински
съвет - Хасково да приеме решение,
съобразно представен проект, с което да
приложи размера на такса битови отпадъци за 2021г. за населението на гр.
Хасково; за населението в селата в Община Хасково и за всички нежилищни имоти
на предприятията, така както е определен в предходни Решения на Общински съвет
– Хасково, начина на преизчисляването й, възможността да се ползва отстъпка
върху преизчисления размер и след преизчисляването да се осъществи служебно
прихващане или възстановяване по реда на ДОПК, а в случаите, когато по обективни
причини не може да се извърши служебно, след депозиране на искане.
В докладната
записка са изложени мотиви, че Решение №241/18.12.2020г. на ОбС – Хасково, с
което е бил определен размерът на ТБО за 2021г. е отменено с Решение
№634/16.12.2021г. на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение
№8642/06.10.2022г. на Върховен административен съд, в частта на т. II, подт.1,
в частта ѝ, с която е определен размера на таксата за битови отпадъци за
2021г. за населението на гр. Хасково; подт.4 и подт.5, касаещо размера на ТБО
за населението на гр. Хасково; за населението в селата в Община Хасково и за
всички нежилищни имоти на предприятията. Посочено е, че доколкото решението на
общинския съвет представлява общ административен акт, то неговата частична отмяна
има действие по отношение на всички лица, за които се прилага и то със задна
дата. Посочено е също, че съгласно чл.180 от АПК оспорването на решението не
спира неговото изпълнение, поради което до отмяната му от съда, то се прилага. Отразено
е, че с Решение №241/18.12.2020г. на ОбС – Хасково е бил определен по-висок
размер на ТБО от дотогава действащия, съгласно Решение №240/19.12.2008г. и
Решение №193/29.10.2004г., всичките на Общински съвет – Хасково, като след
частичната му отмяна следва да бъде възстановена разликата между определения с
него размер на ТБО и размерът на ТБО, който се определя съгласно дотогава
действалите правила. В докладната записка Кметът на Община Хасково е посочил,
че доколкото следва да бъдат възстановени суми на голям брой субекти, то
предлага това да стане по служебен път, чрез прихващане на задълженията за
2023г. Където това не е възможно да се случи, то следва да стане въз основа на
подадено искане за възстановяване.
Докладната записка е публикувана на 08.12.2022г. на интернет страницата на Община Хасково (л.28-29).
Видно от Препис-извлечение от Протокол от 13.12.2022г. (л.34-35) и от протокол от 14.12.2022г. (л.36-37), цитираната по-горе докладна записка на Кмета на Община Хасково е разгледана на 13.12.2022г. и на 14.12.2022г. съответно от Постоянната комисия по бюджет и финанси при Общински съвет – Хасково и от Постоянната комисия по обществен ред и законност. От посочените постоянни комисии са взети решения, с които се допуска за разглеждане докладната записка и се подкрепя проекта за решение, като в протоколите са отразени направените обсъждания и гласуването, с посочване на броя гласували общински съветници „за“, „против“ и „въздържали се“.
На 16.12.2022г. е проведено заседание на Общински съвет – Хасково, при дневен ред, включващ и разглеждане на Докладна записка от Кмета на Община Хасково относно: прихващане на такса битови отпадъци /ТБО/ за 2021г., за което е съставен Протокол №35 от същата дата. На заседанието е прието и Решение №790 от 16.12.2022г. (л.32-33), с което, на основание чл.21 ал.1 т.23 от ЗМСМА, чл.67 от ЗМДТ и чл.128 във вр. с чл.129 ал.1 ДОПК, чл.17 ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, Общински съвет – Хасково е решил следното: 1. За 2021г. за населението на гр. Хасково; за населението в селата в Община Хасково и за всички нежилищни имоти на предприятията, се прилага размерът на такса битови отпадъци, така, както е определен в Решения на Общински съвет – Хасково, както следва: 1.1. За населението на гр. Хасково – в размер на 3.0 промила съгласно Решение №240/19.12.2008г. на Общински съвет – Хасково.; 1.2. За населението в селата в Община Хасково – в размер на 4.5 промила, съгласно Решение №193/29.10.2004г. на Общински съвет – Хасково.; 1.3. За всички нежилищни имоти на предприятията , когато не е подадена декларация за определяне на количеството на брой съдове – 12 промила върху данъчната оценка, съгласно Решение №193/29.10.2004г. на Общински съвет – Хасково. 2. Таксата битови отпадъци за 2021г., касаеща категорията субекти, посочени в т.1 от настоящото решение, се преизчислява служебно и се съобщава на задължените лица.; 3. Лицата, които са предплатили целия размер на такса битови отпадъци в срок до 30.04.2021г., ползват отстъпка от 5 % върху преизчисления размер.; 4. След преизчисляване на дължимия размер на такса битови отпадъци за 2021г., надвнесените суми подлежат на служебно прихващане или възстановяване по реда на ДОПК, а в случаите, когато по обективни причини не може да се извърши служебно, след депозиране на искане.
