Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 08.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 9 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 8 от 15.10.2018 година на
Директора на Областно пътно управление ***, с което на ЕТ „Фани – Димитър
Димитров” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със
съдебен адрес:***, офис № 3, чрез адвокат Любомир Гочев, представлявано от Д.В.Д.,
за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата (ЗП) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв.
ЕТ-жалбоподател чрез законния
си представител – Д.В.Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
неправилен, незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалния и
процесуалния закони – Актът за установяване на административно нарушение (АУАН)
бил издаден в отсъствие на представител на ЕТ-нарушител и обжалваното НП не
било връчено на законния представител на ЕТ.
В
съдебната фаза, редовно призован, ЕТ-жалбоподател, не
изпраща представител.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) - Директорът на ОПУ - Хасково,
редовно призовани,
не изпращат представител. За
тях се явява адвокат Ваня Павлова, която пледира пред настоящия Съдебен състав
за потвърждаване на обжалваното НП като сочи че е издадено законосъобразно и че
не са допуснати процесуални нарушения при издаването му.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При обход на пътната мрежа на дата
06.08.2018 година, свидетелите – В.М.К. и П.Х.С. и колегата им В.П.М. (служители на Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ), ОПУ – Хасково, Районна пътна служба (РПС) – Свиленград) констатират, че на автомагистрала
(АМ) „Марица” (част от републиканската пътна мрежа), в участъка Хасково –
Свиленград, при км. 100+110 ляво, в поземлен имот с идентификатор №
65677.141.11 – собственост на ЕТ-жалбоподател, който имат се намира в местността
„Мумнево” в землището на град Свиленград, област Хасково, се експлоатират от
страна на посочения ЕТ търговски крайпътни обекти (ТКО): „Бензиностанция и
газстанция до 4 колонки, включително” и „Комплекс от два обекта без
бензиностанция и газстанция” без Разрешение за специално ползване на пътищата
чрез експлоатация на подобни обекти от ОПУ – Хасково при АПИ.
На същата дата – 06.08.2018 година и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата
си, свидетелят В.М.К. – Старши експерт – Началник на РПС - Свиленград, съставя
против ЕТ-жалбоподател в присъствието на свидетеля С. и колегата му В.П.М. и в отсъствие
на представител на ЕТ-нарушител АУАН с № 4. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с експлоатация на ТКО в обхвата на пътя и
обслужващата зона без разрешение за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на подобни обекти, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от
ЗП, вр.чл. 11, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, които вписва
за нарушени. В кориците на делото липсват доказателства представител на ЕТ-нарушител
да е бил търсен, респ. поканен да присъства при съставяне на Акта. В съдебно
заседание свидетелят К. сочи, че на место е нямало представител на ЕТ-нарушител,
поради което АУАН е съставен без представител на ЕТ-нарушител, като не са предприети
действия представител да бъде издирен и поканен, уведомен за съставяне на Акта.
АУАН е връчен на Д.В.на дата 13.08.2018 година видно от Служебен бон на „Еконт
експрес”. Видно от Справката от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, става ясно,
че това лице не е в трудово правоотношение с ЕТ-жалбоподател.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение,
подадено от законния представител на ЕТ-жалбоподотел – Д.В.Д., в което сочи, че
имотът е отдаден под наем на друго лице. Приложен е Договор за наем от дата
28.09.2015 година, видно от който поземленият имот, ведно с постройките в него,
е даден под наем на „Ей Ес консулт” ЕООД за срок от 10 години, считано от
датата на подписване на Договора.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Директорът на ОПУ - Хасково, издава процесното НП № 8 от 15.10.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган и налага
на ЕТ-жалбоподател административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. Извършеното
деяние не представлява престъпление. НП е връчено на 23.10.2018 година на
Даниела Василева, видно от Служебен бон на „Еконт
експрес”. Както вече бе посочено, видно от Справката от ТД на НАП – Пловдив,
офис Хасково, става ясно, че посоченото лице не е в трудово правоотношение с
ЕТ-жалбоподател.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Директора на ОПУ - Хасково да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗП, се доказва от приетите
по делото Заповед № РД-11-41/15.05.2018
година на Директора на ОПУ – Хасково и Пълномощно
№ П-170/09.07.2018 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, и вземайки
предвид факта, че В.М.К. заема длъжността Старши експерт – Началник
РПС – Свиленград и факта, че Радостин Иванов Ламбрев заема длъжността „Директор
на ОПУ – Хасково”, т.е. последният се
явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 56,
ал. 3, т. 1 от ЗП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния
ред с административен акт.
Приложени са Справки от Търговския регистър относно
актуалното състояние на ЕТ-жалбоподател и „Ей Ес консулт” ЕООД, Разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на ТКО № 125 от 02.04.2002
година, Заповед № 44 от 13.06.2005 година и кореспонденция във връзка с
подадено Заявление за издаване на Разрешение за специално ползване на пътищата
чрез експлоатация на ТКО и пътни връзки към тях.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст съгласно влязло в сила на 31.05.2019 година Определение № 45/31.05.2019
година по КАНД № 507/2019 година на Административен съд – Хасково,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – законния представител на
ЕТ-нарушител, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП и
чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП. Съгласно
чл. 56, ал. 2, т. 1
от ЗП, Актовете, с които се установяват извършени по републиканските
пътища нарушения по този закон, се съставят
от длъжностните лица на АПИ. Видно от Заповед № РД-11-41 от 15.05.2018 година е
налице и изрично оправомощаване в полза на В.М.К., както и в процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 06.08.2018 година актосъставителят В.М.К. е заемал длъжността Старши експерт – Началник на РПС – Свиленград при ОПУ – Хасково към АПИ.
Предвид изложеното актосъставителят В.М.К.
безспорно се явява длъжностно лице от АПИ,
което има правомощията по чл. 56, ал. 2, т. 1
от ЗП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по
ЗП, свързани с републиканските пътища. Лицето, подписало НП е заемало
към момента на издаването му длъжността „Директор на ОПУ - Хасково”. Деянието е извършено в зоната на
отговорност на ОПУ – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. При издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Видно е, че АНО в конкретния случай е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и
изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на жалбоподателя, тъй като в НП
изрично е посочено, че са обсъдени.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които ЕТ-жалбоподател не се е
противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
Преценена по същество,
Жалбата е основателна по
следните съображения:
1. Настоящата
Въззивна инстанция намира, че е допуснато
съществено нарушение на особената административнонаказателна
процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.
Принципът е даден в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, респ. негов
представител и свидетелите, които
присъстват при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят, респ. негов представител е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за
съставяне на Акта, Актът се съставя и в негово отсъствие (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН).
Безспорно, процесният АУАН е съставен на датата на нарушението, която се визира
в него. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на представител на ЕТ, посочен като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на
установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – НП.
Показанията на свидетелите В.К. и П.С. пред
въззивния Съд еднопосочно се излагат в насока, че
представителят на ЕТ-нарушител
е известен на контролните органи. Въпреки това АУАН
не е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
По делото обаче липсват данни представителят
на ЕТ – Д.В.Д., да е търсен за съставяне на Акта, нито
че не е намерен на адреса на ЕТ (въпреки
че е „известен”
на органа – най-малко поради това,
че е вписан в Търговския регистър, който е публичен и общо достъпен), или че не се явява след покана за съставяне на Акта.
Прилагайки правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде
възможност на представителя
на ЕТ да се яви или да изпрати валидно
упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН, но след
като му се отправи покана за явяване за съставяне на Акта. Фактът, упоменат от свидетелите на АНО, че представляващият ЕТ – Д.В.Д., не
е бил на проверявания обект, не променя горните изводи на Съда.
Не е ясно дори
дали представител на ЕТ е получил препис от Акта, тъй като в кориците на делото
липсват данни лицето Д.В.да има право да получава документи, касаещи ЕТ. Дори и
да се приеме, че санкционираният ЕТ е получил препис от
Акта, то без реално негов
представител да присъства или поне да е
надлежно поканен да присъства на неговото съставяне, не се санират
нарушенията на процедурата по чл. 40 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в
отсъствие на представител на
ЕТ-нарушител при липса на особените
предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава
административнонаказателна процедура и прави крайния акт незаконосъобразен.
Нарушението на чл. 40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай
до нарушаване на правата на ЕТ-нарушител да присъства негов представител при съставяне на АУАН и да се
запознае със обективните предели на административнонаказателното обвинение, се
явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.
Ако ЕТ-нарушител,
както твърдят пред Съда свидетелите на органа, е известен на същите още към момента на
извършване на нарушението, то не се доказват пречки
АУАН да се състави в присъствието на представител на ЕТ-нарушител, а не в
негово отсъствие, без да се извършат каквито и да е действия от страна на
органите за неговото поканване да се яви за съставяне на Акта.
Приложението на изключението на чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
предпоставя редовно връчена на законния
представител на ЕТ-нарушител покана, каквато
няма в това производство. Без да има изпълнение на визираната
по-горе законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в
отсъствие на представител на
ЕТ-нарушител, поради неявяването му
след покана в хипотезата по чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН. Последващото връчване на АУАН (както вече бе посочено) не санирани пропуска с предявяването на Акта,
защото това са различни процесуални действия в административнонаказателното
производство, които се подчиняват на различни законови изисквания – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
респ. чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при нередовности. В този смисъл е Решение № 142 от 21.02.2019
година, постановено по КАНД № 11/2019 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева и др.
2.
На следващо място, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, деянията, които съставляват
административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със
закон или указ. Чл. 83, ал. 1 от ЗАНН от своя страна регламентира, че в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на Общинския
съвет случаи на юридически лица и ЕТ може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към Държавата или Общината при осъществяване на
тяхната дейност. От цитираните разпоредби, следва да се приеме, че основен
принцип в административнонаказателното право е принципът на законоустановеност
на наказанията, включително и досежно техния вид. След като по отношение на
юридическите лица и ЕТ административнонаказателната репресия се изразява в
налагането на наказание „Имуществена санкция”, то налагайки на ЕТ с процесното
НП наказание „Глоба”, Директорът на ОПУ - Хасково е определил такъв вид
наказание, което може да бъде наложено единствено и само на физически лица.
Допуснатото нарушение винаги води до незаконосъобразност на издаденото НП.
Т.е. налице е съществено процесуално нарушение, тъй като на ЕТ–нарушител, е наложено наказание Глоба вместо Имуществена санкция - не са спазени разпоредбите на чл. 83 от ЗАНН, както и няма предвиден ред за
поправка за явна фактическа грешка на издадено НП. Установи се, че в настоящия случай АНО неправилно е наложил на нарушителя - ЕТ, Глоба вместо предвидената в закона за
този субект Имуществена санкция. Съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 7 от ЗАНН видът и размера на
наказанието са задължително съдържание на всяко НП,
тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата,
свързани с вмененото му административно нарушение, с нарушените законни
разпоредби, а така и с вида и размера на наложеното му наказание. Съгласно чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да
се предвиждат и налагат изчерпателно предвидени административни наказания: Обществено порицание, Глоба, Временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези
наказания се предвиждат само по отношение на нарушители, които са физическите
лица, тъй като деянието, извършено от тях, следва да е извършено виновно, а
вина могат да формират само физически лица. Имуществената санкция, като вид
административнонаказателна санкция, се предвижда в друга разпоредба от ЗАНН -
чл. 83, ал. 1, като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и ЕТ за неизпълнение на задължения към Държавата
или Общината при осъществяване на тяхната
дейност. Така има ясно разграничение между Глобата
и Имуществената санкция като правни
термини. Глобата – като вид санкция, може да бъде наложена само на физически,
но не и на юридически лица и ЕТ. Налагането
на санкцията Глоба на юридически лица и ЕТ в случая е недопустимо, тъй като въвежда неизясненост и спорност
по отношение на това кой е извършителя и на кого е наложена санкцията. Неоснователен
е доводът на процесуалния представител на АНО, че
с посочването на правилната санкционна разпоредба, Директорът на ОПУ - Хасково се е произнесъл и по вида на
наказанието, както и изписването му като Глоба
е техническа грешка. Неправилното посочване на вида на санкцията за извършено
административно нарушение не може да бъде поправено в процеса на съдебното
обжалване на порочното НП, доколкото за Въззивната съдебна инстанция не съществува правомощието да измени
санкционния акт по отношение на това обстоятелство. В този смисъл е Решение № 223 от 03.04.2019 година, постановено по КАНД №
68/2019 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Павлина Господинова и др.
Констатираното също съставлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно, извън горепосоченото нарушение на особената
административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна.
Спазена би
била предвидената форма както констатиращият и санкционният актове
биха имали необходимите реквизити
и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение,
Съдът би приел, че
е описано,
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените
обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното лице -
ЕТ,
за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира
адекватно защитата си.
Не биха били допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на ЕТ-жалбоподател
и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за
отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице ЕТ. Ето защо,
решаващият Съдебен състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП
не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което би се явило изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Правилна
би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от ЗП, който
експлоатира ТКО в обхвата на пътя и обслужващата зона без разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на подобни обекти, се наказва.
От събраните по делото доказателства безспорно бе се установило, че ЕТ-жалбоподател
е извършил описаното в АУАН нарушение. Безспорно би се установило от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че ЕТ стопанисва ТКО на АМ „Марица”, в
участъка Хасково – Свиленград, при км. 100+110, ляво, на територията на община Свиленград,
област Хасково, а именно експлоатира ТКО – „Безиностанция и газстанция до 4
колонки, включително” и „Комплекс от два обекта без бензиностанция и
газстанция” и пътна връзка към тях в обхвата на пътя и обслужващата зона, без
да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез
експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя. По делото
не би било спорно, че поземленият имот, в който се намират процесните ТКО е
собствен на ЕТ-жалбоподател с оглед изявлението на представителя на ЕТ,
направено във Възражението, находящо се в кориците на АНП. Освен това на ЕТ-жалбоподател
вече е било издавано подобно разрешение, което е било отнето и са налични
данни, че отново е започната процедура по издаване на подобно разрешение, която
явно не е финализирана. Следователно ЕТ-жалбоподател е бил запознат с
изискванията на ЗП и реда за експлоатация на такива ТКО и не е следвало да
експлоатира ТКО докато не приключи процедурата по издаване на изискуемото
разрешение за специално ползване на пътя. След като не е изпълнил това свое
задължение за снабдяване с подобно разрешение, ЕТ-жалбоподател е ангажирал
своята административнонаказателна отговорност и би следвало да понесе
наложената му санкция. Горните изводи на Съда не биха се променили от факта, че
обектите са отдадени под наем, тъй като Договорът е възмезден и обектите в
поземления имот са отдадени под наем като ТКО и ще се ползват имено с тази цел.
Деянието би било съставомерно от обективна страна,
като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ЕТ, доколкото се касае за обективна отговорност, не би следвало
да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушение на ЕТ би била обективна и не би подлежала на изследване от субективна
страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от
обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за
този субект (в този смисъл е Решение №
154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева). Т.е. от субективна страна
административнонаказателната отговорност на ЕТ е обективна такава и вината като
субективен елемент не подлежи на установяване.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкция на ЕТ-извършител на нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН
– процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние
не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не би съставлявало маловажен случай.
И това би било така
поради неговия
формален характер – за съставомерността му
не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на
правната му квалификация, така и наказанието би приел,
че е законосъобразно наложено на посоченото
правно основание по чл. 54, ал. 1, вр.чл. 53, ал.
1 от ЗП.
Така
проведената индивидуализация на наказанието, според Съда би
била
правилна и законосъобразна, тъй като би била съобразена
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието. Не би
се констатирало конкретната обществена опасност на деянието да е завишена. Предвид
така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното, би било
индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който
именно е и наложено. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Изложената фактическа обстановка,
обективирана в АУАН и възприета от АНО в НП по отношение на посоченото
нарушение, би се установила от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 04.07.2019
година свидетели – В.М.К. и П.Х.С.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха
се възприели и свидетелските показания на В.М.К. и П.Х.С.. С правна преценка за
достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от
която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се
ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 8 от 15.10.2018
година на Директора на ОПУ - Хасково, с което на ЕТ
„Фани – Димитър Димитров” с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Д.В.Д., за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2,
б. „б” от ЗП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)