Мотиви:
Окръжна прокуратура – Пазарджик
е внесла обвинителен акт против подсъдимия
С.Д.Д. от с.Козарско обл.Пазарджишка
по чл.116 ал.1, т.6, предл. второ и трето от НК, във връзка с чл.115 от НК – затова, че на 31 януари 2012г.,
в периода от 22.00ч. до 23.00ч. в с.Козарско,общ.Брацигово, обл.Пазарджишка,
на улица „***“ № 28, с нож, умишлено е умъртвил А.М.С., ЕГН-***, бивш жител на
гр.София, по особено мъчителен начин за убитата, изразяващ се в изживените болки и страдания при
причиняване на смъртта й, като деянието е извършено от подсъдимия с особена
жестокост, изразяваща се в множество прободнопорезни
наранявания по тялото, като смъртоносни са две – в лявата част на шията и
проникващото в гръдната кухина.
В съдебно заседание преди
започване на съдебното следствие,– М.С.Г.
бащата на пострадалата А.М.С. предяви против
подсъдимия граждански иск за сумата 150 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението,ведно със
законовата лихва връху тях,считано от деня на
увреждането,до окончателното изплащане,както и за присъждане на направените
разноски и направи искане за конституиране като граждански ищец и частен
обвинител. Предвид своевременното предявяване на гражданския иск и неговата
връзка с предмета на наказателното дело, съдът го прие за съвместно разглеждане
в настоящия наказателен процес и конституира М.С.Г. като
граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание преди
започване на съдебното следствие,– Е.В.Г.
майката на пострадалата А.М.С. предяви против подсъдимия граждански иск за
сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законовата лихва върху тях, считано от
деня на увреждането,до окончателното изплащане, както и за присъждане на
направените разноски и направи искане за конституиране като граждански ищец и
частен обвинител. Предвид своевременното предявяване на гражданския иск и
неговата връзка с предмета на наказателното дело, съдът го прие за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес и конституира Е.В.Г. , като граждански ищец и частен обвинител.
В хода на съдебните прения след
проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и пледира същият да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1, т.6, предл.
второ и трето от НК, във връзка с чл.115
от
НК . Счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок от двадесет години.Счита, че определеното в този размер
наказание и редуцирано на основание чл. 58а от НК би постигнало целите,
визирани в чл. 36 от НК. По предявените граждански искове изразява становище да бъдат уважени по
справедливост..
Повереникът на гр.ищци и частни обвинители
моли на подсъдимия да бъде наложено наказанието, което му се полага, а
предявените граждански искове да бъде уважени в пълен размер.
Разпитан в с.з. подс. Д. се признава за виновен в извършването на
престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава изрично
всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без
се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за стореното. Моли за
справедливост.
Защитникът, предвид проведеното
съкратено съдебно следствие и това, че подсъдимият признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, пледира
за наказание, определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, което
на основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано. По предявените граждански
искове изразява становище да бъдат
уважени по справедливост .
След като обсъди наличните по
делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство
доказателства, съобрази самопризнанието
на подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша
исканията и доводите на страните, съдът прие за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: С. Д. живее в
с.Козарско, общ. Брацигово, криминално проявен, осъждан многократно за деяния
от общ характер , не е изтърпявал наказание „ЛСвобода”
ефективно
За определен период, след излизането си от казармата, злоупотребявал с
наркотици. Майката на подс.Д. – св.Д. работила в
Италия от 2003 година, като веднъж
годишно се връщала в България, обикновено по празници. През 2004 година подс.Д. заминал за Италия при майка си, по нейно настояване
, с намерението, да преустанови с наркотичната си зависимост. Пребивавал в
Италия около пет години, работил и
преустановил с употребата на наркотици.
През 2008 година, в Италия подс.Д.
се запознал с пострадалата А. С., б.ж.
на гр.София, установили приятелски отношения. Отношенията им продължили и след
завръщането им в България. Двамата се установили да живеят в с.Козарско, общ.
Брацигово, в дома на родителите на подсъдимият, на съпружески начала.