Решението е прието с 37 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ от участвалите в гласуването 37 общински съветници (при общ брой на общинските съветници в Общински съвет – Хасково от 41 съветници).
Решението е публикувано на сайта на Община Хасково на 16.12.2022г.(л.6)
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка и документи, представени от жалбоподателите.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Предмет на оспорване е Решение №790 от 16.12.2022г. на Общински съвет
– Хасково, прието по Протокол №35 от заседание на Общински съвет Хасково от
16.12.2022г .
Настоящия съдебен състав не
споделя доводите на ответника, че оспореният акт не представлява общ
административен акт, както и че със същия в нито една негова част не се
създават права или задължения за оспорващите, нито се засягат техни права или
законни интереси, като в т.1 от същото се възпроизвежда последицата от
отмененото решение на ОбС-Хасково за определяне на ТБО, т.2 и т.3 е с адресат
местния орган по приходите, а т.3 само възпроизвежда текста на чл.17, ал.2 от НОАМТЦУ
на Община Хасково.
От съдържанието на решението е видно, че по
същество с т.1 от същото ОбС-Хасково е установил с точност какъв следва да е размера
на таксата за битови отпадъци за 2021г., като е посочил същия в промили и го е
конкретизирал съобразно адресата на решението и вида на имота, а именно: 3
промила за населението на гр.Хасково, 4.5 промила за населението на селата в
Община Хасково и 12 промила за всички нежилищни имоти на предприятията, както и
с т.2., т.3 и т.4 от същото е указан реда за събирането на така конкретизирания
размер на ТБО, с оглед предходно приетото решение на ответника за определяне
размера на ТБО за 2021г., което е било отменено от съда. След като с решението
е дефинирана конкретната стойност на дължимата ТБО за 2021г., то настоящия
съдебен състав достига до извода, че ответникът действително е определил размер
на дължимата такса битови отпадъци за процесната година, съобразявайки и
значението на думата „Определям“ според българския тълковен речник.
Обстоятелството, че след като е
установен този размер, в решението е препратено и към други два акта на
ОбС-Хасково, и че вместо думата „определям“ е използван термина“прилагам“, не води до различен правен извод. Уреждане
на правни последици от отменен акт от издалия го орган законодателят е предвидил
само по отношение подзаконовите нормативни актове - чл.195, ал.2 от АПК,
какъвто настоящия не представлява, а не и по отношение индивидуалните и общите
такива. Думата“прилагам“ според „Българският тълковен речник“ има две значения.
Едното е „поставям, подавам с друго нещо, прилагам“, а другото означава „служа
си, употребявам и прилагам сила“. Видно е в контекста на делото, че в
съдържанието на решението думата тук е
използвана във второто си значение, т.е. органът е приел, че за целите на ЗМДТ,
с оглед дължимостта и събиране на ТБО за 2021г. ще си служи с конкретен размер
на таксата за посочената година.
След като с решението е определен размер
на ТБО за 2021г., независимо, че той е и посочения в: решение № 240/18.12.2008г.
на ОБС-Хасково, касаещо за населението на гр.Хасково и в решение № 193 от
29.10.2004г. на ОбС-Хасково за населението на селата в Община Хасково и
нежилищните имоти на предприятията, то няма как да се приеме, че административният
акт в частта му по т.1, не засяга правата и интересите на оспорващите.
Предвидената с нормата на чл.66, ал.3 от ЗМДТ в редакцията от ДВ бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г )възможност, в случай че общинският съвет не е
определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата да се
събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година, е
съществувала до измененията на ЗМДТ с ДВ, бр. 88 от
03.11.2017г., изм. относно влизането в сила в ДВ бр. 98/2018г. След тази дата и по силата на§ 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, разпоредбата на
чл.66, ал.3, т.1 от ЗМДТ е придобила нова редакция, влязла в сила от датата на публикуване
на цитираната норма в ДВ. Новата редакция на чл.66, ал.3 е с различно от
предходната съдържание, като съдържа други правила и е структурирана по несходен и
неидентичен начин. Съответно, макар изменението на чл.66 от ЗМДТ в останалата
му част и понастоящем да е отложено, то с
влизането в сила на новата редакция на чл.66, ал.3, т.1 от ЗМДТ и при липса на
норма със сходно съдържание на чл.66, ал.3 от ЗМДТ в старата й редакция, то
последната следва да се счита изменена и не може да намери приложение. Т.е.
след посочените законодателни изменения, ОбС е длъжен да приеме решение за
определяне размера на ТБО за всяка календарна година. Принципът за годишен
характер на определяне на задълженията за местни такси е въведен с общата
разпоредба на чл.
8, ал. 5 ЗМДТ, с която е делегирана компетентност на общинските съвети да
определят с наредбата
по чл. 9 ред, по който лицата, неползващи услугата през съответната година
или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната
такса. В уредбата на ТБО годишният отчетен период е установен в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ (в ред. до ДВ бр. 88/2017 г., изм.
относно влизането в сила в ДВ бр. 98/2018 г. ) - в този смисъл
решение Решение № 8028 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 514/2020 г.,
I о. Ако е считал, че
нормата на чл. 66 ал.3 от ЗМДТ в старата й редакция е била приложима,
общинският съвет не е дължал издаване на ново решение, с което да определя, респ.
посочва или респ.прилага размери на ТБО . Това е така, тъй като тази норма в
старата й редакция на практика замества липсващото волеизявление на органа. Междувпрочем, дори
тази теза да не се възприеме, то е налице и друго основание цитираната
разпоредба да не намира приложение в случая. Видно от съдържанието й, тя урежда
само хипотезите, когато до края на предходната година общинският съвет е
бездействал и не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата
година. Случаят не е такъв, тъй като размер на ТБО за 2021г. е бил определен с
Решение № 241/18.12.2020г. на ОбС-Хасково.Обстоятелството, че впоследствие
същото е отменено с влязло в сила
Решение на АдмС-Хасково, което не е спорно по делото и е видно от докладната записка
на кмета на община Хасково, не променя този факт. Трайно се възприема в
практиката на Върховен административен съд, че решението на общинския съвет, с което на
основание чл. 67 от
ЗМДТ(която норма
е цитирана и като правно основание за приемане на процесното решение) се определя годишният размер на такса битови
отпадъци по чл.66 от ЗМДТ, представлява общ административен акт, доколкото това решение
регламентира обществени отношения и засяга права, свободи или законни интереси
на неопределен, но определяем брой лица, изпълнява се за съответната календарна
година и има еднократно действие, а не се прилага безсрочно във времето, поради
което отговаря на хипотезата на чл. 65 от АПК. Оспореното
решение
притежава тези характеристики, поради което в неговата цялост е общ
административен акт. В този смисъл и Решение № 2952 от 30.03.2022г. постановено
по адм. дело № 5700/2021г. на ВАС, с което е потвърдено Решение № 59 от 2021г.
