МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД №
564/2012Г. НА НПРС
Подсъдимият С.Х.Ш. е предаден на съд затова, че на
01.07.2012 г.в с. П., обл.Ш., управлявал МПС – лек
автомобил, марка “***”, модел „***” с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, конкретно 2,65 на хиляда,
установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен в извършване на
деянието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, прие за безспорно и категорично
установено от фактическа и правна страна следното :
На 01.07.2012 г., подсъдимият бил на сватба в с.С.,
където употребил алкохол. Около 18.15 часа се придвижил до с.П., обл.Ш., като
управлявал лек автомобил, марка “***”, модел „***” с рег.
№ ***. Там бил спрян за проверка от служителите на РУП-Н.
П.С.П. и Ж.Д.Г.. В хода на проверката станало видимо, че подсъдимият е пил
алкохол и така управлява автомобила. Бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, а след това бил
придружен до ЦСМП - Н., където предоставил кръв за химически анализ за
съдържание на алкохол в кръвта. На подсъдимия бил съставен акт за установяване
на административно нарушение. Заключението по изготвената химическа експертиза
сочи, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта си 2,65 промила.
Така описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от всички събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелите П.С.П. и Ж.Д.Г., от
заключението по назначената по делото химическа експертиза, от приложените по
делото писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение
№586/01.07.2012г., талон за медицинско изследване № 0350816 и протокол за медицинско изследване от същата
дата и справка за нарушител от 07.11.2012 г. Всички тези доказателства
категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343 б ал. 1 от НК. Той е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния
ред.
От субективна страна е налице пряк умисъл, защото
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици.
Считайки обвинението за доказано безспорно, съдът
призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 б ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът
отчете невисоката степен на обществена опасност на извършеното от него деяние.
То не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. За това
деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до една година. Съдът
констатира, че по отношение на подсъдимия са налице смекчаващи вината му обстоятелства, като това, че подсъдимият е
оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина, както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие.
Видно е също така от представената
декларация от подсъдимия, че той има син на 13 години, за когото единствен се
грижи и става ясно от обясненията му по делото, че сина му е с увредено здраве.
Същевременно подсъдимият си е осигурил трудова ангажираност и по този
начин прехрана за семейството си. По делото
той прави признания и изразява съжаление
за стореното, което от негова страна е проява на критичност към деянието.
Налице е и отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно предишните му
осъждания. Като отчете наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
и отегчаващо такова, съдът счете, че смекчаващите са многобройни по своя
характер и дори и най –лекото, предвидено в закона наказание- лишаване от
свобода до една година ще се окаже несъразмерно тежко и обществено неоправдано
в конкретния случай. За това и на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.”Б”, съдът
замени наказанието лишаване от свобода, като в случая не е предвиден най –нисък
предел, с пробация, при следните пробационни мерки: По чл.42а, ал.2, т.1 и чл.42б, ал.1 от НК:
задължителна регистрация по настоящ адрес ЗА СРОК от 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца, с периодичност 3 /три/ пъти седмично; По чл.42а, ал.2, т.2 от НК:
задължителни периодични срещи с пробационния
служител ЗА СРОК от 2 /две/ години и 6
/шест/ месеца и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК: безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 300 /триста/ часа за срок от 2 /две/ години, по 150 /сто
и петдесет/ часа годишно.
Подсъдимият беше осъден да заплати направените по
делото разноски, в размер на 31,00 /тридесет и един/ лева, по сметка на ОД МВР –Ш..
Съдът
намери, че така постановената присъда ще постигне целите на личната и генерална
превенция.
Мотивите изготвени на 01.02.2013 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................