РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2019 година
Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на трети декември през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурора Силвиян Иванов , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело 1619/2019 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на Д.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** , чрез адв. П. против принудителна административна мярка –
блокиране на лек автомобил марка „Деу“ с рег.№ ***, документирана с констативен протокол за прилагане на техническо средство
тип „скоба“ от 03.06.2019 г. издаден от инспектор в Общинско предприятие „Общински
паркинги и синя зона“ в Община-Варна. Принудителната административна мярка се
оспорва с доводи за нищожност, поради липсата на материална компетентност на
длъжностното лице наложило мярката и с доводи за допуснати нарушения на
материалния закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата и претендира сторените
по делото разноски.
Ответникът – инспектор в ОП „Паркинги и синя зона“ при
Община-Варна оспорва жалбата. Не претендира разноски.
С
оспорването е съединен на основание чл. 204, ал. 2 АПК иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ОП „Паркинги и синя зона“ при
Община-Варна да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно приложената ПАМ представляващи
заплатените от С. разноски за
освобождаването на автомобила в общ размер на 21,00 лева.
Ответникът
– ОП „Паркинги и синя зона“ при Община-Варна оспорва иска като неоснователен
чрез пълномощника си юрисконсулт Л. и
моли съда да го отхвърли.
Представителят на ВОП изразява мотивирано становище за основателност на жалбата и
съединената искова претенция.
Съдът като взе
предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира
за установено следното:
І. По жалбата срещу ПАМ:
По допустимостта на жалбата:
Принудителното задържане на пътно
превозно средство чрез техническо средство „скоба“ е принудителна
административна мярка. По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по
своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано
правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена
дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена в закон - чл. 167, ал.
2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по своя характер налагането й
представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика
промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в
законоустановения срок за обжалване и пред родово и местно компетентен съд,
поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
По делото няма спор, че към датата и
часа на прилагането на техническо средство тип „скоба“ 03.06.2019 г., 11, 40
часа жалбоподателят е спрял МПС марка „Деу“, рег. № *** на място определено като „Синя зона – зона център “ на територията на община-Варна, съгласно
Приложение № 3 на Наредба за
организация на движението на територията на община Варна, приета с Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание,
проведено на 31.01.2018 г. . Не е спорно, че не е заплатил дължимата такса
в размер на 1,00 лв. Не е спорно, че е заплатил таксата за освобождаване на
автомобила, която е в размер на 21,00 лв. удостоверено с представен фискален
бон на л.6 от делото Спорът е относно режима на спиране на МПС и наличието на
предпоставките за прилагане на ПАМ.
В чл. 99, ал. 1
от ЗДвП е предвидена възможността в населените места собственикът
или администрацията, управляваща пътя, да определи райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието. Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна
маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране- чл. 99, ал. 2
от ЗДвП. Съгласно чл. 99, ал. 3
от ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по
ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното
звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал.
1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено
управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на
общините използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане
на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
В действащата Наредба за
организация на движението на територията на община Варна приета с Решение №
1078-5/26/31.01.2018 г. на Общински съвет–Варна в чл. 26-29 е регламентиран
режима на кратковременно платено паркиране – "синя зона". Обхватът на
зоната е посочен в Приложение № 3 към Наредбата, въвеждането и прилагането на
режима в която се осъществява от ОП "Общински паркинги и синя
зона"-Варна, което осъществява удостоверяване на заплащането и контрола на
паркиране на автомобилите в зоната, цените и тарифите за което са определени в
Приложение № 2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и зони на услуги на територията на Община Варна. В чл. 36 от Наредба за
организация на движението на територията на община Варна е регламентирано
блокирането на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на
техническо средство /скоба/, редът и условията за поставяне на което са
определени със заповед на кмета на Община Варна - чл. 36, ал. 2 от Наредбата,
като размерът на цената, дължима от собствениците или упълномощените от тях
водачи на принудително задържаното ППС с техническо средство "скоба"
се определя с решение на Общински съвет-Варна. В обхвата на описаната в
Приложение № 3 към Наредбата синя зона- зона център попада ул.
"Котел" № 1.
Със Заповед № 2340/21.06.2018 г.
на Кмета на Община Варна е утвърдена Инструкция относно реда за организация и
функциониране на зона за паркиране - синя зона-зона център, предвидена в чл. 99 от ЗДвП, образеца на констативния протокол за прилагане на техн.
средство тип "скоба", образеца на уведомителния стикер за заскобен автомобил,
и т. н. В Инструкцията е посочена утвърдената в Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Варна цена за кратковременно паркиране в "Синя зона" от 1 лв. на час
с включен ДДС,че за нарушение на установения ред за паркиране и престой в
зоната се счита случай на незаплащане на дължимата цена, при констатиране на
каквото съгласно чл. 11 от Наредбата автомобилът се задържа с техническо
средство тип "скоба" предвидено в чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, която мярка се прилага от служителите на ОП "Общински
паркинги и синя зона"-Варна. Съгласно чл. 14 от Инструкцията
освобождаването на задържани с техническо средство тип "Скоба"
автомобили се извършва след телефонно обаждане на водача в кол център при ОП "Общински
паркинги и синя зона", като водачът на задържаното ППС е предвидено да
заплати разходите по прилагане на мярката в размер на 20 лева, която е
определена с Решение № 3191-5 на Общински съвет-Варна като сума за
възстановяване на разходите направени за принудително задържане на 1 бр. ППС с
техническо средство тип "Скоба", ведно с дължимата цена за престой,
за които суми му се издава касов бон.
От доказателствата по делото се
установява, че техническото средство за задържане на автомобила на жалбоподателя
е поставено от С. С. Х., заемащ длъжността инспектор "синя зона" в ОП "Паркинги и
синя зона"-Варна. Той е сред длъжностните лица от ОП "Паркинги и синя
зона"-Варна, оправомощени по чл. 167, ал.
2 от ЗДвП със Заповед № 4653 от 05.12.2018 г. от Кмета на Община
Варна. Посочената заповед е издадена в условията на заместване от заместник
кмета на Община-Варна, като по делото са представени доказателства за
отсъствието на кмета на Община-Варна на основание чл.39,ал.2 от ЗМСМА във
връзка с ползването на платен годишен отпуск и определянето на заместник, който
да изпълнява неговите функции /л.45-46 от делото/. С оглед на това, процесната
ПАМ е наложена от териториално и материално компетентен орган.
За разлика от изброените в чл. 172, ал.
1 ЗДвП принудителни мерки по чл. 171, т. 1,
т. 2,
т. 4,
т. 5, б.
"а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП,
за които е разписано, че се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, за
ПАМ по чл. 167, ал.
2, т. 2 ЗДвП не се изисква писмена форма. След като ЗДвП не
предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на този вид ПАМ,
налагането й с прилагането на техническото средство "скоба" на
конкретното МПС от инспектора "синя зона" отговаря на изискванията за
форма. В съответствие с цитираните изисквания от Наредба за организация на
движението на територията на община Варна и Инструкцията относно реда за
организация и функциониране на зона за паркиране - синя зона-зона център,
предвидена в чл. 99 от ЗДвП за налагането на ПАМ, административният орган е съставил
констативен протокол, в който описал блокирания автомобил, датата и часа на
поставяне на техническото средство, от когато ПАМ се счита за наложена.
ПАМ е наложена от компетентен орган е в
установената форма поради което не е налице основание за обявяване на
нищожността й.