по дело № 5/2021г. на АдмС-Кърджали, с които е прието че обжалваният акт, който
е с почти идентично съдържание на разглеждания в настоящото производство е
именно общ административен акт. Наред с това, съдът не възприема тезата на
ответника, че в частта по т.2, т.3 и т.4 от решението същото не засяга правната
сфера на оспорващите. Както се посочи, тези оспорени части от решението, са
неразривно свързани с т.1 от същото, с тях общинският съвет, като е отчел
отмяната на предходно приетото решение определящо дължимия размер на ТБО за
същата година, е уредил начина за събиране на ТБО за 2021г. Ето защо посочените
части от решението засягат правната сфера на оспорващите лица. Още повече, че в
т.2 и т.4 от решението не е посочен като адресат местния орган по приходите. Дори да би могло да се приеме, че в тази му
част решението е вътрешно служебен акт, то съобразно чл.2, ал.2, т.3 от АПК отново
подлежи на обжалване, тъй като по посочените по - горе съображения, засяга
права и интереси на жалбоподателите. Предвид горното съда достига до извода, че
процесното решение представлява общ административен акт, в неговата цялост, който
подлежи на оспорване пред съд. За прецизност следва да се посочи, че цитираната
от ответника съдебна практика е неотносима – същата касае оспорване на актове
различни по вид или с различно съдържание от този предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Наред с това решението е разгласено, като видно от доказателствата
по делото е публикувано на сайта на община Хасково на 16.12.2022г.(л.6) и от тази дата е започнал да тече
едномесечният срок предвиден в чл. 179 от АПК за оспорването му пред съда. Жалбата, е депозирана в съда на 30.12.2022г., т.е.
при спазване на законоустановения срок.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата битови отпадъци се
заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон – данъчно задължени лица -
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Жалбоподателят М.Ц. е физическо лице, а „Глиган“ЕООД, гр.Хасково
– юридическо лице, които видно от приложените по делото писмени доказателства притежават
недвижими имоти находящи се на територията на Община Хасково, попадащи в
хипотезите на т.1, подт. 1.1, 1.2, и 1.3 от решението. Като собственици на такива
същите са данъчно задължени лица, по смисъла на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ и по силата на
препратката на чл. 64 от с.з. към този текст, дължат заплащане на такса битови отпадъци за имотите си.
Ето защо жалбата е допустима за разглеждане, а искането на ответната страна, делото да се прекрати, е неоснователно.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното
Решение е прието при проведено поименно гласуване, в съответствие с чл.27, ал.5
от ЗМСМА, в което са участвали 37
от общо 41 съветника в ОбС – Хасково. Положителен вот за приемане на решението
са дали всички участвали в
гласуването общински съветници, т.е. същото прието е с мнозинство повече от
половината от общия брой на съветници.
Волеизявлението
на общинския съвет е обективирано в писмена форма, съответно спазена е изискуемата от закона
форма на акта. Оспореното решение е издадено от орган разполагащ с необходимата
компетентност. Съобразно чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА общинският съвет разполага с
предоставено то закона правомощие да определя размера на местните такси, а
съгласно чл. 69, ал.1 от ЗМДТ ТБО се заплаща по ред определен от общинския
съвет. С т.1, подт. 1.1, 1.2 и 1.3 от оспореното решение е посочен какъв следва да е размера на ТБО за 2021г. за
населението на град Хасково и селата в Община Хасково, както и за нежилищните
имоти на предприятията, а с т.2,т.3, и т.4, какъв следва да е реда за
заплащането й, отчитайки отмяната по съдебен ред на предходно приетото решение
на ОбС-Хасково, определящо този размер. С решението пряко не се прихващат и
възстановяват суми, поради което и доводите на жалбоподателите за нищожност на
същото, са неоснователни.
Съгласно
чл.66, ал.1 от АПК, откриването на производството по издаване на общия
административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово
осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите
лица или по друг подходящ начин, като в ал.2 е предвидено, че уведомяването по
ал.1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на
участие на заинтересованите лица в производството.
Съгласно
чл.69, ал.1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по
реда, определен в чл.66, ал.1, една или повече от следните форми на участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1. писмени
предложения и възражения; 2. участие в консултативни органи, подпомагащи
органа, издаващ акта; 3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато
той е колективен; 4. обществено обсъждане. Съгласно ал.2 на същия текст,
административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да
осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния
орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването
по чл.66.
