№ 16011
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110156072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 296837/20.09.2024 г. на И. Д. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, **** срещу В. К. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ***, с която е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 287 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за
признаване на установено в отношенията между страните, че В. К. Б. дължи на И. Д. З.
сумата от 936,60 лева, представляваща определено с Решение № 2971/15.05.2024 г. по
протокол № 16/2024 на Софийски адвокатски съвет възнаграждение за възложената от
ответника на ищцата работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.05.2024 г., до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
32037/2024 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че от 2001 г. И. Д. З. е вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – гр. София, и упражнява професията „адвокат“ под личен номер
10000216610, без прекъсване до момента на подаване на исковата молба. На 28.12.2023 г.
ответникът В. К. Б. я потърсил, като адвокат, препоръчан му от негов близък и неин клиент,
за да го консултира във връзка със сключен на 12.08.2023 г. договор за туристически пакет с
„Авиа Тур" ЕООД, впоследствие прекратен със споразумение от 02.12.2023 г. По устна
уговорка между страните, адвокат З. следвало да предостави на ответника консултацията по
телефона на 02.01.2024 г., след като се запознае с изпратените й договор и споразумение.
Ищцата твърди, че на 02.01.2024 г. е консултирала ответника по телефона относно
законовите способи за удовлетворяване на вземането му към „Авиа Тур" ЕООД – по общия
исков ред или по реда на заповедно производство по чл. 410 ГПК, с препоръка за избор на
втората възможност, предвид бързината на заповедното производство, респективно по-
ниските съдебни разходи и адвокатско възнаграждение при неговото осъществяване.
Ищцата уведомила ответника, че за образуване на заповедното производство дължи
държавна такса в размер на 2 % от претендираната сума, както и възнаграждение в
минимален размер, определено съобразно Наредба за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения. Впоследствие, ответникът й възложил да изготви и заявление по чл. 410
ГПК, за което на 03.01.2024 г., с имейл й изпратил необходимите за изпълнение на работата
документи. На 12.01.2024 г. ищцата изпратила по имейл на ответника заявлението по чл. 410
ГПК, чието получаване било потвърдено от него вечерта на същия ден. В последвал
телефонен разговор страните се уговорили да се срещнат на 15.01.2024 г., до която дата
ответникът следвало да внесе държавната такса, както и да посочи своя банкова сметка за
заявлението по чл. 410 ГПК. В уговорения ден ответникът не се свързал с ищцата.
Последната го потърсила по телефона на 25.01.2024 г. В проведения телефонен разговор
ответникът попитал адвокат З. какво е свършила за него, както и подложил под съмнение
правоспособността й на адвокат. Признал, че се надява на доброволно плащане от страна на
„Авиа Тур“ ЕООД, за да няма допълнителни разноски. На 06.02.2024 г. на имейл адреса на
ответника било изпратено писмо, с което бил уведомен, че съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като липсата на договор не лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. З ЗА) и същото се определя
съобразно Наредба №1/2004 г. от Висшия адвокатски съвет, както и че за извършените от
адвокат З. действия в изпълнение на възложеното от него, съставляващи правно съдействие,
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда
следното остойностяване: 100,00 лева – устен съвет (чл. 6, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г.) и
486,60 лева– за изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК (чл. 7, ал. 7, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004 г.). На 05.02.2024 г. ищцата направила справка в деловодството на
Софийски районен съд и установила, че ден, след като била изпратила на ответника имейл с
изготвеното от нея заявление, на 16.01.2024 г., той е подал заявление с вх. № 2758 за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу „Авиа Тур" ЕООД, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 2758/2024 г. по описа на 59-ти състав. По делото били
издадени заповед № 6440/27.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
и изпълнителен лист. Ответникът използвал документа на изготвеното от ищцата заявление,
индиция за което било сгрешеното му фамилно име, което ищцата сгрешила при
изписването. Фамилията на ответника в подаденото от него заявление било сгрешено, което
ответникът сам е уточнил с молба с вх. № 18307/19.01.2024 г., подадена по ч. гр. д. №
2758/24 г. По повод на подадено от адвокат З. искане до Софийски адвокатски съвет било
постановено решение № 2971/15.05.2024 г., с което на ищцата било определено
възнаграждение за извършената по възлагане на В. К. Б. работа в размер на претендираната
сума. При тези фактически твърдения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Признава, че се е свързал с ищцата,
посочена му от негов близък, във връзка с правна консултация за възстановяване на парична
сума, заплатена от него за неосъществила се екскурзия, организирана от туроператор „Авия
Тур“ ЕООД. Твърди, че въпреки многократно изразеното желанието от негова страна да се
срещне лично с адвокат З., за да обсъдят казуса и да й покаже документи, свързани с него,
такава среща никога не се е състояла. Това породило у него съмнения и притеснения дали
ищцата в действителност е адвокат. Поради това ответникът осъществил контакт с адвокат
А. К. и двамата си уговорили среща в кантората на адвоката в гр. София, ***. Адвокат К. и
ответникът се разбрали първият да му окаже съдействие относно заявлението по чл. 410
ГПК, като още същият ден адвокатът го депозирал в Софийски районен съд под номер
10161/16.01.2024 г. Ответникът оспорва исковата претенция, възразявайки срещу
констатациите, посочени в протокол № 16/15.5.2024 г. от заседание на Софийски адвокатски
съвет. Поддържа, че протоколът е субективен и тенденциозен, като не е поискано становище
от ответника, а посочените суми са в противоречие на Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че адвокат не може да претендира
едновременно суми за устен съвет, проучване на дело, даване мнение по него и за изготвяне
на самото заявление по чл. 410 ГПК. Твърди, че тези суми се претендират в случай, че
2
длъжникът възрази и заявителят е принуден да води исково производство. Моли съда да
постанови решение, с което изцяло да отхвърлите исковата претенция. В условията на
евентуалност, моля съдът да съобрази претендираните суми с Наредба № 1/2004, Закона за
адвокатурата, Етичния кодекс на адвоката, както и с реално извършените действия от страна
на ищцата. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 287 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за признаване на установено в отношенията между
страните, че В. К. Б. дължи на И. Д. З. сумата в размер на 936,60 лева, представляваща
определено с Решение № 2971/15.05.2024 г. по протокол № 16/2024 на Софийски адвокатски
съвет възнаграждение за възложената от ответника на ищцата работа, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 29.05.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнени по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32037/2024 г. на СРС, 29 състав.
Основателността на конкретно предявения иск е обусловена от позитивното
кумулативно установяване от страна на ищцовата страна на следните правопораждащи
факти: 1./ наличието на валидно възникнало между страните правоотношение въз основа на
сключен договор за поръчка – конкретно на договор за правна защита и съдействие, по
силата на който адвокат З. е предоставила устна консултация на ответника във връзка с
казуса му с „Авиа Тур“ ЕООД и неосъществено, но заплатено от него туристическо
пътуване; както и е изготвила заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от името на ответника срещу „Авиа Тур“ ЕООД; 2./ точно изпълнение на задълженията
на адвокат З. по договора за правна защита, в т. ч. че е проучила предоставените й от
клиента документи и въз основа на тях му е предоставила устна консултация, изготвила е
заявление по чл. 410 ГПК, което фактически е предала на клиента; 3./ размер и изискуемост
на вземането за адвокатско възнаграждение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите си възражения, конкретно наведени в срока по чл. 131 ГПК.
С оглед на процесуалното поведение на страните и предвид изричните изявления на
ответната страна в проведеното на 28.05.2025 г. открито съдебно заседание, Софийски
районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, като безспорни по делото следните
обстоятелства: 1./ че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, по
силата на който адвокат И. З. е предоставила устна консултация на ответника В. Б. във
връзка с негов казус с „Авиа Тур“ ЕООД и неосъществено, но заплатено от него
туристическо пътуване; 2./ че адвокат И. З. е изготвила заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от името на ответника В. Б. срещу „Авиа Тур“ ЕООД; 3./ че
адвокат И. З. е предоставила на ответника В. Б. изготвения проект на заявление по чл. 410
ГПК. Посочените обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от събрания по делото
и неоспорен от страните доказателствен материал – в т. ч. електронна кореспонденция
помежду им, вкл. чрез мобилното приложение „Вайбър“, от 28.12.2023 г., 02.01.2024 г.,
12.01.2024 г., 15.01.2024 г., установяваща воля на ответника да възложи на адвокат З.
проучване на казус, свързан с договор за туристически пакет, сключен с „Авиа Тур“ ЕООД,
и изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК срещу посоченото дружество. Тези обстоятелства
по същество не се оспорват от ответника и в срока по чл. 131 ГПК. От приложената по
делото имейл кореспонденция от 12.01.2024 г. (л. 34) се установява, че във връзка с
възложената й дейност адвокат И. З. е разяснила на клиента – ответника Б., че дължимото по
Наредба № 1/2004 г. минимално адвокатско възнаграждение за провеждане на заповедно
3
производство, изчислено съобразно материалния интерес на конкретния казус, възлиза на
сумата от 486,65 лева, която сума адвокатът е посочил като дължима в полза на заявителя в
проекта на изготвеното и изпратено на клиента заявление по чл. 410 ГПК срещу „Авиа Тур“
ЕООД (л. 36 – гръб).
От приетото по делото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК вх. № 10161/16.01.2024 г. (л. 41) се установява, че на посочената дата е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК лично от ответника В. Б.
(при допусната ОФГ във фамилното му име, за което заповедният съд е бил уведомен с
последваща молба от 19.01.2024 г.), срещу „Авиа Тур“ ЕООД, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2758/2024 г. по описа
на СРС, 59 състав (л. 45-46). Върху заповедта за изпълнение се съдържа отбелязване за
издаден на 30.05.2024 г. изпълнителен лист в полза на В. К. Б..
При така отделените за безспорни обстоятелства и с оглед на събрания по делото
доказателствен материал, съдът формира категоричен извод, че между страните е
възникнало облигационно отношение по неформален договор за правна защита и
съдействие, в рамките на което ответникът е възложил на ищцата проучване на документи с
даване на мнение по тях и изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК, като ищцата е изпълнила
точно задълженията във връзка с възложената й поръчка, т. е. налице са първите две
материални предпоставки, включени във фактическия състав на предявения иск.
Следователно, в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
По делото не се спори, че ответникът не е заплатил извънсъдебно възнаграждение на
адвокат И. З. във връзка с извършената от нея дейност по проучване на документите,
касаещи отношенията му с трето за спора лице – „Авиа Тур“ ЕООД, и изготвяне на
заявление по чл. 410 ГПК.
С искане вх. № 1396/28.02.2024 г. (л. 48) адвокат И. З. е сезирала Софийски
адвокатски съвет за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА във
връзка с гореописания казус с В. К. Б.. В същото адвокатът е посочил, че следващите му се
суми са, както следва: 100,00 лева – за устен съвет, 486,00 лева – за изготвяне на заявление
по чл. 410 ГПК.
В т. 9 от Протокол № 16/2024 г. от проведено редовно заседание на Софийски
адвокатски съвет (л. 50-51) е обективирано решение, с което, на основание чл. 36, ал. 3 ЗА,
в полза на адвокат И. Д. З. е определено адвокатско възнаграждение за работата, извършена
за клиента В. К. Б. по негово възлагане в периода 28.12.2023 г. – 12.01.2024 г., изразяваща се
в проучване на дело с мнение по него и изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК за парична
претенция срещу длъжник „Авиа Тур“ ЕООД, в общ размер на 936,60 лева, в т. ч. 450,00
лева – за проучване на дело с даване на мнение по него, 486,60 лева – за защита в
производство по издаване на заповед за изпълнение.
Относно размера и изискуемостта на вземането за адвокатско възнаграждение.
Отношенията между адвокат и клиент по повод на оказване на правна защита и
съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната
регламентация по Закона за адвокатурата /ЗА/. По начало законът предполага дължимото
възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2
ЗА), но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 ЗА). За разлика от
пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а
устно само по изключение – чл. 25, ал. 1 ЗА), за договора между адвокат и клиент не е
предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. В
отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за
4
процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка съдебна
инстанция – чл. 36, ал. 1 ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са
определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя
от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за
минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от
момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните
правно действие – в този смисъл и Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г.
по описа на ВКС, III ГО.
Доколкото между страните в разглеждания случай не е бил сключен писмен договор
за правна защита и съдействие, в който да е посочен размерът на адвокатското
възнаграждение, то съгласно чл. 36, ал. 3 ЗА адвокатският съвет е компетентен да определи
размер на същото. В изпълнение на това свое правомощие, с Протокол № 16/2024 г.
Софийски адвокатски съвет е определил размер на дължимото на адвокат И. З. адвокатско
възнаграждение от общо 936,60 лева, в т. ч. 450,00 лева – за проучване на дело с даване на
мнение по него, 486,60 лева – за защита в производство по издаване на заповед за
изпълнение.
Спорът между страните в настоящото производство се концентрира върху въпроса за
размера на определеното по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА адвокатско възнаграждение.
Според актуалната практика на Върховната инстанция, обективирана в Определение
№ 38/15.02.2021 г. по гр. д. № № 4065/2020 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 271/19.05.2025 г. по
гр. д. № 1107/2024 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 1178 от 13.03.2025 г. по гр. д. №
304/2025 г. на ВКС, III ГО, и други, която настоящият състав споделя, при разглеждане на
спор във връзка с дължимостта на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36,
ал. 3 ЗА, съдът не е обвързан от решението на адвокатския съвет за определяне на
възнаграждението, а извършва самостоятелна преценка за това дължи ли се същото и
какъв е неговият размер.
Съгласно чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът обаче не е
длъжен понастоящем да се съобразява с размерите, посочени в тази Наредба, тъй като е
длъжен да се съобрази с решението по дело С-438/22 на СЕС. Съгласно цитираното решение
на СЕС от 25.01.2024 г., при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение
съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава
забраната по чл. 101, §1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е
задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и
предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на РБ. В Определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., 2
ТО, ТК, е посочено, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, §1 от ДФЕС, имащ директен ефект
в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е
посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите,
което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо
от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Със
същото определение е посочено, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която
няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя
на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или
5
бъдещи последици, като е изведено, че с оглед на абсолютната нищожност националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба като предвидените в
посочената Наредба минимални размери и когато отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. При тези обстоятелства, съдът следва да прецени какъв размер на
адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, без да взима предвид като
задължителни посочените в Наредбата минимални размери на възнаграждения, а те следва
да се ползват само като инструктивни и ориентировъчни относно представата на съсловието
за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора,
сложността му, интересът, видът на спора и извършената от адвоката работа, като съдът има
право да определи възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в
Наредбата – в този смисъл е и споделяната от състава съдебна практика, обективирана в
Решение № 271/19.05.2025 г. по гр. д. № 1107 / 2024 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
135/18.07.2024 г. по в. гр. д. № 262/2024 г. на Апелативен Съд - Пловдив, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 1178 от 13.03.2025 г. по гр. д. № 304/2025 г. на
ВКС, III ГО.
В конкретния случай, по собствени твърдения на адвокат З., възпроизведени в искане
вх. № 1396/28.02.2024 г. до Софийски адвокатски съвет и констатирани в Протокол №
16/2024 г. от проведено редовно заседание на Софийски адвокатски съвет, ответникът В. Б. й
е възложил проучване на казус, свързан с договор за туристически пакет, сключен с „Авиа
Тур“ ЕООД, и изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК, като във връзка с изпълнение на така
възложената поръчка между адвоката и клиента е била разменена електронна
кореспонденция и проведени телефонни разговори в периода 28.12.2023 г. – 27.01.2024 г. с
обща продължителност от 32 минути. Между адвоката и клиента не е била провеждана
лична среща. Адвокатът е проучил изпратени му от клиента документи, свеждащи се до
договор за туристически пакет от 12.08.2023 г., споразумение от 02.10.2023 г., касови
бележки и становище до КЗП (л. 23), и е изготвил проект на заявление по чл. 410 ГПК, който
е изпратил по електронен път на клиента. Материалният интерес на вземането, предмет на
заявлението по чл. 410 ГПК, възлиза на сумата от 3 733,00 лева. По делото не се твърди и не
се установява в полза на адвокат З. да е била учредявана представителна власт във връзка с
процесуално представителство от същата на ответника В. Б. в заповедно или исково
производство.
В срока по чл. 131 ГПК се навеждат възражения относно дължимостта на отделни
възнаграждения в полза на адвокат З. – за проучване на дело и даване на мнение по него и за
защита в заповедното производство.
Съдът констатира, че в т. 9 от Протокол № 16/2024 г. от проведено редовно заседание
на Софийски адвокатски съвет е обективирано решение, с което, на основание чл. 36, ал. 3
ЗА, в полза на адвокат И. Д. З. е определено адвокатско възнаграждение за работата,
извършена за клиента В. К. Б. по негово възлагане в периода 28.12.2023 г. – 12.01.2024 г.,
изразяваща се в проучване на дело с мнение по него и изготвяне на заявление по чл. 410
ГПК за парична претенция срещу длъжник „Авиа Тур“ ЕООД, в общ размер на 936,60 лева,
в т. ч. 450,00 лева – за проучване на дело с даване на мнение по него, на основание чл. 6, ал.
1, т. 3 от Наредбата, 486,60 лева – за защита в производство по издаване на заповед за
изпълнение, на основание чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Съобразно приетото в горецитираната съдебна практика, в производство по чл. 422,
ал. 1 ГПК, образувано след възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение
по чл. 410, ал. 1 ГПК, издадена на адвокат за негови вземания, произтичащи от неизплатени
възнаграждения и разноски съгласно чл. 37 ЗА, ответникът по иска може да направи всички
възражения срещу претендираното от адвоката вземане, включително и това, че не е налице
задължение. Това важи и в случаите когато се претендира неизплатено възнаграждение,
определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, като при разглеждането на спора съдът не е обвързан
6
от решението на адвокатския съвет за определяне на възнаграждението, а извършва
самостоятелна преценка за това дължи ли се същото и какъв е неговият размер.
Извършвайки тази самостоятелна преценка, настоящият съдебен състав намира, че в полза
на адвокат И. З. в действителност не се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, ал. 1, т. 3 от
Наредбата, доколкото такова е дължимо за проучване на дело, каквото към момента на
установяване на връзка между нея и В. Б. не е било налице и възложената на адвоката
дейност се свежда до проучване на документи и съвет относно съдебните възможности за
реализиране на правата на клиента – в какъвто смисъл са и изявленията на ищцата в
исковата молба и в целия съдебен процес. Независимо от това, съдът намира, че за така
извършената дейност – свеждаща се до проучване на документи, които не се отличават с
голям обем, и предоставена устна консултация, чиято продължителност възлиза на 32
минути, на адвоката се дължи самостоятелно възнаграждение, за което не е предвиден
минимален размер в Наредба № 1/2004 г., а този размер е предоставен на договорната
свобода на страните. Ето защо и като взе предвид, че адвокат З. сама е оценила
предоставения труд за осъществяване на тази дейност на сумата от 100,00 лева, съдът
намира, че за проучване на документи и устна консултация в полза на адвокат З. се дължи
именно сумата от 100,00 лева.
Що се касае до възнаграждението за изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. „За защита в производства за
обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал.
3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми“. С оглед на приложимата редакция на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от
Наредбата, при материален интерес от 3 733/2 или 1866,50 лева, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение за производството по издаване на заповед за
изпълнение възлиза на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., или в случая на 486,00
лева. При ползване като ориентир на разпоредбите на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата
и отчитайки конкретиката на разглеждания казус, при който не се спори, че адвокат З. не е
извършвала процесуални действия по инициираното по повод на изготвеното от нея
заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК заповедно дело, а действията на същата във
връзка с проведеното заповедно производство се изчерпват с изготвяне на заявление по чл.
410 ГПК, съдът намира, че за извършената от нея дейност, вкл. при съобразяване на
решението по дело С-438/22 на СЕС, липсата на фактическа и правна сложност на казуса и
материалния интерес на спора, справедливият размер на дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на 300,00 лева. Съдът намира, че определяне на адвокатски хонорар
в по-нисък размер от посочения би съставлявало необоснована обезценка на конкретно
извършения адвокатски труд.
Следователно, за цялотно извършената от адвокат З. дейност се дължи сума в общ
размер на 400,00 лева. Вземането за тази сума е изискуемо, доколкото, както се изтъкна по-
горе, неговата изискуемост настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от
извършването на уговореното от страните правно действие, което в случая е сторено с
проучването на материалите и изготвяне и изпращане на проект на заявление по чл. 410
ГПК на 12.01.2024 г.
При горните мотиви съдът намира предявеният иск за частично основателен – до
размера на сумата от 400,00 лева, а за горницата над този размер до пълния предявен размер
искът подлежи на отхвърляне.
Относно разноските
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковете, в полза на
7
ищцата следва да се присъди сумата в размер на 181,51 лева – разноски в заповедното
производство, и 183,64 лева – разноски в исковото производство.
В полза на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъди
сумата в размер на 229,17 лева – разноски в исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Д. З., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, **** срещу В. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
287 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че В. К. Б., ЕГН **********, дължи на И. Д. З., ЕГН
**********, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, с Решение № 2971/15.05.2024 г. по протокол №
16/2024 на Софийски адвокатски съвет, за проучване на документи с мнение за образуване
на дело и изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.05.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32037/2024 г. на СРС, 29
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 400,00 лева до пълния предявен
размер на 936,60 лева, за която е издадена заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 32037/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ***, да заплати
на И. Д. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, **** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 181,51 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
32037/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, и 183,64 лева – разноски в исковото производство
по гр. д. № 56072/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА И. Д. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, **** да заплати
на В. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 229,17 лева – разноски в исковото производство по гр. д. №
56072/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8