ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500012 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк. З. Б., срещу Определение №
13207/01.12.2022 год., постановено по частно гражданско дело № 16762/2022 год., по описа
на Районен съд – Пловдив, ХVII граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Наведени са
оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон на постановения
съдебен акт. Сочи се като неправилна констатацията на съда за нарушение на процедурата
по чл. 47, ал. 1, in fine ГПК, както и тази, че не е посочено от връчителя къде точно е било
залепено уведомлението. Наведено е, че констативният протокол, изготвен от ЧСИ Бараков,
има характер на официален свидетелстващ документ, както и че търсенето на длъжника на
адреса по седалище и управление на дружеството „Валмоторс“ ЕООД е действие,
извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК. Ето защо се твърди да са
извършени всички необходими действия за уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост, поради което се иска отмяна на определението и постановяване на друго
такова за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира депозираната жалба за процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана
страна – заявителя в производство по чл. 417 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
По основателността на жалбата:
Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
1
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Москва“ № 19, чрез юрк. З. Б., срещу К. З. З.,
ЕГН **********, с адрес: с. гр. П., бул. „Б.“ № ...., ет. ..., ап. ... с искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 14348,57 лв. –
главница; 2946,10 лв. – възнаградителна лихва за периода 12.08.2020 до 11.10.2022 год.;
189,11 лв. - лихва за забава за периода от 12.08.2020 до 11.10.2022 год.; 143,49 лв. - законна
лихва за периода от 12.10.2022 год. до 17.11.2022 год., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Дължимостта на
посочените суми се твърди да произтича от настъпила предсрочна изискуемост на сключен
договор за кредит „Експресо“. В приложение към заявлението е налице извлечение от
счетоводните книги на заявителя; договорът, въз основа на който е възникнало
правоотношението, ведно с приложенията, както и заверени копия от уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, заедно с изготвена покана-уведомление и
книжата, с които последното е връчено на заявителя.
При тези данни заповедният съд е приел, че не може да бъде извършена преценка
дали по отношение на адресата са налице предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК и
съответно – дали връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е редовно,
поради което в цялост е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК.
При подадено заявление по чл. 417 ГПК, съдът е обвързан с проверка за редовност
на представения документ от външна страна, както и дали същият удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато със заявлението е представен и документът,
на който се основава вземането, и съгласно последния настъпването на изискуемостта на
вземането е в зависимост от други обстоятелства, реализирането на последното следва да
бъде надлежно удостоверено. В този смисъл е и т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
год. по тълкувателно дело № 4/2013 год., с която е прието, че предпоставките по чл.418 ГПК
за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението
от длъжника, предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед, за
което обстоятелство по делото следва да са представени доказателства.
Доколкото заповедният съд е отказал издаването на заповедта на основания, изцяло
обвързани с редовността на извършеното уведомяване за настъпилата предсрочна
изискуемост, то на първо място следва да бъде проверена правилността на реализираната
процедура по чл. 47 ГПК.
Като доказателства за осъществената процедура по делото са представени: заверени
копия от Покана-уведомление до К. З., на гърба на която е налице разписка за връчване на
частен документ, попълнена с дата 17.08.2022 год., с име и подпис на връчител, и обяснения
от същия, включващи изброяването на три последователни посещения на адреса на
длъжника, посочен по делото. Представено е и копие от уведомление, със същия адрес: гр.
П., бул. „Б.“ № ..., ет. ..., ап. .,... при изрично посочване от страна на връчителя, че същото е
било залепено до входната врата. Налице е и второ уведомление до длъжника, с адрес,
посочен в него: с. Б., общ. Р., ул. „Д.“ № .. – като седалище на фирма „Валмоторс“ ЕООД.
Налични са и справки от Търговския регистър, с която се установява, че длъжникът е
2
управител и едноличен собственик на капитала на горепосоченото дружество, както и
служебно извършена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, от която е видно,
че по делото е посочен настоящият такъв, различен от регистрирания постоянен и че в
базата данни не е налична информация за регистрирани трудови договори за съответното
лице.
В изпълнение на процедурата по чл.47 ГПК за връчване на Уведомлението за
предсрочна изискуемост на посочения по делото настоящ адрес на длъжника, са
осъществени три поредни посещения на адреса, едно от които в неприсъствен ден
/12.06.2022 год./, при което не е открит длъжникът или друго лице, на което да се връчи
съобщението. Предвид направените неуспешни опити за връчване, длъжностното лице е
залепило уведомление, като изрично е посочено, че същото е поставено отстрани на
входната врата. След изтичането на законово определения двуседмичен срок от датата на
залепване на уведомлението и неявяването на лице, е извършена проверка по чл. 47, ал. 3
ГПК, за установяване на различия на посочения адрес с постоянния или настоящ на лицето.
Установено е, че адресът, на който вече е залепвано уведомление, не съвпада с постоянния
адрес на длъжника, поради което са направени няколко последователни опити за връчване
на съобщението и на постоянния адрес в гр. П., ул. „К. Ч.“ № ..., ет. ..., ап. .... Посещенията
са осъществени през период повече от седмица, налице е и такова реализирано в
неприсъствен ден, като е посочено, че не са открити нито адресат, нито живущи на адреса,
поради което е извършено залепване на уведомление на входната врата.
Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.3 пр. 3 ГПК при неуспешно връчване и на
новооткрития адрес, се прави последна проверка, като се търси информация за месторабота,
местослужене или място за осъществяване на стопанска дейност. Такава е направена по
седалището и адреса на управление на дружеството, което обстоятелство е отразено в
разписката за връчване на частен документ от 17.08.2022 год., като е отбелязано, че адреса
на фирмата е в Стопански двор на Брестник, но не съществува офис на фирмата, поради
което е пристъпено към залепване на уведомлението..В указания срок длъжникът не се е
явил да получи книжата.
Предвид данните по делото, доколкото длъжникът е търсен на всичките възможни
предвидени в разпоредбата на чл.47 ГПК адреси, настоящият съдебен състав намира, че е
спазена процедурата на чл.47 ГПК, поради което приема, че длъжникът е надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането.
По същество на основателността на заявлението.
Съгласно чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК по заявление, подадено по реда на чл.417 ГПК
заповедният съд дължи формална преценка за съществуването на право на принудително
изпълнение, която налага да провери дали представеният от заявителя документ е сред
предвидените в закона и дали същият е редовен от външна страна, и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу сочените длъжници. Заявеното притезание се
основава на извлечение от счетоводните книги на банката, към който е представен
документът, от които произтича вземането на банката, заедно със всички негови
3
приложения.
По отношение редовността на извлечението, съществено е да са изпълнени
изискванията, заложени в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, като извлечението съдържа минимум
информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане
или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница
и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания. При проверката се установи, че документът съдържа посочените реквизити,
поради което настоящият състав приема, че е налице редовен от външна страна документ
по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК., установяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, по отношение на главница и договорна лихва, обезщетение за забава, поради
което следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за тези суми и издаване на
изпълнителен лист за същите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 18.11.2022г. до окончателното изплащане, както и направени в
производството разноски.
Първоинстанционният съд е достигнал до различни от горните правни изводи, поради
което обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите по
заявлението, ведно с разноски, представляващи държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора, следва на жалбоподателя за бъдат заплатени разноски пред
настоящата инстанция в размер на 15.00лв..
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 13207/01.12.2022 год., постановено по частно гражданско
дело № 16762/2022 год., по описа на Районен съд – Пловдив, ХVII граждански състав, с
което е отхвърлено заявлението подадено от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в
полза на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк. З. Б., срещу К. З. З., ЕГН **********, с адрес: с. гр.
П., бул. „Б.“ № ..., ет. ..., ап. ..., за сумата от 14348,57 лв. – главница; 2946,10 лв. –
възнаградителна лихва за периода 12.08.2020 до 11.10.2022 год.; 189,11 лв. - лихва за забава
за периода от 12.08.2020 до 11.10.2022 год.; 143,49 лв. - законна лихва за периода от
4
12.10.2022 год. до 17.11.2022 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
18.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с разноски за държавна такса
в размер на 352,55 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв, както и разноски
пред въззивната инстанция в размер на 15.00лв, както и да се издаде изпълнителен лист за
посочените суми..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5