№ 170
гр. Б., 06.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500101 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 28746/13.12.2024г., подадена от Община Б., с адрес:
гр.Б., пл.“Г. И.“ *, представлявано от кмета М.П., чрез пълномощник срещу Решение №
890/28.11.2024г. по гр.д.№ 545/2024г. по описа на РС Б..
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Поддържа се, че съдът е кредитирал неправилно
събраните гласни доказателства и по-специално показанията на свидетеля К.А.. Сочи, че
показанията на този свидетел са неясни и уклончиви. Изтъква се, че в противоречие със
събраните доказателства, съдът не е обсъдил акта за общинска собственост, с която
жалбоподателят поддържа, че се легитимира за собственик на спорния имот. Оспорват се
доводите на съда за липса на доказано правопораждащо основание, на което се е позовал
жалбоподателя, че е собственик на вещта в акта за частна общинска собственост. Подробно
се обосновава твърдението, че дядото на ищеца е бил член кооператор в АПК/ТКЗС и
поради това всички притежавани от него имоти са били включени в тези организации. На
това основание и спорния имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като е без
значение дали реално е бил отнет или член –кооператора или неговите наследници са
продължили да го обработват, доколкото от ищеца липсва позоваване, ме собствеността
върху процесния имот е била запазена в реални граници при внасяне на имота в АПК/ТКЗС.
Оспорва се извода на съда, че липсват доказателства за внасяне на имота в ТКЗС, което
противоречи и на разпоредбите на Примерния устав на ТКЗС, на ПМС от 26.08.1954г. за
земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ЗДС, МТС и други
обществени стопанства. Твърди се, че спорния имот представлява земя по см. на чл.19 от
1
ЗЗС, тъй като имал влязъл в сила План за земеразделяне, обявен в ДВ , в който план попада
и района на спорния имот, който факт е потвърден от приетата по делото техническа
експертиза, с която безспорно е установена идентичността на имота, описан в АОС с имота,
описан във влезлия в сила План за земеразделяне и в този смисъл става дума за имот,
попадащ в остатъчния фонд земеделска земя по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, който на това
основание е станал общинска собственост по силата на закона. Оспорва се възможността
въззиваемата страна да е придобила имота на поддържаното основание – давност. При
поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за отмяна на обжалваното
решение изцяло и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се
разноски. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещните страни.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че ищецът е собственик на
спорния имот на поддържаното в исковата молба оригинерно придобивно основание –
давност, считано от 1995г., при позоваване присъединяване на владение от праводателите –
преки наследодатели на ищеца. Прави се анализ на доказателствата и заключението на
вещото лице. Оспорва се твърдението на въззивника за неправилно анализиране и
кредитиране на събраните гласни доказателства, както и твърдението, че спорния имот
представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗЗ. Изтъква се, че въззиваемата страна е установила
пълно и главно твърдяното придобивно основание на спорния имот по давност. Иска се
потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски. Не
се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК
намира въззивната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.
По делото не се налага служебно събиране на доказателства с оглед приложение на
императивна материална правна норма, с оглед на това следва да се насрочи за разглеждане
в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх.№28746/13.12.2024г., подадена от Община Б., с
адрес: гр.Б., пл.“Г. И.“ *, представлявано от кмета М.П., чрез пълномощник срещу Решение
№ 890/28.11.2024г. по гр.д.№ 545/2024г. по описа на РС Б. – пр.основание чл.258 ГПК.
ДОКЛАДВА въззивната жалба, ведно с отговора на въззиваемата страна.
2
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на жалбоподателя - Община Б..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2025г. от 9 ч., за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3