№ 748
гр. Шумен, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20243630100681 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от С. Н. Р. с
ЕГН **********, с адрес с. Царев брод, обл. Шумен, ул. „***“ №8, чрез
пълномощника адв. В.П. от ШАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова Долина ул.
Рачо Петков – казанджията № 4-6, представлявано от управителите РИ.М.Т. и
Т.И.В., заедно и поотделно.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
С. Н. Р. е длъжник по ИД №20237740400341 по описа на ЧСИ Я.Д. при
ШОС. Въз основа на изпълнителен лист от 23.07.2012 г. издаден по ЧГД №
2381 по описа на Районен съд – Шумен за 2012 г. е било образувано ИД №
455/2016 г. по описа на ЧСИ Я.Д., с взискател ОТП Факторинг ЕАД. Същото е
прекратено на 03.07.2023 г. с постановление на ЧСИ по молба на ответното
дружество. Ищецът твърди, че по време на висящността на ИД 455/2016г. по
описа на ЧСИ Я.Д. рег. № 774 на КЧСИ е настъпила погасителна давност на
задължението по ИЛ от 23.07.2012г. издаден в полза на Банка ДСК АД по ЧГД
№ 2381/2012г. по описа на ШРС. Според ищеца, последното валидно
изпълнително действие, което прекъсвало давността е налагането на запор от
21.03.2017г. по сметка на длъжника в Банка ДСК АД. Счита, че му се събират
суми по прекратено по силата на закон изпълнително дело с настъпила
„Перемция“ за периода 21.03.2017 г. до 21.03.2022 г. Ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност и твърди, че не дължи претендираната от
ответника сума.
1
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено,
че не дължи на ответника сумите от 3509,22 лв. главница, 694,62 лв. лихва за
просрочие, включително такси за закъснение от 30.11.2011 г. и законна лихва
от 20.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 84,08 лв.
държавна такса и 266,12лв. юрисконсулско възнаграждение, съгласно ИЛ от
23.07.2012г. по ЧГД 2381 /2012г. по описа на ШРС. Претендира разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен, поради
което моли да бъде отхвърлен, като посочва, че доколкото вземането било
установено със заповед за изпълнение, която не била оспорена и е влязла в
сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал 2 от ЗЗД, новата погасителна
давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая
била петгодишна.
Въз основа на описания изпълнителен лист имало предходно
образувано изп. дело с № 455/2016г. по описа на ЧСИ Я.Д. рег.№ 774 при
КЧСИ, с район на действие ОС - Шумен. След дата 26.06.2015г. са били
приложими постановките дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото било прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и, или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 от ЗЧСИ, каквито са насочването на изпълнението, чрез налагане на запор
или възбрана. Последното законосъобразно изпълнително действие по делото
е било предприето на дата 20.03.2017 г. с налагане на запор върху банкова
сметка на длъжника в банка „ДСК“ ЕАД.
Преди изтичане на давностния срок, въз основа на същия изпълнителен
лист е образувано ново изп. дело с № 341/2023г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег.№
774 при КЧСИ, с район на действие ОС Шумен. Молбата за образуване на
новото изпълнителното дело била депозирана от страна на взискателя на
28.10.2021 г., но поради бездействие на съдебния изпълнител делото е
образувано през 2023г. В молбата за образуване на изпълнителното дело от
2021 г. било поискано предприемане на изпълнителни действия в рамките на
определени изпълнителни способи, които са довели до прекъсване на
погасителната давност, а именно - да се наложи запор върху банковите сметки
на длъжниците, както и да се насрочи дата за опис на движими вещи на
адресите им.
При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с
исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва:
покана за доброволно изпълнение изх. № 5284/29.08.2023 г. по изпълнително
дело № 20237740400341 на ЧСИ Я.Д., рег. № 774, район на действие ОС
Шумен; Изпълнителен лист от 23.07.2012 г. издаден по ЧГД № 2381/2012 г. по
описа на РС Шумен; пълномощно; декларация за семейно и материално
положение и имотно съС.ие на ищеца с дата 16.09.2023 г.; заверено
ксерокопие на пълномощно на ответника; ИД 20237740400341 и ИД
№20167740400455 на ЧСИ Я.Д., рег. № 774 с район на действие ОС Шумен.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът е длъжник по ИД №455 от 2016 г. и ИД № 341 от 2023 г. по
описа на ЧСИ Я. Д. при ШОС, което не се оспорва от страните. По делото не
се спори също, че по молба на ответника е инициирано ч.гр.д №2381/2012 г.
по описа на РС-Шумен за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя.
Бил издаден изпълнителен лист по посоченото дело в полза на ответника за
процесната сума. На основание издадения изпълнителен лист било
образувано ИД № 455/2016 г. по описа на ЧСИ Я.Д., с взискател „ОТП
Факторинг“ ЕАД. Делото било прекратено на 03.07.2023 г. с постановление на
ЧСИ по молба на ответното дружество. Изпълнителният лист по ЧГД №
2381/2012г. по описа на ШРС бил от дата 23.07.2012г. и е издаден в полза на
Банка ДСК. Банката е цедирала вземането си срещу длъжника по силата на
договор за цесия с ОТП Факторинг ЕАД. По време на висящността на това
ИД, ОТП Факторинг ЕАД от своя страна цедирал вземането си към „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия 30.10.2017г., след което като взискател
по делото е конституирано дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
На основание същия изпълнителен лист е образувано ново изп. дело с №
341/2023г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег.№ 774 при КЧСИ, с район на действие
ОС Шумен. От материалите на изпълнителното дело е видно, че молбата за
образуване е с изходящ от взискателя № МА3 00100967/28.10.2021 г. В
заключителната част на молбата е посочено, че са приложени ИЛ оригинал и
платежен документ – вносна бележка. Отправена е молба от взискателя, след
осчетоводяване на сумите, платени с приложените вносни бележки да бъде
издадена фактура. Приложени са платежни нареждания. От страна на ЧСИ
Я.Д., рег.№ 774 при КЧСИ, с район на действие ОС Шумен са издадени 6 на
брой фактури и сметки с получател и задължено лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД
за: образуване на дело; извършване на справки; изготвяне и връчване на
книжа; налагане на запор и др. Всички посочени документи са с дата
29.10.2021г.
Изп. дело с № 341/2023г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег.№ 774 при КЧСИ, с
район на действие ОС Шумен е образувано на 09.08.2023г., на основание
молбата от 29.10.2021г. В периода от 14.08. до 29.08.2023г. са направени
съответните справки по отношение на длъжника. На 29.08.2023г. е изпратена
поканата за доброволно изпълнение. Също на 29.08.2023г. са изпратени
запорни съобщения до работодателя на длъжника и до „ПИБ“ АД, с които са
наложени запори на трудовото възнаграждение и на банковите му сметки.
Запорното съобщение е получено в „ПИБ“ АД на 31.08.2023г.
С оглед изложеното, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, като твърди, че не
дължи претендираната от ответника сума, поради настъпила такава на
задължението по ИЛ от 23.07.2012г. издаден в полза на „Банка ДСК“ АД по
ЧГД № 2381/2012г. по описа на РС-Шумен.
Предявеният отрицателен установителен иск, съдът е приел за
допустим. Ищецът следва да установи и да докаже, че фактите, на които
3
основава твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на
настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност.
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл.
439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение
или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последният случай
длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите, като се
позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./,
настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист.
В тълкувателно решение № 2/2013, ВКС, ОСГТК е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността.
ВКС приема още, че когато взискателя не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, а нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
Спорният момент между страните е: Изтекла ли е петгодишната
погасителната давност преди образуването на изп. дело № 341/2023г.; в тази
връзка, преди поискването от страна на взискателя на конкретни
изпълнителни действия, съответно предприемането и извършването на всяко
едно от изпълнителните действия?
Давност ще тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие. В тази
връзка, според ищеца, което не се оспорва и от ответника, последното валидно
изпълнително действие, което прекъсвало давността е налагането на запор от
21.03.2017г. по сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД.
Както беше отбелязано по-горе, ИД с № 341/2023г. по описа на ЧСИ
Я.Д., рег.№ 774 при КЧСИ, с район на действие ОС Шумен е образувано на
09.08.2023г., на основание молбата от 29.10.2021г.
Съдът приема за безспорно, че взискателят по изпълнителното дело,
който е ответник в настоящото производство е поискал първоначално
4
необходимите процесуални действия, възложил е съгласно чл. 18, ал. 1 от
ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител извършването на конкретни
изпълнителни действия, посочил е определени изпълнителни способи, вкл.
внесъл е съответните такси на дата 29.10.2021г., които са осчетоводени от ЧСИ
на същата дата, което е преди изтичане на давностния срок и е във връзка с
чл.116, б. “в“ от ЗЗД.
Формално погледнато, поради бездействието на частния съдебния
изпълнител, делото е образувано на 09.08.2023г., а изпълнителни действия са
предприети след 29.08.2023г. Забавянето обаче, не може да бъде вменено във
вина на взискателя, във връзка с отразеното по-горе.
Ето защо съдът приема, че давността за принудителното събиране на
вземането по издадения изпълнителен лист не е изтекла. Взискателят е
поддържал със своите действия висящността на изпълнителния процес, внасял
е съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
искал е прилагането на изпълнителни способи, а ЧСИ е получавал плащания.
Предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че
предявената претенция е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и върху закона.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, с която се иска да се приеме за
установено между страните, че С. Н. Р. с ЕГН **********, с адрес с. Царев
брод, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. "***" № 8, не дължи поради погасено по
давност право на принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Малинова
Долина“, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6 представлявано от
управителите РИ.М.Т. и Т.И.В., заедно и поотделно, сумите от 3509,22 лв.
главница, 694,62 лв. лихва за просрочие, включително такси за закъснение от
30.11.2011 г. и законна лихва от 20.07.2012г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 84,08 лв. държавна такса и 266,12 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно ИЛ от 23.07.2012г. по ЧГД 2381 /2012г. по описа на
РСШ, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20237740400341
на ЧСИ Я.Д., рег. № 774, район на действие ОС Шумен, на основание чл. 439,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и претенцията за направените по
настоящото дело разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от връчването му от страните.
5
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6