№ 1525
гр. София , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ива А. Иванова
Прокурор:Бранислав Александров Славов
(АП-София)
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502663 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 2099 от 10.04.2020 г., по гр.д. № 13931/2019 г., СГС, І-28 с-в е осъдил
Прокуратурата на РБ (ПРБ) да заплати на Ц. Л. Д., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни
преживявания и дискомфорт в следствие на незаконното му обвинение за престъпление
по чл. 212 ал. 3 пр. 1 /в редакцията му, обн. ДВ, бр. 10/ 1993 г./, вр. чл. 212 ал. 1 пр. 1,
вр. чл. 18 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 2 ал. 2 от НК, предмет на сл. д. № 406/ 2003 г. по описа на
СтСлС, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 22487/ 2011 г. на
СРС, НО, 108-и състав, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
25.10.2016 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлена ищцовата претенция за
разликата над посочения размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ до предявения размер
от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ като неоснователна, вкл. и за обезщетение за
забавеното плащане на главното парично задължение за периода от 20.12.2014 г. до
1
24.10.2016 г. При този изход в призводството, на ищеца са присъдени и съдебно-
деловодни разноски в размер от 1 010 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Срещу решението, в частта, в която претенцията за неимуществени вреди и
лихвите е отхвърлена частично, е депозирана въззивна жалба от Ц. Л. Д.. Изтъква се, че
присъдения размер не е съобразен с тежестта на повдигнатите обвинения за
престъпления, които били „тежки” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Сочи, че
производството е продължило продължително време. Поддържа, че е нарушен
материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени
вреди било несправедливо. Твърди, че съдът не е отчел значителното влошаване в
областта на социалните контакти, семейните отношения, обичайния живот,
психическото му здраве. Претендира решението да се отмени в обжалваната
отхвърлителна част, като се присъди разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв., както и да
му се присъди съответната мораторна лихва за забава и съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ не взема становище в срока за отговор.
Срещу решението в осъдителната част, с която е присъдена сумата от 10 000
лв. е депозирана въззивна жалба от ПРБ. Претендира решението на СГС да се отмени в
обжалваната част, като се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди
при съобразяване на чл. 52 ЗЗД, съдебната практика и икономическия стандарт за РБ.
Релевира се и нарушение на правилото на чл. 5 от ЗОДОВ, но САС приема, че в това
отношение се касае за техническа грешка от страна на Прокуратурата в жалбата, тъй
като възражение по чл. 5 от ЗОДОВ не е навеждано и не е разглеждано пред първата
инстанция, а въвеждането му за пръв път пред въззивната инстанция е недопустимо.
Ц. Л. Д. не е подал отговор на въззивната жалба.
Въззивните жалби са редовни и подадени в срок, срещу валидно и допустимо
първоинстанционно съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269
ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. № 131120/
25.10.2019 г., с която Ц. Л. Д., с ЕГН: **********, чрез процесуален представител, е
2
предявил против Прокуратурата на Р България иск за осъждането и да заплати сумата
от 50 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на незаконното му обвинение по НОХД № 22487/2011 г. по описа на СРС,
НО, 108 състав, по което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното и изпащане.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 10.07.2003 г. Софийска
градска прокуратура образувала следствено дело за установяване , че на 14.03.2001 г. в
гр. София, ДП „Средец“, при ТДД - гр. София , чрез използване на документи с
невярно съдържание - Справка - декларация за данък върху добавена стойност,
подадена на основание чл.100 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2001 г. - 28.02.2001 г. с
вх. № 3446/14.03.2001 г. на ДП „Средец“ Ц. Л. Д. е извършил опит да получи без
правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 180 400.00 лв. от
Републиканския бюджет като начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит /клетка14 от справката - декларация/ на „Легис Консулт ЦД“ ЕООД за
цитирания данъчен период с намерение да го присвои, като с оглед размера на
имуществото документната измама е в големи размери и опитът е станал недовършен
поради независещи от дееца причини - издаден ДРА № 817/24.10.2001 г. на ДП
„Средец“ при ТДД - гр. София, с който е отказано правото на данъчен кредит.
Производството е било образувано въз основа на резултатите от извършена проверка
от Национална служба „Борба с организираната престъпност“ - МВР по повод издаден
данъчен ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит на фирма „Легис
Консулт- ЦД“ ЕООД гр. София. Ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем
за престъпление по чл.212, ал. 3 , пр.1 /ДВ, бр. 10/1993г./, вр.чл. 212 ал.1, пр.1, вр.чл.18,
ал.1, пр.1, вр.чл.2, ал.2 от НК с постановление от 29.11.2005 г. На 16.12.2005 г.
следователят изготвя заключително постановление за предаване на съд на
обвиняемите, по който на 20.12.2005 г. е било образувано НОХД 5688/05 г. по описа на
СГС. С разпореждане на съдията- докладчик по делото от 31.07.2007 г. делото е
насрочено в открито съдебно заседание за 22.05.2006 г. На 31.05.2007 г. съдебното
производство било прекратено и изпратено по компетентност на СРС, където било
образувано НОХД № 8700/2007 г. С разпореждане съдията - докладчик от 31.07.2007 г.
делото е било насрочено в открито съдебно заседание за 27.11.2007 г., в което
съдебното производство било прекратено и бил повдигнат спор за подсъдност. С
определение от 18.01.2008 г., постановено по ЧНД № 703/ 2017 г. по описа на ВКС бил
определен СРС за компетентен да разгледа и реши делото по същество. С определение
от 29.04.2008 г. СРС прекратил съдебното производство по НОХД 8700/07 г. и върнал
делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На
07.07.2008 г. СРП внесъл в Софийски районен съд нов обвинителен акт, по който било
образувано НОХД № 8100/2008 г. по описа на СРС. В съдебно заседание, проведено на
09.12.2008 г. съдът постановил определение, с което прекратил съдебното
3
производство и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. На 05.03.2009 г. ищецът бил разпитан в
качеството му на обвиняем. На 19.05.2009 г. Прокуратурата внесла делото в съда с
трети обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 5274/09 г. по описа на
СРС. С разпореждане на съдия - докладчик от 26.08.2009 г. съдебното производство
било прекратено и делото върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неясноти в обвинителния акт.
На 08.10.2009 г. било образувано НОХД № 5274/2009г. на СРС, което било прекратено
с разпореждане от 08.01.2010 г. За периода от 08. до 11.02.2010 г. следователят
повдигнал прецизирани обвинения, като на 19.02.2010 г. изпратил делото с
обвинително заключително постановление в СРП, който внесъл обвинителен акт в
съда на 24.04.2010 г., по който било образувано НОХД № 5007/2010 г.по описа на
СРС. С разпореждане от 30.07.2010 г. съдът прекратил съдебното производство и
върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. Нов обвинителен акт бил внесен от СРП на 22.07.2011 г., по който било
образувано НОХД № 13749/2011 г. по описа на СРС, също прекратено с разпореждане
от 02.08.2011 г. на СРС. На 24.11.2011 г. прокурор внесъл делото в съд с обвинителен
акт срещу Ц. Д. за престъпление по чл.212, ал.3, пр.1 /ДВ, бр. 10/1993г./, вр.чл.212,
ал.1, пр.1, вр.чл.18, ал.1, пр.1, вр.чл.2, ал.2 от НК, за това, че на 14.03.2001 г. в гр.
София, ДП „Средец“, при ТДД - гр. София, чрез използване на документи с невярно
съдържание - Справка - декларация за данък върху добавена стойност , подадена на
основание чл.100 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2001 г. - 28.02.2001 г. с вх. №
3446/14.03.2001 г. на ДП „Средец“, е извършил опит да получи без правно основание
чуждо движимо имущество - сумата от 180 400.00 лв. от Републиканския бюджет като
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит /клетка14 от справката -
декларация/ на „Легис Консулт ЦД“ ЕООД за цитирания данъчен период с намерение
да го присвои, като с оглед размера на имуществото документната измама е в големи
размери и опитът е станал недовършен поради независещи от дееца причини - издаден
ДРА № 817/24.10.2001 г. на ДП „Средец“ при ТДД - гр. София, с който е отказано
правото на данъчен кредит. Производството е образувано въз основа на резултатите от
извършена проверка от Национална служба „Борба с организираната престъпност“ -
МВР по повод издаден данъчен ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен
кредит на фирма „Легис Консулт - ЦД“ ЕООД гр. София. Образувано било НОХД №
22487/ 2011 г., по което били проведени 15 открити заседания с участието на ищеца
като подсъдим. На 04.12.2014 г. съдът постановил присъда, с която признал ищеца за
невиновен в извършването на посоченото престъпление и бил оправдан по
повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в сила на 20.12.2014 г.
В резултат на незаконното обвинение ищецът претърпял значителни
4
неимуществени вреди. Самото дело в досъдебната му фаза е продължило дълги години
и причинило трайни промени в мисленето, в нагласите му, в отношението към
заобикалящата го социална среда. Ищецът сериозно се опасявал за свободата и
бъдещето си, бил обсебен от страх да не попадне в затвора. Променил се, от жизнен и
енергичен човек започнал трайно да страда от безсъние, загубил апетит, изпаднал в
депресия. Загубил желанието си за спорт и културна активност, станал несигурен и
затворен в себе си, избягвал контакти с близки и приятели, ограничил сериозно
социалната си активност. Тъй като съпругата му била народен представител в периода
2003 г.-2009 г., била подложена на непрекъснат медиен тормоз, огромно напрежение и
проблеми в кариерата. Всичко това довело до влошаване отношенията между
съпрузите и тяхната фактическа раздяла през 2009 г., която продължила до 2016 г.
Журналистическият интерес към делото не спирал, както и многобройните публикации
в интернет медии, голяма част от които анонимни и изпълнени с обидни
квалификации. Всичко това било четено от непълнолетния към онзи момент син на
ищеца и това довело до отчуждението им и бавно и трудно възстановяване на
отношенията помежду им. Претърпените от ищеца неблагоприятни последици били в
пряк и непосредствен резултат от незаконното му обвинение, които неимуществени
вреди ищецът намира, че следва да бъдат обезщетени със сумата от 50 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2014 г. до окончателното и
изплащане.
По реда и при условията на чл. 131 ал. 1 от ГПК Прокуратурата на Р България,
чрез Софийска градска прокуратура, е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на заявените от ищеца претенции по
основание и размер. По делото не били представени доказателства постановената
присъда да е влязла в законна сила, поради което ответникът оспорва както по
основание, така и по размер заявената претенция. Оспорва се акцесорната претенция за
лихви, тъй като начален момент за отговорността на държавата е от момента на
стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Ищецът не ангажирал доказателства за претърпените от него неимуществени вреди и
за твърденията за негативно влияние върху личния и професионалния му живот. Не се
установявала и причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и
действията на Прокуратурата.
Формулираните твърдения за вреди били общи и бланкетни, не били
представени доказателства за които и да е от тях. Освен това твърденията на ищеца се
основавали на проявената журналистическа активност, за която ответникът не би
могъл да носи отговорност. Представените доказателства относно журналистически
публикации се основавали на твърдения на самия ищец, на негови близки или на трети
лица, преразказ и интерпретация на събития, но не и на предоставена от ответника
5
информация за воденото разследване.
Неоснователни били твърденията за влошени семейни отношения между ищеца
и съпругата му, тъй като Прокуратурата нямала отношение към сключването на брака
или към изпълнение на брачните задължения, съответно Държавата, в частност
ответникът не носел вина за разтрогването на брачната връзка.
Предявеният иск бил неоснователен, също така твърде завишен по размер и не
отговарял на критериите за справедливост и надхвърлял търсената обезщетителна
функция. Изложените от ищеца твърдения сочели, че в по – голямата си част
наказателното производство преминало в съдебната му фаза, за която Прокуратурата
на РБ не носела отговорност. Освен това, съдебните заседания били отлагани поради
процесуалното поведение на подсъдимите и техните защитници, но не и поради
процесуалното поведение на държавното обвинение. Срещу ищеца било водено и
друго наказателно производство по НОХД № 22487/2011г. по описа на СРС, НО, 108
състав за същото престъпление по чл.212, ал.3, пр.1/ДВ, бр.10/1993г./, вр.чл.212, ал.1,
пр.1, вр. чл.18, ал.1, пр.1, вр. чл.2, ал.2 от НК, поради което ищецът не би могъл да
разграничи в резултат на което наказателно производство е търпял вреди.
Ответникът минимализирал вредите, тъй като прокурор от СГП не поддържал
подадения протест. Липсвало накърняване неимуществената сфера на ищеца, при
условията на евентуалост се твърди, че въздействието върху нея било значително по -
слабо от претендираното и е в минимална степен, предвид краткия период от време,
през което са действали твърдените вредоносни фактори и трайно установеното
противоправно поведение на самия ищец.
Акцесорната претенция за лихви била неоснователна поради неоснователност на
главната такава. Освен това за периода 04.12.2014 г.-25.10.2016 г. била неоснователна
като погасена поради изтичане на предвидената в чл. 111, б.“в“ от ЗЗД тригодишна
погасителна давност. Настоява за отхвърляне на исковете.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, и
доводите на страните прие следното от фактическа страна:
ТДД, гр. София, Данъчно подразделение „Средец“ издал данъчен ревизионен акт
№ 817/ 24.10.2001 г. срещу „Легис Консулт–ЦД“ ЕООД, представлявано от Ц. Л. Д., с
който е отказал възстановяването на данъчен кредит на дружеството в размер на
180 400 лв., тъй като получило данъчно предимство на основание § 1 т. 13 от ДР на
ДПК (отм.). По повод издадения ДРА от страна на ДНСБОП започнало проверка, по
която изготвила справка, рег. № 6661-1/ 15.05.2003 г. С постановление от 10.07.2003 г.
6
СГП образувала против Т. М. Т. наказателно производство - сл. д. № 406/ 2003 г., пр.
пр. № 2574/ 2003 г. за евентуално извършено престъпление по чл. 212 ал. 5, вр. ал. 1,
вр. чл. 18 ал. 1 от НК. На 01.12.2003 г. Ц. Л. Д. е бил разпитан в качеството му на
свидетел в досъдебното производство. На 29.11.2005 г. бил привлечен в качеството му
на обвиняем за престъпление по чл. 212 ал. 3, пр. 1, вр. чл. 212 ал. 1 пр. 1, вр. чл. 18 ал.
1от НК и му била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5
000 лв. и бил разпитан в това му качество. Разследването му е било предявено на
14.12.2005 г.
На 20.12.2005 г. делото било внесено в СГС с обвинителен акт, включително и
срещу ищеца за престъпление по чл. 212 ал. 3 пр. 1 /в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 10/
1993 г./, вр. чл. 212 ал. 1 пр. 1, вр. чл. 18 ал. 1 пр. 1, вр. чл. 2 ал. 2 от НК, по който било
образувано НОХД 5688/ 2005 г. по описа на СГС, НО. С разпореждане на съдията-
докладчик по делото от 31.01.2006 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание
за 22.05.2006 г. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание от
31.05.2007 г. съдът прекратил съдебното производство, приемайки, че компетентен да
разгледа обвиненията срещу ищеца е Софийски районен съд. На 25.06.2007 г. е било
образувано НОХД № 8700/ 2007 г. по описа на CPC. С разпореждане съдията -
докладчик от 31.07.2007 г. насрочил делото в открито съдебно заседание за 27.11.2007
г., в рамките на което с определение прекратил съдебното производство и повдигнал
препирня за подсъдност между СРС и СГС, изпращайки делото по компетентност на
ВКС. С определение от 18.01.2008 г., постановено по ЧНД № 703/ 2007 г. ВКС
посочил СРС като родовокомпетентен да разгледа и реши спора. С определение,
постановено в открито съдебно заседание на 29.04.2008 г. СРС прекратил съдебното
производство по НОХД № 8700/ 2007 г. и върнал делото на СРП за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се неправилно посочване
на правната квалификация на престъплението по чл. 212 ал. 4 от НК, в което е бил
обвинен ищеца, към приложимия към момента на извършването му материален закон.
На 07.07.2008 г. СРП отново внесла в СРС обвинителен акт, по който било образувано
НОХД № 8100/ 2008 г. по описа на СРС. С разпореждане от 04.11.2008 г.
разглеждането на делото било насрочено за открито съдебно заседание на 09.12.2008 г.
за предварително изслушване на страните за разглеждане на делото по глава 27 от НПК
„Съкратено съдебно следствие“, като съдът приел, че не са налице основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство, нито, че са допуснати
съществени процесуални нарушения. В открито съдебно заседание, проведено на
09.12.2008 год. съдът постановил определение, с което прекратил съдебното
производство и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в посочването на конкретни
факти относно извършването на престъплението, посочено пункт 3 на обвинителния
акт. Ищецът бил привлечен като обвиняем на 05.03.2009 г., разпитан бил в това му
7
качество и му било предявено разследването. На 19.05.2009 г. СРП внесла в съда
обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 5274/ 2009 г. по описа на СРС,
което било прекратено с разпореждане на съдията - докладчик от 26.08.2009 г.
съдебното производство е прекратено и делото върнато на СРП за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неяснота
относно правната квалификация на деянието – дали приложимата към момента на
извършване на престъплението материалноправна норма или последващите по –
благоприятни промени. На 24.04.2010 г. СРП е внесла нов обвинителен акт в съда, по
който е било образувано НОХД № 5007/ 2010 г. С разпореждане от 30.07.2010 г. съдът
прекратил съдебното производство и връща делото на СРП за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в разминаване между
обвиненията съобразно постановленията за привличане в качеството на обвиняем и
обстоятелствената част на обвинителния акт. На 22.07.2011 г. СРП внесла в СРС нов
обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 13749/ 2011 г. Същото било
прекратено с разпореждане на съдията – докладчик от 02.08.2011 г. и върнато на СРП
за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На
24.11.2011 г. ответникът внесъл нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД
№ 22487/ 2011 г. на СРС. С него на ищеца било повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 212 ал. 3 пр. 1 /в редакцията му, обн. ДВ, бр. 10/ 1993 г./, вр. чл. 212 ал. 1 пр. 1,
вр. чл. 18 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 2 ал. 2 от НК, за това, че на 14.03.2001 г. в гр. София, ДП
„Средец“ при ТДД - гр. София, чрез използване на документи с невярно съдържание -
Справка - декларация за данък върху добавена стойност, подадена на основание чл.100
от ЗДДС за данъчен период 01.02.2001 год. - 28.02.2001 год. с вх. № 3446/14.03.2001
год. на ДП „ Средец“, е извършил опит да получи без правно основание чуждо
движимо имущество - сумата от 180 400 лв. от Републиканския бюджет като начислен
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит /клетка 14 от справката -
декларация/ на „Легис Консулт ЦД” ЕООД за цитирания данъчен период с намерение
да го присвои, като с оглед размера на имуществото документната измама е в големи
размери и опитът е станал недовършен поради независещи от дееца причини - издаден
ДРА № 817/24.10.2001 год. на ДП „Средец“ при ТДД - гр. София, с който е отказано
правото на данъчен кредит. С постановление от 24.11.2011 г. наложената на ищеца
мярка за неотклонение „Гаранция в парични средства“ е била отменена. С
разпореждане от 24.01.2012 г. съдията – докладчик насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 20.03.2012 г. След проведени 15 съдебни заседания в
периода от 20.03.2012 г. до 04.12.2014 г., била постановена присъда от 04.12.2014 г.,
влязла в законна сила на 20.12.2014 г., с която Ц. Д. е бил признат за невиновен в
извършването на вмененото му престъпление и е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение.
8
От приложените към исковата молба доказателства става ясно, че Ц. Л. Д. и Т. Г.
Я. - Д. са сключили брачен договор от 27.12.2011 г.
Приложени са извадки от вестници – статия на вестник „168 часа“ от неизвестна
дата със заглавие „Мъжът на депутатка арестуван за контрабанда“, статия на вестник
„Между редовете“, бр. 8 от 17.08.2005 г., със заглавие „Семейството на депутатката Т.
Д. спечели милиони от източване на ДДС“ и статия на вестник „Нощен труд“ от
24.01.2007 г. със заглавие „Съпруг на депутатка се подсмихва в съда. Ц. Д. обвинен за
източване на ДДС“.
Ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Т. Г. Я. - Д. и Б. Б. Д..
Св. Д., съпруга на ищеца, е заявила, че конкретното наказателно производство
срещу съпруга и продължило повече от 10 години, като съдът го прекрятавал, а
Прокуратурата продължавала да го внася в съда. Ищецът бил депресиран, тъй като по
същия казус имало решение на ВАС, но въпреки това бил обвинен. Разрушен бил
сегмент от бизнеса му, който успял да възстанови едва през последните 2 – 3 години.
Тъй като към въпросния период свидетелката била народен представител, медиите я
преследвали, атакували я и отразявали развитието на делото, имало много интернет
публикации. Това довело до разрив в отношенията между съпрузите и фактическата им
раздяла, роденото от брака им дете се отчуждило от баща си, почти го намразило.
Св. Д., приятел на ищеца и специалист по вътрешни болести, знае, че ищецът
бил притеснен по повод воденото срещу него наказателно производство, което било
водено изключително дълго време. През 2006 г. се разболял от хипертония, през 2013 г.
– 2014 г. получил завишени стойности на кръвна захар и смущения в липидния профил.
През това време между съпрузите възникнали проблеми, свидетелят не ги виждал
заедно.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи:
Правомощията на въззивния съд са очертани с нормата на чл. 269 от ГПК съгласно
която САС ще следва служебно да се произнесе по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от
посоченото в жалбата/жалбите.
В този контекст САС в настоящия си състав счита, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, но частично неправилно относно приложението на нормата на чл. 52
9
ЗЗД, т.е. относно справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано.
Не се спори, че срещу ищеца Д. е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление, което се явява „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и че с
влязла в сила присъда, същият е оправдан. Установява се, че воденото срещу ищеца
наказателно преследване е продължило в периода от 29.11.2005 г. (когато Д. е бил
привлечен за пръв път като обвиняем) до 20.12.2014 г. (когато оправдателната присъда
на СРС е влязла в сила) или общо около 9 (девет) години. Периодът от 10.07.2003 г. до
29.11.2005 г. също по принцип следва да се взема предвид, но не трябва да се забравя,
че през това време, по образуваното следствено дело, Д. почти не е търпял негативни
процесуално-правни последици и страхове, свързани с евентуално бъдещо негово
осъждане, тъй като е бил разпитван само като свидетел.
В конкретния казус следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на съда,
включително и проявената порочна практика делото да бъде насрочвано в открито
съдебно заседание и едва след това - съдебното производство да бъде прекратявано и
връщано на прокуратурата по някакви причини, както и неспазването от съда на
процесуалното изискване с разпореждане преди разглеждане на делото в открито
съдебно заседание, съдията – докладчик по принцип да следва да изчерпи всички
основания за прекратяване на съдебното производство и едва тогава да върне делото
обратно на Прокуратурата. За подобно процедиране от страна на съда отговорност
няма как да се носи от друг субект в процеса. По този начин и в конкретния случай от
времетраенето на наказателното производство в размер на 133 месеца или 11 години и
1 месец, такива се явяват периодите: 20.12.2005 г. - 29.04.2008 г., 07.07.2008 г. –
09.12.2008 г., 19.05.2009 г. – 26.08.2009 г., 24.04.2010 г. – 30.07.2010 г., 22.07.2011 г. –
02.08.2011 г., 24.11.2011 г.-20.12.2014 г., т.е. общо 75 месеца или 6 години и 3 месеца.
Това е така, тъй като в тези времеви периоди, по един недопустим начин делото е било
прекратявано и връщано многократно от съда обратно на Прокуратурата, като е могло
вместо това наказателният процес в неговата съдебна фаза /т.е. след внасяне на
обвинителния акт в съда/ да бъде много по-динамичен, но за това не следва да отговаря
ПРБ.
Следователно, Прокуратурата със своите непосредствени действия и бездействия
10
отговоря основно и най-вече за периода от 58 месеца или 4 години и 10 месеца. С оглед
характера на повдигнатото на ищеца обвинение, продължаване на досъдебното
производство от порядъка на по – малко от 5 години /но при голяма фактическа и
правна сложност на разследването и доказването на обвинението по съответния
престъпен състав от НК-данъчно престъпление/, то този времеви период не е твърде
голям. Тук следва да се отчете още, че процесуално-следствени действия с ищеца през
този период почти не са били извършвани, а това има значение за интензивността на
търпените болки и страдания. Важно обстоятелство е и това, че мярката му за
неотклонение е била „Парична гаранция“ – първоначално намалена на 1 000 лв., а през
2011 г. – и изцяло отменена. Следователно, Д. не е бил лишен от правото да се
придвижва свободно, където пожелае в нито един момент.
С оглед установеното по-горе следва да се приеме, че е налице “незаконно
обвинение в извършване на престъпление”, поради което се дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
свързани с воденото срещу него наказателно производство.
Твърденията на ищеца за претърпян социален дискомфорт, душевни страдания,
промяна в емоционален план се установяват от показанията на св. Д., които следва да
се ценят при условията на чл. 172 от ГПК и от само донякъде подкрепящите ги в тази
насока показания на св. Д.. Считано от момента на повдигането на обвинението Ц. Д.
се чувствал несправедливо обвинен, честта и достойнството му били накърнени,
изпитвал притеснения за свободата си. Това води настоящия съдебен състав до извода,
че претърпените от ищеца вреди са със сравнително среден към нисък по тежест
интензитет на преживяванията при изпадане в подобна житейска ситуация. По делото
обаче липсват доказателства Д. да е претърпял увреждания във физическото или
психическото си здравословно състояние, които да са пряк и непосредствен резултат от
повдигнатото му незаконно обвинение.
Твърденията в исковата молба за „медиен тормоз“ са преувеличени. Факт е, че
съпругата на ищеца е била към онзи момент народен представител и са били налице
публикации в средствата за масово осведомяване, копия от които са приложени по
делото. От една страна, публичните личности, какъвто е един народен представител, и
техните семейства биват по – често обект на медийно внимание с оглед правото на
информация на гражданите, към което внимание, включително и към личния им живот,
11
самите те са длъжни да проявяват в по – голяма степен търпимост. От друга страна, по
делото са представени три публикации в различни вестника, от които две са с
установени дати: 17.08.2005 г. и 24.01.2007 г., т. е. в значителен период от време. Тези
писмени доказателства въздигат съмнение относно достоверността на показанията на
св. Д., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, че е била „преследвана“ от
журналисти.
Твърденията за влошаване отношенията между съпрузите Д. в резултат на
воденото срещу ищеца наказателно производство се установяват само частично със
събраните гласни доказателства, но въпреки това САС намира, че с оглед данните,
както и ниската интензивност на процесуалните действия, извършвани по отношение
на ищеца, то тези неимуществени вреди следва да се ценят като не особено значителни
по характер и по интензитет. Освен показанията на св. Д., липсват каквито и да са
други доказателства, да е настъпила фактическа раздяла между нея и ищеца, както и за
твърдяното влошаване на отношенията със сина му, вкл. и относно това, че тези факти
са в пряка-причинно следствена връзка с наказателното преследване, а не с нещо
друго.
По делото липсват доказателства в резултат на незаконното обвинение да е
настъпила промяна в икономическия статус на ищеца, да е бил лишен от бизнес и да не
е бил в състояние да развива стопанска дейност.
При тези съображения съдът счита, че са установени в настоящото
производство: фактът на незаконно обвинение, по което ищецът е бил оправдан, както
и неособено силни негативни емоционални и психологически преживявания и
социален дискомфорт в резултат на това, които следва да се репарират по реда на чл.
52 от ЗЗД.
Спорният пред настоящата инстанция въпрос е дали присъденото от
първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди отговаря на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда
от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като
критерий за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през
12
който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици.
Съобразявайки горните обстоятелства, вкл. и това, че делото е приключило още на
първата инстанция през м.декември 2014 г., като не е имало протест срещу
оправдателната присъда от страна на СРП, то САС в настоящия си състав счита, че
справедливо спрямо претърпените от ищеца неимуществени вреди, е обезщетение в
размер на 6 000 /шест хиляди/ лв. Правилно е определен от СГС началния момент, от
който следва да се начисли лихвата за забава върху обезщетението предвид
възраженията на ПРБ за това в жалбата.
Предвид всички изложени по-горе аргументи, въззивната жалба на Д. се явява
неоснователна, а тази на ПРБ – частично основателна – за сумата от 4000 /четири
хиляди/ лева, представляваща разликата между дължимите 6000 лв. и присъдените от
първата инстанця 10 000 лв. Ето защо, САС ще следва да отмени частично решението
на СГС като се отхвърли претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 4000
лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от
20.12.2014 г. до 24.10.2016 г., а в останалата обжалвана част решението на градския
съд ще следва да се потвърди.
Разноски:
При възприетия от САС размер на обезщетението за неимуществени вреди,
разноските, на които има право ищцовата страна са следните: за първата инстанция
правилно му е присъдена изцяло заплатената държавна такса от десет лева, а по
отношение на заплатения адвокатски хонорар и съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 от
ГПК, същият има право да получи 240 лв. от платената сума, а не 1000 лв., както е
преценил СГС. За втората инстанция няма доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, а внесената държавна такса от пет лева, следва да остане за сметка на
Д. поради неоснователността на въззивната му жалба.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 2099 от 10.04.2020 г., по гр.д. № 13931/2019 г., СГС, І-28 с-в,
в частта, в която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Ц. Л. Д. от гр.***,
ул.*** №*, ет.*, ап.**, с ЕГН: ********** по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 4
000 лв. /четири хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди за нанесените му неимуществени вреди – психически и емоционални
13
страдания, негативни душевни преживявания и дискомфорт в следствие на незаконното му
обвинение за престъпление по чл. 212 ал. 3, пр. 1 /в редакцията му, обн. ДВ, бр. 10/ 1993 г./
вр. чл. 212, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК-предмет на сл. д. № 406/
2003 г. по описа на СтСлС, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
22487/ 2011 г. на СРС, НО, 108-и състав, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Прокуратурата на РБългария е била осъдена да заплати
сумата от 760 /седемстотин и шестдесет/ лв. разноски, представляващи платено
възнаграждение за един адвокат /разликата между 1000 лв. и действително дължимата сума
от 240 лв./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ против Прокуратурата на РБългария на Ц. Л. Д. от гр.***, ул.*** №*, ет.*,
ап.**, с ЕГН: ********** да му се заплати сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди за нанесените
му неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни
преживявания и дискомфорт в следствие на незаконното му обвинение за престъпление по
чл. 212, ал. 3, пр. 1 /в редакцията му, обн. ДВ, бр. 10/ 1993 г./ вр. чл. 212, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК-предмет на сл. д. № 406/ 2003 г. по описа на СтСлС, по
което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 22487/ 2011 г. на СРС, НО, 108-и
състав, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.10.2016 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение 2099 от 10.04.2020 г., по гр.д. № 13931/2019 г., СГС,
І-28 с-в в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14