Видно е от представените
по делото доказателства, че докладната записка на кмета на Община Хасково, с
която е предложено вземане на решение за определяне размера на такса битови отпадъци
за Община Хасково за 2021г. е публикувана на 08.12.2022г. на електронната
страницата на Община Хасково. От текста на същата е видно, че не са спазени
изискванията на чл.69, ал.1 от АПК, вр. с чл. 66, ал.2,
предл.2-ро от АПК по отношение публичното оповестяване формите на участие на
заинтересованите лица в производството и възможността им в определен от органа
срок, не по кратък от 1 месец да осъществят правото си на участие. От текста на
докладната записка не се установява и спазване изискването на чл. 69, ал.2 от АПК. В писмо вх. №208/2023г.(л.22) при
АдмС-Хасково (рег. индекс
11-36-2#1 от 10.01.2023г.при
Община Хасково) на
Председателя на ОбС-Хасково е посочено,
че по делото е представена пълната административна преписка по издаване на
обжалвания акт, но изпълнението на изискването на цитираните норми не се
установява от другите представени по преписката документи. С Определение №46/12.01.2023г.
съдът е указал на ответника, че следва да допълни административната преписка,
като представи във вид на заверен препис доказателства удостоверяващи
спазването на чл.66 и чл.69 от АПК.Това определение е надлежно съобщено на
ответната страна на 13.01.2023г.(л.58), но до приключване съдебното производство
доказателство за спазване изискванията на цитираните норми не е представено. Като не е изпълнил изискванията на
коментираната разпоредба на чл. 69, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 66, ал.2,
предл.2-ро от АПК административният орган е
допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй
като е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по
издаване на общия административен акт и същият е издаден без да са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая, в т.ч. без да е дадена
възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица, респективно
без да са обсъдени такива, които евентуално биха постъпили. Лишаването на
адресатите на акта от това право обосновава незаконосъобразност на
постановеното волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. В
този смисъл е и неизменната и трайна практика, на касационната инстанция изразена в
Решение № 3592/31.03.2015 г. по адм.д.№
6365/2014 г. VII отд., Решение №
4064/09.04.2015 г. по адм.д.№ 10786/2014 г., VII отд., Решение № 1961/24.02.2015 г. по адм.д.№ 8123/2014
г., VII отд., Решение 675/16.01.2019 г. по адм. д. № 6822/2018 г., VІІІ отд, Решение
№ 12799 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 6676/2016 г., VII о., Решение № 12799 от
25.11.2016 г. по адм. д. № 6676/2016 г., VII о., Решение № 3401/19.03.2018 г.
по адм. д. № 4542/2017 г., ІІІ отд., Решение № 14740 от 29.11.2018 г. по адм.
д. № 9122/2018 г., I о., Решение № 6260/28.05.2020г., по адм. дело №
9771/2018г. IIIо. и мн. др.).
С оглед гореизложеното и предвид констатираните от съда съществени нарушения на административно-производствените правила, то е
налице основание за отмяна на същото.
Предвид
наличието на посоченото основание за отмяна на общия административен акт,
останалите изложени в жалбата съображения за незаконосъобразност на същия не
следва да се обсъждат.
При този изход на спора основателна се
явява претенцията на жалбоподателите за присъждане разноски по делото. В полза
на М.Т.Ц. следва да бъде присъдена сумата от 10.00лева, представляваща дължимо
внесена ДТ. Оспорващото дружество е
сторило разноски в общ размер на 1270 лева, от които 50 лв. внесена ДТ, 20 лева
внесена такса за обнародване в ДВ и 1200 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.03.2023г. (л.77). Възражението
на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е своевременно
заявено, а по същество и основателно предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото. Ето защо и същото следва да бъде
уважено, като на дружеството следва да бъдат присъдени разноски представляващи
адвокатско възнаграждение, в минималния установен в чл. 8, ал.4 от Наредба №
1/2004г. размер от 1000 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 184 от АПК,
вр. с чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №790 от 16.12.2022г. на Общински съвет – Хасково, прието по Протокол №35 от заседание на Общински съвет Хасково от 16.12.2022г.
ОСЪЖДА Общински съвет Хасково да заплати на М.Т.Ц. *** разноски по адм. дело № 1241/2022г. по описа на АдмС-Хасково, в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА Общински съвет Хасково да заплати „Глиган“ЕООД, гр.София разноски по адм. дело № 1241/2022г. по описа на АдмС-Хасково, в размер на 1070 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14 -
дневен срок от съобщението до страните пред
Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.