Отношенията между двамата били нормални. При проведеното разследване, не се
установяват доказателства за сериозни конфликти или непреодолими противоречия
по между им. През м.август 2010г. подс.Д. започнал
работа , като механик, а пострадалата С.,
като пакетировач ,
във фирма за козметика в с.Козарско – „Т.К.”ООД. Работещите колеги на обв.Д. и пострадалата С. , ги приемали , като отговорни ,
дисциплинирани млади хора. През лятото на 2010 година, в резултат на
продължителната наркотична зависимост, се установило, че Д. има здравословен
проблем. Консултиран бил с лекар специалист, назначено му било лечение .
На 17 декември 2011 година, майката на подс.Д.
се прибрала от Италия, както правила обичайно, по празниците и си заминала на
16 януари 2012 година. По време на престоя си, св.Д. разбрала, че сина й и пострадалата С. са започнали работа в
предприятие за козметика в с.Козарско и се чувствали по – добре .
През нощта на 27 януари 2012 година, подс.Д.
позвънил на майка си в Италия, като в телефонен разговор й споделил, че не е
добре , че е болен и умира и настоял, тя
да се прибере в България. Св.Д. разтревожена за съгласието на сина си, решила
да се прибере, което и сторила на 30 януари 2012 година .
През деня, на 30 януари 2012г. подс.Д.,
пострадалата С. и сестра й – св.С. С. , посетили болница „Св.Иван Рилски” в
София, където провели консултации по повод здравословните проблеми на
подсъдимият. Уточнена била датата 16.02.2012г., на която Д. да постъпи на
лечение в отделение по гастроентерология. Вечерта, подс.Д.
, пострадалата С. и майката на подсъдимият – св.Д., гостували в дома на
родителите на С. – св.Е. и М.Г. . При гостуването, всичко било нормално, с
изключение поведението на Д., който бил мълчалив. На следващият ден, подс.Д., майка му – св.Д.а и пострадалата С. , се прибрали
в с. Козарско.
На 31 януари 2012г., в с. Козарско, вечерта около 20:30 часа, семейство Д.
– подс.Д., родителите му и пострадалата С., се събрали да вечерят , като им гостувало
семейството на сестрата на подсъдимият –св.П. , със съпруга си и двете деца.
Вечерята минала нормално, като Д. отново бил мълчалив, не консумирал алкохол.
Около 22:00 часа, гостите си тръгнали , а Д. и пострадалата С. се прибрали на
горния етаж на къщата, където живели.
След като се прибрали на етажа си, Д. и пострадалата С. , се скарали . Подс.Д. твърди, че пострадалата започнала да го обижда ,
при което той й направил забележка, да
престане, но тя продължила. В следващия момент,Д. взел един сгъваем нож от
чекмедже на секцията и тръгнал към пострадалата. Тя се обличала да си ляга, но
като видяла нож в ръката на Д., тръгнала към тоалетната . Подс.Д.
я настигнал и й нанесъл две прободнопорезни рани в
дясната горна част на гърба . Пострадалата С. се обърнала , опитала да се
защити с ръка, но безуспешно . Подс.Д. я пробол с ножа в дясната гръдна половина, при
което пострадалата започнала да вика „Помощ!”. Независимо от това, подс.Д. продължил да й нанася удари - преди или след това,
я пробол в лявата странична област на шията, както и нанесъл още 4 пробнопорезни наранявания в предната гръдна стена . Около 22:20 часа, родителите на подсъдимият Д. чули шум,
тропане , придружени от виковете на С. – „Помощ!”. Когато се качили на етажа,
двамата – И. и Д. Д.и видели С., цялата в кръв , на вратата на етажа, само с
горнище на пижамата , от кръста надолу била гола. Майката на подсъдимият
прегърнала С., която й казала „майко, аз свършвам” , като непосредствено след
това, тя се свлякла безжизнена .
В същото време, подс.Д. стоял прав в стаята до
масата, като държал ножа, с който извършил убийството, в дясната си ръка. Като
го видял, баща му – св.Д. взел от ръката му ножа и го прибрал в секция на
долния етаж на къщата. Незабавно след това позвънил на тел.112 . На въпроса на родителите си –
„Защо го направи ?”, Д. отговорил – „Тя си знае”. На местопроизшествието
пристигнали полицейските служители – св.С.
и св.С. , както и медицински екип
на Спешна помощ, който само констатирал
смъртта на С..