Фактическият състав, при
наличието на който е законосъобразно прилагането на тази ПАМ по чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП е бил осъществен. Налице е било паркиране на МПС в
зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и
такова плащане не е извършено към установения за валидността на плащането
момент. Всички елементи на фактическия състав са били налице кумулативно. Жалбоподателят
навежда твърдения, че автомобилът не е бил в режим на паркиране , а в такъв на
престой. С определение № 1790/08.07.2019
г. в закрито заседание , съдът е указал на жалбоподателя да установи наведените
в жалбата факти, че на 03.06.2019 г., около 11,40 часа, когато е наложена
мярката, МПС е бил в режим на престой. Доказателства установяващи тези твърдения
не са ангажирани и жалбоподателят не се е справил успешно с доказателствената
тежест, съгласно чл.154,ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Неоснователно
и неподкрепено от доказателствата е твърдението му, че през цялото време е бил
в автомобила и същият е бил спрян за извършването на товаро-разтоварни работи.
След като не се установява от
жалбоподателя да е изпратен СМС за автомобила не е било отчетено и валидно
плащане. Това е установил и инспектора при извършената в 11,40 ч. проверка. При
кумулирането на този отрицателен факт с положителното обстоятелство на паркиран
автомобил на място, за което се изисква плащане, е осъществен състава за
налагане на ПАМ по чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП. Автомобилът е бил паркиран в обхвата на "синя
зона" с въведен режим на кратковременно платено паркиране от собственика
на пътя- Община Варна. Табелата налична на мястото, където е паркиран
автомобила е заснета от инспектора и снимковия материал е представен с
административната преписка. Такива са установените факти и обстоятелства от
органа наложил ПАМ, по делото не се установиха други факти, поради което
правилно, основателно и законосъобразно инспекторът "синя зона" е
поставил техническото средство тип "скоба" на МПС на основание чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП. Прилагането на ПАМ не зависи от субективното
отношение на ползвателя на услугата към резултата, а единствено от спазването
на изискванията, в който смисъл е произнасянето и в съдебните актове по адм.
дело № 1189/18 г., адм. дело № 3126/2017 г., адм. дело № 10462/2015 г., адм.
дело № 4026/2016 г. на Върховен административен съд. ПАМ е наложена в нарушение
на основните принципи в АПК за служебното начало и за съразмерност.
Заплатената такса от 20 лева е
определена в абсолютен размер и е дължима винаги, когато трябва да бъде
освободено задържано с техническо средство тип "скоба" превозно
средство. Тя е определена като съответна на стойността на разходите по
налагането мярката. Поради това ПАМ се явява съобразена с принципите в АПК и с
целта, за постигане на която е предвидено налагането й. С оглед изложеното ПАМ
е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
ІІ. По
предявения иск.
При този изход на делото и
доколкото допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /в хипотезата на претендирано обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразен административен акт/, е обусловена от установена по
надлежния ред незаконосъобразност на административния акт, исковата претенция
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като при
прилагането на чл. 207, ал.
2 от АПК в тази си част производството по делото следва да се
прекрати.
Ответниците по жалбата и иска не
са претендирали разноски, поради което такива не се следват.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК и чл. 207, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 203 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** , чрез адв. П. против принудителна административна мярка –
блокиране на лек автомобил марка „Деу“ с рег.№ ***, документирана с констативен протокол за прилагане на техническо средство
тип „скоба“ от 03.06.2019 г. издаден
от инспектор в Общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“ в Община-Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Д.М.С., ЕГН **********,
с адрес *** , чрез адв. П. срещу ОП"Общински паркинги и синя
зона"-гр. Варна иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 21 лв. като причинени от налагането на 03.06.2019 г. на
незаконосъобразна ПАМ на основание чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП изразяваща се в блокиране чрез „скоба“ на лек
автомобил марка „Деу“ с рег.№ ***, документирана с констативен
протокол за прилагане на техническо средство тип „скоба“ от 03.06.2019 г. издаден от
инспектор в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ в
Община-Варна. и В ТАЗИ ЧАСТ ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1619/2019 г. по описа на Административен съд –
Варна.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна
жалба по реда на глава ХІІ от АПК пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: