Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.12.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

20.11

Година

2019

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

184

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Т.П.В. от ***, против Решение № 233/21.06.2019 г., постановено по АНД № 519/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Т.П.В. ***, в качеството му на законен управител на „Лукскар Рент“ ЕООД ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 26.12.2018 г. в гр.Кърджали.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че съдебният акт е постановен в противоречие с императивната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно мястото на нарушението и разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, относно връчване и осигуряване на възможност да се посочи действителният нарушител. В тази връзка излага съображения, че наказващия орган отразил противоречиви данни за мястото на констатиране на нарушението, тъй като посоченото дружество *** имало седалище и адрес на управление – ***, който съществено се различавал от посоченото място в ЕФ – ***. На следващо място на жалбоподятелят не била осигурена гарантираната от закона възможност да посочи действителния нарушител, тъй като липсвали доказателства за връчването на процесния електронен фиш. Всичко това съществено ограничило правото на защита на Т.В., поради което решението на първоинстанционния съд се явявало постановено в нарушение на закона.

Релевира твърдения за необоснованост на атакуваното решение, сочейки че не е управлявал автомобила на посочената дата и място, като липсвали доказателства за негово виновно поведение, подлежащо на санкциониране по административен ред.

Моли касационната инстанция да постанови акт, с който да отмени Решение № 233/21.06.2019 г., постановено по АНД № 519/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да се произнесе по същество и отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа предявената касационна жалба и моли за решение в този смисъл.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кързджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Т.П.В. от ***, в качеството му на законен управител на „Лукскар Рент“ ЕООД ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 26.12.2018 г. в ***, до ***, в посока от *** към ***.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки МПС в населено място със скорост от 90 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая са неприложими правилата на ЗАНН.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е съображения относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2019 г., както и относно обстоятелството, че жалбоподателят се явява носител на административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в качеството си на законен представител на „Лукскар Рент“ ЕООД ***. Посочил, е че с оглед липсата на доказателства за връчването на електронния фиш, приема жалбата за депозирана в срок, като е счел за недоказани твърденията на защитата, че на посочената дата и място Т.П. не е управлявал процесното МПС, излагайки аргументи за липса на предприети действия от страна на В. по предоставяне на информация за друг водач на автомобила.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба н Т.П.В. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта. Към протокола е приложена и снимка на разположението на уреда, което е в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства - Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г.; Писмо № ***/*** г. на Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***, издадено от Български институт по метрология, техническото средство, с което е констатирано нарушението, изцяло отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. е налице изменение на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като чл. 7 от нормативният акт, регламентиращ изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24, като пътният знак Е24 да се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, е отменен. С други думи към датата на процесното нарушение е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава с преносим пътен знак Е24 и разположението му да се документира със снимка.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП в населено място – ***, до ***, в посока от *** към ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената от 50 км.ч, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Приспадната е максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като отчетената от техническото средство скорост от 93 км/ч е намалена с 3 км/ч и е приета за наказуема скорост от 40 км/ч, посочена в процесния ЕФ.

Във връзка с гореизложеното, настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора за противоречиви данни за мястото на констатиране на нарушението, основаващи се на твърдения, че посоченото дружество *** имало седалище и адрес на управление – ***, който съществено се различавал от посоченото място в ЕФ – ***. В случая е налице ясно, недвусмислено и конкретно посочено място на извършване на нарушението, а именно: „***, до ***, в посока от *** към ***“. В така въведеното описание не се съдържат противоречиви данни, като очевидно е, че в случая се има предвид мястото, където дружеството осъществява дейността си, а не мястото по седалище и адрес на управление, което е и без значение с оглед посоченото конкретно местоположение – улица, учебно заведение и посока на движение.

В този смисъл необосновани и голословни се явяват твърденията за нарушено право на защита на жалбоподателят. Изложените аргументи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се споделят от касационния състав. В случая е безспорно, че в производството пред районния съд не са представени доказателства за връчването на процесния електронен фиш, поради което и първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Липсата на доказателства за връчването на ЕФ по никакъв начин не ограничава правата на посоченото в него лице да посочи, кой в действителност е управлявал ППС при извършване на административното нарушение, респ. да осъществи правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, чрез предоставяне на горната информация на контролните органи, а и след като няма данни на коя дата му е връчен ЕФ, то тези негови действия не биха били преклудирани.           

Неподкрепени от фактическа и правна страна са и релевираните твърдения за необоснованост на оспореният съдебен акт. Липсват данни жалбоподателят да е отказал да получи електронния фиш/очевидно е, че е запознат с ЕФ, след като е депозирал жалба против същия/ или да е уведомил АНО по друг начин/напр. чрез възражение/, че не той е управлявал автомобила на посочената в ЕФ дата или, че не е упражнявал фактическа власт над МПС, като в случая Т.В. не е предприел и действия по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а именно: да посочи кое физическо лице управлявало в отразения в ЕФ ден и час процесния лек автомобил, с който е извършено нарушението, за да понесе отговорността за извършеното от него административно нарушение. Впрочем такива данни или твърдения за конкретно лице, което да е управлявало на 26.12.2018 г., в 10.47 часа,  в ***, до ***, в посока от *** към ***, лек автомобил марка „Мерцедес Е 300“, с рег. № ***, не са въведени от касатора както в хода на производството пред районния съд, така и в производството пред касационната инстанция.

Предвид липсата на посочените действия в законоустановения срок, респ. предоставяне на информация кое е физическото лице, извършило процесното нарушение, жалбоподателят следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие. С оглед обстоятелството, че МПС е собственост на юридическо лице, чиито законен представител и собственик на капитала е Т.П.В., то същият се явява административноотговорно лице по смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Т.П.В. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233/21.06.2019 г., постановено по АНД № 519/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 

 

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.