Непосредствено
, след уведомяването на РУ”ПОЛИЦИЯ” Пещера, било извършено първоначално,
неотложно процесуално действие – оглед на местопроизшествие , с надлежен
протокол и изготвен албум, съдържащ 28 снимки , при което и било образувано
настоящето досъдебно производство .
С Протокола за оглед били приобщени и 1
бр.сгъваем нож с обща дължина 25
см, с острие 14 см и ширина 3,5 см, 1 бр. дамски пръстен
от жълт метал , описани , като неразделна част С писменото съгласие на Д., бил
освидетелстван от д-р С.П., за което бил съставен надлежен Протокол от
01.02.2012г - 04:40 h , ведно с
албум , съдържащ 8 снимки. При освидетелстването , в протокола д-р П. е отразила , че „По тялото, главата,
долните и горни крайници на освидетелствания С. Д. не се установиха наранявания , кръвонасядания с давност по-малка от 24 часа”. Протокола
бил подписан от обв.Д. , без искания , бележки и
възражения . С протокола е приобщено – горнище от мъжка пижама, описано , като
неразделна част.
По приложеният
по делото Протокол №81/02.02.2012г. – не се доказа
алкохол в кръвта на обв. Д.. Протокола,
като химическа експертиза,
е надлежно приложен по делото.
По приложеният
по делото Протокол №А-48/08.02.2012г. – не се доказа алкохол в кръвта на
пострадалата А. С.. Протокола, като
химическа експертиза, е
надлежно приложен по делото.
На 31 януари 2012г. С. Д. бил задържан със Заповед
№20/31.01.2012г. по ЗМВР , след което материалите били докладвани в
прокуратурата, като на С. Д. било
повдигнато обвинение по чл.115 НК .
На 01 февруари 2012г. на С. Д. е взета МНО
„Задържане под стража” с Определение по чнд№71/2012г.
на Окръжен съд Пазарджик.
Оглед бил извършен и при аутопсията на трупа на С., за
което е съставен надлежен Протокол от 01.02.2012г. 09:10 h , ведно с албум,
съдържащ 31 снимки. С протокола били
приобщени и – хартиен плик с нокти от лява и дясна ръка от трупа на А. С.,
горнище и долнище на дамска пижама, чифт чорапи, потник , терлици, описани,
като неразделна част .
Назначената по
делото съдебно медицинска експертиза за аутопсия на труп депозира заключение, за причината за смъртта,
за вида, характера и механизма на причиняване на травматичните наранявания на
пострадалата С., в следния смисъл –
- Причината за смъртта на пострадалата С. е
секционно откритата аспирация на кръв в белите дробове, вследствие на
засягането на магистрални съдове на шията и трахеята, довело до механична асфиксия със спиране на дишането и сърдечната дейност ,
развила се на фона на остро настъпилата кръвозагуба от прободнопорезното
нараняване в областта на дясната гръдна половина, засягащо десния бял дроб,
довело до остро настъпила вътрешна и външна кръвозагуба, причинила от своя
страна спадане на артериалното кръвно налягане и играе важна роля в танатогенезата. Смъртта е била неизбежна.
- Откритите ивицовидни
охлузвания по горната /гръбна/ повърхност на дясната
ръка , имат защитен характер.
- Всички прободнопорезни
наранявания и ивицовидни охлузвания са причинени от
остър предмет с един или два режещи ръба, като само за охлузванията , те са от
неговото тангенциално действие и могат
да бъдат причинени от приложения по досъдебното производство нож.
- Нараняванията са нанесени от нападател,
при държане на ножа в дясната ръка за дръжката и острие, сочещо надолу
/най-вероятно десничар/ . По време на нанасяне на ударите, пострадалата е била
права и с лице и с гръб към нападателя. Не може да се каже каква е
последователността на нанасяне на ударите.
- Нанесени са общо осем прободнопорезни
наранявания, като смъртоносни са две – това в лявата част на шията и средното
от трите десни, проникващо в гръдната кухина .
Назначената по
делото комплексна психологично – психиатрична експертиза , депозира заключение
за Д. , от което е видно, че :
- Към момента на извършване на
инкриминираното деяние Д. е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
съответствие на това разбиране .
- Д. страда от разстройство в адаптацията,
тревожно-депресивна реакция у акцентоирана личност,
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни
вещества.
- Причините, довели до извършване на
деянието , посредством множество прободни рани, не са
психотично мотивирани и обусловени, а следва да се
търсят в личностивите характеристики на Д./ подробно
описани в експертизата /..
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се
установява по категоричен начин от анализа на наличния доказателствен
материал, събран на досъдебното производство, включващ обяснения на обвиняемия,
показания на свидетели, заключения на съдебномедицинска и СПП експертизи,
фотоматериали, документи, съдържащи данни за изясняване на обстоятелствата по
делото, веществени доказателства.
Предвид
признанието на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства относно въпросните факти.
Самопризнанието се подкрепя в достатъчна степен от
събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Д. Д., И. Д., П.С.,
И.С., П. П., В.Б., М.Г., Е. Г., С.
С., които взаимно се допълват и възпроизвеждат по идентичен начин фактическата
обстановка по случая.
Съдът се довери напълно на коментираното по–горе
заключение на съдебномедицинската експертиза на труп, което безспорно
установява механизма на причиняване на установените травматични увреждания,
причината за смъртта на пострадалата, и времето на настъпването й. Съдът възприе изцяло и заключението на
комплексна психологично – психиатрична експертиза. Заключенията по експертизите не са оспорени и кореспондират с
останалия доказателствен материал.
Съдът се довери и на множеството документи, приложени
и приети като писмени доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие;
протокол за освидетелстване на подсъдимия с писмено съгласие на лицето; протокол за доброволно предаване на ножа, с
който е извършено престъплението; справка за съдимост, характеристична справка и
декларация за семейно и материално положение и имотно съгласието на подсъдимия.
Тези документи не бяха оспорени от страните, изготвени са по предвидения
процесуален ред и отговарят на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени средства в наказателния процес.
При изграждане на своите фактически констатации съдът
се съобрази и с предметите, приложени като веществени доказателства по делото 1 брой сгъваем нож с дължина 25см –
острие 11см и ширина 3,5 см,
1 брой горнище на мъжка пижама, 1 брой горнище и долнище на дамска пижама, 1
чифт чорапи, 1 брой потник, 1 чифт терлици, 1 брой хартиен плик с нокти от лява
и дясна ръка от трупа на Ани С., 1 брой дамски пръстен от жълт метал
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието от описаната
фактическа обстановка подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.116 ал.1, т.6, предл.
второ и трето от НК, във връзка с чл.115
от
НК – нъй като на 31 януари 2012г., в периода
от 22.00ч. до 23.00ч. в с.Козарско, общ.Брацигово, обл.Пазарджишка,
на улица „***“ № 28, с нож, умишлено е умъртвил А.М.С., ЕГН-***, бивш жител на
гр.София, по особено мъчителен начин за убитата, изразяващ се в изживените болки и страдания при
причиняване на смъртта й, като деянието е извършено от подсъдимия с особена
жестокост, изразяваща се в множество прободнопорезни
наранявания по тялото, като смъртоносни са две – в лявата част на шията и
проникващото в гръдната кухина
Подс. е наказателно отговорен - налице са изискванията на чл. 31, ал. 1 от НК. поради което на
същия може и следва да му се търси
наказателна отговорност за извършеното престъпление. Според заключението на
назначената комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза подс. Д. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие на това разбиране .
- Д. страда от разстройство в адаптацията,
тревожно-депресивна реакция у акцентоирана личност,
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни
вещества.
- Причините , довели до извършване на
деянието , посредством множество прободни рани , не
са психотично мотивирани и обусловени, а следва да се
търсят в личностивите характеристики на Д./ подробно
описани в експертизата
Подсъдимият
със своето деяние е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав, визиран в чл.116 ал.1, т.6, предл. второ и
трето от НК, във връзка с чл.115 от НК .
Налице са кумулативно изискуемите от този законов текст предпоставки за
ангажиране на неговата наказателна отговорност. Същият умишлено е умъртвил
пострадалата .което е сторил по особено мъчителен начин за убитата, изразяващ
се в изживените болки и страдания при причиняване на смъртта й,.Деянието е
извършено от него с особена жестокост, изразяваща се в множество прободнопорезни наранявания по тялото, като смъртоносни са
две – в лявата част на шията и проникващото в гръдната кухина.Д. е извършил
деянието с особена жестокост – множеството наранявания с нож в гръдта и шията, нанесени от него, са
причинени умишлено, преследвайки резултата на умъртвяването, с проявена
агресия, ярост и последователност, като смъртта не е била мигновена .
Пострадалата С. е изпитвала особено мъчителни по сила и интензитет болки и
страдания, ужасена и със сигурност
осъзнавайки, че умира , при което следва, че смъртта е настъпила по особено
мъчителен за нея начин. Субективният елемент на обсъждания престъпен състав
също е налице. Поведението на подс. Д. е виновно.
Деянието му е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – той е
съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните последици от него. С оглед неговата
възраст, житейски опит, физическо и психическо развитие и съдебно минало
подсъдимият е разбирал, че извършва нещо нередно, недопустимо и непозволено от
закона. Фактическите данни по
настоящото дело обосновават по категоричен начин пряката цел на подсъдимия да
причини смъртта на пострадалата. Нанесени са общо осем прободнопорезни
наранявания, като смъртоносни са две – това в лявата част на шията и средното
от трите десни, проникващо в гръдната кухина.
Причината за настъпването на смъртта е секционно
откритата аспирация на кръв в белите дробове, вследствие на засягането на
магистрални съдове на шията и трахеята, довело до механична асфиксия
със спиране на дишането и сърдечната дейност , развила се на фона на остро
настъпилата кръвозагуба от прободнопорезното
нараняване в областта на дясната гръдна половина, засягащо десния бял дроб,
довело до остро настъпила вътрешна и външна кръвозагуба, причинила от своя
страна спадане на артериалното кръвно налягане и играе важна роля в танатогенезата. Смъртта е била неизбежна.
При индивидуализацията на
наложеното на подс. Д.. наказание, съдът се съобрази
с принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация. Съдът отчете степента
на обществена опасност на деянието и на дееца, причините и подбудите за
извършване на престъплението, наличието на смекчаващи и на отегчаващи вината обстоятелства.
Обществена опасност на деянието, въздигнато
като такова от законодателя е висока, предвид множеството посегателства против
личността в страната и завишения в региона ръст на убийствата, с които се засяга най - ценното благо -
човешкия живот.Отчете се и високата степен на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимият деяние. В приложимия текст на чл.116 ал.1,
т.6, предл. второ и трето от НК, във връзка с чл.115 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 15 до
20 години, доживотен затвор или доживотен
затвор без право на замяна. При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да бъде наложено
на подс. съдът прецени
наличието на смекчаващите вината му обстоятелства, на отегчаващи такива, неговата и на деянието
степен на обществена опасност и съотношението между тях, за да
се постигне оптимална съразмерност между действията на подсъдимия и противодействието на държавата.
От една страна съдът отчете, че
подсъдимият е с негативна съдебна характеристика в предвид на обстоятелството, че
осъждан многократно за деяния от общ
характер, от друга пък се отчете че е позитивно охарактеризиран, както по
местоживеене, така и по месторабота/като се изходи от представените по делото
писмени доказателства/л.35 и 36 по НДОХ/. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете, направеното самопризнание, изказаното съжаление за извършеното и
критично отношение към собственото му укоримо
поведение,направени в досъдебното производство,данните за неговото здравословно
състояние,. Направеното самопризнание, в
съдебното производство съдът не отчете като смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство, тъй като ползата от самопризнанието за подсъдимия в настоящото
производство е конкретизирана изрично в специална правна норма.
Поради това и предвид
и липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът не следва
да обсъжда приложение на чл.
55 от НК в хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК и конкуренцията му с разпоредбите на чл. 58а, ал.
1 – 3 от НК.
В конкретния случай, съобразно с чл. 54 от НК, при съвкупната преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност
на деянието и дееца, както и релевантните за определяне на отговорността
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за
срок в пределите на минималния и максималния му размер, предвиден за престъплението в Особената част на Наказателния кодекс, т. е. от
петнадесет до двадесет години, а именно за срок от двадесет години . Това наказание според
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
съдът намали с една трета и
наложи на подс. Д. наказание лишаване от свобода за
срок от тринадесет години и четири месеца. Настоящият състав намира, че с този вид
и размер наказание биха се изпълнили целите
не само на
индивидуалната, но и на генералната превенция
и това не е проява на
неоправдано снизхождение,.
Според чл. 36 от НК целите на наказанието са в две посоки – да се въздейства върху личността на
дееца и да се въздейства върху останалите членове на обществото. Индивидуалната
превенция изисква максимално съобразяване на наказанието с личността на дееца,
а генералната превенция се постига посредством наказание, което съответства на
тежестта на престъплението. Справедливото правораздаване изисква налагането на
справедливо наказание, което да съответства както на деянието, така и на дееца,
а правото на справедливо правораздаване в демократичното общество не може да
бъде жертвано заради целесъобразността.
Данните за възрастта на подсъдимият също могат да
послужат, за да се направи заключение, че този подсъдим може да бъде поправен и
превъзпитан с налагане на такова наказание.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС се ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.
В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода, съдът приспадна времето през което
той е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 01.02.2012г. до влизане на присъдата в сила.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
от майката и от бащата на пострадалата
против подсъдимия за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволеното увреждане с цена на иска ПО 150 000 лв/ВСЕКИ/.
Съдът се съобрази със събраните
по делото доказателства/вкл. С показанията на св.С. С./ и с разпоредбите на чл.
45 и сл. от ЗЗД и стигна до извода, че ВСЕКИ ОТ предявеният от гражданския ищец
против подс.Д. граждански иск за неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.116 ал.1, т.6, предл. второ и трето от НК, във връзка с чл.115 от НК е
доказан по основание несъмнено и категорично, но е предявен в завишен размер.
Този вид вреди са без паричен или друг имуществен еквивалент, поради което
законодателят е поставил определянето на
размера на обезщетението за претърпените болки и страдания да става въз основа
на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй
като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно
убеждение, на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като
се ръководи най-вече от степента на страданието. Всеки един от родителите е
този, който е претърпял и ще продължава да търпят болка и страдание от загубата
на детето си. Всеки един от тях има право на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на пострадал при непозволено увреждане. Понесените
от него болки и страдания от смъртта на дъщеря им , представляват неимуществени
вреди, които са в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане, допуснато от
подсъдимия. Последният, като деликвент, дължи на
гражданския ищец обезщетение за претърпените от деликта
неимуществени вреди, изразяващи се в болките и страданията, които всеки от тях
е понесъл от настъпилата на 31.01.2012г. смърт на А. С. – умишлено умъртвена от
лицето, с което живеела на съпружески начала -подс.Д..
Отчитайки обстоятелствата, че пострадалата която е била пълнолетна и че не
е живяла с родителите си ,поради което и контактите им са били не толкова
чести, отчитайки и икономическата обстановка в страната, както и практиката на
съдилищата в такива случаи, съдът счете, че справедлив паричен еквивалент на
болките и страданията, които изживява
всеки един от гражданския ищец от
загубата на дъщеря им е сумата от 100 000 /сто хиляди/лева и му присъди
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в този размер,ведно със
законовата лихва върху тях, считано от
31.01.2012г. до окончателното й изплащане.
Всеки от искът в останалата му част за сумата над 100 000 лв.. до
150 000 лв. съдът отхвърли като неоснователен и недоказан. .
ОСЪДИ се подсъдимия С.Д.Д.
да заплати на гражданските ищци и частни
обвинители Е.В.Г. и М.С.Г. направените от тях
разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 550лв./Петстотин и
петдесет лева/.
Предвид разпоредбата на чл. 301,
ал. 1, т. 11 от НПК, съдът постанови веществените доказателства по делото, след влизане на присъдата в сила: 1 брой сгъваем нож с
дължина 25 см – острие 11 см и ширина 3,5 см, 1 брой горнище на мъжка пижама, 1 брой
горнище и долнище на дамска пижама, 1 чифт чорапи, 1 брой потник, 1 чифт
терлици, 1 брой хартиен плик с нокти от лява и дясна ръка от трупа на А. С.,
като вещи без значителна стойност да бъдат унищожени, с изключение на 1 брой
дамски пръстен от жълт метал, който да бъде върнат на родителите на
пострадалата М.С.Г. и Е.В.Г..
Съгласно правилата на процеса
съдът осъди подс. Д. да заплати направените по делото
разноски в размер на 700лв./Седемстотин
лева/ , както и държавна такса върху
уважените граждански искове в размер на 8 000лв./4% ВЪРХУ 2х 100 000лв/ в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: