Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 32
гр.Русе, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 339 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на И.А.Й. ***, чрез
процесуалния й представител адв. П.П., против заповед № РД-01-2323/27.07.2022
г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с
жалбоподадателката и С.И. А., Ю.Е.К., А.С.И., И.С.И. и С. Ю.К., за общински
жилищен имот с административен
адрес гр.Русе, кв.Средна кула, ул.“***“ №20, бл.20, вх.3, актуван с АОС
№3517/15.03.2021 г. В жалбата, в хода на устните състезания и в депозирана
писмена защита са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на
заповедта. Жалбоподателката е посочила, че ако заповедта бъде изпълнена, тя и
три деца, едно от които малолетно и две непълнолетни, нейни внуци, за които
полага грижи, биха останали на улицата. Твърди, че тя не работи, като е с
призната инвалидност поради заболяване на лявата й ръка. Заявява, че заплаща
наема и сметките за общинското жилище благодарение на средствата, които й
изпраща дъщеря й и майка на трите деца, която работи в Германия, за да
осигурява средства за издръжката им. Поддържа, че тя и членовете на
домакинството й отговарят на условията за настаняване в общинско жилище, поради
което формалното изтичане на срока на настаняването не е основание за неговото
прекратяване с оглед необходимостта да бъде съобразен интереса на децата, които
живеят в процесния общински имот. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваната заповед. Изрично заявява, че не претендира присъждането на
разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в
хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, а
материалният закон е приложен правилно. Сочи, че са налице прекратителните
основания, посочени в оспорената заповед – чл.46, ал.1, т.6 и т.9 от ЗОС, респ.
чл.31, ал.1, т.5 и т.8, както и чл.14 от Наредба № 6 за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища –
общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе (Наредба №6). Твърди също
така, че жалбоподателката периодично забавя плащането на наема за ползваното от
нея общинско жилище. Поддържа, че срокът на настаняване на нейното домакинство
е изтекъл на 11.10.2021 г., а заявлението за неговото продължаване е подадено шест
месеца след изтичането му – на 13.04.2022 г. Възразява, че изтичането на срока
има прекратително действие по отношение на наемното правоотношение и то няма
как да бъде продължено по подаденото след това заявление, още повече, че
процесният общински имот е включен във фонд „Резервен“, поради което, в
качеството му на резервно жилище, срокът за настаняване в него, съгласно чл.45,
ал.1 от ЗОС, респ. чл.14, ал.1 от Наредба № 6, не може да бъде по-дълъг от две
години. Твърди, че жалбоподателката не е представила писмени доказателства, от
които да е видно, че тя е упълномощена да полага грижи и да упражнява
родителски права по отношение на внуците си, които живеят при нея. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна
- адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 03.08.2022 г. (вж.
протокол от 03.08.2022 г. за връчване на процесната заповед на л.12 от делото),
а жалбата е депозирана чрез административния орган на 09.08.2022 г. (същата е
регистрирана с вх.№ 94И-7606-2 от 09.08.2022 г.). Разгледана по същество, тя се
явява основателна.
Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган – от
кмета на Община Русе, който разполага с правомощието да прекрати наемното
правоотношение съгласно чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС, респ. чл.31, ал.2,
изр.първо от Наредба № 6 по отношение на имот, частна общинска собственост на
Община Русе.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно
чл.46, ал.2, изр.второ от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба №6 за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба №6) – в него са посочени
основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на
жилището, който е определен на един месец.
Заповедта
съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й – чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. В същата са посочени няколко прекратителни основания – чл.46,
ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №6 (изтичане на срока на
настаняване), чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 6 (неползване
на предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече от три
месеца, без уважителни причини) и чл.14, ал.1 от Наредба № 6 (изтичане на срока
за настаняване на наемателите в общинско жилище от фонд „Резервен“). В мотивите
на оспорения административен акт са изложени фактическите обстоятелства, които
се субсумират под посочените законови разпоредби, съставляващи неговите правни
основания.
При
издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. За образуваното административно
производство на жалбоподателката И.Й. било съобщено с писмо с изх.№ 94И-7606-1/10.06.2022
г., връчено й лично на 15.06.2022 г. (л.л.13-15 от делото). С него на
последната е указано, че в 7-дневен срок от получаването му може да представи в
ОП „Управление на общинските имоти“ становище по започналото производство и
писмени доказателства във връзка с него. В уведомителното писмо е указан и
срокът, в който то следва да приключи, включително с издаване на заповед на
кмета на Община Русе за прекратяване на настаняването, а именно до 20.07.2022
г. Към уведомителното писмо е приложен препис от решение по т.2.2, прието с
протокол № 7/31.05.2022 г. на комисията по чл.6 от Наредба № 6 (л.л.16 и 17 от
делото). Видно от съставения протокол за извършени действия по връчване на
уведомителното писмо, на 14.06.2022 г. служители на посоченото общинско
предприятие залепили уведомление по чл.18а, ал.9 от АПК на вратата на имота
(л.14 от делото). На 15.06.2022 г. уведомителното писмо било връчено лично на
жалбоподателката, което последната удостоверила с подписа си в същия протокол.
От така указаната й възможност да изрази становище и да представи доказателства
в административното производство последната не се е възползвала.
Макар и
съобразена с процесуалните правила, заповедта е издадена в противоречие на
материалния закон и не съответства на неговата цел.
Действително,
прекратителното основание по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ.
чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6 (изтичане на срока на настаняване), формално е
налице. Според чл.46, ал.4 от ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. Макар да се касае за общинско жилище от
фонд „Резервен“, то възможност за настаняване в общинско жилище, след изтичане
на настаняването в резервното жилище, е предвидена в чл.14, ал.6 от Наредба №6.
Според цитираната разпоредба, след изтичане на срока за настаняване, в случай
че не са отпаднали условията на ал.2 и едновременно с това настаненото лице и
неговото семейство/домакинство отговарят на условията по чл.3, същото може да
бъде настанено в жилище за отдаване под наем на граждани с установени жилищни
нужди при наличие на свободно жилище. След извършена от съда служебна проверка
на интернет страницата на Община Русе се установи, че с решение № 405, прието с
протокол № 18/25.02.2021 г. на Общински съвет – Русе, за 2021 г. е утвърден
списък № 3 на общинските жилища от резервния фонд, включващ 138 бр. жилищни
имота. В този списък обитаваното от жалбоподателката жилище е включено под №
107. С решение № 771, прието с протокол № 29/24.01.2022 г. на Общински съвет –
Русе, за 2022 г. е утвърден списък № 3 на общинските жилища от резервния фонд,
включващ 269 бр. жилищни имота, без обаче самият списък да е публикуван на
интернет страницата на общината. С решение № 995, прието с протокол № 36/14.07.2022
г. на Общински съвет – Русе, се приемат изменения и допълнения на списък № 3. Липсват
данни с това решение процесното жилище да е изключено от списъка на общинските
жилища от резервния фонд, поради което съдът приема, че и към датата на
издаване на оспорената заповед то е имало обсъждания статут. Според чл.45, ал.1
от ЗОС, респ. чл.14, ал.1 от Наредба № 16, в резервните жилища се настаняват
под наем за срок не по-дълъг от две години лица, жилищата на които са станали
негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са
застрашени от самосрутване; в семействата, на които са налице остри социални
или здравословни проблеми. Няма спор, че двугодишният срок на настаняване на
домакинството в резервното жилище е изтекъл на 11.10.2021 г., а
жалбоподателката е подала заявление за неговото продължаване с вх.№
Н-184/13.04.2022 г., т.е. след изтичането му. Законът – чл.45, ал.1 от ЗОС,
респ. чл.14, ал.1 от Наредба № 16, забранява настаняването в жилище от
резервния фонд да бъде продължавано след изтичане на срока му. Както беше
посочено, според чл.14, ал.6 от Наредба № 6, след изтичането му принципно се
допуска настаняването на домакинството в жилище за отдаване под наем на
граждани с установени жилищни нужди при наличие на свободно жилище, т.е.
продължаването на настаняването не може да бъде извършено в жилище от резервния
фонд.
Формалното
наличие на основанието по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от
Наредба № 6, обаче не означава, че заповедта съответства на материалния закон.
По делото не
е спорно, че С.И. А. – дъщеря на жалбоподателката също е настанена в общинското
жилище, съгласно настанителна заповед № РД-01-2822 от 24.09.2019 г. (л.29 от
делото). Не спорно, че тя живее преимуществено в Германия (по твърдения на майка й работи във фабрика за
шоколад), като видно от извършена в хода на административното производство
справка за задгранични пътувания № 404/03.05.2022 г. (л.л. 21 и 22 от делото) периодите
на последните два престоя на А. извън страната превишават срока по чл.31, ал.1,
т.8 от Наредба № 6, с оглед на което действително тя не е ползвала
предоставения жилищен имот за повече от три месеца. За
да се приложи обаче разпоредбата на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 6 и да се
приеме, че е налице прекратителното основание по тази правна норма следва да е
безспорно доказано, че това жилището не се ползва без за това да са налице
уважителни причини. Това следва и от самия текст на разпоредбата – наемното
правоотношение се прекратява поради неползване на предоставения жилищен имот
от настанените в него лица за повече от 3 месеца, без уважителни
причини.
Съдът
намира, че твърдяните и доказани отсъствия от страната, респ. пътувания в
чужбина на С.И. А. –
дъщеря на жалбоподателката, са били продиктувани от необходимостта да бъде
изпълнявано безусловното задължение за осигуряване на издръжка на
непълнолетните деца съгласно чл.143, ал.1 от СК. Тази разпоредба задължава
всеки родител, съобразно своите възможности и материално състояние, да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Трите й деца са
също настанени в процесното жилище и за тях, предвид отсъствието на майка им с
оглед трудовата й заетост в Германия, грижи полага тяхната баба по майчина
линия – жалбоподателката. При тези данни съдът не споделя становището на
ответника по жалбата, че не са налице уважителни причини за неползване на
общинското жилище за повече от три месеца от С.И. А. – дъщеря на жалбоподателката, също настанена в
общинското жилище, съгласно настанителна заповед № РД-01-2822 от 24.09.2019 г.
Следователно не е налице посоченото в оспорената заповед прекратително
основание по чл.31,
ал.1, т.8 от Наредба № 6.
По делото не е спорно и обстоятелството,
че освен жалбоподателката, в имота живеят и тримата й внуци, двама от които са
непълнолетни, а едното дете е малолетно. Както беше посочено, а това не е и
спорно между страните, за всички тях, в отсъствието на майка им, се грижи
жалбоподателката.
Гореизложените
факти се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на св. Й.И.Й. (съсед) се установява, че И.Й. живее в общинското
жилище заедно с тримата й внуци, за които полага грижи, а майка им работи в
чужбина, но идва да ги види, когато е в отпуск. Знае също така, че
жалбоподателката има висока кръвно, а преди няколко години си е счупила лявата
ръка. По твърдения на процесуалния представител на жалбоподателката, към
настоящия момент е налице висяща процедура във връзка с признаване на съответна
степен на инвалидизиране на Й. поради
общо заболяване и получаване съответно на инвалидна пенсия, но доказателства в
тази насока по делото не са ангажирани.
На следващо
място, по отношение на довода на процесуалния представител на ответника, че
жалбоподателката периодично е забавяла заплащането на наема за жилището, следва
да се посочи, че в оспорената заповед за прекратяване на наемното
правоотношение не се сочат такива фактически основания, съответно това правно
основание – чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6, не е посочено в
оспорената заповед, поради което тези твърдения се явяват неотносими към
настоящия правен спор.
По отношение на наведеното в заповедта и
поддържано твърдение от процесуалния представител на ответника по жалбата в
хода на устните състезания, че в проведеното административно производство Й. не
е представила доказателство, че може да упражнява настойнически права спрямо
внуците й, а не са налице данни да са ограничени родителските права на дъщеря
й, следва да се има предвид, че в Семейния кодекс не се съдържа регламентация,
съгласно която родителят да е длъжен, при отсъствие, да упълномощава с писмено
пълномощно роднини или други лица да упражняват родителските права по отношение
на децата. Възлагането, респ. поемането на ангажимент за грижа на децата тук
следва от близката родствена връзка между тях и тяхната баба по майчина линия
като за тази цел не е необходимо соченото от ответника писмено упълномощаване. Трите
деца са били посочени в настанителната заповед от 2019 г., като липсват данни
тогава да е бил изискван подобен документ. Затова и в настоящия случай
жалбоподателката, подавайки заявление за продължаване срока на наемното
правоотношение, отново е посочила като членове на нейното домакинство и тримата
си внуци.
Както приема Европейският съд по правата на
човека (ЕСПЧ) [1], гаранциите
по Конвенцията изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на
жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да бъде
пропорционална съгласно § 2 на член
8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид
конкретните обстоятелства на делото. За да бъде в съгласие с чл.8 от ЕКПЧ,
която конвенция, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България, е част от вътрешното право и
има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е
необходимо оспореният административен акт да е съобразен с конкретните
фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито
легитимни интереси трябва да бъдат защитени.
При извършване на преценка за баланса между
накърнените интереси на жалбоподателя и останалите членове от неговото
домакинство, от една страна, и тези, които се защитават чрез оспорения
административен акт, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се
гарантира най-добрият интерес на живущите в имота три деца.
Служебно задължение както на съда, така и на административните
органи, е да следят за най-добрия интерес на децата по смисъла на § 1, т.5 от
ДР на ЗЗДт във всяко разглеждано от тях производство (вж. и съображенията в
определение № 13236 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2018 г., II о. и
др.) и то, както беше посочено, без оглед на това дали децата се намират в
жилището, представляващо техен дом, на законно основание. Безспорно би
противоречало на интереса на децата, през предстоящия зимен сезон, заедно с
жалбоподателката, която полага грижи за тях, те да останат без дом, който изход
се явява логичния предвид ниските доходи на жалбоподателката (в декларацията,
представена със заявление вх.
№ Н-184/13.04.2022 г., жалбоподателката е декларирала месечни доходи в размер
на 400 лева, без да е уточнила източника на този доход, като в жалбата до съда
твърди, че средства за издръжка й изпраща дъщеря й) и
обективната невъзможност с тях тя да покрива пазарен наем за друго жилище.
Следователно, предвид безспорната
жилищна нужда на жалбоподателката и живеещите с нея три деца и липсата на
установени средства, с които тя да е в състояние да заплаща свободен пазарен
наем на фона на все по-силно разгръщащата се инфлация, оспореният
административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон,
доколкото при издаването му не са взети предвид интересите на живеещите в
общинското жилище три деца и е нарушен принципът на пропорционалност по чл.6 от АПК. Обжалваната заповед се явява и несъответна на целта на закона, която цел може
да бъде извлечена и от чл.45, ал.1, т.2 от ЗОС – в общинските жилища от
резервния фонд, респ. в подходящо жилище за отдаване под наем на граждани с
установени жилищни нужди, ако има такова свободно, да бъдат настанявани
граждани и техните семейства, засегнати от остри социални или здравословни
проблеми, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез
закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар. По изложените
съображения жалбата се явява основателна и като такава тя следва да бъде
уважена като оспорената заповед бъде отменена.
След отмяната на заповедта органът дължи
произнасяне по подаденото от И.Й. заявление с вх. № Н-184/13.04.2022 г., при съобразяване жилищните
нужди на жалбоподателката и членовете на нейното домакинство, предвид изрично
декларираните от нея факти, че зет й Ю.Е.К. вече не живее с нея в едно
домакинство, а дъщеря й С.И. А. преимуществено пребивава в чужбина, тъй като
работи в Германия.
Жалбоподателката изрично
заявява, че не претендира разноски, поради което такива в нейна полза не следва
да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.А.Й., с ЕГН**********,
заповед № РД-01-2323/27.07.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката, С.И. А., Ю.Е.К., А.С.И.,
И.С.И. и С. Ю.К., за общински жилищен имот
с
административен адрес: гр.Русе, кв.Средна кула, ул.“***“ №20, бл.20, вх.3, актуван
с акт за общинска собственост № 3517/15.03.2021 г.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: